РЕШЕНИЕ
№ 79
гр. Карлово, 06.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, І-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Анна Г. Георгиева
при участието на секретаря Маргарита Ст. Тянчева
като разгледа докладваното от Анна Г. Георгиева Административно
наказателно дело № 20225320200113 по описа за 2022 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
С наказателно постановление № 21-0281-000495/13.05.2021 г. на
Началник Група към ОД на МВР- Пловдив, РУ- Карлово на Й. ХР. К., ЕГН
********** от гр. К., ул. „Т.“ ***, ***, ***, **** е наложено на основание
чл.182 ал.1 т.6 от ЗДвП- глоба в размер на 700 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 3 месеца, за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП.
Недоволна от наказателното постановление е останала
жалбоподателката К., която чрез упълномощен процесуален представител го
обжалва, като с жалбата прави искане за отмяната му като
незаконосъобразно. Излага доводи за незаконосъобразност на атакувания
наказателно постановление. Претендира разноски.
Въззиваемата страна- ОДМВР- Пловдив, редовно призована, не
изпраща представител. В писмено становище по делото счита жалбата за
неоснователна и иска от съда да потвърди атакуваното наказателно
постановление.
1
Съдът, като се запозна с материалите по делото, намира, че жалбата е
подадена от активно легитимирано лице, тъй като наказателното
постановление е съставено срещу жалбоподателя в качеството на собственик,
на когото е регистрирано МПС. Съдът приема, че жалбата е подадена в
законоустановения седемдневен срок, тъй като атакуваното наказателно
постановление е връчено на жалбоподателя на 20.01.2022 г., а жалбата,
депозирана на 28.01.2022 г., поради което същата се явява допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Съдът, след като обсъди събраните по делото гласни доказателства,
съдържащи се в показанията на свидетелите И.С. като актосъставител, Г.А.
като свидетел по акта, както и Д.Д., Б.М., Н. К.; и писмени доказателства-
наказателно постановление № 21-0281-000495/13.05.2021 г., АУАН бл. №
607121/07.03.2021 г., писмо до РУ К. относно връчване на АУАН, писмо за
връщане на предявен АУАН, писмо за връчване на покана, ведно с
декларация по чл.188 от ЗДвП, покана, декларация по чл.188 от ЗДвП, клип
№ 19467, справка от ЦБКАТ, справка за нарушител/водач, протокол № 281р-
18216/30.12.2020 г., фотоснимка на полицейски автомобил, удостоверение за
одобрен тип средство за измерване, заповед № 8121К-14578/31.12.2019 г.,
заповед № 8121з-515/14.05.2018 г., заповед № 8121К-14581/3112.2019 г.,
заповед № 8121з-825/19.07.2019 г., справка от РУ- К., установи от фактическа
страна следното:
На 28.11.2020 г., автопатрул на РУ на МВР- Карлово, в чиито състав
участвал св. С.- мл. автоконтрольор осъществявал контрол по безопасност на
движението в гр. Б., на път ***, при км.**+***м., като обект на контрол били
МПС, движещи се по пътя. Дейността по контрол на движението се
извършвало с мобилно автоматизирано техническо средство № TFR1- М612,
монтирано на полицейски автомобил. Техническото средство било настроено
съобразно максималноразрешената за участъка за движение в населено място
скорост 50 км/ч., като в 10,30 ч. било констатирано движение от север на юг
на лек автомобил марка „С.“ с рег. № *******. Техническото средство отчело
скорост на движение от 108 км/ч. на посоченото превозно средство, която
скорост след приспадане на толеранс в полза на водача от минус 3 % или 3,24
км/ч. била 104,76 км/ч. при разрешена за населено място 50 км/ч.
Наказуемото превишение на скоростта на движение било от 54,76 км/ч.
2
Автоматизираното техническо средство, с което било заснето
нарушението, а именно мобилната система за видеоконтрол TFR1- М612,
монтирана в служебния патрулен автомобил, преминало последваща
проверка през месец юни 2020 г., за което бил издаден Протокол от проверка
№ 4-33-20/08.06.2020 г., при която било установено съответствие с одобрения
тип. Със Заповед № А-616/11.09.2018 г. на председателя на ДАМТН,
обнародвана в ДВ бр. 82 от 05.10.2018 г. и оповестена на електронната
страница на ДАМТН в т.31 от заповедта е определена периодичността на
последващите проверки на скоростомерите- една година За мобилната
система за видеоконтрол на 20.02.2010 г. било издадено Удостоверение за
одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835 със срок за валидност до
24.02.2020 г., което към дата на проверката се явява одобрен тип, предвид
разпоредбата на чл.30 ал.5 от Закона за измерванията, според която когато
срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба
средства за измерване, които отговарят на одобрения тип, като процесното,
имайки предвид резултатите от последващата проверка, се считат от одобрен
тип.
Бил съставен протокол за използване на автоматизирано техническо
средство или система по чл.10 ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г.,
Съгласно приложения по делото протокол за използване на АТСС с рег. №
281р-18216, на 28.11.2020 г. АТСС № TFR1-М 612 било разположено на път
***, при км.**+***м., в гр. Б., общ. К., с посока на движение на заснеманите
МПС и в двете посоки, при ограничение на скоростта 50 км/ч. Начало на
работа на АТСС била в 08,30 часа и край- 12,30 часа, за който период били
заснети 59 бр. нарушения. Техническото средство било годно за експлоатация
до месец юни 2021 г.
След установяване на собственика на процесния автомобил, а именно
жалбоподателката К., в РУ- К. /по местожителство й/ била изпратена покана
за явяване в РУ- Карлово за съставяне на АУАН, ведно с декларация по
чл.188 от ЗДвП и клип № 19467. Същите били предявения на
жалбоподателката на 17.02.2021 г. от св. Д.- полицейски инспектор към РУ-
К.. Същият обяснил на К., че може да посочи друго лице, ако то е
управлявало собственото й МПС на инкриминираната дата, като предявил и
снимковия материал. Жалбоподателката вписала собствените си имена в
3
декларацията по чл.188 от ЗДвП. Била и връчена и поканата за явяване за
съставяне на АУАН.
Последвало издаване на 07.03.2021 г. на процесния АУАН срещу
собственика на автомобила- Й.К., с който било прието, че същата е
осъществила нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП, тъй като на 28.11.2020 г., в
10,30 ч., в гр. Б., на път ***, при км.**+***м., с посока на движение от север
на юг, управлявала собствения си лек автомобил „С.“ с рег. № ******* със
скорост 108 км/ч. при ограничение на скоростта за населено място от 50
км/ч., наказуемата скорост след приспадане на толеранса от 3% допустима
грешка в полеви условия била 104,76 км/ч., а наказуемото превишение от
54,76 км/ч. Нарушението било установено с мобилна система № TFR1-М 612
под номер на клипа 19467.
Видно от приложената по делото справка в ЦБКАТ лек автомобил „С.“
с рег. № ******* фигурира с регистриран собственик жалбоподателката Й.
ХР. К..
АУАН бил съставен в отсъствие на жалбоподателката и изпратен за
връчване на РУ- К., като бил връчен на 06.04.2021 г. Във АУАН
жалбоподателката вписала като възражение, че не е извършила нарушение, а
на същата дата процесния лек автомобил бил управляван от нейната майка св.
Н. К..
На 13.05.2021 г. било издадено при идентични с акта обстоятелства по
нарушението и нарушителя от оправомощено длъжностно лице атакуваното
наказателно постановление, с което на К. било наложено административно
наказание на основание чл.182 ал.1 т.6 от ЗДвП- глоба в размер на 700 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца, за нарушението на
чл.21 ал.1 от ЗДвП
При така изложената фактическа обстановка съдът счита, че е налице
осъществен състав на административно нарушение по смисъла на чл.21 ал.1
от ЗДвП от страна на водача на лек автомобил марка „С.“ с рег. № *******,
тъй като същият се е движил с наказуема скорост от 104,76 км/ч. при
разрешена в конкретното място скорост от 50 км/ч.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че в
производството по издаване на атакуваното наказателно постановление и
4
процесния АУАН не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила относно тяхното съдържание, като са спазени изискванията на чл.42
ал.1 и чл.57 ал.1 от ЗАНН. Дадено е ясно описание процесното нарушение,
дата и място на извършването му, индивидуализиран е нарушителя. Спазени
са сроковете по чл.34 от ЗАНН.
Приложеният по делото протокол с рег. № 281р-18216 на ОД на МВР
гр. Пловдив, РУ- Карлово удостоверява използването на процесното мобилно
техническо средство на 28.11.2020 г. Видно е къде е било разположено
техническото средство, в какъв режим е работело същото, посока на
задействане. Ясно е упоменато ограничението на скоростта, съгласно чл.21
ал.1 от ЗДвП, а именно 50 км/ч. за населено място. Ето защо, съдът приема,
че са спазени изискванията на чл.10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г..
В приложения към преписката снимков материал е отразено, че е била
измерена скорост на движение на лекия автомобил 108 км/ч. В Протокол от
проверка на мобилната система изрично е отбелязано, че при техническото
средство грешката при измерване на скоростта е +/- 3 км/ч. до 100 км/ч. и +/-
3 % над 100 км/ч. С оглед на това в полза на нарушителя от измерената
скорост от 108 км/ч., са били приспаднати 3% или 3,24 км/ч. толеранс, поради
което наказуемата скорост е 104,76 км/ч., която скорост е указаната в АУАН
и издаденото въз основа на него наказателно постановление.
Безспорно е установено по делото, че в пътния участък, където е
установено нарушението в гр. Б., на път ***, при км.**+***м., е действала
забраната на чл.21 ал.1 от ЗДвП за движение в населено място със скорост
по- висока от 50 км/ч.
Безспорно установено е по делото, че местоизвършването на
нарушението е в населено място. Безспорно липсва е подадена декларация за
друго лице, различно от собственика на процесното МПС, което да го е
управлявало на процесната дата и час.
Направените възражения от страна на жалбоподателката, че на
28.11.2020 г. в 10,30 часа същата не е управлявала процесния автомобил и
съответно не е извършила нарушението, съдът намира за неоснователно.
Безспорно е установено по делото, че именно жалбоподателката, след
предявяване на снимковия материал, собственоръчно е попълнила
декларация, в която е заявила, че именно тя е управлявала на посочените дата
5
и час автомобила си. Едва при връчване на АУАН е посочила своята майка
като водач на собственото й МПС на инкриминираната дата. Съдът счита това
поведение на жалбоподателката като израз на защитната й позиция в процеса.
Съдът не установи при разпита на св. Д., чиито показания кредитира като
депозирани без интерес от изхода на делото, последователни и логични, да е
допуснато нарушение от негова страна на служебните му задължения при
връчване на декларацията по чл.188 от ЗДвП и клипа от нарушението.
Жалбоподателката се е запознала с тях и собственоръчно е изразила волята
си, а именно че на процесната дата и час е управлявала собственото си МПС.
В този смисъл съдът не кредитира показанията на свидетелките К.- майка на
жалбоподателката и М., нейна приятелка, досежно изложените от тях
обстоятелства по управление на лекия автомобила, собственост на
жалбоподателката, на процесната дата и час. Показанията на посочените
свидетелки в обсъждана част обслужват изцяло защитната версия на
жалбоподателката, поради близките си отношения с нея, поради което и не се
ползват от съда при постановяване на решението му.
Показанията на свидетелите С. и А. съдът кредитира изцяло, тъй като
намира същите за обективни, депозирани без интерес от изхода на делото и
пряко относими към обстоятелствата от предмета на доказване.
Въз основа на изложеното, съдът намира, че деянието е правилно
квалифицирано като нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП с автор собственика на
лек автомобил марка „С.“ с рег. № *******, а именно Й. ХР. К..
Приложена е и относимата към нарушението санкционна разпоредба на
чл. 182 ал.1 т.6 от ЗДвП, според която „Водач, който превиши разрешената
максимална скорост в населено място, се наказва за превишаване над 50 км/ч.
- с глоба 700 лв. и три месеца лишаване от право да управлява моторно
превозно средство, като за всеки следващи 5 км/ч. превишаване над 50 kм/ч.
глобата се увеличава с 50 лв.“. Правилно е определен вида и размера на
наказанието.
Предвид гореизложеното атакуваното наказателно постановление се
явява законосъобразно и правилно издадено, поради което следва да бъде
потвърдено.
С оглед изхода на делото, разноски на жалбоподателя не се дължат, а
липсва изрично сторено искане в този смисъл от въззиваемата страна.
6
Предвид гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 21-0281-000495/
13.05.2021 г. на Началник Група към ОД на МВР- Пловдив, РУ- Карлово, с
което на Й. ХР. К., ЕГН ********** от гр. К., ул. „Т.“ ***, ***, ***, **** е
наложено на основание чл.182 ал.1 т.6 от ЗДвП- глоба в размер на 700 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца, за нарушение на
чл.21 ал.1 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване от страните в
четиринадесетдневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено,
пред Административен съд- Пловдив.
МТ
Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________
7