Решение по дело №6833/2020 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 260735
Дата: 18 декември 2020 г. (в сила от 30 януари 2021 г.)
Съдия: Иван Георгиев Калибацев
Дело: 20205330206833
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 30 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

№ 260735, гр. Пловдив, 18.12.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пловдивски районен съд, VІ н.с., в публичното заседание на 26.11.2020г. в състав:

                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ИВАН КАЛИБАЦЕВ

при секретаря Виолина Шивачева, като разгледа докладваното от съдията АНД № 6833/2020г. по описа на ПРС, VІ н.с., за да се произнесе взе предвид следното:

         Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

         Обжалвано е Наказателно постановление № 497021-F520797 от 26.02.2020 г. на Началник на Отдел „Оперативни дейности“ - Пловдив в Централно управление на Национална агенция за приходите /ЦУ на НАП/, с което на „ТРЕПАЧ“ ООД, ЕИК: *********, представлявано от К.П.Х., на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 600 /шестстотин/ лева за извършено административно нарушение на чл. 3, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, вр. с чл. 118, ал.1 от ЗДДС.

           По съображения изложени в жалбата си „ТРЕПАЧ“ ООД моли Съда да отмени процесното наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно. Недовно призован, на основание чл. 61, ал.2 от ЗАНН е даден ход на делото.

           Въззиваемата страна чрез процесуалния си представител – ст. юрк. Я.А. оспорва жалбата и моли Съда да потвърди наказателното постановление.  Претендира разноските по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

         Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в предвидения от закона седмодневен срок, предвид което е допустима, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

На 21.10.2019г., в 13:45 часа е извършена проверка от служители на ЦУ на НАП на на търговски обект – заведение за бързо хранене, находящ се в гр. Пловдив, бул. „Източен” № ****, стопанисван от дружеството-жалбоподател „Трепач“ ООД. В хода на проверката е установено,че при контролна покупка на 2 броя сандвичи и 2 бр. Кока-кола на стойност 11,00 лева, платени в брой и приети от лицето В.И.И. в качеството на продавач,  не е издаден фискален касов бон от въведеното в екплоатация и работещо ФУ тип „Тремол” с ИН  на ФУ ZK136805 и ИН на ФП50174041, нито касова бележка от кочан, въпреки задължението по смисъла на чл.3 от Наредба Н-18 от 13.12.2006г. на МФ. Веднага след легитимацията на проверяващите е изведен дневен финансов отчетХ” отчет № 001105/ 21.10.2019г. с оборот в размер на 0,00 лв., който би следвало да е издаденият фискален касов бон за контролната покупка.

С оглед направените констатации, свид. А.П.Р., на длъжност „*****************” е съставила срещу „Трепач“ ООД АУАН № F520797/01.11.2019г. Актът е съставен в присъствието на представляващ дружеството, на който е връчен и препис от акта. При подписването не са посочени възражения, както и няма данни да са депозирани писмени възражения против АУАН в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.

         Въз основа на така съставения АУАН е издадено и обжалваното наказателно постановление, с което на „ТРЕПАЧ“ ООД, ЕИК: *********, представлявано от К.П.Х., на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 600 /шестстотин/ лева за извършено административно нарушение на чл. 3, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ вр. с чл. 118, ал.1 от ЗДДС.

Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото писмени доказателства и от гласните доказателства – свидетелските показания на актосъставителя  който потвърждава изложените от него в АУАН факти и обстоятелства. От показанията на свид. Р. се установява, че на 21.10.2019г. с резолюция за извършване на проверка на дружеството-жалбоподател с обект сандвичи „Трепач” следвало контролните органи да извършат такава. Свидетелят отишла, заедно  с колега по обяд в процесния обект и поръчали два сандвича и две кока-коли, но не им издали касова бележка, дори и след изчакването им настрани. След случилото се, контролните органи се легитимирали и засекли касова наличност в размер на 375 лв. Изведен бил финансов „Х” отчет от касовия апарат, видно от който станало ясно,че на аболютно никой същия ден не е бил издаден касов бон, тъй като отчетът бил нулев. Всъщност през цялото време на процесната проверка не бил издаван касов бон, въпреки наличните клиенти. Свид. Р. заявява, че впоследствие колегата й отново е проверявал обекта и отново не били издавани касови бележки на клиентите.

Съдът кредитира тези показания като обективни, логични и неопровергани по същество от събраните писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

          При издаването на Наказателното постановление, както и на АУАН не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила на ЗАНН, което да го опорочава. АУАН е съставен от компетентно длъжностно лице, съдържа изискуемите по чл.42 от ЗАНН реквизити, връчен е срещу подпис на представляващо търговеца лице. Респективно – издаденото въз основа на него наказателно постановление също не страда от порок, който да опорочи изразената в него диспозитивна воля на административнонаказващия орган. И в двата административни акта е дадено ясно и точно описание на нарушението, на обстоятелствата около неговото извършване, като е обяснено и как е констатирано същото, посочена е дата и място на извършване на нарушението, дадена е правна квалификация на същото, индивидуализиран е нарушителят, посочена е санкционната разпоредба, въз основа на която се ангажира административната му отговорност, вида и размера на административната санкция.

         При така изложената фактическа обстановка, която се установява по несъмнен и категоричен начин и съответства на събрания доказателствен материал, Съдът счита, че правилно административният орган е квалифицирал констатираното нарушение като такова по чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ вр. с чл. 118, ал.1 от ЗДДС. Легална дефиниция на понятието касова бележка /фискална касова бележка/ дава разпоредбата на чл. 118, ал. 3 от ЗДДС. Съгласно посочения законов текст, фискалният и системният бон са хартиени документи, регистриращи продажба/доставка на стока или услуга в търговски обект, по която се плаща в брой, с чек, с ваучер, с банкова кредитна или дебитна карта или с други заместващи парите платежни средства, издадени от въведено в експлоатация фискално устройство от одобрен тип или от одобрена интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност. Прилагането на чл.118 от ЗДДС, редът и начинът за издаване на фискални касови бележки, както и минималните реквизити на фискалните касови бележки се определят с Наредба № Н-18 от 13.12.2006 година за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства. Съгласно разпоредбата на чл.3, ал.1 от посочената наредба, всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Текстът на  чл.118, ал.1 от ЗДДС е възпроизведен и доразвит в чл.25 от наредбата, ал.1 на който гласи, че независимо от документирането с първичен счетоводен документ задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата, за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл.3, ал.1, а ал.3 на същия член сочи, че фискалната касова бележка се издава при извършване на плащането. Налага се изводът, че за да възникне задължение за издаване на фискална касова бележка, следва да е налице извършена продажба на стоки каквато в случая е била налице, но от съвкупния доказателствен материал се изясни, че касов бон не е бил издаден, факт, който и самият жалбоподател не успя да обори.

           При тези данни съдът намира описаното в НП нарушение и извършването му от „Трепач“ ООД за доказано по безспорен и несъмнен начин.

            Доколкото се касае до нарушение, извършено от търговец/ юридическо лице/, не следва да се издирва изобщо въпросът за вината и затова и при констатиране на формалните признаци на нарушението, правилно е била ангажирана административната отговорност на „Трепач  ООД.

             За извършеното нарушение нормата на чл.185, ал.1 от ЗДДС предвижда налагане на „имуществена санкция” в размер от 500.00 лв. до 2000.00 лв. В случая на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 600.00 лв. Съдът намира, че наложената санкция е справедлива и съответства на правилата на чл.27 от ЗАНН, като последната е ориентирана към минимума, отчитайки обстоятелството, че по време на проверката са установени и други нарушения на изискванията за регистриране и отчитане на продажби в търговския обект чрез фискални устройства. 

   Не са налице и основания за прилагане разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, т.е. не е налице „маловажен случай” на административно нарушение. В случая с НП е наложено административно наказание имуществена санкция за неизпълнение на задължение към държавата, регламентирано в ЗДДС и подзаконовите нормативни актове по прилагането му. Поначало обществената опасност на този вид нарушения е определена от законодателя като висока, тъй като същите представляват неизпълнение на задължения към държавата при осъществяване на финансовата й дейност. Именно поради това и нормативно определените административни наказания за тях са във висок размер. Целта на ЗДДС е гарантирането на фиска, чрез  облагането с данък върху добавената стойност, като в него предвиденият контрол, така и отговорността при нарушения по същия, които чувствително увреждат фискалните интереси на държавата са чувствително засилени.  С оглед на изложеното Съдът приема, че не са налице основанията за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, което по правните си последици представлява освобождаване на нарушителя от административнонаказателна отговорност, още повече като се има предвид, че в случая се касае се до проява, която не е изолирана и не е инцидентна за този субект на административна отговорност.

         При съставяне на акта за установяване на административно нарушение и обжалваното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяната им. Предвид това и гореизложените мотиви, Съдът счита, че обжалваното наказателно постановление е законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

         Съобразно изхода на спора, на основание чл. 63, ал.5 вр. ал.3 ЗАНН на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени разноски в настоящото производство за процесуално представителство от юрисконсулт. С оглед на това, че конкретният размер на възнаграждението за юрисконсулт законът предоставя да се определи от Съда, то съобразно с разпоредбата на чл.37 от Закона за правната помощ, който предвижда съобразяване на възнаграждението с вида и количеството на извършената дейност, както и на основание чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, Съдът намери, че следва да определи възнаграждение за ползваната юрисконсултска защита в минималния размер от 80 лева, което следва да бъде заплатено от жалбоподателя.

         Мотивиран от изложеното, и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН Съдът

 

Р   Е   Ш   И:

          ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 497021-F520797 от 26.02.2020 г. на Началника на Отдел „Оперативни дейности“ - Пловдив в Централно управление на Национална агенция за приходите /ЦУ на НАП/, с което на „ТРЕПАЧ“ ООД, ЕИК: *********, представлявано от К.П.Х., на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 600 /шестстотин/ лева за извършено административно нарушение на                       чл. 3, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, вр. с чл. 118, ал.1 от ЗДДС.

         ОСЪЖДА  ТРЕПАЧ“ ООД, ЕИК: *********, представлявано от К.П.Х., ДА ЗАПЛАТИ на Национална агенция по приходите сумата в размер на  80 /осемдесет/ лева, представляваща разноски в настоящото производство.

         Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му пред Административен съд гр.Пловдив по реда на АПК.

 

 

                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Вярно с оригинала!

М.Г.