Р Е Ш Е Н И Е
№ 660/1.8.2022г.
гр. Пазарджик,
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик – VІІ-ми административен
състав, в открито съдебно заседание на първи юли, две хиляди двадесет и втора
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ХУБЧЕВА
при секретаря Димитрина Георгиева, изслуша докладваното от съдия ХУБЧЕВА административно
дело № 114 по описа на съда за 2022 год., взе предвид следното:
Производството е по реда на ч. 145 от Административнопроцесуалния кодекс
(АПК) във връзка чл. 46, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), във връзка
с чл. 118, ал. 1 от същия кодекс.
Образувано е по жалба на С.Д.И., ЕГН **********,
с адрес: ***, подадена чрез пълномощника адв. П.М.,***, кантора 10, срещу Решение
№ 1040-21-1328 от 22.12.2021 год. на директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт
София-град, с което е потвърдено Разпореждане № РВ-3-21-01013080/11.10.21
год. на длъжностното лице по реда на чл. 114, ал. 3 от КСО в Териториално
поделение на Национален осигурителен институт София-град за възстановяване от
страна на С.Д.И. на недобросъвестно получено парично обезщетение за временна
неработоспособност поради общо заболяване по болнични листове за периода от
19.06.2018 год. до 15.12.2018 год., в размер на 12 753, 44 (дванадесет хиляди
седемстотин петдесет и три лева и четиридесет и четири стотинки) лева, от които
главница 9 752, 33 (девет хиляди лева седемстотин петдесет и два лева и
тридесет и три стотинки) лева и 3 001, 11 (три хиляди и един лева и единадесет
стотинки) лева, дължима лихва от дата на неоснователно полученото парично
обезщетение до датата на разпореждането. С определение № 476 от 20.01.2022
год. постановено по адм. дело № 440 от 2022 год. по описа на Административен
съд София-град, на основание чл. 135, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 133, ал. 1
от АПК, делото е изпратено по подсъдност на Административен съд – Пазарджик.
В
жалбата се излагат доводи, че оспореният административен акт е издаден в противоречие
с материалноправните разпоредби и целта на закона-отменителни основания по чл.
146, т. 4 и т. 5 от АПК. Твърди се, че не са налице отрицателните предпоставки,
визирани в разпоредбата на чл.46, ал.3 от КСО, водещи до неизплащането на
паричните обезщетения, респективно до тяхното последващо възстановяване. Посочено
е, че в обжалваното решение и в предхождащото го разпореждане,
административните органи не са установили дали в действителност жалбоподателят
е упражнявал трудова дейност по втория трудов договор сключен с „Елбрус Холидейс“ ЕООД през периода на временната му
неработоспособност по основното трудово правоотношение. В тази насока се излагат аргументи, че през процесния период С.И. е бил в
невъзможност да полага труд, поради обстоятелството, че му е била извършена хирургическа
операция по смяна на става на крака и впоследствие, както раздвижването, така и
възстановяването му е продължило няколко месеца. Не се оспорва, че лицето не е
представило болнични листове за временна нетрудоспособност пред втория
работодател, с оглед изискването на разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от Наредбата
за медицинската експертиза (НМЕ), но счита, че това не е негово задължение, а
се отнася за лицата, издаващи болничните листове- лекуващите лекари/лекарите по
дентална медицина, съгласно чл. 7, ал. 1, изречение първо от НМЕ, което не
обуславя недобросъвестност на осигуреното лице при получаване на осигурителното
плащане за временна неработоспособност поради общо заболяване при възникнало на
основание чл. 40, ал. 1 от КСО право на парично обезщетение за времето на
отпуска поради неработоспособност, разрешен от работодателя по основания трудов
договор. С изложените в жалбата съображения е направено искане за отмяна на
оспореното решение и потвърденото с него разпореждане. Моли се за присъждане на
сторените по делото съдебно-деловодни разноски, обективирани в списък по чл. 80
от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК (л. 360 от настоящото дело).
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от процесуалния си
представител адв. П.М., която
изразява становище за неправилност на обжалваното решение и потвърденото с него
разпореждане. Счита, че правно значимият факт е не трудовият договор, а реално
извършване на дейност, която по спора не е установена въз основа на приобщения
доказателствен материал. Моли за отмяна на актовете и присъждане на
съдебно-деловодни разноски. Представя писмена защита.
Ответникът – директорът на ТП на НОИ-Пазарджик, чрез пълномощника
юрисконсулт С.-Б., с молба вх. № 5790 от 01.07.2022 год. изразява становище за неоснователност на жалбата
и моли за отхвърлянето й. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Представя писмена защита.
Административен съд-Пазарджик, VII-ми състав,
като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съобрази доводите на страните и извърши цялостна проверка на акта в оспорената
му част във връзка с правомощията си по чл. 168 АПК, приема за установено
следното:
На основание чл. 114, ал. 1 от КСО е издадено Разпореждане на длъжностното лице по реда на чл.
114, ал. 3 от КСО в Териториално поделение на Национален осигурителен институт
София-град, с което е разпоредено С.Д.И. да възстанови недобросъвестно полученото
парично обезщетение поради общо заболяване за периода от 19.06.2018 год. до
15.12.2018 год. в размер на 12 753, 44 (дванадесет хиляди седемстотин петдесет
и три лева и четиридесет и четири стотинки) лева, от които главница 9 752, 33
(девет хиляди лева седемстотин петдесет и два лева и тридесет и три стотинки)
лева и 3 001, 11 (три хиляди и един лева и единадесет стотинки) лева-дължима
лихва от дата на неоснователно полученото парично обезщетение до датата на издаване
на разпореждането.
В хода на административното
производство е установено, че от осигурителя „Български футболен съюз“, ЕИК
00692695 за С.Д.И. *** представени Удостоверения приложения № 9 към чл. 8, ал.
1 от Наредбата за паричните обезщетение и помощи от ДОО (НПОПДОО) по болнични листове
с: № Е20181641896 за периода от 19.06.2018 год. до
19.07.2018 год. включително, № Е20181795252 за периода от 20.07.2018 год. до
18.08.2018 год. включително, № Е20181795732 за периода от 19.08.2018 год. до
17.09.2018 год. включително, № 20182351359 за периода от 18.09.2018 год. до
17.10.2018 год. включително, № 20182352872 за периода от 18.10.2018 год. до
16.11.2018 год. включително и № 20182847204 за периода от 17.11.2018 год. до
15.12.2018 год. включително с данни относно правото на парично обезщетение.
В данните, подадени от „Български
футболен съюз“, ЕИК 00692695 по реда на чл. 5, ал. 4 от КСО за месец юни 2018
год. за лицето са отразени:12 отработени дни, 3 дни с възнаграждение по реда на
чл. 40, ал. 5 от КСО и 6 дни с право на парично обезщетение по реда на чл. 40,
ал. 1 от КСО, за месец юли 2018 год. за лицето са отразени: 22 дни с право на
парично обезщетение по реда на чл. 40, ал. 1 от КСО, за месец август 2018 год.
за лицето са отразени: 18 дни с право на парично обезщетение по реда на чл. 40,
ал. 1 от КСО, за месец ноември 2018 год. за лицето са отразени: 22 дни с право
на парично обезщетение по реда на чл. 40, ал. 1 от КСО и за месец декември 2018
год. за лицето са отразени: 12 отработени дни и 10 дни с право на парично
обезщетение по реда на чл. 40, ал. 1 от КСО.
По реда на Наредбата за паричните
обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване на С.Д.И. е изплатено
парично обезщетение за временна неработоспособност за месец юни 2018 год.,
месец юли 2018 год., за месец август 2018 год., за месец септември 2018 год.,
за месец октомври 2018 год., за месец ноември 2018 год. и за месец декември
2020 год.-за 124 работни дни в размер на 9 752, 33 (девет хиляди седемстотин
петдесет и два лева и тридесет и три стотинки) лева.
Същевременно след изплащане на паричното
обезщетение по болнични листове с № Е20181641896 № Е20181795252, №
Е20181795732, № 20182351359, № 20182352872 и № 20182847204 по реда на чл. 5,
ал. 4 от КСО за С.Д.И. са подадени данни от осигурителя „Елбрус Холидейс“ ЕООД,
ЕИК ********* за месец юни 2018 год. с вписан 21
работни дни с осигурителни вноски без дни във временна неработоспособност, месец
септември 2018 год. с вписани 18 работни дни с осигурителни вноски без дни във
временна неработоспособност, месец октомври 2018 год. с вписани 23 работни дни
с осигурителни вноски без дни във временна неработоспособност, месец ноември
2018 год. с вписани 22 работни дни с осигурителни вноски без дни във временна
неработоспособност и месец декември 2018 год. с вписани 18 работни ди с
осигурителни вноски без дни във временна неработоспособност.
При проверка в електронния регистър на
болничните листове и решенията по обжалванията им е установено, че на
жалбоподателят за времето от 19.06.2018 год. до 15.12.2018 год. включително са
издадени единствено болнични листове с № Е20181641896 № Е20181795252, №
Е20181795732, № 20182351359, № 20182352872 и №
20182847204.
С подаването на информацията по реда на
чл. 5, ал. 4 от КСО за С.Д.И. от осигурителя „Елбрус
Холидейс“ ЕООД, ЕИК ********* след изплащане на паричните обезщетения по
болничните листове с № Е20181641896 № Е20181795252, №
Е20181795732, № 20182351359, № 20182352872 и № 20182847204 за месец юни 2018 год. с вписани 20 работни дни с
осигурителни вноски без дни във временна неработоспособност, за месец юли
2018 год. с вписани 22 работни дни с осигурителни вноски без дни във временна
неработоспособност, за месец август 2018 год. с вписани 23 работни дни с
осигурителни вноски без дни във временна неработоспособност, за месец септември
2018 год. с вписани 18 работни дни с осигурителни вноски без дни във временна
неработоспособност, за месец октомври 2018 год. с вписани 23 работни дни с
осигурителни вноски без дни във временна неработоспособност, за месец ноември
2018 год. с вписани 22 работни дни с осигурителни вноски без дни във временна
неработоспособност, за месец декември 2018 год. с вписани 18 работни дни с
осигурителни вноски без дни във временна неработоспособност, е декларирано, че
същият е упражнявал трудова дейност по трудово правоотношение, която е
основание за осигуряване за общо заболяване и майчинство.
В резултат на данните, налични в
информационната система на НОИ към момента на издаване на процесното
разпореждане, длъжностното лице по чл. 114, ал. 3 и ал. 4 от КСО в ТП на
НОИ-София-град, е обосновало извод, че по отношение на С.Д.И. е изпълнен
съставът на чл. 46, ал. 3 от КСО. Достигнал е до извода, че на жалбоподателя
неоснователно е изплатено парично обезщетение за временна неработоспособност по
болнични листове с № Е20181641896 № Е20181795252, № Е20181795732, №
20182351359, № 20182352872 и № 20182847204 за 124 работни дни за периода от
19.06.2018 год. до 15.12.2018 год. включително в размер на 9 752, 33 (девет хиляди седемстотин петдесет и два лева и тридесет и
три стотинки) лева, поради това, че същият е упражнявал трудова дейност по
трудово правоотношение в „Елбрус Холидейс“ ЕООД, ЕИК *********, с което е
нарушен режима определен от здравните органи. Установено е, че освен посочената
сума лицето дължи и лихви, възлизащи на 3 001, 11 (три хиляди и един лева и
единадесет стотинки) лева.
Извършена е проверка от контролен орган
на ТП на НОИ-Пазарджик, приключила с констативен протокол № КП-5-12-01045353 от
08.12.2021 год. на Главен инспектор по осигуряването към ТП на НОИ-Пазарджик. Установено
е, че С.Д.И. работи по трудов договор № 496 от 16.08.2017 год. на основание чл.
67, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда КТ), сключен с осигурителя „Елбрус
Холидейс“ ЕООД, ЕИК *********, гр. Велинград, на непълно работно време 4
(четири) часа от законоустановения 8 (осем) часа, на длъжност
„заместник-управител“ с код ПО НКПД
11207027, основно месечно възнаграждение 230,00 (двеста и тридесет) лева
(осигурителен доход 465,00 (четиристотин шестдесет и пет) лева), считано от 17.08.2017
год. Посочено е, че със заповед № 001 от 01.02.2019 год., на основание чл. 325,
ал. 1, т. 1 от КТ, считано от 01.02.2019
год. е прекратено трудовото правоотношение на жалбоподателя с
дружеството-осигурител. Също така е отбелязано, че във ведомостите за работни
заплати за С.Д.И. са записани следните дати: от месец 06.2018 год. до месец
12.2018 год., с посочени отработени часове и осигурителен доход и че лицето е
положило подпис за получено трудово възнаграждение. Отбелязано е, че за него
няма издадени заповеди за ползване на платен или неплатен годишен отпуск за
периода от 01.06.2018 год. до 31.12.2018 год. В дневника за завеждане на
болничните листове на „Елбрус Холидейс“ в периода от 01.06.2018 год. до
28.02.2019 год. за С.Д.И. няма записани болнични листове. Посочено е, че лицето
е положило подпис за получено трудово възнаграждение и в съответствие с данните
от ведомостите за заплати осигурителят е подал данни по реда на чл. 5, ал. 4 от КСО.
С жалба вх. № 1012-21-1672 от
05.11.2021 год. С.Д.И. е оспорил процесното
разпореждане по реда на чл. 114, ал. 3 и ал. 4 от КСО в ТП на НОИ-София-град. С
Решение № 1040-21-1328 от 22.12.2021 год. на директора на Териториално
поделение на Национален осигурителен институт София-град е отхвърлена жалбата
на С.Д.И. и е потвърдено обжалваното разпореждане, с което е установено
задължение на лицето в размер на 12 753, 44 (дванадесет хиляди лева седемстотин
петдесет и три лева и четиридесет и четири стотинки) лева, от които главница 9
752, 33 (девет хиляди седемстотин петдесет и два лева и тридесет и три
стотинки) лева и лихва в размер на 3 001, 11 (три хиляди и един лева и
единадесет стотинки) лева.
С жалба вх. № 1012-21-44 от 13.01.2022
год. в ТП на НОИ-София-град С.Д.И. е оспорил Решение № 1040-21-1328 от
22.12.2021 год. на директора на Териториално поделение на Национален
осигурителен институт София-град пред Административен съд София-град. Съдът е
приел, че съгласно чл. 133, ал.1 от АПК, делата по оспорване на индивидуални
административни актове се разглеждат от административния съд по постоянния
адрес или седалището на посочения в акта адресат и след като постоянният адрес
на С.Д.И. ***, делото е изпратено по подсъдност на Административен
съд-Пазарджик.
Пред настоящата съдебна инстанция с административната преписка са
представени ксероксни копия „заверени вярно с оригинала“ от: Епикриза от
19.06.2018 год., издадена от МБАЛ „Люлин“ ЕАД, гр. София, удостоверяваща, че С.Д.И.
е постъпил на 13.06.2018 год. в болничното заведение по клинична пътека (КП) № 218-оперативни
процедури с алопластика на тазобедрена и колянна става, на същата дата е
извършена операция по смяна на тазобедрена става и на 19.06.2018 год. е изписан
от болнично заведение с препоръка да се извърши рехабилитация. В епикризата е
посочено, че е издаден болничен лист № Е20181641896 от 19.06.2018 год. до
19.07.2018 год. (31 дни); Епикриза от 01.12.2018 год., издадена от
Специализирана болница за рехабилитация-Национален комплекс“ ЕАД, Филиал гр.
Велинград, от която се установява, че С.Д.И. е постъпил в болничното заведение за
рехабилитация и физиотерапия на 24.11.2018 год. и е изписан на 01.12.2018 год.;
Експертно решение № 0729 от 21.02.2019 год. на ТЕЛК към МБАЛ „Пазарджик“ АД, с
което С.Д.И. е преосвидетелстван и му е определена 50% трайно намалена
работоспособност за пожизнен период от време; Болничен лист № Е20181641896 от
19.06.2018 год., издаден от ЛКК по ортопедия и травматология към МБАЛ „Люлин“
ЕАД; Удостоверение от „Български футболен съюз“ установяващо, че осигуреното
лице И. е полагал труд от 19.06.2018 год. до 30.06.2018 год. в размер на 9
(девет) работни дни и от 01.07.2018 год. до 19.07.2019 год. – 14
(четиринадесет) работи дни; Болничен лист № Е20181795252 от 19.07.2018 год.,
издаден от ДКЦ 1 Пазарджик ЕООД на С.Д.И. за периода от 20.07.2018 год. до
18.08.2018 год.; Удостоверение от „Български футболен съюз“ установяващо, че
осигуреното лице И. е полагал труд от 20.07.2018 год. до 31.07.2018 год. в
размер на 8 (осем) работни дни и от 01.08.2018 год. до 18.08.2018 год. – 13
(тринадесет) работи дни; Болничен лист № Е20181795732 от 21.08.2018 год.,
издаден от ДКЦ 1 Пазарджик ЕООД на С.Д.И. за периода от 19.08.2018 год. до
17.09.2018 год.; Удостоверение от „Български футболен съюз“ установяващо, че
осигуреното лице И. е полагал труд от 19.08.2018 год. до 31.08.2018 год. – 10
(десет) работни дни и от 01.09.2018 год. до 17.09.2018 год.- 10 (десет) работни
дни; Болничен лист № Е20182351359 от 17.09.2018 год., издаден от ДКЦ 1
Пазарджик ЕООД на С.Д.И. за периода от 18.09.2018 год. до 17.10.2018 год.;
Удостоверение от „Български футболен съюз“ установяващо, че осигуреното лице И.
е полагал труд от 18.09.2018 год. до 30.09.2018 год. – 8 (осем) работни дни и
от 01.10.2018 год. до 17.10.2018 год. – 13 (тринадесет) работни дни; Болничен
лист № Е20182351359 от 17.09.2018 год., издаден от ДКЦ 1 Пазарджик ЕООД на С.Д.И.
за периода от 18.10.2018 год. до 16.11.2018 год.; Удостоверение от „Български
футболен съюз“ установяващо, че осигуреното лице И. е полагал труд от
18.10.2018 год. до 31.10.2018 год. – 10 (десет) работни дни и от 01.11.2018
год. до 16.11.2018 год. – 12 (работни) дни; Болничен лист № Е20182351359 от
17.09.2018 год., издаден от ДКЦ 1 Пазарджик ЕООД на С.Д.И. за периода от
17.11.2018 год. до 15.12.2018 год.; Удостоверение от „Български футболен съюз“
установяващо, че осигуреното лице И. е полагал труд от 17.11.2018 год. до
30.11.2018 год. – 10 (десет) работни дни и от 01.12.2018 год. до 15.12.2018
год. – 10 (десет) работни дни.
От изслушаните и неоспорени гласни доказателства на свидетеля И. С. И. се установи, че същият
е син на жалбоподателя, но не живеят в едно жилище в гр. Пазарджик. През 2018
год. са оперирали ставата на баща му и след операцията, през първите две
седмици изобщо не е ставал, а след това е започнал леко да се раздвижва,
първоначално като е използвал две патерици, после е преминал на бастун и чак тогава
е започнал леки разходки. В началото на следващата година е бил вече
възстановен, но преди това не е ходел на работа. Свидетелят заявява, че всеки
ден е посещавал баща си.
В хода на съдебното производство са
представени доказателства от трета неучастваща по делото страна – „Елбрус
Холидейс“ ЕООД: оригинал на ведомости за работни заплати на търговското
дружество за периода от месец юни 2018 год. до месец януари 2019 год.,
включително; ксероксни копия заверени „вярно с оригинала“ от образец форма 76
за периода от месец юни 2018 год. до месец януари 2019 год., включително;
трудовото възнаграждение на лицето С.Д.И. за периода от месец юни 2018 год. до
месец януари 2019 год., което е заплащано в брой; разпечатки от счетоводната
система за начислените и изплатени възнаграждения на персонала на дружеството. Представените
ведомости от „Елбрус Холидейс“ ЕООД за получаване на ежемесечно трудово
възнаграждение от жалбоподателя за периода от месец юни 2018 год. до месец
януари 2019 год. са използвани за сравнение с други документи, съдържащи
образци от подписите на И., въз основа на което е изготвена съдебно-почеркова
експертиза. В заключението вещото лице сочи, че подписите, положени за получаване
на сумите за възнаграждения на С.Д.И. във ведомостите за заплати на „Елбрус
Холидейс“ ЕООД за периода от месец юни 2018 год. до месец януари 2019 год. не
са положени от жалбоподателя.
В изпълнение на протоколно определение
на съда от 27.05.2022 год. трета неучастваща по делото страна – „Елбрус Холидейс“ ЕООД е представила писмо с вх. № 5187 от 13.06.2022 год., в което сочи, че С.Д.И. за периода от 01.06.2018 год. до 31.12.2018 год.
не е представял отчети, справки, доклади и статистики в изпълнение на
задълженията, които са уговорени в длъжностната му характеристика.
По делото са представени в оригинал три
броя трудови книжки на жалбоподателя.
С оглед така установената фактическа обстановка, Административен
съд-Пазарджик, в настоящия съдебен състав, намира предявената жалба за
процесуално допустима, подадена в преклузивния срок по чл. 149, ал. 1 от АПК,
от лице, за което индивидуалния административен акт има неблагоприятни правни
последици, след изчерпване на административния ред за обжалване.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията за това са
следните:
Оспореното решение на директора на ТП на НОИ-София-град представлява
индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, във връзка
с чл. 154, ал. 2, т. 1 от АПК и като такъв подлежи на съдебен контрол за
законосъобразност по критериите, визирани в разпоредбата на чл. 146 от АПК. С
оглед нормата на чл. 168, ал. 2 от АПК съдът следва да извърши проверка на
всички обстоятелства в посочената по-горе правна норма и не следва да се
ограничава само досежно направените от жалбоподателя оплаквания. При проверката
съдът следва да прецени актът дали е издаден от компетентен орган и в
предписаната от закона форма, спазени ли са административнопроизводствените
правила, материалноправните разпоредби и съобразен ли е с целта на закона.
Решението, предмет на настоящия съдебен контрол, е издадено от компетентен
орган – директорът на ТП на НОИ – София-град, с оглед изричната разпоредба на
чл. 117, ал. 1, т. 2, буква „е“ от КСО. Също така между страните не се спори,
че издателят на процесния акт Т. В. е заемала длъжността директор на ТП на НОИ-София-град.
Представена е и Заповед № 1712 от 17.08.2015 год. от Управителя на НОИ, гр.
София за назначаването на Т. В. на длъжността директор на ТП на НОИ-София-град.
Следователно индивидуалният административен акт е издаден от компетентен орган
и съответно потвърденото от органа разпореждане на за ръководител на контрола
по разходите на ДОО в ТП на НОИ – София-град – Д. Я. Я.-З. е издадено също от
компетентен орган, с оглед представена в хода на съдебното производство Заповед
№ Ц1015-21-108 от 21.10.2010 год. на директора на НОИ. Гр. София, на основание
чл. 29, т. 1 от Правилника за организацията и дейността на НОИ.
По своето съдържание процесното решение отговаря на изискванията на чл. 59
от АПК, приложим с оглед разпоредбата на чл. 117, ал 5 от КСО, като в него са
изложени фактическите установявания и правни изводи от страна на органа.
При издаване на разпореждането административният орган е спазил
административноправните разпоредби на КСО и АПК и не се установява нарушение на
чл. 35 от АПК.
Директорът на ТП на НОИ- София-град е спазил предвидените в КСО и АПК
административнопроизводствените правила като се е произнесъл по допустима жалба
и е осъществил цялостен контрол върху обжалваното разпореждане по
административен ред. Установил е нови фактически обстоятелства и се е
произнесъл по съществото на спора.
Настоящият съдебен състав счита, че при издаване на оспореното решение са
спазени и материалноправните разпоредби на КСО. Правилен е изводът на
административния орган, че с чл. 8, ал. 1 от Наредбата за медицинска експертиза
(НМЕ) е установено, че на осигурените лица, които работят при повече от един
работодател/осигурител, се издава повече от един екземпляр на болничен лист за
представяне на всеки един от тях.
В разглеждания случай, С.Д.И. като не е уведомил втория си работодател – „Елбрус Холидейс“ ЕООД за болничните листове с № Е20181641896 № Е20181795252, № Е20181795732, № 20182351359, №
20182352872 и № 20182847204, издадени му за периода от 19.06.2018 год. до 15.12.2018 год.
включително, е нарушил разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НМЕ, което
обуславя и недобросъвестността му, както и че с тези си действия/бездействия е
довел до приложение на чл. 46, ал. 3 от КСО. Текстът на последната норма гласи,
че парично обезщетение за временна неработоспособност и за бременност и раждане
не се изплаща на лица, упражняващи трудова дейност, която е основание за
осигуряване за общо заболяване и майчинство през периодите, за които са
издадени актове от здравите органи. Лекуващият лекар и/или лекарската консултативна
комисия не могат да изпълняват задължението си по чл. 8, ал. 1 от НМЕ без да
бъдат уведомени от лицето, че същото полага труд при повече от един
работодател. Лице, което знае, че полага труд при двама работодатели и не
уведомява лекуващия лекар и/или лекарската комисия и представя болнични листове
само пред един от работодателите, не следва да бъде възприето като
добросъвестно лице. Не може да не осъзнава, че когато е временно
неработоспособно едно лице, то е и за двамата работодатели, независимо от
обстоятелство, че въз основа на временния трудов договор с „Елбрус Холидейс“ ЕООД е сключен за
непълно работно време 4 (четири) часa. Очевидно е, че при реализиране на осъществяваната от него дейност в
търговското дружество следва да уведоми работодателя си, че не може да
изпълнява задълженията си по сключения трудов договор № 496 от 16.08.2017 год. на основание
чл. 67, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда КТ), сключен с осигурителя „Елбрус
Холидейс“ ЕООД, ЕИК *********, гр. Велинград. Такова
поведение от страна на С.Д.И. не е реализирано като за установения период от
време, продължил близо от шест месеца, той не е осъзнал, че е затруднен в осъществяването
на полаганата от негова трудова дейност на длъжност „заместник-управител“ в „Елбрус Холидейс“ ЕООД. В тази връзка и основните доводи, изложени в жалбата до административния
съд за наличие на добросъвестност от страна на жалбоподателя при получаване на
осигурителното плащане, не се споделят от настоящия съдебен състав.
Следователно правилен е изводът на директора на ТП на НОИ-София град за
допуснато нарушение по чл. 46, ал. 3 от КСО, поради което съдът счита, че
обжалваното решение и потвърденото с него разпореждане са издадени при спазване
на материалноправните разпоредби на КСО. Издадени са от компетентни органи
предвид разпоредбите на чл. 114, ал. 3 от КСО и чл. 117 от КСО. Също така са в
установената писмена форма, предвид чл. 59, ал. 2 от АПК, при спазване на
административнопроизводствените правила и материалния закон, както и в
съответствие с целта на закона, което обуславя крайния извод за тяхната
законосъобразност и респективно неоснователност на предявеното оспорване от
страна на С.Д.И.. В допълнение съдът счита, че следва да отбележи за неотносими
доводите на жалбоподателя, че същият не е полагал подписи за полученото от него
трудово възнаграждение във ведомостите за работни заплати на дружеството-осигурител.
При този изход на спора и с оглед разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от АПК и
своевременно направеното искане от процесуалния представител на ответника по
спора, жалбоподателя С.Д.И. следва да бъде осъден да заплати на ТП на НОИ-София-град
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 (сто) лева за настоящата
съдебна инстанция, предвид чл. 78, ал. 8 от ГПК, приложим на основание чл. 144
от АПК, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ ЗПП), във връзка с чл.
24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
По изложените съображения и на основание чл. 118, ал. 3 от КСО, във връзка
с чл. 172, ал. 2, предложение последно от АПК, Административен съд – Пазарджик,
VІІ-ми административен състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.Д.И., ЕГН **********, с адрес: ***, подадена чрез
пълномощника адв. П.М., срещу Решение № 1040-21-1328 от 22.12.2021 год. на
директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт
София-град, с което е потвърдено Разпореждане № РВ-3-21-01013080/11.10.21 год.
на длъжностното лице по реда на чл. 114, ал. 3 от КСО в Териториално поделение
на Национален осигурителен институт София-град.
ОСЪЖДА С.Д.И., ЕГН **********,
с адрес: *** да заплати на Териториално поделение на Национален
осигурителен институт – София-град, с адрес гр. София, бул. „Александър
Стамболийски“ № 62-64, сумата от 100, 00 (сто) лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
административен съд на Република България в четиринадесет дневен срок от
съобщаването му на страните.
На
основание чл. 138, ал. 3 АПК препис от решението да се изпрати на страните по
реда на чл. 137 АПК.
СЪДИЯ: /п/