Р Е Ш Е Н И Е
№ 777
гр.Пловдив, 18.04.2019
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, V
състав, в публично
съдебно заседание на осми април две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАТЯ БОЕВА
при секретаря: ТАНЯ СТОИЛОВА
като разгледа АНД №
1453/2019 г. по описа на Районен съд Пловдив, V наказателен състав и за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по депозирана жалба
от „Мариван - 68“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, ***, срещу наказателно постановление № 381463-F407522 от 23.11.2018 г.,
издадено Началник на отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП, с което
на основание чл. 185 ал.2, вр. ал.1 от Закона за данък върху добавената
стойност /ЗДДС/ му е наложено административно наказание – имуществена санкция в
размер на 600 лева, за нарушение на чл. 33 ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г.
на Министъра на финансите, вр. чл. 118 ал.4 ЗДДС.
В жалбата се излагат съображения
за незаконосъобразност на обжалваното НП, в частност допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила при издаването на АУАН и НП. Изрично се
посочва, че в АУАН е посочен само един свидетел, без да се конкретизира
неговото ЕГН. Възразява се и срещу описанието на фактическата обстановка, като
се посочва, че липсват данни относно вида на процесната сума. Навеждат се
доводи, че в протокола за извършена проверка не е посочено дали е направена
проверка на фискалното устройство за възможностите да извършва операциите
„служебно въведени“ и „служебно изведени“ суми. Излагат се съображения, че е
налице хипотеза на чл. 28 ЗАНН. Поради изложеното от съда се иска отмяна на
обжалваното НП.
В проведено открито съдебно
заседание, жалбоподателят, редовно призован, не изпраща представител.
Въззиваемата страна – ЦУ на НАП,
се представлява от юрк. Ф.. По същество излага съображения, че от събраните по
делото доказателства се установява извършено нарушение от жалбоподателя. Посочва,
че хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения, както и че извършеното нарушение не представлява
маловажен случай.
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за
установено следното:
Жалбата се явява процесуално
допустима, доколкото е подадена в предвидения в чл. 59 ал.2 ЗАНН срок, от
легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване.
Разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните
съображения:
От фактическа страна съдът установи следното:
На 03.09.2018 г. около 11:45 часа
свидетелката В.К., заемаща длъжността „*** гр. Пловдив, извършила проверка в
обект – магазин, находящ се в гр. Пловдив, бул. „Петко Д. Петков“ № 27,
стопанисван от „Мериван - 68“ ЕООД. При извършването на проверката първоначално
се извършило скрито наблюдение, а впоследствие, след легитимация, свидетелката
проверила касовата наличност на намиращото се в търговския обект фискално
устройство Дейзи, с индивидуален номер: DY343902
и ИН на ФП 36444704. Било констатирано, че не е
регистрирана чрез операцията „служебно въведени суми“ промяна на касовата
наличност в размер на 51.26 лева, представляваща парични средства, намиращи се
в касата на обекта. Посоченото фискално устройство притежава възможност да се
извършват операциите „служебно въведени“ и „служебно изведени“ суми. Проверката
била обективирана в Протокол за извършена проверка № 0296030/03.08.2018 г.
Поради направените констатации, на
17.09.2018 г. свидетелката К. съставила на дружеството - жалбоподател АУАН № F407522, който връчила
на управителя на дружеството.
Така описаната и възприета от съда
фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от
показанията на разпитания в хода на съдебното следствие свидетел В.К..
Съдът кредитира същите показания като логични, непротиворечиви и съответстващи
на събраната по делото доказателствена съвкупност. Описаната и възприета
фактическа обстановка се установява и от писмените доказателства по делото – Протокол
за извършена проверка № 0296030/03.08.2018 г., и АУАН № F407522/17.09.2018 г.
Относно приложението на процесуалните правила:
С оглед изложеното, съдът
след запознаване с приложените по дело АУАН и НП намира, че съставеният
АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като
материалната компетентност на административнонаказващия орган следва от така
представената Заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на
НАП. При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са налице съществени
нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на
административнонаказателното производство по налагане на наказание санкция на
жалбоподателя. АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл.42
и чл.43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава
право на защита на жалбоподателя и да ограничава правото му по чл.44 от ЗАНН в
тридневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него.
Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не съществуват
съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя.
Спазени са и сроковете по чл. 34 от
ЗАНН.
В тази връзка не се споделят
възраженията на жалбоподателя, че в хода на административнонаказателното
производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила:
На първо място следва да се
посочи, че липсата на посочено ЕГН на свидетеля не може да бъде квалифицирано
като съществено процесуално нарушение, довело до ограничаване правото на защита
на лицето, при положение че е спазено изискването на чл. 42 т.7 ЗАНН за
посочване три имена и адрес на физическото лице, с което същото в достатъчна
степен е индивидуализирано, което се явява и целта на закона /така Решение
№ 2152/25.10.2018 г. по к. адм. н. д. № 2203/2018 г. на Административен съд –
Пловдив; Решение № 2104/19.10.2018 г. по к. адм. н. д. № 1957/2018 г. на
Административен съд – Пловдив; Решение
№ 2051/16.10.2018 г. по к. адм. н. д. № 1958 / 2018 г. на Административен съд –
Пловдив/.
Неоснователно се явява и
възражението, че не налице надлежно описание от фактическа страна на
нарушението, тъй като не е посочен вида на процесната сума. В АУАН изрично е
отразено, че процесната сума в размер на 51.26 лева, представлява парични
средства в касата, оставени от управителя.
Досежно неотразяването в протокола
за извършване на проверка дали фискалното устройство има възможност да извършва
операциите „служебно въведени“ и „служебно изведени“ суми, съдът намира, че е
достатъчно в протокола за извършена проверка да бъде индивидуализирано по
несъмнен начин фискалното устройство, както е в настоящия случай. Въз основа на
неговата индивидуализация, свидетелката К. е направила извод дали устройството
притежава възможността да извършва посочените операции, което е залегнало в
съставения от нея АУАН.
От правна страна съдът намира следното:
Съобразно нормата на чл. 33 ал.1
от Наредба № Н-18 от
13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите
в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и
изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин: извън
случаите на продажби/сторно операции всяка промяна на касовата наличност /начална
сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата/ на ФУ се регистрира във
ФУ чрез операциите "служебно въведени" или "служебно
изведени" суми. Посочената разпоредба е част от установения ред за
регистрация и отчетност, които са задължителни за лицата, използващи фискални
устройства. Всяка една разлика между наличните и документираните средства
препятства проследяването на паричния поток в търговския обект и представлява
нарушение на правилата за регистрация и отчетност /в този смисъл Решение № 2350 от
12.11.2018 г. по к. адм. н. д. № 2472 / 2018 г. на Административен съд –
Пловдив; Решение № 2295 от 08.11.2018 г. по к. адм. н. д. № 2935 / 2018 г. на
Административен съд – Пловдив; Решение № 1973 от 08.10.2018 г. по к. адм. н. д.
№ 2090 / 2018 г. на Административен съд – Пловдив, и др/.
В настоящия случай, от изложената
фактическа обстановка, безспорно се установи разлика между касовата
наличност в търговския обект, стопанисван от жалбоподателя и отчетената сума по
ФУ, която е довела до неотчитането на суми, предоставени от управителя. Поради
изложеното съдът намира, че правилно е ангажирана административнонаказателната
отговорност за вмененото на жалбоподателя нарушение, като е приложена и
конкретната санкционна норма – чл. 185 ал.2, вр. ал.1 ЗДДС.
По
приложението на чл. 28, б. „а“ ЗАНН.
Съобразно разясненията, дадени с
Тълкувателно решение № 1/ 2007г. на ОСНК на ВКС, съдът трябва в пълнота да изследва релевантните за изхода на спора
факти, като това включва и преценка за наличието, респективно отсъствието на
такива обстоятелства, дефиниращи случая като маловажен. Преценката на
административнонаказващият орган за „маловажност“ се прави по законосъобразност
и подлежи на съдебен контрол.
Съгласно чл. 93, т. 9 от НК
"маловажен случай" е този, при който извършеното престъпление /в конкретния случай административно нарушение /, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици, или с
оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от
съответния вид. Тази разпоредба е приложима и в процеса, развиващ се по реда на
ЗАНН, съобразно изричната препращаща норма на чл. 11 ЗАНН.
В настоящия случай
се касае за формално нарушение, поради което факторът липса на вредни последици
не може да бъде взет предвид при преценката за маловажност на случая. Самото
деяние не разкрива и други смекчаващи обстоятелства, които да разкриват
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушение от съответния вид, поради което нормата на чл. 28 ЗАНН според
съдебния състав се явява неприложима.
От всичко изложено
следва, че по категоричен начин бе установено жалбоподателят да е извършил
вмененото му административно нарушение. В хода на административнонаказателното
производство не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените
правила. Случаят не попада в приложното поле на чл. 28 б. „а“ ЗАНН. Обжалваното
наказателно постановление се явява законосъобразно и като такова следва да бъде
потвърдено. Наложената санкция е в близък до минималния размер, като не са
налице и предпоставките за неговото изменение.
Така мотивиран, Районният съд Пловдив
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 381463-F407522 от 23.11.2018
г., издадено Началник на отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП, с
което на „Мариван - 68“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, ***, на основание чл. 185 ал.2, вр. ал.1 от Закона за
данък върху добавената стойност /ЗДДС/ му е наложено административно наказание
– имуществена санкция в размер на 600 лева, за нарушение на чл. 33 ал. 1 от
Наредба Н-18/13.12.2006 г. на Министъра на финансите, вр. чл. 118 ал.4 т.1 ЗДДС.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен
срок от получаване на съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено,
пред Административен съд Пловдив, на основанията, предвидени в НПК, и по реда
на глава дванадесета от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
ТС