Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260893 16.10.2020 година град Пловдив
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVIII състав, в публично заседание на
седемнадесети септември две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при участието на секретаря Радка
Цекова,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 14996 по описа на съда за 2019 г. и, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е иск с правна квалификация
по 422 ГПК, вр. с чл. 535 ТЗ.
Ищецът „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, чрез
пълномощника Р.– юрк. е предявил против А.М.П., ЕГН ********** *** иск за
признаване на установено, че ответникът дължи присъдената със заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК, по частно гр. дело №1804/
2017 г. на КРС сума от 1252 лева , представляваща неплатена сума по запис на
заповед, издаден на 30.12.2016 г. в
полза на Кредихелп ООД, прехвърлена с договор за цесия от 17,08,2018 г. на
„АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, платим на предявяване, предявен на
24,07,2017 г., ведно със законната лихва от датата на постъпване на заявлението
в съда – 28.08.2017 г. до изплащане на вземането.
В исковата молба ищецът твърди, че на
30,12,2016 г. в полза на Кредихелп ООД
е издаден запис на заповед от
ответника с падеж на предявяване, като бил предявен на 24,07,2017 г. Твърди се,
че записът на заповед обезпечавал вземане на Кредихелп ООД по договор за заем
от 30,12,2016 г. На 17.08.2018 г. бил сключен договор за продажба и прехвърляне
на вземанията /цесия/ между Кредихелп ООД и „Агенция за събиране на вземания”
ЕАД, с което са изкупени дължимите вземания, ведно с всички привилегии и обезпечения,
като длъжникът бил надлежно писмено уведомен за прехвърлянето с изпратено
уведомително писмо, но доброволно изпълнение не е постъпило.
Предвид изискуемостта на вземането, се
образувало заповедно производство, като с настоящото такова се целяло
установяване съществуването на присъдената сума. Претендират се и разноските по
делото.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е
депозирал писмен отговор, с който оспорва предявения иск. Твърди че е бил
въведен в заблуждение от трето за спора лице – А.М., който го е убедил, че ще
ползва кредита от името на други лица и ще ги изплаща вместо тях. Лично А.М. го
е завел в офиса на Кредихелп ООД с обещание, че ще го изплаща и ползва вместо
ответника.
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, след като
прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, намира следното:
От приложеното ч.гр.д. № 1804/ 2017 г.
на КРС се установява, че в полза на Кредихелп ООД е издадена Заповед за
изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист против ответника за сумата от
1252 лева , представляваща неплатена сума по запис на заповед, издаден на
30.12.2016 г. в полза на Кредихелп ООД,
прехвърлена с договор за цесия от 17,08,2018 г. на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, платим на предявяване, предявен на 24,07,2017 г., ведно със
законната лихва от датата на постъпване на заявлението в съда – 28.08.2017 г.
до изплащане на вземането. Срещу заповедта е постъпило възражение от ответника,
подадено в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, като след това ищецът е предявил иск по
чл. 422 ГПК за установяване на вземането си. Искът е предявен в срока по чл.
415, ал. 4 ГПК.
В приложеното ч. гр. дело № 13435/ 2017
г. на ПдРС, което е изпратено по подсъдност на КРС се намира оригинала на
процесната запис на заповед.
Към делото е приложен договор за заем,
сключен на 30.12.2016 г. между Кредихелп ООД- от една страна и ответника , от
друга. От договора е видно, че страните са се споразумели за следното Кредихелп
ООД, в качеството си на заемодател, да предостави в заем на ответника –
заемател, сумата от 409,03 евро /или тяхната левова равностойност съгласно
официалния курс на БНБ за евро спрямо лева , съгласно който 1 евро се равнява
на 1,95583 лв./ при лихвен процент по заема 41,07% и годишен процент на
разходите – 41,19%. От своя страна, заемателят се задължил да върне сумата в
указания срок- 42 седмици, като размерът на двуседмичната вноска е 23,04 евро /с левова равностойност от 45,06
лева/. Общият размер на всички плащания по кредита е 483,82 евро/ 946,26 лева/.
В чл. 12 от договора за заем е уговорено, че заемателят се задължава в 3-дневен
срок от сключване на
договора за заем да предостави на заемодателя обезпечение на задълженията му по
договора чрез осигуряване на трето лице – поръчител, солидарен длъжник, който
да отговаря на следните изисквания: да има навършени 25 г., минимален
осигурителен доход 1500 лева, валидно трудово правоотношение от поне 6
календарни месеца преди сключване на договора, стабилна кредитна история, както
и поръчителят да не е активен потребител на заемни продукти на дружеството. При неизпълнение на това
задължение заемателят дължал неустойка в размер на 310,73 евро /с левова
равностойност в размер на 607,74 лева/.
Като писмено доказателство по делото е
приет договор за продажба на вземания /цесия/ от 17,08,2018 г., с който вземанията по процесния договор за
заем са прехвърлени от Кредихелп ООД на ищеца.
При така установената по делото
фактическа обстановка, съдът от правна страна намира следното:
Представеният в оригинал
запис на заповед, е издаден от А.М.П.
на 30,12,2016 г., като последният безусловно е обещал на поемателя Кредихелп
ООД, да му заплати сумата от 1554 лв. на предявяване. Записът на
заповед е предявен за плащане на 24,07,2017
г.
Записът на заповед е едностранна
формална абстрактна сделка от една страна ,а от друга страна е ценна книга,
която материализира задължение за плащане на определена сума пари при
настъпването на падежа. Записът на заповед като едностранна абстрактна сделка
няма за задължителен реквизит основание за издаването му. Разпоредбата на чл.
535 ТЗ посочва задължителните реквизити, които трябва да съдържа запис на
заповед. Настоящият съдебен състав намира, че приложения към частното гр.дело № 13435/ 2017 г. на ПдРС,
запис на заповед съдържа всички реквизити за действителост по чл.535 ТЗ, като са налице и предпоставките за
изискуемост на конкретното вземане по ефекта, като същия е предявен за плащане
на 24.07.2017 г.
Менителничният ефект е бил прехвърлен
с цесия на 17.08.2018 г. на ищеца.
Съдът намира, че записът на заповед
може да бъде прехвърлен чрез цесия, но при тази ситуация последващия
приобретател на вземането, цесионера, губи част от привилегиите на
менителничния ефект – по отношение на него издателя и поемателя –цедент не
отговарят солидарно, на цесионера могат да бъдат противопоставяни възражения,
които са основани на личните му
отношения с издателя и т. н. По същата причина , предаването на
документа – хартиен носител, физически материализиращ записа на заповед , не е
условие цесията да породи действие; достатъчно е уведомлението по чл. 99 от ЗЗД
да е валидно направено. Тук следва да се отбележи , че към датата на цесията,
поемателят на менителницата вече е разполагал със издадена по реда на чл. 417 т . 9 от ГПК заповед за незабавно
изпълнение на вземането , а за нея е
било нужно да представи документа в оригинал на съда, нещо, което е направено
още с образуването на частното дело под номер 13435/ 2017 г. на ПдРС. Следователно , поемателят – цедент е във
невиновна фактическа невъзможност да прехвърли владението на издадената в един
екземпляр ценна книга, което обяснява и избрания начин на транслиране на
вземането към нов титуляр ( като се има предвид и друга разлика в двата
института – при цесията „прехвърленото
вземане преминава върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите
му принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако не е уговорено
противното”, чл. 99 ал. 2 от ЗЗД . Отделно,
изискването на чл. 491 от Търговския закон за предаване на документа
важи само в случая , като вземането се прехвърля с джиро , но не и при това
чрез договора за цесия, след като чл. 99 и сл. от ЗЗД не предвиждат такова
изискване. За цесията ответникът е бил уведомен на 22,05,2019 г.
С оглед изложеното, съдът приема, че
ищецът е надлежно легитимиран по делото като носител на права /на вземане/,
произтичащи от приложения запис на
заповед, тъй като прехвърлянето от Кредихелп ООД на АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД е валидно извършено.
Записът на заповед е едностранна,
абстрактна и формална сделка, с която едно лице (издател) обещава безусловно да
плати определена сума на друго лице (поемател). Абстрактният характер на
сделката произтича от обстоятелството, че в едностранното волеизявление, с
което се поема задължението, не следва да се съдържа основание за извършването
му, като предпоставка за действителност. По този начин се създава възможност за
бързо и лесно упражняване на придобитите права. Затова, въпреки че обикновено
причина за издаването на записа на заповед е съществуването на някакво друго
каузално правоотношение между издател и поемател, за последния в производството
по чл. 422 ГПК вр. 415 от ГПК по принцип не съществува задължение да доказва
каузалните отношения. Когато обаче в спора са въведени твърдения или възражения
за наличие на каузални правоотношения, станали причина за поемане на
задължението по записа, то, за да се прецени дали съществува спорното вземане,
е необходимо да се изследва и валидността на каузалната сделка, както и
евентуалното погасяване на поетите с нея задължения.
В случая самият ищец твърди, че
записът е издаден във връзка със сключен между Кредихелп ООД и А.М.П. договор
за заем от 30,12,2016 г. Съдът намира, че така сключения договор е за
потребителски кредит- процесният, което обстоятелство се установява както от
твърденията на страните, така и от събраните писмени доказателства. В договора
са посочени конкретните условия и параметри на заема.
Настоящият съдебен състав приема, че
процесният договор от 30,12,2016 г. по свята правна същност е договор за
потребителски кредит по смисъла на разпоредбата на чл. 9 от Закона за
потребителския кредит. Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК - договорът за потребителски
кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да
предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и
всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите
за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за
продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на
услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия
период на тяхното предоставяне. Разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 ЗПК уреждат
формата и съдържанието на договора за потребителски кредит.
Съгласно чл. 10, ал.1 от ЗПК,
договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или
друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора
се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в
два екземпляра – по един за всяка от страните по договора.
В този смисъл е и нормата на чл. 5,
ал.4 от ЗПК, касаеща общите условия към договора за потребителски кредит. Съгласно чл. 11, ал. 2 ЗПК общите условия са
неразделна част от договора за потребителски кредит и всяка страница се
подписва от страните по договора.
В този смисъл е и нормата на чл. 5,
ал.4 от ЗПК, касаеща общите условия към договора за потребителски кредит. Съгласно чл. 11, ал. 2 ЗПК общите условия са
неразделна част от договора за потребителски кредит и всяка страница се
подписва от страните по договора.
Разпоредбата
на Чл. 11, ал. 1 ЗПК предвижда, че договорът за потребителски кредит се изготвя
на разбираем език и съдържа:
т. 9 лихвения процент по кредита, условията
за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с
първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за
промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат
различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички приложими
лихвени проценти;
т.10 годишния процент на разходите по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на
договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1
начин;
Чл. 11, ал. 2 ЗПК предвижда, че общите
условия са неразделна част от договора за потребителски кредит и всяка страница
се подписва от страните по договора.
Правната норма на чл. 22 ЗПК
предвижда, че когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.1, чл. 11, ал.1,
т.7 - 12 и 20 и ал.2 и чл. 12, ал.1, т.7 - 9 договорът е недействителен.
Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на
последиците по чл. 22 ЗПК - изначална недействителност на договора за
потребителски заем, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване.
Нормата на чл. 26, ал.1, пр.1 от ЗЗД
определя за нищожни договорите, които противоречат на
закона. Противоречието се изразява в неспазването на императивна правна норма
или основен правен принцип. В исковата молба се твърди, че договорът е
нищожен ,
тъй като при
сключването му са нарушени разпоредбите на чл. 11, ал.1, т.,9 и 10 от Закона за потребителския кредит.
Установената съдебна практика на ВКС (Р № 23/07.07.2016 г. по т. дело №
3686/2014 г. на ВКС, Iт.о. и др.) приема, че за неравноправния характер на
клаузите в потребителския договор съдът следи служебно и следва да се произнесе
независимо дали страните са навели такива възражения или не, като служебното
начало следва да се приложи и при преценка дали клаузите на договора са нищожни
- т. 1 и т. 3 от Тълкувателно решение 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г.
на ОСГТК на ВКС.
От
съдържанието на договора за паричен заем от 30,12,2016 г. се установява, че
същият е бланков. Съдържанието на чл. 2 и чл. 3 от договора включва: сумата на
заема 409,03 евро /или тяхната левова равностойност съгласно официалния курс на
БНБ за евро спрямо лева , съгласно който 1 евро се равнява на 1,95583 лв./,
срок на заема 42 седмици, размер на вноска 23,04 евро /с левова равностойност
от 45,06 лева/, лихвен процент по заема 41,07% и годишен процент на разходите –
41,19%.
Съобразно горното, изложено като фактическа обстановка, извлечена
на база приетите по делото доказателства, съдът приема, че процесният договор имат характер на
потребителски, съгласно чл. 9, ал.1 от Закона за
потребителския кредит и не попадат в изключенията на чл. 4 от същия. Ищецът има
качеството на потребител по смисъла на чл. 9, ал.3 от закона, съответно
ответника се явява кредитор /чл. 9, ал.4/, тъй като се предоставя кредит под формата
на заем.
Съдържанието на договора за потребителски кредит е изрично уредено
в нормата на чл. 11 от Закона за
потребителския кредит.
От своя страна чл. 22 /в редакцията от 12.05.2010 г./предвижда, че когато не са
спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и и чл.
12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.
При
анализа на съдържанието на процесния договор, съдът констатира, че същото
отговаря на императивно предвиденото, с изключение на чл. 12 от договора.
Договорът за кредит от 30,12,2016 г. е
сключен в писмена форма, на хартиен носител, по ясен и разбираем начин,
съставен е в два екземпляра. Липсват нарушения на формата, съгласно специалния
ЗПК. Всяка от страниците на договора е подписана от ответника, като поставените
подписи не са оспорени. В договора и погасителния план се съдържат условия за
издължаване на кредита от потребителя, включително размера, броя, периодичността
и датите на погасителните вноски и общия размер на тези плащания и общата
стойност на кредита. Предвидено е правото на заемателя във всеки един момент
при поискване и безвъзмездно да поиска извлечение под формата на погасителен
план, предвиждащ извършените и предстоящи плащания /чл. 7 от договора/, т. е.
спазен и чл. 11, ал. 1, т. 12 ЗПК. Посочена е чистата стойност на кредита,
годишният процент на разходите, който е фиксиран, начинът на усвояване,
условията за издължаване на кредита от потребителя, елементите на общата
стойност на кредита, предвидено е правото на потребителя да погаси предсрочно
кредита, както и условията за прекратяване на договора /чл. 7, т. 2 и чл. 19 от
договора /. Предоставянето,
респ. получаването на предварителна информация е удостоверено в чл. 1, ал. 1 на
договора, което обстоятелство е признато от ищеца с поставянето на подпис на
договора за паричен заем. Освен това непредоставена на предварителна информация
по договора /преддоговорна информация/ е основание за налагане на санкции по
съответните административно-наказателни разпоредби на ЗПК и ЗЗП, но не води до
недействителност на сключения договор.
Общественият интерес от осигуряване на
точното прилагане на императивните правни норми, които регулират правния спор,
преодолява диспозитивното начало в гражданския процес (чл. 6 ГПК). Съдът следи
служебно за противоречие с добрите нрави на неустоечната клауза - виж решение
№ 229 от 21.01.2013 год., по т.д.№ 1050/2011 год. на II т.о. на ВКС, т. 3 от ТР
№ 1/15.06.2010 год. на ОСТК на ВКС и др., както и следи служебно за
наличието на неравноправни клаузи по смисъла на ЗЗП - решение № 23 от
07.07.2016 г. по т. д. № 3686/2014 г. на I т. о., решение № 142 от
01.08.2018 г. по т. д. № 1739/2017 г. на II т. о. на ВКС и
др.
Съдът намира, че предвидена в договора клауза за неустойка за
неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение,
противоречи на добрите нрави:
Критериите дали е налице нищожност поради
противоречие с добрите нрави на неустойка, се съдържат в ТР № 1 от
15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а именно - такава е
неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции. Преценката за нищожност се извършва в зависимост от
специфичните за всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване
на примерно посочени критерии, като естеството и размер на обезпеченото с
неустойката задължение, обезпечение на поетото задължение с други, различни от
неустойката правни способи, вида на самата уговорена неустойка и на
неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между размера на
неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението /виж решение
№ 107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 818/2009 г., II т. о./.
В случая страните са уговорили клауза
за задължаване на заемополучателя да осигури надлежно обезпечение на кредитора
в тридневен срок от сключването на договора, като при неизпълнение са
предвидели неустойка във фиксиран размер от 310,73 евро/ с левова равностойност
607,74 лв./ Така предвидената клауза за
неустойка поради неизпълнение на договорно задължение за представяне на
обезпечение противоречи на чл. 21, ал. 1 ЗПК. Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка
клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне
на изискванията на закона, е нищожна. Предвидената клауза е и неравноправна по
смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП, тъй като същата е необосновано висока.
Така, както е уговорена, неустойката е
предназначена да санкционира заемателя за виновното неспазване на договорното
задължение за предоставяне на обезпечение. Задължението за обезпечаване на
главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира
пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем,
съобразно договора и общите условия. Съдът намира, че въведените в договора
изисквания за вида обезпечение и срока за представянето му създават значителни
затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, то изцяло да се
възпрепятства. Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на
вреди за кредитора, който би следвало да прецени възможностите на заемодателя
да предостави обезпечение и риска по предоставянето на заем към датата
на сключването на договора с оглед на индивидуалното договаряне на
договорните условия. Макар и да е уговорена като санкционна доколкото се дължи
при неизпълнение на договорно задължение, неустойката води до скрито оскъпяване
на кредита. Неустойката по съществото си е добавък към възнаградителната лихва
и в този смисъл би представлявала сигурна печалба за заемодателя, която печалба
би увеличила стойността на договора. Основната цел на така уговорената
неустоечна клауза е да дoведе до неоснователно обогатяване на заемодателя за
сметка на заемополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума.
Тъй като
противоречието между клаузата за неустойка и добрите нрави е налице още при
сключването на договора, то следва извода, че в конкретния случай не е налице
валидно неустоечно съглашение и съобразно разпоредбата на чл.26, ал.1 във вр. с
ал.4 ЗЗД, в тази си част договорът изобщо не е породил правно действие.
От своя страна нищожността на клауза
за неустойка на задължението по каузалното правоотношение, има за последица
погасяване и на поетото с гаранционно-обезпечителна цел абстрактно задължение,
обективирано в съдържанието на записа на заповед (в този смисъл изрично
постановеното по реда на чл. 290 от ГПК Решение № 105 от 13.07.2012 г. на ВКС
по т. д. № 564/2011 г., II т. о., ТК). Това обосновава извод за неоснователност
на иска за установяване дължимостта на тази част от спорното вземане, а именно
за сумата от 607,77 лв.
Ето защо иска за сумата от 1252 лева
се явява основателен и доказан до размера на сумата от 644,26 лева, като следва
да се отхвърли за разликата над тази сума до предявения размер от 1252 лева,
като неоснователен и недоказан.
Гореизложеното налага извода, че
вземането на ищеца спрямо ответника е изискуемо, а предявения иск е основателен и следва де се
уважи.
По
отношение на разноските:
Предвид изхода от спора, на основание
чл. 78 ал. 1 и ал. 8 от ГПК на ищеца се дължат направените по делото разноски в
пълния им размер, доколкото исковете са изцяло уважени. Разноските надлежно се
претендират, като за същите е представен списък по чл. 80 от ГПК и са налице
доказателства, че те са реално направени. В тях се включват внесената държавна
такса в размер на 25 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер от 100 лв. на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 37 ЗПП, вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредба
за заплащане на правната помощ, тъй като делото е с ниска фактическа и правна
сложност. Така общият размер на разноските за производството, направени от
ищеца възлизат на 125 лева, от които по съразмерност следва да му се присъдят
разноски в размер на 64,32 лева.
Съгласно т.12 на ТР №4/18.06.2014г. на
ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.422, респ.
чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските,
направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното
производство. В мотивната част на тълкувателното решение е указано, че съдът по
установителния иск следва да се произнесе с осъдителен диспозитив и за
разноските, сторени в заповедното производство, тъй като с подаване на
възражение от длъжника, изпълнителната сила на заповедта за изпълнение в частта
й относно разноските отпада.
Поради частичното уважаване на
предявените установителни искове за вземанията, за които ищецът се е снабдил
със заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.
417 ГПК по ч. гр. д. № 1804/17 г. на РС – Карлово, следва да бъдат редуцирани и
разноските присъдени по производството по последното до размера на сумата от
38,59 лв.
По
изложените съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че А.М.П., ЕГН
********** ***, ДЪЛЖИ на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25,
офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4 сумата
от 644,26 лева - главница, представляваща неплатен остатък от вземане по запис
на заповед, издаден на 30.12.2016 г. в
полза на Кредихелп ООД, прехвърлена с договор за цесия от 17,08,2018 г. на
„АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, платим на предявяване, предявен на
24,07,2017 г., ведно със законната лихва от 28.08.2017 г. до изплащане на вземането,
като ОТХВЪРЛЯ предявения иск в частта за признаване за установено на вземане за
главница над уважения до пълния предявен размер
от 1252 лева, която сума е присъдената със заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по частно гр. дело
№ 1804/ 2017 г. на РС- Карлово.
ОСЪЖДА А.М.П., ЕГН ********** ***, да
заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда
Лабиринт, ет. 2, офис 4 направените по делото разноски в размер на 64,32 лева,
както и направените по ч. гр. дело № 1804/ 2017 г. на РС- Карлово разноски в общ размер от 38,59 лева на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ:/п/ Николай
Стоянов
Вярно с оригинала!
РЦ