№ 56
гр. Мездра, общ. Мездра, обл. Враца, 24.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МЕЗДРА, III-ТИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание
на дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Пенка П. Петрова
при участието на секретаря Поля М. Г.
като разгледа докладваното от Пенка П. Петрова Гражданско дело №
20241450100163 по описа за 2024 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
И. Г. Ц. от с.Лик ,Община Мездра,обл.Враца е депозирал искова молба против А. С.
М., с пост. адрес гр.Мездра, ул. Я.Сакъзов №58, ет.3, ап.6 ,с която е предявил следните
искове:1/Да бъде прогласена нищожност на саморъчно завещание на Н. Г. Ц.,б.ж., починал
на 20.08.2023г., обявено на 05.09.2023г., рег.№4430/05.09.2023 г. зав.рег. №2/2023 г. н.д.№
3/2023г.по описа на Нотариус Христина А.а рег.№ 614 на НК и район на действие PC-
Мездра, вписано в Служба по вписванията-Мездра с peг. № 1849 от 07.09.2023 г., акт №
116,том II,им.парт.78334-78336, поради не- спазване на разпоредбата на чл. 25 ал. 1 от ЗН /не
е изписано ръкописно от самия завещател/, както и 2/На основание чл. 108 от ЗС да се
признае за установено, че ищецът е собственик на Поземлен имот с идентификатор
43654.500.68, по кадастрална карта и кад. регистри, одобрени със Заповед РД-18-
73/18.04.2022 г. на Изп.директор на АГКК, с адм. адрес с.Лик, ул."Комунари" № 8, с площ от
716кв.м., тр.предназначение: урбанизирана, тр.ползване: ниско застрояване, ведно с
находящи се в него СГРАДА с идентификатор 43654.500.68.1, застроена площ 36кв.м.,1ет.,
постройка на допълващо застрояване и СГРАДА с идентификатор 43654.500.68.2 застр.
площ 43 кв.м., 2ет., предназначение: жилищна сграда, еднофамилна и всички останали
подобрения в ПИ посочени в документа за собственост, като ответницата А. С. М. бъде
осъдена да отстъпи собствеността и предаде владението върху описаните имоти с всички
законни последици.
Препис от исковата молба и приложенията са изпратени на ответницата, която в срока
по чл. 131 ал.1 ГПК е депозирала отговор, с който оспорва предявените искове.
Заедно с отговора А. М. е депозирала и насрещна искова молба с предявен
евентуален насрещен иск с правно основание чл. 55 ал.1 предл. 2 и 3 ЗЗД - при условие, че
бъде уважен предявения първоначален ревандикационен иск, да се осъди ответника по
насрещния иск/първоначален ищец/ да заплати на ищцата по насрещния иск/ответница по
първоначалния иск/ сумата от 4610лева, ведно със законната лихва от предявяване на
насрещния иск до окончателното изплащане на сумата, тъй като сумата е платена от ищцата
на неосъществено/ отпаднало основание.
Насрещната искова молба е връчена на ответника по него, който е ищец по
първоначално предявените искове. В срока по чл. 131 ал.1 ГПК е постъпил отговор, с който
1
се оспорва предявения насрещен евентуален иск.
Предявените от И. Ц. против А. М. искове са: установителен иск с правно
основание чл. 42, буква "б" вр. чл. 25, ал. 1 от Закона за наследството и иск е с правно
основание чл. 108 ЗС.
Предявеният евентуален насрещен иск от А. М. против И. Ц. е иск е с правно
основание чл. 55 ал.1 предл.2 и 3 ЗЗД.
1 .По първоначално предявените искове.
Ищецът твърди, че единствен наследник на Н. Г. Ц., б.ж. на с. Лик, общ.Мездра,
негов брат, починал на 20.08.2023 г.
Към момента на смъртта си същият притежавал недвижим горепосочения имот,
находящ се в с. Лик, общ.Мездра, ул."Комунари" № 8, придобит по силата на Нотариален акт
№ 52 т.I дело № 1606, вх.рег. 2238/19.09.2019 г. по описа на служба по вписванията при PC-
Мездра.
В началото на 2024 г. при проверка за дължими местни данъци и такси, разбрал, че
имота е предеклариран от лицето, с което живеел неговия брат - отв. А. С. М.. Основание за
това послужило обявено Саморъчно завещание на брат му към това лице от 20.07.2023 г.
/месец преди смъртта му/. Твърди, че брат му е починал от онкологично заболяване, което в
последните месеци прогресирало, поставяли му силни обезболяващи медикаменти и имало
дни, в които не познавал никой от близките.
След като се снабдил с препис от завещанието от АВ при МРС намира, че положения
подпис е на брат му, но почерка категорично не е негов, поради което ОСПОРВА
завещанието, тъй като не е изписано ръкописно от самия завещател.
С депозирания отговор ответницата оспорва изцяло предявения иск по чл.108 ЗС,
като неоснователен, тъй като приживе е живяла повече от 6 години на съпружески начала с
брата на ищеца б.ж. Н. Г. Ц. и той е оставил саморъчно написано от него завещание на
20.07.23 г в нейна полза за имота посочен в исковата молба .
В отговора си ответницата уточнява следните факти и обстоятелства:
Единствен законен наследник на б.ж. Н. е неговия брат - ищеца, с когото били във
влошени отношения и който го бил изгонил от наследствената им къща в с.Лик.
След като тя и Н. заживели на съпружески начала преди повече от 6 години, тя от
2018 г със свои собствени средства извършила много подобрения в къщата, в която живеели,
която тогава била собственост на негова братовчедка. Тъй като е работила дълги години в
Испания имала спестени средства , както и пенсия от Испания и от България.
През 2019 г Н. се снабдил с констативен нот. акт за собственост върху процесния
имот по давност, като тя не искала да я вписва в нот. акт, защото той нямал никаква
собственост. През всичките 6 г. години съвместен живот с Н., ответницата твърди, че е
заплащала всички извършени подобрения в процесния имот в с.Лик, както в двуетажната
жилищна сграда от 30 кв.м, така и в двете паянтови сгради в същия имот. Заплатила на
майсторите с лични парични средства като добросъвестен владелец на осн.чл.74 от ЗС
направените подобрения, де факто в чужд за нея имот, като с тях увеличила стойността на
имота .
С отговора си по чл. 131 от ГПК по първоначалния иск ответницата под формата на
възражение е предявила претенция за подобрения - ако бъде уважен ревандикационния иск,
ищецът И. Ц. да бъде осъден да й заплати сумата от 16 650 лв., ведно със законната лихва,
представляваща стойността на подобренията, които е направила като добросъвестен
владелец и заплатила със свои средства в процесния имот, с която сума се е увеличила
неговата стойност .Излага,че тези подобрения е извършила от 2018 г. насам като
добросъвестен владелец в процесния имот в с.Лик на основание чл.74 ал 2 от ЗС, тъй като
собствениците на имота не са се противопоставяли да ги прави.
Претендираните подобрения на стойност 16 650 лв. са както следва:
- поставяне 4 бр. прозорци PVC дограма на II етаж на 2ЖС-труд и материали - 800 лв.
2
-поставяне 1 бр.врата и един прозорец/дървени/на първия етаж и една входна дървена
врата на втория етаж- труд и материали - 300 лв.
- направа нова ел. инсталация за двата етажа-труд и материали - 600 лв.
- вкарване на питейна вода в къщата-труд и материали/тръби и др./ 600 лв.
- отвеждане на мръсната вода от къщата в канал и изкопаване яма-труд 400 и
материали, 40 м тръби- 250 лв.
-Покрив на 2ЖС- летви, нови керемиди и труд -7 300 лв.
-направа на малък навес с червени плоскости /платна/ до стълбите на къщата с
циментиране земята под него- труд и материали - 500 лв.
- излИ.е на бетонни стълби до втория етаж и изграждане парапет на 2ЖС-600лв. и
бетониран под на входната стая от 15 кв.м.от стълбите на 2 етаж-труд и материали - 500 лв.
-в банята в 2ЖС- поставяне на бойлер, фаянсови плочки и плочки на пода, мивка,
тоалетна чиния- труд и материали - 2700лв.
- изграждане циментирана площадка от 9 кв.м. в двора/беседка/ плюс циментирани
пътеки от входа на имота до 2ЖС/30 м / труд и материали 600 лв.
-изработване желязна беседка с гумен покрив-270 лв.
- Измазване къщата отвън-труд и материали 1000 лв/измазване с хоросан и варосване/
- Покрив от ламарина на друга паянтова сграда от 40 кв.м. в същия имот-труд 380 лв.
и материали 500лв.
- Навес/ пилетарник/, покрит с летви и цигли-труд и материали 350 лв.
Претенцията за извършени подобрения е с пр.осн.чл.74 ал.2 вр.чл.72 ЗС.
А. М. също така е поискала с отговора на ИМ на основание чл. 72 ал.3 от ЗС да и се
признае и право на задържане на целия имот предмет на ревандикационния иск, до
заплащането от ищеца стойността на подобренията, които тя е извършила в същия имот
като добросъвестен владелец и с това е увеличила неговата стойност в периода от 2018 г.
досега.
Ищецът е депозирал становище, с което оспорва изцяло изложените в отговора на А.
М. твърдения. Според ищеца за издръжката на цялото домакинство се грижел неговия брат
Н. Ц., който работел в Общинско предприятие „Чистота" гр.Мездра и получавал заплата до
смъртта си около минималната за страната. Отделно от това получавал и пенсия по
инвалидност по ТЕЛК решение. Бил работоспособен и по-голямата част от подобренията
описани в отговора извършвал сам и с помощта на свои приятели. За така извършените
дейности им е заплащал единствено и само той, когато се е налагало. Конкретизира кои
майстори са викани и извършили процесните подобрения. На всички посочени лица според
първоначалния ищец, брат му Н. е помагал, тъй като си бил здрав по това време,и е участвал
във всеки ремонт и СМР. Твърди още, че брат му Н. му споделил, че първите 5000 лв. е
изтеглил, за да си върне на ответницата А. М., а останалите 2000 лв. е използвал за къщата, а
с 3000 лв. е направил банята. Докато се правели тези ремонти, ищецът/първоначален/ не е
виждал ответницата М. да участва или дори да присъства при работниците.
2.По предявения евентуален насрещен иск.
Според ищцата по евентуалния насрещен иск Н. Ц. б.ж. приживе завещал на нея
целия имот предмет на ревандикационния иск, поради което е негов наследник по
завещание. Поради здравословни проблеми и посещаване клиника в Турция, той изтеглил
заем от 10 000 лв от Пощенска бА. и сам си погасявал месечните вноски, а след смъртта му
тя продължила да плаща като негов наследник по завещание и до 01.04.2024 изплатила
сумата от 2590 лв.
Според ищцата по евентуалния насрещен иск И. Ц. следва да бъде осъден да й върне
сумата от 2590 лв, която до 01.04.2024 г. е заплатила по кредита на б.ж.Н. Ц. като
недължимо платено от нея, на неосъществено основание /отпаднало основание.
Излага се също в насрещния иск, че приживе, поради нужда от парични средства за
лечение в Турция, Н. Ц. устно се бил споразумял с брат си И. да изтегли през 2023 г. кредит
3
от 12 000 лв., за да му помогне, като тя лично му давала на ръка след смъртта на Н.Ц. до
01.04.2024г. дължимите месечни вноски по кредита като наследник по завещание ,общо в
размер на 2020 лв., за да си погасява месечните вноски, която сума претендира също да й
бъде върната, при условие, че бъде уважен ревандикационния иск срещу нея. Така общо
претендираната сума възлиза на 4610 лв.,ведно сьс законната лихва от предядяване на
насрещния иск,която И. Ц. следва да и върне , с оглед плащането й от нея на отпаднало/
неосъществено основание.
С депозирания отговор И. Ц. оспорва изцяло по основание и размер предявения
евентуален насрещен иск.
И. Ц. потвърждава, че по повод провеждане на лечението на брат му действително е
ползвал кредит, сумата по който му предоставил в пълен обем , за да организира това
лечение,с изричната уговорка според изложеното, че М. ще организира връщането му.
Твърди, че в началото на 2024 г. последната заявила, че е финансово затруднена и няма да
изплаща занапред текущите задължения по кредита.
Оспорва твърдението, че брат му Н. Ц. не е работил е не е разполагал със средства.
Излага, че той до края на живота си работел в Общинско предприятие „Чистота" гр.Мездра,
а в последните месеци получавал и пенсия по ТЕЛК решение във връзка с онкологичното си
заболяване.
Заявява, че като единствен наследник на брат си получил последната му заплата от
ОбП „Чистота" –Мездра, която предал на М. в пълен размер - 1066,00 лв., за да покрие
вноските по заема му, поради което и прави възражение за прихващане с тази суми при
уважаване на евентуалния иск.
Също така излага в отговора по насрещния иск, че така направеното искане за
връщане на платени суми по ползвания заем за лечение на брат му - Н. Ц. е недопустимо с
оглед разпоредбата на чл. 55 ал. 2 ЗЗД, а именно като съзнателно изпълнен нравствен дълг
към покойния му брат, и не може да става въпрос за отпаднало или неосъществено
основание.
С определението за насрочване ъдът е разпределил доказателствената тежест между
страните по предявените от тях искове. Назначил е специализирана графологическа
експертиза относно факта кой е написал ръкописния текст на саморъчното завещание,
както и специализирана техническа експертиза за оценка на претендираните от А. М.
подобрения в процесния имот в с.Лик , включително и по въпроса с тези подобрения с
колко се е увеличила пазарната стойност на имота.
Събрани са по делото многобройни писмени доказателства, както и гласни такива,
като са изслушани свидетели, посочени и от двете страни по делото.
РС- Мездра след като обсъди събраните по делото доказателства приема за
установено от фактическа страна следното: Бившия жител на с.Лик, обл.Враца, Н. Ц.,
починал на 20.08.2023г. е брат на ищеца по първоначалните искове. През 2018г.Н.Ц. се
събрал и заживял съвместно с ответницата по първоначалните исковете. До този момент
живеел в бащината си къща в с.Лик, съвместно със семейството на ищеца И. Ц.. Постигнал
уговорка със свой роднина/братовчедка/ да закупят от нея процесния имот, в който не
живеел никой и бил занемарен и негоден за обитаване. Били извикани майстори, на които се
заплащало,и които извършили претендираните подобрения. През 2019г.Н.Ц. се снабдил с
КНА по обстоятелствена проверка, който го легитимирал като собственик на процесния
имот на основание давностно владение. Междувременно Н.Ц. се разболял. Наложило се
продължително лечение, вкл.и в Турция, като на посочената по-горе дата същият починал.
Фактическа власт върху имота след смъртта на Н.Ц. продължила да упражнява ответницата
по първоначалния иск.
Съгласно представената от Пощенска бА. справка приживе Н.Ц. е теглил няколко
кредита, като с всеки следващ е погасявал остатъка от предишния заем. Последния изтеглен
кредит е на 15.11.2022г. Обслужващата разплащателна сметка е била закрита на 22.08.2023г,
4
като след тази дата обслужването на кредита е ставало през разчетна сметка, открита на
19.09.2023г. Приложена е справка за движенията по разчетната сметка.
Ищецът също теглил заем в размер на 12000 лв., сумата от който предоставил на брат
си и ответницата. В по-късен момент ищецът по първоначалния иск разбрал, че брат му бил
завещал на ответницата процесния имот, след което предявил настоящите искове.
Първоначално след смъртта на Н.Ц. вноските по двата кредита до 01.04.2024г.били
погасявани от ответницата М.. След предявяване на исковете същата спряла плащанията на
вноските по двата кредита. Изложената до тук фактическа обстановка се установява по
категоричен начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства, не е спорна и
между страните.
При така изяснената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
По първоначалните искове:
По делото е назначена и изслушана специализирана графологическа експертиза,
чието заключение неоспорено от страните се възприема от съда като компетентно и
обективно.
Графологическата експертиза по делото установява, че саморъчното завещание не е
написано от наследодателя, т.е. не е спазена формата му посочена в чл.25 ал.1 от ЗН.
Саморъчното завещание следва да бъде обявено за нищожно, поради не спазване
предписаната от ЗН форма. Първият предявен иск се явява основателен и доказан и следва
да бъде уважен. При неговата отмяна от РС, завещанието няма да породи своите правни
последици за А. Милованова и единствен законен наследник на б.ж. Н. Ц. остава неговия
брат- И. Ц., при което и предявения ревандикационен иск се явява основателен и като
такъв следва да бъде уважен. Единствен наследник на б.ж.на с.Лик Н.Ц. и собственик на
имота се явява неговия наследник по закон и брат И. Ц. – ищец по първоначалния иск, а
имота при нищожност на завещанието се владее от ответницата по първоначалните искове
без правно основание. Следва да се признае този факт-че ищецът е собственик на имота и
ответницата – да бъде осъдена да му отстъпи собствеността и предаде владението.
При този изход на делото на ищеца се дължат разноските по водене на тези искове в
размер на 1732,82лв., от които 1300лева - платено адвокатско възнаграждение за
първоначално предрявените искове, 106,85леева – платена държавна такса, 11.30лева за
съдебни удостоверения, 304,47лева платен депозит за вещо лице по изслушаната СГЕ и
10.20лева - д.т. за вписване. В представения списък на разноските се претендират още
разходи от 30.00лева за удостоверения за данъчни оценки, 84.00лева – такса АГКК и
36.00лева доплащане за скици, но за същите няма представени доказателства по делото,
поради което не следва да бъдат присъждани.
По възражението на А. М. за извършени от нея подобрения в имота в с.Лик:
След обявяване за нищожно на саморъчното завещание на б.ж.Н. Ц. в полза на А.
М., както и уважаване на предявения ревандикационния иск, възражението на А. М. за
извършени от нея подобрения в процесния недвижим имот в с.Лик, се явява допустимо и
следва да бъде разгледано от съда.
Пред настоящата инстанция са събрани гласни доказателства, от които се установява,
че от 2018 г. М. е обитавала процесния имот с къща в с.Лик, заедно с наследодателя Н. Ц. и
са извършени множество подобрения, за да се пригоди имота за живеене. От показанията на
всички свидетели се установява, че претендираните подобрения в процесния имот са
извършени и са налични, който факт е безспорен и между страните. Спорен е въпроса кой ги
е извършил, респ.дали всички са извършени със средства на ответницата А.М., и в какво
качество на М., ако са извършени от нея-владелец или държател.
Всички свидетели са категорични, че б.ж.Н.Ц. не разбирал много от строителство,и за
всички подобрения в имота и за СМР се викали специалисти/майстори/, на които се
заплащало.
От писмените и гласни доказателства по делото се установява,че макар и да имал
5
уговорка със своя братовчедка за продажбата на процесния имот, до събирането си да
живеят заедно с М., б.ж.Н. Ц. не е предприемал, и не е правил никакви подобрения в имота,
а имотът не е бил годен за обитаване. Ремонтите отпочнали след като Н.Ц. и М. се събрали
да живеят заедно-2018г. От представените писмени доказателства/ 9бр.удостоверения от
ОбП “Чистота“ гр. Мездра/ се установява, че през този период Н.Ц. работел към ОбП
“Чистота“ гр. Мездра, като получавал трудово възнаграждение в минимален размер, който е
под необходимия минимум за издръжка на един човек по данни на НСИ, публикувани на
интернетстраницата му. Ответницата М. получавала пенсия от Испания в размер на около
800 евро и в р-р на 251лв.от България. Като работела в чужбина М. разполагала и с други
спестени средства. В тази насока са свидетелските показания и представените извлечение от
банковата сметка на същата и удостоверението, издаденото от ТП на НОИ Враца.
Свидетелката Ц. А.а – роднина на наследодателя и ищеца по сватовска линия,
заявява, че Н. преди да се събере с А. обитавал къщата заедно с брат си и снаха си, но след
като се събрали с А. закупил къщата на братовчедката си и си живеел в нея с А.. Н. и А. са
правили подобренията, посочени по-горе. Твърди, че Н. е участвал с труд, викали са
майстори, но по думите й “парите били у жената“ т.е в А., и тя се е разплащала с
майсторите. През това време Н. работел, първоначално към училището в с. Лик като
охрана, после БКС Мездра, работел и частно. Според свидетелката А.а доста пари са
вложени в подобренията.
Свидетелката М.С., която живее на съпружески начала с ищеца И. Ц. също не
отрича, че претендираните подобрения от ответницата в къщата в процесния имот са
направени по време на съвместното съжителство на последната с Н.. Потвърждава, че са
сменили дограмата на втория етаж с бяла ПВЦ дограма, правили са на ел. инсталацията
ремонт, сменяли ключове, лампи, правили емонт на банята. Според нея Н. не разбира от
строителството. Твърди, че А. е плащала всички сметки, макар да заявява, че не знае кой е
плащал на майсторите. Предполага, че Н. е плащал, че тъй като е работел тогава и е взимал
заплата..
Макар да прозира желание у двете свидетелки да услужат на ищеца, и
заинтересоваността им от изхода на делото като близки на ищеца, което дава основание на
съда да не дава вяра на показанията им, двете свидетелки не отричат факта, че парите били у
А., и тя плащала сметките. Съдът приема, че става въпрос за всички сметки, вкл.и тези за
подобренията – за материали и труд на майсторите. Този факт се потвърждава от
показанията на останалите свидетели и писмените доказателства по делото, които са
категорични, че А.М. разполагала със значително по-високи доходи. Затова парите били „у
нея“ и тя плащала сметките.
Свидетелят К. И.-без родство със страните е един от майсторите-строител, който е
работил по къщата. Твръди, че А. го е викала първите две години, когато започнали да
живеят там, както и че пазаренето и плащането е било само от А., а Н. му е помагал -
държал стълба, подавал каквото трябва. Иначе той не разбирал много, много от тези
дейности. Според свидетеля за всички дейности са викани майстори.
Свидетелката А. Й. без родство със страните, живее в съседство със страните. Твърди,
че е виждала, че за извършените ремонтите в къщата в с.Лик, са идвали майстори, но не знае
кой им е плащал. Присъствала лично, когато сменили прозорците. Като медицинска сестра е
била неотлъчно до Н. от заболяването му до смъртта му. Съобщава, че приживе Н. събрал
брат си, А./ответницата/ и св.М.С. и заявил, че последната му воля е да не гонят А. от
имота, тъй като те нямали брак, като И. Ц. бил поел обещание пред брат си в тази насока.
Свидетелката СС.П.-без родство със страните заявява, че А. 23 г. е работила в
Испания, имала доста спестени пари, след като се върнала в България получавала хубава
испанска пенсия и българска пенсия. Твърди, че А. била щастлива, че са купили къщата,
въпреки, че когато тя видяла къщата била учудена от състоянието й и попитала „Ани какво
си купила“? Според нея след туй сложили ПВЦ дограма на втория етаж, входна врата,
6
сменили ел. инсталацията, направили баня. Много удобства направила и станал дом, в който
да се живее Твърди, че последните 2 г. от живота си Н. не е правил нищо по къщата, тъй
като бил болен. След смъртта на Н. А. продължавала да прави ремонти. Според
свидетелката А. погасявала със свои средства вноските по теглен заем от Н. по банков път
и вноските по заем теглен от И., но на И. парите ги давала на ръка да ги внася той, защото
не искал по банков път.
Св. Б.Б- без родство със страните, живее на около 400 м. от процесния имот в с.Лик.
Същият заявява, че е правил замазка на пода на една от стаите в къщата. Твърди, че
арматурата и изкопаването е направено от Н., а свидетелят само забъркал замазката на една
стая. Същият не знае кой е плащал ремонта на банята, но чул че Н. е теглил заем от 5000 лв.
за този ремонт. Съдът не дава вяра на показанията на този свидетел, тъй като показанията му
са изолирани и в разрез с показанията на останалите свидетели, вкл.и с изявленията на
ищеца.
Свидетелят П.Й.-без родство със страните твърди, че от 30 г. се познава с Н., а по-
късно и с А.. Заявява, че той е направил ел. инсталацията в къщата и му е заплатила А..
Знае, че тя дълги години е работила в Испания. Свидетелят знае от Н., че за всички
подобрения в имота е плащала ответницата. Свидетелят твърди, че ищецът И. Ц. го е викал
за негов свидетел/преди делото/, за да заяви, че не Н., а И. е плащал направените
подобрения. Заявява, че Н. е работел като общ работник в строителството, не знае да е
теглил заем.
Съдът дава вяра на показанията на свидетелите, посочени от А. М., защото нямат
родство с нея, незаинтересовани са от изхода на делото, споделят свои непосредствени
впечатления, показанията им са обективни и взаимно се допълват, подкрепят се и от
писмените доказателства по делото.
С оглед доказателствата по делото според настоящия състав е доказано по
категоричен начин, че всички претендирани подобрения са извършени от майстори, които са
викани от ответницата и на които е заплащала тя. Н. Ц. приживе, въпреки, че е работел не е
получавал достатъчно парични средства за заплащане на извършените подобрения
оценени от в.л. на 16 369,80 лв. Освен това от гласните доказателства се установи, че А. е
заплащала всички консумативи по къщата, включително и тези за подобренията. Видно от
писмените доказателства тя получавала тогава и досега пенсия от Испания средно около
800 евро месечно, плюс българска пенсия 251 лв. т.е. притежавала е достатъчно парични
средства за разлика от Н.Ц., чието възнаграждение не е било в състояние да покрие неговата
собствена издръжка, предвид размера на получаваното от него трудово възнаграждение.
Недоказано остана твърдението на ищеца, че брат му е получавал достатъчно средства, тъй
като е получавал и пенсия по инвалидност, предвид заболяването му. По делото не са
представени доказателства, че същия е имал решение на ТЕЛК и съответно му е отпусната
пенсия поради инвалидност.
Неоснователно и недоказано е твърдението на ищеца И. Ц. в молба от 25.07.2024 г.,
че А. не е имала средства да заплаща извършените подобрения, защото изпитвала
финансови затруднения и даже била продала жилището си в гр.Мездра. Представената
справка от АВ показва, че тя е прехвърлила жилището си на трето лице на 18.03.2021 г, но
така е придобила още допълнителни средства, за да заплаща подобренията направени по
къщата в с.Лик, като тя е запазила правото си на пожизнено ползване на този жилищен
имот. Неоснователни са и доводите на ищеца по първоначалния иск, че Н.Ц. сам е правил
подобренията в имота. Доказателства в такава насока не са събрани. Свидетелите са
категорични, че Н.Ц. понякога е присъствал при извършване на подобренията, и то в
началото на съвместния му живот с М., тъй като 2-3 години преди да почине той боледувал,
което налагало непрекъснатото му лекуване, ходене по лекари и болници, терапии в Турция
и пр. Неоснователни са и доводите, че средствата от теглените заеми от Н.Ц. и ищеца И. Ц.
също били вложени в процесните подобрения, тъй като е безспорно,че тези суми са били
7
ползвани за лечение на Н.Ц. при терапиите му в Турция.
С оглед доказателствата по делото съдът приема, че подобренията в имота са
вършени и заплащани от М., с нейни средства, и то в качеството й на владелец на процесния
имот. По категоричен начин се установява от доказателствата по делото,че от 2018г.,когато
се събрала с Н.Ц., ответницата установила фактическа власт върху имота, която продължава
и към настоящия момент със съзнанието, че ползва свой имот. Обработвала го, своила го,
плащала всички данъци и разходи по подръжката му, влагала средства и правела
подобрения. Това си намерение ответницата М. демонстрирала по отношение на всички –
включително и по отношение на собственика на имота – роднина на Н. и И. Ц.. Владението
й било явно, спокойно и необезпокоявано, включително и по отношение на Н.Ц., който
също не се противопоставял на владението и, и не го оспорвал.
Владението на чужда вещ, като фактическо състояние по смисъла на чл. 68 ал.1 ЗС
предполага упражняване фактическа власт от едно лице с намерения за своене т.е.
упражняване на фактическата власт със съзнанието , че вещта е негова. Когато фактическата
власт се упражнява по силата на нищожно правно основание, същото/владение/ е
недобросъвестно.
За разлика от владението, държането на вещта е право на едно лице / държател/ да държи
вещта на правното основание, на което е получил фактическата власт. Определянето на
лицето , упражняващо фактическа власт върху чужда вещ като владелец или държател се
базира на субективния признак. Това е характеристика на едно субективно/ лично/
поведение на владелеца- да се държи вещта като своя . Да се държи вещта като своя е
равнозначно да се държи вещта от владелец със съзнанието , че той е собственик – титуляр
на вещното право. Намерението е психическо, душевно , субективно състояние. За
доказването , законодателят е установил законовата презумпцията на чл. 69 ЗС според която
„предполага се, че владелецът държи вещта като своя, доколкото не се докаже, че я държи за
другиго“. Презумпцията е установена в полза на владелеца, тази презумпция е оборима, и
оборването и е в тежест на заинтересованите лица/в случая ищеца/, които възразяват , че
владелецът не държи вещта за себе си- т.е. презумпцията размества тежестта на доказване.
Когато фактическата власт се упражнява така, че всеки заинтересован да може да научи за
владението, в т.ч. и за собственика на имота, владението е явно. Подобренията, чието
възмездяване се претендира са извършени от М., със съзнанието и без противопоставяне от
страна на собственика на имота – първоначално роднинаната /братовчед/,а по късно и самия
наследодател Н.Ц., легитимирайки се като такъв с КНА. Дали лицето , което се намира в
недвижимия имот , е владелец или държател зависи от установените по делото факти,
доказващи наличието на обективния и субективен елемент на отношението му по повод на
имота. Към момента на извършване на спорните подобрения/ 2018-2023 година /, същите са
извършени от ответницата със съзнанието., че ще придобие собствеността на построеното,
съгласно евентуални уговорки между двамата, живеещи на съпружески начала, което сочи на
субективен елемент за своене на построеното и определя същата като владелец-подобрител
на построеното. Липсват факти за превръщане владението в държане на същия,вкл.и след
снабдяване на наследодателя с КНА, което не лишава страната/М./ от гарантираната правна
възможност от чл. 72-74 ЗС на подобрител- владелец да и бъде възмездено вложеното като
средства и труд с което е увеличила стойността на чуждия имот, при безспорният факт на
непротивопоставянето на собствениците,вкл.и наследодателя след снабдяването му с КНА.
Непротиворечива е практиката на ВКС и по отношение на факта,че с оглед на
вътрешните отношения между страните, владението може да се придобие и със съгласието
на предишния владелец, за което законът не установява изискване за специална форма,
доколкото само по себе си предаването на владението не представлява правна сделка, която
да поражда, изменява или погасява права и задължения. Собственикът също може да
предаде владението на трето лице, за което не е необходимо да извършва действие на
разпореждане с имота,вкл. и по причина, че с оглед вътрешните отношения счита това трето
8
лице за собственик на имота. В знак на благодарност за грижите на М. по отношение на
б.ж.Н.Ц. последният приема и не оспорва по никакъв начин демонстрацията на М. пред
всички, вкл.и пред него,че упражнява фактическа власт върху процесния имот като свой или
с намерение да стане нейн собственик. В подкрепа на изложеното се явява и самото
завещание, нищожно като такова поради неспазване на формата му ,но имащ характер на
частен документ, подписан от наследодателя, което е отражение на вътрешните отношения
между страните по силата на които ответницата упражнява фактическа власт върху имота
със съзнание, че имота е неин.
По делото е назначена специализирана техническа експертиза и експерта назначен за
вещо лице от съда- инж. Св.М. ,след оглед на място и замервания , е представила
първоначално и две допълнителни заключения, които също се възприемат от съда като
компетентни, обективни и обосновани. Ищецът чрез процесуалния си представител адв.Г.П.
оспорва същите без да конкретизира какво оспорва,и без да иска допълнителна, нова или
тройна експертиза.
В заключенията си и в съдебно заседание на 31.01.2025 г експертът е заявил, че
всички подобрения, които са претендирани от ответницата са полезни - за запазване на
имота и не представляват луксозни такива. Вещото лице е дало и пазарната оценка на
претендираните подобрения от ответницата в размер на 16 369,80 лв/вкл. труд и
материали/,като зявява, че не всички са били свързани с неотложни СМР за запазване на
самия имот, поради което стойността на необходимите разноски водещи до увеличаване
пазарната стойност на имота е оценена на 11 490,26 лв. В таблица приложена към
първоначалното заключение са дадени по пера/ труд, материали, цени и стойност/ всички
претендирани подобрения.В допълнително заключение от 31.01.2025г.по искане на ищеца
в.л. М. е отразила на колко възлиза пазарната стойност на имота към 2019г.и към
2024г.,респ.с колко се е увеличила стойността му след извършване на подобренията, която
сума съвпада със сумата посочена в първото заключение. В последното/трето/ заключение
след повторен оглед само на възстановения покрив на къщата в недвижимия имот, в.л.е
нанесло корекция с редуциране на стойността само за покрива на къщата от 7 300 лв. на
6200 лв, като необходимите разноски водещи до увеличаване пазарната стойност на имота
при това положение възлизат на стойност 10 391,03 лв.
Приемайки, че ответницата се явява владелец, претенцията и за извършени от нея и
заплатени подобрения в процесния имот в с.Лик следва да бъде уважена за сумата от 10
391,03 лв., представляваща необходимите разноски /подобрения/ водещи до увеличаване
пазарната стойност на имота съгласно чл.72 ал.2 от ЗС вр.чл.74 ал.2 ЗС, ведно със законната
лихва до окончателното изплащане на сумата,начиная от момента на предявяване на
претенцията.
Основателно се явява и искането на А. М. съгласно чл. 72 ал.3 от ЗС. Следва да се
постанови и право на задържане на имота до окончателното й изплащане на
горепосочената сума от И. Ц., като признат за единствен наследник на брат си б.ж. Н. Ц. и
собственик на процесния имот.
Ищецът по първоначалния иск чрез процесуалния си представител прави възражение,
че искането за признаване право на задържане е неоснователно, тъй като ответницата няма
качеството на владелец. Съдът не възприема тези доводи на ищеца по изложените вече
съображения.
По евентуалния насрещен иск:
С оглед събраните по делото доказателства предявеният от А. М. евентуален
насрещен иск се явява основателен и доказан за сумата от 3315,00лв, която представлява
сбор от внесените от нея по банков път , след смъртта на б.ж. Н. Ц., от м. септември 2023
г. до 01.04.2024 г. парични средства по изтегления от него приживе кредит, както и
платените но недължими от нея вноски, които ищецът е получил от нея на ръка по
изтегления от него кредит за лечение на Н..
9
От приложените копия на 7бр. вносни бележки се установява, че А. М. като вносител
е погасила общо 1295.00лева /7 по 185.00лева/ от кредита, теглен приживе от Н. Ц.. Това се
потвърждава и от представената от Пощенска бА. справка за разчетната сметка открита след
смъртта на Н. Ц. за обслужване на кредита. А. М. е правила тези погашения като
наследник по завещания. След отмяна на завещанието ищецът, като единствен наследник на
Н. Ц. следва да й ги възстанови, защото неоснователно се обогатява с тях на
неосъществено/отпаднало основание. В случая не може да се твърди, че А. М. е изпълнила
нравствен дълг към наследодателя, защото посочените суми по кредита на Н. ги е внасяла
като наследник по завещание , а след прогласяване нищожността на завещанието тези суми
й се дължат от единствения законен наследник- ищеца. Ответницата е заплатила чужд дълг
към бА.та и следва да й бъде възстановен от ищеца-законен наследник на б. ж. Н. Ц., поради
отпадане или неосъществяване на основанието на което М. е внасяла вноските.
Ищецът следва да възстанови и платените от М., но недължими от нея вноски,
които ищецът е получил от нея на ръка по изтегления от него кредит за лечение на Н. - 2020
лв., или общо И. Ц. следва да възстанови на М. сумата от 3315,00 лв., ведно със законната
лихва от поискването им-09.04.2024г. Сам ищецът в с.з. на 19.07.2024 г. по делото на въпрос
към него по чл. 176 от ГПК признава ,че А. му е давала паричните месечни вноски на
ръка, за да ги внася по своя кредит. Не оспорва размера на получените суми, а само тяхната
дължимост на претендираното основание. Св. Светла Петкова установява, че до 01.04.2024 г.
А. е давала на ищеца на ръка парите за погасяване месечните вноски по кредита на И. Ц..
Искът и по двете пера е доказан и по основание и частично по размер , поради което следва
да бъде уважен за сумата 3315,00 лв. Искането за прихващане, направено от първоначалния
ищец съдът намира за неоснователно. Не са представени никакви доказателства за
дължимост на такава сума, нито е конкретизирано на какво основание ищецът иска
връщането на тази сума чрез направеното възражение за прихващане, при положение, че сам
заявява, че е дал такава сума от заплатата на наследодателя, която да се използва за
погасяване на дълга на същия.
Необосновано е твърдението на И. Ц., че А. М. е изплатила по двата кредита един
нравствен дълг и тези суми не подлежат на връщане. Правилото на чл. 55 ал. 2 ЗЗД се
прилага за случаите само на получаване без правно основание (чл. 55 ал. 1 предл. 1 ЗЗД). В
този смисъл е Постановление № 1 от 28.V.1979 г. по гр. д. № 1/79 г., Пленум на ВС,
посветено на въпросите на неоснователното обогатяване, в което се посочва, че
нравственият дълг е правно основание за разместване на имуществени блага между
правните субекти и изключва кондикционните претенции (искането за възстановяване на
неоснователно обогатяване) само в случаите, попадащи в първото предложение на чл. 55 ал.
1 ЗЗД, а именно: при получаване на нещо без основание.Това постановление не е изгубило
значение и е приложимо и към момента по настоящия казус. Логически е невъзможно да е
налице изпълнение на нравствен дълг в случаите на отпаднало или неосъществено
основание. Съзнателно изпълнение на нравствен дълг само по себе си е основанието на
престацията, а при втората и третата хипотеза на чл. 55 ал. 1 ЗЗД основанието е друго, но
даденото може да се иска обратно, защото то или е отпаднало, или не е могло да бъде
осъществено. Затова следва да се приеме, че въпросът за съзнателно изпълнение на
нравствен дълг може да се разглежда само в случаите на начална липса на основание,
какъвто не е настоящия спор. Ако такова правно основание е съществувало, но е отпаднало,
или ако е било очаквано, но не се е осъществило, полученото подлежи на връщане, тъй като
е извършено с оглед на правно основание, а не в изпълнение на нравствен дълг.От друга
страна наличието на брак, родство или осиновяване е определящият белег за разпознаването
на нравствен дълг ,което значително стеснява приложното поле на понятието за нравствен
дълг.
В случая завещателят б.ж.Н. Ц. и А. Милоранова нямат брак, живеели са заедно и
заплащаните от нея суми по кредитите на Н. Ц. и ищеца след смъртта на Н. Ц. не може да се
10
приеме, че е било нейн нравствен дълг, който е изплатила.
При уважаване на претенцията за подобрения и евентуалния насрещен иск
ответникът по тях и ищец по първоначалния иск следва да заплати на М. направените от нея
разноски по водене на делото съразмерно с уважената част на възражението за подобрение и
евентуалния насрещен иск. Възражението е уважено на 62,40%, а евентуалния насрещен иск
на 72%. На ответникът по евентуалния насрещен иск и ищец по първоначалния се следват
разноски за отхвърлената част.
В производството по претендираните подобрения и евентуалния насрещен иск
ответникът е направил разходи 100.00лева за допълнителна СТЕ и 1200 лева адвокатско
възнаграждение. На същия се следват 37,60лева за отхвърлената част на възраженията за
подобрения и 336,00 за отхвърлената част на евентуалния насрещен иск.
За претендираните подобрения ответницата е направила разходи от 504,75лева за
експертиза 1/3 от адвокатското възнаграждение – 400лева, а за евентуалния насрещен иск
разходите на ищцата са 400 лева адвокатско възнаграждение /1/3 от общото
възнаграждение от 1200лева/, плюс внесена такса от 187,65лева. При това положение на А.
М. следва да бъдат присъдени разноски в общ размер от 987,10лева / 564,00лева за
уважената част от подобренията и 423.10лева за уважената част от евентуалния насрещен
иск/
С оглед гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА за УСТАНОВЕНО по предявения от И. Г. Ц. установителен иск по чл. 42
ал.1 бук.б вр. с чл. 25 ал.1 от ЗН против А. С. М., че саморъчното завещание изготвено от Н.
Г. Ц.,б.ж. на с. Лик, починал на 30.08.2023г., обявено на 05.09.2023г., рег.№4430/05.09.2023 г.
зав.рег. №2/2023 г., н.д.№ 3/2023г.по описа на Нотариус Христина А.а рег.№ 614 на НК и
район на действие PC-Мездра, вписано в Служба по вписванията-Мездра с peг. № 1849 от
07.09.2023 г. акт № 116 том II им.парт.78334-78336, Е НИЩОЖНО, поради липса на
законно изискуемата форма на чл. 25 ал.1 от ЗН като НЕ Е НАПИСАНО ОТ ЛИЦЕТО
ПОСОЧЕНО ЗА ЗАВЕЩАТЕЛ.
ПРИЗНАВА за установено по отношение на А. С. М. от гр.Мездра, че И. Г. Ц. от
с.Лик, Община Мездра е собственик по наследство на Поземлен имот с идентификатор
43654.500.68, по кадастрална карта и кад.регистри, одобрени със Заповед РД-18-
73/18.04.2022 г. на Изп.директор на АГКК, с адм.адрес с.Лик, ул."Комунари" № 8, с площ от
716 кв.м.,тр.предназначение:урбанизирана, тр.ползване: ниско застрояване, ведно с
находящи се в него СГРАДА с идентификатор 43654.500.68.1, застроена площ
36кв.м.,1ет.,постройка надопълващо застрояване и СГРАДА с идентификатор 43654.500.68.2
застр.площ 43 кв.м., 2ет., предназначение: жилищна сграда, еднофамилна и всички останали
подобрения в ПИ,посочени в документа за собственост, като ОСЪЖДА А. С. М. с пост.
адрес гр.Мездра , ул.Я.Сакъзов № 58 ет.3 ап.6, да отстъпи собствеността и предаде
владението върху описаните имоти на И. Г. Ц. от с.Лик,обл.Враца.
ОСЪЖДА А. С. М. с пост. адрес гр.Мездра , ул.Я.Сакъзов № 58 ет.3 ап.6 да заплати
на И. Г. Ц. от с.Лик, ул. Опълченска №18 , Община Мездра разноски по предявените
първоначални искове в размер на 1732,82лева.
ОСЪЖДА И. Г. Ц. от с.Лик, ул. Опълченска №18 , Община Мездра да заплати на А.
С. М. с пост. адрес гр.Мездра, ул.Я.Сакъзов № 58 ет.3 ап.6, сумата от 10 391,03 лв.,
представляваща направените и заплатени от нея необходими и полезни разноски
/подобрения/, водещи до увеличаване пазарната стойност на имота ,посочен в пункт втори
от настоящето решение, ведно със законната лихва от предявяване на претенцията –
09.04.2024г. до окончателното изплащане на сумата, като в останалата част до пълния
11
предявен размер ОТХВЪРЛЯ предявената претенция за подобрения.
ОСЪЖДА И. Г. Ц. от с.Лик, ул. Опълченска №18 , Община Мездра да заплати такса
в полза на РС Мездра върху уважената част на претенцията за подобрения в размер на
415,64 лв.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл.72 ал.3 ЗС ПРАВО НА ЗАДЪРЖАНЕ от А. С. М.
на имота в с. Лик, ул.Комунари №8, Община Мездра,посочен в пункт втори на решението
до окончателно изплащане на сумата от 10 391,03 лв. от страна на И. Г. Ц., ведно с лихви и
разноски.
ОСЪЖДА И. Г. Ц. от с.Лик, ул. Опълченска №18 , Община Мездра да заплати на А.
С. М. с пост. адрес гр.Мездра , ул.Я.Сакъзов № 58 ет.3 ап.6, сумата от 3315,00 лв/ три
хиляди триста и петнадесет лв/ на основание чл. 55 ал.1 предл.2 и 3 ЗЗД на
отпаднало/неосъществено основание, представляващи внесени погасителни вноски за
периода 30.08.2023г.-01.04.2023г. по кредити с длъжници И. Г. Ц./2020 лв./ и Н. Г.
Ц.,б.ж.,починал на 30.08.2023г./1295 лв./, ведно със законната лихва до окончателното
изплащане на сумата, начиная от предявяване на иска-09.04.2024г.
ОСЪЖДА И. Г. Ц. от с.Лик, ул. Опълченска №18 , Община Мездра да заплати на А.
С. М. с пост. адрес гр.Мездра, ул.Я.Сакъзов № 58 ет.3 ап.6 , сумата от 987,00лева,
представляваща разноски съразмерно с уважената част на евентуалния насрещен иск и
възраженията.
ОСЪЖДА А. С. М. с пост. адрес гр.Мездра , ул.Я.Сакъзов № 58 ет.3 ап.6 да заплати
на И. Г. Ц. от с.Лик, ул. Опълченска №18 , Община Мездра сумата от 373,60лева,
представляваща разноски съразмерно с отхвърлената част на евентуалния насрещен иск и
възраженията.
Решението подлежи на обжалване пред ОС Враца в двуседмичен срок от уведомяване
на страните.
Съдия при Районен съд – Мездра: _______________________
12