Р Е Ш Е Н И Е №26
гр.Силистра, 09.07.2020 година
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административният
съд гр.Силистра,в открито заседание на седемнадесети юни през две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Маргарита
Славова
ЧЛЕНОВЕ:Валери
Раданов
Елена Чернева
при секретаря Антония Стоянова и с участието на Окръжния
прокурор при ОП-Силистра Теодор Желев, като разгледа докладваното от съдия М.Славова
КАНД №12 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
С Решение №443/17.12.2019г.,постановено по АНД №780/2019г.,Силистренският
районен съд е отменил Наказателно
постановление №39-0000155/20.08.2019г., издадено от Началника на Областен отдел
„Автомобилна администрация“ Силистра, в
частта му,с която на А.Н.К. *** на основание чл.185 от Закона за движението
по пътищата /ЗДвП/, е било наложено административно наказание по вид „глоба“ в
размер на 20 лева за извършено нарушение на чл.157 ал.6 ЗДвП. Със същото
решение е потвърдил процесното пред
него НП в частта му по т.2, с която на А.Н.К. ***,на основание чл.93в
ал.17 т.3 от Закона за автомобилните превози /ЗАвтП/, е наложено
административно наказание „глоба“ от 1500 лева,за нарушение на чл.36 §2 т.ii от Регламент (ЕС) №165/2014 на Европейския парламент и на
Съвета от 04.02.14г. относно тахографите в автомобилния транспорт,за отмяна на
Регламент (ЕИО) №3821/85 на Съвета относно контролните
уреди за регистриране на данните за движението при автомобилен транспорт и за
изменение на Регламент (ЕО)№561/2006 на Европейския парламент и на Съвета за
хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство,свързани с
автомобилния транспорт.
Производството е образувано по касационна жалба на А.Н.К. ***, подадена чрез представител
по пълномощие адв.А. ***, с искане да бъде отменено решението на СРС в
потвърдителната му част и, след решаване на делото по същество от настоящата
инстанция, да бъде отменено и първоначално атакуваното НП на компетентния орган
и по оспорената т.2. Изложените оплаквания сочат на релевирани доводи за
допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила,тъй като се
счита,че още в досъдебната фаза административнонаказващият орган е допуснал
груби нарушения на чл.42 т.4 и чл.57 ал.1 т.5 ЗАНН, защото липсвало ясно
описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено,какъвто е
нормативният регламент.Поддържа се,че не било налице единство между
фактическото обвинение и неговата правна квалификация.Счита се още,че съдебният
акт не бил обоснован в оспорената му част,тъй като АНО не бил доказал,че
водачът е бил длъжен да представи ръчни записи от дигиталния тахограф, а не
удостоверение, например, по чл.10 ал.1 от Наредбата по чл.89 ЗАвтП. Всичко това
било довело до неправилно приложение на материалния закон,защото е
компрометирало изводите на съда по фактите, поради което се моли да бъде
отменено, в потвърдителната му част решението на СРС и съответно,отменено в
същата част и процесното пред него НП.
Ответникът по касация - Областен отдел „Автомобилна администрация”
гр. Силистра,не се представлява в съдебното производство и не изразява
становище по касационната жалба.
Окръжният
прокурор при ОП-Силистра поддържа
неоснователност на касационната жалба.Счита,че оспореното съдебно решение е
законосъобразно и дава заключение за неговото потвърждаване.
Производството
е по реда на Глава ХІІ /чл.208 и сл./ АПК,вр. с чл.63 ал.1 ЗАНН. Силистренският административен съд, след обсъждане на
жалбата, доказателствата по делото и становищата на страните,прие следното:Касационните основания,които са заявени
и поддържани пред настоящата инстанция са за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила,довели до неправилно приложение на материалния закон /чл.63
ал.1 ЗАНН,вр.с чл.348 ал.1 т.1 и т.2 НПК/.Акцентът е поставен върху довод за допуснати
съществени нарушения на административнонаказателните производствени правила от
АНО,задълбочени от съда във въззивното производство,които били компрометирали
изводите му относно фактите.Последното, от своя страна, било довело до
неправилно приложение на материалния закон.Жалбоподателят е твърдял пред СРС, както
и в касационната жалба,че допуснатите в досъдебната фаза процесуални нарушения
са съществени,тъй като не били посочени обстоятелствата, при които е извършено
възведеното нарушение, с което било засегнато правото му на защита.Това било
така и защото липсвало единство между фактическото описание на деянието и
отнесената към него правна разпоредба ,
което било накърнило процесуалните му права. Настоящият контрол следва да се извърши
на терена на касационните оплаквания и съгласно чл.218 ал.2 от АПК.
Констатираната административна простъпка,поставила в
ход административно- наказателна процедура с АУАН №261936/01.08.2019г. /чл.36 ЗАНН/,при
извършена проверка от длъжностни лица на автомобилната администрация, е че водачът
А.Н.К., в момента на проверката е без ръчни записи и разпечатки за периода от
11.59ч. на 07.07.19г. до 11.17ч. на 09.07.19г. от изискуемия 28 дневен период,
който в случая е от 04.07.19г. до 01.08.19г. Съдът е установил, че на
01.08.2019г. около 7.50ч. по път I-7
Силистра-Шумен, на километър 10+793м., касаторът е управлявал товарен автомобил
от категория N3, марка ***, оборудван с дигитален тахограф марка„***“,с прикачено полуремарке от категория О4,с рег.№***,собственост на ***.Извършван е бил обществен превоз на товари /празен/
от гр.Силистра до с.П., видно от
Пътен лист №0006840/31.07.19г. /л.14/ и заверено копие на Лиценз на ЕО
№**********.В хода на проверката, при поискване от контролните органи,
касаторът е представил дигитална карта, при проверка на която е установено, че
водачът е без ръчни записи и разпечатки за релевирания период от време.
Съдът е обсъдил задълбочено приложените разпоредби на
чл.34 ал.3 б.“б“ и чл. 36 §2 т.ii от Регламент (ЕС) №165/14 и е
извел верния извод за консумирано нарушение, надлежно индивидуализирано в АУАН
и в НП. Съгласно първата разпоредба, когато водачът отсъства от превозното
средство и не е в състояние да използва тахографа, за периодите посочени в §5,
в чиито обсег попадат и процесните, е длъжен да ги вписва в картата, като
използва приспособлението за ръчно въвеждане на данни. В същия чл.34 ал.3
изр.“посл.“ Регламент (ЕС) №165/2014 се съдържа изрична регулация за неналагане
от държавите-членки на водачите изискване да представят формуляри,
свидетелстващи за действията им във времето, когато не са били в превозното
средство, което ирелевира изцяло оплакването,че не му е бил изискван такъв
формуляр като заместващ липсващите ръчни записи. Съгласно чл.36 §2 т.ii от същия регламент, водачът трябва да е в състояние
да представи по искане на контролен орган всички ръчни записи и разпечатки,
направени през текущия ден и предходните 28 дни, което задължение в случая не е било изпълнено.Съдът е приел за
безспорно установено, че ръчни записи и разпечатки в картата на водача,
извършващ превоз от обхвата на Регламент (ЕО) № 561/2006,
изобщо липсват, не са били направени, поради което е отклонил като
несъстоятелно възражението на оспорващия, че бил наказан затова „че е без[…]“, а не „че не е представил в момента на проверката […]“.Напълно
закономерно е формирано съждението, че не може да бъде представено нещо в
определен момент, което към същия не е съществувало. Ето защо съдът е приел, че дори и да не е докрай прецизна в лексически план формулировката на
деянието,тя не буди никакви съмнения относно нарушеното правило за поведение.В
този контекст правилно СРС е отклонил и оплакването,че от жалбоподателя не било
поискано заместващото удостоверение по чл.10 от Наредба №Н-3/07.04.2009г. за необходимите мерки за изпълнението и
прилагането на Регламент (ЕС) №165/2014 /Обн.ДВ,бр.31/09г.,посл.изм.ДВ, бр.74/19г./, каквото
по делото, дори и post factum да е издадено, не е представено.Още повече,че ако
такова е съществувало, нормативното задължение на водача е да го представи в
момента на проверката,а не някога,обикновено по-късно от нормативно определения
момент.Съответни на закона и установените факти по делото са и изводите на
въззивната инстанция за неприложимост на разпоредбата на чл.28 ЗАНН, което е
стабилизирало окончателно оспорения потвърдителен резултат по т.2 от НП,
санкциониран съгласно релевантната разпоредба на чл.93в ал.17 т.3 ЗАвтП.
В обобщение, настоящият състав на АС-Силистра намира,
че релевираните с касационната жалба оплаквания, са били поддържани и пред районния
съд и същите са получили законосъобразен отговор с оспореното решение. Неоснователно
е главното оплакване за липса на изчерпателно посочване на фактическите
обстоятелства, съставляващи съответното изпълнително деяние /арг.чл.57 ал.1 т.5 ЗАНН/.В случая се касае за бездействие, осъществено в пряко нарушение на
изискването от чл.34 ал.3 б.“б“ във връзка с чл.36 §2 т.ii от Регламент (ЕС)
№165/2014,както правилно е приел СРС. Пред-вид изложеното, касационният съдебен състав намира,че оспореното
решение на районния съд е постановено при вярно установяване на релевантните факти
и при пра-вилно приложение на материалния закон, т.е. при отсъствие на
касационни основания за неговата отмяна, воден от което и на основание чл.221
ал.2 пр.1 АПК, във връзка с чл.63 ал.1 ЗАНН,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №443/17.12.2019г., постановено по АНД №780/ 2019г. по описа на Силистренския
районен съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.