№ 194
гр. София, 05.01.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА Гражданско дело
№ 20241110122210 по описа за 2024 година
Съдът за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от „Профи
Кредит България“ ЕООД срещу Н. Т. Т..
Съдът, след като констатира, че исковата молба отговаря на изискванията на
закона, предявеният иск е процесуално допустим, изпълнена е процедурата по
чл. 131 ГПК, и с оглед направените от страните доказателствени искания и на
основание чл. 140, ал. 1 ГПК, чл. 140, ал. 3, изр. 1 ГПК, вр. чл. 146 ГПК
ОПРЕДЕЛИ:
I.Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права
и възражения:
Ищецът извежда съдебно предявеното субективно право при
твърденията, че на 30.11.2022 г. е сключен Договор за потребителски кредит
№ ************ между „Профи Кредит България” ЕООД като кредитор и Н.
Т. Т., като длъжник. Договорът бил сключен при следните параметри: сума на
кредита: 500.00 лв.; срок на кредита: 11 месеца; размер на вноската: 54,30 лв.;
Годишен процент на разходите (ГПР): 48.22 %; годишен лихвен процент: 40.90
%; лихвен процент на ден: 0.11 %; общо задължение по кредита: 597,25 лв. В
исковата молба се сочи, че параметрите по поискана и закупена допълнителна
услуга били както следва: възнаграждение за закупена допълнителна услуга
„ф.“: 200.00 лева; възнаграждение за закупена допълнителна услуга „ф.“:
300.00 лева; размер на вноската по закупена допълнителна услуга: 54.30 лева;
Посочва, че с подадено от ищцовото дружество заявление по чл. 410
ГПК срещу Н. Т., въз основа на което е образувано ч.гр.д. 11920/2024 г. по
описа на СРС, е претендирал суми по посочения договор за кредит, като съдът
е отхвърлил заявлението в частта относно следните суми: 200 лв. – за закупена
услуга „Ф.“, 300 лв. – за закупена услуга „Ф.“ и 97,25 лв. – договорна
възнаграждение за периода от 20.12.2022 г. до 20.10.2023 г. Предвид
1
посоченото предявява осъдителен иск за сумите, за които съдът е отказал да
издаде заповед за изпълнение.
В исковата молба се сочи, че възнаграждението за допълнителни
незадължителни услуги ставало изискуемо с подписването на ДПК, но се
разсрочвало за срока на ДПК на равни месечни вноски и се добавя към
месечните вноски за погасяване на кредита. Ищецът „Профи Кредит
България“ ЕООД изпълнявал точно и в срок задълженията си по договора.
Сумата по договора, в размер на 500.00 лева била преведена чрез паричен
превод към E.P. на дата 01.12.2022 г. Н. Т. Т. от своя страна поела задължение
да погасява предоставения заем с равни месечни вноски, в размер и срокове,
според погасителния план, който е неразделна част от Договора за
потребителски кредит. Изготвен бил погасителен план с определени 11 бр.
вноски, всяка от по 99,75 лв. с падежна дата - всяко 20-то число на месеца.
Погасителния план бил получен от длъжника на 01.12.2022 г., заедно с
Договора за кредит, Стандартен европейски формуляр с Допълнителна
преддоговорна информация.
Предвид факта, че длъжникът не изпълнявал поетите с договора
задължения, като не направил нито една погасителна вноска и изпаднал в
забава, ищецът сочи, че целият погасителен план по процесния договор е
изтекъл и вземането е изискуемо в пълния си дължим размер. Падежа на
последната погасителна вноска бил на 20.10.2023 г.
В исковата молба се излагат подробни съображения, че с оглед принципа
за свобода на договаряне и по своя свободна воля страните са се съгласили да
сключат договор за кредит, включващ описаните в договора услуги „Ф.“ и
„Ф.“. Сочи се, че съгласно т.15.1. от ОУ към ДПК № ************ „КЛ/СД
може да изберат да не закупят допълнителна услуга или да закупят една, или
повече допълнителни услуги към ДПК. Настоящата точка се отнася и прилага
единствено по ДПК, по които КЛ/СД е поискал и избрал да закупи
допълнителна услуга“. Твърди се, че закупуването на услугите „Ф.“ и „Ф.“
било изцяло по желанието на длъжника. Тези допълнителни услуги „Ф.“ и
„Ф.“ съдържали следните възможности:
- Приоритетно разглеждане на искането на длъжника за отпускане на
кредит. Представителите на ищеца извършили всички необходими действия за
проучването на кредитното досие на длъжника, подготвили нужните
документи и сключили договора в максимално кратки срокове, като услугата
„Ф.“ била използвана от длъжника.
- Отлагане на определен брой погасителни вноски. Тази процедура се
осъществявала по реда и при условията, посочени в т.15.2.1 от ОУ, озаглавена
„Отлагане на вноски“, като длъжникът въпреки предоставената възможност
със закупената от него услуга „Ф.“, не се възползвал от същата.
- Намаляване на определен брой погасителни вноски. Така, ако доходът
на длъжника намалее, той ще можел да поиска от кредитора да му намали с до
75 % размера на определен брой погасителни вноски Процедурата била
2
описана в т. 15.2.2 от ОУ „Намаляване на погасителни вноски“, като
длъжникът въпреки предоставената възможност със закупената от него услуга
„Ф.“, не се възползвал от същата.
- Смяна на падежната дата на вноските. Тази уговорка давала на
длъжника гаранцията, че ако сменят датата на заплащане на месечните им
възнаграждения, същият ще могат да променят и падежната дата по кредита
си, така че да е удобна за тях /т.15.2.3 от ОУ „Промяна на дата на падеж“/, като
длъжникът въпреки предоставената възможност със закупената от тях услуга
„Ф.“, не се възползвал от същата.
Ищецът счита, че в процесния случай, ответникът дължи
възнаграждение на кредитора за това, че се е възползвал от първата услуга от
пакета – приоритетно разглеждане на искането за отпускане на кредит и за
възможността (опцията) ответникът във всеки един момент да поиска
извършването на някоя или на всички останали услуги.
Излагат се съображения, че договорът е съглашение, което изисква
съвпадането на две противоположни по посока и съвпадащи по съдържание
волеизявления. Същият бил сключен след постигане на съвпадение на
насрещните волеизявления на страните по основните му елементи. Към това
общо разбиране за договора, ЗПК наслагва допълнително съдържание с оглед
защита интереса на икономически слабата страна. Поради това, ищецът счита,
че сключеният договор за потребителски кредит с ответника напълно
отговарял на законовите изисквания и съдържал всички изискуеми реквизити
на ЗПК относно съдържанието на договора за потребителски кредит. Сочи се,
че видно от начина на сключване на договора, разписан в ОУ към ДПК, още
при подписване на искането за кредит, потребителят е бил информиран за
общо дължимата сума по ДПК. Следователно налице било наличие на
съгласие по отношение на размера на ГПР, ГЛП и общо дължимата в края на
периода сума, тъй като била изразена воля от страна на потребителя за
приемането им.
Ищецът отбелязва също, че ответникът в настоящото производство е
имал възможност да се откаже от договора при условие, че не го
удовлетворява, за който отказ да уведоми дружеството и да върне по сметка на
същото преведената сума, като заплати лихвата, начислена за периода от
датата на усвояване на средствата по ДПК до датата на връщане на
главницата, съобразно регламентираното в т. 7 от Общите условия и Закона за
потребителския кредит. Ответникът имал и възможност да измени договора
чрез предсрочно погасяване на кредита, съобразно ОУ и ЗПК, като не се е
възползвал и от това право. Н. Т. Т. усвоила предоставената й в заем сума,
поел изпълнение на уговореното в ДПК съгласно погасителния план към него.
От тези обстоятелства можело да се направи обоснован извод, че ответникът
бил запознат с условията на сключения с „Профи Кредит България“ Договор
за потребителски кредит и се съгласил с цената на кредита на преддоговорния
етап с получаването на Стандартен европейски формуляр за сравняване на
3
различни предложения и Допълнителна преддоговорна информация, така и
със сключването на договора, към който момент е бил наясно с общата сума,
която трябва да върне, така и с необективиране на желанието си да се откаже
от сключения договор.
При тези твърдения, ищецът моли, съдът да:
- осъди ответника Н. Т. Т. да му заплати сумата от 97,25 лв. – договорно
възнаграждение за периода от 20.12.2022 г. до 20.10.2023 г., 200 лв. –
възнаграждение за услуга „Ф.“ и сумата от 300 лева - възнаграждение за
услуга „Ф.“ по Договор за Потребителски кредит № ************ от
30.11.2022 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. 11920/2024 г. по
описа на СРС.
Претендира разноски за заповедното и исковото производство.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът не е депозирал отговор на исковата
молба.
II. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца:
Предявени са кумулативно съединени осъдителни искове по реда на чл.
415, ал. 1, т. 3 ГПК и с правно основание чл. 240, ал. 2 ЗЗД за присъждане на
сумата от 97,25 лв. – договорно възнаграждение дължимо за периода от
20.12.2022 г. до 20.10.2023 г., както и с правно основание чл. 79 ЗЗД за
присъждане на сумата от 200 лв. – възнаграждение за закупена услуга „Ф.“ и
сумата от 300 лв. – възнаграждение за закупена услуга „Ф.“ по Договор за
потребителски кредит № ************ от 30.11.2022 г., сключен между
„Профи Кредит България“ ЕООД и Н. Т. Т..
III. Обстоятелства, които се признават:
Няма такива.
IV. Разпределяне на доказателствената тежест за подлежащите
на доказване факти:
УКАЗВА на ищеца, че по исковете по чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК, вр. с чл.
240, ал. 2 ЗЗД следва да установи при условията на пълно и главно доказване
следните правопораждащи факти: наличие на сключен между „Профи Кредит
България“ ЕООД и Н. Т. Т. договор за потребителски кредит № ************
от 30.11.2022 г., в който е уговорено възнаграждение за ползване на кредита
(възнаградителна лихва) в посочения размер, както и реално предоставяне на
уговорената заемна сума на длъжника.
УКАЗВА на ищеца, че по исковете по чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК, вр. с чл.
79, ал. 1 ЗЗД следва да установи при условията на пълно и главно доказване
следните правопораждащи факти: възникване на спорното право в твърдения
обем, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на
договорни отношения по Договор за потребителски кредит № ************
от 30.11.2022 г., сключен с ответника, в качеството му на кредитополучател, а
именно - валидно възникнало правоотношение по договора за кредит, по което
4
кредитодателят е предоставил на кредитополучателя посочената услуга, а
последният се е задължил да заплати цена (възнаграждение) в претендирания
размер и в посочения срок.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да установи
погасяване на паричното си задължение.
ПРИЕМА представените с исковата молба документи като писмени
доказателства по делото.
УКАЗВА на ищеца, на осн. чл.183, ал.1 ГПК, в 1-седмичен срок от
получаване на съобщението да завери представените като писмени
доказателства документи или да представи заверен препис, В ПРОТИВЕН
СЛУЧАЙ съдът ще изключи представените документи от доказателствения
материал по делото.
ПРИЛАГА за послужване ч.гр.д. № 11920/2024 г. по описа на СРС.
УКАЗВА на страните, че по дела със страна потребител съдът
служебно разглежда въпроса за наличие на неравноправни клаузи в договор.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 ГПК, на страните да се
връчи препис от настоящото определение за насрочване, ведно с проекта за
доклад по делото, като те могат да вземат становище по него и дадените със
същия указания, най-късно в първото по делото съдебно заседание.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
17.02.2025 г., от 13,35 ч., за която дата и час да се призоват страните с
посочените по – горе преписи.
Определението е окончателно.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5