Номер 129106.11.2020 г.Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – Варна37 състав
На 28.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Пламен Д. Караниколов
като разгледа докладваното от Пламен Д. Караниколов Административно
наказателно дело № 20203110203642 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на А.Б.Б., ЕГН ***, срещу наказателно
постановление № 19 – 0819 – 006205/08.11.2019 г., издадено от Началник
група към ОД МВР – Варна, Сектор „ПП“, с което на жалбоподателя на
основание разпоредбата на чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП му е наложено
административно наказание глоба в размер на 50.00 /петдесет/ лв. за това, че
на 02.10.2019 г. около 11:13 часа в гр. Варна, по ул. „Царевец“, в посока ул.
„Генерал Колев“ до бл.11 е управлявал лек автомобил „Мерцедес МЛ 320 4
МАТИК“ с рег. № В 36-36 РС, собственост на Б.Б., ЕГН ***, като е използвал
мобилен телефон без устройство, позволяващо използването му без участието
на ръцете – нарушение по чл. 104а. от ЗДвП.
Жалбоподателят Б. намира издаденото наказателно постановление за
незаконосъобразно поради това, че деянието представлява маловажен случай.
Оспорва фактическата обстановка и деянието, което му е вменено като
нарушение. Твърди се явна несправедливост на наложеното наказание,
доколкото наказващият орган не е взел предвид смекчаващите отговорността
обстоятелства.
В проведеното открито съдебно заседание жалбоподателя Б. се
представлява от адв. Н.Б.,ВАК който моли за отмяна на наказателното
постановление, акцентирайки в своята пледоария върху твърдението, че
деянието, изразяващо се в моментно държане на телефона в ръката на
жалбоподателя, не съставлява административно нарушение. На следващо
място излага съображения за липса на доказателства за извършеното
нарушение. Позовава се на допуснати в хода на
административнонаказателното производство нарушения, изразяващи се в
отказ на актосъставителя да връчи препис от акта на жалбоподателя. На
следващо място се твърди, че административнонаказващият орган не е
1
извършил преценка за маловажност на случая.
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание не изпраща
представител. Постъпили са писмени бележки от ю.к. Л.-А., която излага
твърдения, че НП е правилно и законосъобразно. Иска се, на основание чл. 63
ал.5 от ЗАНН, да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе
предвид доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
От фактическа страна:
На 19.09.2018 г. св. П.В. и св.Г. Г. , мл.автоконтрольори в сектор „Пътна
полиция“ при ОД МВР – Варна, изпълнявал служебните си задължения на ул.
„Царевец“ в гр. Варна.
По това време на същата улица в посока ул.“Генерал Колев“ се движел
лек автомобил „Мерцедес МЛ 320 4 МАТИК“ с рег. № В 36-36 РС,
управляван от А. Б. Б. , който докато управлявал автомобила, говорил по
мобилния си телефон. Св. В. спрял автомобила и извършил проверка на
водача. За установеното нарушение, изразяващо се в използване на мобилен
телефон по време на управление на МПС, св. В. съставил на водача акт за
установяване на административно нарушение.
Водачът Б. подписал акта без възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН
въззивникът не направил възражение срещу съставения АУАН.
На 08.11.2019 г. С.М.С. – началник група към ОД МВР – Варна, Сектор
„ПП“ (определена от министъра на вътрешните работи като компетентен
орган да издава наказателни постановления), издала наказателно
постановление, с което на жалбоподателя А. Б. Б. на основание разпоредбата
на чл. 183, ал. 4, т. 6 ЗДвП е наложено административно наказание глоба в
размер на 50.00 /петдесет/ лева за нарушение на разпоредбата на чл. 104а.
ЗДвП.
2
По доказателствата:
Гореизложената фактическа обстановка се установи и се потвърди въз
основа на следните доказателства и доказателствени средства: гласни
доказателствени средства - показанията на св.В. и св.Г., писмени
доказателства и доказателствени средства – заповед № 8121з - 515/14.05.2018
г. на министъра на вътрешните работи, справка за нарушител /водач.
Съдът кредитира свидетелските показания на св. В. и св.Г. като
обективни и достоверни, доколкото същите не съдържат противоречия в себе
си, последователни и логични са, а освен това съответстват на представеното
по делото писмено доказателствено средство – АУАН.
При анализа на доказателствената стойност на съставения АУАН съдът
съобрази разпоредбата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП, съгласно която същият се
ползва с презумптивна доказателствена сила, т.е. удостоверените от
контролните органи факти се считат за установени до доказване на
противното. Доколкото по делото не са налице доказателства, които да
опровергават констатациите на контролните органи, а напротив показанията
на св. В. и св.Г. подкрепят и затвърждават удостовереното в АУАН, то
последният също служи като основа на направените от съда фактически
изводи.
Съдът кредитира представените по делото писмени доказателства като
достоверни и допринасящи за установяване на обстоятелствата от предмета на
доказване по делото.
По изложените съображения за достоверност на всички събрани по
делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, съдът
основа на същите своите фактически изводи.
От правна страна:
Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в
чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 7 – дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, който
подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.
Съдът в рамките на служебната проверка не констатира съществено
нарушение на процесуалните правила, визирани в ЗАНН. АУАН е изготвен от
длъжностно лице със съответната компетентност, съдържа необходимите
реквизити, изброени в чл. 42 ЗАНН и е надлежно предявен по реда на чл. 43,
ал. 5 ЗАНН. НП е издадено от компетентен орган, отговаря на изискванията
на чл. 57 ЗАНН.
Съгласно разпоредбата на чл. 104а. ЗДвП на водача на моторно
превозно средство е забранено да използва мобилен телефон по време на
управление на превозното средство, освен чрез устройство, позволяващо
3
използването на телефона без участие на ръцете му.
Съдът намира, че от доказателствата по делото се установява, че със
своите действия жалбоподателят А. Б. е осъществил състава на нарушението
на чл. 104а. ЗДвП, като е използвал мобилен телефон по време на управление
на моторно превозно средство.
Съгласно задължителното за съдилищата тълкуване, дадено в
Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. на ВКС по н. д. № 1/2007 г.,
ОСНК, преценката за "маловажност на случая" подлежи на съдебен контрол.
В неговия обхват се включва и проверката за законосъобразност на
преценката по чл. 28 ЗАНН. Когато съдът констатира, че предпоставките на
чл. 28 ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, това е
основание за отмяна на наказателното постановление поради издаването му в
противоречие със закона.
Съгласно разпоредбата на чл. 93, т. 9 НК, приложима по арг. от чл. 11
ЗАНН, „маловажен случай“ е този, при който извършеното престъпление (в
случая административно нарушение) с оглед на липсата или незначителността
на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпление от съответния вид.
Съдът намира, че в настоящия случай е неприложима разпоредбата на
чл. 28 ЗАНН, тъй като не са налице такива смекчаващи отговорността
обстоятелства, които да отличават нарушението като такова с по-ниска степен
на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от
този вид. Напротив касае се за типично нарушение.
Относно възражението, че актосъставителят е отказал да връчи препис
от съставения АУАН и това е довело до ограничаване на правото на защита на
наказаното лице, съдът намира, че същото е неоснователно, тъй като по арг.
от чл. 43, ал. 5 ЗАНН екземпляр от съставения АУАН се връчва само след
подписване на същия, като в конкретния случай нарушителят е отказал да
положи подпис върху документа.
По изложените съображения съдът намира, че жалбоподателя А. Б. Б. е
осъществил състава на нарушението по чл. 104а. ЗДвП.
По наказанието:
Санкционната разпоредба на чл. 183, ал. 4, т. 6 ЗДвП предвижда
наказание глоба в размер на 50.00 /петдесет/ лв. за водач, който използва
мобилен телефон по време на управление на превозното средство, освен чрез
устройство, позволяващо използването на телефона без участието на ръцете
му.
4
Поради това, че размерът на предвиденото наказание е фиксиран, пред
съда не е поставен въпросът за неговата евентуална завишеност, респ.
несправедливост.
По изложените съображения, съдът намира, че наказателното
постановление е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото и съобразно искането на процесуалния
представител АНО, на основание чл.63 ал.3 от ЗАНН вр. чл.143 от АПК,
съдът намира, че на ОД МВР - Варна следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение. При определяне на неговия размер съдът съобрази
разпоредбата на чл.37, ал.1 от ЗПП, в която е предвидено, че заплащането на
правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и
се определя съгл. Наредба за заплащане на правната помощ. Съгласно чл.27е
от посочената Наредба за защита по дела по ЗАНН е предвидено
възнаграждение от 80.00 лв. до 120.00 лв.Поради това и като прецени
продължителността на делото и неговата сложност, съдът присъди на ОД
МВР - Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 /осемдесет/
лева.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19-0819-006205 от
08.11.2019 г., издадено от Началник група към ОД МВР – Варна, Сектор
„ПП“, с което на А. Б. Б. , ЕГН ********** на основание разпоредбата на чл.
183, ал. 4, т. 6 ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 50.00 /петдесет/ лв. за нарушение по чл. 104а. ЗДвП.
5
ОСЪЖДА А. Б. Б. да заплати в полза на ОД МВР - Варна
юрисконсулско възнаграждение в размер на 80.00 /осемдесет/ лв.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд - Варна в 14-дневен срок от получаване на
съобщенията от страните, че решението е изготвено.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6