О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 313
гр.Стара Загора, 17.06.2021г.
Старозагорският административен
съд, VIII състав, в закрито заседание на седемнадесети юни през две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТИЛИЯН МАНОЛОВ
при участието на
секретаря......................................................, като разгледа частно
адм.д. № 341 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.41, ал.3 от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е жалба на „Изток Инвест 3000“ ЕООД – гр.София и „България
Импорт експорт 99“ ЕООД – гр.София, против действия по обезпечаване на
доказателства, изразяващи се в запечатване на обект, наложени от органите по
приходите с Протокол сер.АА №0023615/27.05.2021г., Протокол сер.АА
№0023648/28.05.2021г., Протокол сер.АА №0015521/29.05.2021г. и Протокол сер.АА
№0010485/30.05.2021г., потвърдени с Решение №150/03.06.2021г. на Директора на
ТД на НАП – Пловдив. В жалбата се сочи, че всички действия по обезпечаване на
доказателствата са нищожни, тъй като са извършени от органите по приходите без
да имат нужната компетентност затова, поради неспазването на изискванията на
чл.111 от ДОПК за представяне на заповед за оправомощаване на служителите,
извършили действията, а също така тази заповед не е описана в съставените протоколи
по време на проверката. Обосновава се също, че обезпечителните мерки,
изразяващи се в запечатване на обекта и продължили след приключване на
действията на органите по приходите по инвентаризация на стоките в склада, са
незаконосъобразни, тъй като самата инвентаризация е приключила със съответните
съставени протоколи, последният от които от 31.05.2021г. Излагат се
съображения, че в случая в срока на наложената обезпечителна мярка с протокола
от 27.05.2021г. органа на приходите не е направил искане за нейното
продължаване по реда на чл.40, ал.4 от ДОПК пред съответния районен съд, а
налаганите след изтичане на законоворегламентирания срок нови мерки за
обезпечение на доказателства, изразяващи се в запечатването на склада, се
явяват назаконосъобразни. Моли се съда да прегласи нищожността или алтернативно
да отмени наложените обезпечителни мерки. Претендират се разноски по делото.
Ответникът по делото, в представено писмено становище счита жалбата за
неоснователна. Сочи, че на 27.05.2021г. е извършена съвместна проверка от
органи по приходите от Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, органи
на Икономическа полиция и ГДБОП на процесния обект, като в хода на проверката е
започнала инвентаризация на намиращите се в склада стоки. Заявява се, че проверката
е продължила през следващите дни, през които обектът е бил отпечатван и е
дадена възможност за осъществяване на търговска дейност. Сочи се, че на
01.06.2021г. своевременно е подадено искане за продължаване на срока на
обезпечението на доказателства на основание чл.40, ал.4 от ДОПК до компетентния
районен съд, който с определение е удължил срока на предприетите на
01.06.2021г. действия по обезпечаване на доказателства. По подробно изложени
съображения се моли съда да приеме, че обжалваните действия на органа по
приходите са извършени от компетентен орган, съгласно правомощията му, при
спазване на нормите на ДОПК, уреждащи извършването им. Претендират се разноски
по делото. В условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение.
Със становище вх.№3634/16.06.2021г. от процесуалния представител на
жалбоподателите съдът е уведомен, че Протокол за предприети действия по
обезпечаване на доказателства сер.АА №0010485/30.05.2021г. касае друга проверка
на органите по приходите, извършена в друг град, поради което се моли съда този
документ да не се взема предвид при постановяване на съдебния акт.
Обстоятелството, че посочения протокол е съставен при проверката на друг
данъчен субект в обект в гр.Пловдив се установява и от представен отговор от
процесуалния представител на ответника. С оглед тези данни жалбата срещу
Протокол за предприети действия по обезпечаване на доказателства сер.АА
№0010485/30.05.2021г. следва да бъде оставена без разглеждане, а производството
по делото прекратено в тази му част.
В останалата й част съдът намира жалбата за процесуално
допустима, а разгледана по същество и за частично основателна.
От събраните по делото доказателства безспорно се установява
следната фактическа обстановка:
С постановление от 26.05.2021г. на
прокурор от Специализираната прокуратура, на основание чл.145, ал.1, т.3 от
Закона за съдебната власт е възложено на служители на Националната агенция за
приходите, да извършат на 27-28.05.2021г. (ако е необходимо и за по-дълъг период)
проверка на складовите наличности (инвентаризация) в посочени в постановлението
търговски обекти (ползвани от жалбоподателите) и съпоставка с данните от
счетоводните регистри на съответните данъчни служби.
Във връзка с издаденото прокурорско постановление
Началник сектор при Главна дирекция Фискален контрол при ЦУ на НАП е възложил с
Резолюция за извършване на проверка на обект от 28.05.2021г., проверка за
установяване на налични активи (инвентаризация) на склад в гр.Николаево,
ул.Освобождение №2.
Проверката е извършена от органи по
приходите, като са съставени съответните протоколи за това. От протоколите е видно,
че при проверката са установени 16 лица на трудов договор в „Изток Инвест 3000“
ЕООД и 6 лица в други търговски дружества и ДЗЗД, като в склада има налични
голямо количество крила за врати, каси и обков. При проверката е започнала
инвентаризация на стоките и в обекта са установени издадени фактури от
дружествата „Изток Инвест 3000“ ЕООД и „Монарх 96“ ЕООД, като в обекта не е
установена информация за наличните количества, цените на предлаганите стоки,
документи за произход на стоката, нямало е складова програма за наличности. В
склада са установени 3 бр. фискални устройства на различни дружества. Поради
голямата площ на обекта и многото налична стока на 27.05.2021г. е извършена
само част от инвентаризацията на наличната стока.
При извършване на проверката, на
27.05.2021г. в 18:00 часа, от органите по приходите е съставен Протокол сер.АА
№0023615 за предприети действия за обезпечаване на доказателства. В протокола е
посочено, че за обезпечаване на доказателства са предприети следните действия:
на основание чл.40, ал.1 от ДОПК е извършено обезпечаване на доказателства за
срок от 48 часа без разрешение на съда, като е запечатан обект – склад за интериорни
и екстериори врати в *** за съхранение на крила за врати, каси за врати и обков
за врати – налична стока в обекта, като достъпа до обекта се забранява.
На 28.05.2021г. в 17:30 часа, от
органите по приходите е съставен нов Протокол сер.АА №0023648 за предприети
действия за обезпечаване на доказателства. В протокола е посочено, че за
обезпечаване на доказателства са предприети следните действия: на основание
чл.40, ал.1 от ДОПК е извършено обезпечаване на доказателства за срок от 48
часа без разрешение на съда, като е запечатан обект – склад за интериорни и
екстериори врати в *** за съхранение на крила за врати, каси за врати и обков
за врати – налична стока в обекта, като достъпа до обекта се забранява.
На 29.05.2021г. в 15:00 часа, от
органите по приходите отново е съставен Протокол сер.АА №0015521 за предприети
действия за обезпечаване на доказателства. В протокола е посочено, че за
обезпечаване на доказателства са предприети следните действия: във връзка с
предприемане на действия по обезпечаване на доказателства на основание чл.40,
ал.1 и ал.2 от ДОПК се ограничи достъпа до складовите помещения чрез поставяне
на 18 броя стоп-лепенки за срок от 48 часа.
На 01.06.2021г. в 16:00 часа, от
органите по приходите е съставен Протокол сер.АА №0014000 за предприети
действия за обезпечаване на доказателства. В протокола е посочено, че за
обезпечаване на доказателства са предприети следните действия: във връзка с
предприемане на действия по обезпечаване на доказателства на основание чл.40,
ал.1 и ал.2 от ДОПК се ограничи достъпа до складовите помещения чрез поставяне
на 18 броя стоп-лепенки за срок от 48 часа.
С жалба вх.№70-00-5870/02.06.2021г.
от „Изток Инвест 3000“ ЕООД – гр.София и „България Импорт експорт 99“ ЕООД –
гр.София до Директора на ТД на НАП – гр.Пловдив са оспорени действията по
обезпечаване на доказателства, извършени от органите по приходите, изразяващи
се в запечатване на обект – склад в гр.Николаево.
С Решение №150/03.06.2021г. на
Директора на ТД на НАП – Пловдив жалбата е отхвърлена като неоснователна.
С Определение №46/03.06.2021г.,
постановено по частно наказателно дело №20215510200564/2021г., по искане от
Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП за удължаване на срока на
запечатване на обект – склад за врати, находящ се в гр.Николаево,
ул.Освобождение №2, е удължен срока за запечатване на търговския обект с още
тридесет дни – до 16:30 часа на 03.07.2021г.
При така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен
състав намира следното от правна страна:
Съгласно
разпоредбата на чл.41, ал.1 от ДОПК, действията за обезпечаване на
доказателства могат да се обжалват в 14-дневен срок от извършването им пред
териториалния директор по местонахождение на обекта, който се произнася с
мотивирано решение в еднодневен срок от постъпването на жалбата. С решението
териториалният директор може да отхвърли жалбата или да я уважи, като разпореди
преустановяване на обжалваните действия. За решението жалбоподателят следва да
бъде уведомен същия ден. Съгласно ал.3 от същата разпоредба, при непроизнасяне
на органа по ал.1 в установения срок или при отхвърляне на жалбата действията
за обезпечаване на доказателства могат да се обжалват в 7-дневен срок от
изтичане на срока по ал.1, съответно от получаване на решението, пред административния
съд по местонахождението на териториалната дирекция по отношение на тяхната
законосъобразност.
Видно
от цитираната правна уредба на обжалване по административен, респ. по съдебен
ред, подлежат единствено действията по обезпечаване на доказателствата, каквито
в случая се явяват само действията по запечатване на склада с Протокол сер.АА №0023615/27.05.2021г., Протокол сер.АА
№0023648/28.05.2021г. и Протокол сер.АА №0015521/29.05.2021г.
Настоящият съдебен състав намира, че посочените протоколи са издадени
от компетентни органи. Извършената в процесния склад проверка е възложена с
постановление на прокурор, издадено на основание чл.145, ал.1, т.3 от ЗСВ.
Съгласно този текст, при изпълнение на предвидените в
закона функции прокурорът може да възлага на съответните органи при данни за
престъпления или за незаконосъобразни актове и действия да извършват проверки и
ревизии в определен от него срок, като му представят заключения, а при
поискване - и всички материали. В случая, видно от прокурорското постановление,
са били налице данни за извършени престъпления по чл.255 и по чл.253 от НК,
поради което е възложено на служители на НАП да извършат инвентаризация на
обекти и съпоставка на данните от счетоводните регистри на съответните данъчни
субекти, между които и жалбоподателите в настоящото производство. Поради това настоящият
съдебен състав счита, че изискванията на чл.111 от ДОПК, действията по чл.40 за
обезпечаване на доказателства да се извършват
от органи по приходите, оправомощени със заповед на териториалния
директор на Националната агенция за приходите или упълномощено от него лице, в
случая не намират приложение, поради извършване на проверката от органите по
приходите при възложени на основание чл.145, ал.1, т.3 от ЗСВ с прокурорско
постановление действия, още повече, че по делото е представена и Заповед
№ЦУ-1149/25.08.2020г. на Изпълнителния директор на НАП, с която е възложено на
органите по приходите от Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП да
извършат проверки на всички подлежащи на контрол лица и обекти на територията
на Република България, независимо от регистрацията на лицата. С оглед на това
следва да се приеме, че оспорените действия са извършени от компетенетни
органи, като потвърдителното решение също е издадено от компетентен орган, в
рамките на правомощията определени с чл.41, ал.1 от ДОПК и
при спазване на определения в същата норма еднодневен срок за произнасяне.
Но предвид обстоятелството, че действията по обезпечаване на
доказателства по чл.40, ал.1 от ДОПК и извършваното във връзка с тях запечатване
по реда на чл.40, ал.2 от ДОПК, представляват принудителен способ за доказване,
текстовете които регламентират извършването им са императивни и следва да се
прилагат стриктно и стеснително, включително и по отношение на срока за
извършването им, който според текста на чл.40, ал.2 от ДОПК е до 48 часа. Този
срок може да бъде продължен, тъй като според чл.40, ал.4 от ДОПК до изтичане на
този срок органът по приходите може да поиска от районния съд по
местонахождението на обекта продължаване на срока на запечатването.
В конкретния случай се касае за действия по обезпечаване на
доказателства и извършено във връзка с тях запечатване на обект, които са
обективирани в три протокола – Протокол сер.АА №0023615/27.05.2021г., Протокол
сер.АА №0023648/28.05.2021г. и Протокол сер.АА №0015521/29.05.2021г. И докато
запечатването на обекта, извършено с първият от тях е в съответствие с
горепосочените законови разпоредби на чл.40 от ДОПК, тъй като от данните по
делото се установява, че проверявания обект е с голяма площ и в него е налична
голямо количество стока, която подлежи на инвентаризация, то липсват законови представки
за издаване на останалите два протокола. Това е така, защото законът не предвижда възможност да се презапечатва обектът на всеки 48
часа, тъй като по този начин се заобикаля изискването на чл.40, а.4 от ДОПК,
който допуска продължаване на запечатването, но единствено с акт на районния
съд по местонахождението на обекта. Като са извършили последващи запечатвания
на склада на жалбоподателите за нови 48 часа с Протокол сер.АА №0023648/28.05.2021г. и още веднъж за 48 часа с Протокол
сер.АА №0015521/29.05.2021г., органите на НАП на
практика са нарушили изискванията на закона за удължаване на срока на
запечатване, респ. за максималния законоустановен срок на запечатване без
разрешение на съда, поради което действията им, обективирани в посочените два
протокола се явяват незаконосъобразни и следва да бъдат отменени. Искане за
продължаване на срока на запечатване на обекта е направено едва на
03.06.2021г., когато е и удължен срока на запечатване на обекта с определение
на Районен съд – Казанлък, но тези обстоятелства не следва да бъдат обсъждани в
случая, тъй като са извън предмета на настоящото производство.
С оглед всички тези съображения съдът
намира, че подадената жалба се явява недопустима по отношение на Протокол за
предприети действия по обезпечаване на доказателства сер.АА
№0010485/30.05.2021г. и неоснователна по отношение на Протокол за предприети
действия по обезпечаване на доказателства сер.АА №0023615/27.05.2021г.
Същевременно Протокол за предприети действия по обезпечаване на доказателства
сер.АА №0023648/28.05.2021г. и Протокол за предприети действия по обезпечаване
на доказателства сер.АА №0015521/29.05.2021г. се явяват незаконосъобразно
издадени и следва да бъдат отменени.
При
този изход на делото, основателна се явява претенцията и на жалбоподателите и
на ответника за заплащане на разноски по делото, съразмерно уважената и
отхвърлената част на жалбата.
Относно искането за присъждане на разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на по 500 лева за всеки от жалбоподателите,
за което е направено от ответника възражение за прекомерност, съдът намира
възражението за неоснователно. Съгласно § 1 от ДР на Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, за непредвидените в тази наредба случаи възнаграждението се определя по аналогия. В
чл.7, ал.1, т.5 от наредбата е предвидено по гражданските дела, за охранителни
производства и производство за обезпечение на доказателства, адвокатско
възнаграждение в размер на 500 лв. В нормата на чл.8 не е предвидено
възнаграждение в хипотезата на обезпечаване на доказателства, поради което
съдът, в процесния случай следва да приложи, съобр. § 1 от ДР, разпоредбата на
чл.7, ал.1, т.5, тъй като е безспорно, че развилото се производство пред съда е
по обжалване на действията, свързани с обезпечаване на доказателствата в
данъчното производство. По тези съображения, съдът на основание чл.78, ал.8 ГПК следва
да определи размера на адвокатското възнаграждение съобразно с уважената част
на жалбата в размер на по 250 лева за всеки от жалбоподателите и по 25 лева заплатена
държавна такса.
На
ответника се следва присъждане на юрисконсултско възнаграждение, определено по
реда на чл.24 от Наредбата за правна помощ във връзка с чл.78, ал.8 от ГПК и
чл.37 от Закона за правната помощ, в размер на 50 лева, съразмерно с
отхвърлената част от жалбата.
Воден от горното и на основание чл.41,
ал.3 от ДОПК, Административен съд – Стара Загора,
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на „Изток Инвест
3000“ ЕООД – гр.София и „България Импорт експорт 99“ ЕООД – гр.София, против
действия по обезпечаване на доказателства, наложени от органите по приходите с
Протокол сер.АА №0010485/30.05.2021г., като недопустима и прекратява
производството по адм. дело № 341/2021г. по описа на Административен
съд – Стара Загора, в тази му част.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Изток Инвест
3000“ ЕООД – гр.София и „България Импорт експорт 99“ ЕООД – гр.София, против
действия по обезпечаване на доказателства, изразяващи се в запечатване на
обект, наложени от органите по приходите с Протокол сер.АА
№0023615/27.05.2021г., потвърдени с Решение №150/03.06.2021г. на Директора на
ТД на НАП – Пловдив, като неоснователна.
ОТМЕНЯ по жалба на „Изток
Инвест 3000“ ЕООД – гр.София и „България Импорт експорт 99“ ЕООД – гр.София,
действия по обезпечаване на доказателства, изразяващи се в запечатване на
обект, наложени от органите по приходите с Протокол сер.АА
№0023648/28.05.2021г. и Протокол сер.АА №0015521/29.05.2021г., потвърдени с
Решение №150/03.06.2021г. на Директора на ТД на НАП – Пловдив, като
незаконосъобразни.
ОСЪЖДА ТД на НАП – гр.Пловдив, да заплати на „Изток Инвест 3000“ ЕООД – гр.София, ЕИК202576438, със
седалище и адрес на управление гр.София, ж.к.Аерогара София, бл.2, вх.2, ет.2,
ап.18, направените по делото разноски в размер на 275
(двеста седемдесет и пет) лева.
ОСЪЖДА ТД на НАП – гр.Пловдив, да заплати на „България импорт експорт“ ЕООД – гр.София, ЕИК204161138, със
седалище и адрес на управление гр.София, ул. „Инж.Георги Белов“ №1Б, ап.18, направените по делото разноски в размер на 275 (двеста седемдесет и пет) лева.
ОСЪЖДА „Изток Инвест 3000“ ЕООД – гр.София, ЕИК202576438, със
седалище и адрес на управление гр.София, ж.к.Аерогара София, бл.2, вх.2, ет.2,
ап.18, да заплати на ТД на НАП – гр.Пловдив сума в размер
на 25 (двадесет и пет лева) лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА „България импорт експорт“ ЕООД – гр.София, ЕИК204161138, със
седалище и адрес на управление гр.София, ул. „Инж.Георги Белов“ №1Б, ап.18, да заплати на ТД на НАП – гр.Пловдив сума в размер
на 25 (двадесет и пет лева) лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Определението
в частта, с която жалбата е оставена без разглеждане и производството по
делото е прекратено, подлежи на обжалване с частна жалба чрез Административен
съд Стара Загора, пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от
неговото съобщаване.
Определението е окончателно съгласно
чл.41, ал.3, предл. последно от ДОПК, в останалата му част.
СЪДИЯ: