Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 29.06.2017г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГO, III – В състав,
в публично съдебно заседание на петнадесети март две хиляди и седемнадесета
година, в състав
Председател:
Николай Димов
Членове:
Велина Пейчинова
Яна Филипова
при
секретаря Юлия Асенова, като разгледа докладваното от мл. съдия Филипова
в.гр.д. № 9699 по описа на Софийски градски съд за 2016 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по
чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх.
№ 1079536/20.05.2016г.
от ищеца П.В.Д. против Решение № 5320/25.04.2016г., постановено по гр.д. № 53269/2015г. по описа на
Софийски районен съд, I ГО, 28 състав, в
частта с която предявеният от жалбоподателя срещу П.НА
Р.Б.осъдителен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 6 ЗОДОВ е отхвърлен.
Жалбоподателят поддържа, че при
постановяване на атакувания съдебен акт първоинстанционният съд не е взел
предвид всички ангажирани по делото доказателства, от съвкупния анализ на които
се налага извода, че определеното обезщетение в размер на 3000 лева за
претърпените от ищеца болки и страдания е явно несправедливо. Предвид
релевираните оплаквания е направено искане за отмяна на първоинстанционното
решение в обжалваната част, като вместо него бъде постановено друго, с което
исковата претенция бъде уважена в цялост.
В
законоустановения срок за отговор на въззивна жалба по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемият
не изразява становище по наведените от жалбоподателя оплаквания.
Съдът е сезиран
и с въззивна жалба с вх. № 1072319/10.05.2016г.
от ответника Прокуратура на
Република България срещу първоинстанционното решение, в частта с която исковата
претенция с правно основание чл. 2, ал.1, т.6 ЗОДОВ е уважена.
Жалбоподателят, поддържа че в хода на първоинстанционното
производство не са доказани всички елементи на сложния фактически състав на отговорността
по чл.2, ал.1, т.6 ЗОДОВ, поради което ответникът не дължи претендираното от
ищеца обезщетение. В жалбата се сочи, че по делото не е установено какво
конкретно задължение не е изпълнено от органите на П.НА Р.Б.при упражняване на
надзор върху изпълнение на наложеното на П.В.Д. наказание „лишаване от
свобода”. Жалбоподателят поддържа, че в хода на първоинстанционното
производство не са ангажирани доказателства за пряка причинно – следствена
връзка между противоправно действие/бездействие на органите на Прокуратурата и претърпените
от ищеца неимуществени вреди. В условията на алтернативност въззивникът намира,
че размерът на определеното обезщетение за претърпени от ищеца болки и
страдания не е съобразено с разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Предвид наведените
доводи е направено искане за отмяна на първоинстанционното решение в
обжалваната част, като вместо него бъде постановено друго, с което исковата
претенция бъде отхвърлена, респ. размерът на определеното обезщетение бъде
намален.
В
законоустановения срок за отговор въззивна жалба по чл. 263, ал. 1 ГПК,
въззиваемият изразява становище за неоснователност на релевираните от
Прокуратурата на Република България.
Софийски градски съд, след
като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във
въззивните жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от релевираните в жалбата доводи за неправилност на
атакувания съдебен акт. Настоящият съдебен
състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и
нарушение на императивни материални норми.
Страните не спорят, а и от
представеното по делото писмо с рег. № И – 4808/17.04.2014г. от Главна дирекция „Изпълнение
на наказанията“ при Министерство на правосъдието се установява, че ищецът е
търпял наказание „лишаване от свобода“ за срок от три месеца, наложено по НОХД
№ 23677/2011г. по описа на Софийски районен съд, НО, 10 състав, като лицето е освободено един
месец и три дни след изтичане на срока на наложеното му наказание.
Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т.6 ЗОДОВ
държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи,
прокуратурата или съда, при изпълнение на наложено наказание над определения
срок или размер. В разглежданият случай ищецът е бил лишен от свобода за период
от един месец и три дни без правно основание за това, тъй като П.Д. е изтърпял
наложеното му с присъда № 4/26.01.2012г. по НОХД № 23667/2011г. по описа на
Софийски районен съд, НО, 10 състав наказание. След влизане на присъдата в сила,
препис от същата се изпраща на прокурора за нейното изпълнение, който следва да
следи за законното изпълнение на наложеното наказание, включително и за
освобождаването на осъдения след изтърпяването на наложеното му наказание. Този
надзор за законност при изпълнение
на наложените наказания /чл.146, ал.2, т.1 ЗСВ/ е възложен на П.НА Р.Б.независимо от
обстоятелството, че Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ при Министерство на правосъдието следва да следи
за изпълнение на актовете на съда при наложено наказание лишаване от свобода,
респективно приспадане от времето, през което осъдените са били задържани с
мярка за неотклонение в хода на наказателното производство, по което им е
наложено наказание.
От събраните по делото гласни
доказателствени средства чрез разпит на свидетелите К.А.и А.Д.( сестра на
ищеца) се установява, че ищецът преживял тежко обстоятелството, че не е
освободен от мястото за лишаване от свобода след изтичане на срока на
наложеното му наказание. Свидетелите са категорични, че емоционалното състояние
на П.Д. се е влошило през периода, в който е бил задържан в затвора без правно
основание. Предвид изложеното, съдът намира, че е доказана е по категоричен начин причинно - следствена връзка между претърпени от ищеца
вреди и противоправното поведение на Прокуратурата. По тези аргументи изцяло
неоснователни са релевираните във въззивната жалба на ответника доводи за
недоказаност на претърпените от П.Д. неимуществени вреди, както и за липсата на
причинна връзка между тях и противоправни действия на ответника.
По отношение размера на обезщетението за неимуществени
вреди:
Съгласно разпоредбата на чл.4 ЗОДОВ, държавата
отговаря за вредите, пряка и непосредствена последица от увреждането. Обезщетение за неимуществени вреди се дължи при наличие на
причинна връзка между незаконното фактическо лишаване от свобода и претърпените
вреди. Обезщетението за неимуществени вреди следва да се съизмерва с
обществения критерий за справедливост и да възмезди увредения за всички
неимуществени вреди. Размерът на неимуществените вреди, обаче, е индивидуален и
е свързан с конкретността на случая. Размерът на обезщетението за неимуществени
вреди се определя от съда по справедливост – чл.52 33Д, което понятие обаче не е абстрактно, а е свързано с преценка
на редица конкретни и обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се
вземат предвид от съда при определяне техния размер. С оглед изложеното, настоящият състав като съобрази периода на задържане и
конкретните негативни изживявания на осъденото лице, намира че справедливо
обезщетение за претърпените от П.Д. болки и страдание възлиза на 1000 лева,
поради което атакуваният съдебен акт следва да бъде отменен за разликата над
сочената сума до размера на присъденото от първоинстанционния съд обезщетение.
Ищецът не е ангажирал доказателства в подкрепа на твърденията си, че
психическото му състояние трайно се е влошило в резултат на задържането. Още по
– малко доказани са твърденията на ищцовата страна, че надлежаването на
наложеното наказание е препятствало лицето да започне да води живот в съответствие
с установените в страната норми с оглед обстоятелството, че П.Д. е осъждан за
извършени престъпления от общ характер след освобождаването му от затвора.
С
оглед изхода на спора първоинстанционното съдебно решение следва да бъде
отменено частично относно присъденото в полза на процесуалния представител на
ищеца адвокатско възнаграждение, дължимо на основание чл.38, т.2 ЗА, което
следва да се намали до размер на сумата от 146.66 лева, изчислено съобразно
уважената част на предявения иск. Разноски на ответника в първоинстанционното
производство не се дължат, доколкото няма заявено в този смисъл искане. С оглед
изхода на спора пред настоящата инстанция право на разноски има единствено жалбоподателя – ответник, но доколкото няма
заявена претенция за присъждане на такива и при липсата на доказателства за
реално строени от него разноски, съдът не следва да се произнася в тази насока.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 5320/25.04.2016г., постановено по гр.д. № 53269/2015г. по описа на
Софийски районен съд, I ГО, 28 състав, в частта с която П.НА Р.Б.е
осъдена да заплати на П.В.Д., ЕГН **********, с постоянен адрес *** на
основание чл. 2, ал.1, т.6 ЗОДОВ сумата за разликата над 1000 лева до сумата в
размер на 3000 лева, представляваща обезщетение за претърпени болки и страдания
в резултат на изпълнение на наказание над определения срок по НОХД №
23667/2011г. по описа на Софийски районен съд, НО, 10 състав за периода от
24.03.2012г. – 27.04.2012г., както и в частта, с която ответникът е осъден да
заплати на ищеца сумата над 146.66 лева, представляваща сторени съдебни
разноски, КАТО ВМЕСТО ТОВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от П.В.Д., ЕГН **********, с постоянен адрес *** срещу П.НА
Р.Б.иск с правно основание чл. 2, ал.1, т.6 ЗОДОВ за разликата над сумата в
размер на 1000 лева до сумата в размер на 3000 лева, представляваща обезщетение
за претърпени болки и страдания в резултат на изпълнение на наказание над
определения срок по НОХД № 23667/2011г. по описа на Софийски районен съд, НО,
10 състав за периода от 24.03.2012г. – 27.04.2012г.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 5320/25.04.2016г., постановено по гр.д. № 53269/2015г. по описа на
Софийски районен съд, I ГО, 28 състав в останалата част.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните
пред Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1./
2./