№ 98
гр. Благоевград , 26.01.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и шести януари, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Гюлфие Яхова
Александър Трионджиев
като разгледа докладваното от Александър Трионджиев Въззивно частно
гражданско дело № 20201200501454 по описа за 2020 година
Производството е по реда на глава XXI от ГПК. Инициирано е по повод подадена
частна жалба от Л. В. М., чрез адвокат К.П., срещу Определение № 6893 от 06.11.2020 г.,
постановено по гр.д. № 1713 по описа на Районен съд – Благоевград за 2020 г. С обжалвания
първоинстанционен съдебен акт е оставено без уважение искането на ищеца за
освобождаването му от заплащане на държавни такси и разноски по гр.д. № 1713/2020 г. В
жалбата се сочи, че разпореждането на районния съд е неправилно, поради необоснованост
и противоречие със закона, като се настоява за неговата отмяна. Според частния
жалбоподател от представените доказателства се установява по безспорен начин, че не може
да заплати дължимата за иницииране на исковото производство държавна такса в размер на
957.39 лева, а така също и че е в невъзможност да заплаща и последващите разноски по
делото.
За да се произнесе, настоящият съдебен състав съобрази следното:
Подадената частна жалба е допустима – налице са всички процесуални предпоставки
за нейното разглеждане по същество.
Мнозинството от въззивния съдебен състав приема, че разгледана по същество
жалбата се явява неоснователна, поради изложените по-долу съображения.
Районен съд – Благоевград е бил сезиран с отрицателен установителен иск, предявен
от Л. В. М., ЕГН ********** срещу „Е.М.“ ЕООД, ЕИК *********. С исковата претенция се
настоява да се постанови решение, с което да бъде установено, че ищецът не дължи на
ответника следните суми: 9275.09 лева – главница по договор за банков кредит, 317.25 лева
– просрочена лихва за периода от 15.01.2009 г. до 09.04.2009 г., 109.18 лева – наказателна
лихва за периода от 15.01.2009 г. до 09.04.2009 г., 10909.64 лева – законна лихва върху
главницата считано от 10.04.2010 г. до датата на депозиране на исковата молба - 03.09.2020
г., 194.03 лева – държавна такса и 431.05 лева – юрисконсултско възнаграждение. В
исковата молба е направено искане по чл. 83, ал. 2 от ГПК за освобождаване на ищеца от
заплащане на държавни такси и разноски по производството.
С обжалваното определение първостепенният съдебен състав е отказал да освободи Л.
В. М. от заплащане на такси и разноски. За да постанови такъв резултата, Районен съд –
Благоевград е приел, че от доказателствата по делото се установява, че ищецът притежава
недвижими имущество, което макар и възбранено, може да бъде отдавано под наем и от
1
същото може да се получават доходи. В същото време са изложени доводи за това, че
ищцовата страна е в трудоспособна възраст и липсват данни същата да е с влошено
здравословно състояние, което да й пречи да полага труд и да реализира доходи. Сочи се, че
от предмета на предявения отрицателен установителен иск става ясно, че ищецът, макар и
назад във времето, е получил парични средства под формата на паричен заем, които
средства са влезли като актив в имуществото му. Отбелязано е още, че пред Районен съд –
Благоевград са висящи други три подобни дела, по които активно легитимирана страна е Л.
В. М., като предявените от него искове са отрицателни установителни искове, с които се
настоява да бъде признато по отношение на ответниците, че ищецът не им дължи пари,
които преди това е получил от тях, което обстоятелство също е индикация, че ищцовата
страна е получила и други парични средства.
Мнозинството от настоящия съдебен състав приема, че определението на
първостепенния съдебен състав е правилно и същото следва да бъде потвърдено.
Съгласно чл. 83, ал. 2 от ГПК такси и разноски в производството по граждански дела
не се внасят от физически лица, които нямат достатъчно средства да ги заплатят, като при
произнасяне по молбата за освобождаване съдът следва да вземе предвид възрастта,
доходите на лицето, здравословно и имуществено му състояние и всички други
обстоятелства, които имат отношение към искането за освобождаване от такси и разноски.
В настоящия случай частният жалбоподател действително е представил пред
районния съд декларация, в която е отбелязал, че не получава трудови доходи, не получава
доходи от свободна професия, от наем или от друг източник. Декларирано е също така, че не
притежава моторни превозни средства и че част от семейството му е И.Л.М. – негова
дъщеря, която се отглежда от бившата съпруга на ищеца. Въпреки това от материалите по
делото и по-конкретно от приложена справка за вписвания, отбелязвания и заличавания в
Служба по вписванията - гр. Благоевград е видно, че Л. В. М. е съсобственик на два
недвижими имота, притежавайки по 1/12 идеална част, а именно – поземлен имот с площ от
797 кв.м, ведно с изградената двуетажна сграда и паянтова сграда и поземлен имот с площ
от 4160 кв.м. Това означава, че той, макар и да не притежава изцяло имотите, може да
получава от тях доходи, отдавайки ги под наем или да извлича естествени плодове
ползвайки ги. От справката е видно и че през 2009 г. ищецът /понастоящем частен
жалбоподател/ е отчуждил, посредством дарение, 1/6 идеална част от гараж от 18 кв.м и 1/6
идеална част от жилище от 57.17 кв.м и така доброволно сам се е лишил от доходи, които би
могъл да получи, в случай че разпореждането с идеалните части бе станало посредством
възмездна сделка. От същата справка става ясно, че през 2016 г. Л. В. М. е прехвърлил
своите идеални части от друг недвижим поземлен имот, за което е съставен договор за
доброволна делба, като по повод това прехвърляне най-вероятно е получил парично
уравняване на дела си. В същото време следва да се отбележи, че молителят е в
трудоспособна възраст и отсъстват индикации да страда от физически заболявания, които да
го възпрепятстват да полага труд и да реализира доходи. Трябва да се посочи, че по делото
се съдържат и данни за това, че назад във времето молителят е получил парични средства,
под формата на заеми, от трети лица, които парични средства са влезли в неговия
патримониум.
Предвид изложеното по-горе, мнозинството от съдебния състав приема, че може да се
направи обоснован извод, че не са налице предпоставките по чл. 83, ал. 2 от ГПК, тъй като
частният жалбоподател разполага с достатъчно имущество и възможност да заплати
дължимите от него такси и разноски. Това налага потвърждаване на обжалваното
определение.
Мотивиран от горното, Окръжен съд – Благоевград
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 6893 от 06.11.2020 г., постановено по гр.д. №
2
1713 по описа на Районен съд – Благоевград за 2020 г.
Определението подлежи на обжалване с частна касационна жалба пред Върховния
касационен съд на Република България, като жалбата може да бъде подадена в
едноседмичен срок от връчване на препи от определението.
Препис от определението да се връчи на частния жалбоподател, чрез неговия
процесуален представител.
Определението е постановено и подписано с особено мнение на съдията-докладчик
Александър Трионджиев.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3