Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 30.09.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, VI-ти въззивен състав, в открито съдебно заседание на осемнадесети декември две хиляди
и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАНОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР СТОИЦЕВ
ГАБРИЕЛА ЛАЗАРОВА
при
участието на секретар Р. Пейчева и в присъствието на прокурор Неделчева, като разгледа докладваното от съдия Стоицев ВНОХД №1694/18 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
глава XXI от НПК.
С присъда на Софийски
районен съд, НО, 97 с-в от 06.11.2017 г. по НОХД № 11490/15 г. подс. подс. Г.А.И.
е признат за виновен за това, че на 11.05.15 г. в гр. София, в съучастие като
извършител с неустановено лице – извършител, отнел чужди движими вещи – пари на
обща стойност 1109.00 лв. от владението на С.Н.Л., с намерение противозаконно
да ги присвои, като употребил за това сила, поради което и на основание чл.198,
ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК е осъден на три години лишаване от свобода,
като изпълнението на наказанието е отложено на основание чл.66, ал.1 от НК при
изпитателен срок от пет години.
Срещу присъдата е постъпила въззивна
жалба от адв. С.С., защитник на подс. И.. Във въззивната жалба се твърди, че
присъдата на районния съд е неправилна, постановена при неправилна преценка на
доказателствената съвкупност и почива единствено на предположения. Постъпило е
и допълнение към жалбата, в което се сочи, че мотивите към присъдата не са
подписани от съдията, което представлява съществено процесуално нарушение и
абсолютно формално основание за отмяна на първоинстанционния съдебен акт.
В съдебно заседание пред
въззивния съд прокурорът счита, че въззивната жалба е неоснователна.
Защитникът излага
съображения, че мотивите към обжалваната присъда са били подписани от съдията
след подаване на въззивната жалба от защитника, което представлява процесуално
нарушение. По същество излага доводи за недоказаност на обвинението, поради
обстоятелството, че единственият свидетел – очевидец на деянието /пострадалият/
е починал преди провеждането на съдебното следствие пред районния съд. Моли
въззивния съд да отмени присъдата и да върне делото за ново разглеждане на
първата инстанция, алтернативно – да оправдае подсъдимия по повдигнатото
обвинение.
При последната си дума към
съда подсъдимият моли да бъде оправдан.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, НО, VI-ти въззивен състав, след като
обсъди доводите в жалбата, както и тези, изложени в съдебно заседание от
страните, и след като в съответствие с чл.314 от НПК провери изцяло
правилността на атакувания съдебен акт, намира следното:
Първоинстанционният съд правилно е установил
фактическата обстановка по делото, която е следната:
Св. С.Л. обитавал заедно със съпругата си, брат си и
двете си дъщери къща на адрес: гр. София, кв. „Требич“, ул. „*******. На
11.05.15 г. около 10.00 ч. той отишъл до пощенската станция в кв. „Требич“, ул.
„Латин Колев“, за да получи своята пенсия, както и пенсията на съпругата му А.Л.,
пенсията на дъщеря му В.Л.и пенсията на брат му Я.Л., за което е бил
упълномощен от същите. От служител в пощенската станция той получил пенсията си
– парична сума в размер на 438.00 лв., пенсията на съпругата си в размер на
201.00 лв., пенсията на дъщеря си в размер на 193.00 лв. и пенсията на брат си
в размер на 277.00 лв. Общата сума, която св. Л. получил от служителя на
пощенската станция възлизала на 1109.00 лв., като свидетелят поставил
банкнотите в джоба на панталона си. След това излязъл от пощенската станция и
тръгнал по ул. „Латин Колев“ в посока кв. „Илиянци“. Срещу №36 на същата улица
около 10.40ч. той бил спрян от подс. И. и второ, непознато за него лице. Те го
попитали за пътя до кв. „Биримирци“. Докато св. Л. им обяснявал как да стигнат
до там, непознатото за свидетеля лице застанало зад гърба му и задържало ръцете
му, а подс. И. бръкнал с ръка в джоба на панталона му, извадил всички пари,
които се намирали там и ги взел. Това били парите, които непосредствено преди
това свидетелят получил от служителя в пощенската станция. След това свидетелят
бил съборен на земята, а двамата мъже се отдалечили.
Изложената
фактическа обстановка е установена от районния съд след задълбочен, логичен и убедителен анализ на
доказателствата по делото, като аргументите на първата инстанция се споделят
изцяло от въззивния съд.
Неоснователни
са доводите във въззивната жалба за недоказаност на обвинението поради
обстоятелството, че единственият свидетел – очевидец на деянието /пострадалият С.Л./
е починал в хода на наказателното производство преди да бъде разпитан пред
съда, като същевременно неговите показания от досъдебното производство не са
приобщени в хода на съдебното следствие по предвидения процесуален ред – чрез
прочитането им. Това действително е така, но по делото са събрани достатъчно по
обем косвени доказателства за авторството на деянието и за обстоятелствата, при
които е извършено – показанията на свидетелите Я.Л., А.Л., В.М., Л.Д., С.Я.и Л.Р.,
ценени в съвкупност с протокол за разпознаване на лица от досъдебното
производство. Първоинстанционният съд подробно е анализирал горепосочените
доказателства и е стигнал до правилен извод, че от тях по категоричен начин се
установява вината на подсъдимото лице. Близките на пострадалия С.Л., разпитани
пред съда, преразказват подробно, без съществени противоречия казаното им от пострадалия
приживе относно механизма на извършване на инкриминираното деяние. В
свидетелските показания се съдържат и достатъчно данни за размера на отнетата
от пострадалия парична сума, включваща пенсиите на пострадалия, на св. А.Л.,
св. Я.Л. и св. В.М.. От протокола за разпознаване на лица е видно, че при това
процесуално-следствено действие пострадалият С.Л. е посочил подс. Г.И. като
извършител на грабежа. Сведения за условията, при които е било извършено
разпознаването се съдържат в показанията на поемното лице Л.Р., както и в
показанията на внука на пострадалия – св. Я., който е завел дядо си за участие
в разпознаването в полицията. Показанията на посочените двама свидетели дават
основание за извод, че разпознаването е било извършено в съответствие с
изискванията на закона и при него пострадалият с категоричност е посочил
подсъдимия като извършител на деянието. Всички горепосочени доказателства,
макар и косвени по своя характер, разгледани в своята съвкупност и взаимовръзка
водят до единствено възможен извод относно фактите, предмет на доказване в
процеса.
Съгласно константната съдебна практика, осъдителна
присъда може да почива и само на косвени доказателства, при положение, че
разгледани в своята съвкупност и взаимовръзка, те водят до единствено възможен
и категоричен извод за виновността на подсъдимия, изключващ останалите възможни
версии /в този смисъл: р.№90/21.06.95 г. на ВКС, І н.о.; р.№402/20.12.99 г. на
ВКС, ІІІ н.о.; р.№380/13.12.99 г. на ВКС, ІІІ н.о.; р.№426/03.10.02 г. на ВКС,
ІІ н.о./.
При
правилно установена фактическа обстановка, първоинстанционният съд е направил
законосъобразен извод, че с деянието си подс.
И. е осъществил от обективна и субективна страна състав на
престъпление по чл.198, ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК. Правните
съображения на районния съд, изложени в мотивите към присъдата, напълно се
споделят от въззивната инстанция и не е нужно да се преповтарят.
Въззивната
инстанция намира за недоказани доводите на жалбоподателя относно допуснато от
първоинстанционния съд съществено процесуално нарушение, изразяващо се в
неподписване на мотивите към присъдата от съдията-докладчик. Съдът констатира,
че намиращите се в кориците на делото мотиви съдържат подпис на съдията, който
ги е изготвил. Защитникът на подсъдимия действително е представил в хода на
въззивното производство фотокопие от въпросните мотиви без подпис на съдията,
но от представеното фотокопие, на първо място, не се установява дали същото е
било изготвено именно от мотивите, които са приложени и подвързани в кориците
на делото /това е само предположение, тъй като не може да се изключи и
възможността погрешно да са били разпечатани повече от един екземпляр от
въпросните мотиви и неподписан екземпляр от тях, освен този, който е надлежно
подписан и подвързан в делото, да е попаднал в кориците на делото и
впоследствие фотокопиран/; на второ място, не се установява и датата, към която
въпросните мотиви евентуално не са били подписани от съдията, а следва да се отчете,
че неподписването има характер на технически пропуск, който подлежи на
отстраняване чрез последващо подписване.
За
извършеното престъпление по чл.198, ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК
районният съд е наложил минималното предвидено в закона наказание – три години
лишаване от свобода, отложено на основание чл.66 от НК при изпитателен срок от
пет години, поради което и предвид обстоятелството, че по отношение на
подсъдимия и деянието не се установяват предпоставките на чл.55 от НК за
определяне на наказание под минимума, намаляване на така определеното наказание
не е допустимо във въззивното производство, още повече, че както правилно е
отбелязал районният съд, наказанието следва да бъде индивидуализирано при
баланс на смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства.
Така мотивиран и на основание чл.334, т.6 и чл.338
от НПК, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, VI-ти въззивен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда на Софийски
районен съд, НО, 97 с-в от 06.12.2017 г. по НОХД № 11490/15 г.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.