Решение по дело №146/2019 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 275
Дата: 20 май 2019 г. (в сила от 24 май 2019 г.)
Съдия: Росица Тодорова Кюртова
Дело: 20195300900146
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 25 февруари 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е № 275

 

гр.Пловдив, 20.05.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХVІ гр.с., в открито съдебно заседание на шестнадесети април две хиляди и деветнадесета година, в състав

 

СЪДИЯ: Росица Кюртова

секретар: Цветелина Бакалова,

като разгледа докладваното от съдията т.дело №146 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Съдът е сезиран с обективно съединени главен иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД и евентуален иск с правно основание чл.265, ал.1, предложение второ ЗЗД.

Ищецът „ПОЛИГРАФИЯ“АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.Пловдив, бул.“Княгиня Мария Луиза“ №72, представлявано от П.Д.Д., чрез пълномощник адв.Е.Н., съдебен адрес ***, твърди, че на 16.07.2007 г. е сключил с ответника договор за изработка, по силата на който е възложил на ответника изработване на цялостна хидроизолация на покрива на собствената на ищеца сграда – главен производствен корпус, представляваща двуетажна сграда със складове, производствени помещения и офиси, находяща се в гр.****. На ответника твърди, че е бил възложен и изборът на технология за изработването. С договора ответникът е поел гаранционна отговорност за цялостното правилно функциониране на хидроизолацията на покрива за срок от 10 години, считано от датата на подписване на акт обр.19 за предаване на СМР. С клаузите на чл.26 и чл.30 от договора ответникът поел отговорност, че хидроизолацията няма да пропуска вода или влага при никакви условия и по никакви причини, единствено с изключение на изброените в чл.29 свързани с механични повреди и форсмажорни обстоятелства. В края на 2009 г. започнали да се проявяват течове от покрива на сградата, констатирани от тогавашния наемател „МЕБЕЛ ДИЗАЙН ГРУП“ЕООД. По този повод ответникът положил нов слой хидроизолация на всички места с разкъсвания и пробив, с оглед което бил съставен констативен протокол и подписан анекс към договора от 11.01.2010 г. Впоследствие проблемите продължили, като се появявали течове в помещенията, които били отстранявани чрез закърпвания от ответника. С протокол от 09.02.2017 г. били констатирани: отлепване на шевовете на платната на хидроизолацията – 4 броя, разкъсване на платното – 1 брой, спукани отдушници – 10 броя, които отново били отстранени чрез полагане на кръпки. Тези частични и спорадични закърпвания от една страна показвали липсата на качества на изолацията, а от друга се оказали недостатъчни за възстановяване на нейните основни качества. Последната била във влошено състояние, при което се появявали течове при всеки дъжд, за което ищецът получавал постоянни оплаквания от наемателя на помещенията. През лятото на 2017 г. ищецът потърсил експертно мнение, в резултат от което се установило, че при извършването на ремонта върху съществуващата на място битумна повърхност е положен разделителен слой от геотекстил и върху него PVC фолио, който разделителен слой да не позволява директен контакт между битума и фолиото. В конкретния случай се е получила дифузия в резултат от директен контакт между битума и PVC фолиото на места, което е ускорило процесите на стареене на положената от ответника хидроизолационна повърхност. Така е нарушена способността на последната да предпазва покрива и помещенията под него от проникване на атмосферни води. Като резултат състоянието на покривната изолация е такова, че същата не може надеждно да изпълнява своите функции. Извършените от ответника ремонтни действия не са в състояние да подобрят изолацията. Необходимо е да се премахне старата изолация и да се изпълни нова надеждна такава. Ищецът твърди, че е сезирал ответника в края на месец юли 2017 г. за наличието на недостатъци в изолацията, в т.ч. множество напукани участъци, некачествено снаждане и избеляване на места на покривната мембрана. На 28-ми и 29-ти юли и 4-ти август 2017 г. служители на ответното дружество отново извършили частични, закърпващи ремонти на изолацията, които не отстранили дефектите и не я направили годна за експлоатация. С ново писмо от 09.08.2017 г. ищецът отправил искане до изпълнителя в срок до 60 дни да отстрани подробно описаните гаранционни недостатъци на изолацията чрез полагане на изцяло нова такава, така че да се изключи проникване на битум до горния слой на изолацията. В този срок отговор не постъпил и не било предложено изпълнение на исканите СМР. През месеците август, септември и октомври 2017 г. наемателят отново сигнализирал за течове, които отново били отстранени по визирания по-горе неефективен начин. С оглед на това ищецът счита, че предприетите от ответника действия в изпълнение на гаранционната му отговорност са безуспешни. Последният носи отговорност за качеството на изработеното по осъществения от него метод. Поддържа се, че гаранционният срок изтича на 11.01.2020 г., като с анекс от 11.01.2010 г. срокът е продължен с 10 години от сключване на анекса. Тъй като недостатъкът се е проявил в този срок, е формулиран петитум на главен иск, с който се претендира сумата 179 708,92 лв., частично от 215 650,70 лв. (след изменение на първоначално предявения иск по размер, допуснато от ПРС по гр.д.№19405/2017 г.), представляваща стойността на разходите, необходими за поправка на некачествено изпълнените строителни работи по процесната хидроизолация, дължими от ответника въз основа на поетата от същия договорна гаранционна отговорност, ведно със законна лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане, като в уточняващи молби се посочват дейностите, в това число труд и материали, необходими за отстраняване на недостатъците в изпълнението. При условията на евентуалност се претендира установената от закона отговорност на изпълнителя за скрити недостатъци, като се иска от ответника заплащане на същата сума като стойност на разходите, необходими за поправка на скритите недостатъци по хидроизолацията на покрива на основание чл.265, ал.1, пр.ІІ ЗЗД, отново ведно със законна лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане. Претендират се деловодни разноски и адвокатски хонорар.

Ответникът “ВИ ДЖИ ЕФ”ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.София, бул.”Проф.Цветан Лазаров” №115, представлявано от В.Ф.К., чрез пълномощник адв.С.Д., оспорва исковете. Признава сключването на посочения от ищеца договор. Възразява, че е изпълнил изцяло, в срок и качествено възложените дейности, като същите са приети без забележки от ищеца с протокол обр.19 от 23.01.2008 г. Възразява, че е изтекъл гаранционният срок за изпълнените СМР. В тази връзка посочва, че с анекс към договора от 18.07.2007 г. страните са се съгласили този срок да бъде 115 месеца, считано от датата на подписване на акта обр.19, като този срок е продължил до 23.08.2017 г. – повече от три месеца преди подаване на исковата молба. Възразява, че с анекса от 11.01.2010 г. не е продължен уговореният гаранционен срок по договора за изпълнение, а е уговорен нов гаранционен срок за допълнително извършени от ответника работи, посочени в същия анекс, които нямат общо с посочените от ищеца недостатъци на изпълнението. По евентуалния иск прави възражение за това, че е изтекъл 5-годишният давностен срок за строителни работи по чл.265 ЗЗД. Оспорва и да са налице твърдените от ищеца недостатъци на изпълнената работа, като поддържа, че положената от него хидроизолация на покрива е в добро състояние. Възразява, че проявените във времето дефекти се дължат на неправилна експлоатация – извършване на монтаж на инсталации в зоната на покриви от страна на наемателя, което води до отпадане на гаранционната отговорност съгласно чл.29 от договора. Възразява и, че част от констатираните дефекти се дължат на градушка – обстоятелство с характер на форсмажор, за което ответникът също не носи отговорност. По изложените съображения моли исковете да бъдат отхвърлени. Претендира деловодни разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

На 16.07.2007 г. страните са сключили договор за изработка, с който ищецът е възложил, а ответникът се е съгласил да изработи срещу заплащане на възнаграждение цялостна хидроизолация на покрива на главен производствен корпус (двуетажна сграда със складове, производствени помещения и офиси), собственост на възложителя, находящ се в гр.****. Предложен е от изпълнителя е конкретен метод на изпълнение, визиран в чл.1, ал.2 от договора – чрез полагане и механично закрепване върху старите топло- и хидроизолации на защитен слой от геотекстил, PVC-мембрана 1,5 мм, като материалите се осигуряват от изпълнителя. Уговорено е възнаграждение, което няма спор, че е заплатено изцяло на ответника. Уговорено е за действително извършените работи да се състави акт обр.19. В раздел VІ е уговорен гаранционен срок на всички строително-монтажни работи по чл.1, както и на вложените материали 10 години, който започва да тече от датата на подписване на акта обр.19. Изпълнителят поема гаранция за това, че изпълнената цялостна хидроизолация няма да пропуска вода или влага през гаранционния период при никакви условия и причини, освен посочените в чл.29. В чл.29 са уговорени хипотези, при които гаранцията се изключва – механични повреди, разкъсвания и др.подобни, причинени от монтаж на инсталации, както и при форсмажорни обстоятелства като пожар, земетресение и пр. Съгласно чл.30 от договора, при повреда на хидроизолацията или наличие на теч или влага по време на гаранционния срок или вследствие на некачествено изпълнение, изпълнителят се задължава за своя сметка да отстрани в рамките на 24 часа повредата по хидроизолацията. В противен случай същият дължи на възложителя заплащане на разходите, необходими за отстраняване на повредата.

На 23.01.2008 г. е съставен протокол №1 за установяване завършването и разплащането на видове СМР обр.19, подписан от представители на двете страни.

На 18.07.2007 г. е сключен анекс към горния договор, с който страните се споразумяват гаранционният срок на всички СМР по чл.1 от договора, както и на вложените материали, да е 115 месеца, считано от деня на съставяне на акт обр.19.

От приетия по делото констативен протокол от 08.01.2010 г. (л.24) се установява, че в производствения корпус на втори етаж е констатирано наличие на теч поради нарушена на места хидроизолация, в следствие извършване монтаж на инсталации в зоната на покрива от страна на наемателя „МЕБЕЛ ДИЗАЙН ГРУП“ЕООД. В същия протокол е удостоверено още, че представители на ответника са извършили необходимите възстановителни дейности – локализиран е проблемът с покривната хидроизолация и е положен нов слой хидроизолация на всички места, където има разкъсвания или пробив.

На 11.01.2010 г. е сключен анекс към договора за изработка от 16.07.2007 г., с който страните са уговорили, че във връзка с констатирани нарушения на хидроизолацията на покрива на магазин за мебели и стоки за бита – собственост на „ПОЛИГРАФИЯ“АД, и извършени от изпълнителя СМР по възстановяване на хидроизолацията, описани в констативен протокол от 08.01.2010 г., ответникът гарантира качеството на извършените работи за срок от десет години с всички произтичащи от дадената гаранция задължения на изпълнителя по договора.

От приетото по делото независимо експертно становище за състоянието на покривната хидроизолация на сградата на ищеца в гр.Пловдив, се установява, че на 11.05.2017 г. е правен оглед на място от експерти, при който е констатирано, че на множество места по хидроизолацията са се образували пукнатини в мембраната с изменение на нейния цвят в същите зони, като за предотвратяване на течовете вследствие на това са правени ремонти с изкърпвания.

С писмо от л.40 ищецът е уведомил ответното дружество за това, че покривната мембрана е променила цвета си (избеляла), битумният слой се е активирал, преминал през изолационния геотекстил и влязъл във взаимодействие с мембраната, която е загубила на същите места хидроизолационните си свойства. Ремонтните работи не са отстранили дефектите и не правят изолацията годна за обичайното й предназначение, тъй като е неправилен изборът на технология. Понеже недостатъците са се проявили в гаранционния срок ищецът е поканил ответника в срок до 60 дни от получаване на уведомлението да извърши дейностите по качествено отстраняване на гаранционните недостатъци за своя сметка. Видно от приложеното по делото известие за доставяне, уведомлението е получено на 09.08.2017 г.

Прието е по делото заключение на съдебно-техническа експертиза. Според заключението първоначалната хидроизолация при строежа на сградата е била битумна. Към момента на огледа от вещото лице съществуващата хидроизолация е полимерна мембрана с дебелина 1,5 мм, захваната механично към основата посредством скрепители. Под хидроизолационната мембрана има положен слой от геотекстил с плътност около 120 г/кв.м. По данни на производителя температурата, при която използваната мембрана запазва стабилни размери и не се напуква е от -25 до +80 гр.С. Съществуващата хидроизолация има дефекти и те се изразяват в бели точки и петна по повърхността, които впоследствие преминават в пукнатини, от които е възможно да навлиза вода. Петната се образуват там, където PVC-мембраната контактува с битум. По време на огледа са констатирана около 200 участъка с характерните бели петна и ивици. Отделно от това са констатирани над 450 репарирани подобни участъци. Според вещото лице използваният геотекстил на покрива, изпълнен по процесния договор, е с дебелина 120 г/кв.м., което е недостатъчно. В съдебно заседание е уточнил, че при ремонтите на някои места са полагани по-дебели слоеве, където няма проблем, така че около 300 г/кв.м. е минималното количество, което е редно да се използва. Вместо това навсякъде преобладава по-тънкият слой. PVC-мембраните не са устойчиви на продължително съприкосновение с битум. За това трябва да се използва слой за разделяне. Освен това, по време на полагане на хидроизолацията, при развиването на ролките върху вече положения геотекстил работниците са нанесли парчета битум върху геотекстила, които са контактували свободно с PVC-мембраната и това води до стареене на хидроизолацията в тези зони, възможно е да се образуват пукнатини и да се наруши целостта на хидроизолацията. На места са констатирани и дефекти в следствие неправилна експлоатация – при поставяне на климатици, както и такива в следствие на метеорологични въздействия – градушка, които дефекти са отстранени трайно, както се уточнява при изслушване на вещото лице. Според същото проблемът с нарушената хидроизолация не може да бъде отстранен чрез частично „закърпване“, тъй като е невъзможно да бъдат локализирани всички места, на които битумът контактува пряко с PVC-мембраната. Най-добрият вариант за отстраняване на некачественото изпълнение е чрез демонтиране на PVC-мембраната, подравняване на основата с подходящи състави и полагане на нова двуслойна битумна хидроизолация, която е напълно съвместима със съществувалата преди ремонта и може да се положи върху нея. Според експертизата общата стойност на всички разходи за целта е 146 043,80 лв. без ДДС, в това число: дейности по премахване на съществуващата хидроизолация – 8 267,28 лв., дейности по изпълнение на нова хидроизолационна система – 25 397,84 лв. и материали, необходими за изпълнение на нова битумна хидроизолация в два слоя – 112 378,68 лв. В съдебно заседание вещото лице уточнява, че стойността на разходите за материали е определена с печалба и без ДДС, а стойността на разходите за труд – без печалба и ДДС.   

Разпитани са четирима свидетели. От показанията на св.П.С. се установява, че ремонтните дейности са започнали лятото на 2007 г. и приключило през януари 2008 г. До началото на 2010 г. е нямало проблеми с течове. Първият проблем, който се появил, е бил свързан с монтирането на 21 на брой климатици от наемател на втория етаж. След монтажа са били констатирани разкъсвания на изолацията, като на местата на разкъсванията били монтирани кръпки от ответника. Във връзка с това бил подписан анекс, че са извършени ремонтни работи и гаранционният срок е 10 г. От 2010 г. до 2016 г. са се появявали течове с незначително количество, за което ответникът е бил сигнализиран. Негови работници са идвали и отстранявали проблема чрез поставяне на допълнителни парчета изолация на мястото на разлепване. В този период са били поставени около 200 кръпки. На същите места не са били констатирани нови разлепвания. След това отново се е появил теч през месец февруари 2017 г. По повод този теч били направени четири залепвания на шевове и констатирани 10 бр. спуквания в отдушниците. След този случай отново имало течове. При тези течове колеги на свидетелката се качвали на покрива и констатирали бели петна и места с напуквания. Проблемните участъци били ремонтирани от представители на ответника след изрязване на мястото, където е констатирано побеляване и изваждане на парчето геотекстил. Това продължило до края на 2017 г. През 2017 г. били поставени още около 500 кръпки. Кръпките са по цялата зона на покрива, хаотично разположени. Течовете продължили и през 2018 г., но тогава ответникът спрял да се отзовава на повикванията на ищеца, под претекст, че е изтекъл гаранционният срок за покрива.

От показанията на св.Д.К. се установява, че от края на м.юни до края на м.август 2017 г. на покрива са правени ремонти във връзка с течовете в магазина, предизвикани от нарушаване на хидроизолацията. Изрязван бил най-горният слой мембрана и поставян допълнително геотекстил. Ремонтът се налагал, тъй като битумът влиза в контакт с мембраната и в резултат от това тя побелява и се втвърдява. В този период били ремонтирани около 500 участъка.

С показанията на св.В.Ш. се потвърждават сведенията, дадени от горните двама, относно това, че през 2017 г. са се наложили ремонти във връзка с битума и съприкосновението му с мембраната, като на места са полагани допълнителни слоеве геотекстил. Последният такъв ремонт, за който свидетелят си спомня, е от месец юни 2017 г. Според този свидетел с анекса към договора от 11.01.2010 г. гаранционният срок е продължен във връзка с извършените през 2010 г. ремонтни дейности.

От показанията на св.К.М., техн.ръководител в ответното дружество, се установява също, че многократно са извършвани гаранционни действия по процесния покрив. Всеки път проблемите били отстранявани своевременно, повторни сигнали за отремонтираните места не е имало. Летните месеци на 2017 г. били извършени ремонти на участъци с бели петна чрез изрязване и подмяна. Отремонтирани са били около 400 участъка с такива побелявания.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Между страните са възникнали правоотношения по договор за строително-ремонтни дейности, спрямо който се прилагат правилата на договора за изработка. С договора ответникът е поел задължение да носи отговорност за явни и/или скрити недостатъци в строителството в определен срок, който започва да тече от датата на подписване на акт обр.19. Няма спор, а това се установява и от приложения по делото акт за приемане на работите, че същият е подписан на 23.01.2008 г. С първоначалния договор е уговорен 10-годишен гаранционен срок, считано от последната дата. С анекс от 18.07.2007 г. срокът е намален на 115 месеца, а с последния по време анекс от 11.01.2010 г. гаранционният срок е удължен отново на 10 години. Последното се установява от съдържанието на самия анекс, в който е посочено, че гаранцията е 10 години, като останалите клаузи в договора, в това число относно началния момент, от който същата тече, не са променени, както и от показанията на св.Ш., подписал същия анекс, според който с анекса гаранцията е продължена на 10 години във връзка с извършените през 2010 г. ремонтни действия. Така гаранционният срок от 10 години е започнал да тече на 23.01.2008 г. и е изтекъл на 23.01.2018 г. Това се подкрепя и от показанията на свидетелите, според които течовете са продължили и през 2018 г., но тогава ответникът е спрял да извършва безплатен ремонт заради това, че гаранцията е изтекла.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че в горния срок по покрива на ищеца са се проявили недостатъци. През 2010 г. са се появили течове в резултат от дейности по поставяне на климатици, които са отстранени трайно от ответника, а през 2017 г. – още от февруари, и най-чувствително през летните месеци на същата година, по покрива са започнали да се появяват бели петна и втвърдяване и пропукване на изолацията, а в резултат от това – течове при валежи в долустоящите помещения. От доказателствата и най-вече от приетата по делото съдебно-техническа експертиза, се установява, че покривът е протекъл в резултат от некачествено изпълнение и неудачно избран от ответника метод за изолация – получило се е пряко съприкосновение между съществуващото преди ремонта битумно покритие на сградата и положената от ответника PVC-мембрана, като според вещото лице не е бил положен достатъчен по дебелина изолиращ слой от геотекстил между двете повърхности, респективно не е бил избран друг метод за изолация – чрез ново битумно покритие. Прякото съприкосновение между битума и PVC-мембраната води до влошаване качеството на изолацията, до бели петна, втвърдяване и пропукване на мембраната, в резултат от което покривът не може да изпълнява на пострадалите места своето предназначение да предпазва от течение на води долустоящия етаж. За отстраняване на недостатъците са необходими ремонтни действия, описани подробно в заключението. Съдът кредитира последното изцяло, тъй като е обективно и компетентно изготвено и неоспорено от двете страни.

С ТР № 88/84 г. на ОСГК на ВС е прието, че гаранционната отговорност не се покрива със законната отговорност за недостатъци, тъй като те възникват при различен фактически състав, като гаранционната отговорност включва задължението за определен период от време да бъде гарантирано наличието на установени качества и свойства на вещта, през който период продавачът носи материална отговорност за недостатъци и повреди при условие, че са били спазени изискванията за правилно съхраняване и надлежната й употреба. При гаранционната отговорност всяко уведомяване за недостатъци в рамките на гаранционния срок е релевантно и води до валидно възникване на гаранционното задължение. Така при уговорен 10-годишен гаранционен срок и при уведомяване за дефекти, направено преди неговото изтичане, не може да се обоснове извод, че е настъпила преклузия на правата на възложителя. (В този смисъл решение №114 от 16.09.2013 г. на ВКС по т.д.№1075/2011 г., ІІ т.о.) Обстоятелството, че исковата молба е подадена след изтичане на гаранционния срок е без значение, когато преди това възложителят е канил изпълнителя да отстрани недостатъците, тъй като гаранционният срок не е давностен. В конкретния случай недостатъците на изпълнението са се проявили в рамките на уговорения гаранционен срок, като ищецът е уведомил за това ответника отново в рамките на срока. В тази насока са свидетелските показания, които еднозначно установяват, че от началото на 2017 г. до края на същата година почти, включително по време на летните месеци, са откривани течове и бели петна по покрива. В тази насока е и представеното от ответника извънсъдебно експертно заключение, което може да бъде ползвано като писмен свидетелстващ документ относно състоянието на покрива към месец май 2017 г., когато е правен оглед от експерта. От свидетелите се установява, че при всеки констатиран теч през 2017 г. ответникът е бил уведомяван и негови работници са посещавали мястото. Ответникът е уведомен и писмено с приетото по делото уведомително писмо, получено по пощата на 09.08.2017 г., отново в рамките на горепосочения гаранционен срок. С това писмо на последния е даден срок за отстраняване на дефектите. Установява се, че в този срок и след това, включително в хода на процеса, хидроизолацията продължава да е компрометирана, тъй като според вещото лице на много места съществува възможност за пряк контакт между битума и фолиото, положено отгоре, като изолиращият слой между тях е много тънък. Както се каза по-горе, релевантно за ангажиране на гаранционната отговорност на изпълнителя, е недостатъкът да се е проявил в рамките на гаранционния срок и изпълнителят да е уведомен за това отново в рамките на срока, за това съдът намира, че предпоставките на гаранционната отговорност са налице. Доколкото ответникът не е изпълнил гаранционното си задължение – установява се, че въпреки полаганите от него „кръпки“ на места, изолацията продължава да е компрометирана, като основна причина за това е неподходящо избрания метод за изолация – чрез недостатъчен по дебелина разделителен слой и с PVC-мембрана, съдът намира, че искът е основателен. Ищецът има право да получи заплащане на разходите, необходими за поправяне на недостатъка, което в случая се изразява в полагане на нова изолация, подходяща за конкретната сграда.

Искът не е погасен по давност, включително след направеното в хода на процеса увеличение на същия по размер. Давностният срок според чл.114, ал.1 ЗЗД започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Вземането на възложителя за поправяне на вещта или заплащане на разходите за поправката става изискуемо в момента на проявление на недостатъка в рамките на гаранционния срок. В случая процесния проблем се е появил през лятото на 2017 г., следователно от тогава тече и давностния срок за ищцовата претенция. Същият не е изтекъл нито към датата на исковата молба, нито към момента на увеличението на иска. Ето защо това възражение на ответника е неоснователно.

Възражението, че процесните дефекти се дължат на неправилна експлоатация или обективни причини, също е неоснователно. Действително, установява се, че през 2010 г. е имало неправилна експлоатация – полагане на климатици и нарушаване на покривната повърхност от наемателя, но дефектите от това са ремонтирани и нямат общо с твърдяното от ищеца и констатирано от експертизата по делото общо компрометиране на изолацията поради недостатъчното изолиране на съществуващия битум и положената нова мембрана. Ето защо нито това, нито данните, че са установени изолирани дефекти в резултат от градушка или изстрел от близкото военно поделение, не могат да доведат да извод, че гаранционната отговорност е изключена.

По отношение размера, до който искът се явява основателен, следва да бъде възприето заключението на съдебно-техническата експертиза, според което за отстраняване на недостатъка да необходими разходи в общ размер 146 043,80 лв. без ДДС, в това число: дейности по премахване на съществуващата хидроизолация – 8 267,28 лв., дейности по изпълнение на нова хидроизолационна система – 25 397,84 лв. и материали, необходими за изпълнение на нова битумна хидроизолация в два слоя – 112 378,68 лв. В съдебно заседание вещото лице уточнява, че стойността на разходите за материали е определена с печалба и без ДДС, а стойността на разходите за труд – без печалба и без ДДС. Печалбата на строителя следва да бъде включена в стойността на разходите, така, както е включена в цената на материалите, ето защо към стойността на ремонтните дейности, които са определени от вещото лице без печалба, следва да се добави и печалба в размер 10 % (Така сп.“Строителен обзор“ кн.7-8/2018 г.). По този начин разходите, посочени от вещото лице за труд, следва да се увеличат, както следва: дейности по премахване на съществуващата хидроизолация – от 8 267,28 лв. на 9 094 лв. без ДДС, и дейности по изпълнение на нова хидроизолационна система – от 25 397,84 лв. на 27 937,63 лв. без ДДС. Към тях трябва да се добавят разходите за материали, които според уточнението в съдебно заседание са с печалба, или сумата 112 378,68 лв. Така общият размер на разходите без ДДС се равнява на сумата 149 410,31 лв., съответно 179 292,37 лв. с ДДС. Или искът се явява основателен и доказан за сумата 179 292,37 лв., като за разликата до пълния заявен размер – 179 708,92 лв., частично от 215 650,70 лв. същият е неоснователен и следва да се отхвърли.

С оглед извода, че главният иск за търсене на гаранционна отговорност по договор е основателен, не следва да се разглежда и съдът не дължи произнасяне по предявения в условията на евентуалност иск за ангажиране на законовата отговорност за недостатъци с правно основание чл.265 ЗЗД.

При този изход на спора и с оглед заявеното от страните искане, на същите следва да се присъдят деловодни разноски, съразмерно на уважената/отхвърлена част от иска. На ищеца следва да се присъди държавна такса върху уважения размер на иска, равняваща се на сумата 7 171,69 лв., както и държавна такса за успешно въззивно обжалване на постановено по-рано по делото прекратително определение в размер 15 лв. Ищецът е направил разноски за: 735 лв. – възнаграждение на вещо лице и 9 600 лв. – адвокатско възнаграждение, общо 10 335 лв., от които съразмерно на уважената част от исковата претенция му се следват 10 311 лв. Общата сума за такси и разноски, която следва да бъде присъдена в полза на ищеца, е 17 497,69 лв.

Ответникът е направил разноски за възнаграждение на вещо лице в размер 735 лв. и е заплатил адвокатско възнаграждение в размер 5 000 евро (9 779,15 лв.), общо 10 514,15 лв., от които съразмерно на отхвърлената част от иска следва да му се присъдят 24,37 лв.  

Мотивиран от горното, съдът 

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА “ВИ ДЖИ ЕФ”ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.София, бул.”Проф.Цветан Лазаров” №115, представлявано от В.Ф.К., да заплати на „ПОЛИГРАФИЯ“АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.Пловдив, бул.“Княгиня Мария Луиза“ №72, представлявано от П.Д.Д., сумата 179 292,37 лв. (сто седемдесет и девет хиляди двеста деветдесет и два лева и 37 ст.), представляваща стойност на разходите, необходими за поправка на некачествено изпълнените строителни работи, дължима въз основа на поетата от “ВИ ДЖИ ЕФ”ООД гаранционна отговорност по договор за изработка на цялостна хидроизолация на покрива на главен производствен корпус (двуетажна сграда със складове, производствени помещения и офиси), собственост на „ПОЛИГРАФИЯ“АД, находящ се в гр.Пловдив, бул.“Княгиня Мария Луиза“ №72,  ведно със законна лихва от датата на исковата молба – 06.12.2017 г., до окончателното плащане; както и сумата 17 497,69 лв. (седемнадесет хиляди четиристотин деветдесет и седем лева и 69 ст.) – такси и разноски в производството по т.д.№146/2019 г. по описа на ПОС, ТО, ХVІ състав, като ОТХВЪРЛЯ горния иск за разликата от присъдения до пълния размер от 179 708,92 лв., заявен частично от 215 650,70 лв., като неоснователен.

ОСЪЖДА „ПОЛИГРАФИЯ“АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.Пловдив, бул.“Княгиня Мария Луиза“ №72, представлявано от П.Д.Д., да заплати на “ВИ ДЖИ ЕФ”ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.София, бул.”Проф.Цветан Лазаров” №115, представлявано от В.Ф.К., сумата 24,37 лв. (двадесет и четири лева и 37 ст.) – деловодни разноски по съразмерност в производството по т.д.№146/2019 г. по описа на ПОС, ТО, ХVІ състав.

 

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.                      

                                                             

 

СЪДИЯ: