Решение по дело №444/2022 на Административен съд - Кърджали

Р Е Ш Е Н И Е

№

гр. Кърджали, 23.01.2023 г.

 

                                              В ИМЕ­ТО НА НА­РО­ДА

Административен съд - Кърджали в открито заседание на седемнадесети януари през две хиляди и двадесет и трета  година в състав:

                                               СЪДИЯ: АЙГЮЛ ШЕФКИ

при секретаря Мелиха Халил като разгледа докладваното от съдия Шефки адм. дело №444/2022 г. по описа на КАС и за да се произнесе,  взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл.10, ал.6 от от Закона за семейните помощи за деца /ЗСПД/. Образувано е по жалба от Г.С.К. от ***, подадена чрез пълномощник, против Заповед №ЗСПД/Д-К-КК/312/О/01.09.2022 г, издадена от директора на Дирекция „Социално подпомагане“ - Кирково, с която е отказано отпускането на месечна помощ за отглеждане на дете с трайно увреждане. В жалбата се твърди нищожност, респ. незаконосъобразност на оспорената заповед, като постановена при съществени нарушения на процесуалните правила, нарушение на материалния закон, както и в несъответствие с целта на закона. Счита също, че са налице предпоставките за отпускане на заявената месечна помощ за отглеждане на дете с трайно увреждане. Иска отмяна на оспорената заповед и претендира направените по делото разноски. В с.з., чрез процесуалния си представител, поддържа подадената жалба. Намира за безспорно установено по делото, че детето К. К. живее и се отглежда в страната. Сочи, че цялото семейство живее в ***, но поради нуждата от лечение на детето, се налагат чести посещения на специализирани клиники в ***.

Ответникът – Директор на Дирекция “Социално подпомагане”- Кирково, чрез процесуалния си представител, намира жалбата за неоснователна.  Сочи, че обжалваната заповед е съобразена с указаното в съдебното решение, постановено по адм.д.№160/2022 г. по описа на КАС, като е извършена проверка за трудовата дейност на родителите на детето, и е изискана информация от личния му лекар. Счита, че в случая не са налице условията на чл.8д от ЗСПД, тъй като детето не живее постоянно в страната, поради което намира оспорената заповед за законосъобразна. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

С ЕР № ***/*** г.  на ТЕЛК към МБАЛ „Д-р Ат.Дафовски“- ***, на детето К. К. е определена **% вид и степен на увреждане ***.

Във връзка с горното решение на ТЕЛК, на 22.03.2022 г., Г.С.К.-майка на детето К., е подала заявление - декларация с вх.№ К-КК-312 за отпускане на месечни помощи за отглеждане на дете с трайно увреждане, по чл.8д от ЗСПД, към което приложила и решението на ТЕЛК от 22.03.2022 г. 

На 04.04.2022 г., социален работник към  Д „СП“ - Кирково, е дал становище, според което лицето няма право на заявената месечна помощ, поради това, че  детето не се отглежда в страната.

По делото е приложено писмо рег.№318-000-1196/28.03.2022 г. от ОДМВР Кърджали, РУ-Кирково, съдържащо справка от АИС“ГК“  за периода от 01.03.2021 г. – 28.03.2022 г., за задграничните пътувания на лицата Г.С.К., Б.А.К.  и К. К.

По делото е приложена и медицинска документация за провеждано лечение на детето К. К. в *** болница в ***, в различни периоди, както и в център за рехабилитация. Приложени са и множество амбулаторни листове за извършени прегледи от лекари-специалисти в периода 2019 г. - 2022 г.

Със Заповед №ЗСПД/Д-К-КК/312/04.04.2022 г., директорът на Дирекция „Социално подпомагане“ - Кирково, е отказал отпускането на месечна помощ за отглеждане на дете с трайно увреждане, поради това,  че детето не се отглежда в страната. Заповедта е отменена с Решение №247/29.07.2022 г., постановено по адм.д. №160/2022 г. по описа на АС-Кърджали, като административната преписка е изпратена на директора на Д «СП» -Кирково, за ново произнасяне по заявление вх.№К-КК-312/22.03.2022 г., подадено от Г.К. В мотивите към решението, съдът е приел за недоказано обстоятелството, че детето не живее постоянно в страната, като са дадени и подробни указания, свързани с относимите към случая критерии за преценка на обичайното пребиваване на детето.

Със Заповед №ЗСПД/Д-К-КК/312/О/01.09.2022 г, предмет на настоящия спор, директорът на Дирекция „Социално подпомагане“ - Кирково отново е отказал отпускането на месечна помощ за отглеждане на дете с трайно увреждане, поради това, че детето не се отглежда в страната. В заповедта е отразено, че според представената справка от РУ-Кирково, детето не отговаря на изискването на §1, т.4 ДР на ЗСПД. Прието  е, че родителите на детето не осъществяват трудова дейност на територията на страната, както и че според информация от личния лекар на детето, на същото не са извършвани периодични прегледи и имунизации в страната.

Видно от представените писма от ТД на НАП-Пловдив, офис Кърджали и РЗОК-Кърджали, за Г.К. има подадена ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ за получени доходи през 2019 г. с декларирани такива от стопанска дейност, като за нея, както и за Б.А.К., няма уведомление по чл.62, ал.5 от КТ. Отразено е, че детето К. и майка му – Г. имат личен лекар на територията на страната.

Според представената писмена информация от д-р Р.Ф. -личен лекар на детето К., както и от показанията на лекаря, дадени в о.с.з.,  от 12.01.2016 г. детето е в пациентската й листа. При записването родителите обяснили, че идват от ***, но имат намерение да живеят в РБългария. Счита, че преди това детето не е имало личен лекар, поради недостига на педиатри в района и тежкото му здравословно състояние. Сочи, че детето е *** с ***, ***. ***. Водено е често от родителите на прегледи при нея, поради нуждата от специално наблюдение, както по повод ***, така и във връзка с подготовка за  освидетелстване от ТЕЛК. Детето няма имунизационен паспорт, тъй като е дошло от ***. На 21.04.2021 г. му бил извършен профилактичен преглед. На 05.05.2021 г. е било на ***. На 20.05.2021 г. било с ***, като в тази връзка са му правени изследвания и е лекувано. На 29.01.2022 г. е подготвено за ТЕЛК, консултирано с ***. Последният преглед при личния лекар е бил извършен през месец септември 2022 г., във връзка с оплаквания за ***.

По делото са разпитани като свидетели и лицата Н. Х. К. и М. М. Х. и двамата от ***. Според техните показания, които съдът кредитира, като обективни и еднопосочни, детето К., заедно със семейството си, живее в ***. Свидетелите твърдят, че жалбоподателката често пътува за лечение на детето до клиника в *** - ***, но същото живее и се отглежда в страната, като за него се грижат родителите му. И двамата свидетели твърдят, че поради необходимостта от постоянни грижи за детето, майката не работи, а бащата работи инцидентно, като ***.  

Въз основа на така установените факти и след като прецени наведените в жалбата доводи, становищата на страните и извърши проверка за законосъобразност на оспорения административен акт, съдът прави следните правни изводи:

По отношение на допустимостта на жалбата:

Жалбата е допустима, като подадена в установения от закона срок и от лице с правен интерес. Жалбоподателката, като адресат на оспорения отказ и като майка и законен представител на малолетното дете К., има правен интерес да оспори неблагоприятния за нея административен акт, за който в чл. 10, ал.6 от ЗСПД, е предвиден съдебен контрол за законосъобразност. 

          Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган, съгласно разпоредбата на чл. 10, ал.4 от ЗСПД, и в изискуемата от закона писмена форма. При издаването й обаче, съдът констатира нарушение на  материалния закон.

Съгласно чл.3, т.2 от ЗСПД, право на семейни помощи за деца имат семействата на българските граждани - за децата, които отглеждат в страната, а според чл.8д, ал.1 същия закон,  месечни помощи за отглеждане на дете с трайно увреждане до 18-годишна възраст и до завършване на средното образование, но не по-късно от 20-годишна възраст, се предоставят на родители (осиновители), когато отглеждат деца с трайни увреждания, независимо от доходите на семейството, при условие че детето живее постоянно в страната и не е настанено за отглеждане извън семейството по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето. Целта на месечните помощи, според чл.8д, ал.4  ЗСПД,  е да подпомогнат семействата в отглеждането на децата с трайни увреждания в семейна среда и тяхното социално включване. Предвидено е месечните помощи за отглеждане на дете с трайно увреждане да се предоставят за задоволяване на основните и специфичните, поради увреждането, потребности на децата с трайни увреждания, както и за осигуряване на грижа и подкрепа в домашна и семейна среда за децата с определени 90 и над 90 на сто вид и степен на увреждане или степен на трайно намалена работоспособност, които се отглеждат от семействата по ал. 1 /чл.8д, ал.5 ЗСПД/.

По делото няма спор, че жалбоподателката и детето К. са български граждани, както и че К.  К. е дете с трайно увреждане ***, няма навършени 18 години, и се отглежда в семейството. Спорен е въпросът, свързан с изпълнение на изискването в чл.8д, ал.1 и чл.3, т.2 ЗСПД - детето да живее постоянно в страната.

За изясняване на последното обстоятелство, в отменителното съдебно решение, постановено по адм.д. №160/2022 г. по описа на КАС, освен  приложимата разпоредба на § 1, т. 4 от ДР на ЗСПД, е посочена и разпоредбата на чл. 48, ал. 7 от Кодекса на международното частно право, като на административния орган са дадени указания, за установяване на обичайното местопребиваване на детето и неговото семейство, респ.  мястото, в което то се е установило преимуществено да живее.

В конкретния случай, като взе предвид обсъдените по-горе доказателства настоящият състав намира, че обичайното местопребиваване на детето, както и на неговото семейство е в ***. Това е и мястото, в което то и неговите родителите са се установили да живеят преимуществено. Така, според показанията на свидетелите Н. К. и М. Х., детето, заедно със семейството си, живее в ***, където обитават наследствена къща. Същите свидетелстват и за чести пътувания до ***, свързани с лечението на детето. Трайната връзка на детето и семейството му с посочения в страната адрес, както и необходимостта от специални грижи и лечение се установява и от показанията на д-р Р.Ф. -  личен лекар на детето. Установено е също, че поради нуждата от специално наблюдение, детето често е водено от родителите на прегледи при нея, както по повод ***, така и във връзка с подготовка за  освидетелстване от ТЕЛК. В тази връзка, необосновани са констатациите в оспорения акт, че на детето не са били извършвани периодични прегледи в страната. По повод посочената от административния орган липса на трудова дейност в страната следва да се отбележи, че липсата на такава трудова дейност за майката на детето-Г.К. е по обективни причини, поради необходимостта от полагането на грижи за дете, което се нуждае от постоянни такива и не следва да се тълкува като липса на трайна връзка между лицето и държавата на пребиваване. По отношение на другия родител се установи по делото, че същия работи инцидентно, като ***, и в близост до ***, за да помага в грижите за детето. Т.е., установена е необходимата  връзка между лицето и съответната държава.

По горните съображения съдът намира, че неправилно административният орган е отказал отпускане на месечна помощ по чл.8д, ал.1 ЗСПД, с мотива, че детето не се отглежда в страната. От приложените и обсъдени доказателства се констатира, че по смисъла, вложен в  чл. 48, ал. 7 от КМЧП, детето и неговото семейство имат обичайно местопребиваване в страната, както и че детето се отглежда в страната.   

По горните съображения, оспорената заповед е незаконосъобразна и следва да бъде отменена, тъй като е постановена в несъответствие с материалния закон, както и с неговата цел, прокламрана в чл.8д, ал.4 и ал.5 от ЗСПД. Тъй като естеството на акта не позволява решаването на спора по същество, преписката следва да се изпрати на директора на Дирекция “Социално подпомагане”- Кирково, който да се произнесе в 7-дневен срок от влизане в сила на решението, съобразно установеното в мотивите към него, както и в чл.8д, ал.7 и ал.8 ЗСПД.

При този изход на делото и своевременно направеното искане, в полза на жалбоподателя се следват деловодни разноски в размер на 600 лв., за договореното и изплатено адвокатско възнаграждение, съобразно приложения ДПЗС №***/*** г. Неоснователно е възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, тъй като същото е под минимума, определен в чл.8, ал.3 от Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /изм., бр. 88 от 2022 г./.

Ето защо и на основание чл.172, ал.2 и чл.173, ал.2 от АПК, съдът

 

                                                  Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ Заповед №ЗСПД/Д-К-КК/312/О/01.09.2022 г, издадена от директора на Дирекция „Социално подпомагане“ - Кирково, като незаконосъобразна.

ИЗПРАЩА  преписката на директора на Дирекция “Социално подпомагане” – Кирково за ново произнасяне по подаденото от Г.С.К. заявление - декларация с вх.№ К-КК-312/22.03.2022 г., за отпускане на месечни помощи за отглеждане на дете с трайно увреждане, в 7-дневен срок от влизане в сила на решението.

Решението, на основание чл.10, ал. 6, изр.2 от ЗСПД, е окончателно и не подлежи на оспорване.

 

 

С Ъ Д И Я: