РЕШЕНИЕ
№ 2219
град Пловдив, 24.11.2022 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПЛОВДИВ -XXVIII състав, в открито заседание на двадесет и девети
септември през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
при секретаря Румяна Агаларева и участието на прокурор
Иван Илевски, като разгледа докладваното от съдия Вълчев административно дело №
1915/2022 година описа на съда, взе
предвид следното:
Производство по реда на чл.203 от АПК,
вр. чл.1 от ЗОДОВ.
Образувано е
по искова молба на М.А.Б., ЕГН **********,***, офис 5, като наследник на А.К.Л.,
с ЕГН **********, чрез адв. Г.П. против Национален осигурителен институт -
София за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на
772,59лв., представляващи законната лихва върху сумата от 5389,70 лв., в
резултат на отменено по съдебен ред Решение № 2153-15-22/08.02.2021г. на
Директора на ТП на НОИ Пловдив и потвърденото с него Разпореждане №
РО-5-15-00857801/23.12.2020г. на Ръководителя на контрола по разходите на
държавното обществено осигуряване при ТП на НОИ Пловдив.
Твърденията,
на които се основава исковата молба са, че във връзка с Решение №
2153-15-22/08.02.2021г. на Директора на ТП на НОИ – Пловдив П.И.М.заедно с А.К.Л.
са внесли сумата от 5389,70 лв. на 17.12.2020г. Впоследствие ТП на НОИ са
възстановяват неправилно събраната сума в размер на 5389,70лв., по сметката на
адв. П., без да бъде определена за връщане полагащата се към тях законна лихва.
По тази причина ищцата претендира от ответника да ѝ изплати обезщетение
за причинените от забавата имуществени вреди, представляващи законната лихва за
периода от 17.12.2020г. до 16.05.2022г., в размер на 772,59 лева.
По същество
счита, че предявеният иск е доказан по своето основание и моли да бъде уважен
изцяло. Претендира и направените по делото разноски.
Ответникът –
Национален осигурителен институт гр.София, чрез процесуалния си представител
гл.юрисконсулт П. оспорва изцяло предявения иск. Поддържа се, че искът е
неоснователен. Претендира се и присъждане на възнаграждение за осъществената
юрисконсултска защита. Прави се възражение за прекомерност на адвокатския
хонорар.
Контролиращата
страна чрез участвалия по делото прокурор при Окръжна прокуратура – Пловдив
излага становище за основателност на иска.
Като изслуша
становището на страните, на база приобщените по делото доказателства, съдът
прие за установено следното от фактическа
страна:
Видно от
представените по делото доказателства, на основание на основание чл. 107 от КСО
и чл. 11, ал. 1 от Инструкцията за реда и начина за осъществяване на
контролно-ревизионната дейност от контролните органи на НОИ, е разпоредено
извършване на частична ревизия по разходите на държавното обществено
осигуряване на лекарите - членове на ТЕЛК към МБАЛ “Свети Пантелеймон” ЕООД -
1614: д-р А.К.Л. и д-р П.И.М.за причинени щети на ДОО от отменени актове на
медицинската експертиза (ЕР № 0597 от зае. № 048 от 12.03.2018 г. за лицето А.Х.И.,
ЕГН **********).
Ревизията е
приключила с ревизионен акт за начет, съгласно който е установена солидарна
отговорност на членовете на ТЕЛК, постановили ЕР № 0597 от зае. № 048 от
12.03.2018 г., за изплатена на А.Х.И. лична пенсия за инвалидност поради общо
заболяване за периода от 12.03.2018 г. до 31.03.2020 г.
Ревизионният
акт за начет № РМ-5-15-00851554/10.12.2020 г. е съставен на основание чл. 110,
ал. 1 от КСО, като за събиране на сумата по него, на основание чл. 110, ал. 3
от КСО е издадено разпореждане № РО-5-15-00857801/23.12.2020 г. на Ръководителя
на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване при ТП на
НОИ-Пловдив.
С
Разпореждане № РО-5-15-00857801/23.12.2020 г. на Ръководителя на контрола по
разходите на ДОО при ТП на НОИ-Пловдив, на основание чл. 110, ал. 3 от КСО е
постановено събиране на сумите по ревизионния акт за начет, солидарно от
начетените лица д-р А.К.Л. и д-р П.И.М., за възстановяване нанесени щети на
средствата на ДОО, представляващи неправомерно изплатена сума за лична пенсия
за инвалидност поради общо заболяване на лицето А.Х.И., ЕГН ********** за
периода от 12.03.2018 г. до 31.03.2020 г. в общ размер на 5380,80 лв., от
които 4575,88 лв. - главница и 804,92
лв. - лихва. Недоволни от постановеното разпореждане на 12.01.2021 г. Л. и М. го обжалват пред
Директора на ТП на НОИ- Пловдив, който с Решение № 2153-15-22/08.02.2021 г.
оставя жалбата без уважение, а оспореното разпореждане потвърждава.
Към
17.12.2020 г. задължението по Разпореждане № РО-5-15-00857801/23.12.2020 г. на
Ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ-Пловдив е в размер
на 5389,70 лв., от които 4575,88 лв. - главница, 804,92 - лихва. Съгласно лист
от касова книга от 17.12.2020 г. с приходен касов ордер № 769/17.12.2020 г. е
внесена по сметката на ДОО сума в размер на 5389.70 лв. от д-р П. М..
След
потвърждаване на разпореждането с акт на Ръководителя на ТП на НОИ-Пловдив, Л.
и М. оспорват така постановените административни актове пред Административен
съд-гр. Пловдив, за което е образувано административно дело № 432/2021 г., XII
състав. С Решение № 1584/28.07.2021 г., постановено по адм. д. № 432/2021 г. по
описа на Административен съд - гр.Пловдив, тези актове са отменени. С Решение №
1732/23.02.2022 г., постановено по адм.д. № 9714/2021 г. по описа на Върховен
административен съд на Република България, решението на Административен съд –
Пловдив е потвърдено.
В ТП на НОИ
- Пловдив е подадена молба с вх. № 1029-15-13798/12.04.2022 г. от адв. П.,
упълномощен от П.И.М., за възстановяване на сумите, изплатени от П.И.М.по
Разпореждане № РО-5-15-00857801/23.12.2020 г, ведно със законната лихва от
внасянето на сумата до окончателното ѝ изплащане/връщане. С оглед на това
е издадено разпореждане № ВР-5-15-01118534\20.04.2022 г. на Ръководителя на
контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ-Пловдив, с което на лицето е
разпоредено да се възстанови сумата в размер на 5389,70 лв., от които 4575,88
лв. главница, 804,92 лв. лихва.
При така
изложените фактически обстоятелства, съобразно приобщените доказателства,
обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие следното от правна страна:
Разпоредбата
на чл. 203, ал. 1 от АПК е уредена възможността гражданите и юридическите лица
да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни
актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица,
като в чл. 203, ал. 2 от АПК е предвидено за неуредените въпроси за
имуществената отговорност по ал. 1 да се прилагат разпоредбите на ЗОДОВ. Съгласно
чл. 6, ал. 1 от ЗОДОВ, прилаган непротиворечиво в съдебната практика в
производствата по чл. 203 и сл. от АПК, каквото е и настоящото производство,
при смърт на увредения неговото право на обезщетение за имуществени вреди се
наследява, а за неимуществени вреди - само ако е било предявено пред съд от
увредения. В случая, искът е предявен от М.Б., като наследник на Анна Л., за
претърпените от наследодателя й имуществени вреди, поради което ищцата е
активно легитимирана да предяви исковете, съгласно чл. 6, ал. 1 от ЗОДОВ. Изпълнено
е условието на чл. 205, ал. 1 от АПК - искът е насочен против надлежен ответник
срещу Националния осигурителен институт, юридическо лице по чл. 33, ал. 2 от КСО.
Разгледана
по същество, исковата претенция е неоснователна и недоказана.
Съгласно чл.
1, ал.1 ЗОДОВ за да възникне за ищцата право на обезщетение, тя трябва да е
претърпяла вреди от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган
или длъжностно лице на държавата или общината при изпълнение на административна
дейност. Разбира се, единствено кумулативната даденост на всички тези елементи
от състава има за последица извод за основателност на исковата претенция или
казано с други думи, при липсата на който и да е от елементите на посочения
фактически състав не може да се осъществи отговорността на държавата/общините
по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
С оглед
изложените до тук фактически и правни съображения, ще следва да се приеме, че в
конкретния казус не се констатира този фактически състав да е завършен по
отношение на иска за обезвреда на твърдените имуществени вреди. Съображенията
за това са следните:
За да
възникне правото на иск за обезщетение задължително е необходимо наличието на
няколко, кумулативно определени предпоставки, а именно: незаконосъобразен акт,
действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или
общината, като незаконосъобразният акт, действието или бездействието да са при
или по повод изпълнението на административна дейност; причинена вреда -
имуществена или неимуществена; пряка и непосредствена причинна връзка между
незаконосъобразния акт, действието или бездействието, и настъпилата вреда.
Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ обезщетение се дължи за всички вреди - както
имуществени (претърпени загуби или са пропуснати ползи) така и неимуществени
(претърпени болки и страдания, които представляват негативни емоционални
изживявания на лицето, намиращи не само негативно отражение в психиката, но и
социален дискомфорт за определен период от време), които са пряка и
непосредствена последица от увреждането. Цитираната правна норма сочи, че
следва да се установи наличието на причинна връзка между вредите и незаконния
административен акт като елемент от горепосочения фактически състав, от който
възниква обезщетителната отговорност на Държавата. Тук под вредоносен резултат
(вреда) следва да се разбира отрицателната последица от увреждането, която
засяга неблагоприятно имуществените права и защитените от правото блага на
увредения, а под "пряка и непосредствена" се разбира тази вреда,
която следва закономерно от незаконосъобразния административен акт, действието
или бездействието на съответния административен орган, по силата на безусловно
необходимата връзка между тях. Казано с други думи, причинна връзка е налице,
когато вредите са в резултат на увреждането, настъпили са по повод и във връзка
с него. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически
състав не може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал.
1 от ЗОДОВ. Доказателствената тежест за установяване наличието на всички
предпоставки се носи от ищеца, търсещ присъждане на обезщетение, съобразно
общото правило на чл. 154, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК за
разпределение на доказателствената тежест. И накрая, следва да се посочи, че за
да бъде уважен искът за вреди, следва да е налице пълно доказването на фактите
от хипотезата на правната норма, съобразно чл. 154, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 144
от АПК.
По делото
няма спор, че М. и Л. (наследодател на ищцата) са провели съдебно производство
по отмяна на индивидуалния административен акт след неговото изпълнение, в
който смисъл, каза се е налице и абсолютната положителна процесуална
предпоставка за допустимост на иска по чл. 204, ал. 1 от АПК. Както бе посочено
по-горе с Решение 1584 от 28.07.2021г. по адм. д. 432/2021г. на Административен
съд гр. Пловдив против Решение № 2153-15-22/08.02.2021г. от Директор на ТП на
НОИ-гр. Пловдив, с което е потвърдено Разпореждане № РО-5-15-00857801/23.12.2020
г., издадено от Ръководител на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ-гр.
Пловдив, на А.К.Л. и П.И.М.е разпоредено да заплати определената с акт за начет
№ РМ-5-15-00851554/10.12.2020 г. главница в размер на 4575,88 лв. - главница и
804,92 лв. – лихва.С решение № 1732 от 23.02.2021г., постановено по адм. дело №
9714/2021 ВАС е потвърдил първоинстанционното решение. Решението на ВАС е
окончателно, т. е. налице е първият елемент от фактическия състав на иска за
обезщетение по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Касае се за противоправно поведение от
страна на ответника, изразяващо в издаването на незаконосъобразен акт.
На следващо
място следва да се посочи, че според чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ, когато в закон или
указ е предвиден специален ред на обезщетяване, този закон не се прилага. Тази
разпоредба обаче, е неприложима към настоящия случай, тъй като в КСО липсва
законова разпоредба при която административния орган да изплати лихва за
забавено плащане на парично задължение в хипотеза, като процесната.
Следователно, тъй като законната лихва за забавено плащане на процесното
паричното задължение не подлежи на присъждане в рамките на административното
производство, за ищеца не съществува друг правен способ да претендира същата,
освен по исков ред. Съгласно общото правило на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД при
неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на
законната лихва от деня на забавата, като за действително претърпените вреди в
по-висок размер може да иска обезщетение съобразно общите правила. Законната
лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД има обезщетителна функция за вредите на кредитора от
забавата при неизпълнение на парично задължение. Обезщетителната /мораторна/
лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД не се дължи при нормално развитие на облигационното
отношение – при срочно изпълнение на парично задължение. Това задължение
възниква не от договора или от закона с предписание да се възнагради кредитора
за извършената от него работа, а само при поискване – чрез самостоятелен иск за
обезщетение за вредите от забавата или като последица от уважаването на иск за
главницата. Тъй като законна лихва за забавено изпълнение на парично задължение
се дължи във всички случаи на забава на кредитора, не съществуват пречки да се
предяви отделно искане за присъждане на лихви.
В настоящото
производство, искането е за обезщетение за причинени имуществени вреди в размер
на 772,59 лв., представляващи законната лихва върху сумата от 5389,70 лв. за
периода от 17.12.2020 г. до 16.05.2022г., в резултат на отменено по съдебен ред
Решение № 2153-15-22/08.02.2020г. на Директора на ТП на НОИ Пловдив и
потвърденото с него Разпореждане № РО-5-15-00857801/23.12.2020г. на
Ръководителя на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване при
ТП на НОИ Пловдив. Видно от доказателствата по делото начетената сума от 5389,70
лв. е била изплатена от П.И.М., съгласно Квитанция №769/17.12.2020г.(лист 57),
а не от А.К.Л.. За М.Б. като наследник
на А.К.Л., не е и не би могъл да настъпи вредоносен резултат, тъй като сумата
по ревизионния акт за начет № РМ-5-15-00851554/10.12.2020г. е внесена по сметка
на ТП на НОИ от П. М.. Обективно НОИ не е получил от наследодателя на ищцата
нищо с оглед на неосъществено или отпаднало основание, не се е обогатил
неоснователно и не дължи нищо ищцата. Така изложените съображения обосновават
извода на съда, че от издаването на незаконосъобразния административен акт -
Решение № 2153-15-22/08.02.2021г. на Директора на ТП на НОИ Пловдив, за ищцата
(в качеството ѝ на наследник на А.К.Л.) не са настъпили претендираните
имуществени вреди, равняващи се на законната лихва на 772,59 лв.,
представляващи законната лихва върху сумата от 5389,70 лв. за периода от
17.12.2020 г. до 16.05.2022г.
С оглед
изхода на спора и направените от страните искания за присъждане на разноски,
такива се дължат на ответника. Относно размера на юрисконсултското
възнаграждение е приложим чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПрП и чл.
24 от НЗПрП, като следва да бъдат определени в размер на 100, 00 лв.
Ето защо, на
осн. чл.172 ал.2 АПК Съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ искова претенция, заявена от М.А.Б.,
ЕГН **********, с адрес *** чрез адв. Г.П. против Национален осигурителен
институт - София за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди в
размер на 772,59лв., представляващи законната лихва върху сумата от 5389,70
лв., в резултат на отменено по съдебен ред Решение № 2153-15-22/08.02.2021г. на
Директора на ТП на НОИ Пловдив.
ОСЪЖДА М.А.Б., ЕГН **********, с адрес ***
да заплати на Национален осигурителен институт – София, сумата от 100 (сто)
лева разноски.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред ВАС в четиринадесетдневен срок от
съобщаването на страните, по реда на АПК.
СЪДИЯ: