№ 16845
гр. София, 18.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА
при участието на секретаря Р.Д.
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА Гражданско
дело № 20231110116249 по описа за 2023 година
Ищецът ЗАД„А.Б.” АД е предявил срещу ответника ЗАД „Д.Ж.З.” АД обективно
съединени осъдителни искове с правно основание чл. 411 КЗ за заплащане на сумата от
5445,80лв., ведно със законната лихва върху претендираната сума от датата на завеждане на
исковата молба – 29.03.2023г. до пълното изплащане на сумата, и с правно основание чл.86,
ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 515,07 лв., представляваща мораторна лихва за периода
от 06.05.2022г. до 29.03.2023г. Претендира направените по делото разноски.
Ищецът твърди, че във връзка с реализирано на 28.01.2022г. ПТП в гр. П., е изплатил
сумата от 5430,80лв., представляваща застрахователно обезщетение за щетите по автобус
„Темса“, модел ЛФ 12, рег. № ***, застрахован по застраховка Каско при ищеца, със
застрахователна полица № 21-0300/150/5000967, валидна към момента на застрахователното
събитие, както и 15 лв. ликвидационни разходи. За описаното ПТП е съставен Двустранен
констативен протокол за ПТП от 28.01.2022г. Поддържа, че към датата на завеждане на
исковата молба ответникът е обезпечил гражданската отговорност на виновния за ПТП
водач, управлявал лек автомобил с марка „БМВ”, рег. № ***, но задължението към ищеца не
било погасено, въпрекиотправената регресна покана до ответника. Ищецът твърди, че след
извършеното плащане по имуществената застраховка се е суброгирал в правата на
застрахования и претендира застрахователното обезщетение в посочения в исковата молба
размер.
В срока по чл.131 ГПК ответникът В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК,
ответникът ЗАД „Д.Ж.З.” АД е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявените
искове по основание и размер. Не оспорва обстоятелството, че между него и собственика на
л.а с марка „„БМВ”, рег. № *** е налице застрахователно правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност“, както и че ищецът е заплатил сумата от 5430,80лв. Оспорва
съставения констативен протокол за ПТП, както и механизма на настъпване на ПТП.
Оспорват се и констатираните щети по вредения автомобил да са настъпили в резултат от
процесното ПТП. При условията на евентуалност е релевирано възражение за
съпричиняване от страна на водача на автобус „Темса“, модел ЛФ 12, рег. № ***. Заявява, че
заплатеното обезщетение е в завишен размер. Претендира разноски.
1
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 411 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или
срещу лицето, застраховало неговата гражданска отговорност, до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.
За възникване на регресното вземане е необходимо да се установят следните факти: да
е сключен договор за имуществено застраховане между ищеца и водача на увредения
автомобил, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и
противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована
при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение
на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно
обезщетение в размер на действителните вреди. В случая посочените предпоставки са
налице.
По делото за безспорно и ненуждаещо се от доказване на основание чл.146 ал.1,т.3 и
4 от ГПК са обявени следните обстоятелства: че лек автомобил, марка „БМВ“, модел „525“, с
рег. № *** към датата на процесното ПТП е застрахован при ответното дружество; автобус,
марка „Темса“, модел „ЛФ 12“, с рег. № *** е застрахован при ищеца по застраховка Каско
процесната сума е заплатена от ищцовото дружество; от страна на ответника е постановен
отказ за заплащане на обезщетение, обективирано с писмо с изх. № 2277/05.05.2022г.
По делото са разпитани водачите, участвали в процесното ПТП – Х. В. и Б. М..
Свидетелят В. заявява, че е управлявал автобус, марка „Темса“, модел „ЛФ 12“, с рег.
№ ***. Движел се е в лявата лента, защото в дясната е имало много автомобили. Твърди, че
водачът на движещия се след него автомобил натискал клаксона, поради което свидетелят
ускорил автобуса и се прибрал в сяната лента. Намиращият се зад него в лявата лента го
изпреварил, като впоследствие водачът му рязко намалил скоростта при което свидетелят В.
не успял напълно да спре и реализирал удар в лек автомобил, марка „БМВ“, модел „525“, с
рег. № ***. Свидетелят заявява, че времето било ясно, не е имало препяствия, като според
него е имало умисъл от страна на другия водач. Свидетелят сочи, че се е опитал да спре
максимално бързо, но все пак да не застраши здравето на возещите се в автобуса пътници.
Заявява, че били увредени предното стъкло и една чистачка. Твърди, че се е опитал да
избегне удара, но не е могъл поради липсата на време.
Свидетелят Б.лав М. заявява, че е управлявал лек автомобил, марка „БМВ“, модел
„525“, с рег. № ***. Твърди, че се е движел в лявата лента зад автобус, който се е движел със
скорост 50 – 60 километра. Сочи, че след като автобуса се прибрал в дясната лента, той го
задминал и се пристроил пред него. Поради ускорението заради изпреварването, следвало да
намали скоростта и в този момент усетил удар в задната част на автомобила си. Сочи, че не
е спрял рязко. Свидетелят потвърждава, че от удара е пострадала чистачката на автобуса, не
е видял, че стъклото е увредено.
От приетата и неоспорена от страните САТЕ се установява следния механизъм на
ПТП - На 28.01.2022 г. в гр.П., район Западен, водачът на МПС БМВ 525 с рег.№ ***, се е
движел в лявата пътна лента по бул. Х. Ботев с посока на движение от изток на запад. По
същото време и в същата посока в дясната пътна лента на бул. Х. Ботев се е движел и
водачът на МПС Темса LF12, рег.№ *** *. Движението се е осъществявало в светлата част
на денонощието.
Достигайки района на Коматевски транспортен възел водачът на МПС БМВ 525 е
рег.№ ***, е предприел престрояване в дясната пътна лента пред движещия се там МПС
Темса LF12, рег.№ *** * и намалява скоростта си на движение, при което водачът на
автобуса Темса не успява да спре и с предната си табаритна част реализира удар в задната
габаритна част на МПС БМВ.
Между двете МПС се реализира пътнотранспортно произшествие с материални
2
щети, които за л.а.БМВ са в задната габаритна част на автомобила -, а за автобус Темса - в
предната габаритна част . Вещото лице при разпита си в съдебно заседание заявява, че не
поддържа изложеното в експертизата, че вредата от предното стъкло не е от процесното
ПТП, тъй като е установено, че автомобил БМВ всъщност е комби, поради което всички
вреди са вследствие на настъпилото ПТП. Отразено е в експертизата, че Към датата на ПТП
- 28.01.2022 г., размерът на щетите нанесени на процесното МПС Темса LF12, рег.№ *** *,
възлиза на 5370,80 лв. Възможността за предотвратяване на произшествието от страна на
водача на МПС БМВ 525 с рег.№ ***, е била като същият не предприема рискована маневра
за престрояване пред автобуса и рязко намаляване скоростта си на движение, предвид
останалите участници в произшествието и движещия се зад него автобус.
От своя страна водачът на автобус Темса LF12, рег.№ ***, от техническа гледна
точка би имал възможността да предотврати настъпване на произшествието при условие, че
същият е имал обективна възможност предвид дистанцията си спрямо рязко намаляващия
пред него л.а.БМВ, да спре или отклони автобуса.
Не е предмет на спор и факта, че гражданската отговорност на делинквента е
покрита по силата на сключен между ответното дружество и собственика на управляваното
от делинквента МПС, договор за застраховка „Гражданска отговорност”, с който е покрита
гражданската му отговорност.
Съпричиняването на вредата изисква наличие на пряка причинна връзка между
поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, но не и вина. Приносът на
увредения - обективен елемент от съпричиняването, може да се изрази в действие или
бездействие, но всякога поведението му трябва да е противоправно и да води до настъпване
на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен / така ТР № 1 ОТ 23.12.2015 Г.
по т. д. № 1/2014 Г., ОСТК на ВКС /.
Съобразно чл. 51, ал. 2 ЗЗД основание за намаляване на размера на отговорността на
делинквента е, ако и пострадалият е допринесъл за настъпването на вредите. Такова
съпричиняване е налице, когато освен с поведението на делинквента увреждането се намира
в пряка причинно-следствена връзка и с поведението на самия увреден. Съпричиняването
има обективен характер, като от значение е единствено наличието на такава обективна
причинно-следствена връзка, а е ирелевантно субективното отношение на пострадалия /т. 7
от ППВС № 17/18.11.1963 г./. Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е налице винаги, когато
с поведението си пострадалият е създал предпоставки за възникване на вредите или е
улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди.
Съобразно установената практика по доказателствената тежест на възражението за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице (Решение № 27 от
15.04.2015 г. по т. д. № 457/2014 г на ВКС, II ТО; Решение № 205 от 30.03.2015 г. по т.д. №
2976/2013 г. на ВКС, II ТО и др.) съдът намира, че ответникът не доказва при дължимото от
него главно и пълно доказване наличие на съпричиняване.
Неоснователно и недоказано е възражението на ответника водачът на увреденият
автобус да е допринесъл за настъпване на ПТП. Горното се потвърждава от разпита на
участниците в ПТП – и двамата потвърждават, че л.а БМВ пристроявайки се пред автобуса е
намалил скоростта си на движение. С оглед спецификата на управление на автобуса и
начина по който се задейства спирачната система на същия, обосновава невъзможността на
последния да спре внезапно и рязко. Същевременно е установено по делото, а и с оглед
реализираните увреждания по автобуса, че водачът му е успял значително да намали
скоростта, което сочи, че е направил необходимото за да се опита да предотврати
наспъването на ПТП-то.
Суброгационното право зависи от размера на застрахователното обезщетение, което
застрахователят е платил на застрахования, и от размера на обезщетението, което третото
лице като делинквент дължи съгласно чл. 45, ал. 1 ЗЗД на застрахования, а в случаите на чл.
411 КЗ – и от размера на застрахователната сума, предвидена в договора за застраховка
“Гражданска отговорност”. Дължимото обезщетение е равно на вредата към деня на
3
настъпване на застрахователното събитие, което не може да надвишава действителната
стойност на увреденото МПС По въпроса в какъв размер е възникнало регресното вземане
на ищеца, следва да бъде съобразена съдебната практика, съгласно която при съдебно
предявена претенция съдът следва да определи застрахователното обезщетение по
действителната пазарна стойност на вредата към момента на настъпване на
застрахователното събитие, като ползва заключение на вещо лице. Съгласно заключението
на автотехническата експертиза стойността на ремонта на причинените щети възлиза на
сумата от 5579,30 лева, а с включени ликвидационни разходи – 5594,30лв., което прави
искът основателен в пълния му предявен размер.
По отношение на иска с правно основание чл.86,ал.1 ЗЗД.
Регресното вземане по чл. 411 от КЗ възниква като безсрочно. За да бъде поставен
длъжникът по него в забава, е необходимо да е бил поканен от ищеца да плати (чл. 84, ал. 2
от ЗЗД). По делото като писмено доказателство е прието писмо от ответното дружество от
04.05.2022г. видно от което дружеството-ответник отказва да заплати процесната сума.
Съгласно разпоредбата на чл.412 КЗ ответникът е в забава от 06.05.2022г., като размерът на
лихвата за забава изчислен по реда на чл.162 ГПК с онлайн калкулатор за изчисляване на
законна лихва същата е в размер на 515,07 лв. което прави искът основателен до пълния
предявен размер.
По разноските:
При този изход на спора в тежест на ответника следва да бъдат възложени
направените от ищеца разноски за производството в пълен размер от 1601,94лв. съгласно
представения списък по чл.80 ГПК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „***“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: *** да
заплати на ЗАД „А.Б.“, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: *** на основание
чл. 411, изр. 2 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД сумата 5445,80 лева представляваща незаплатено регресно
вземане за платено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка "Каско" за
вреди по автобус „Темса“, модел ЛФ 12, рег. № ***, причинени от пътнотранспортно
произшествие, настъпило на 28.01.2022г. в гр. П., с включени разходи за определянето му,
заедно със законната лихва от 29.03.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, на
основание чл.86,ал.1 ЗЗД сумата от 515,07лв. – лихва за забава изтекла за периода от
06.05.2022г. до 29.03.2023г. както и на основание чл.78,ал.1 ГПК сумата от 1601,94лв. –
разноски за производството.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4