№ 1
гр. Пазарджик, 06.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на осемнадесети
декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Иванка Г. Илинова
като разгледа докладваното от Иванка Г. Илинова Търговско дело №
20235200900211 по описа за 2023 година
Делото е образувано по предявена от К. Т. Т. искова молба против
„А.О. *“ ООД,ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.П., ул. „А.Б.“
№*,представлявано от К. Т. Т. и К. А. Н. ,с която е предявен иск с правно
основание чл.74 от ТЗ за отмяна на решения ,взети на проведено на
26.10.2023г.общо събрание на съдружниците на ответното дружество, а
именно:
т. 1 - за изключване на ищеца като съдружник в дружеството, на основание чл.
125, ал. 1, т. 2 от ТЗ заради неизпълнение на задължения за окозване на
съдействие при осъществяване на дейността на дружеството ,съгласно чл.126
ал.3 т.1 и т.3 от ТЗ,както и заради действия и бездействия против интересите
на дружеството и на взетото във връзка с него решение притежаваните от
ищеца 50 дружествени дяла с номинална стойност 50,00 лв.да се поемат от К.
Н.,с което той става собственик на 100 дружествени дял с номинал 50,00лв.,
т. 2 – за освобождаването на ищеца му като управител на дружеството и
заличаването му като такъв в Търговския регистър ,
т. 3 – съдружника К. Н. възлага на другия управител /К. Н./ да предприеме
действия по изпълнение на решението по т.1,включително,но не само като
завери актуален учредителен акт на дружеството ,в който да бъде отразена
промяната по т.1.
Ищецът твърди,че не бил уведомен и не присъствал на събранието,на
1
което били взети цитираните решения.По това време ежедневно в
продължение на 9 дни посещавал г. на м. си,която починала на
21.10.2023г./уточнение на датата е направено в допълнителната ИМ,към която
е приложено и доказателство за датата на смъртта/ преди обед ,заедно със
сестра си.
Твърди,че за проведеното събрание разбрал на 14.11.2023г.,когато
сутринта съпругата му направила справка в ТР и освен публично достъпната
страница отворила и самото дело.Там тя видяла два отказа по две
заявления,което споделила с него,а той от своя страна се обадил на адвоката
си.От последния на същия ден разбрал,че има взето решение за изключването
му.
Ищецът твърди,че решенията на ОС са нищожни,тъй като към
26.10.2023г.К. Н. не е съдружник и управител на дружеството,тъй като с
решение на ОС от 19.08.2023г.е бил изключен на основание чл.125 ал.1 т.2 от
ТЗ,което е породило незабавно правните си последици.
Ищецът оспорва и достоверността на датата,на която се сочи ,че са взети
атакуваните решения.
Изложени са обстоятелства и са формулирани твърдения за
незаконосъобразност на взетите решения при условията на евентуалност,ако
съдът не приеме,че същите са нищожни.Твърди се,че поканата до ищеца за
провеждане на общо събрание не е връчена по надлежния ред.След
изключването на Н. като съдружник и освобождаването му като управител на
дружеството същият няма правомощия да свиква ОС.Самата покана от
30.08.2023г.е била изготвена и подписана от адв.Р.И. без приложено надлежно
пълномощно и без възможност действията му да бъдат потвърдени от сочения
за упълномощител поради липса на качествата съдружник и управител след
19.08.2023г.
Досежно материалната незаконосъобразност на решенията ищецът
изтъква,че не са взети предвид неговите възражения срещу вменените му в
поканата,получена от него на 08.06.2023г.,нарушения.Възраженията са
формулирани в изпратена от ищеца до К. Н. нотариална покана,връчена му на
11.08.2023г.от ЧСИ Г.Т..
Твърди,че протокола от ОС проведено на 26.10.2023г.е съставен, без да е
2
спазена предписаната в чл.137 ал.4 от ТЗ форма.
Представя писмени доказателства и формулира доказателствени
искания.
В отговора на исковата молба ,назначения при условията на чл.29 ал.4 от
ГПК ,особен представител на ответното дружество предявения иск се оспорва
като неоснователен.Оспорена е процедурата по изключването на К. Н. като
съдружник на ОС на 19.08.2023г.Оспорени са твърденията на ищеца за
нередовности при свикването и провеждането на ОС и липсата на основания
за изключването му.
Не се сочат доказателства.
В допълнителната искова молба ищецът оспорва изложеното в отговора
на исковата молба,че е получил предупреждение за изключването му и покана
за общо събрание на 26.10.2023г.,съдържащи ясно посочени нарушения от
негово страна ,злепоставящи интересите на дружеството.Поддържа
изложеното в ИМ като основание за нищожност,респ.незаконосъобразност на
взетите на 26.10.2023г.от ОС решения.
Отговор на допълнителната искова молба не е депозиран.
Като анализира поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства ,за да се произнесе от правна страна съдът приема за
установено следното:
Установява се от справка в ТРРЮЛНЦ /л.27 от делото/,че ответното
дружество е вписано в регистъра с наименование „А.О. *“ и правно
организационна форма ООД.Като съдружници са вписани К. А. Н. и К. Т.
Т.,които представляват дружеството заедно.
Не се спори ,а се установява и от представения от ищеца протокол от
извънредно общо събрание на съдружниците ,проведено на 19.08.2023г.,че на
това събрание е взето решение за изключване на К. Н. като съдружник и
освобождаването му като управител на дружеството с произтичащите от това
последици.Протокола от събранието е изготвен в предписаната от закона
форма-чл.137 ал.5 от ТЗ-писмена, с нотариална заверка на подписите и
съдържанието,извършени едновременно.
На съда е служебно известно,че изключеният съдружник е атакувал
цитираните решения ,взети на ОСС от 19.08.2023г.,като е депозирал в съда
3
искова молба за отмяната им по реда на чл.74 от ТЗ на 29.08.2023г. ,по която е
било образувано т.д.№160/2023г.С постановено по делото решение на
08.11.2024г./невлязло в законна сила/,предявените искове са били отхвърлени
като неоснователни.
Във връзка с твърденията на ищеца ,че на 26.10.2023г.от изключения
вече съдружник е било свикано и проведено извънредно общо събрание на
съдружниците,на което са взети атакуваните решения и тъй като ответника не
представя протокола от цитираното ОСС,по указания на съда и във връзка с
писмо изпратено от Агенцията по Вписванията с изх.№11-00-
3892/30.10.2024г.,по делото са изготвени и приложени копия от приложенията
към Заявление А4 рег.№20231030160120.Установява се ,че действително от
адв.Р.И. ,посочен като пълномощник, е депозирано искане за вписване в
регистъра по партидата на дружеството на решенията взети на ОСС
проведено на 26.10.2023г.Към заявлението е приложен протокола от ОСС.От
същият се установява,че ищецът не е присъствал на проведеното събрание и
че на него е присъствал изключения вече съдружник К. Н.,както и на
събраните са били взети решения,в следния смисъл:
По т. 1 - за изключване на ищеца като съдружник в дружеството, на
основание чл. 125, ал. 1, т. 2 от ТЗ заради неизпълнение на задължения за
окозване на съдействие при осъществяване на дейността на дружеството
,съгласно чл.126 ал.3 т.1 и т.3 от ТЗ,както и заради действия и бездействия
против интересите на дружеството и на взетото във връзка с него решение
притежаваните от ищеца 50 дружествени дяла с номинална стойност 50,00
лв.да се поемат от К. Н. ,с което той става собственик на 100 дружествени дял
с номинал 50,00лв.,
По т. 2 – за освобождаването на ищеца му като управител на
дружеството и заличаването му като такъв в Търговския регистър ,
По т. 3 – съдружника К. Н. възлага на другия управител /К. Н./ да
предприеме действия по изпълнение на решението по т.1,включително,но не
само като завери актуален учредителен акт на дружеството ,в който да бъде
отразена промяната по т.1.
Установява се,че представения протокол е без нотариална заверка на
подписи и съдържание,извършени едновременно съгласно изискванията на
чл.137 ал.5 от ТЗ.
4
При това положение от правна страна съдът приема,че обективно
съединени искове с правно основание чл.124 от ГПК във вр.с чл.75 ал.2 от ТЗ
и по чл.74 от ТЗ ,предявени при условията на евентуалност са допустими.
Във връзка с допустимостта на иска с оглед на специалната абсолютно
необходима положителна процесуална предпоставка за упражняване на
правото на иск,въведена в разпоредбата на чл.74 ал.2 предл.2 от ТЗ, за която
съдът следи служебно в хода на съдебното производството,съдът е дал
указания на ищеца ,че следва да сочи доказателства.В тази връзка като
свидетел по делото е разпитана Й.С.М.,живуща с ищеца на ***** повече от 20
години.Същата установява,че на 14.11.2023г.извършила справка в търговския
регистър и установила,че има два отказа за вписване на заявени
обстоятелства.Свидетелката била наясно с предмета на първия отказ,но не
могла да разбере какво касае вторият от тях.Ищецът се обадил на адвоката си
и още вечерта от него разбрали,че вторият отказ е по заявление за вписване на
изключването му като съдружник в дружеството след взето решение от общо
събрание.Свидетелката установява,че ищецът бил разстроен и изненадан от
това,че е проведено събрание.Свидетелката е категорична,че датата е била
14.11.2023г.,тъй като на четиринадесети ноември е рождената дата на сина им.
Съдът цени и кредитира показанията на свидетелката ,тъй като същите
са депозирани въз основа на преки и лични впечатления,звучат логично и без
вътрешни противоречия ,както и не противоречат на останалите събрани по
делото доказателства.
При това положение съдът приема,че ищецът е узнал за проведеното
ОСС и за взетите на него решения именно на 14.11.2023г. и тъй като исковата
молба е предявена на 22.11.2023г.в срока по чл.74 ал.2 от ТЗ,искът е
допустим.
Допустим е и предявеният от ищеца иск по чл.124 от ГПК във вр.с чл.75
ал.2 от ТЗ за установяване,че акатуваните решение на ОСС са нищожни по
изложените в исковата молба съображения поради наличие на правен интерес
от установяването на нищожността,тъй като оспорените решения, макар и за
обстоятелства, подлежащи на вписване, не са вписани към момента на
предявяване на исковете, а и към настоящия момент, което изключва
възможността за защита по реда на чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ.
Съгласно разясненията в т. 2 от ТР № 1 от 06.12.2002 г., т. д. № 1/2002 г.
5
на ОСГК на ВКС,съединяването на иск за установяване на нищожност на
решение на ОС с иск за отмяната му е допустимо при условията на
евентуалност на конститутивния иск по чл. 74 ТЗ, по отношение на който
следва да бъде спазен преклузивния срок. В този смисъл няма пречка да бъдат
предявени и иск по чл. 74 ТЗ, и иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, респективно да са
висящи едновременно производства по тези искове, но искът за установяване
нищожността на решенията винаги следва да бъде разглеждан като главен, а
този за отмяна като евентуален /ако са предявени в едно и също
производство/, респ. производството по чл. 74 ТЗ да бъде спряно до
приключване на производството по чл. 124, ал. 1 ГПК, ако са предявени в
отделни производства.
Съгласно горните разяснения съдът следва да разгледа и се произнесе по
главния иск за обявяване на нищожност на решенията на ОСС от 26.10.2023г.
Съдът приема,че взетите от ОСС проведено на 26.10.2023г.решения са
нищожни.Съгласно разпоредбата на чл.75 ал.2 от ТЗ нищожни са решенията
на органите на дружеството ,в т.ч.и на общото събрание на съдружниците
,когато са взети в противоречие с влязло в сила решение на съда и в този
случай всеки един от съдружниците може и то винаги да се позове на
нищожността и да иска от съда да я прогласи. Наред с това нищожност на
решенията на ОСС според приетото в ТР е налице и в случаите, при които
дадено решение не е взето от ОСС, но е отразено като съществуващо в
протокола на събранието, в протоколната книга на дружеството или пък е
вписано в търговския регистър. Нищожност според ТР ще е налице и ако
същото е извън пределите на компетентност на ОСС определена от закона и
учредителния акт.
Именно последната хипотеза е налице в настоящия казус.
Общото събрание на 26.10.2023г.е свикано и проведено единствено в
присъствието на изключения вече съдружник и управител К. Н..Въпреки,че
решението по чл.137 т.2 ,т.4 от ТЗ подлежи на вписване в ТРРЮЛНЦ,то в
отношенията между дружеството и изключения съдружник същото има
незабавно действие.При това положение ,след изключването си като
съдружник и освобождаването му като управител на дружеството,К. Н. не е
имал правомощие да свиква и провежда общо събрание и да взема
решения,свързани с управлението на дружеството.В този смисъл взетите
6
решения може да се определят като такива приети извън компетентността на
общото събрание,тъй като същото се явява нелегитимно.Без значение е и не
променя горния решаващ извод на съда факта,че К. Н. е инициирал
производство пред ПОС по т.д.№160/2023г.за отмяна на решенията за
изключването му.Дори и решението по това дело да беше позитивно за него,то
има действие занапред,т.е. в периода между 19.08.2023г.и влизането в сила на
съдебното решение за отмяна на решението за изключването на Н.,същият не
е легитимиран като съдружник и управител с произтичащите от това
членствени и управителни права ,включително да свиква и провежда общо
събрание .
Налице е и другото релевирано от ищеца при условията на чл.137 ал.5 от
ТЗ самостоятелно основание за нищожност на решението по т.1-за
изключването му като съдружник,взето в нарушение на изискването на чл.137
ал.4 от ТЗ.Разпоредбата на чл.137 ал.4 от ТЗ изисква за решението на ОСС за
изключване на съдружник да се състави протокол с нотариална заверка на
подпис и съдържание,извършени едновременно.Санкцията при нарушения на
това императивно законово изискване е ясно разписана в разпоредбата на
чл.137 ал.5 от ТЗ,а именно нищожност на решението.
Разпоредбата на чл.137 ал.4 от ТЗ предвижда и възможност тази форма
да не бъде спазена,но това е единствено в случай,че в устава на дружеството е
предвидено друго.В настоящия случай това условие не е налице.В чл.21 ал.4
от Дружествения договор не е предвидено друго разрешение- предвидената
форма за решението за изключване е писмена с нотариално удостоверяване на
подписите и съдържанието,извършени едновременно.
С оглед основателността на главния иск съдът не следва да разглежда
евентуалните искове за отмяна на решенията като незаконосъобразни.
С оглед изхода на делото основателно се явява искането на ищеца да му
бъдат присъдени сторените по делото разноски в размер на
3700,00лв.съгласно приложения по делото Списък на разноските по чл.80 от
ГПК.
Водим от горното,съдът
РЕШИ:
7
По иска,предявен от К. Т. Т.,ЕГН**********,от гр.П.,ул.“К.“ №**
против „А.О. *“ ООД,ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.П.,
ул. „А.Б.“ №*,представлявано от К. Т. Т. и К. А. Н. , с правно основание
чл.124 ал.1 от ГПК във вр.с чл.75 ал.2 от ТЗ ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО
,че решенията ,взети на проведено на 26.10.2023г. общо събрание на
съдружниците на ответното дружество, а именно:
т. 1 - за изключване на ищеца като съдружник в дружеството, на основание чл.
125, ал. 1, т. 2 от ТЗ заради неизпълнение на задължения за окозване на
съдействие при осъществяване на дейността на дружеството ,съгласно чл.126
ал.3 т.1 и т.3 от ТЗ,както и заради действия и бездействия против интересите
на дружеството и на взетото във връзка с него решение притежаваните от
ищеца 50 дружествени дяла с номинална стойност 50,00 лв.да се поемат от К.
Н.,с което той става собственик на 100 дружествени дял с номинал 50,00лв.,
т. 2 – за освобождаването на ищеца му като управител на дружеството и
заличаването му като такъв в Търговския регистър ,
т. 3 – съдружника К. Н. възлага на другия управител /К. Н./ да предприеме
действия по изпълнение на решението по т.1,включително,но не само като
завери актуален учредителен акт на дружеството ,в който да бъде отразена
промяната по т.1. по чл. 74, ал. 1 от ТЗ от К. А. ,са НИЩОЖНИ.
ОСЪЖДА „А.О. *“ ООД,ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр.П., ул. „А.Б.“ №*,представлявано от К. Т. Т. и К. А. Н. да
заплати на ищеца К. Т. Т. деловодни разноски в размер на 3700,00лв.
Решението може да бъде обжалвано пред Пловдивския апелативен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните с въззивна жалба .
Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________
8