Р Е Ш Е Н И Е
№ 1864
гр.Пловдив, 16.10.2019
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, V
състав, в публично
съдебно заседание на първи октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАТЯ БОЕВА
при секретаря: ТАНЯ СТОИЛОВА
като разгледа АНД №
3440/2019 г. по описа на Районен съд Пловдив, V наказателен състав и за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по депозирана жалба
от „ВИК 04“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, ул. „Родопи“ № 18, срещу наказателно постановление № 16-002483 от 09.05.2019
г., издадено Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Пловдив, с което на
основание чл. 416 ал.5 от Кодекса на труда КТ/ му е наложено административно
наказание – имуществена санкция в размер на 10000 лева, за нарушение на чл. 415
ал.1 КТ.
В жалбата се излагат съображения
за незаконосъобразност на обжалваното постановление, в частност постановено при
съществено нарушение на процесуалния закон и материална незаконосъобразност. От
съда се иска отмяна на обжалваното НП.
В проведеното открито съдебно
заседание жалбоподателят, редовно призован, не изпраща представител.
Въззиваемата страна, също редовно
призована, за нея се явява юрк. Т., представя пълномощно. По същество излага
съображения, че от събраните по делото доказателства по несъмнен начин се
установява извършване на нарушението от дружеството – жалбоподател. Посочва, че
в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила. Изтъква, че се касае за ангажирана
отговорност на юридическо лице, която е обективна. Поради изложеното от съда се
иска потвърждаване на обжавалното НП.
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за
установено следното:
Жалбата се явява процесуално
допустима, доколкото е подадена в предвидения в чл. 59 ал.2 ЗАНН срок, от
легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване.
Разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните
съображения:
От фактическа страна съдът установи следното:
На 31.01.2019 г. свидетелката С.П.,
заемаща длъжността „***” в ***, извършила проверка по спазване на трудовото
законодателство на „ВИК 04“ ЕООД. При проверката било констатирано, че
посоченото дружество в качеството му на работодател е сключил споразумения и
командировал до Холандия на осн. чл. 121а от КТ, следните работници: Ж.М.У., П.Х.Т.,
А.К.К., В. С. В., Е.Н.Б., Й.М.М., Х.И.Б., Х.К.Х., с които работници по време на
проверката били прекратени трудовите правоотношения. От представените ведомости
за заплати за месеците август и септември 2018 г. се установило, че
работодателят е начислил, но не е изплатил за срока на командироване трудовите
възнаграждения в размер на чистата сума за получаване на следните работници: Ж.М.У.
– 768.62 лева, П.Х.Т. – 2399.74 лева, А.К.К. – 2745.24 лева, В. С. В. – 738.13
лева, Е.Н.Б. – 2382.08 лева, Й.М.М. – 1077.76 лева, Х.И.Б. – 1450.64 лева, Х.К.Х.
– 1588.06 лева. Поради извършините констатации било дадено предписание на
работодателя в срок до 01.03.2019 г. да изплати посочените трудови
възнаграждения на работниците. За удостоверяване извършването на проверката и
дадените предписания бил съставен Протокол № ПР 1842530/31.01.2019 г.
С призовка, получена от
дружеството – жалбоподател на 18.03.2019 г., същото било поканено в Дирекция
„Инспекция по труда“ гр. Пловдив на 25.03.2019 г. за предоставяне на документи,
удостоверяващи изпълнение на посочените предписания, както и ведомости за
заплати.
На 19.04.2019 г. свидетелката П.
констатирала, че даденото предписание за изплащане на трудовите възнаграждения
на посочените работници не е изпълнено, поради което съставила на дружеството –
жалбоподател АУАН № 16-002483, с който му вменила нарушение по чл. 415 ал.1 КТ.
Въз основа на съставения АУАН било издадено обжалваното НП. По отношение на
„ВИК 04“ ЕООД били издадени още седем НП за неизпълнение на останалите
предписания, дадени с Протокол № ПР 1842530/31.01.2019 г.
Така описаната и възприета от съда
фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от
показанията на разпитания в хода на съдебното следствие свидетел С.П.,
който описва извършената проверка и сторените при същата констатации. Съдът
кредитира същите показания като логични, непротиворечиви и съответстващи на
събраната по делото доказателствена съвкупност. Описаната и възприета
фактическа обстановка се установява и от писмените доказателства по делото – Протокол
№ ПР 1842530/31.01.2019 г., споразумения към трудови договори на работниците,
ведомости за заплати, призовка ПР 1908600 и АУАН № АУАН № 16-002483/ 19.04.2019
г..
Относно приложението на процесуалните правила:
С оглед изложеното, съдът
след запознаване с приложените по дело АУАН и НП намира, че съставеният
АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като
материалната компетентност на административнонаказващия орган следва от така
представената Заповед № 3-0058/ 11.02.2014 г., издадена изпълнителния директор
на Главна дирекция „Инспекция по труда“. При съставянето на АУАН и при
издаването на НП не са налице съществени нарушения на процесуалните правила,
които да водят до опорочаване на административнонаказателното производство по
налагане на наказание санкция на жалбоподателя. АУАН е издаден при спазване на
императивните изисквания на чл.42 и чл.43 от ЗАНН и не създава неяснота относно
нарушението, която да ограничава право на защита на жалбоподателя и да
ограничава правото му по чл.44 от ЗАНН в тридневен срок от съставяне на акта да
направи и писмени възражения по него. Самото атакувано НП съдържа реквизитите
по чл.57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, водещи до
накърняване правото на защита на жалбоподателя. Спазени са и сроковете по чл.
34 от ЗАНН.
От правна страна съдът намира следното:
Правилно наказващият орган е квалифицирал установеното
поведение като нарушение разпоредбата на чл.
415 ал.1 от КТ. Посоченият законов текст въвежда отговорност за
лице, което не спази задължително предписание на контролен орган за спазване на
трудовото законодателство. В случая с протокола от 31.01.2019 г., съставен по
повод на извършена проверка от инспектори при Дирекция "Инспекция по
труда" гр. Пловдив, са дадени предписания към работодателя. Съгласно чл.399 от КТ цялостен контрол за спазване на трудовото
законодателство във всички отрасли и дейности се осъществява от Изпълнителна
агенция Главна инспекция по труда. Следователно, касае се до протокол, издаден
именно от контролен орган за спазване на трудовото законодателство. Със същия в
присъствието на упълномощен представител на работодателя, на основание чл.404
ал.1 т.1 от КТ е дадено задължително предписание, в срок до 01.03.2019
г. да бъдат заплатени трудови
възнаграждения за извършената работа на работниците Ж.М.У. – 768.62 лева, П.Х.Т.
– 2399.74 лева, А.К.К. – 2745.24 лева, В. С. В. – 738.13 лева, Е.Н.Б. – 2382.08
лева, Й.М.М. – 1077.76 лева, Х.И.Б. – 1450.64 лева, Х.К.Х. – 1588.06 лева.
Касае се за индивидуален административен акт, който не е обжалван, респ. същият
е влязъл в сила, поради което съдът приема, че за дружеството – жалбоподател е
възникнало задължението за изпълнение на посоченото предписание.
Правилно е била ангажирана отговорността на
дружеството, като се има предвид установеното при повторна проверка
неизпълнение на даденото предписание. Съобразно нормата чл.
415 ал.1 от КТ самото бездействие да се изпълнят дадени
задължителни предписания е въздигнато от законодателя в административно
нарушение, поради което и установената формална липса на такова изпълнение е
основание за ангажиране на административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя, а доколкото нарушителят е юридическо лице, не следва да бъде
изследван въпросът за вината.
По наказанието:
Правилно
административнонаказващият орган е приел, че нарушението не представлява
маловажен случай. Следва да се отбележи и че специалният
състав по глава ХIХ, раздел II от КТ на „маловажно" административно
нарушение по чл. 415в КТ изключва приложимостта на общата разпоредба на чл. 28 ЗАНН, според която за маловажни случаи на административни нарушения наказващият
орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или
писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено
административно наказание. „Маловажните" нарушения, установени по КТ, съобразно
чл. 415в КТ имат два основни признака: нарушението да е отстранимо веднага след
установяването му по реда на КТ и от него да не са настъпили вредни последици
за работници и служители. При това в тези случаи не е предвидено освобождаване
от административнонаказателна отговорност /за разлика от тези по чл. 28 ЗАНН/,
а налагане на същото по вид административно наказание - парична санкция, но в
многократно по-нисък размер /така
Тълкувателно решение № 3/10.05.2011 г. по тълк. д. № 7/2010 г. на Върховен
административен съд/. Доколкото след извършване на нарушението от страна на
жалбоподател не са представени доказателства, същият да е заплатил дължащите се
суми на работниците, то в настоящия случай е неприложима разпоредбата на чл.
415в КТ, респ. случаят не е маловажен.
Съдът намира, че така определена санкцията,
а именно в максималния предвиден размер, се явява необосновано завишена. Не са
ангажирани доказателства от страна на административнонаказващият орган за
наличие на такива отегчаващи отговорността обстоятелства на жалбоподателя,
които да обуславят санкция в максимален размер. Действително, издадени са още
седем наказателни постановления по отношение на жалбоподателя, но доколкото не
са представени доказателства, че същите са влезли в сила, то те не могат да бъдат
взети предвид при определяне на наказанието. Съдът отчита, че е налице
неизпълнение на предписание,
вменяващо на дружеството - жалбоподател задължения за изплащане на трудови
възнаграждения на осем работника, касае се за дължащи се суми в големи размери,
поради което санкцията не следва да бъде определена и в минимален размер.
Поради изложеното, съдът при преценка на смекчаващите и отегчаващите
отговорността обстоятелства и с оглед постигане на целите, предвидени в чл. 12 ЗАНН, намира, че санкция в размер на 2500 лева се явява обоснована и
съответстваща на извършеното нарушение.
От всичко изложено
следва, че по категоричен начин бе установено жалбоподателят да е извършил
вмененото му административно нарушение. В хода на административнонаказателното
производство не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените
правила. Случаят не попада в хипотезата на чл. 415в КТ, поради което
извършеното нарушение не е маловажно. Наложената санкция е в завишен размер,
поради което обжалваното наказателно постановление следва да бъде изменено,
като наложената по отношение на него санкция бъде намалена от 10000 лева на
2500 лева.
Така мотивиран, Районният съд Пловдив
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 16-002483 от 09.05.2019 г.
издадено Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Пловдив, с което на „ВИК
04“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул.
„Родопи“ № 18, на основание чл. 416 ал.5 от Кодекса на труда КТ/ му е наложено
административно наказание – имуществена санкция в размер на 10000 лева, за
нарушение на чл. 415 ал.1 КТ, КАТО
НАМАЛЯВА размерът на наложената имуществена санкция от 10000 /десет хиляди/
лева на 2500 /две хиляди и петстотин/ лева.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен
срок от получаване на съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено,
пред Административен съд Пловдив, на основанията, предвидени в НПК, и по реда
на глава дванадесета от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО
С ОРИГИНАЛА!
ТС