Р Е Ш Е Н И Е
№ 120
гр. Велико Търново, 18.06.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, четвърти състав, в публично
заседание на трети юни две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛИНА ТОНЕВА
при
участието на секретаря В.Г. разгледа докладваното от съдия Тонева адм.
дело № 521/2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145
и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл.
112, ал.1, т.4 от Закона за здравето/ЗЗдр/.
Образувано е по жалба на И.С.И. ***, чрез ***.С.от ВТАК, с адрес ***, против
Експертно решение № 0867 от заседание № 077/24.04.2019 г. на специализиран
състав по хирургични и ортопедични болести на НЕЛК, с което е потвърдено Експертно
решение № 2776 от заседание № 151/28.09.2018 г. на състав на ТЕЛК – Общи
заболявания към МОБАЛ „***Ст. Черкезов“ - Велико Търново.
Жалбоподателят намира обжалваното ЕР на НЕЛК за нищожно поради
постановяването му от некомпетентен орган. Изложени са оплаквания за незаконосъобразност
поради нарушение на материалния закон. Твърди се, че определеният процент
трайна намалена работоспособност е занижен и не отразява действителното здравословно състояние, което не се е подобрило
през годините, а се е влошило в резултат на нови съпътстващи заболявания. С
тези съображения прави искане за обявяване на нищожност и в условията на
евентуалност за отмяна на обжалвано ЕР на НЕЛК и връщане на преписката на НЕЛК
за произнасяне със задължителни указания по прилагането на закона.
В съдебно заседание, оспорващият се представлява от адвокат С., който
поддържа жалбата по посочените в същата основания. Претендира присъждане на
направените по делото разноски, за които представя списък с разноски.
Ответната страна - Национална
експертна лекарска комисия, своевременно и редовно призована, не изпраща
процесуален представител. Постъпило е писмено становище вх. № 1437/19.05.2020 г.,
в което се оспорва жалбата и се сочи, че са налице всички основания за
законосъобразност на оспореното решение. Претендира разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Заинтересованата страна - Съюз на
военноинвалидите и военнопострадалите – София, редовно призована, не изпраща
представител. Депозира становище с вх. №5409/19.12.2019г., в което намира
жалбата за основателна по мотивите, изложени в нея, а обжалваното ЕР на НЕЛК за
незаконосъобразно. Не възразява да бъде даден ход на делото в отсъствието на
неин представител и да бъде допусната съдебно-медицинска експертиза.
Заинтересованите страни – ТЕЛК – Общи
заболявания към МОБАЛ „***Ст. Черкезов“ - Велико Търново; „Агенция за хора с
увреждания“ – град София; ТП на НОИ – Велико Търново; РД ”Социално подпомагане” гр. Велико Търново,
не се явяват и не заемат становище по жалбата.
Съдът, като съобрази становищата на страните и взе предвид събраните по
делото доказателства, приема за установено следното:
От съдържащата се в преписката
документация се установява, че жалбоподателят И.С.И. е бил военнослужещ като
при изпълнение на служебните си задължения претърпява злополука, при която
земна маса се струпва върху краката му докато прави изкоп. В резултат на това е
получено смазване в областта на глезена и стъпалото и от 1986 г. е с военна
инвалидност с диагноза „луксация на лява глезенна става, фрактура на лява бедрена кост, остеомиелит на талуса, а от 2006 г.
е с диагноза „хипертонично сърце без сърдечна недостатъчност“. Периодично е бил
преосвидетелстван.
От представените ЕР на ТЕЛК се установява,
че до 2012 година процентът трайно намалена работоспособност е бил определен на
50 %, с ЕР на ТЕЛК № 2810 от 18.10.2012 г. е 54 % трайно намалена работоспособност, с ЕР
на ТЕЛК № 2826/28.09.2015 г. са определени 53 % трайно намалена
работоспособност и със заболяване „хипертонично сърце без сърдечна
недостатъчност, с-е след конквасация на леви глезен и
талус, фрактура на лява бедрена кост, саниран остеомиелит, вторична артроза на ляв глезен в тежка степен, скъсен ляв крак с 4,2
см и след лигатура на а.тибиалис постериор
вляво, посттрамватична лезия
на н.тибиалис и фибуларис
вляво“ и с водеща диагноза „смазване в областта на глезена и стъпалото“. С Експертно
решение № 2776 от заседание № 151/28.09.2018 г. на състав на ТЕЛК – Общи
заболявания към МОБАЛ „***Ст. Черкезов“ - Велико Търново във връзка с редовно преосвидетелстване на И.С.И. е поставена водеща
диагноза „смазване в областта на глезена и стъпалото“ – с-е след конквасация на леви глезен и талус,
фрактура на лява бедрена кост (1985 г.) фрактура на лява бедрена кост, саниран остеомиелит, вторична артроза на ляв глезен в тежка степен, скъсен ляв крак с 4,2
см и след лигатура на а.тибиалис постериор
вляво, посттрамватична лезия
на н.тибиалис и фибуларис
вляво и общо заболяване – хипертонично сърце без сърдечна недостатъчност,м.хипертоникус гр.II Хип.сърце НО
НИХА без с-м на коронарна обструкция. Определени са 40 % трайно намалена
работоспособност за срок от три години (01.09.2021 г.) с начална дата на
военната инвалидност 17.02.1986 г. и на общо заболяване от 07.07.2006 г. и посочени противопоказни условия на труд. Експертното
решението на ТЕЛК е получено от И. на 28.09.2018 г.
Недоволен
от ЕР на ТЕЛК останал И.С.И., който го оспорил с жалба вх. № 3599/02.10.2018 г.,
подадено чрез РКМЕ – Велико Търново до НЕЛК - София. По повод подадената жалба,
НЕЛК в специализиран състав по хирургични и ортопедични болести се е произнесла
с ЕР № 0867 от заседание № 077/24.04.2019 г., с което е потвърдено по всички
поводи оспореното пред комисията ЕР на ТЕЛК – Велико Търново. Решение на НЕЛК е
постановено по документи на основание чл. 50, ал. 1 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на
медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи
(ПУОРОМЕРКМЕ).
Така постановеното решение е връчено на майката на оспорващия на 07.08.2019
г. и на представител на неговия работодател на същата дата, видно от
приложеното известие за доставяне (л.30 от делото). С жалба, подадена по пощата,
е оспорено постановеното ЕР на НЕЛК по съдебен ред чрез издалия го
административен орган във връзка с което е образувано настоящото дело /л.27 от
делото/.
По делото са приети като доказателства
документите, приложени към жалбата по опис, както и материалите, съдържащи се в
административната преписка по издаване на обжалвания административен акт,
изпратена с писмо изх. № Ю721/04.09.2019 г. на НЕЛК. Приобщено към
доказателствения материал по делото е цялото медицинско експертно досие /МЕД/
на И.И., постъпило с писмо вх.№ 4314/ 11.10.2019 г.
от НЕЛК - София, както и постъпилите с вх. № АС-670/13.09.2019 г. от НЕЛК
заверени копия от наличната при НЕЛК и относима документация.
Приети като доказателства са още представените
от жалбоподателя в съдебно заседание от 04.12.2019 г., Амбулаторен лист № 6306/14.10.2019 г., амбулаторен лист №
4335/15.07.2019 г., писмо от Съюза на военноинвалидите и военнопострадалите с
изх. № 371/04.112019 г.
По делото е назначена и изслушана комплексна съдебно-медицинска експертиза
от вещи лица – специалисти по ортопедия, неврология и кардиология, която да
даде отговор относно реалното здравословно състояние и трудоспособност на жалбоподателя.
С писмо вх. № 1437/19.05.2020 г. от НЕЛК – София са постъпили допълнителни три
въпроса към вещото лице – кардиолог ***М.Г.. Според експертното заключение жалбоподателят
И.И. има посттравматична лезия
на нервус фибуларис и нервус тибиалис в ляво - дифинитивна, както и счупване на лява подбедрица
и бедро по време на редовна военна служба с наложена талопектия
с първично срастване на бедрото. След преглед на приложената към делото
епикриза на кардиологично отделение към МОБАЛ „Ст. Черкезов“-Велико Търново вещото
лице кардиолог ***М.Г. установява, че лицето страда от високостепенна АХ с
оформяне на хипертонично сърце и левостранна сърдечна недостатъчност, което
заболяване не е отразено до момента в медицинската документация и не е описано
в ЕР на ТЕЛК. Кардиологът посочва, че въпросното състояние изисква и в момента
лечение с четворна медикаментозна комбинация като е придружено с увреждане на
два и повече таргетни органа. Установено е ново
хематологично заболяване - полицитемичен синдром,
изискващо допълнително молекулярно изследване и трепанобиопсия, за което И. е
насочен към НСБАЛ ХЗ – София за стационарно лечение и допълнителни изследвания.
В съдебно заседание вещото лице – кардиолог ***Г. заявява, че не може да даде
отговор на въпроса кое от всички заболявания на жалбоподателя е водещо, тъй
като това е в компетентността на експертния орган, но посочва, че най – тежко е
кардиологичното заболяване - високостепенна артериална хипертония с оформяне на
хипертонично сърце с висок функционален клас със сърдечна недостатъчност и
новооткритото хематологично заболяване – полицитемичен
синдром. По отношение на ортопедичното заболяване посочва, че няма подобрение и
никога няма да има. Съдът зададе на вещото лице поставените от НЕЛК – София въпроси с писмо вх. №
1437/19.05.2020 г., като на първия въпрос относно това какво дава основание да
бъде приета таргетна ангажираност на другите прицелни
органи при артериална хипертония извън хипертоничното сърце и да посочи
доказателства обективизиращи таргетна
ангажираност на ниво мозък, бъбреци и периферни артериални съдове експертът
заявява, че отговорът на този въпрос е посочен на стр. 2 от епикризата на
Кардиологично отделение на МОБАЛ „***Ст. Черкезов“ –Велико Търново. По
отношение на втория въпрос на НЕЛК експертът отбелязва, че кардиологичното
заболяване на жалбоподателя не е отчетено в ЕР на ТЕЛК - Велико Търново, въпреки
че е съществувало към датата на неговото издаване. По третия поставен от НЕЛК –
въпрос заявява, че самото състояние остра левостранна сърдечна недостатъчност е
остър синдром, водещ до временна нетрудоспособност на лицето до момента, в
който се копират симптомите на тази остра недостатъчност, налагаща продължително
медикаментозно лечение. Острата сърдечна недостатъчност се лекува стационарно в
болницата, защото става хронична след дехоспитализацията на болния и налага
доста дълго продължително медикаментозно лечение. Посочва, че жалбоподателят е
на четворна медикаментозна комбинация за лечение на артериална хипертония, след
изписването му от стационара и става трайно неработоспособен. Заключението на
комплексната съдебно – медицинска експертиза е прието без възражения, ведно с
епикриза № 3443/2020 от Кардиологично отделение към МОБАЛ „Ст.Черкезов“ –
Велико Търново и епикриза № 3850/312/2020 на Първо отделение по вътрешни
болести към МОБАЛ „Ст.Черкезов“- Велико Търново и ще бъде обсъдено от съда в
мотивите на съдебното решение.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна с правен
интерес от обжалването и в преклузивния срок по чл. 149, ал. 1 АПК. Разгледана по същество жалбата се явява
основателна по следните съображения:
Предмет на извършвания съдебен контрол е Експертно решение № 0867 от
заседание № 077/24.04.2019 г. на специализиран състав по хирургични и
ортопедични болести на НЕЛК, с което е потвърдено по всички поводи Експертно
решение № 2776 от заседание № 151/28.09.2018 г. на състав на ТЕЛК – Общи
заболявания към МОБАЛ „***Ст. Черкезов“ - Велико Търново като определя 40 % за
военна инвалидност в съответствие с т. III от Методиката за прилагане на
отправните точки за оценка на трайно намалена работоспособност от Приложение 2
към чл. 63, ал. 3 от Наредба за медицинската експертиза (НМЕ) (изм. и доп. ДВ,
бр.64 от 03.08.2018 г.) и дата на инвалидизиране от
17.02.1986 г. С обжалваното ЕР на НЕЛК за общото заболяване на жалбоподателя е
определен 20 % трайно намалена работоспособност и начална дата 07.07.2006 г. Срокът на инвалидността е до 01.09.2021 г.
След проверка на оспорвания
административен акт съобразно чл. 168, ал.1 АПК, съдът намира, че обжалваното Експертно
решение № 0867 от заседание № 077/24.04.2019г. на специализиран състав по
хирургични и ортопедични болести на НЕЛК, определен съгласно водещата диагноза
на жалбоподателя, е постановено от компетентен административен орган, в рамките
на предоставените му правомощия по чл. 103, ал. 4 и чл. 112, ал. 1, т. 4 от
Закона за здравето, при спазване императивната разпоредба на чл. 49, ал.1 от Правилника за устройството и организацията на работа на
органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските
експертизи (ПУОРОМЕРКМЕ) и при спазване на
административнопроизводствените правила. Решението е в установената от закона
писмена форма и съдържа заключения за характера на заболяванията, вида и
степента на увреждане и неговия срок, както и фактическите и правни основания
за издаването му.
Разпоредбата на чл. 47, ал. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ
регламентира срок от три месеца, считано от датата на постъпване на
медицинските документи, в който НЕЛК следва да постанови своите решения по
жалби срещу решения на ТЕЛК. Жалбата срещу ЕР на ТЕЛК е подадена на 02.10.2018 г.
чрез РКМЕ – Велико Търново и е постъпила в НЕЛК заедно с МЕД на 11.10.2018 г.,
видно от дадения входящ номер 8647 от същата дата. Оспореното решение на НЕЛК е
издадено на 24.04.2019 г., но визираният в чл.47, ал. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ срок е
инструктивен и непроизнасянето на административния орган в нормативно
установения срок не опорочава издадения след изтичането му административен акт.
Съгласно
приложимата норма на чл. 45, ал.1 от ПУОРОМЕРКМЕ при обжалване на експертни
решения на ТЕЛК Националната експертна лекарска комисия се произнася по всички
поводи, които са посочени в жалбата - към момента на постановяване на
обжалваното решение. Съгласно чл. 50, ал. 1 от Правилника за устройството
и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на
регионалните картотеки на медицинските експертизи Националната експертна
лекарска комисия се произнася въз основа на медицинската и друга документация,
като явяването за преглед на лицето в НЕЛК не е необходимо. Това е така, защото
след отмяната на алинея втора и трета от чл. 50 от ПУОРОМЕ /ДВ бр. 62 от 2018
г., в сила от 27.07.2018 г.) нормативно е изключена възможността за извършване
преглед на лицето от НЕЛК, независимо каква е в таза насока преценката на
председателя на специализирания състав.
Съдът намира, че решението на НЕЛК е
постановено в противоречие с материалноправните разпоредби на закона.
По същество, с жалбата се оспорва определеният
процент на трайно намалена работоспособност, като се твърди, че с оглед
наличното заболяване и конкретното здравословно състояние, както и другите съпътстващи
заболявания, процентът следва да е по-голям.
Принципите и критериите на медицинската
експертиза, както и редът за нейното извършване, са регламентирани в Наредба за
медицинската експертиза /НМЕ/, приета с ПМС № 120 от 23.06.2017 г., обн. ДВ,
бр. 51 от 27 юни 2017 г., в сила от 27.06.2017 г., със съответните й изменения,
приета на основание чл. 101, ал. 7 от Закона за здравето. Съгласно разпоредбата
на чл. 62, ал. 1 от НМЕ, в приложимата редакция към момента на постановяване на
ЕР на ТЕЛК, така и на решението на НЕЛК, видът и степента на
увреждането/степента на трайно намалената работоспособност се определят въз
основа на представената медицинска документация, обективизираща
степента на увреждане и функционален дефицит на заболелия орган и/или система,
и при необходимост – въз основа на подробна клинико-експертна
анамнеза, задълбочен клиничен преглед и насочени лабораторни и функционални
изследвания. Според чл. 63, ал. 1 от НМЕ (Изм. – ДВ, бр. 64 от 2018 г., в сила
от 3.08.2018 г.) установеното увреждане, стадият на неговото развитие и
обусловеният функционален дефицит се съобразяват със съответната отправна точка
съгласно приложение № 1, а съгласно ал. 3 на чл.63 от същия нормативен акт (изм.
– ДВ, бр. 64 от 2018 г., в сила от 3.08.2018 г.) при наличие на множествени
увреждания, посочени като отправни точки в приложение № 1, процентът на трайно
намалената работоспособност (вида и степента на увреждане) се определя по
Методиката за прилагане на отправните точки за оценка на трайно намалената
работоспособност (вида и степента на увреждане) в проценти (Методиката), представляваща
приложение № 2. Действително, както посочва и процесуалният представител на
оспорващия, разпоредбата на чл. 63 от НМЕ, както и т. III от Методиката са
оспорени по съдебен ред, като с Решение № 1632 от 31.01.2020 г. на ВАС по
адм.дело №10422/2018 г.,VIII о., състав на Върховния съд е отменил т. III от
Методиката към 63, ал. 3 от НМЕ и е оставил без разглеждане жалбата в
останалата част. Следва да се посочи, че съгласно чл. 195, ал. 1 от АПК
подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в сила на
съдебното решение, т.е отмяната има действие занапред, а не обратно действие. В
този смисъл са мотивите към Тълкувателно решение № 2 от 27.06.2016 г. на ВАС по
т. д. № 2/2015 г., ОСС, І и ІІ колегия, според които за периода от приемане на
подзаконовия нормативен акт до неговата отмяна с влязло в сила съдебно решение,
този акт се счита за законосъобразен и поражда валидни правни последици.
Последващо съдебно решение, с което подзаконовия нормативен акт се отменя, няма
обратно действие и не може да преуреди възникналите обществени отношения.
При предходната редакция на т. ІІІ от
Методиката, обн. ДВ, бр. 51 от 2017 г., в сила от 27.06.2017 г., е трябвало да
бъде определена обща оценка на процента намалена работоспособност като сбор от
всички оценки по методиката определена в тази точка, но след изменението в ДВ,
бр. 64 от 2018 г., в сила от 03.08.2018 г., това е недопустимо и се взима единствено
най-високата оценка. В настоящия случай НЕЛК, както и ТЕЛК, е изчислила крайния
процент трайно намалена работоспособност, приемайки за основа определения такъв
за анкилоза на ляв глезен - 40 %, съгласно Част
Първа „Заболявания на опорно-двигателния апарат“, раздел IX, т. 35.2
от Приложение № 1 към чл. 63 от НМЕ, намиращо се във пряка връзка с военната
инвалидност на лицето. За втора отправна точка е взето общото заболяване –
артериална хипертония, втора степен, по Част
Четвърта „Заболявания на сърдечно-съдовата система“, Раздел VI, т. 2. 1 от
Приложение № 1 към чл. 63 от НМЕ, за което е определена 20% трайно намалена
работоспособност.
От събраните по делото доказателства, в
т.ч. заключението по назначената съдебно – медицинска експертиза, което съдът
кредитира, като компетентно, обективно, безпристрастно и непротиворечащо на
събраните доказателства по делото, се установява, че видът и степента на увреждане
на жалбоподателя са определени в противоречие с неговото обективно състояние,
като не са отчетени всички съществуващи негови заболявания, а единствено тези,
свързани с военната инвалидност и артериалната хипертония. По отношение на
ортопедичното заболяване действително не е налице подобряване на здравния
статус на жалбоподателя, а според вещото лице – ортопед д - р Т., подобрение и
възстановяване няма да има и занапред, но съдът намира, че намаленият процент трайна
неработоспособност на жалбоподателя в ЕР от 2018 г. в сравнение с предходно
решение на ТЕЛК от 2015 г., в което също за водещо е определено ортопедичното
заболяване, се дължи не на някаква промяна в здравословното състояние, а на
промяна в действащото законодателство. Независимо от това, съдът намира, че
описаната в експертното решение степен на увреждане не отговаря на реалното
здравословно състояние на жалбоподателя. Видно от заключението на вещото лице –
кардиолог д – р Г., базирано на извършен анализ на представените медицински документи,
е констатирано, че И.С.И. страда от високостепенна артериалната хипертония с
оформяне на хипертонично сърце и левостранна сърдечна недостатъчност.
Отчетеното от експерта сърдечно - съдово заболяване е съществувало към датата
на произнасяне на НЕЛК и ТЕЛК, но то не е обсъдено от тях, което доказва, че
здравословното състояние на жалбоподателя не съответства на експертната оценка
на работоспособността на освидетелстваното лице. Уврежданията на жалбоподателя
са по - тежки, от тези които са описани в експертното решение. Това обуславя
извод за материалната незаконосъобразност на обжалвания административен акт.
За пълнота на изложеното следва да се
отбележи, че от представените по делото амбулаторни листи и заключението по СМЕ
се установява, че жалбоподателят има и хематологично заболяване – полицитемичен синдром. Заболяването е ново и е настъпило
след постановяване на експертното решение на ТЕЛК и правилно не е отразено в
него и не е взето предвид от НЕЛК при постановяване на оспореното решение, но то
би могло да бъде основание за преосвидетелстване на лицето. При настъпило
влошаване на здравословното състояние, жалбоподателят може да поиска
преосвидетелстване от органите на медицинската експертиза на
работоспособността, при извършването на което биха били взети предвид и
настъпилите след произнасянето на НЕЛК факти, свързани с развитието на
получените увреждания.
Предвид гореизложеното, Експертно решение № 0867 от заседание №
077/24.04.2019 г. на специализиран състав по хирургични и ортопедични болести
на НЕЛК следва да бъде отменено и на основание чл.
173, ал. 2 от АПК преписката да се върне на НЕЛК за ново произнасяне при
съобразяване с дадените указания по тълкуването и прилагането на закона, като
въз основа на съдържащата се в медицинското експертно досие документация и след
съобразяване на чл.
62 от НМЕ, да се направи нова експертна оценка на работоспособността на
жалбоподателя И. С.И. за определяне на
процента на трайно намалената работоспособност на освидетелстваното лице
съобразно отправните точки по приложение
№ 1 към чл. 63, ал. 1 от НМЕ и Методика за прилагане на отправните точки за
оценка на трайно намалената работоспособност (вида и степента на увреждане) в
проценти, съгласно приложение
№ 2 към чл. 63, ал. 3 от НМЕ.
При този изход на делото и на основание чл.
143, ал. 1 от АПК, искането на жалбоподателя за присъждане на направените по
делото разноски е основателно като НЕЛК следва да бъде осъдена да заплати на И.С.И.
разноски, за които са налице данни, че реално са извършени - общо сумата от 1360
лева, представляваща 10 лева внесена държавна такса и 1350 лева – заплатено
възнаграждение за вещо лице за комплексна
съдебно-медицинска експертиза. Не са представени доказателства за договорено и
заплатено адвокатско възнаграждение, поради което поисканото такова в размер на
500 лева не следва да бъде присъдено.
При този изход на делото искането на
ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК,
Административен съд - Велико Търново
ОТМЕНЯ
по жалбата на И.С.И. ***, Експертно решение № 0867 от заседание №
077/24.04.2019 г. на специализиран състав по хирургични и ортопедични болести
на НЕЛК, с което е потвърдено Експертно решение № 2776 от заседание № 151/28.09.2018
г. на състав на ТЕЛК – Общи заболявания към МОБАЛ „***Ст. Черкезов“ - Велико
Търново.
ВРЪЩА преписката на Националната
експертна лекарска комисия – град София, за ново произнасяне относно оценката
на работоспособността на И.С.И. *** съобразно дадените указания по тълкуването
и прилагането на закона.
ОСЪЖДА Националната експертна лекарска комисия – град София
да заплати на И.С.И. ***, сумата от 1360 лв. /хиляда триста и шестдесет лева/,
представляващи разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: