№ 124
гр. Варна, 10.03.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
като разгледа докладваното от Петя Ив. Петрова Въззивно гражданско дело
№ 20223000500064 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по в.гр.д. № 64/2022 г. по описа на Варненския
апелативен съд е образувано по три жалби на ЗВ. Р. Г., подадени чрез адв.
Б.Ф., както следва:
-По въззивна жалба вх. № 12161/22.06.2021 г. на ЗВ. Р. Г. , подадена
чрез адв. Б.Ф., против решение №926/20.05.2021 г., постановено по гр.д.№
2763/2020 г. по описа на ВОС, с което тя е осъдена да заплати на В. М. Д.
сумата от 30 000 лева, предявен като частичен иск от сумата в размер на 175
447.28 лв., с които ответницата се е обогатила неоснователно за сметка на
ищеца, с погасяване на задълженията й по договор за кредит MG07299800012
от 28.09.2007 год. с ОББ АД, ведно със законната лихва върху главницата от
30 000, считано от датата на предявяване на иска 30.09.2020 год. до
окончателното й изплащане.
Въззивницата е настоявала, че обжалваното решение е неправилно като
постановено в нарушение на процесуалния и на материалния закон и въз
основа на необосновани изводи, като е молила за отмяната му в обжалваната
осъдителна част, за отхвърляне на иска и за присъждане на сторените по
делото разноски, както и за определяне на адвокатско възнаграждение на
процесуалния й представител за оказана безплатна правна защита. Сочила е,
че вследствие допуснатите от съда процесуални нарушения делото е останало
неизяснено от фактическа страна, а поради това и съдът достигнал до
1
неправилни правни изводи. Окръжният съд: - игнорирал твърденията й, че
ищецът е извършил плащане към банката –кредитор, тъй като имал правен
интерес да го стори, не допълнил доклада с това и лишил страната от
доказване на тези твърдения; въпреки правилно разпределената
доказателствена тежест, включително и за доказване на възражението й, че
ищецът имал правен интерес от погасяване на кредита на ответницата, тъй
като биха били засегнати негови имуществени права от принудителното
изпълнение на банката – кредитор, не приел исканите доказателства и
ограничил правото й на доказване; „превратно и тенденциозно“ обсъдил в
полза на ищеца само част от показанията на свидетелката К., не мотивирал
отказа си да приеме доказателствата на страната (съдебно удостоверение,
разпит на свидетел); достигнал до неправилни изводи за липсата на правен
интерес на ищеца да встъпи в правата на банката при данните по делото и
възражението на ответницата, че правният интерес на ищеца да плати на
банката – кредитор е да не се пристъпи към принудително изпълнение върху
неговия съсобствен ипотекиран имот и предшества договора за продажба, а
вдигането на възбраните било следствие от изпълнението по кредита (поискан
от банката директен превод от купувачите на имота по сметката на длъжника
в банката до размера на дълга), който е бил обезпечен с ипотека върху имота;
Изложила е съображения, че ищецът разполага с правен интерес от плащане
на кредита и разполага с друг иск – по чл. 74 от ЗЗД, поради което искът по
чл. 59 от ЗЗД бил неоснователен, а окръжният съд, в противоречие с
материалния закон, го уважил. Заявила е евентуално възражение по чл. 78,
ал.5 от ГПК.
Позовано на сочените процесуални нарушения на първата инстанция, е
поискала приемане на писмени доказателства – представените в о.с.з. от
17.02.2021 г. – договор за кредит за ремонт и строителство от 28.09.2007 г.,
сключен с „ОББ“ АД; извлечение № 1/21.10.2016 г. по сметка в „ОББ“ АД на
Звезделина Г.; заявила е искане за издаване на съдебно удостоверение по
силата на което да се сдобие с информация (удостоверение) за това: - имало
ли е забавяне на вноските по кредита от 28.09.2007 г., за какъв срок и в какъв
размер; - предприети ли са действия от банката за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем; - ако са предприети такива действия, към кой момент
кредита е обявен за предсрочно изискуем; Поискала е допускане до разпит и
призоваване на свидетел – В.Й.Й. за установяване на факта, че ищецът е
2
пристъпил към реализиране на сделката, защото банката в полза на която бил
ипотекиран имота, служещ като обезпечение на кредита от 28.09.2007 г., е
предприела действия по удовлетворяване на кредита и същите са
застрашавали имота на ищеца.
Въззиваемият –ищец В.Д., чрез адв. С.С., е подал писмен отговор на
жалбата, с която е оспорил същата и по съображения за правилността на
решението в осъдителната му част, е молил за потвърждаването му и за
присъждане на сторените по делото разноски. Противопоставил се е на
исканията по доказателствата, като в евентуалност – при уважаване на същите
е заявил свои: - при допускане на договора за кредит – за задължаване на
ответницата да представи договор за възлагане на СМР, фактури за плащане,
за закупуване на материали и др. документи, установяващи факта на
ползването на кредите именно за ремонта на съсобствения имот; - както и за
допускане до разпит на свидетел в тази връзка – да установи правен ли е
ремонт на съсобствения имот след получаване на кредита, ако да- кога, какъв;
при допускане на свидетеля Веселин Йорданов – купувач и наемател на
имота, той да бъде разпитан и за факта „извършван ли е ремонт на обекта в
периода след получаване на кредита от ответницата, какъв е бил ремонтът,
кога, за какъв период от време“.
-По частна въззивна жалба вх. № 16313/16.08.2021 г. на ЗВ. Р. Г. ,
подадена чрез адв. Б.Ф., против определение № 2691/29.07.2021 г. по гр.д. №
2763/2020 г. на ВОС, с което е оставена без уважение молбата й с вх.№
12166/22.06.2021 г. за изменение (допълване) на решение № 926/20.05.2021 г.
в частта на разноските. Жалбоподателката е настоявала, че обжалваното
определение е неправилно - постановено в нарушение на закона и
необосновано, като е молила за отмяната му и за уважаване на молбата й с
изменение на решението в частта на разноските, както и за присъждане на
разноски за настоящото производство. Заявила е евентуално възражение по
чл. 78, ал.5 ГПК. Изложила е съображения по същество – предвид
разглеждане и отхвърляне на иск за мораторни лихви по чл. 86 ЗЗД, то и
разноските на страните следват съразмерно резултата.
- По частна въззивна жалба вх. № 18371/17.09.2021 г., поправена с
молба вх.№26143/16.12.2021 г., на ЗВ. Р. Г., подадена чрез адв. Б.Ф., против
определение № 2971/23.08.2021 г. по гр.д. № 2763/2020 г. на ВОС, с което е
3
оставена без уважение молбата й с вх.№ 12174/22.06.2021 г. за изменение на
решение № 926/20.05.2021 г. в частта на разноските. Жалбоподателката е
настоявала, че обжалваното определение е неправилно - постановено в
нарушение на закона, предвид липсата на произнасяне по искането й, като е
молила за отмяната му и за уважаване на молбата й.
Насрещната страна не е подала отговор на частните жалби.
Решението не е обжалвано и е влязло в сила в отхвърлителната му част
по претенцията на ищеца за присъждане на обезщетение за забава, считано от
датата на поканата - 06.12.2016 год. до датата на предявяване на иска
29.09.2020 год.
Въззивните жалби са в срок и са подадени от ответницата, разполагаща
с правен интерес от обжалване на неизгодните за нея решение и определения
по чл. 248 ГПК на окръжния съд, редовни са и допустими.
Съдът като извърши служебна проверка, намира исковата молба за
нередовна, тъй като в същата и в уточненията й с допълнителните молби се
съдържат противоречиви и неясни твърдения относно релевантните за спора
обстоятелства.
С исковата си молба, ищецът е поддържал, че продал съсобствената си с
ответницата и трето лице идеална част от недвижим имот, като част от
покупната цена в размер на 175 447,28 лв. била платена от купувачите
директно по банкова сметка в ОББ АД за погасяване вземания на банката по
договор за банков кредит от 28.09.2007 г., отпуснат на ответницата З.Г. и
обезпечен с договорна ипотека върху продаваните идеални части от имота.
Плащането било извършено от ищеца, за да се изпълни задължението му за
прехвърляне на имота без вещни тежести, като уговорката с ответницата била
да му върне парите в срок от два месеца, което тя не сторила. Настоявал е, че
с факта на погасяване на дълга на ответницата с парите, които той следвало да
получи от продажбата на собствената си идеална част от имота, тя се е
обогатила за негова сметка.
Окръжният съд оставил два пъти без движение исковата молба с
указания за поправянето й, посочвайки на ищеца субсидиарния характер на
иска по чл. 59 ЗЗД и противоречието в твърденията за неоснователно
обогатяване и за наличие на уговорки с ответницата за плащането на сумата.
С уточняващи молби от 05.10.2020 г. и от 19.10.2020 г., ищецът е заявил
4
съответно: По молбата от 05.10.2020 г., че твърди: -наличие на съсобственост
върху изброените обекти; - наличие на договорна ипотека върху тях преди
продажбата с нотариален акт през 2016 г.; -фактът на извършената от него
продажба на притежаваните от него идеални части от тези обекти; -начинът
на плащане на част от продажната цена от купувача; -уговорката между него
и ответницата; - настъпилият несправедлив резултат, изразяващ се в
неоснователно разместване на имуществени блага – погасени задължения на
ответницата по договора й за кредит като следствие от обогатяването й с част
от продажната цена, която била дължима на него в качеството му на продавач
на притежаваното недвижимо имущество; Приложил е нотариалния акт за
договорна ипотека от 2007 г., видно от който за обезпечаване на вземанията
на банка ОББ АД по сключен от З.Г. договор за кредит от 28.09.2007 г. той,
заедно с останалите съсобственици на имота е учредил ипотека върху него;
По молбата от 19.10.2020 г. твърди: че видно от приложения нотариален акт
за договорна ипотека, ответницата З.Г. за получен от нея кредит от 200 000
лв. е предоставила като обезпечение имота, описан в нотариалния акт и който
имот е бил съсобствен между нея, ищеца и трето лице; че предвид желанието
му да продаде идеалната си част от имота, който послужил като обезпечение
за кредита на ответницата, за да придобият купувачите имота чист от вещни
тежести, част от продажната цена посочена в акта – 175 447,28 лв. е отишла за
погасяване на вземанията на банката по договора за кредит, посочен в акта за
договорна ипотека; - че за връщането на посочената сума от 175 447,28 лв. от
ответницата липсвал писмен договор, като предвид съвместния им бизнес,
уговорката за връщане на сумата, с която бил погасен кредита, била устна; че
търси връщане на сумата, която вместо да получи лично за продадената си
идеална част от съсобствения имот, е отишла практически в патримониума на
ответницата като по този начин Г. се е обогатила със сумата, тъй като вместо
тя да погаси задължението си по кредита, това е станало с парите на ищеца.
Във връзка с възражението на ответницата, че ищецът е ипотекарен гарант и
има правен интерес от плащането на дълга, за да не насочи банката
изпълнение върху идеалната му част от имота и разполага със специален иск
(сочила е по чл. 74 ЗЗД), ищецът е поддържал в хода на производството, че с
частта от получената при продажбата сума от 175 447,28 лв. е погасил
оставащата част от задължението по договора за кредит на ответницата, за да
изпълни задължението си към купувачите за заличаване на ипотеката върху
5
продавания имот и прехвърлянето му необременен с тежести. Заявил е, че
имал желание и продавал частта си, но не за да плати дълга на Г. и да встъпи
в правата на банката, а за да задоволи собствени потребности от парични
средства.
Вярно е, както е настоявал ищеца, че съдът квалифицира иска, но това
той прави на база фактическите твърдения и искане на страната, а ако те са
неясни или противоречиви е налице нередовност на исковата молба, която се
отстранява по реда на чл. 129, ал.3 ГПК.
В така изложените фактически твърдения съществува неяснота и
противоречие, както и между тях и отправеното до съда искане, тъй като
ищецът сочи, че е ипотекарен гарант, обезпечил с идеална част от имота си
задължение на ответницата към банката, както и че продал собствената си
идеална част от имота и с част от продажната цена погасил задължението на
ответницата към банката по отпуснат й (само на нея) банков кредит и това
сторил, за да изпълни задължението си към купувачите да им предостави
имота чист от вещни тежести, като в същото време отрича да го е сторил в
качеството си на ипотекарен гарант и за да освободи имота от ипотеката,
както и да е встъпил в правата на удовлетворения по договора за кредит
кредитор – банка ОББ АД и да претендира сумата по силата на регресното си
право срещу ответницата, като в същото време настоява, че е налице
обогатяване на ответницата за негова сметка с получената от нея и погасила
задълженията й по договор за кредит продажна цена от неговия имот. Тези
противоречия, ищецът следва да отстрани, като посочи ясни твърдения: 1.
Платил ли е задължението на ответницата по кредита, заради качеството си на
ипотекарен гарант (ипотекирал идеалната си част от имота в полза на банката
за обезпечаване на личния кредит на ответницата) и за да освободи
продаваната идеална част от ипотеката; 2. За плащането на сумата от
175 447,28 лв., суброгирал ли се е в правата на удовлетворения кредитор -
банката (ОББ АД) срещу ответницата по договора за кредит; и ако е така: 3.
Предявява ли настоящата претенция за заплащане на сумата от 175 447,28 лв.
като регресен иск срещу ответницата. В случай, че ищецът не твърди горното,
той следва да съобрази, че искът за неоснователно обогатяване в хипотезата
на чл. 59 от ЗЗД е субсидиарен и е допустим когато той няма друг иск за
защита като в случай, че поддържа неоснователното разместване на блага и
претендира за неоснователно обогатяване на ответницата с процесната сума и
6
обедняване със същата при хипотезата да не е платил като ипотекарен гарант
и да не се е суброгирал в правата на банката и да не претендира сумата по
регресното си право, да посочи това изрично.
При това положение се касае до нередовност на исковата молба по чл.
127, ал.1, т.4 и т.5 ГПК, поради което и съдът на осн. чл. 129, ал.2 от ГПК
следва да остави без движение исковата молба, като даде на ищеца указания и
едноседмичен срок за поправянето й с предупреждение, че при
неотстраняване на нередовностите следва обезсилване на обжалваната част от
решението и прекратяване на производството по делото.
По доказателствените искания на двете страни, съдът ще се произнесе
след изтичане на срока за уточнението.
Предвид изложените съображения, Варненският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ исковата молба на В. М. Д., като УКАЗВА
на ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението с писмена
молба с препис за насрещната страна, да поправи нередовностите в исковата
си молба като заяви ясни твърдения: 1. Платил ли е задължението на
ответницата по кредита, заради качеството си на ипотекарен гарант
(ипотекирал идеалната си част от имота в полза на банката за обезпечаване на
личния кредит на ответницата) и за да освободи продаваната идеална част от
ипотеката; 2. За плащането на сумата от 175 447,28 лв., суброгирал ли се е в
правата на удовлетворения кредитор - банката (ОББ АД) срещу ответницата
по договора за кредит; 3. Предявява ли настоящата претенция за заплащане на
сумата от 175 447,28 лв. като регресен иск срещу ответницата. В случай, че
ищецът не твърди горното, той следва да съобрази, че искът за неоснователно
обогатяване в хипотезата на чл. 59 от ЗЗД е субсидиарен и е допустим когато
той няма друг иск за защита като в случай, че поддържа неоснователното
разместване на блага и претендира за неоснователно обогатяване на
ответницата с процесната сума и обедняване със същата при хипотезата да не
е платил като ипотекарен гарант и да не се е суброгирал в правата на банката
7
и да не претендира сумата по регресното си право, да посочи това изрично.
УКАЗВА на ищеца, че при неотстраняване на нередовностите в срока
следва обезсилване на обжалваната част от решението и прекратяване на
производството по делото.
Определението не може да се обжалва.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8