Р Е Ш Е Н И Е
№ 196
гр.
Русе, 08.10.2019
г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Русенски
окръжен съд, търговска колегия, в публично заседание на деветнадесети септември
през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИЯ ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЙОРДАН ДАМАСКИНОВ
ПАЛМА
ТАРАЛАНСКА
при
секретаря АНЕЛИЯ ГЕНЧЕВА като разгледа докладваното от съдия ТАРАЛАНСКА В.търг.д.
№ 285 по описа за 2019 год. за да се
произнесе, съобрази:
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на С.Н.А. чрез особен представител М.С. *** против
Решение № 640/17.04.2019 г., постановено по гр.д. № 65578 по описа за 2018 г.
на Районен съд Русе, с което е признато за установено, че дължи на „Ф****”
ЕАД гр. С****, ЕИК****,
сумата от 2532,20 лв, представляваща дължима главница по Договора за паричен
кредит от 23.10.2012 г.; 885,06 лв договорна лихва за периода от 05.08.2014 г.
до 05.11.2015 г.; 626,86 лв обезщетение за забава за периода от 05.11.2015 г.
до 13.04.2018 г. ведно със законната лихва върху главницата считано 25.04.2018
г. до пълното й изплащане, за които суми е издадена заповед №1490/26.04.2018 г.
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 по ч.гр.д.№2575/2018г. по описа
на РС-Русе. В жалбата са развити подробни съображения за неправилност на
обжалваното решение като постановено при допуснати нарушения на
съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и
необоснованост на формираните изводи относно
правно релевантните факти по
спора. Жалбоподателят твърди, че съдът
правилно е отчел, че по делото няма доказателства за уведомяването на длъжника
за прехвърлянето на вземането на нов кредитор, каквото е ищцовото дружество, но
неправилно е приел, че с връчването на исковата молба и уведомлението за
цесията на особения представител, то ответникът е редовно уведомен за това
обстоятелство, което следва да се отчете като факт, настъпил в хода на процеса
и от значение за спора. Счита, че представителната власт на особения
представител се изчерпва с осъществяване на процесуалното представителство по
конкретното гражданско дело, по което същият е назначен и не обхваща
получаването на материалноправни изявления,
адресирани до отсъстващия ответник. Счита, че неправилно съдът не е зачел
отправеното възражение за нищожност на уговорената в процесния договор лихва
поради противоречието й с добрите нрави, както и възражението й за погасяване
на вземанията поради изтекла тригодишна давност, каквато се прилага за
периодичните платежи и каквито счита вноските по договора за кредит, в която
насока развива своите доводи. Моли да бъде отменено обжалваното решение и
вместо него да бъде постановено ново такова, с което да бъдат отхвърлени всички
предявени искове като неоснователни.
Въззиваемата страна по
жалбата „Ф****“ ЕАД гр. С**** счита същата за неоснователна, а
решението на РРС за правилно и законосъобразно и моли то да бъде потвърдено. Развива подробни съображения.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.
259 от ГПК, от надлежна страна, при наличие на правен интерес, поради което е
допустима. Разгледана по същество – същата е неоснователна.
Не е налице несъответствие между установените
по делото обстоятелства и тези, въз основа на които съдът е мотивирал своето решение.
Районният съд е обсъдил релевантните за спора факти и доказателства, както и
доводите на страните, и след обсъждането им е направил своите изводи за
основателността на заявените претенции. За да уважи ищцовите претенции и признае за установено, че С.Н.А. ***, дължи
на „Ф****” ЕАД гр. С**** сумата
от 2 532,20лв., представляваща дължима главница по Договора за паричен кредит
от 23.10.2012 г.; сумата от 885,06лв. договорна лихва за периода от 05.08.2014 г.
до 05.11.2015 г.; сумата от 626,86лв. обезщетение за забава за периода от
05.11.2015 г. до 13.04.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата
считано 25.04.2018 г. до пълното й изплащане, за които суми е издадена заповед
№1490/26.04.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 по
ч.гр.д.№2575/2018г. по описа на РС-Русе, съдът правилно и законосъобразно е
изходил от правната доктрина.
Първоинстанционният съдебен състав
правилно е приел, че действително по делото няма доказателства за уведомяването
на ответника за прехвърлянето на процесното вземане на нов кредитор (ищцовото
дружество), но следва да се приеме, че с връчването на препис от исковата молба
и приложените към нея доказателства (включително уведомление и пълномощно за
съобщаване на цесията) на особения представител по делото, то ответникът е
редовно уведомен за това обстоятелство. Този факт правилно е отчетен като
настъпил в хода на процеса и като такъв
от значение за спора, като правилно е прието, че
цесията е породила действие и по отношение на ответника като длъжник, още
повече, че в настоящото производство не се съдържат твърдения за извършено
плащане на задължението на стария
кредитор (в този смисъл Решение № 114 от 7.09.2016 г. на ВКС по т. д. №
362/2015 г., II т. о., ТК). С оглед на това, възражението на особения
представител за липсата на облигационно отношение между страните по делото
(материална легитимация за ищеца), правилно е прието за неоснователно.
|
Първоинстанционният
съд е обсъдил представените от ищеца доказателства във връзка с твърдените от
него и относими към спора факти и обстоятелства и към установената фактическа
обстановка е приложил относимите материалноправни норми. Решаващият съдебен състав правилно е приел, че в случая е неприложимо
въведеното императивно ограничение на чл. 19, ал.4 ЗПК /ДВ бр. 35/2014 г./, в
сила от 23.07.2014 г., съгласно което ГПР не може да бъде по-висок от пет
пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и валута,
определена с Постановление на Министерския съвет на РБългария,
поради което , тази норма не би могла да намери приложение по отношение на
процесния договор, както и нормата на чл. 10, ал.1 ЗПК, касаеща размера на
шрифта на договора. Правилно и законосъобразно в обжалваното съдебно решение
е прието, че вземането по договора за паричен заем /кредит/ няма няма периодичен характер по смисъла на чл. 111 б. „в“
пр.3 ЗЗД и обстоятелството, че се извършват погасителни вноски съобразно
погасителен план, не превръща този договор в такъв за периодични платежи,
поради което приложим по договора за паричен кредит се явява общия петгодишен
давностен срок, който в случая не е изтекъл. |
|
|
Към
решението на първоинстанционният съд са изложени изключително подробни и
обосновани мотиви, съобразени с изискванията на чл.236, ал.2 ГПК, в които са
посочени исканията и възраженията на страните /идентични с тези предявени пред
настоящата инстанция/, обсъдени са събраните доказателства, въз основа на тях
са изградени обосновани фактически констатации, в резултат на което съдът е
достигнал до правилни правни изводи.
Поради изложеното и на основание чл.272 ГПК,
въззивният съд, като съобрази, че обжалваното първоинстанционно решение е
правилно и като такова следва да бъде потвърдено, изцяло препраща към неговите
мотиви.
С оглед изхода на спора върху жалбоподателя
следва да се възложат направените от ответника разноски за въззивното
производство за заплатен адвокатски хонорар, за което е представен договор за
правна помощ и съдействие и справка по чл. 80 ГПК.
Мотивиран така, Русенският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 640/17.04.2019 г., постановено по гр.д. № 5578 по описа за 2018 г. на Русенски
районен съд.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: