№ 340
гр. София, 10.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на втори декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Атанас Кеманов
Членове:Джулиана Петкова
Надежда Махмудиева
като разгледа докладваното от Атанас Кеманов Въззивно гражданско дело №
20211000502755 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №262407 от 12.04.2021г., постановено по гр.д.№2920/2020г., СГС е
- ПРИЗНАЛ за установено по отношение на К. Н. И., ЕГН**********, че Л. И. И.,
ЕГН**********, е едноличен собственик на АПАРТАМЕНТ № 32, находящ се в София,
Столична община, район ***, в ж. к. „***“ с площ от 71.82 кв. м, състоящ се от две стаи,
хол, кухненски бокс, баня, тоалетна и тераса, при граници: апартамент № 31, вътрешен двор,
апартамент № 33 и коридор, ведно с мазе № 34 с площ от 1, 24 кв. м, при граници - коридор,
мазе № 33, подземен гараж № 37 и подземна улица, заедно с 1, 87% идеални части от
общите части на сградата и от правото на строеж върху УПИ XI-1173 от кв. 19 по плана на
град София, м. *** - ***, с площ от 1 309 кв. м, който апартамент е с идентификатор
68134.4360.367. 1. 53, съгласно схема № 15-174769- 20.02.2020 на самостоятелен обект в
сграда по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед РД-18-
14/06.03.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК при съседни самостоятелни обекти в
сградата - на същия етаж 68134.4360.367. 1. 54, под обекта 68134.4360.367. 1. 45, над обекта
68134.4360.367. 1. 60, 68134.4360.367. 1. 61 по силата на покупко-продажба, извършена с
нотариален акт под № 159, том I рег. № 1372 по н. д. № 120 от 2013 г. на нотариус Д. Г. с
рег. № 048, вписан в регистъра на Нотариалната камара с район на действие Софийски
районен съд, който акт е вписан в Службата по вписвания с вх рег. № 67150 от 27.12.2013 г.
акт № 194, том CLXV под № 53071 от 2013 г, имотна партида 114503.
1
- ОСЪДИЛ „Кей Ти Джи Билдинг Груп“ЕООД, ЕИК131232962, да заплати на К. Н.
И., ЕГН**********, на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД сумата 38 500 евро, ведно със
законната лихва от 4.09.2020 г. до окончателното изплащане, представляваща платено
възнаграждение по предварителен договор от 24.11.2010 г. за изграждане и покупка на
следния недвижим имот: Апартамент № 32, на шести жилищен етаж, който ще бъде
изграден в гр. София, СО - район "***", квартал "Обеля-3" /трета част/, съставляващо по
нотариален акт имот планоснимачен номер 1173 /хиляда сто седемдесет и три/, а по сега
действаща регулация съставляващ УПИ парцел XI-1173 /единадесет за имот планоснимачен
номер хиляда сто седемдесет и три/ от квартал 19 /деветнадесет/ по плана на град София,
местността „***“ – 6 м.р. /шести микрорайон/, одобрен със заповед № РД-09-50-301 от
21.03.2005 г., с площ от 1309 /хиляда триста и девет/ кв. м., при съседи по скица: от две
страни улици, УПИ парцел III-10ЗЗ /трети за имот планоснимачен номер хиляда тридесет и
три/ и УПИ парцел Х-1ЗЗ0 /десети за имот планоснимачен номер хиляда триста и тридесет/,
със застроена площ от 82.08 кв. м. заедно със съответните идеални части, който апартамент
се състои от три спални, хол с кухненски бокс, баня с тоалетна и тераса, при съседи:
апартамент № 31, вътрешен двор, апартамент №33 и коридор, и мазе № 34 на сутерен, със
застроена площ от 1, 24 кв. м. заедно със съответните идеални части от общите части и от
правото на строеж върху описаното по- горе място, при съседи: коридор, мазе №33,
подземен гараж № 37 и подземна улица.
Срещу решението е постъпила жалба от ответницата К.И., в която се правят
оплаквания за неговата неправилност.За да формира извод за основателност на предявения
иск съдът е ценил представени по делото официални документи, истинността на които е
била оспорена по реда на чл.193 от ГПК, както и на частни документи, които са били
оспорени по отношение на тяхната истинност и не носят подписа на ответницата.Същите е
следвало да бъдат изключени от доказателствата по делото.Необосновано съдът е приел, че
закупеният от ответницата недвижим имот с предварителен договор за покупко-продажба от
24.11.2010г. е бил на фаза „груб строеж“ през 2013г.Това се опровергава както от
съдържанието на предварителния договор, в който е отразено, че за сградата е издаден Акт
обр.15 на 31.07.2003г., така и от показанията на св.В. и Т..Имотът на ответницата е бил
изграден в окончателен вид по БДС още през 2010г., от когато се обитава от нея и
семейството й. Съдът необосновано се е позовал на представените по изп.д.№1403/18г. на
ЧСИ Ч. доказателства, тъй като от същите не се установява, че върху процесния имот е била
налагана обезпечителна мярка или вписана възбрана.Цялото изпълнително производство е
имало за предмет друг имот, а не този на ответницата, поради което издаденото
постановление за възлагане в полза на „Евро Азия“ООД не е породило прехвърлително
действие, тъй като е нищожно поради грешка в предмета.При постановяване на своето
решение съдът не е съобразил, че „Изотех Груп“ЕАД е нямал качеството на кредитор на
„Кей Ти Джи Билдинг Груп“ЕООД, ЕИК131232962, поради което не е бил носител на
вземане, което да прехвърли с договор за цесия от 06.12.2012г. на „Евро Азия“ООД,
последното от които е участвало като взискател по изпълнителното дело.Именно поради
това дружеството не е придобило собствеността въз основа на издаденото постановление за
2
възлагане, поради което и сключеният впоследствие договор за продажба с ищеца не е
породил прехвърлително действие. Предвид горното и обстоятелството, че владението на
ищцата, което е упражнявала върху процесния имот не е било прекъсвано следва, че
насрещната страна не е придобила правото на собственост на твърдените основание.Моли
съда да отмени решението по предявения главен иск и постанови друго по същество, с което
да го отхвърли като неоснователен.Претендират се разноски.
Ищецът Л.И. е депозирал отговор, в който се изразява становище за неоснователност
на подадената жалба и правилност на атакуваното решение.
Съдът като съобрази твърденията на страните, както и представените по делото
доказателства намира за установено следното от фактическа и правна страна :
По допустимостта на производството :
От наведените в исковата молба фактически твърдения се установява, че между
страните е налице извънпроцесуален спор относно титулярството на правото на собственост
върху недвижим имот, представляващ ап№32, находящ се в гр.София, ж.к.“***“, доколкото
всяка една от тях се легитимира като негов собственик – ищецът въз основа на договор за
покупко-продажба, а ответницата въз основа на съдебно решение по чл.19, ал.3 от ЗЗД.За
ищеца е налице интерес от предявяване на иск, с който да се разреши този спор със сила на
присъдено нещо, като без значение за допустимостта на производството е коя от страните
упражнява владение върху имота.
По правилността на обжалваното решение :
Жалбата на ответницата е в срок и производството пред въззивния съд е процесуално
допустимо. Разгледана по същество е неоснователна.
Съобразно общите правила за разпределение на доказателствената тежест ищецът
следва да установи в условията на пълно доказване основанието, на което е придобил
спорния имот.В процеса са наведени две придобивни основания, заявени в условията на
евентуалност – договор за покупко-продажба, сключен в предвидената от закона форма,
евентуално придобивна давност, която е започнала да тече в полза на ищеца от сключване
на договора, доколкото владението му е било предадено от продавача към този момент.
Не е спорно по делото, а се установява и от представените по делото доказателства,
че по силата на договор за покупко-продажба от 27.12.2013г., обективиран по н.а.№159, н.д.
№120/2013г. на Нотариус Д.Г., ищецът Л.И. е закупил от „Евро-Азия“ООД недвижим имот,
представляващ : ап.№32, находящ се в гр.***, ж.к.“***“, бл. ***, ет.6.Продавачът се е
легитимирал като собственик на описания имот въз основа на Постановление за възлагане
от 07.11.2013г., надлежно вписано на 04.12.2013г.Установява се още, че на 16.12.2013г. е
3
съставен протокол за принудително отнемане, по силата на който съдебният изпълнител е
отнел възложения имот от длъжника по изпълнението и го е предал на купувача „Евро
Азия“ООД.
Между страните не е било спорно, че длъжникът по изпълнението е бил собственик
на имота въз основа на реализирано право на строеж, което му е било учредено с договор от
21.12.2007г., както и относно това, че към момента на издаване на възлагателното
постановление сградата, в която се намира ап.№32, е била завършена до етап „груб
строеж“.Възлагателното постановление е акт с вещнопрехвърлително действие и за да може
обявеният за купувач да придобие имота, по отношение на който е насочено принудително
изпълнение, е необходимо длъжникът по изпълнението да е бил негов собственик.Както бе
посочено по-горе „Кей Ти Джи Билдинг Груп“ЕООД е бил собственик на имота, което
означава, че „Евро-Азия“ООД е придобил валидно правото на собственост върху ап.№32.
Неоснователни са направените в жалбата оплаквания.От представените по делото
доказателства се установява, че изпълнително дело №1403/2018г. по описа на ЧСИ И.Ч. е
образувано по молба на взискателя И.Т. за удовлетворяване на парично притезание срещу
„Кей Ти Джи Билдинг Груп“ЕООД.Предявените от посоченото лице искове са били
обезпечени, чрез налагане на възбрана върху процесния имот, като изрично в молбата
взискателят е поискал изпълнението да се насочи върху този имот.Както в обявлението за
насрочената публична продан, така и в наддавателните предложения, протокол за обявяване
на продавач и възлагателното постановление, е описан именно процесния имот.С оглед на
горното оплакването, че принудителното изпълнение по това дело е касаело друг имот е
неоснователно.Не следва да се разглежда по същество оплакването на ответницата, че
присъединеният взискател „Евро Азия“ООД е мним кредитор и не би следвало да участва в
изпълнителното производство.С право да оспорва участието в разпределението на кредитор,
който няма реално вземане, принадлежи само на останалите взискатели, които участват в
изпълнението, тъй като е възможно да се осуети възможността да бъдат
удовлетворени.Ответницата не е участвала в изпълнителното производство като
конкуриращ взискател и не би могла да прави такива възражение.Отделно от това
защитното средство на конкуриращия кредитор е предявяване на отрицателен
установителен иск срещу длъжника и привидния кредитор, а не чрез възражение. Следва да
се добави и това, че имотът може да бъде възложен не само на взискателя, но и на всяко
трето за изпълнението лице, което е направило валидно наддавателно предложение.Не
следва да бъдат коментирани и оплакванията за опорочена процедура по възлагането, тъй
като защитата срещу тези нарушения на съдебния изпълнител е предоставено само на
участниците в изпълнителния процес.
Неоснователни са оплакванията на ответницата, че правото на собственост върху
процесния имот е било придобито от нея преди издаване на възлагателното постановление в
полза на „Евро Азия“ООД.Източник на продажбено правоотношение в случая не е
сключеният на 24.11.2010г. предварителен договор за покупко-продажба, който има чисто
облигаторно действие, а постановеното впоследствие решение по в.гр.д.№4255/15г. на АС-
4
гр.София, с което този договор е бил обявен за окончателен.Исковата молба по иска с
правно основание чл.19, ал.3 от ЗЗД е била вписана в книгите за вписванията на
07.07.2014г., който момент определя изхода между конкуренцията между правата на
страните по делото.Към този момент собствеността върху процесния имот не е
принадлежала на продавача „Кей Ти Джи Билдинг Груп“ЕООД, поради което постановеното
по посоченото дело решение не е произвело конститутивното си действие и не е
прехвърлило собствеността върху продавача К.И..
От изложеното следва, че ищецът е установил активната си легитимация и
предявеният от него иск по реда на чл.124, ал.1 от ГПК следва да се уважи на предявеното
главно основание.
Това прави безпредметно произнасянето на съда по оплакването на ответницата, че тя
владее имота непрекъснато от момента, в който е сключила предварителен договор за
покупко-продажба от „Кей Ти Джи Билдинг Груп“ЕООД.Този факт би имал значение само в
хипотезата, при която съдът преценява дали ищецът е придобил собствеността на
евентуално наведеното придобивно основание/възражение на ответницата, че е придобила
имота евентуално по давност, направено в срока за отговор не е било направено – стр.43/.
Налице е съвпадане на крайните изводи на първоинстанционния и въззивния съд,
поради което обжалваното решение като правилно следва да бъде потвърдено.
В полза на въззиваемия следва да се присъдят направените пред настоящата
инстанция разноски, които се изразяват в заплатен адвокатски хонорар.
Предвид горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №262407 от 12.04.2021г., постановено по гр.д.
№2920/2020г. на СГС.
ОСЪЖДА К. Н. И., ЕГН**********, да заплати на Л. И. И., ЕГН**********, сумата
от 600/шестстотин/лв., представляваща направените пред въззивната инстанция разноски.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в месечен срок от връчването му на страните
пред ВКС по реда на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5