Р Е Ш Е Н И Е
№ 260693 / 10.6.2021г.
гр. Перник, 10.06.2021 г.,
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ПЕРНИК, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VIII състав, в открито съдебно заседание, проведено на деветнадесети май през
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: БОРИСЛАВА
БОРИСОВА
при
участието на секретаря Цветелина
Малинова
като разгледа
докладваното от съдията
гр.д. № 08212 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са от
„ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Хенрик Ибсен ” № 15, ет. 6, срещу М.Б.Д.,
ЕГН **********, обективно кумулативно съединени искове по реда на чл. 422 ГПК с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД да бъде
признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 242,10 лв. -
главница по Договор за потребителски паричен кредит № CREX-11245557/14.04.2015 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението в съда – 02.05.2019 г., до изплащане на вземането, и
сумата 72,51 лв. – лихва за забава за периода 23.04.2016 г. – 05.04.2019 г., за
които вземания е издадена Заповед № 2059/03.05.2019 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 02911/2019 г. по описа на Районен съд -
Перник.
В исковата молба се
излага, че на 10.01.2017 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД, ЕИК ********* е сключен Договор за продажба и
прехвърляне на вземания, по силата на който вземането, произтичащо от Договор
за потребителски паричен кредит № CREX-11245557/14.04.2015 г., сключен между „БНП
Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД и М.Б.Д. е прехвърлено в полза на ищеца.
Твърди се, че по силата на изрично пълномощно от цедента, ищецът е изпратил
уведомление до ответника, но пратката е върната в цялост като „непотърсена”,
поради което ответникът следва да се счита уведомен за извърпената цесия с
връчване на препис от исковата молба. Сочи се, че вземанията, предмет на
предявените искове, произтичат от договор за кредит, по силата на който „БНП
Париба Прсънъл Файненс” ЕАД е предоставила на ответника сумата 290,52 лв., от
която сумата 269,00 лв. – за закупуване на смартфон „LG“, платима пряко на
упълномощен търговски партньор, и сумата 21,52 лв. – за закупуване на
застраховка „Защита на плащанията“, платима директно на застрахователния агент
„Кардиф Животозастраховане, клон България“ и „Кардиф Общозастраховане, Клон
България“. Твърди се, че посочените суми са предоставени чрез банков превод на
упълномощения търговски партньор и застрахователния агент, с което
кредитодателят е изпълнил задълженията си по договора. От своя страна,
кредитополучателят се задължил да върне предоставения кредит на 12 броя месечни
погасителни вноски. Сочи се, че на 20.05.2015 г. ответникът преустановил
плащанията, поради което от следващия ден е изпаднал в забава и дължи
обезщетение за забава в размер на законната лихва. За събиране на вземането си
ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за
процесните суми. Заповедта била връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради
което за ищеца се породил правен интерес от предявяване на настоящите искове.
По изложените съображения се моли за уважаване на исковете и присъждане на
сторените разноски.
В срока по чл. 131 ГПК са депозирани четири писмени отговора от ответника
чрез назначения от съда особен представител адв. К., в който предявените искове
се оспорват и като недопустими. Навеждат се доводи, че исковете са недопустими,
тъй като не е спазена процедурата за разглеждане на спорове по реда на чл. 25
от Договора за потребителски кредит, както и поради това, че цесионерът няма
право на иск, тъй като не е платил цената по договора за цесия. Прави се
възражение, че договорът за цесия е нищожен, поради противоречие с чл. 26, ал.
2 ЗЗД поради липсата на цена, която е съществен елемент на договора. Оспорва се
като нищожен и договорът за кредит поради липсата на яснота за датата, на която
е сключен, и като противоречащ на закона и основен принцип на правото, тъй като
вноските не са с минимален размер и максимална продължителност. Излагат се
съображения, че ответникът не е уведомен за цесията. Възразява се, че
вземанията са погасени по давност.
Съдът, след като прецени доводите и
възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира за
установено следното:
По заявление на “ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ”
ЕАД, ЕИК *********, е издадена Заповед
№ 2059/03.05.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д.№ 02911 по описа за 2019 г. на РС-Перник срещу М.Б.Д. за сумата 242,10
лв. - главница по договор за паричен заем с номер CREX-11245557 от 14.04.2015
г., сумата 34,85 лв. - договорна възнаградителна лихва за периода от 20.05.2015
г. до 20.04.2016 г., сумата 93,80 лв. - лихва за забава за периода от 21.05.2015
г. – 05.04.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата 242,10 лв. от
датата на подаване на заявлението – 02.05.2019 г. до изплащане на вземането.
Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47,
ал. 5 ГПК.
С разпореждане от 04.11.2019 г. на заявителя е указано да предяви иск за
установяване на вземането си, на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК и в месечен
срок от съобщението е депозирана искова молба.
От представения по делото договор за потребителски кредит CREX
– 11245557 се установява, че на 14.04.2015 г. между ответника и „БНП Париба
Пърсънъл файненс“ ЕАД, е сключен договор за кредит, по силата на който кредиторът
се е съгласил да предостави на ответника сумата 290,52 лв., от която 269,00 лв.
– за покупка на стока смартфон LG finods259, и 21,52 лв. – застрахователна
премия, със задължение за връщането й на 12 месечни погасителни вноски, всяка
от по 27,70 лв., заедно със заплащане на такса ангажимент в размер на 41,83
лв., при годишен процент на разходите 27,84 %, като общият размер на
подлежащата на връщане сума е 332,35 лв.
Съгласно инкорпорирания в договора погасителен план заемът
се погасява на 12 месечни вноски, като падежът на първата погасителна вноска е 20.05.2015
г., а на последната – 20.04.2016 г.
От приетия по делото Сертификат № CREX-11245557/14.04.2015
г. се установява, че между
ответника и „Кардиф Животозастраховане, Клон България“ и „Кардиф Общо
застраховане, Клон България“ е сключен договор за застраховка „Защита на
плащанията“ за периода от усвояване на сумата по кредита до 24,00 часа на
датата на падежа на последната погасителна вноска съгласно погасителния план.
С уведомително писмо от 14.04.2015 г. „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ ЕАД уведомява „Технополис България“ ЕАД, че на ответника ще бъде
предоставен кредит в размер на 269,00 лв. за закупуване на стока.
Видно от приетия по делото касов бон, че на 14.04.2015 г. ответникът
е закупил стока от „Технополис България“ ЕАД на стойност 269,00 лв.
От приложение 1 към Договор за цедиране на задължения,
подписан на 10.01.2017 г., и потвърждение за извършената цесия, се установява,
че вземанията по договора за кредит, сключен с ответника, са прехвърлени от „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД.
Видно
от представеното пълномощно, че „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД е
упълномпощил „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД да уведоми от нейно име всички
длъжници по вземанията по кредити, които е цедирала с договор от 10.01.2017 г.,
за извършената цесия.
Към исковата молба е приложено уведомление за извършената
цесия, изходящо от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД чрез пълномощника му
„Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, без данни за получаването му от ответника в
известието за доставяне.
От заключението на вещото лице по допуснатата
съдебно-счетоводна ескпертиза се установява, че усвоената сума по договора за кредит
е в размер на 269,00 лв. за финансиране на стока. Вещото лице посочва, че за сумата
от 21,52 лв. не е налице информация за усвояването. По договора за кредит е
извършено плащане в размер на 55,40 лв., след което задълженията на ответника
са в размер на сумата 224,16 лв. – главница за финансиране на стока, сумата
17,94 лв. – главница за финансиране на услуга, а обезщетението за забава е в
размер на сумата 66,07 лв. – лихва за забава за периода 23.04.2016 г. –
05.04.2019 г. върху главницата от 224,16 лв., и сумата 5,59 лв. лв. – лихва за
забава за периода 23.04.2016 г. – 05.04.2019 г.
Въз основа на така
установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните
правни изводи:
Предявени са искове по реда на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК,
вр. чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 9 от ЗПК и чл. 86 ЗЗД.
Исковете са предявени за установяване вземанията на ищеца
към ответника, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение,
връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което на основание чл. 415, ал. 1,
т. 2 ГПК (редакция на текста изм. ДВ, бр. 86 от 2017 г.) за ищеца е налице
правен интерес от предявяване на настоящите установителни искове.
По възраженията на особения представител на ответника, че
исковете са недопустими поради неспазване на процедурата за разглеждане на
спорове по чл. 25 от договора и липса на процесуална легитимация на ищеца
следва да се отбележи следното:
Клаузата на чл. 25 от договора предвижда възможност за
кредитополучателя да инициира преговори и отправяне на възражение до кредитора,
а не дерогира общия ред за разглеждане на споровете между страните.
Неоснователен е и доводът, че ищецът не е процесуално
легитимиран да предявени настоящите искове. Легитимирана страна в исковия процес е тази, която претендира, че е
носител на материални права, засегнати от правния спор, предмет на процеса. В
случая ищецът – заявител в заповедното производство, твърди, че в качеството на
цесионер има вземания спрямо ответника.
С оглед изложеното, съдът намира, че предявените искове
са допустими.
При така предявените искове в тежест на ищеца е да установи, че между цедента и
ответника е сключен договор за заем с твърдяното съдържание, по силата на който
за ответника е възникнало задължение да върне сума в претендирания размер, че
между цедента и ищеца е сключен валиден договор за цесия, по силата на който са
му прехвърлени вземанията по договора за заем, че цесията е съобщена на
ответника от надлежната цена, изпадането на ответника в забава и размера на
обезщетението за забава.
По иска с правно основание чл. 9, ал. 1 ЗПК:
Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за
потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или
се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с
изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от
един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят
заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на
периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.
От съдържанието на представения по делото Договор за потребителски
кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на
кредитна карта CREX – 11245557 се
установява, че е посочен общият размер на кредита и условията за
усвояването му, посочен е годишен процент на разходите; съдържа погасителен
план, в който са посочени погасителните вноски по брой, размер, падеж
(обективиран в самия договор), както и останалите изискуеми от разпоредбите на чл.
11, ал. 1, т. 7 - 12
и 20
и ал.
2 ЗПК реквизити. Тъй като в договора е уговорено, че заетата сума се
предоставя при нулев лихвен процент за целия срок на договора, изискването на чл.
11, ал. 1, т. 11 и т. 12 ЗПК за посочване на последователността на
разпределение на вноските и за посочване отделно на главницата и лихвата в
рамките на отделната погасителна вноска в ситуация, в която потребителят погаси
предсрочно главницата по срочен договор за кредит и при която за него се
поражда право да получи нов погасителен план, е неприложимо. В случая
погасителният план към процесния договор, в съответствие с чл.
11, ал. 1, т. 11 ЗПК, съдържа информация за размера, броя, периодичността и
датите на плащане на погасителните вноски. Спазено е и изискването на чл.
11, ал. 1, т. 8 ЗПК за посочване на стоката или услугата и нейната цена в
брой. Поради това съдът приема, че процесният договор за кредит е действителен,
породил е действие между страните и не следва да намери приложение разпоредбата
на чл.
23 ЗПК.
По възражението на особения представител на ответника, че
договорът е недействителен поради липса на яснота относно датата на сключването
му, съдът намира следното:
На първата
страница на договора с печатен шрифт е посочена дата 14.04.2015 г. Същата дата
е изписана и саморъчно от кредитополучателя при полагане на подписа му върху
договора, на тази дата е издаден касовият бон за закупената с кредита стока и
уведомителното писмо за отпуснатия кредит. От изложеното следва несъмнен извод,
че договорът е сключен именно на изписаната от ответника дата 14.04.2015 г.
Относно възражението, че договорът е недействителен, тъй
като вноските следвало да са минимални и с максимална продължителност, следва
да се отбележи, че същото е лишено от правна опора и като такова -
неоснователно.
От заключението на вещото лице
по допуснатата съдебно-счетоводна ескпертиза се установява, че кредиторът е
предоставил на ответника сумата 269,00 лв., поради което съдът приема, че за
ответника е възникнало задължение за връщане на главница в посочения размер.
По отношение на уговорката за заплащане на сумата 41,83
лв. – такса ангажимет, съдът намира следното:
Разпоредбата на чл. 9 ЗЗД
урежда принципа на свобода на договарянето, но той не може да оправдае
уговарянето на клаузи, противоречащи на повелителните норми на закона и добрите
нрави. По смисъла на § 1,
т. 1 от ДР на ЗПК - "Общ разход по кредита за потребителя" са
всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение
за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора
за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на
кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на
прилагането на търговски клаузи и условия. От гореизложеното се налага извода,
че разходът "такса ангажимент" е известен на кредитора при
подписването му, т. е. това възнаграждение представлява "общ разход по
кредита" по смисъла на § 1,
т. 1 от ДР на ЗПК, макар да не е бил отразен като такъв в "ГПР"
по процесния договор за кредит. На следващо място, услугата
"ангажимент" е във връзка с усвояването и управлението на кредита,
поради което и не може да се приеме, че попада в приложеното поле на чл.
10а, ал. 1 ЗПК. Поради това претендирането от потребителя противоречи и на
забраната на чл.
10а, ал. 2 ЗПК, според която кредиторът не може да изисква заплащане на
такси и комисиони за действия за управление на кредита. С оглед изложеното,
съдът намира, че посочената клауза е нищожна и не поражда задължение за
потребителя.
От заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната
експертиза се установява, че ответникът е заплатил сумата 55,40 лв. /две вноски
от по 27,70 лв./, с която следва да бъде намалено задължението за главница и
следователно подлежащата на връщане главница е в размер на 213,60 лв.
От представените доказателства
съдът приема за установено, че вземанията по договора с ответника са валидно
прехвърлени на ищеца в настоящото производство, за което длъжникът е надлежно
уведомен с връчване на препис от исковата молба, съдържаща уведомление от
предишния кредитор и нарочно пълномощно в полза на ищеца.
По възражението на
ответника за недействителност на договора за цесия поради липса на основание,
респ. поради неплащане на цената, следва да се отбележи следното:
В Решение № 37/28.02.2017 по дело № 50235/2016
на ВКС, ТК, IV г.о. се приема, че с договора за цесия кредиторът на едно
вземане го прехвърля на друго лице, като за действителността на договора е без
значение, какво е основанието (причината) на договора. Законът урежда
спицифични последици, ако прехвърлянето е възмездно, като в този случай
цедентът отговаря за съществуването на вземането по време на прехвърлянето. По
силата на цесията новият кредитор е поставен в правното положение на стария и
длъжникът може да направи на новия кредитор всички възражения, които е могъл да
направи на стария – неговото положение не може да бъде влошено от цесията. Той
може да загуби единствено възможността да прихване задължението си срещу свое
вземане към предишния кредитор, но само ако се е съгласил с прехвърлянето на
вземането.
С оглед изложеното
съдът намира, че непосочването на цената на вземанията в договора за цесия не
води до неговата недействителност, а още по-малко неплащането й, което е
относимо към изпълнението, а не към
възникването на облигационната връзка.
Преписът от исковата молба, ведно с приложенията
към нея, са връчени на ответника чрез назначения особен представител.
Следователно длъжникът е получил изходящото от цедента (чрез надлежно
упълномощен представител) до него уведомление. Защитата, която се осъществява
от назначения по делото в хипотезата на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител
осигурява защита на страна по делото, по отношение на която е приложена
фикцията на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Особеният представител може да извършва широк
кръг от процесуални действия и съответно той се явява и надлежен адресат на
всички твърдения, наведени от насрещната страна. Следователно, връчването на всички
книжа по делото на ответника е надлежно, дори и ако е направено на особения
представител и от този момент се пораждат свързаните с факта на връчване правни
последици (в този смисъл е Решение № 198/18.01.19 г. по т. д. № 193/18 г. на
ВКС). Получаването на уведомлението е факт, настъпил в хода на процеса, който е
от значение за спорното право и поради това следва да бъде съобразен при
решаването на делото, с оглед чл. 235, ал. 3 от ГПК. Доколкото законът не
поставя специални изисквания за начина, по който следва да бъде извършено
уведомлението, то получаването на същото в рамките на съдебното производство по
предявен иск, за прехвърленото вземане не може да бъде игнорирано (така решение
№ 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о.). Затова съдът
приема, че с връчването на съобщение за извършената цесия, като приложение към
исковата молба е осъществено надлежно уведомяване за цесията, а изложените
доводи в противен смисъл се явяват неоснователни. По тези съображения следва,
че процесната цесия има действие за длъжника и тъй като същият не твърди да е
извършил плащане на прехвърленото вземане, то ищецът - цесионер се явява
носител на това вземане.
С оглед изложеното, съдът
приема, че предявеният иск за главница е основателен за сумата 213,60 лв.,
до който размер следва да бъде уважен и отхвърлен за разликата над 213,60 лв.
до пълния претендиран размер 242,10 лв.
Предвид обстоятелството, че
искът има за предмет парично вземане, като правоувеличаваща последица от
предявяването му следва да бъде уважено и искането за присъждане на законна
лихва върху главницата, считано от депозиране на заявлението в съда – 02.05.2019
г., до окончателното изплащане на вземането.
По иска с правно основание чл.
86 ЗЗД.
Съгласно чл. 86, ал. ЗЗД при неизпълнение на парично
задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата. Съгласно чл. 84, ал. 1, изр.
1 ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада
в забава след изтичането му.
Видно от представения погасителен
план, че падежът на първата вноска е 20.05.2015 г., а на последната 20.04.2016
г. Тъй като първата и втората вноска /с падежи 20.05.2015 г. и 19.06.2015 г./ са
платени, следва, че кредитополучателят е изпаднал в забава за плащане на
третета вноска с падеж 20.07.2015 г. с изтичането му, т.е. на 21.07.2015 г.
Доколкото началният момент на
забавата, заявен с исковата молба е 23.04.2016 г., към който момент цялата
главница е изискуема, обезщетението за забава, изчислено от съда с онлайн
калкулатор до крайния претендиран момент – 05.04.2019 г., е 63.98
лв.
Предвид изложеното съдът прави
извод, че искът с правно основание чл. 86 ЗЗД следва да бъде уважен за сумата 63.98
лв., представляваща обезщетение за забава за периода 23.04.2016
г. – 05.04.2019 г. и отхвърлен за разликата над сумата 63.98 лв.
до пълния предявен размер 72,51 лв.
По разноските:
С оглед отправеното искане и
съгласно задължителните указания, дадени с т.12 на Тълкувателно решение №
4/18.06.2014 г. по т.д.№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да се
произнесе по сторените от страните разноски в заповедното и исковото
производство.
Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК
ищецът има право да му бъдат присъдени направените разноски, съразмерно на
уважената част от исковите претенции. В настоящото исково производство ищцовото
дружество е направило следните разноски: 25,00 лв. – държавна такса, 100,00 лв.
– юрисконсултско възнаграждение, 150,00 лв. – депозит за особен представител, 200,00
лв. – депозит за експертиза, т. е. направените разноски в исковото производство
са в общ размер на 475,00 лв. В заповедното производство ищецът е направил
разноски както следва: 25,00 лв. – държавна такса, и 50,00 лв. – юрисконсултско
възнаграждение, т.е. общо 75,00 лв.
От така сторените разноски на
ищеца следва да се присъди сумата 419,09 лв., представляваща разноски за исковото
производство, и сумата 66,17 лв. –
разноски за заповедното производство, съобразно уважената част на исковете.
Ответникът не е направил искане
за присъждане на разноски съобразно отхвърлената част на исковете и не е
представил доказателства за сторени разноски, поради което такива не следва да
му бъдат присъдени.
Мотивиран от гореизложеното,
съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че М.Б.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, ДЪЛЖИ на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Хенрик Ибсен ” № 15, ет. 6, сумата 213,60 лв. /двеста и тринадесет лева и шестдесет
стотинки/ - главница по Договор за потребителски паричен кредит №
CREX-11245557/14.04.2015 г., сключен с „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД,
вземанията по който са прехвърлени по силата Договор за продажба и прехвърляне
на вземания от 10.01.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението в съда – 02.05.2019 г., до изплащане на вземането, и сумата 63,98 лв. /шестдесет и три лева и деветдесет и осем
стотинки/ – лихва за забава за периода 23.04.2016 г. – 05.04.2019 г., за които
вземания е издадена Заповед № 2059/03.05.2019 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 02911 по описа за 2019 г. на Районен съд
- Перник, КАТО ОТХВЪРЛЯ
исковете за сумата над 213,60 лв. до 242,10 лв. – главница, и за сумата над 63,98 лв.
до 72,51 лв. - обезщетение за забава за периода 23.04.2016 г. – 05.04.2019 г.
ОСЪЖДА М.Б.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на „ФРОНТЕКС
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Хенрик Ибсен ” № 15, ет. 6,
сумата 419,09 лв. /четиристотин и деветнадесет лева и девет стотинки/ -
разноски за исковото производство, и сумата 66,17 лв. /шестдесет и шест лева
и седемнадесет стотинки/ – разноски за заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд –
Перник в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
След влизане на решението в сила изисканото ч.гр.д. № 2911
по описа за 2019 г. на Районен съд – Перник да бъде върнато на съответния
състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по
настоящето дело.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: И.Д.