МОТИВИ към РЕШЕНИЕ № 173 от 29.07.2019г. по НОХД №
575/2019г. по описа на Районен съд Несебър, VI състав, Валери Събев.
Съдебното
производство по делото е образувано по повод внесен в съда от Районна
прокуратура – Несебър обвинителен акт срещу С.В.К. за това, че на 08.09.2015г.,
около 16:30 часа, на главен път 1-9 /Бургас-Варна/, 169-ти км., на 3 км. от гр.
Обзор, на територията на община Несебър, при управляване на лек автомобил марка
„Фолксваген”, модел „Голф”, с peг. ***, нарушил правилата за движение по
пътищата, визирани в чл.16,
ал.1, т. 1, чл. 20, ал. 1 ЗДвП, чл.21, ал.2 вр. ал.1 от ЗДвП и чл. 47, ал. 3 от
ППЗДвП, като управлявал с по-висока скорост от означената на знак В26 - 60
км/ч, а именно - със 77 км/ч, вследствие на което допуснал пътнотранспортно
нарушение с лек автомобил марка „Пежо", модел „607" с per. № ***,
управляван от Н.Б.Х.и с товарен автомобил, марка „Мерцедес", модел
„Спринтер", с peг. № ***, управляван от Ж.К.В.и по непредпазливост
причинил средна телесна повреда на Ц.И.Х., ЕГН **********, пътуваща в лекия
автомобил „Пежо", изразяваща се във фрактура на II, III, IV-ти стъпални
кости на ляво ходило, което довело до трайно затруднение движението на левия
крак за срок от около 2-2,5 месеца, при обичайно протичане на оздравителния
процес - престъпление по чл.
343, ал. 1, б. „б" вр. чл. 342, ал. 1 от НК вр. чл. 16, ал. 1, т. 1, чл.
20, ал. 1 ЗДвП, чл. 21, ал.2 вр. ал. 1 от ЗДвП и чл. 47, ал. 3 от ППЗДвП.
В хода на съдебните
прения представителят на Районна прокуратура – Несебър поддържа повдигнатото
обвинение. Счита, че деянието е доказано по безспорен начин. Сочи, че
престъплението е осъществено от К. при формата на вината непредпазливост.
Предлага той да бъде признат за виновен и да му се наложи наказание при
съобразяване на разпоредбата на чл. 78а от НК, което с оглед изтеклия период от
датата на деянието до момента да се определи като „глоба” в размер на 1000 лв. На
основание чл. 78а, ал. 4 от НК предлага на К. да не се налага наказание
Лишаване от право да управлява МПС. Иска в негова тежест да бъдат възложени направените
в хода на ДП разноски на стойност от 1217.79 лева - за извършване на
експертизи.
Защитникът на
обвиняемия сочи, че подзащитният му искрено съжалява за това, което се е
случило. Акцентира на факта, че вследствие на това ПТП той също е пострадал.
Моли да не бъде лишаван от управление. По отношение на наказанието ГЛОБА моли да
бъде наложена в минималния предвиден от закона размер.
Обвиняемият
поддържа казаното от адвоката си. В последната дума моли да му се наложи
минимална глоба и да не му се отнема свидетелството за управление на МПС.
По
делото се установява следната фактическа обстановка:
Обвиняемият
С.В.К. е роден на ***г***, с постоянен и настоящ адрес ***, българин, български
гражданин, неженен, неосъждан, със средно образование, ЕГН **********. От изготвената
справка за нарушител (на л. 82 – л. 83 от том I
от ДП) се установява, че К. е правоспособен водач от 2012г. и е наказван за
нарушения на ЗДвП пет пъти (с 3 НП и 2 фиша).
На
08.09.2015г. около 16:30 часа обвиняемият К. управлявал лек автомобил „Фолксваген",
модел „Голф”, с peг. *** по главен път 1-9 /Бургас-Варна/, 169-ти км., на 3 км.
от гр. Обзор, на територията на община Несебър. В посочения участък било
въведено ограничение на скоростта от 60 км/ч, а пътната настилка била мокра,
тъй като валял слаб дъжд. Навлизайки в десен завой автомобилът, управляван от К.,
се движел със 77 км/ч. В същото време в насрещното движение се движел лек
автомобил марка „Пежо", модел „607" с per. № ***, управляван от
Николай Богданов Хамамджиев. На предна дясна седалка в автомобила се намирала Ц.И.Х..
Автомобилът се движел със скорост от 55 км/ч. Зад него със същата скорост се
движел товарен автомобил марка „Мерцедес", модел „Спринтер", с peг. №
***, управляван от Желязко Колев Вълев. След като навлязъл в завоя
управляваният от К. автомобил преминал през неравност на пътя. К. задействал
волана наляво, употребил спирачки и превключил от четвърта на трета скорост. В
резултат на скоростта, с която се движел автомобила, от действията на К. същият
поднесъл, обвиняемият загубил управлението му и навлязъл в лентата за насрещно
движение, при което последвал челен сблъсък с движещия се в тази лента
автомобил „Пежо”. Водачът на товарния автомобил „Мерцедес", модел
„Спринтер" възприел сблъсъка, употребил „аварийно спиране” и изместил с
волана на дясно товарния фургон. С предната си лява част този автомобил се
блъснал в задната дясна част на отскочилия назад автомобил „Пежо”. След
инцидента на водачите били направени изследвания, от които се констатирало, че
никой от тях не е употребил алкохол.
От
изготвената по ДП съдебномедицинска експертиза (на л. 150 – л. 151 от том I ДП) и изготвената комплексна експертиза с участието на
съдебен лекар (на л. 19 от том II от
ДП) се установява, че вследствие на удара между автомобила „Фолксваген" и
автомобила „Пежо” Ц.И.Х. претърпяла фрактура на II, III, IV-ти стъпални кости
на ляво ходило, което довело до трайно затруднение движението на левия крак за
срок от около 2-2,5 месеца, при обичайно протичане на оздравителния процес.
От
изготвените комплексна автотехническа експертиза (на л. 155 – л. 168 от том I от ДП) и допълнителна експертиза (на л. 11 – л. 19 от
том II от ДП) се установява, че скоростта на движение на
управлявания от обвиняемия автомобил била около 77 км/ч. Според вещите лица
произшествието е възникнало вследствие на движението с посочената скорост на
управлявания от К. автомобил (съобразена с пътната обстановка би била скорост
от около 40 км/ч, при която произшествието би могло да бъде предотвратено).
Експертите са посочили, че в пряка връзка с произшествието са действията на
водача по боравене със спирачките и волана, които при движението му с тази
скорост са довели до поднасяне на автомобила в остър десен завой и навлизането
му в лентата за насрещно движение. От експертизите се установява, че
произшествието е било непредотвратимо за водача на автомобила „Пежо”, който е
имал „опасна зона” за спиране от около 38 метра, а разстоянието до мястото на
удара било 17,20 метра.
Така
установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани в хода на
досъдебното производство доказателства. Показанията на свидетелите Еджевит Дал,
Желязко Вълев, Седжатин Дал, Ц.Х., Николай Хамамджиев, Стоян Желев, се
потвърждават и от обясненията на обвиняемия, който признава вината си и описва
сходна фактическа обстановка на тази, описана от свидетелите. Изготвените по ДП
експертизи не са оспорени и се кредитират изцяло от съда като обективни,
компетентни и безпристрастни. От тях се установяват релевантни за спора факти –
уврежданията, получени от пострадалото лице и механизмът на самото
произшествие, вкл. и причините за него. От извършения оглед на
местопроизшествие се потвърждават установените по делото факти. Писмените
доказателства по делото потвърждават установената фактическа обстановка.
Налага
се краен извод, че събраните писмени доказателства и експертни заключения, в
съвкупност с гласните такива, допринасят за категорично установяване на
гореописаната фактическа обстановка. По делото не се събраха доказателства,
които да поставят под съмнение така установените факти.
При
така установената фактическа обстановка съдът намира, че обвиняемият е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 343,
ал. 1, б. „б" вр. чл. 342, ал. 1 от НК вр. чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 от
Закона за движението по пътищата.
Според
цитираните норми на наказание подлежи деец, който при управление на МПС наруши
правилата за движение и в причинна връзка с това нарушение по непредпазливост
причини средна телесна повреда на едно лице.
Първият
елемент от обективната страна на деянието е да е извършено нарушение на
правилата за движение по пътищата от страна от обвиняемия. В конкретния случай
прокуратурата е повдигнала обвинение за това обвиняемият да е нарушил правилата
на чл. 16, ал. 1, т. 1, чл. 20, ал. 1 ЗДвП, чл. 21, ал. 2 вр. ал.1 от ЗДвП и
чл. 47, ал. 3 от ППЗДвП. В тази връзка нарушението на чл. 20, ал. 1 ЗДвП –
отсъствие на постоянно упражняван контрол върху автомобила, е самостоятелно и
може да бъде осъществено само доколкото не е налице нарушение относно режима на
скоростта. Когато изгубването на контрола върху управлението на автомобила е в
резултат на допуснато нарушение относно режима на скоростта (както в настоящия
случай), извършеното нарушение на правилата за движение е по чл. 21, ал. 2, а
не по чл. 20, ал. 1 ЗДвП. В този смисъл е Решение № 353 от 4.XII.1991г. по н. д. № 366/91 г., ВК. Ето защо
настоящият съдебен състав достигна до краен извод, че обвиняемият не е допуснал нарушение на чл. 20, ал. 1 ЗДвП. Както се установява от фактическа страна по делото контролът на
автомобила е изгубен вследствие на превишената скорост. Поради същата причина К. е навлязъл и в насрещната лента на движение,
поради което следва да се приеме, че не са налице и тези нарушения, цитирани в
обвинителния акт. Навлизането в лентата за насрещно движение не е извършено
самостоятелно, а е настъпило единствено в резултат на движението с превишена
скорост. Ето защо нормата на чл. чл. 16, ал. 1, т. 1 ЗДвП, която касае
пресичането на маркировката и навлизането в лентата за насрещно движение, също
не е нарушена по самостоятелен начин. Нормата на чл. 47, ал. 3 от ППЗДвП също
не може да се приеме за нарушена, доколкото в нея е предвидено значението на
пътен знак „В26”. В случая нарушението е на режима на разрешената скорост по
смисъла на чл. 21, ал. 2 ЗДвП, поради което нормата на чл. 47, ал. 3 от ППЗДвП
не представлява самостоятелно правило за движение, което да е нарушено от
водача. Изложеното мотивира съдебният състав с присъдата да оправдае обвиняемия
по обвинението да е нарушил чл. 16, ал. 1, т. 1, чл. 20, ал. 1 ЗДвП и чл. 47,
ал. 3 от ППЗДвП.
Другото нарушение на ЗДвП, вменено на К., е допуснато от него, като в причинна връзка
с нарушението е настъпило и процесното ПТП. На обвиняемия е повдигнато обвинение, че е управлявал МПС
със скорост, по-висока от разрешената. Разрешената скорост е нормативно определена в разпоредбата на чл.
21 ЗДвП. В съдебната практика се е утвърдило положението, че разрешената скорост
е тази, която законът допуска в определените участъци от пътищата и за която
има поставени съответни знаци, с които водачите са длъжни да се съобразяват. В случая е безспорно, че за
участъка е била разрешена скорост от 60 км/ч (с пътен знак В26), а от
заключенията на автотехническите експертизи се установява, че преди навлизане в
завоя К. се е движел с около 77 км/ч. Т.е. безспорно обвиняемият не е съобразил скоростта си с предвидените
ограничения и по този начин е допуснал нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 ЗДвП. В причинна връзка с това нарушение е настъпило и процесното ПТП.
Наред с това от обективна страна безспорно се
установява, че вследствие на произшествието свидетелката Х. е претърпяла телесни
увреждания. Както се установи от фактическа страна в пряка причинна връзка с
произшествието тя е получила фрактура на II, III, IV-ти стъпални кости на ляво
ходило, което довело до трайно затруднение движението на левия крак за срок от
около 2-2,5 месеца. В съдебната практика на върховната инстанция е застъпено
разбирането, че белегът „трайност” се свързва с минимална продължителност от
около тридесет дни – напр. т. 8 от Постановление № 3 от 27.IX.1979 г., Пленум
на ВС, Решение № 1006 от 16.IХ.1974 г. по н. д. № 904/74 г., III н. о., Решение № 530 от 7.ХII.1984 г. по н. д. №
520/84 г., III н. о. (последните две свързани именно с трайно затруднение
движението на крайниците). В случая движението на левия крак на Х. е било
затруднено за повече от тридесет дни (около 2-2,5 месеца). Поради тази причина пострадалата е
претърпяла „средна телесна повреда” в резултат на настъпилото ПТП.
Нарушението на правилата за движение е съставомерно
и от субективна страна, тъй като К. е
съзнавал каква е разрешената скорост (обозначена с предвидения за това знак),
но въпреки това той е избрал по-висока скорост за движение. Ето защо той
съзнателно е допуснал нарушението на чл. 21, ал. 2 ЗДвП.
Същевременно
по отношение на настъпилото ПТП е действал по непредпазливост при форма на
вината небрежност. Обвиняемият не е предвиждал настъпването на процесното ПТП,
ведно с настъпилите вследствие от него увреждания на здравето на пострадалото
лице, но е бил длъжен, или е могъл да ги предвиди. Същият е следвало да
предвиди, че като не съобразява скоростта си с разрешената може да настъпи ПТП
между управляването от него МПС и други участници в движението. Бил е длъжен и
е могъл да предвиди, че от това ПТП могат да настъпят телесни увреждания за
участниците в него.
С
оглед изложеното съдът достигна до краен извод, че К. е извършил престъплението
по чл. 343, ал. 1, б. „б" вр. чл. 342, ал. 1 от НК вр. чл. 21, ал. 2 вр.
ал. 1 от Закона за движението по пътищата.
Налице
са и предпоставките на чл. 78А от НК за освобождаване на дееца от наказателна
отговорност чрез налагане на административно наказание. Предвиденото в чл. 343,
ал. 1, буква „б” НК наказание е до три години или пробация за средна телесна
повреда. Видно от свидетелство за съдимост на К. лицето е неосъждано.
Наред това с престъплението не са
причинени съставомерни имуществени вреди, тъй като елемент от състава му е
причиняването на средна телесна повреда. Поради тази причина няма пречка за
приложението на чл. 78 А – арг. от т. 3 от Тълкувателно решение №
2/22.12.2016г. по тълк. д. № 2/2016г. по описа на ОСНК на ВКС. Ето защо съдът
прие, че всички предпоставки на чл. 78 А са налице и освободи обвиняемия от
наказателна отговорност, като му наложи административно наказание „глоба” в
размер на 1000 лв.
При
определяне размера на наказанието, съдът се съобрази с т. 6 от Постановление №
7 от 04.11.1985г. по н.д. № 4/1985г., пленум на ВС. Според цитираното
постановление след освобождаването от наказателна отговорност, когато съдът ще
налага административното наказание по чл. 78а НК, се прилагат разпоредбите на
закона за административните нарушения и наказания, включително и чл. 27 ЗАНН. В
чл. 27, ал. 2 ЗАНН е предвидено, че при определяне на наказанието се вземат
предвид тежестта на извършеното, подбудите за неговото извършване и другите
смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на
нарушителя.
В
така очертаните рамки, съдът прие, че наложеното наказание „глоба” следва да бъде
определено в размер от 1000 лв. К. е неосъждан. Наред с това демонстрира добро
процесуално поведение. От момента на деянието до момента на постановяване на
присъдата е изминал сравнително дълъг период от време – близо четири години,
като за това забавяне обвиняемият не носи вина. Тези обстоятелства се отчитат
като смекчаващи отговорността. Обществената опасност на престъплението по чл.
343, ал. 1, буква „б” НК следва да се определи като сравнително ниска. К. е
лице с ниска степен на обществена опасност, за което свидетелстват и сравнително
малкото му наказания за нарушения на ЗДвП за периода от придобиване на
правоспособност (през 2012г.). Същевременно не са налице отегчаващи вината
обстоятелства. При отчитане на всички обстоятелства, предвидени в чл. 27 ЗАНН,
съдът достигна до извод, че деянието е осъществено изключително при смекчаващи
вината обстоятелства. Съдебният състав взе предвид ниската степен на обществена
опасност на дееца и съобразявайки смекчаващите вината обстоятелства достигна до
извод, че наказанието следва да бъде определено в минималния размер по чл. 78А НК от 1000 лв. Според съдебния състав така наложеното наказание в пълнота ще изпълни целите си, като
въздейства възпитателно върху обвиняемия и обществото и е съобразен напълно с
имотното състояние на обвиняемия, който е безработен от 08.08.2018г.
При
извършена преценка за справедливото административно наказание, което да се
наложи на обвиняемия, съдът взе предвид и разпоредбата на чл. 78А, ал. 4 НК вр.
чл. 343г НК. Следва да се има предвид, че по арг. от чл. 343г НК за
престъплението по чл. 343, ал. 1 НК е предвидено и кумулативното налагане на
наказанието „лишаване от право”. В тази връзка разпоредбата на чл. 78А, ал. 4 НК дава възможност на съдебния състав да реши дали да наложи наред с глобата и
административно наказание „лишаване от право”. При преценка на всички относими
обстоятелства, съдът достигна до краен извод, че на К. не следва да се налага
наказание „лишаване от право да управлява МПС”. Както вече се посочи деянието е
извършено единствено при наличието на смекчаващи отговорността обстоятелства, а
обвиняемият не се характеризира като лице с повишена степен на обществена
опасност. Поради тази причина съдът достигна до извод, че на обвиняемия следва
да се даде възможност да се поправи и превъзпита без допълнително ограничаване
на правата му чрез налагане на наказанието „лишаване от право”.
На основание чл.
189, ал. 3 от НПК и с оглед признаването на обвиняемия за виновен, съдът го
осъди да заплати в полза на Държавата, по сметка на ОД на МВР Бургас направените
по досъдебното производство разноски в размер на 1187.62 лева.
В тази връзка изводът на съда е, че не следва да му се възлагат разноски в
целия посочен от представителя на Р.п.Н. размер (от 1217,79 лв.), доколкото
сумата от 30,17 лв. представлява направени разноски за химическа експертиза на
св. Вълев (видно от експертизата и сметка на л. 136 – л. 137 от том I от ДП). Същевременно наличието или не на алкохол в
кръвта на водача Вълев няма отношение към престъплението, за което спрямо К. е
повдигнато обвинение. Поради тази причина обвиняемият не следва да заплаща и
разноски във връзка с това процесуално действие.
Така мотивиран, съдебният състав постанови
решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: