Р Е Ш Е Н И
Е
гр. В., 05.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВРАЧАНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, НО, 1-ви състав, в публично заседание на осми октомври две хиляди и деветнадесета
година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ВЕРОНИКА БОЗОВА
при участието на секретаря Р. М.
като разгледа докладваното от съдията
н.а.х.д.№898/2019 г. по
описа на ВрРС
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба на Ц.Ц.Г.,***,
против Наказателно постановление №26-0000207/13.08.2019 г. издадено от началника
на ОО АА В., с което на
основание чл.93, ал.1, т.1 ЗАвП, за нарушение по чл.6, ал.1 ЗАвП, на
жалбоподателя е наложена глоба в размер на 2000 лв.
В жалбата се твърди, че атакуваното
НП е неправилно, тъй като е постановено при допуснати в хода на
административно-наказателното производство нарушения, както и неправилно е
изведено извършването на административно нарушение. При това се моли за отмяна
на санкционния акт.
В съдебно заседание, жалбоподателят
се представлява от адв. Х., който поддържа жалбата и заявявайки неправилност и
незаконосъобразност на НП, моли за отмяната му.
Въззиваемата страна – ОО АА В.,
редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.
Пред първоинстанционния съд са
събрани нови гласни доказателства – разпитани са свидетелите Т. Г. и Ц. В..
Врачански районен съд, като
прецени събраните по делото доказателства и наведените доводи, приема за
установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
На 06.08.2019
г., около 06:25 часа часа, на път III-1004, при хотелски комплекс Х., с посока за
движение към гр. В., на жалбоподателя като водач на лек автомобил Опел Астра,
кат. М1 с рег. №***, била извършена проверка от св. Т. Г. ***. В хода на
проверката се установило, че жалбоподателят превозва лицето Ц. В., като
последният заявил, че е заплатил за превоза цената от 2 лева. Установил също, е
жалбоподателят е без разрешително за извършване на превоз на пътници.
За установеното св. Т. Г. съставил АУАН №261638,
в който посочил, че като на 06.08.2019 г., около 06:25 часа е осъществил превоз
на пътник срещу заплащане от 2 лв, без да има разрешително за извършване на превоз на пътници, жалбоподателят е нарушил
чл.6, ал.1 ЗАвП. АУАН е съставен в присъствието на нарушителя и му е връчен
лично, като в графа възражения същият вписал, че не взема пари от пътник.
На 13.08.2019
г., въз основа на съставения АУАН, при идентично словесно описание на извършеното
нарушение и субсумирането му под нормата на чл.6, ал.1 ЗавП, е издадено НП
№26-0000207, с което на основание чл.93, ал.1, т.1 ЗавП, на жалбоподтеля е
наложена глоба в размер на 2000 лв.
Така
изложената фактическа обстановка се установява въз основа показанията на св. Т.
Г., които съдът приема за логични, последователни и незаинтересовани, както и
от приложените по делото писмени материали и по конкретно сведения от св. Ц. В..
Свидетелят Т. Г. лично е извършил проверка на жалбоподателя и е констатирал, че
същият извършва превоз на пътник, като в сведения пътуващият със жалбоподателя
Ц. В. заявил, че е заплатил за превоза сумата от 2 лв и че не за първи път
пътува със жалбоподателя и не за първи път заплаща на жалбоподателя за превоза.
От
показанията на свидетеля Г. се установява също къде и при какви обстоятелства е
съставен АУАН. Съдът кредитира
показанията на свидетеля, намирайки ги за логични и последователни.
Съдът подложи на анализ и
показанията на св. Ц. В., при който анализ се довери на заявеното от него, че на
процесната дата е пътувал с жалбоподателя и същият го е извозвал от с. Челопек
до гр. В.. Довери се също и на твърдението му, че не за първи път пътува с
жалбоподателя и че се познават, тъй като са от едно село. Не се довери на
твърдението му, обаче, че не е заплатил на жалбоподателя за превоза и не е бил
запознат със сведенията, които е подписал по време на проверката. За да не се
довери на показанията на свидетеля в коментираната им част, съдът отчете, че
същият при извършената проверка е заявил съвсем друго, инкорпорирано в
изготвените на място сведения и подписани лично от него. Отчете също, че самият
свидетел твърди да е дал на жалбоподателя 2 лв., макар и да изтъква, че е дал
същите на жалбоподателя за да се почерпи, а не за да заплати за превоза. При
това, съобразявайки съдържащите се в твърденията на св. Ц. В. противоречия и
отчитайки заявеното от св. Т. Г., кореспондиращо със сведенията на св. Ц. В. от
деня на проверката, съдът прие, че в с.з. св. Ц. В.поддържа свидетелска теза,
неотговаряща на действителността и целяща да помогне на жалбоподателя да
избегне административно-наказателна отговорност.
Съдът кредитира необсъдените до
момента, но събрани по административно-наказателно производство доказателства.
Доколкото, обаче, същите са безпротиворечиви по отношение на релевантните за
доказване факти, съдът намира за ненужно по-подробното й съвкупно и поотделно
обсъждане.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
ПРАВНА СТРАНА следното:
Жалбата е подадена в установения
в чл.59, ал.2 ЗАНН 7-дневен срок, от надлежна страна и срещу подлежащо на
обжалване наказателно постановление, поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.
Разглеждайки я по същество, съдът
намира следното:
АУАН и НП са съставени в
предвидената от закона писмена форма, от компетентни лица и в сроковете по
чл.34, ал.1 и ал.3 ЗАНН. Съдът обаче счита, че в хода на производствотво е
допуснато съществено процесуално нарушение, ограничаващо правото на защита на
санкционирания и обуславящо отмяна на санкционния акт. Доводите на съда в тази
насока са следните:
Видно е, че както в АУАН, така и
в НП е отразено, че като на 06.08.2019 г., около 06:25 часа, е осъществил
превоз на пътник срещу заплащане от 2 лв, без да има разрешително за извършване
на превоз на пътници, жалбоподатеят е нарушил чл.6, ал.1 ЗАвП. В чл.6, ал.1 ЗАвП, обаче, е предвидено, че „обществен
превоз на пътници и товари се извършва от превозвач, който притежава лиценз за
извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република Б.,
лиценз за извършване на международен превоз на пътници или товари - лиценз на
Общността, или удостоверение за регистрация - за извършване на таксиметрови
превози на пътници, и документи, които се изискват от този закон“ – т.е. видно е, че нормата предвижда
притежаванието на няколко вида документи, като в АУАН и НП не се съдържа
информация кой от посочените в разпоредбата на чл.6, ал.1 ЗАвП такива водачът
не притежава. Отделно от това, фактическото обвинение във вида, в който е
описано и доказващо се по делото, представлява обвинение за извършване на
таксиметрова дейност, без разрешение, което се субсумира под нормата на чл.24,
ал.1 ЗАвП, предвиждаща, че „таксиметровите
превози на пътници се извършват от регистрирани превозвачи или от водачи,
извършващи дейността от името на регистриран превозвач, но за своя сметка, с
леки автомобили до седем места, включително мястото на водача, с електронен
таксиметров апарат с фискална памет, по ред, определен в наредбата по чл. 12а, ал. 5, след издаване на разрешение за
таксиметров превоз на пътници.“ При това съдът приема, че наказващият орган
неправилно е подвел жалбоподателя под административно-наказателна отговорност
по чл.6, ал.1 ЗАвП вместо по чл.24, ал.1 ЗАвП, с което е допуснал съществено
процесуално нарушение. Отделно от това, предвид констатираната от съда неяснота
на фактическото обвинение по смисъла на чл.6, ал.1 ЗАвП с оглед предвидените в
нормата няколко хипотези, съдът приема, че дори да можещше да се приеме, че
нарушението се субсумира под нормата на чл.6, ал.1 ЗАвП, НП отново подлежи на
отмяна поради неяснота на същото коя от множеството хипотези се твърди
жалбоподателят да е нарушил.
По
изложените по-горе съображения, съдът счита, че НП като неправилно и
незаконосъобразно следва да се отмени. Единствено за пълнота на въззивната
проверка следва да се посочи, че ако не бе допуснато установеното нарушение на
процесуалните правила, деянието на жалбоподателя се явява доказано, същото представлява
администравино нарушение и за него следва да се носи административно-наказателна
отговорност, предвиждаща санкция съобразно чл.93, ал.1, т.1 ЗАвП. Но поради
констатираните пропуски на наказващия орган, атакуваният санкционен акт не може
да породи валидни правни последици и следва да се отмени.
Така мотивиран и на основание
чл.63, ал.1 ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление №26-00000207/13.08.2019 г. издадено от началник на ОО АА В., с което на основание чл.93, ал.1, т.1 ЗАвП, за
нарушение по чл.6, ал.1 ЗАвП, на Ц.Ц.Г.,***, е наложено административно
наказание глоба в размер на 2000 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Административен съд – гр. В. в 14-дневен срок от датата на
получаване на съобщението, че решението е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ