Р Е
Ш Е Н
И Е
№149/6.11.2014г.
Девненски райoнен съд,
ПЪРВИ СЪСТАВ в публичнo заседание на седми октомври през две хиляди и четиринадесета гoдина, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ДОБРИНА ПЕТРОВА
при
секретаря С.Г. катo разгледа дoкладванoтo oт съдията гр. делo № 747 пo oписа за 2013 г., за да се прoизнесе, взе предвид следнoтo:
Предявен е иск от З.И.И. срещу И.Д.И., с правно основание чл.143, ал.2 вр. чл.149 от СК. Ищцата твърди, че с ответника са съпрузи
по силата на сключен гр. брак, за което има издаден акт за сключен гр. брак №2
от 06.06.2010 г. изд. от длъжностно лице по гр.
състояние с. Поляците, общ. Дългопол, обл. Варна. От
брака си имат родени две деца - Е. И. Д., ЕГН ********** и Д. И.Д., ЕГН
**********. Ищцата твърди, че в началото на брака отношенията помежду им се
развивали нормално, като м. ноември 2012 г. ответника е заминал да работи в гр.
Варна. В този момент отношенията им започнали бавно да охладняват. Твърди, че
ответника престанал да се прибира при нея и децата, като в началото изпращал
дребни суми пари, но това било за кратко време. Твърди, че въпреки опитите ừ
да сплоти семейството и да разбере каква е причината за охладнялото отношение
към нея и децата, опитите ừ оставали напразни. Твърди, че от края на 2012
г. тя и децата живеят в гр. Девня при нейните родителите ừ, като от
тогава тя не е виждала ответника, същият е дезинтересиран,
не заплаща издръжка. Ищцата твърди, че от момента на раздялата до сега, грижите
и финансовите средства за отглеждане на двете деца, плащането на всички битови
сметки, дрехи и храна са поети изцяло от нея и се оказват все повече непосилни
за нея, както и че разчита на непосредствената и безрезервна подкрепа от страна
на родителите си. Твърди, че детето Д. се нуждае от специални грижи предвид
здравословното му състояние. Същото страда от остър бронхиолит,
неуточнен, централно кординационно смущение ІІ степен
с риск за спастицитете, симптомна
епилепсия-ГТКП, няма стабилна опора на краката, не е в състояние да се движи
само въпреки възрастта си и се нуждае от грижи и внимание. Ищцата твърди, че
ответника няма друго семейство, работи и получава високо трудово
възнаграждение, живее в жилището на родителите си и може да осигурява издръжка
на децата си, въпреки, че не осъществява контакти с тях.
Моли, съдът да осъди бащата И.Д.И.,
ЕГН **********, да заплаща в полза на детето Д. И.Д., ЕГН **********, чрез
неговата майка и законен представител З.И.И., ЕГН
**********, издръжка в размер на 200 лв. месечно, с падеж 5-то число на месеца,
за който се дължи, считано от считано от 15.11.2012 г., ведно със законната
лихва за всяка закъсняла вноска, до настъпване на законна причина за изменение
или прекратяване на издръжката. Моли, съдът да осъди бащата И.Д.И., ЕГН
**********, да заплаща в полза на детето Е. И. Д., ЕГН **********, чрез нейната
майка и законен представител З.И.И., ЕГН **********,
издръжка в размер на 100 лв. месечно, с падеж 5-то число на месеца, за който се
дължи, считано 15.11.2012 г., ведно със законната лихва за всяка закъсняла
вноска до настъпване на законна причина за изменение или прекратяване на
издръжката. Претендират се и направените по делото разноски за заплатен
адвокатски хонорар
Предявен е иск от И.Д.И. против З.И.И., с правно основание
чл.127, ал.2 СК. Моли съда да определи местоживеенето на детето Е. И. Д., ЕГН ********** при него, с адрес: с.
Поляците, общ. Провадия, както и родителските права по отношение на детето Е.
да бъдат предоставени на него. На майката да бъде определен режим на лични
отношения с детето, съобразен с възрастта на детето. Майката да бъде осъдена да
заплаща в полза на детето Е. месечна издръжка в размер на 100 лв., считано от
датата на завеждане на исковата молба – 13.02.2014 г., до настъпване на законни
основания за изменяването или прекратяването ừ.
Иска се от съда да определи местоживеенето на детето Д. И.Д., ЕГН **********,
при майката З.И.,***, както и упражняването на родителските права по отношение
на детето Д. да бъдат предоставени на майката, като бъде определен режим на
лични отношения на бащата с детето, съобразен с възрастта на детето. Иска се от
съда бащата да бъде осъден да заплаща в полза на детето Д. месечна издръжка в
размер на 100 лв., от считано от завеждане на исковата молба – 13.02.2014 г.,
до настъпване на законни причини за изменяването или
прекратяването ừ.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата
молба от З.И.. Същата изразява становище, че иска е допустим, но неоснователен,
тъй като изложената фактическа обстановка не отговаря на действителната такава.
Оспорва изцяло обстоятелствата на които се основава иска.
Моли се съда, да постанови
решение, с което да предостави упражняването на родителските права по отношение
на децата Е. и Д. на майката, както и местоживеенето на децата да бъде при
майката на адрес: ***, като на бащата бъде определен режим на лични отношения с
децата всяка първа и трета събота от месеца от 13.30 ч. до 17.00 ч. на същия
ден предвид ниската възраст на двете деца и тяхното здравословно състояние.
Бащата да бъде осъден да заплаща в полза на детето Е. И. Д., ЕГН **********,
чрез нейната майка и законен представител З.И.И., ЕГН
**********, издръжка в размер на 100 лв. месечно, с падеж 5-то число на месеца,
за който се дължи, считано 15.11.2012 г., ведно със законната лихва за всяка
закъсняла вноска до настъпване на законна причина за изменение или прекратяване
на издръжката. Бащата да бъде осъден да заплаща в полза на детето Д. И.Д., ЕГН
**********, чрез неговата майка и законен представител З.И.И.,
ЕГН **********, издръжка в размер на 200 лв. месечно, с падеж 5-то число на
месеца, за който се дължи, считано 15.11.2012 г., ведно със законната лихва за
всяка закъсняла вноска до настъпване на законна причина за изменение или
прекратяване на издръжката. Претендират се и направените по делото разноски за
заплатен адвокатски хонорар.
ДСП Девня,
изразява становище, че майката е осигурила добра социално-икономическа среда за
правилното психо-физическо развитие на децата Е. и Д.
Исмаилови.
ДСП
Провадия представя писмено становище.
Съобразно събраните по делото
доказателства, настоящият състав приема за установено следното:
Видно от представено по делото копие на
удостоверение за сключен гр. брак изд. въз основа на акт №2 от 06.06.2010 г., е че И.Д.И. и З.И. Мюмюн са сключили гр. брак
пред длъжностното лице по гражданско състояние в с. Поляците, общ. Дългопол, обл. Варна, като съпругата е приела фамилното име И..
Видно от представено по делото в копие
удостоверение за раждане изд. въз основа на акт №І-2250 от 05.11.2010 г. Е. И. Д.
е родена на *** г. от майка З.И.И. и баща И.Д.И..
Видно от представено по делото в копие
удостоверение за раждане изд. въз основа на акт №2582 от 23.12.2011 г. Д. И.Д.
е роден на *** г. от майка З.И.И. и баща И.Д.И..
По делото е представено копие на епикриза ИЗ 6917 от 23.12.2011 г. изд. от СБАГАЛ „Проф. Д –
р Д. Стаматов – Варна” ЕООД, видно от което е, че Д. И.Д. е роден на *** г. в
стационар и е изписан на 23.12.2011г.
От представена по делото в копие епикриза ИЗ 711 от 31.01.2013 г. изд. от МБАЛ „Света
Марина” ЕАД
– Варна е видно, че Д. И.Д. е с диагноза
„Остър бронхиолит, неуточнен. Централно
координационно смущение ІІ степен с риск за спастицитет.
Симпотатична епилепсия –ГТПК”.
Представена е в копие епикриза КП№103 от 13.10.2012 г. изд. от „МБАЛ – Девня”
ЕООД видно от която Д. И.Д. е с окончателна диагноза „Бронхиолит,
неуточнен. МКБ – J 21.9”.
От представена по делото в копие епикриза ИЗ 23585 КП 95 от 12.07.2012 г. изд. от МБАЛ
„Света Марина” ЕАД – Варна е видно, че Д. И.Д. е
с диагноза „Остър ларинготрахеит”.
От представена по делото в копие епикриза ИЗ №26186 КП 018 от 02.08.2012 г. изд. от МБАЛ
„Света Марина” ЕАД – Варна е видно, че Д. И.Д. е
с диагноза „Гранд мал припадъци, неуточнени”.
Представена е в копие епикриза ИЗ№579/128 2013 от 25.05.2013 г. изд. от „МБАЛ –
Девня” ЕООД видно от която Д. И.Д. е с окончателна диагноза „Остър бронхиолит, неуточнен. МКБ J21.9”.
По делото са представени 4 бр.
амбулаторни листи с №№ 2406 от 20.05.2013 г., 585 от 02.10.2012 г., 21 от
06.03.2013 г., 578 от 27.09.2012 г. и диагнози: „Остър бронхиолит,
неуточнен”, „Обсервацио – Епилепсия”, „Гранд mal – припадъци/с малки припадъци petit mal или без тях/, неуточени” и
„Обсервацио – Епилепсия”.
От представено по делото медицинско
направление за ТЕЛК №000003 от 07.03.2013 г. е видно, че Д. И.Д. е с основна
диагноза „Гранд mal – припадъци/с малки припадъци
petit
mal или без тях/, неуточени”.
От представена по делото в копие
Електроенцефалограма №861 от 02.10.2012 г. Неврологичен кабинет при ДКЦ „Света
Марина” Варна е видно, че Д. И.Д. е с диагноза „Обсервацио
– Епилепсия”.
Представен е по делото в копие трудов
договор №90 от 01.07.2011 г. видно от който И.Д.И. е в трудово правоотношение с
„Елит – пътна сигнализация” ООД с основна заплата в размер на 310.00 лв.
От представена в копие заповед за
прекратяване на трудов договор №60 от 18.12.2013 г. е видно, че трудовите
правоотношения на И.Д.И. с „Елит – пътна сигнализация” ООД са прекратени.
Представено е в копие удостоверение изх.
№371 от 15.01.2014 г. изд. от „Елит – пътна сигнализация” ООД видно от което в
периода м. октомври 2012 г. – м. октомври 2013 г. на И.Д.И. са изплатени трудови
възнаграждения в общ размер на 5342.71 лв.
По делото са представени копия на 2 бр.
рецепти за предписани лекарства на децата Е. И. и Д. И. ведно с фискални бонове
за закупени лекарства от 19.02.2014 г., 24.02.2014 г. и 24.02.2014 г.
Представени са в копие амбулаторен лист
№2760 от 22.11.2013 г. с основна диагноза „Астма, неуточнена” и амбулаторен
лист №1823 от 02.10.2012 г. с основна диагноза „Обсервацио
– Епилепсия”.
По делото е представена в копие жалба от
И.Д.И. до директора на ДСП гр. Провадия.
Видно от представено по делото писмо от
НАП – ТД – Варна изх. №030331400203163 от 26.08.2014 г. е, че И.Д.И. има
регистриран трудов договор с работодател „РУД” Варна и основно месечно
възнаграждение в размер на 340 лв.
В представения социален доклад по случая от ДСП-Девня,
се излага, че майката е осигурила добра
социално-икономическа среда за правилното психо-физическо
развитие на децата Е. и Д., като изцяло разчита на финансовата, материална и
емоционална подкрепа от страна на родителите си и двамата си братя, които
участват при възпитанието и отглеждането на двете деца. В доклада се сочи, че
детето Д. е с ЕР на ТЕЛК №02915 от 105/12.08.2013 г. с диагноза „Детска
церебрална парализа” обуславяща 87%, и че майката през ден води детето на
рехабилитация в ДКЦ - 1 гр. Девня. Сочи се, че от месец януари 2014 г. З. И. е
назначена като личен асистент на детето Д.. Излага се мнение, че връзката баща
– деца е нарушена, като е необходимо първоначално контактите с децата Е. и Д.
да се осъществяват в присъствиетона майката и в ОЗД
по местонахождение на децата, с цел възобновяване на прекъсната емоционалн авръзка помежду им.
В представения социален доклад
по случая от ДСП Провадия, изготвен след
проведена среща - разговор с г- жа Х. Х. Х. (баба на децата по бащина линия) и
получена от нея информация се излага, че съпрузите живеят във фактическа
раздяла. След раздялата грижите по отглеждането и възпитанието на децата са
поети от майката, като през този период от време бащата е правил опити да
поддържа контакт с децата, както той така и родителите му, но същите са били
ограничавани от страна на майката и нейните родители.
От показанията на свид. М. и
Х., разпитани по искане на бащата, които
съдът цени с оглед разпоредбата на чл.172 от ГПК се установява, че
родителите са разделени от 2012г., преди това са живяли
в с. Поляците при родителите на съпруга. З. *** при родителите си да живее.
От показанията
на свид. Влахова и Вълчева се установява, че майката
се грижи за децата с помощта на своите родители и братята си, както и че едното
дете – момченцето е болно и постоянно се нуждае от профилактика, терапия.
Установява се, че децата бащата посещава рядко децата.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
При разделеното живеене на родителите, те нямат възможност
ежедневно да вземат решения, относно упражняването на конкретно право
на детето, както и относно цялостното упражняване на родителските права. Това неудобство, засягащо
пряко интереса на детето, се
разрешава с иск по чл.127, ал.2 от СК. Това е и разрешението на въпроса, възприето в
множество решения на ВКС, постановени по приложението на чл.71, ал.2 и чл.72 от СК от 1985 г. /отм./ - виж напр. решение № 1218 от
27.12.1999 г. на ВКС по гр. д. № 1129/99 г., II г. о. Така е и
в разглеждания случай.
Към момента децата Е. и Д. живеят при майката и
емоционалната връзка помежду им е много силна. Децата имат една година разлика
във възрастта и винаги са живели заедно, връзката между тях е силна, децата са
привързани едно към друго. Предвид събраните по делото доказателства, съдът
намира за безспорно установено, че майката притежава добри родителски и
възпитателски качества. От изслушаните по делото свидетелски показания следва
да се направи извода, че майката е тази, която се грижи и за двете децата,
последните две години подпомагана от родителите си. Същата има желание и
възможност да отглежда децата..
Като взе предвид горното, както и предвид ниската
възраст на децата, обстоятелството, че майката с оглед възрастта на децата е
по-пригодна да се грижи за тяхното отглеждане и възпитание, съдът счита, че в
интерес на децата е същите да бъдат отглеждани от майката. Съдът счита, че не е
в интерес на децата същите да бъдат разделени, като тук следва да се има
предвид, че съгласно Постановление № 1/12.12.74 г. на
ВС, Пленум, с предоставянето на родителските права на единия родител всички
деца следва да живеят при този родител, като отделното живеене на децата е
допустимо, когато важни причини налагат това. В настоящия случай липсват данни
и доказателства за наличието на такива важни причини по смисъла на ППВС № 1/74
г., които да налагат разделяне на децата.
Ето защо съдът намира, че родителските права по
отношение на децата Е. и Д., следва да бъдат предоставени за упражняване на
майката. По този начин се защитават в най-висока степен интересите на децата.
Съответно и местоживеенето на децата да бъде определено при майката.
В съответствие с изложеното, на основание чл.127, ал.2
във вр. с чл.59, ал.4 от СК, съдът следва да определи
и режим на лични отношения на бащата с децата, който предвид ниската възраст на
децата и здравословното състояние срещите следва да се извършват в присъствието
на майката, както следва: всяка първа и
трета събота от месеца от 10.00 ч. до 18.00 ч. в събота .
Съдът е сезиран с искове с правно основание чл.143, ал.2 от СК за
присъждане на издръжка в полза на малолетните деца Е. и Д. и която дължи
ответника, като баща на децата и след като родителите не живеят заедно.
Посочената разпоредба предвижда, че родителите дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца, независимо от това, дали са трудоспособни и дали
могат да се издържат от имуществото си. Правото да получи издръжка е
безусловно, като е достатъчно наличието на качеството "непълнолетно
лице" по отношение на претендиращия издръжката, а размерът на издръжката,
съгласно чл.142, ал.1 от СК, се
определя в зависимост от две величини - нуждите на детето, което има право на
издръжка и възможностите на родителя, който я дължи, като е определен в ал.2 на
същата разпоредба само минималния размер на издръжката на едно дете и която е
равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата, която към
настоящия момент е 340 лв. или минималната издръжка е от 85 лв. Нуждите на
детето се преценяват с оглед на правилното му отглеждане, здравословното
състояние, възраст, нуждите от получаване на образование на детето и задоволяване
на неговите потребности.
Режимът на родителското алиментно задължение е специален и характерен и се отличава
с особената взискателност спрямо родителите и с особената си благоприятност спрямо децата. Родителите са длъжни да
издържат своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и
дали могат да се издържат от имуществото си.
Преценявайки материалните възможности на родителите и потребностите на
децата Е. и Д., детето Е. навършило 3 годинки, с
оглед неговата възраст, съдът намира, че общата негова издръжка следва да е в
размер на 150 лв., от които бащата да заплаща 100 лв., а майката да осигурява
50 лв. Преимущественото парично участие на бащата се обуславя от обстоятелството,
че майката полага непосредствени грижи по отглеждането и възпитанието на
детето. В разглежданата хипотеза съдът преценява преди всичко нуждите и
интересите на Е. и с определяне на издръжка в посочения размер за него ще се
осигурят такива условия на живот каквито би имало, ако родителите му живееха
заедно. Заплащането на месечна издръжка в размер на 100 лв. за детето Е., не
биха затруднили ответника, тъй като той е в трудоспособна възраст и реализира
доход . Предвид здравословното
състояние на детето Д., непрекъснато боледуване /представени множество епикризи по делото/ се доказа наличието на завишена нужда
от средства за него. Следва да се вземе предвид и изложеното в соц. доклад на
ДСП Девня, че детето е с диагноза „детска церебрално парализа”. Предвид
трудоспособната възраст на бащата, същият е ангажиран и по трудово праовотношение, видно от справка от НАП, на л.137 от
делото, то същият би могъл да осигурява издръжка в размер на 180 лв. за детето Д.,
а майката 85 лв. Съдът отчита обстоятелството,
че за детето Д. майката е назначена за личен асистент.
Следва да бъдат уважени и исковете за заплащане на издръжка за минало
време т.е. 15.11.2012 г., тъй като ответника не ангажира доказателства, че е
заплащал такава за този период. Събраните гласни доказателства потвърждават, че
бащата не е полагал преки и непосредствени грижи за децата, нито осигурявал
парични средства. Епизодичните посещения и срещи с тях не могат да се приемат
за такива.
Ето защо, искът за присъждане на
издръжка в полза на детето Д. следва да се уважи за сумата от 180 лв.и отхвърли
за горницата над тази сума до претендираните 200лева.
С оглед на размера на
присъдените издръжки и на основание чл.78, ал.6 ГПК, ответникът следва да бъде
осъден да заплати държавна такса по сметка на ДРС в размер на 403.20 лв.
/144+259.20/ за исковете по чл.143 СК и държавна такса в размер на 129,20 лв.
/50+79.20/ за исковете по чл.149 от СК.
При този
изход на спора на основание съразмерно на уважената част от иска, по реда на
чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца адв. възнаграждение 280
лв.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК на
ответникът също следва да се присъдят разноски, съразмерно на отхвърлената
претенция в размер на 4 лв. за внесена дж.такса.
Разноски за адв.възнаграждение не се присъждат поради
липсата на доказателства за заплащането му.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на
децата Е. И. Д., ЕГН ********** и Д. И.Д.
ЕГН ********** на майката З.И.И..
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на децата Е. И. Д., ЕГН ********** и Д. И.Д., ЕГН **********, при майката З.И.И. ***.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата И.Д.И. ЕГН ********** с децата Е. И. Д., ЕГН ********** и Д. И.Д., ЕГН
********** всяка първа и трета събота
от месеца от 10.00 ч. до 18.00 ч. в събота в присъствието на майката.
ОСЪЖДА бащата И.Д.И., ЕГН
**********, да заплаща
месечна издръжка в полза на детето Е. И. Д.,
ЕГН **********, чрез нейната майка и законен представител З.И.И., ЕГН ********** издръжка в размер на 100 лв. (сто лева) месечно, считано
от 15.11.2012 г., ведно със
законната лихва върху всяка закъсняла вноска, с падеж пето число на месеца, за
който се дължи, до настъпване на условията за прекратяване на издръжката, на
основание чл.143 от СК и чл.149 от СК.
ОСЪЖДА бащата И.Д.И., ЕГН
**********, да заплаща
месечна издръжка в полза на детето Д. И.Д.,
ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител З.И.И., ЕГН **********, издръжка в размер в размер на 180 лв. (сто и осемдесет лева) месечно,
считано от 15.11.2012 г.,
ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, с падеж пето число на
месеца, за който се дължи, до настъпване на условията за прекратяване на
издръжката,като отхвърля иска за горницата над 180 до претендираните
200 лв. на основание чл.143 от СК и чл.149
от СК.
ОСЪЖДА И.Д.И., ЕГН
**********, да заплати по
сметка на ДРС държавна такса иска по чл.143 и
чл.149 от СК общо в размер на 532,40
лв. /петстотин тридесет и два лева и 40
стотинки/.
ОСЪЖДА И.Д.И., ЕГН
**********, да заплати на З.И.И., ЕГН **********, сумата в размер на 280 лв. /двеста и осемдесет лева/, на осн.чл.78 ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА З.И.И., ЕГН ********** да заплати на И.Д.И., ЕГН **********,
сумата в размер на 04 лв. /четири лева/,
на осн.чл.78 ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване
пред ВОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: