Р Е Ш Е Н И Е
гр.Павликени,
20.02.2020г.
Павликенският районен съд в открито съдебно
заседание на двадесети януари две хиляди и двадесета година в състав
Председател: Радка
Цариградска
При секретаря Венка Миланова, като сложи за
разглеждане гр.дело N 635 по описа на съда за 2019 год. докладвано от съдията,
за да се произнесе съдът взе предвид следното:
Предявени са кумулативно
съединени искове по чл.422 от ГПК във вр. с чл. 432, ал. 1 от ТЗ и чл. 92, ал.1
от ЗЗД и евентуално съединени искове по чл.432, ал.1 от ТЗ във вр. с чл.86 и
чл.92 от ЗЗД.
Ищецът „Райфайзенбанк
България ЕАД твърди, че на 21.08.2018г. между него и кредитополучателя и
ответник Р.С.А. е подписан договор за издаване и ползване на безконтактна кредитна
карта, по силата на който и бил отпуснат кредитен лимит в размер на 500 лева.
Кредитът бил напълно усвоен. Уговорено било връщане на ползвания кредитен лимит
ведно с възнаградителна лихва по чл.33 от договора, която се начислява
ежемесечно върху усвоената част от кредита, а на основание чл. 47 от договора
при неизпълнение на това задължение се начислява и мораторна лихва в размер на
10% годишна база върху забавеното плащане. Твърди, че кредитополучателят
изпаднал в забава, като не били заплатени месечни погасителни вноски с падежни
дати от 15.10.2018г. до 15.04.2019г. Поради
неплащане в срок на уговорените погасителни вноски
по кредита от страна
на кредитополучателя, банката обявила
предсрочната изискуемост на всички
свои вземания по договора, като уведомила
с писмо кредитополучателя за настъпилата предсрочна изискуемост. Ищецът твърди,
че за дължимите от ответника суми се е снабдил със заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д.№ ***/2019 г. по описа на Районен
съд П., която била връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, поради
което моли съда да признае за установено, че ответника му дължи следните
вземания: сумата от 500.00 лева главница по Рамков договор № *** за издаване и
ползване на безконтактна кредитна карта RaiCard Fix/Visa Classic/MasterCard
Gold/ Billa Visa Classic от 21.08.2018г.; сумата от 30.81 лева редовна лихва за
периода 16.10.2018г.- 16.12.2018г.; сумата от 1.31 лева обезщетение за забава
за периода 16.10.2018 г.-16.12.2018 г.; сумата от 28.04 лева такса за периода
10.10.2018г.-08.11.2018г.; сумата от 1.50 лева застрахователна премия за периода
15.11.2018г.-15.01.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 09.05.2019 г. до изплащане на вземането, както 75 лева разноски по делото. Претендира
се присъждане на разноските в настоящото производство и по частното
гражданското дело.
При
условията на евентуалност са предявени осъдителни искове срещу същия ответник за
същите суми, ако бъдат отхвърлени установителните искове, като твърди предсрочна
изискуемост и изпадане в забава по отношение и на предсрочно изискуемите суми,
считано от връчване на настоящата искова молба, която служи като покана за
изпълнение.
Ответникът чрез
назначения му особен представител в писмен отговор на исковата молба не оспорва
претенцията за заплащане на главницата от 500 лв., с оглед удостоверението за
двукратно теглене, което удостоверява,
че лимитът е изчерпан. Оспорва като неоснователни останалите претенции с
възражението, че не е изяснен вида на кредитната карта, предоставена на ответника,
както и че не е настъпила предсрочната изискуемост на вземанията преди предявяване
на иска по чл.422 от ГПК.
Съдът
като взе предвид становищата на страните и обсъди събраните по делото
доказателства, приема за установено следното:
Не
се спори по делото и се установява
от събраните доказателства, че с договор за издаване на безконтактна
кредитна карта - Visa Classic от 21.08.2018г., сключен между банката и
ответника, ищецът отпуснал на кредитополучателя Р.С.А. кредит в размер на 500
лева, като датата на първо усвояване била 23.08.2018г. в размер на 401лв., още
50лв. на същия ден – двете тегления от АТМ, на 28.08.2018г. плащане на търговец
в чужбина в размер на 45,04лв., начислени са и такси, с което е изчерпан изцяло
кредитният лимит. В чл.33 от Договора страните са уговорили възнаграждение за
кредитора за отпуснатия кредит - редовна лихва в размер на 18.9 %, като лихвата
се начислявала върху ползваната част от кредитния лимит за периода, през който
е ползван, включително и върху други неплатени по договора суми. При забава в
плащането на дължими вноски по кредита е дължимо обезщетение за забава –в
размер на 10 % на годишна база върху забавената сума. /чл.47 от договора/. Съгласно
чл.42-44 от договора се дължи месечна погасителна вноска в размер на
минималната такава, която при кредитен лимит от 500лв. е 20лв. Срокът за
плащането й е 20 дни след кроя на отчетния период, който пък приключва на 15-то
число на месеца. На посочените в исковата молба дати на падеж
кредитополучателят не заплатил дължимите месечни погасителни вноски, както и до
приключване на устните състезания по делото.
Съгласно
чл.60 от договора настъпва предсрочна изискуемост на сумите по кредита без
писмено предизвестие до длъжника при пълно неплащане на четири поредни
минимални погасителни вноски, както е в процесния случай. За настъпилата
предсрочна изискуемост на ответника е изпратено известие изх. №*** от
26.03.2019г., с което същият да бъде уведомен, че за периода
01.102018г.-26.03.2019г. са просрочени всички вноски, поради което е настъпила
предсрочната изискуемост н авсички негови задължения в общ размер 561,66лв.
Писмото е върнато невръчено на получател поради отсъствието му от адреса.
Видно
от приетото като доказателство Ч.гр.д. №***/2019г.
по описа на РС Павликени, въз основа на заявление до съда, в полза на „РАЙФАЙЗЕНБАНК БЪЛГАРИЯ“ ЕАД срещу ответника е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК № ***/13.05.2019г.
за процесните суми. Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.47,
ал.5 от ГПК – след залепване на уведомление.
При
така установените факти и обстоятелства се налагат следните правни изводи:
Предявените
установителни искове с правно основание чл.422,ал.1, вр.чл.415,ал.1 ГПК са
процесуално допустими, предявен е срещу
длъжника в заповедното производство, в едномесечния срок от уведомяването на
заявителя за връчването на заповедта при условията на чл.47, ал.5 от ГПК.
По делото е установено и
усвояването от страна на ответника на одобрения кредитен лимит в размер на 500
лева, както и че за него, в качеството му на картодържател, е възникнало
задължението да погаси усвоената главница и другите произтичащи от договора
задължения в уговорените с банката срокове. Безспорно бе доказан вида на
предоставената му карта, съответно относимите за нея условия по рамковия
договор. Следва да се приеме, че между страните съществува валидна облигационна
връзка, като ищецът е в качеството на кредитодател, и ответникът на кредитополучател/картодържател,
която произтича от сключения рамков
договор за издаване и ползване на безконтактна кредитна карта Visa Classic. Договорът
е обективиран в писмена форма и съдържа индивидуализация на страните по него,
датата и мястото на сключването му, както и предмета на договора, поради което
следва да се приеме за установено и
доказано, че страните са обвързани по
силата на валидно облигационно правоотношение.
Доказателствата,
представени по делото не установяват кредитополучателят, който е усвоил
кредитния лимит, да е изпълнил задължението си по договора - да погасява в срок и в уговорения размер дължимите
погасителни вноски, поради което следва да се приеме за установена дължимостта
на претендираното от ищеца вземане за
главница в размер на 500 лева.
Спорът между страните е
концентриран върху въпроса настъпила ли е уговорената предсрочна изискуемост на
вземанията, кога и при какви условия е станало това. Съгласно т.18 от ТР №
4/18.06.2014 година. на ВКС по тълк. дело № 4/2013 година, задължителна за съда
практика на ВКС, предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване
от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили
обективните факти, обуславящи настъпването й. Постигнатата в договора
предварителна уговорка, че при неплащане на определен брой вноски или при други
обстоятелства кредитът става предсрочно изискуем и без да уведомява длъжника
кредиторът може да събере вземането си, не поражда действие, ако кредиторът
изрично не е заявил, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно
изискуем, което волеизявление да е достигнало до длъжника. Предвиденото право
на банката следва да бъде упражнено от нея, като тя изрично заяви на длъжника,
че го упражнява и поради съответното обстоятелство прави, счита и обявява
кредита за предсрочно изискуем. Това волеизявление следва да бъде доведено до
знанието на длъжника. По делото бе установено, че такова волеизявление и
надлежно уведомяване на длъжника не е извършено – изпратеното уведомление за
предсрочна изискуемост не е достигнало до ответника.
При липсата на доказателства за валидно направено волеизявление от
страна на банката, обявено писмено на длъжника преди иницииране на заповедното
производство, че счита кредита за предсрочно изискуем, не би могло да се
приеме, че кредиторът надлежно е упражнил правото си да иска принудително
изпълнение на непогасеното си вземане. Предвид изложеното предявените от ищеца
обективно кумулативно и пасивно субективно съединени положителни установителни
искове с правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК за
признаване за установено по отношение на ответника, че дължи сумите по
издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д. № ***/2019 г. на РС Павликени се
явяват неоснователни и като такива следва да се отхвърлят.
Поради
неуважаването на главния иск, съдът следва да разгледа предявените при
условията на евентуалност осъдителни искове. Съдът намира същите за основателни
и доказани по следните съображения:
Исковата
молба може да има характер на волеизявление на кредитора, че счита кредита за
предсрочно изискуем, и с връчването на препис от нея на ответника по иска
предсрочната изискуемост се обявява на длъжника. Уведомяването на длъжника, че
кредиторът счита кредита за предсрочно изискуем, направено с връчване на препис
от исковата молба има за последица настъпване на предсрочна изискуемост на
кредита, ако са налице уговорените в договора за кредит условия за нейното
настъпване, което съдът приема за доказано с оглед на просрочените вноски за
период от повече от една година и никакви плащания.
Както
бе посочено между страните съществува валидно договорно правоотношение, породило
уговорените правни последици. Ищецът е изпълнил задълженията си по договора,
като е предоставил на ответника кредитен лимит по безконтактна кредитна карта в
размер на 500 лева. Ответникът не представя доказателства да е изпълнил
задълженията си по договора, именно да
заплаща дължимите погасителни месечни вноски, лихви, такси и комисионни,
така, както е уговорено в рамковия договор.
Предвид
всичко изложено, съдът намира, че предявените осъдителни иск с пр. осн. чл. 79,
ал.1 от ЗЗД във вр. чл. 430, ал.1 от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД се явяват доказани по основание и размер,
като следва да осъди ответника да заплати главница в размер на 500 лева, 30.81
лева редовна лихва за периода 16.10.2018г.- 16.12.2018г.; сумата от 1.31 лева
обезщетение за забава за периода 16.10.2018 г.-16.12.2018 г.; сумата от 28.04
лева такса за периода 10.10.2018г.-08.11.2018г.; сумата от 1.50 лева застрахователна
премия за периода 15.11.2018г.-15.01.2019г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 09.05.2019г. до изплащане на вземането.
С оглед отхвърляне на
установителния иск не следва да бъдат присъждани разноските по заповедното
производство в размер на 75лв.
На
осн. чл. 78, ал.3 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените в производството
разноски 450 лева юрисконсултско възнаграждение, 300 лева депозит за особен
представител и 225 лева депозит на вещо
лице.
По изложените
съображения съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „РАЙФАЙЗЕНБАНК
(България)”ЕАД, ЕИК, гр.София 1407, район Лозенец, бул.”Никола Вапцаров” № 55,
Експо 2000, представляван от А.В.А. – изпълнителен директор и М.Т.П.- прокурист
против Р.С.А., с ЕГН ********** *** за признаване за установено по отношение на
ответника, че дължи сумата 500.00 лева (петстотин лева), дължима главница за
връщане на парична сума по предоставен кредитен лимит по Рамков договор № ***
за издаване и ползване на безконтактна кредитна карта RaiCard Fix/Visa
Classic/MasterCard Gold/ Billa Visa Classic от 21.08.2018г., сумата от 30.81
лева (тридесет лева и осемдесет и една стотинки) изискуема редовна лихва за
периода 16.10.2018г.- 16.12.2018г.; сумата от 1.31 лева (един лев и тридесет и
една стотинки) изискуемо обезщетение за забава за периода 16.10.2018
г.-16.12.2018 г.; сумата от 28.04 лева (двадесет и осем лева и четири стотинки)
изискуема такса за периода 10.10.2018 г.-08.11.2018 г.; сумата от 1.50 лева
(един лев и петдесет стотинки) изискуема застрахователна премия за периода
15.11.2018 г.-15.01.2019 г. и законна лихва върху главницата, считано от
09.05.2019 г. до изплащане на вземането, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА
Р.С.А., с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на „РАЙФАЙЗЕНБАНК (България)”ЕАД, ЕИК ***,
гр.София 1407, район Лозенец, бул.”Никола Вапцаров” № 55, Експо 2000,
представляван от А.В.А. – изпълнителен директор и М.Т.П.– прокурист, сумата 500.00
лева (петстотин лева), дължима главница за връщане на парична сума по
предоставен кредитен лимит по Рамков договор № *** за издаване и ползване на
безконтактна кредитна Visa Classic от 21.08.2018г., сумата от 30.81 лева
(тридесет лева и осемдесет и една стотинки) изискуема редовна лихва за периода
16.10.2018г.- 16.12.2018г.; сумата от 1.31 лева (един лев и тридесет и една
стотинки) изискуемо обезщетение за забава за периода 16.10.2018г.-16.12.2018г.;
сумата от 28.04 лева (двадесет и осем лева и четири стотинки) изискуема такса
за периода 10.10.2018 г.-08.11.2018 г.; сумата от 1.50 лева (един лев и
петдесет стотинки) изискуема застрахователна премия за периода 15.11.2018
г.-15.01.2019 г. и законна лихва върху главницата, считано от 09.05.2019г. до
изплащане на вземането.
ОСЪЖДА
Р.С.А., с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на „РАЙФАЙЗЕНБАНК (България)” ЕАД, ЕИК***,
гр.София 1407, район Лозенец, бул.”Никола Вапцаров” № 55, Експо 2000,
представляван от А.В.А. – изпълнителен директор и М.Т.П.– прокурист, разноски по
делото в размер на 975лв./ деветстотин седемдесет и пет лева/, от които 450
лева юрисконсултско възнаграждение, 300 лева депозит за особен представител и 225
лева държавна такса.
Решението подлежи на обжалване пред ВТОС в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :
Вярно с оригинала!
БН