РЕШЕНИЕ
№ 20.06.2019
г. гр. К.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
К. районен съд, І-ви граждански
състав
На 12.06 2019 година,
В открито съдебно заседание,
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИНА ТОДОРОВА
при участието на секретаря Елена Стоилова
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия
Валентина Тодорова
гражданско дело № 735 по описа за
2019г.,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е образувано по искова
молба от Л.А.З., ЕГН **********, с адрес ***, против „Е.Б.Е.“ ЕАД, със седалище
и адрес на управление ***, ЕИК *********, представлявано от М.М.М.-Д., Ж.П.С., Р.Д..
Ищецът твърди, че в законоустановения срок, съгласно чл. 422, ал. 1, вр. с чл.
415, ал. 1 предявява настоящия иск за установяване съществуване на вземането му
по отношение на „Е.Б.Е.“ ЕАД за сумата от 589,12 лв., представляваща платена
без правно основание от ищеца в полза на ответното дружество сума, за
допълнително начислена енергия по фактура № ***г.. Твърди, че бил потребител на
електрическа енергия, която ответникът доставял на адрес: ***. Измерването на
ел. енергията се извършвало чрез средство за търговско измерване /СТИ/ -
електромер, монтиран в табло, поставено във входа на посочения по-горе адрес. С
писмо изх. № 6653686/03.12.2018 г., „Е.Б.Е.“ ЕАД го уведомило, че на 18.04.2017
г. бил демонтиран и предаден за експертизна проверка в БИМ електромер с
фабричен номер № *********, от измервателна точка /ИТН/ *** на посочения
по-горе адрес, на клиент с клиентски номер ***. Също така информирало, че на
основание чл. 48 (2) и чл. 51 (1) от ПИКЕЕ, сметката за електроенергия щяла да
бъде коригирана за времето 90 дни, т.е. за периода от 18.01.2017 г. до
18.04.2017 г. Допълнително начислената дължима сума, вследствие на установено
неизмерване, непълно или неточно измерване на количеството електрическа енергия
била на стойност 589,12 лв., за която сума е издадена фактура № ***г. Твърди,
че тъй като падежа по фактурата настъпил и захранването с електроенергия
подлежало на прекъсване, ищецът заплатил посочената сума, въпреки, че нямало
основание за това. За извършеното плащане прилага системен бон от 03.01.2019 г.
Сочи, че поради това подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК, за връщане на недължимо платената сума. Във връзка с това било
образувано ч.гр.д. № 135/2019 г. по описа на РС - гр. К., по което била
издадена заповед за изпълнение на паричното задължение. Тъй като в
законоустановения срок ответникът подал възражение срещу заповедта за
изпълнение, за ищеца възникнал правен интерес да предяви настоящия иск по чл.
422 ГПК за установяване съществуването на вземането си. Счита, че сумата
посочена по-горе била платена без основание и ответното дружество дължало
връщането ѝ. Ищецът не бил потърсен и информиран за проверката на
електромера, нито присъствал при изготвяне на константен протокол от служители
на “ЕВН България Електроразпределение“ ЕАД и такъв не му бил връчван. Не било
ясно как била определена посочената в писмото сума, както и защо за период на
отчитане бил взет посоченият в писмото. Освен това, остойностената
електроенергията била само прогнозно начислена и не била реално консумирана от
дружеството. СТИ било собственост на ответника, поради което последният имал
задължение да осигури правилното и коректното му функциониране, да констатира
своевременно грешка в измерването или неизмерването. Също така, ответното
дружество не изпълнило вмененото му от законодателя задължение да създаде в
общите условия на договорите с крайния потребител на електрическа енергия ред
за уведомяване на клиента, съгласно правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, поради
което не бил осъществен фактическият състав, пораждащ правото на крайния
снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на
потребената ел. енергия и съответно извършената корекция била неправомерна -
Решение № 111 от 17.07.2015 г. по т. д. № 1650 / 2014 г. на ВКС, 1-во ТО. Предвид
изложеното, моли да бъдат призовани на съд и след като докаже основателността
на исковата си молба, съдът да постанови решение, с което на основание чл. 422,
ал. 1 от ГПК, да признае за установено по отношение на „Е.Б.Е.“ ЕАД
съществуването на вземането на Л.А.З., ЕГН ********** за сумата от 589,12 лв.
/петстотин осемдесет и девет лева и дванадесет стотинки/, представляваща
платена без правно основание от ищеца в полза на ответното дружество сума за
допълнително начислена енергия по фактура № *** г., за времето от 90 дни, т.е.
за периода от 18.01.2017 г. до 18.04.2017 г.
Моли да бъдат присъдени и направените по делото разноски, както и
разноските в заповедното производство.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът
е депозирал писмен отговор. Твърди, че на
18.04.2017 г. служители на „Електроразпределение Юг“ ЕАД (ЕР Юг) извършили
проверка на електромер с № ***, монтиран в обекта на ищеца. Служителите
демонтирали електромера, поставили го в безшевна торба с пломба за еднократна
употреба с № 476556, с цел същият да бъде изпратен за метрологична експертиза в
независима лаборатория, като на мястото на демонтирания електромер бил монтиран
нов, за който отново след извършено контролно замерване с еталонен уред било
установено, че измервал електрическата енергия с грешка, която била в рамките
на допустимата от +/- 2 %. Съставили Констативен протокол за техническа
проверка и подмяна на средства за търговско измерване № 351710/18.04.2017г.. Клиентът
не бил открит, поради което проверката била извършена в присъствието на двама
свидетели. Към датата на процесната проверка, разпоредбите от ПИКЕЕ относно
редът за извършване на проверки на СТИ били отменени, но такъв ред бил разписан
и се съдържал в Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия
през електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Юг“ АД, одобрени с
решение на ДКЕВР №ОУ-014 от 10.05.2008г., които били действащи между страните. Процесният
електромер бил предаден на Българския институт по метрология за извършване на
метрологична експертиза, като заключението на лабораторията било, че при
отваряне на електромера било констатирано, че преминаващата през него
електрическа енергия се измервала с отклонение извън границите на допустимото. Операторът
на разпределителната електрическа мрежа извършил преизчисление на количеството
електрическа енергия, при спазване на инструкциите, съдържащи се в чл. 48, ал.
1, т. 1 ПИКЕЕ, като начислил допълнително количество електрическа енергия на
клиента в размер от 4070 kWh, като дължимата сума, вследствие на установеното
непълно измерване била в размер на 589,12 лв. с ДДС. Периодът от време, за
който била извършена корекцията бил 90 дни, като първата дата - 18.01.2017 г. -
началото на корекционния период била датата на регулярен отчет на показанията
на електромера, който бил най-близкият до и попадащ в максималните 90 дни
корекционен период назад, считано от датата на проверката, в която била
констатирана манипулацията, последната дата била датата на извършената
техническа проверка 18.04.2017 г.. ЕР Юг предоставило тази информация на ЕВН
ЕС, което от своя страна издало и процесната фактура № *** г. Всички изготвени
документи, касаещи процесната проверка били изпратени на ищеца, който отказал
да ги получи. КЕВР имало правомощието да приеме правила за измерване на
количеството електрическа енергия, които, наред с другото да регламентирали
условията и реда за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или
неточно измерена електрическа енергия ( чл. 83, ал. 2 ЗЕ, вр. чл. 83, ал. 1, т.
6 ЗЕ). Именно на това основание КЕВР била приела ПИКЕЕ (обн. ДВ, бр. 98 от 2013
г.), като раздел IX от тях бил посветен на случаите и начини за извършване на
преизчисление на количеството електрическа енергия от операторите на
съответните мрежи. В конкретния случай приложение намирала разпоредбата на чл.
51 ал. 1 ПИКЕЕ, във връзка с чл. 48, ал. 1 ПИКЕЕ. Стойността на дължимата сума
била изчислена при стриктно спазване на инструкциите, съдържащи се в чл. 51,
ал. 1 ПИКЕЕ - по цена, по която операторът на разпределителната мрежа закупува
от обществения доставчик електрическа енергия за покриване на технологичните си
разходи и дължимите мрежови цени. Що се
касаело до настоящия спор, въпросът кой бил конкретният извършител бил
ирелевантен. Във всички случаи на неизмерена или неточно измерена доставена
електроенергия, правото на доставчика на електрическа енергия да извърши
едностранно корекция не било предпоставено от доказването на виновно поведение
на потребителя. ЕВН ЕС, в качеството си на краен снабдител, съгласно
разпоредбата на чл. 98а, ал.1 от Закона за енергетиката (ЗЕ), продавало
електрическа енергия на клиентите си при публично извести общи условия. В чл.
28, ал. 2 от ОУ на ЕВН ЕС изрично бил уреден редът, по който крайният снабдител
уведомявал клиента за дължимите от него суми при извършена корекция на сметката
му. Тъй като били налице всички
изискуеми от закона предпоставки за валидно извършване на корекцията на
сметката в процесния случай, искът бил неоснователен и като такъв следвало да
бъде отхвърлен, като в полза на ЕВН ЕС бъдат присъдени сторените деловодни
разноски.
Страните,
редовно призовани за датата на съдебното заседание, ищецът, чрез процесуалния
си представител и ответното дружество в писмено становище поддържат изложеното в исковата молба и
отговора. Ответното дружество е направило възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение заплатено от ищеца.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
От
приложеното ч.гр.д. № 135/2019 г. по описа на Районен съд-К. се установява, че
съдът е издал в полза на кредитора Л.А.З. ЕГН **********, с адрес: ***,
пълномощник : адв. К.П.Л., личен № ***, ЕГН **********, с адрес: ***, ***срещу „Е.Б.Е.“
ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:***, законен
представител: М.М.М.-Д., Ж.П.С., Р.Д. Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК № 70/22.01.2019г. за сумите както следва: 589,12 лева
/петстотин осемдесет и девет лева и 12 ст./ главница, представляваща неоснователно получена сума, въз основа на неправомерна корекция на
сметка за електрическа енергия, начислена по фактура № *** г. и 375,00 лева разноски по делото, от които 25,00 лева
(двадесет и пет лв. и 00 ст.) държавна такса и 350,00 лв. адвокатско
възнаграждение. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника, който в срока по
чл. 414, ал.2 от ГПК е подал възражение. В изпълнение на указанията на съда и на осн.
чл. 415, ал.1, т.1 от ГПК и в срока по
чл. 415, ал. 1 ГПК заявителят е предявил против длъжника настоящия
установителен иск.
Ищецът е клиент на ответното дружество с
ИТН *** и клиентски номер *** на
адрес: ***.
От приетия по
делото констативен протокол за техническа проверка и подмяна на средства за
търговско измерване № 351710 от 18.04.2017г. се установява, че на посочената
дата 18.04.2017 г. двама служители на „Е. България Електроразпределение“ ЕАД в
присъствието на двама свидетели са извършили проверка на обекта на ищеца на
електромер с фабр. № *********. Служителите демонтирали електромера и го
поставили в безшЕ.а торба, с цел същият да бъде изпратен за метрологична
експертиза в независима лаборатория, като на мястото на демонтирания електромер
бил монтиран нов. Протоколът е подписан от лицата извършили проверката и от
двамата свидетели.
В
Констативен протокол от метрологична експертиза на средство за измерване
№ 670/22.05.2018 г. от БИМ – Дирекция
“Изпитване на средства за измерване,
устройства и съоръжения“ е отразено, че
е осъществен достъп до вътрешността на
електромера. Предният панел бил пробит на две места и бил монтиран проводник,
закъсяващ кулпинг Х2. По този начин били изменени техническите и метрологични
характеристики на електромера, а
преминаващата през него електрическа енергия се измервала с отклонение извън
границите на допустимото.
На 16.11.2018г. е издадена Справка за
коригиране на сметката за електроенергия
на ищеца с подробно посочени: период; енергия за доначисляване в кВтч и цена с
ДДС.
Видно от фактура № ***г. на ищеца са
начислени 4070 кВтч електроенергия на
стойност 589,12 лв. с ДДС за отчетен период 18.01.2017 год. до 18.04.2017г.,
които трябвало да се заплатят до 13.12.2018г..
От представения системен бон се
установява, че на 03.01.2019 г. ищецът Л.А. платил на ответника сумата от
589,12 лв., задължение по фактура № ***г.
При
така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл. 422 от ГПК, във вр.
с чл. 415, ал.1 от ГПК, във вр. чл. 55, ал.1, предл.1 от ЗЗД.
Съгласно чл. 55, ал.1, предл.1 от ЗЗД, който е получил нещо
без основание е длъжен да го върне.
Ищецът е клиент на ответното дружество с ИТН *** и клиентски
номер ***, с адрес на потребление: ***.
На изследване подлежи твърдението на ищеца, че не дължи сумата от 589,12 лв., поради изначална липса
на основание за заплащането й.
Ответникът твърди, че сумата е начислена на основание чл.
83. ал. 1. т. 6 от ЗЕ, във връзка с 51 ал. 1 от Правила за измерване на
количеството електрическа енергия (обн. ДВ. 6р. 98 от 12.11.2013 г.) ПИКЕЕ, във връзка с чл. 50 от ПИКЕЕ. Следва
да се им предвид, че едностранна корекция на оператора е допустима, но при
наличието на следните предпоставки: предвиждане в общите условия на договорите
на ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка;
наличието на правила за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи
принципите за измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за
тяхното обслужване, вкл. за установяване случаите на неизмерена, неправилно
и/или неточно измерена ел. енергия и за извършване на корекция на сметките за
предоставената ел. енергия; спазването на правилата за измерване на
количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите за измерване,
начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване.
Съгласно изменението на чл. 98а ЗЕ в сила от 17.07.2012 г.,
в ал. 2, т. 6 като необходимо съдържание на ОУ е предвидено и задължително
уреждане на реда за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметки
съгласно чл.83 ал.1,т.6 ЗЕ, каквото изискване липсва в по-старите редакции на
закона и в заварените от новата уредба ОУ на ответника. Ответното дружество не
е изпълнило задълженията си по чл. 98а, ал. 2, т. 6 и по чл. 83 ал. 1, т. 6 ЗЕ,
а именно да предвиди в общите условия на договорите си ред за уведомяване на
клиента при наличие на основание за корекция въз основа на наличните правила за
измерване на количеството (ПИКЕЕ). В случая не е изпълнен фактическият състав,
пораждащ правото на крайния снабдител да коригира сметката на клиент при
доказано неточно отчитане на потребената ел.енергия, тъй като не е изпълнил
задълженията си по чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ да издаде и публикува нови ОУ, чието
съдържание да отговаря на изискванията в цитираната нова законова
регламентация, доколкото и в заварените общи условия липсва уреден ред за
уведомяване на клиента при наличие на основание за корекция. (В този смисъл
Решение №173/16.12.2015г. по т.д.№3262/2014г. на ВКС, ІІ т.о., Решение
№203/15.01.2016г. по т.д. № 2605/2014г. на ВКС, І т.о. и др.).
По посочените съображения съдът намира, че ответното
дружество не е имало основание да извърши корекция на сметката на ищеца, поради
което сумата от 589,12 лв. коригирана стойност на консумирана ел. енергия по
фактура № *** г., издадена от ответника
за отчетен период 18.01.2017г. до 18.04.2017г., е заплатена, лично от ищеца,
при начална липса на основание и подлежи на връщане.
При този изход
на делото и на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК ищецът претендира да му се изплатят направените
по делото разноски по настоящото дело и по заповедното производство, както
следва - 50 лв. заплатена държавна такса,
общо по настоящото дело и по заповедното
производство, 350 лв. разноски за адвокатско възнаграждение по настоящото дело
и 350 лв. адвокатско възнаграждение по заповедното производство. Процесуалният
представител на ответника направи възражение за прекомерност на
възнаграждението на адвоката на ищеца на осн. чл. 78, ал.5 ГПК. Съгласно
разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за МРАВ с
оглед цената на иска, която е 589,12 лева, адвокатското възнаграждение в
минимален размер се изчислява на 300 лева,
до който размер следва да се намали адвокатското възнаграждение по
настоящото дело и това по заповедното производство, с оглед фактическата и
правна сложност на делото, многобройната
практика по идентични казуси, приключване на делото в едно съдебно заседание.
Мотивиран от
горното, КРС
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО,
че съществува вземането на Л.А.З., ЕГН **********, с адрес ***, против „ЕВН Б.Е.“ ЕАД, със седалище и адрес на
управление ***, ЕИК *********, представлявано от М.М.М.-Д., Ж.П.С., Р.Д. по
Заповед № 70 от 22.01.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч. гр. д. 135/2019г. на КРС
за сумата
589,12 лв. /петстотин осемдесет и девет лева и дванадесет стотинки/, представляваща
заплатена при начална липса на основание коригирана стойност на
консумирана ел. енергия по фактура № ***
г., издадена от ответника, за времето от 90 дни, т.е. за периода от 18.01.2017
г. до 18.04.2017 г..
ОСЪЖДА, на осн. чл.
78, ал.1 от ГПК, „Е. Б.Е.“ ЕАД, със
седалище и адрес на управление ***, ЕИК *********, представлявано от М.М.М.-Д.,
Ж.П.С., Р.Д. ДА ЗАПЛАТИ на Л.А.З., ЕГН **********, с адрес *** разноски
по настоящото дело, както следва: 25лв. – заплатена държавна такса; 300
лв. – заплатен адвокатски хонорар и разноските,
сторени в заповедното производство в размер на: 25 лв. държавна такса и 300
лв. – заплатен адвокатски хонорар.
Присъдените суми следва да бъдат
заплатени от „ЕВН Б.Е.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от Р.Д., Ж.П.С. и М.М.М.-Д." по банкова сметка ***: BG 67
BUIN 9561 1000 2180 04, BIC: ***, „Алианц банк България“, открита на името на
адв. Л.,
Решението подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред ОС – Стара Загора в 2-седмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: