МОТИВИ : Срещу подсъдимия С.Д.П. *** било
предявено с тъжба обвинение по чл.130,ал.1 от НК, за това, че на 23.11.2014
год.около 05.00 часа в заведение, намиращо се в центъра на с.Гостиня, Ловешка
област, причинил на М.С.С. *** на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК – кръвонасядане в областта на лицето и лявото
бедро.
В съдебно заседание е приет за съвместно разглеждане
ведно с наказателното производство предявеният от М.С. срещу подс.С.П. гр.иск за неимуществени вреди в размер на 2000
лв.,ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 23.11.2014 год. до
окончателното й изплащане, като С. е конституиран като гр.ищец в процеса с адв.Г..
Тъжителят в съдебно заседание се явява лично и с адв. Г., който поддържа тъжбата срещу подсъдимия, като
счита това обвинение за доказано по един безспорен и несъмнен начин, въпреки
липсата на преки доказателства, за това че подсъдимият е извършил това деяние,
то всички косвени такива обуславят фактическата обстановка, изложена в тъжбата.
От тях се прави единственият възможен извод за деянието и неговото
авторство.Установено е, че тъжителят е
посетил посоченото заведение на 22 срещу 23.11.2014г., седнал е вътре и заедно
с подс.П. и със свидетелите, които бяха доведени от
него са се черпили до ранните часове на 23.11.2014 г. В заведението е бил и свид. Ц., който е собственик на заведението. Започнал е
разговор около едно лице с прякор „Даналията”, познат
и на тъжителя и на подсъдимия, с когото подсъдимият е бил в добри отношения и
по този повод тръгвайки си да излиза от заведението около 5 ч. сутринта бил
груб изблъскан от подсъдимия, който му е нанесъл удар с ръка в областта на
лицето, като му е причинил кръвнасядане около лявото
око и клепача, както и удар по лявото бедро, при което било получено кръвонасядане, отразено в заключението на
съдебно-медицинската експертиза. Действията на изблъскването от заведението,
начина по който е бил изхвърлен от него тъжителя били видяни
от свидетелят, който беше посочен от тъжителя, с когото са имали уговорка
оставяйки го вечерта около 23.30 мин.в заведението, да отиде призори преди да
тръгне на работа да го прибере от с.Гостиня. Именно това изхвърляне от заведението
е било видяно от този свид.С., който описва
състоянието на тъжителя,че цялото му лице е било зачервено, с кръвонасядания, като заявява, че тъжителят споделил пред
него, че е бил бит от подсъдимия, без да му разказва подробности и го помолил да
го закара до гр.Ловеч, до полицията, където да подаде оплакване. В полицията го
посъветвали да посети лекар да бъде освидетелстван за причинените му
увреждания, което тъжителят е сторил, отишъл е на преглед, снабдил се е със
съответното медицинско свидетелство, както и му бил издаден лист за преглед на
пациент от спешното отделение. Прибирайки се в къщи тъжителят споделил за станалото със свид.Йонита Стоянова, която също в разпита си подробно описва
как е изглеждал тъжителят,какви увреждания е имал, както и това какво той й е
разказал за инцидента. Налице са свидетелските показания на двамата
свидетели, доведени от подсъдимия, както
и обясненията на подсъдимия, които изключват изложената в тъжбата фактическа
обстановка, тъй като и тримата твърдят в своите показания, че вярно тъжителят е
посетил на 22/ 23 11.2014г. това заведени в с.Гостиня, което било около 22.30
часа, но тъй като свид.Ц. искал да затваря
заведението, тъжителят без да сяда, без да остава и без да консумира нещо,
излязъл от заведението, като твърдят, че повече не са го виждали. Моли съда да
не кредитира показанията на тези двама свидетели и обясненията на подсъдимия ,
тъй като първо са налице противоречия между същите относно това как те тримата
и по кое време се напуснали заведението. Единият казва „тръгнахме си заедно”,
другият свидетел, който е от София и всеки петък ходил на лов в с.Гостиня
заявява, че са се били разделили. Освен това същите са в близки отношения с
подсъдимия, а неговата позиция е естествено защитна теза, поради което той
твърди тези обстоятелства. Нито един от двамата свидетели, доведени от
подсъдимия, както и самия подсъдим не заявява,че когато тъжителят е влязъл в
заведените по лицето или въобще по него е имало някакви следи или белези от
наранявания, което означава, че тъжителят се е намирал в състояние, което
изключва такива действия към него до момента на влизане в заведението. За
състоянието на тъжителя свидетелства и посочения от тъжителя свидетел- С. и
неговите показания описват възприетото от него сутринта в 5 часа, когато е
отишъл да го прибере от с.Гостиня, за това как е изглеждал тъжителят.
Свидетелят С. *** вероятно са в добри отношения, но неговите показания счита,
че не са заинтересовани, тъй като същият последователно и логично свързано
излага това, което е възприел. Ако той целеше оказване на някаква помощ на
тъжителя чрез показанията си , очевидно би могъл да импровизира и да заяви, че
е видял може би през прозореца на заведението, че тъжителят е бил бит, но той съвсем
добросъвестно заяви какво е видял, видял е как подсъдимият изблъсква и изхвърля
от заведението тъжителя, което може да се свърже с предходните действия на
подсъдимия, описани в тъжбата. Няма логика ако това не е било така, както
твърди тъжителят и в какъвто смисъл са показанията на свид.С.,
тъжителят да го моли да го закара до града, да го откара до полицията и след
това тъжителят да посети болнично
заведение, да бъде прегледан и освидетелстван, ако това което е описано
в тъжбата не се е случило. Налице е и мотива за извършване на деянието от
подсъдимия - влизане в пререкание с тъжителя по повод познатото и на двамата
лице, починало преди години. Този мотив тъжителят е споделил пред свид. Стоянова, тя депозира своите показания в този смисъл.
Моли съда да приеме, че фактическата обстановка, описана в тъжбата е изяснена и
установена безспорно и категорично и че подсъдимият с действията си нанасяйки
удари в областта на лицето и на лявото бедро на тъжителя е причинил описаните в
тъжбата телесни увреждания. Това се установява и от заключението по съдебно-
медицинската експертиза, в което категорично присъства извод, че от падане не
могат да се получат тези увреждания и че биха могли да се получат по начина и
по времето описани в тъжбата. Също така
категорично е заключението, че тези увреждания са от травматично естество. Моли
съда да приеме, че подсъдимият е виновен, извършил е престъплението, в което е
обвинен и да му наложи предвиденото в закона наказание. Счита, че предявеният с
тъжбата гр. иск е основателен и доказан, от причинените увреждания тъжителят е
претърпял болки и страдания, които макар и не за дълго време са отшумели, но са
му създали един дискомфорт, особено кръвонасядането в лицето и при общуване с други хора и моля
да бъде уважен предявения гр. иск в размера който е посочен, като подсъдимият
бъде осъден да заплати на доверителя му и направените по делото разноски.
Подсъдимият С.Д.П., редовно призован се явява лично и с адв.С., дава подробни обяснения по повдигнатото му с
тъжбата обвинение и моли да бъде оправдан,тъй като счита,че не е извършил
престъпление. Защитникът му моли подсъдимият да бъде признат за
невиновен по повдигнатото му обвинение с тъжбата, тъй като . изложената
фактическа обстановка, която се излага в тъжбата не може да бъде доказана по
един безспорен и категоричен начин, а именно, не е доказано, че със своите
действия или бездействия, подзащитният му е нанесъл
тези телесни увреждания на тъжителя. По отношение на кредитирането на
свидетелските показания от страна на посочените от защитата свидетели,
обясненията на подсъдимия и показанията от страна на свидетелите на тъжителя,
твърденията на тъжителя не могат да бъдат доказани, тъй като свид.Р.И. ясно и точно конкретизира създадените обяснения,
че той е излязъл и е изпратил тъжителят да си отиде, видял е лично как
тъжителят се е качил на автомобила си и
си е заминал, не е видял по никакъв начин доведения свидетел С., който да
изясни по този начин фактическата обстановка, при която се изяснява за
доказване на извършеното деяние от подзащитния ми.
Видно и от двамата свидетели М. и И. по безспорен
начин доказват, че тъжителят М.С. е влязъл в ресторанта в явно нетрезво
състояние, а до този момент къде е ходил и какво е правил никой не може да
докаже, както и за това време през което е дошъл в ресторанта и за времето,
през което е напуснал ресторанта, къде се отбивал и какво е правил. По
отношение на показанията, дадени от свид.Йонита Стоянова излага, че тази свидетелка дава обяснения
които й е предал тъжителя, без да знае през цялото време къде е ходил, къде се е отбивал и откъде са
точно тези синини и причинени телесни
увреждания на тъжителя С.. Счита, че на едно недоказано обстоятелство, а именно
извършени действия или бездействия от подзащитния му,
не може да почива каквото и да е осъждане с предполагаеми действия от негова
страна, и затова счита, че предявеното обвинение не е доказано и моли подзащитния му да бъде признат за невиновен. Самата
изложена фактическа обстановка от защитника на тъжителя не отговаря на
фактическата обстановка, не се доказа по безспорен начин изпълнителното деяние,
което да докаже, че извършител на това деяние е подзащитния
му. Предвид тези обстоятелства моля да бъде отхвърлена тъжбата и да бъде
признат подзащитният му за невиновен, съответно да им
бъдат присъдени направените разноски по делото.
От представените с тъжбата и събраните в хода на
съдебното следствие писмени доказателства и от показанията на разпитаните
свидетели, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият и тъжителят се познавали от дълги години и
живеели в съседни села.
На 22/23.11.2014 г.тъжителят отишъл в с.Гостиня, в
ресторанта на центъра, за да се почерпи, като до там бил откаран от св.С. с уговорката
в по-късен момент около 04.30 -05.00 часа да дойде отново, за да го закара
обратно до с.Пресяка. В заведението имало и други посетители, но обстановката
била нормална, никой не е влизал в пререкания с никого.
Около 05.00 часа на 23.11.2014 г. тъжителят С. решил да
си тръгне. Преди това бил разговарял с подсъдимия за лице с прякор „Даналията”, който бил убит и с когото подсъдимият бил в
приятелски отношения, а тъжителят в лоши отношения по повод някакъв инцидент
между тях. По този повод и в тази връзка на излизане от заведението,
подсъдимият започнал да се държи агресивно, станал от мястото си и започнал да
блъска и да удря тъжителя, нанесъл му побой. Тъжителят успял да се измъкне от
заведението, св.С. го чакал с автомобила пред заведението. Влизайки в
автомобила тъжителят споделил със свидетеля С., че подсъдимият го е бил
току-що, без да съобщава подробности за инцидента, като св.С. забелязал, че
лицето и едното око на С. било почервеняло, посинено. Тъй като С. поискал, св.С.
го откарал до полицията в гр.Ловеч, след което си тръгнал, а тъжителят останал
в гр.Ловеч, ходил на преглед в спешното отделение, след което се прибрал
обратно в с.Пресяка. На 24.11.2014 год. е издадено съдебно медицинско
свидетелство от д-р Г..
В показанията си св.М. и И.
заявяват, че въпросната вечер тъжителят е влязъл в заведението в с.Гостиня в
изключително нетрезво състояние, не е стоял, не е сядал в заведението, тъй като
му било обяснено от св.И., че е затворено, след което е излязъл и повече не са
го виждали. Според техните показания не е имало никакъв инцидент тази вечер
между подсъдимия и тъжителя, нито скандал или разговор.
От показанията на св. Стоянова се установява състоянието
на тъжителя след като се е прибрал рано сутринта в къщи, както и нанесените му
телесни увреждания.
От заключението по назначената в хода на съдебното
следствие съдебно-медицинска експертиза се установява, че на М.С. са причинени:
кръвонасядане в областта на лява вежда и горен клепач
на ляво око, както и кръвонасядане в областта на ляво
бедро, които са му причинили болка и страдание. В наличната документация не са
установени данни за разстройство на здравето, временно опасно за живота или
постоянно разстройство на здравето,
неопасно за живота. Няма данни за временно и неопасно разстройство на здравето.
Установените изменения са от травматично естество и се дължат: това в областта
на лицето от удар с твърд тъп предмет – най-вероятно юмрук. Не може да се
получи от падане. При падане следва да се травмират изпъкнали части на
лицето-нос, брада, скули. При прегледа не са установени такива изменения. Това
в областта на лявото бедро, по вътрешно-предната повърхност и с размери 8 на 5 см се дължи на удар с тъп предмет-ритник.Също
така не може да се получи при падане. В делото е приложен и лист от преглед на С.
в Спешно отделение на МБАЛ-Ловеч от 23.11.2014 г. в 05.13 часа с № 008694, от който преглед е видно, че има
данни за оток и леко кръвонасядане в областта на лява
вежда.
При така установената фактическа обстановка, настоящата
инстанция намира, че подсъдимият С.Д.П. е осъществил от обективна и субективна
страна признаците от състава на престъплението по чл.130,ал.2 от НК, като на 23.11.2014г. около 05.00ч. в
заведение намиращо се в центъра на с.Гостиня, обл.Ловеч,
причинил лека телесна повреда - кръвонасядане в
областта на лицето и кръвонасядане в областта на
лявото бедро, причинили болка и страдание, без разстройство на здравето на М.С.С.
***. От обективна страна подсъдимият е
осъществил изпълнителното деяние чрез действие, като е нанесъл удари на
пострадалия в областта на лицето и лявото бедро, при които удари е получил
телесното увреждане кръвонасядане в областта на лицето и кръвонасядане
в областта на лявото бедро. Безспорно установено е,
че на посочената в тъжбата дата и подсъдимият и пострадалият са се намирали в
заведение на центъра на с.Пресяка, стопанисвано от св.И.. Противоречиви са
показанията на свидетелите относно обстоятелството в колко часа се е намирал
тъжителят в заведението, като М. и И. твърдят, че е
бил около 22.00 - 23.00 часа, което съвпада с приключване на работното време на
заведението, а св.С. заявява, че е бил заедно със С. *** и едва след
затварянето му, след 22,30 часа са
тръгнали за с.Гостиня и го е оставил пред ресторанта на св.И.. Както св.С. и
Стоянова, които свидетелстват за състоянието на тъжителя преди и след
инцидента, така и свидетелите, посочени от защитата не заявяват при влизане в
заведението, тъжителят да е имал някакви наранявания или белези от такива.
Макар да липсват преки доказателства за нанесените удари от подсъдимия на
пострадалия, от косвените такива - показанията на св.С. и Стоянова, както и от
заключението по съдебно-медицинската експертиза съдът стига до единствения
възможен извод, че телесното увреждане е причинено на тъжителя именно от подсъдимия,
като са изяснени и всички останали елементи от деянието-време, място и начин.
Показанията на св.С. са безпротиворечиви,
последователни и логични, не са установени обстоятелства в хода на делото от
които да се прави извод за пристрастност от негова страна, поради което съдът
напълно кредитира показанията на този свидетел. Не така стои въпроса с
показанията на св.М. и И., техните показания са
вътрешно противоречиви, както и същите се намират в близки отношения с
подсъдимия, които обуславят известна пристрастност при депозиране на
показанията им. Обстоятелството, че тъжителят е бил употребил алкохол по
никакъв начин не променя описаната в тъжбата фактическа обстановка и установена
в с.з., нито пък има някакво значение за състава на престъплението, още повече
че липсват данни по делото тъжителят по някакъв начин да е предизвикал
подсъдимия да му нанесе удари или причина за това да е било състоянието на
тъжителя, дори да се приеме, че е бил пиян. Показанията на св.Маденов и И., както и обясненията
на подсъдимия противоречат и на заключението по съдебно-медицинската
експертиза, тъй като от същото се установява, че тези увреждания са от
травматично естество и не могат да се получат при падане ,поради което съдът
приема изложеното от подсъдимия само за негова защитна теза, която остава
неподкрепена от останалите доказателства.
Характера и степента на увреждането - лека
телесна повреда,без разстройство на здравето, т.е.изразяваща се в болка и
страдание се установява от представеното по делото медицинско удостоверение,
лист за преглед на пациент в спешно отделение и назначената от съда
съдебно-медицинска експертиза. От заключението по експертизата се установява,че
на М.С. са причинени: кръвонасядане в областта на лява вежда и горен клепач на ляво око,
както и кръвонасядане в областта на ляво бедро, които
са му причинили болка и страдание. В наличната документация не са установени
данни за разстройство на здравето, временно опасно за живота или постоянно
разстройство на здравето, неопасно за
живота. Няма данни за временно и неопасно разстройство на здравето.
Установените изменения са от травматично естество и се дължат: това в областта
на лицето от удар с твърд тъп предмет – най-вероятно юмрук. Не може да се
получи от падане. При падане следва да се травмират изпъкнали части на
лицето-нос, брада, скули. При прегледа не са установени такива изменения. Това
в областта на лявото бедро, по вътрешно-предната повърхност и с размери 8 на 5 см се дължи на удар с тъп предмет-ритник.Също
така не може да се получи при падане.
Съдът кредитира
изцяло заключението на съдебно - медицинската експертиза за достоверно при изграждане
на становището си, както за
авторството на инкриминираното
деяние, така и за правната
квалификация на същото, обсъдено
само по себе си и въз основа на свидетелските
показания и конкретно установените по делото факти и обстоятелства. Касае се за експертиза извършена компетентно
и обективно въз основа на обективни дадености, намерени и установени при съдебно-медицинското освидетелстване
на пострадалия. Експертизата
е намерила и установила травматични увреждания, за които сочи в тъжбата пострадалия, които са довели до болка и страдание - лека телесна повреда,
по см. на чл. 130, ал. 2 от НК. Освен това, експертизата дава заключение и относно
механизма на причинените увреждания
и заключава, че тези по лицето се дължат на удар с твърд тъп предмет най-вероятно юмрук, а тези в областта на лявото бедро се дължат на удар с тъп предмет-ритник и не могат да бъдат получени при падане.
Поради изложените съображения съдът приема,че от
доказателствата по делото се установява по безспорен начин,че подсъдимият е
автор на деянието,в извършване на което е признат за виновен.
От субективна
страна подсъдимият е действал
виновно, при пряк умисъл, като
е съзнавал общественоопасния
характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване.
Тъй като по делото не се събраха безспорни
доказателства,от които да се установява,че на пострадалият е причинена лека
телесна повреда с разстройство на здравето по смисъла на чл.130,ал.1 от НК,
съдът оправда подсъдимия по първоначално повдигнатото му обвинение по
чл.130,ал.1 от НК.
Предвид на изложените съображения
съдът квалифицира деянието, призна подсъдимия
за виновен в извършване на престъпление по чл.130,ал.2 от НК и го осъди.
Фактическата обстановка, приета за установена, се изяснява от
писмени доказателства и от
показанията на свидетелите.
Причини за извършване на
престъплението, съдът намира в слабите морално - волеви задръжки от страна
на подсъдимия и повода, мотива за инцидента.
При определяне
на вида и размера на наказанието
на подсъдимия С.Д.П., настоящата инстанция съобрази,че са налице
условията на чл.78а от НК за освобождаването му от наказателна отговорност и
налагане на административно наказание-глоба, с оглед чистото съдебно минало, че
не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а, липсата на
причинени имуществени вреди,както и това,че за престъплението по чл.130,ал.2 от НК се предвижда наказание до шест месеца лишаване от свобода или пробация или глоба от сто до триста лева поради което
прие,че са налице условията на чл.78а от НК и освободи подсъдимия П. от
наказателна отговорност,като му наложи административно наказание глоба в размер
на 1000 лева,минималния предвиден в закона размер,с оглед обстоятелството,че
подсъдимият не е осъждан и е безработен. Съдът намира,че не са налице условията
на чл.78а,ал.5 от НК за определяне на наказанието глоба до размера предвиден в
специалната част на НК ,тъй като цитираната разпоредба изисква за
престъплението да е предвидено само наказание глоба или глоба и по-леко
наказание, а за престъплението,в извършване на което е признат за виновен
подсъдимия П. се предвижда наказание лишаване от свобода или пробация или глоба.
Съдът счита,
че така наложеното наказание на подсъдимия отговаря на степента на обществената
опасност на деянието и на дееца и чрез него ще
се постигнат целите
на специалната и генералната превенция.
В
съответствие с разпоредбите
на чл. 52 във връзка с чл.
45 от ЗЗД съдът уважи предявеният граждански иск за неимуществени вреди от М.С.С. против подсъдимия С.Д.П. в размер
на сумата от 500.
00 лева, ведно със законната лихва
върху тази сума от деня на увреждането - 23.11.2014 год. до окончателното й изплащане. Съдът прие, че
подсъдимият П. с виновното
си противоправно поведение е осъществил фактическия състав на непозволеното увреждане, като е причинил на тъжителя лека телесна повреда, по смисъла на чл. 130, ал.
2 от НК,като
между виновното и противоправно поведение на подсъдимия и настъпилия
вредоносен резултат има пряка причинна
връзка. По отношение на предявения
граждански иск за обезщетение на неимуществени вреди, съдът взе
предвид : характера
и степента на увреждането, причинено на пострадалия, претърпените болки и
страдания и времето за възстановяване. С оглед на гореизложеното,
настоящата инстанция прие, че иска
е основателен, като по справедливост и съгласно практиката на съда при
присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди, осъди подсъдимия П. да заплати
на пострадалия С.
обезщетение в размер на 500.00
лева, ведно със законната лихва
върху тази сума от деня на увреждането - 23.11.2014 год. до окончателното й изплащане,както и сумата от 417,20 лева разноски по делото,като
иска до пълния претендиран размер от 2000 лева
отхвърли като неоснователен и недоказан.
При този изход на процеса съдът осъди подсъдимия С.Д.П.
да заплати на Ловешки районен съд сумата от 50,00 лева,представляваща държавна
такса върху уважения размер на гражданския иск.
Водим от
гореизложеното, съдът постанови присъдата си в този смисъл.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :