Р Е Ш Е Н И Е №
гр.
Лом, 01.10.2021г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Ломският районен съд, гражданска колегия,
в открито заседание на втори септември, две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕЛИЦА ОРМАНОВА
при секретаря: Красимира Атанасова, след
като разгледа докладваното от съдия Елица Орманова гр.д.№ 315/2021г. по
описа на Районен съд- Лом, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 415 от ГПК във вр. с чл. 422 от ГПК.
Делото е образувано по исковата молба на
„УниКредит Булбанк“ АД, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „“,
пл. „“ № , с ЕИК *********, чрез адв. К.И.И., преупълномощен от Адвокатско
дружество „Попов, Арнаудов и Партньори“, срещу П.М.А. с ЕГН:********** и адрес:
*** и Е.П.А. с ЕГН ********** и с адрес:
***.
Предявена е установителна искова претенция
по реда на чл.422, ал.1 от ГПК, с правно основание чл. 422
ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл.
79, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 430 от ТЗ и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено
между страните, че П.М.А. с ЕГН:**********
и адрес: *** и Е.П.А. с ЕГН ********** и с адрес: ***, в качеството й на
солидарен длъжник, дължат солидарно на „УниКредит Булбанк“ АД, със седалище и
адрес на управление: гр. София, район „“, пл. „“ № 7, с ЕИК *********, сумите:
22 082, 47 лв. главница по Договор за банков ипотечен кредит на физическо лице
№ 096/ТR72657853 от 26.08.2008г., 520,19 лв. дължими лихви и неустойки по
договора за кредит, представляващи: 420,54
лв. договорна/възнаградителна лихва за периода от 30.05.2019г. – 23.07.2019г.
и 99,65 лв. лихва върху просрочена главница за периода от 30.04.2019г. до
18.09.2019г., както и законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК –
19.09.2019г., до окончателното изплащане
на вземането, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл. 417 от ГПК с № 1125/20.09.2019г. по ч. гр.д. №
1663 по описа на РС- Лом за 2019г. При уважаване на установителната претенция се
претендира присъждане на разноските, сторени от ищеца в заповедното и в
исковото производство. Ищцовото дружество основава исковете си на следните
твърдения:
В полза на „УниКредит Булбанк” АД е
издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 1663
по описа на Районен съд-Лом за 2019 г. срещу П.М.А. и Е.П.А., последната
солидарен длъжник. В рамките на преклузивния срок по чл. 414 от ГПК от страна
на длъжниците е подадено възражение от всеки един срещу издаденото изпълнително
основание. На 26.08.2008 г. между „УниКредит Булбанк” АД (кредитор), от една
страна и от друга, П.М.А. - кредитополучател, и Е.П.А. - солидарен длъжник, е
подписан Договор за банков ипотечен кредит на физическо лице № 096/TR72657853.
Страните са постигнали споразумение ищецът да предостави ипотечен кредит в
размер на 29 900.00 лева, който да бъде усвоен не по-късно от 19.09.2008 г. В
изпълнение на основното си задължение по договора ищецът е превел паричната
сума в уговорения размер по откритата за целта и посочена в чл. 6 от договора
банкова сметка ***. Последният от своя страна се е задължил да погасява кредита
на месечни анюитетни вноски (главница, ведно с дължимата договорна лихва) по
посочената в чл. 7.2. от договора банкова сметка. ***, размера и начина на
изчисляване на лихвите и таксите, които се дължат върху предоставената сума
(чл. 4 и чл. 5). Определен е и крайният срок за погасяване на кредита -
20.08.2028 г. Видно от приложената справка Информация за сметка за период от
26.08.2008 г. - 12.08.2019 г.,
индикираща входящи и изходящи трансакции по сметката, кредитополучателят изцяло
е усвоил отпуснатия кредит на 03.09.2008 г. От друга страна,
кредитополучателят, респ. солидарния длъжник, не е изпълнил надлежно основното
си задължение да заплаща изцяло и в срок месечните вноски. Неточното и
ненавременно изпълнение е довело до забава от страна на длъжника, а правените
частични и ненавременни плащания са били недостатъчни да компенсират
възникналите просрочия, поради което за периода от 30.03.2019 г. до 30.06.2019
г. са осчетоводени четири изцяло непогасени месечни вноски по дължимата
главница, посочени в табличен вид в ИМ. Също така за периода от 30.05.2019 г.
до 23.07.2019 г. са осчетоводени една частично погасена и две изцяло непогасени
вноски по дължимата възнаградителна лихва, също таблично посочени в ИМ. Поради
неиздължаването в срок на дължимите суми (по главница и договорна лихва) по
кредита за съответните периоди на допусната забава е начислена лихва върху
просрочена главница на основание чл. 11, във връзка с чл. 4.3 от договора (в
общ размер на 99.65 лева), посочени в табличен вид. С оглед неизпълнението
ищецът се е възползвал от правото си съгласно чл. 17 от Договор за банков
ипотечен кредит на физическо лице № 096/TR72657853 от 26.08.2008 г., във връзка
с чл. 29 от Общи условия, да обяви кредита за предсрочно изискуем, в т.ч. да
пристъпи към незабавно събиране на изискуемите суми - главница, лихви,
включително такси и разноски. Датата, на която кредитът е обявен за изцяло
предсрочно изискуем - 23.07.2019 г., е посочена в документа по чл. 417 ГПК.
Ищецът е обявил предсрочната изискуемост на длъжниците чрез покани за
доброволно изпълнение.
Писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил от ответниците, един общ
за двамата, като се излагат съображения в следния смисъл: Твърди се, че
предявените искове са допустими. Исковете се оспорват изцяло. Не се оспорва
обстоятелството, че П.М.А. като кредитополучател и солидарният длъжник са
подписали на 26.08.2008г. цитирания в исковата молба договор, по който ищецът е
предоставил на кредитополучателя сумата 29900,00 лева. Сумите по така
отпуснатия кредит следвало да бъдат погасявани от ответниците на месечни вноски
съгласно погасителен план, неразделна
част от договора. Твърдят, че са изплащали дължимите вноски ежемесечно, дори и
след подаване на заявлението по чл.417 от ГПК до съда и до настоящия момент
продължават да внасят редовно всяка една месечна вноска. Не отговаря на
истината твърдението в исковата молба, че за посочените в исковата молба
периоди от време е налице неизплащане на дължимите вноски или изплащане
частично на такива. Считат, че неизпълнение от тяхна страна не е налице по
сключения договор, поради което ищецът без правно основание е обявил целия
кредит за изискуем. Представят копия от вносни бележки, касаещи плащания за
периода от време, за който се твърди, че има закъснения или частични плащания.
Съдът,
след като се запозна със събраните по делото доказателства и след като прецени
същите поотделно и в съвкупността им, при условията на чл.235, ал.2 от ГПК,
намери за установено следното:
Не е спорно по делото, установява се и от
приложения към исковата молба договор за банков ипотечен кредит на физическо
лице № 096/ТR72657853 от 26.08.2008г., че между „УниКредит Булбанк“ АД от една
страна като кредитор, П.М.А. от друга като кредитополучател и Е.П.А.– като
солидарен длъжник, е възникнало договорно правоотношение, по силата на което
кредиторът се е задължил да предостави на кредитополучателя ипотечен кредит в
размер на 29 900 лева за покупка на недвижим имот в гр. Л, ул. , кредитополучателят
се е задължил да го усвои, да го ползва целево и да го връща, ведно с изчислени
лихви, такси и други разходи в уговорени срокове, с краен срок на погасяване –
20.08.2028г., съгласно двустранно подписан погасителен план. Предвидено е
погасяването на вземането да бъде извършвано чрез заплащане на месечна
анюитетна вноска, дължима на 20-то число на съответния месец. За изпълнение на
задължението за връщане на заемната сума била поета солидарна отговорност от
още едно лице – ответникът Е.А.. В чл.17 е било посочено, че страните са
приели, че при неизпълнение на което и да е от задълженията на кредитополучателя
по договора или по Общите условия и/или при пълно или частично неплащане на
което и да е парично задължение по кредита, правото за ползване на неусвоените
суми и/или на друг вид кредитен инструмент между Банката и Кредитополучателя се
погасява, а също така ползваният кредит, ведно с лихвите за просрочие, по
преценка на Банката стават предсрочно
изискуеми, като при неизпълнение кредиторът има право да обяви
едностранно, без предизвестие, част или целия дълг за предсрочно изискуем.
От заключение с вх.№ 270470/24.08.2021г.
на вeщото лице Н.П., както
и от уточненията, направени в съдебно заседание от страна на експерта, се
установяват следните факти: 1/ кредитът е бил усвоен в пълен размер – 29 900
лева, на 03.09.2008г.; 2/още от започване изпълнението на кредитните задължения
кредитополучателят плаща по погасителния
план неточно, като нито една негова вноска не е била в съответствие с
погасителния план, а е внасял произволни суми; 3/ последното издължаване на вноски
по кредита е извършено на 09.09.2019г. в размер на 397,50 лв., като след тази
дата кредитополучателят не е внасял никакви суми; 4/ останалият незаплатен остатък
по договора включва главница в размер на 22082, 47 лева и договорна лихва,
която за периода от 30.05.2019г. до 23.07.2019г. е в размер на 420, 03 лева; неизплатената лихва върху просрочена главница
за периода от 30.04.2019г. до 18.09.2019г. е в размер на 99,30 лева; 5/ Кредитополучателят
е направил погасителни вноски за периода от 03.09.2008г. до 19.09.2019г., като
е погасил общо 32 225.72 лв., с която сума са
погасени, както следва: 7 817.53 лв.
главница и 24 408,19 лв. възнаградителна лихва; 6/ Приложените 7 броя
вносни бележки от ответника са отчетени от кредитора и сумите по тях са
включени в партидата на ответника на датата на вноската от 05.03.2019г. до
07.08.2019г.; 7/ За периода от 03.09.2008г. до 15.05.2010г. ответникът –длъжник
по договора е следвало да внася по погасителния план по 279,85 лева, а е внасял
вноски до 60,00 лева; 8/ За периода от 20.05.2010г. до 20.03.2012г. е следвало
да внася по погасителния план по 279,85 лв., а е внасял до 100,00 лева; ; 9/ За
периода от 20.04.2012г. до 10.06.2014г. е следвало да внася по погасителния
план по 279,85 лв., а е внасял до 100,00 лева; 10/ За периода от 10.06.2014г. до
02.06.2016г. е следвало да внася по погасителния план по 279,85 лв., а е
внасял 50,00 – 70,00 лева; 11/ За
периода от 06.06.2016г. до 09.09.2019г. е следвало да внася по погасителния
план по 279,85 лв., а е внасял 116,00 -
196,00 лева.
Видно от приложените към исковата молба
покани за доброволно изпълнение и известия за доставяне, изхождащи от банката и
адресирани до кредитополучателя и солидарния длъжник, е обстоятелството, че на
05.08.2019г. двете задължени лица са уведомени – чрез връчване лично и на лице
от домашните със задължение за предаване, че банката е обявила кредита за
изцяло и предсрочно изискуем на 23.07.2019г. Уведомленията, съставляващи покани за изпълнение, са били изпратени,
респ. получени на адреси: съответно за П.А. и за Е.А., които са посочените в
договора за кредит адреси на всеки от длъжниците.
На 19.09.2019г. „УниКредит Булбанк“ АД е
депозирало пред РС-Лом заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК срещу П.М.А. и Е.П.А. солидарно за
заплащане на дължимите по сключения на 26.08.2008г. договор за кредит суми, а
именно: главница – 22 082, 47 лева и 420, 54 лева лихва върху редовна
главница, начислена за периода от 30.05.2019г. до 23.07.2019г., 99,65 лева лихва за просрочена главница за
периода от 30.04.2019г. до 18.09.2019г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението - 19.09.2019г.
до окончателното изплащане на вземането. Заявлението е било уважено, като наред
с претендираните суми в издадената заповед за изпълнение по образуваното ч.гр.д.№
1663/2019г. по описа на ДРС са включени и разноски – 452.05 лева – за заплатена
държавна такса и 1 042.85 лева - адвокатско възнаграждение. В установения
от закона срок задължените лица са подали възражения срещу заповедта за
изпълнение. На заявителя е била указана възможността да предяви иск за
установяване на вземането си, за което му е било връчено съобщение на
29.12.2020г. На 29.01.2021г. исковата молба, предмет на настоящото разглеждане,
е изпратена чрез куриер, като е постъпила в РС-Лом на 05.02.2021г.
При
така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Искът е допустим, доколкото е предявен в
хипотезата на чл.422, ал.1 във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК и предполага
установяване съществуването на вземане, което е било предмет на заповед за
изпълнение. Исковата претенция е заявена в срока по чл. 415 от ГПК.
Искът за установяване съществуването на
вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение, е частично основателен,
поради следното:
Ищецът цели да установи със сила на присъдено
нещо по отношение на двамата ответници, че последните му дължат солидарно
заплащане на суми по договор за банков кредит, вземането по който е било
обявено за предсрочно изискуемо. Ищцовото дружество носи тежестта да докаже: 1/
че между него и П.М.А. е бил сключен на 26.08.2008г. договор за банков кредит;
2/ че по силата на този договор дружеството като кредитор е изпълнило поетите
задължения; 3/ че изпълнението на задълженията на кредитополучателя е било
обезпечено чрез снабдяване със солидарно задължено лице; 4/ че е осъществена
договорна хипотеза, при която за ищеца е възникнало правото да обяви цялото
задължение – неизплатена главница и договорна лихва – за предсрочно изискуемо;
5/ че банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно
изискуем; 6/ че банката е обявила на длъжника предсрочната изискуемост; 7/ че
размерът на дълга съответства на исковите суми. Осъществяването на всички тези
предпоставки бе надлежно доказано в производството, като се установи и размерът
на подлежащите на заплащане суми.
По делото не е спорен между страните факта
на сключване на договора за кредит – договор за банков ипотечен кредит на
физическо лице с № 096/ТR72657853 от 26.08.2008г., с който между страните е
възникнало договорно правоотношение, с регламентирани права и задължение на
всяка от тях. Установен от заключението на вещото лице е фактът, че
банката-ищец е била изправна, предоставяйки на кредитополучателя договорения
потребителски кредит в размер на 29 900 лева. За кредитополучателя П.А. е
възникнало задължението да върне заетата му сума, ведно с лихви, такси,
разноски и пр., а другият ответник се е
съгласил да отговаря солидарно с него за
целия дълг.
Кредитополучателят
се задължил да ползва отпуснатата по кредита сума и да я върне ведно с
начислените лихви и разноски в сроковете и при условията, указани в договора,
на вноски, чийто брой, падеж и размери били посочени в погасителен план. Общата
сума, която се задължил да върне, възлизала на 67 803,39 лева, която била
платима на анюитетни месечни погасителни вноски за 20-годишен период, всяка
вноска в размер на 279.85 лева. Първата погасителна вноска била с падеж
20.09.2008г., а последната с падеж 20.08.2028г. Размерът на всяка погасителна
месечна вноска включва съответната част от главницата, договорната лихва върху
нея към момента на предоставяне на кредита и такси за отпускане на кредита. Съгласно
чл. 9, ал. 6 от ОУ при неплащане в срок на главница за срока на забавата
просрочената част от главницата се олихвява с лихва за просрочие, определена в
договора за кредит съгласно чл.
4,2 - 11,90 %. На това основание на
длъжника било начислено обезщетение за забава върху дължимите суми в общ размер
на 99,30 лева за периода от 30.04.2019г.
до 18.09.2019г.
Кредитополучателят
е направил погасителни вноски за периода от 03.09.2008г. до 19.09.2019г., като
е погасил общо 32 225.72 лв., с която сума са
погасени, както следва: 7 817.53 лв. главница и 24 408,19 лв. възнаградителна
лихва, видно от заключението на вещото лице П..
От заключението на вещото лице се
установи, че кредитополучателят е нарушил задължението си за точно и
своевременно заплащане на погасителните вноски по подписания погасителен план,
неразделна част от договора, тъй като: 1/ За периода от 03.09.2008г. до
15.05.2010г. ответникът –длъжник по договора е следвало да внася по
погасителния план по 279,85 лева, а е внасял вноски до 60,00 лева; 2/ За
периода от 20.05.2010г. до 20.03.2012г. е следвало да внася по погасителния
план по 279,85 лв., а е внасял до 100,00 лева; 3/ За периода от 20.04.2012г. до
10.06.2014г. е следвало да внася по погасителния план по 279,85 лв., а е внасял
до 100,00 лева; 4/
За периода от 10.06.2014г. до 02.06.2016г. е следвало да внася по погасителния
план по 279,85 лв., а е внасял 50,00 –
70,00 лева; 5/ За периода от 06.06.2016г. до 09.09.2019г. е следвало да внася
по погасителния план по 279,85 лв., а е внасял 116,00 - 196,00 лева. След 09.09.2019г., когато е
извършил последно плащане по договора, е преустановено всякакво плащане по
договора. Неизпълнението на това задължение, съгласно чл. 17 от договора, е
съставлявало основание банката да упражни правото си да обяви кредита за
предсрочно изискуем.
Предвид
обстоятелството, че кредитополучателят не е изпълнявал задължението си за
заплащане в срок на погасителните вноски, кредитът бил обявен за
предсрочно изискуем на основание чл.17 от Договора за банков ипотечен кредит. Ищцовото
дружество надлежно е упражнило по отношение на длъжниците своето преобразуващо
право да трансформира цялото задължение по договора в предсрочно изискуемо. Обективната
предпоставка по действащия договор (чл.17) – неплащане на което и да е парично
задължение, е било факт, видно от експертното заключение. Другата предпоставка
за законосъобразно упражняване на правото на банката е последната да е
уведомила длъжника/длъжниците за преобразуването на вземането в предсрочно
изискуемо. Така, според т.18 от Тълкувателно решение №4 от 18.06.2014г. на ВКС
по тълк.д.№ 4/2013г. на ОСГТК в хипотезата на предявен иск по чл.422,
ал.1 от ГПК за вземане, произтичащо от договор за банков кредит, с уговорка, че
целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой
вноски или при други обстоятелства, и кредиторът може да събере вземането си
без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или
настъпването на обстоятелствата, след като банката е упражнила правото си да
направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната
изискуемост. В хипотезата на предявен иск по чл.422, ал.1 от ГПК вземането,
произтичащо от договор за банков кредит, става изискуемо, ако кредиторът е
упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем. В случая, видно от
приложените към исковата молба покани за доброволно изпълнение, банката е
уведомила както П.А., така и втория
ответник – Е.А., за преобразуването на вземането в предсрочно изискуемо.
Уведомленията са изпратени на адресите на двете лица, посочени в договора за
кредит и са надлежно връчени на 05.08.2019г. Следователно по отношение на
ответниците задължението по договора законосъобразно е било трансформирано в
предсрочно изискуемо.
Възражението, което ответниците правят, навеждайки доводи за редовно и навременно
изплащане на задълженията си за анюитетни вноски по кредита, като поради
точното изпълнение кредиторът не е имал основание да обяви кредита за
предсрочно изискуем, се оборват от
заключението на вещото лице, което съдът кредитира с доверие. В съдебно
заседание вещото лице Н. П. сочи, че забавата за плащане е започнала от самото
начало, откакто е започнало изпълнението
на кредита, като са се плащали произволни суми от длъжника, а не както са
определени в погасителния план. В заключението си вещото лице посочва през
съответните периоди какви плащания са извършвани по кредита, като същите видно
са в отклонение от погасителния план. Посочва още, че 7-те броя разписки, приложени от ответника, са
отчетени от Банката като платени, което е в разрез с твърденията на
ответниците.
Ответникът Е.А., съгласно чл.122 от ЗЗД,
следва да отговаря солидарно с кредитополучателя за неизпълнената част от
задължението по договора за банков кредит, тъй като солидарната отговорност е
изрично уговорена в самия договор.
Сключването на един договор обвързва
страните със задължение за своевременно, точно и пълно изпълнение на поетите
задължения. Чл.79, ал.1 от ЗЗД дава на изправната страна възможността, ако
длъжникът не изпълни точно задължението си, да иска изпълнение, заедно с
обезщетение за забавата или обезщетение за неизпълнение. Подавайки заявлението
по чл. 417 от ГПК, ищецът е претендирал последиците на чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД.
По силата на чл. 430, ал. 2 от ТЗ
заемателят по договора за банков кредит плаща лихва по кредита, уговорена с
банката. В договора за кредит в чл. 4.1.а е установена договорна лихва в размер на 8,9
%. В случая кредиторът е претендирал възнаградителна лихва в размер на 420,54 лв.
за периода от 30.05.2019г. до 23.07.2019г., т.е. период, през който са били
налице непогасени вноски по дължимата възнаградителна лихва. Съгласно
заключението на вещото лице договорната лихва за визирания период се дължи в
размер на 420,03 лв.
Относно размера на задълженията по
договора съдът кредитира изцяло изводите на вещото лице, а именно, че: размерът
на незаплатената главница по договора възлиза на 22 082, 47 лева, а
размерът на договорната лихва за периода
от 30.05.2019г. до 23.07.2019г. – на 420,03 лева, а лихвата за забава,
начислена върху просрочената главница за периода от 30.04.2019г. до
18.09.2019г. – 99,30 лева. Видно е, че и двете суми са в размери около
претендираните, с минимални разлики.
По
разноските:
Приетото разрешение по т.12 на ТР
№4/2013г. на ОСГТК на ВКС налага съдът да се произнесе и по разноските,
включително присъдените със заповедта за изпълнение, като законна последица от
уважаването на установителния иск. Съответно на пълното установяване на
заявеното от кредитора вземане съдът следва да замести произнасянето по определянето
на разноски в заповедта с определяне на разходи за заповедното и исковото
производство.
Дружеството е сторило разноски в
заповедното производство за държавна такса, която е в размер на 452.05 лева и
за адвокатско възнаграждение, което е в размер на 1 042,85 лева с ДДС. На основание чл.78, ал.1 от ГПК
ответниците следва да заплатят на ищеца разноските изцяло, които при това са
дължими солидарно. Отхвърлената част от иска е минимална, около 1 лв., поради
което не следва да се взема предвид при определяне на разноските.
Ищецът е сторил разноски по настоящото
дело, както следва: за държавна такса в размер на 531.25 лева. За вещо лице
ищецът е направил разноски в размер на 200.00 лева. Договореното адвокатско възнаграждение,
видно от фактура № **********/13.01.2021г.,
приложена на л. 43 от делото, е в размер на 1 449.70 лева с ДДС, платимо
по банков път, но липсва платежен банков документ, установяващ, че адвокатското
възнаграждение е действително заплатено от ищеца. Така направените от дружеството разноски в
исковото производство се свеждат до 731, 25 лева. На основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата следва да се възложи на ответниците изцяло.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение
на П.М.А. с ЕГН:********** и адрес: *** и Е.П.А. с ЕГН **********, с адрес: ***, в качеството й на солидарен
длъжник, по предявения от „УниКредит Булбанк“ АД, със седалище и адрес на
управление: гр. С район „“, пл. „“ № , с ЕИК *********, иск, че П.М.А. с ЕГН:********** и адрес: *** и Е.П.А. с ЕГН **********, с адрес: ***, в качеството й на солидарен
длъжник, дължат солидарно на
„УниКредит Булбанк“ АД, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „“,
пл. „“ № 7, с ЕИК *********, сумите: 22 082, 47 лв. /двадесет и две хиляди
осемдесет и два лева и четиридесет и седем стотинки/ главница по Договор за
банков ипотечен кредит на физическо лице № 096/ТR72657853 от 26.08.2008г.,
420,03 лв. /четиристотин и двадесет лева и три стотинки/ договорна/възнаградителна
лихва за периода от 30.05.2019г. – 23.07.2019г. и 99,30 лв. /деветдесет и девет
лева и тридесет стотинки/ лихва върху просрочена главница за периода от
30.04.2019г. до 18.09.2019г., както и законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.
417 от ГПК – 19.09.2019г., до
окончателното изплащане на вземането, за които е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК с №
1125/20.09.2019г. по ч. гр.д. № 1663 по описа на РС- Лом за 2019г., като ОТХВЪРЛЯ иска за размера над 420,03 лв. до претендирания размер на
договорна лихва - 420,54 лв. за периода
от 30.05.2019г. – 23.07.2019г. и за размера над 99,30 лева до претендирания размер от 99,65 лева лихва за периода от 30.04.2019г. до
18.09.2019г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА П.М.А.
с ЕГН:********** и адрес: *** и Е.П.А. с ЕГН **********, с адрес: ***, да заплатят на „УниКредит Булбанк“ АД, със седалище и
адрес на управление: гр. София, район „“, пл. „“ № 7, с ЕИК *********, солидарно следните
суми: 1 494.90 лева (хиляда четиристотин и деветдесет и
четири лева и деветдесет стотинки), представляваща сторени разноски в
производството по ч.гр.д.№ 1663/2019г. по описа на ЛРС, от които 452.05 лева за
платена държавна такса и 1 042,85 лева
за платено адвокатско възнаграждение, както и 731, 25 лева (седемстотин
тридесет и един лева и двадесет и пет стотинки), представляваща сторени
разноски в исковото производство, от които 531,25 лв. за държавна такса и
200,00 лева възнаграждение за вещо лице.
Решението може да се обжалва с въззивна
жалба пред Окръжен съд- Монтана в двуседмичен срок от датата на връчването на
преписи.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: