Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

29.07.2019 г.

 

 

номер ..................                                                       град ПЛЕВЕН

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Плевенски районен съд на 23 юли

Тринадесети наказателен състав година 2019

В публично заседание в следния състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

КРАСИМИР   ДИМИТРОВ

 

Секретар: ПЕТЯ КАРАКОПИЛЕВА

Като разгледа докладваното от съдия ДИМИТРОВ

НАХД № 1489 по описа за 2019 година

и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН.

 

         Постъпила е жалба от страна на И.П.И., с ЕГН: ********** *** против наказателно постановление № 19-1772-000077 от 20.06.2019 г. на Началник 01-РУ – Плевен към ОДМВР - Плевен, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и по чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП е наложил на И.П.И., глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца, като на основание Наредба № Із-2539 на МВР са отнети общо 10 контролни точки.

С депозираната до съда жалба, жалбоподателят моли съда да отмени издаденото му наказателно постановление, като в съдебно заседание ще даде допълнителни обяснения.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с адв. ***от АК – Плевен. Поддържат подадената жалба.

В хода по същество, процесуалният представител на жалбоподателя адв. ***моли съда да отмени наказателното постановление, като не навежда абсолютно никакви доводи в тази насока.

Изразява се становище, че преди да отиде доверитялт му до КАТ – Плевен, за да регистрира процесното МПС, той го е управлявал без същото да е регистрирано по надлежния ред и без да има поставени регистрационни табели.

В тази насока са и дадените обяснения от страна на жалбоподателя в съдебно заседание, който заявява, цитат:

 

„Аз, сега какво да ви кажа, да се оправдавам, запалих колата, отидох у нас, запалих джипа и тръгнах за КАТ и ме спряха на средата на с. Опанец“.

„Полицаите ми написаха акта, аз взех акта, върнах се обратно вкъщи, търсих си превоз и го закарах в КАТ същия ден на обяд и го регистрирах“.

 

Ответната страна по жалбата ОД на МВР – Плевен, редовно и своевременно призована, не се представлява.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка направи следните правни  изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, допустима е, разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Атакуваното наказателно постановление № 19-1772-000077 от 20.06.2019 г. на Началник 01-РУ – Плевен към ОД на МВР - Плевен въз основа на Акт за установяване на административно нарушение, с бланков № 18984 от 13.05.209 г.

Съгласно разпоредбата на чл. 6 ЗАНН административното нарушение е деяние, извършено посредством действие или бездействие, нарушаващо установения ред на управление в конкретна правна сфера, което е осъществено виновно и е обявено от закона за наказуемо с административна санкция.

Събраните доказателства в хода на проведеното против жалбоподателя административно наказателно производство и в хода на съдебното следствие такива установяват по несъмнен  и категоричен начин, че жалбоподателят е извършил административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН, а именно:

На 13.05.2019 г. около 11:15 часа в *** срещу сградата на кметство в посока на движение ул. „Александър Стамболийски“ управлява лек автомобил „***“, с рама № ***, който е без регистрационни табели. При справка в ОДЧ на Първо РУ-Плевен, автомобилът не е регистриран по надлежния ред.

Нарушил е чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

-         Иззет е контролен талон № ***.

Съдът намира, че при съставяне на АУАН и при издаване на атакуваното НП са спазени всички изисквания, визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 ЗАНН.

АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съдържат всички изискуеми от ЗАНН реквизити - описано е нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено, посочени са дата и място на извършване на деянието, както и нарушената законова разпоредба и нормата, въз основа на която е определена санкцията.

В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административно наказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административно наказателното производство против него.

Съгласно чл.37, ал.1 ЗАНН, актове за установяване на административни нарушения могат да съставят длъжностните лица посочени изрично в съответните нормативни актове или определените от ръководителите на ведомства, организации и др., на които е възложено приложението или контрола по приложението на съответните нормативни актове.

Според чл. 189, ал. 1 ЗДвП, актовете за установяване на административни нарушения по този закон се съставят от длъжностните лица на службите за контрол, предвидени в същия. Кои са тези служби се определя от Министъра на вътрешните работи съгласно чл. 165, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и това са служителите на “Пътна полиция” на Сектор КАТ към съответните Областни дирекции “Полиция”, съответно подведомствените им Районни полицейски управления. Тези служители са оправомощени по закон - чл. 165, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и чл. 52, ал. 1, т. 15 от ЗМВР да осъществяват контрол по безопасността на движението по пътищата, техническата изправност на МПС и др.

Фактическите констатации, отразени в АУАН и възпроизведени в НП, се потвърждават от показанията на актосъставителя И.В. Ореолово и свидетеля по акта Х.К.И..

 

Съдът няма причина да се съмнява в показанията на разпитаните по делото полицейски служители и ги кредитира изцяло !!!

 

Свидетелите И.В. О.и Х.К.И. помнят случая, добросъвестно го възпроизвеждат.

Установи се по несъмнен начин, че жалбоподателят е управлявал процесния автомобил, който е бил без регистрационни табели и който не е регистриран по надлежния ред, поради което и съдът намира за доказано описаното в НП нарушение, за което е бил санкциниран жалбоподателя, и извършването му от последния.

От изложеното става ясно, че са налице всички елементи от обективната страна на състава на нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП.

В същото време обаче, за да се приеме, че е извършено нарушението, а именно неизпълнение на задължението да се управляват по пътищата, отворени за обществено ползване само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани, е необходимо да са налице и доказателства, от които може да се направи несъмнен извод, че нарушителят е бил наясно с обстоятелството, че управляваният от него автомобил е без регистрационни табели и не е регистрирано по надлежния ред. В разглеждания казус съдът приема,че такива данни са налични.

 

Ноторно известно е, че всеки гражданин на Република България е длъжен да познава и да спазва закона, а и с оглед дадените обяснения от страна на жалбоподателя в съдебно заседание, същият съзнателно е нарушил закона !!!

 

От събраните по делото доказателства и техния детайлен анализ не оставят съмнение, че всички елементи от обективна страна на извършеното нарушение са безпротиворечиво и категорично установено.

От субективна страна деянието е извършено виновно при форма на вина – пряк умисъл, тъй като жалбоподателят е знаел правилата по ЗДвП.

 

 Нарушението е формално като законът не изисква да са настъпили определени правни последици от реализирането му, нито да се изследват причините за извършването му.

 

При налагане на наказанието глоба от 200 лева и лишаването от право да управлява МПС за срок 6 месеца наказващият орган стриктно се е съобразил с разпоредбата на чл.175, ал.3, пр. 1 от Закона за движение по пътищата, в която законодателят е определил точно вида и размера на санкциите, а именно:

Чл. 175. (3) (Нова – ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.) Наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер.

Административно наказващият орган е наложил на жалбоподателя наказание към минимума предвиден в закона.

Не е налице и маловажност на случая, по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, особено като се има предвид характерът на този вид административни нарушения.

С оглед гореизложените съображения, настоящия състав счита, че с така определените размери на наказанията ще се постигнат успешно целите визирани в чл.12 от ЗАНН, като се въздейства превъзпитателно и предупредително спрямо нарушителя и спрямо другите участници в движението по пътищата към спазване на правилата за движение по пътищата.

Водим от горното и  на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН, Съдът

 

 

РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 19-1772-000077 от 20.06.2019 г. на Началник 01-РУ – Плевен към ОДМВР - Плевен, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и по чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП е наложил на И.П.И., с ЕГН: ********** ***, глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца, като на основание Наредба № Із-2539 на МВР са отнети общо 10 контролни точки, като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административен съд – Плевен в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: