Решение по дело №372/2024 на Административен съд - Перник

Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на С. Т. Н., с [ЕГН], от [населено място], [улица], бл. 50, вх. „Б“, ет. 2, ап. 18 срещу Решение № 15 от 12.01.2024 година, постановено по АНД № 20231720201539 по описа за 2023 година на Районен съд Перник.

С обжалваното решение е потвърдено наказателно постановление /НП/ № 23-1158-001855 от 08.08.2023 година, издадено от началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Перник, с което на С. Т. Н., с [ЕГН], от [населено място], [улица], бл. 50, вх. „Б“, ет. 2, ап. 18 на основание чл. 174, ал. 3, предл. първо от Закона за движение по пътищата е наложена „Глоба“ в размер на 2 000 /две хиляди/ лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 /двадесет и четири/ месеца за извършено нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.

Касаторът твърди, че постановеното съдебно решение е неправилно, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила нарушение на материалния закон и явна несправедливост на наложеното наказание, касационни основания по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 – т. 3 от НПК. Моли съда да постанови съдебно решение, с което да отмени първоинстанционния съдебен акт и се произнесе по съществото на делото, като отмени процесното наказателно постановление като незаконосъобразно.

Ответникът по жалбата в срока по чл. 213а, ал. 4 от АПК, не депозира отговор.

В проведеното съдебно заседание на 24.06.2024 година касаторът, редовно призован не се явява, представлява се от процесуалния си представител адвокат Г. Б. от АК Перник, който поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения. Моли съда да постанови съдебно решение, с което да отмени първоинстанционния съдебен акт и се произнесе по съществото на делото, като отмени наказателното постановление като незаконосъобразно. Претендира присъждане на направените съдебни разноски за двете съдебни инстанции по приложен списък.

В проведеното съдебно заседание на 24.06.2024 година ответникът по касационната жалба редовно призован не се явява, представлява се от процесуалния си представител главен юрисконсулт З. В., която оспорва касационната жалба, като неоснователна. Моли съда да остави в сила решението на районния съд, като правилно и законосъобразно. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.

В проведеното съдебно заседание на 24.06.2024 година, представителят на Окръжна прокуратура Перник прави заключение за законосъобразност и правилност на решението и предлага същото да бъде оставено в сила.

А. съд – Перник, касационен състав, като прецени наведените касационни основания и доводи на страните, прилагайки нормата на чл.218 от АПК, след съвещание, намира следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от страна в производството по делото пред въззивната съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е основателна.

След извършена проверка в пределите на чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд, в предвидената от закона форма, по допустима жалба. Също обаче е неправилно, поради неправилно прилагане на материалния закон, а основанията за това са следните:

С Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ Серия GA № 988860 от 13.07.2023 година е ангажирана административнонаказателната отговорност на С. Т. Н., за това, че на 13.07.2023 година, в 20:59 часа, в [населено място], на [улица], с посока на движението от пътен възел „М. “ към надлез „***“ управлява лек автомобил „***“, с рег. № [рег. номер], собственост на ОС на БСП Перник, като при извършената проверка отказва да му бъзе извършен тест за употреба на алкохол с техническо средство – „Алко тест Дрегер 7510“ № ARNJ - 0035. Издаден е талон за медицинско изследване № 078061. АУАН му е връчен на 13.07.2023 година, като последният го e подписал.

Тези констатации на актосъставителя са възпроизведени и в издаденото Наказателно постановление № 23-1158-001855 от 08.08.2023 година, издадено от началник група към сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Перник, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 174, ал. 3, предл. Първо от ЗДвП на С. Т. Н., с [ЕГН], от [населено място], [улица], бл. 50, вх. „Б“, ет. 2, ап. 18 е наложена „Глоба“ в размер на 2 000 /две хиляди/ лева и „Лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от 24 /двадесет и четири/ месеца за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Наказателното постановление е връчено на 21.08.2023 година.

Наказателното постановление е обжалвано пред Районен съд Перник, който с Решение № 15 от 12.01.2024 година, постановено по АНД № 20231720201539/2023 година е потвърдил наказателното постановление.

За да постанови този резултат районният съд, след събиране и анализ на приобщените по делото гласни и писмени доказателства е приел за безспорно установено от фактическа страна отразеното в АУАН и издаденото въз основа на него НП нарушение. Приел е, че към процесната дата, към посочения час и при същите вписани обстоятелства касаторът е отказал за бъде изпробван за употреба на алкохол по предвидения за това ред.

Въз основа на така установеното от фактическа страна и след извършена служебна цялостна проверка за законосъобразност, районният съд е приел, че производството по издаване на процесното наказателно постановление е водено от компетентен орган, без да са били допуснати съществени нарушения на производствените правила, които да обосноват извод за ограничено право на защита на наказаното лице. Съдът не е констатирал да са допуснати нарушения на императивните правила, предвидени в разпоредбата на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН досежно формата и реквизитите.

Спорът е разгледан по същество, като решаващият първоинстанционен състав е направил извод, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства е установено по безспорен начин осъщественото от страна на наказаното лице нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Относно вида и размера на наложеното административно наказания районният съд е направил извод, че същото е определено съобразно предвиденото в санкционната част на разпоредбата.

Пред настоящата касационна инстанция не са представени нови писмени доказателства.

Съобразно разпоредбата на чл. 218 от АПК касационната инстанция дължи произнасяне само относно наведените в жалбата касационни основания, като следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Съдът намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, но е неправилно.

Съобразно чл.220 от АПК касационната инстанция възприема установената от Районен съд Перник фактическа обстановка, която напълно кореспондира на събраните по делото доказателства.

В настоящият случай административнонаказателна отговорност на касаторът е ангажирана за извършено административно нарушение по чл. 174, ал. 3 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/. Посочената разпоредба предвижда, че водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2 000 лева. Съгласно § 6, т.25 от ДР на ЗДвП „водач“ е лице, което управлява пътно превозно средство. За да бъде законосъобразно ангажирана отговорността на касатора и да му бъдат наложени предвидените в чл. 174, ал. 3 от ЗДвП наказания, следва да бъде установен отказ от водача на МПС да му бъде извършен тест за употреба на алкохол или неизпълнение на предписанието за медицинско. Разпоредбата съдържа два алтернативни способа и отказ на който и да е било от тях, при липсата на отчетен резултат, изпълва състава на едно нарушение. Независимо обаче чрез кое от предвидените в закона изпълнителни деяния – отказ от изпробване с техническо средство или неизпълнение на предписание за медицинско изследване се осъществява едно и също нарушение – това по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Основната цел е за се забрани такова деяние и липсва възможност водачите на МПС, чрез отказ да избягат контрола за наличие на алкохол/ наркотици или упойващи вещества. Законодателят е преценил, че не следва да е стимулира такъв отказ и затова е наказуем много по – строго, отколкото например нарушението по чл. 174, ал. 1 от ЗДвП.

Съгласно константната съдебна практика в разпоредбата на чл. 174, ал. 3 са посочени две алтернативни възможности, които контролиращият орган следва да предостави на проверявания водач на МПС с цел да бъде установено дали управлява превозно средства с или без концентрация на алкохол/наркотични вещества в кръвта. Ако водачът откаже само медицинско изследва, но се съгласи да му бъде извършена проверка с техническо средство, тогава той не би осъществил състава на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, защото след проверката ще се установи дали има употреба на алкохол в кръвта и ако се установи наличието на такива, то същият би носил наказателна отговорност за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК, а ако не се не би било съставомерно, независимо от факта, че лицето отказва и да изпълни предписанието за медицинско изследване. Същите изводи следват и при обратната хипотеза – когато проверяваният водач откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство, но се съгласи да изпълни предписанието за медицинско изследване. По тази причина изброяването на методите, с които се установява от контролните органи наличието на алкохол или упойващи вещества в кръвта не представлява две различни хипотези на административни нарушения, а се касае за едно единствено нарушение, изразяващо се в това, че водачът на МПС отказал да му бъзе извършена проверка за наличие на алкохол/наркотици в кръвта, независимо по кой метод.

В конкретният случай спорът по делото е дали жалбоподателят е имал качеството на „водач“, съответно налице ли е отказ за употреба на алкохол в кръвта му. От събраните в хода на съдебното следствие гласни доказателства – разпит на свидетелите водени от страна на жалбоподателя пред районния съд категорично се установява, че последния е бил извън посочения автомобил, пред магазин и е разговарял с продавача. От друга страна от разпита на свидетелят по съставения АУАН А. Р. Н. не се установява описаната фактическа обстановка, като последния не си спомня нищо по случая и никакви обстоятелства, което от своя страна разколебава материалната доказателствена сила на съставения акт. Ето защо в хода на съдебното следствие пред районния съд безспорно е оборена материалната доказателствена сила на съставения АУАН, поради което не е установено по безспорен начин, че жалбоподателя е имал качеството на „водач“ към датата на съставения АУАН, съответно не е и налице отказ да бъде изпробван с техническо средство за употреба на алкохол в кръвта.

Въз основа на изложеното настоящият касационен състав счита решението на районния съд за неправилно. Същото следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново по съществото на спора, с което наказателното постановление да бъде отменено, като незаконосъобразно.

Относно разноските:

С оглед изхода на делото и на основание чл. 63д от ЗАНН направеното искане от процесуалния представител на касационния жалбоподател адвокат Г. Б. от АК Перник следва да бъде уважено, поради което Областна дирекция на МВР Перник следва да му плати направените съдебни разноски за двете съдебни инстанции в общ размер на 2 000 /две хиляди/ лева.

С оглед изхода на делото следва да се остави без уважение направеното искане от процесуалния представител на ответника по касационната жалба главен юрисконсулт З. В..

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, настоящият касационен състав на А. съд – Перник

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Решение № 15 от 12.01.2024 година, постановено по АНД № 20231720201539 по описа за 2023 година на Районен съд Перник, като В. Н. П.:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-1158-001855 от 08.08.2023 година, издадено от началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Перник, с което на С. Т. Н., с [ЕГН], от [населено място], [улица], бл. 50, вх. „Б“, ет. 2, ап. 18 на основание чл. 174, ал. 3, предл. първо от Закона за движението по пътищата е наложена „Глоба“ в размер на 2 000 /две хиляди/ лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 /двадесет и четири/ месеца за извършено нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, като незаконосъобразно.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР Перник, с административен адрес [населено място], [улица], да заплати на С. Т. Н., с [ЕГН], от [населено място], [улица], бл. 50, вх. „Б“, ет. 2, ап. 18 съдебни разноски в размер на 2 000.00 /две хиляди/ лева.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.