№ 267
гр. Пазарджик, 15.02.2023 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА
СъдебниРадка Тр. Биволарова
заседатели:Янка Ал. Коева
при участието на секретаря Ива Чавдарова
и прокурора Б. Ат. П.
Сложи за разглеждане докладваното от КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА
Наказателно дело от общ характер № 20225220200321 по описа за 2022
година.
На именното повикване в 13:30 часа се явиха:
Подсъдимият Н. П. С. – редовно уведомен от предходното съдебно
заседание, се явява лично и със защитника си адв.И. Д. В., редовно
упълномощен от днес.
Подсъдимият М. Г. Р. - редовно уведомен от предходното съдебно
заседание, се явява лично и със защитника си адв.Г. Ц., редовно
упълномощена.
За РП-Пазарджик се явява прокурор П..
ПРОКУРОРЪТ: Уважаема госпожо съдия, считам, че не са налице
процесуални пречки по даване ход на делото днес и моля да дадете ход.
АДВ. В.: Аз също считам, че не са налице пречки и моля да дадете ход
на делото.
АДВ. Ц.: Уважаема госпожо съдия, поради липса на процесуална
пречка, моля, да дадете ход на делото.
Съдът намира, че няма процесуални пречки за даване ход на делото в
1
днешното съдебно заседание, поради което
О П Р Е Д Е Л И
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Снема самоличността на подсъдимите, както следва:
М. Г. Р. - роден на ***г., в гр.Пазарджик, живущ в гр.Пазарджик, ***,
българин, български гражданин, с основно образование, ученик, неженен,
неосъждан, ЕГН: **********, л.к. № ****, издадена на 27.02.2019г. от МВР –
Пазарджик.
ПОДС. Р.: Получих препис от обвинителния акт и разпореждането
на съда за насроченото разпоредително заседание преди повече от 7 дни.
Н. П. С. - роден на *** г., в гр.Пазарджик, живущ в гр.Пазарджик, ***,
българин, български гражданин, със средно образование, неженен, работещ в
Англия като шофьор, неосъждан, ЕГН: **********, л.к. № ****, издадена на
19.02.2020г. от МВР - Пазарджик.
ПОДС. С.: Получих препис от обвинителния акт и разпореждането
на съда за насроченото разпоредително заседание преди повече от 7 дни.
На подсъдимите се разясниха правата по чл.55, чл.115 ал.4 и чл.274 от
НПК.
РАЗЯСНЕНИ бяха и разпоредбите на чл.371 и чл.380 и сл НПК.
ПОДС. Р.: Разбрах правата си.
ПОДС. С.: Разбрах правата си.
Не се направиха ОТВОДИ на съда, секретаря и прокурора.
СТРАНИТЕ /по отделно/: Наясно сме с въпросите по чл. 248 ал.1 от
НПК и сме готови да пристъпим към обсъждането им.
С оглед изявлението на страните, съдът
О П Р Е Д Е Л И
ДАВА ХОД НА ОТКРИТОТО РАЗПОРЕДИТЕЛНО ЗАСЕДАНИЕ,
разяснява на страните разпоредбите на чл. 248, ал.3 и ал.4 от НПК и
пристъпва към обсъждане на въпросите по чл. 248, ал.1 от НПК.
2
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания и възражения по въпросите по чл. 248
ал.1 от НПК. Що се отнася до т.4, считам, че са налице основания за
разглеждане на делото по реда на особените правила по реда на Глава XXVII
или XXIX, в случай, че защитата изрази такова желание.
АДВ. Ц.: Уважаема госпожо съдия, аз считам, че на основание чл.248
ал.1 т.1 от НПК делото е подсъдно на ПРС. На този етап не са налице
основания за прекратяване или спиране на наказателното производство.
По отношение на преценката допуснато ли е на ДП отстранимо
съществено процесуално нарушение, което да е довело до ограничаване
процесуалните правила на подзащитния ми Р., аз считам, че тук е налице
съществено нарушение, което е довело до нарушаване правата на Р., тъй като
видно от ОА, представителят на РП – Пазарджик е повдигнал обвинение по
чл.195 ал.1 т.4, във вр. с чл.194 ал.1, във вр. с чл.20 ал.2 и ал.1, във вр. с чл.18
ал.1 от НК. Видно от материалите в ДП, вещта, а именно катализатор,
предмет на обвинението, е върната още на 20.05.2020г. на пострадалата. В
последствие в ДП е направено искане от моя страна деянието да бъде
преквалифицирано, а именно в такова по чл.197 от НК, тъй като са налице
основанията за това. Видно от постановление по чл.229 ал.3 от НПК от
15.07.2021г. на прокурор П., който към онзи момент е бил наблюдаващ ДП
прокурор, това мое доказателствено искане е уважено и същият е дал
указания обвинението да се преквалифицира в такова по чл.197 от НК. Ясно е
посочено, че на наблюдаващия прокурор основанията са били, че
инкриминираната вещ е била върната на пострадалата, т.е. още през 2021
година е уважено това искане и има указание на наблюдаващия прокурор,
които не са били изпълнени. Поради това считам, че по този начин са
нарушени правата на подзащитния ми Р.. Всеки един от подсъдимите следва
да знае и да е наясно в какво престъпление се обвинява, какъв е точно
конкретният състав, съобразно НК на Р България, за да може адекватно да
организира защитата си въз основа на това. При положение, че подзащитният
ми Р. не е наясно в какво се обвинява, не е наясно какво е престъплението,
което смята държавното обвинение, че е извършил, считам, че по този начин
са нарушени грубо неговите права и съответно правото му на защита. На това
основание, моля, производството да бъде прекратено и върнато в досъдебната
3
фаза, за да могат да бъдат изпълнени указанията, както са дадени от
наблюдаващия прокурор към 15.07.2021г., за да бъде извършено адекватно
привличане, съобразно състава на престъплението според държавното
обвинение.
По отношение на останалите точки, а именно на чл.248 ал.1 т.4 от НПК
считам, че към момента не са налице основания за разглеждане по реда на
особените правила. Не са налице и основанията за разглеждане на делото при
закрити врата, привличане на резервен съдия или съдебен заседател,
назначаване на защитник, вещо лице, преводач или преводач на български
жестов език и извършване на съдебно-следствени действия по делегация.
Моля, на основание чл.248 ал.1 т.6 от НПК взетата МНО към момента
по отношение на Р. - Подписка да бъде отменена от Вас, тъй като видно от
процесуалното му поведение до момента, като наказателното производство е
образувано през 2021 година и до момента има насрочени множество съдебни
заседание, на които не е даван ход на делото до момента, но въпреки това той
се е явявал на всяко едно съдебно заседание, поради което смятам, че не
следва да му бъде вземана, каквато и да била, било то и най-леката мярка, а
именно подписка. Моля, същата да бъде отменена.
Ще Ви моля по отношение на чл.248 ал.1 т.7 от НПК, а именно
исканията за събиране на нови доказателства, по отношение на подзащитния
ми Р. да бъде изискано служебно актуално свидетелство за съдимост, тъй като
в кориците на ДП има представено такова, но първото е от м.май 2020 година,
а второ свидетелство за съдимост е от 2021 година. Считам, че е необходимо
да бъде изискано и приложено актуално свидетелство за съдимост към 2023
година. Също така, моля, да бъде изискана актуална характеристична справка,
като същата бъде подробна такава, тъй като в началото и при образуване на
БП е изготвена и представена в ДП характеристична справка по отношение на
Р., но тя е от 2020 година. Същата е изключително обрана, ако бих мога да се
изразя така и не дава нужната информация. Отделно от това, ще Ви моля
искането ми да бъде уважено и на още едно основание, а именно, че в ОА на
РП - Пазарджик е посочено, че подзащитният ми е с лоши характеристични
данни. Това не е така, поради което моля да бъде изискана актуална
характеристична справка, като бъде указано на съответния служител същата
да бъде подробна такава.
4
Моля, с оглед на изразеното становище от мен в днешното съдебно
заседание, да бъде насрочено съдебно заседание с призоваване на
свидетелите, които да бъдат разпитани в производството.
С оглед на всичко гореизложено, моля, исканията да бъдат уважени от
Вас.
ПОДС. Р.: Съгласен съм с казаното от моя адвокат .
РЕПЛИКА ПРОКУРОРЪТ: Считам, че така направеното възражение, че
са допуснати процесуални нарушения, не отговаря на действителността. На
първо място, в чл.249 от НПК са изброени изчерпателно хипотезите, при
които са нарушени процесуалните правила и същото да е съществено и
отстранимо. Измежду тях няма хипотеза, която да разглежда като нарушение
правната квалификация, която е дал прокурорът. Така изложеното от адв.Ц. е
въпрос по същество и не е тук мястото и дори е процесуално недопустимо да
бъде направено искане за изменение на обвинението в тази фаза на
наказателното производство. В казаното от адв.Ц. намирам резон единствено
относно това, че заявява, че нейният подсъдим не е могъл да разбере
обвинението си. В протокола за разпит на обвиняем изрично е бил запитан от
разследващ полицай дали разбира обвинението. Същото му е предявено на
български език, прочел го е и ясно е заявил, че го разбира. Не сме изправени
пред хипотезата на чл.249 ал.4 т.1 от НПК, касаеща случай, в който
обвиняемият не е научил за какво престъпление е привлечен в това му
качество. Ето защо, моля, да оставите искането на адв.Ц. без уважение.
Относно искането за отмяна на МНО предоставям на съда. Относно
искането по доказателствата нямам възражение.
АДВ. В.: Уважаема госпожо съдия, аз ще взема становище по
въпросите по чл.248 от НПК, които стоят на дневен ред в днешното
разпоредително заседание. Смятам, че делото е подсъдно на съда. Няма
основание за спиране или прекратяване на наказателното производство.
По т.3 на чл.248 аз смятам, че следва да е на вниманието на съда, че на
ДП, макар за краткото време, което имах да се запозная с делото, е налице
отстранимо процесуално нарушение, свързано с нарушаване правата на моя
5
подзащитен, което се изразява в следното. Както прокурорът преди малко
посочи, че процесуалните нарушения трябва да са съществени и отстраними и
са посочени в чл.249 ал.4 от НПК, едно от правото на моя подзащитен е
нарушено, а именно да участва в производството. Ще Ви кажа в какво се
изразява според мен това нарушение и Вие ще прецените дали съм прав или
не. Едно от задължителните действия по време на ДП е именно предявяване
на материалите по разследването. Малко преди да се насрочи самото
предявяване моят подзащитен е бил привлечен и разпитан в качеството на
обвиняем, като изрично в протокола е заявил, че желае да му бъдат предявени
материалите. Материалите са предявявани два пъти с участието на тогава
упълномощения защитник, като на нито едно от предявяванията не е
присъствал подзащитният ми, а в протокола на второто предявяване на
материалите е записано, че е осъществена връзка с него и той е отказал, като
действително там е потърсен по телефон, осъществена е връзка, но самият
отказ мисля, че трябва да се случи по друг начин. Самият отказ следва да
стане по начин, който изрично да го удостоверява, т.е. с една нарочна молба с
посочване на данни на лицето, което оправи отказ, с негов подпис, въпреки че
самият НПК не предвижда ред на отказа, но трябва да се удостовери някак.
Ето защо, поради това считам, че това нарушение не може да бъде санирано в
настоящото производство и следва да бъде прекратено наказателното
производство и да се върне делото на прокурора за отстраняване на това
нарушение. Това е моето становище по т.3.
По отношение на останалите въпроси за наличие на основания за
разглеждане на делото по реда на особените правила считам, че на този етап
не са налице такива. Също така по т.5 не следва да се разглежда делото при
закрити врати или с назначаване на защитник, преводач и или вещо лице.
Нямаме искания по доказателствата. По останали въпроси нямам възражения
и искания.
ПОДС. С.: Съгласен съм с казаното от моя адвокат.
РЕПЛИКА ПРОКУРОРЪТ: Считам, че не са допуснати съществени
процесуални нарушения отстраними, както каза адв.В.. Основанията за това,
както казах преди малко, е че отстранимите и съществени процесуални
нарушения са посочени в чл.249 ал.4 т.1 и измежду тях не е предвидено като
6
основание непредявяването на наказателното производство. Както и самият
защитник каза, в НПК не е предвиден ред и форма, с които да бъде
удостоверен отказ на обвиняемия да се запознае с материалите по делото и
считам, че протоколът, изготвен от разследващия полицай, който е
удостоверил тези факти, е достатъчно основание да приемем, че са изпълнени
изискванията на закона. Обвиняемият е бил потърсен и е отказал да се
запознае, което е и негово право.
Съдът се оттегли на тайно съвещание, за да се произнесе по въпросите
по чл.248 ал.1 от НПК.
Съдебният състав, след съвещание, след като се запозна с материалите
по делото и съобрази становището на страните по въпросите на чл. 248, ал. 1
от НПК, намира следното:
1. Делото е подсъдно на съда;
2. Няма основание за прекратяване или спиране на наказателното
производство;
3. Съдът намира, че не е допуснато на досъдебното производство
отстранимо съществено нарушение на процесуални правила, довело до
ограничаване на процесуалните права на обвиняемия и на пострадалия
или на неговите наследници.
Съгласно чл.246 ал.1 от НПК, прокурорът съставя обвинителен акт, когато е
убеден, че са събрани необходимите доказателства за разкриване на
обективната истина и за повдигане на обвинение пред съда. С обвинителния
акт се повдига окончателното обвинение, като с него се определят рамките на
доказването, тъй като в наказателното производство на доказване подлежат
фактическите положения, приети за установени в обвинителния акт по
отношение на лицата, срещу които е повдигнато обвинение.
С оглед значимостта на обвинителния акт, законодателят е предвидил
изрично реквизитите му в чл.246 от НПК. Съдържанието му се състои от три
части – обстоятелствена част, заключителна част и приложение, като всяка
една има различно значение. В обстоятелствената част, съгласно чл.246 ал.2
от НПК, следва да се посочат престъплението, извършено от обвиняемия,
времето, мястото и начинът на извършването му, пострадалото лице и
размерът на вредите, пълни данни за самоличността на обвиняемия, налице ли
7
са условията за прилагане на чл.53 от НК, обстоятелствата, които отегчават
или смекчават отговорността на обвиняемия, както и доказателствените
материали, от които се установяват посочените обстоятелства. Правното
значение на тази част от обвинителния акт е да се изложи позицията на
представителя на прокуратурата относно елементите от състава на
твърдяното престъпление и авторството му, тоест да се посочат фактическите
твърдения, които осъществяват конкретното инкриминирано деяние.
Съгласно мотивната част на т.4.2 от Тълкувателно решение №2/2002г. на
ВКС, ОСНК, постановено по т.д. №2/2002г., в обстоятелствената част на
обвинителния акт прокурорът задължително трябва да посочи фактите, които
обуславят съставомерността на деянието и участието на обвиняемия в
осъществяването му, като липсата на посочване на всички факти от тази
категория съставлява съществено нарушение на процесуалните правила.
По становището на адв.Ц.:
-Преценката относно правната квалификация на повдигнатото обвинение е
изцяло в дискрецията на прокуратурата, доколкото същата е „dominos litis“ в
досъдебната фаза на наказателния процес. В настоящия случай с
обвинителния акт е повдигнато обвинение за извършено престъпление
по чл.195 ал.1 т.4 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. чл.18 ал.1 НК. От
внимателния прочит на обстоятелствената част на ОА, въз основа на който е
образувано настоящото съдебно производство, се установява, че фактите,
които обуславят съставомерността на деянието, за което е повдигнато
обвинението и участието на подсъдимите в осъществяването му, са изложени
в пълнота. Поради това съществени нарушения на процесуалните правила в
горния смисъл не са допуснати. В този смисъл настоящият съдебен състав
намира за неоснователно възражението на адв.Ц. касателно квалификацията
на повдигнатото обвинение. Последното не представлява съществено
нарушение на процесуалните правила и по смисъла вложен от законодателя в
разпоредбата на чл.249 ал.4 НПК, доколкото в рамките на досъдебната фаза
на процеса подсъдимите са научили за какво престъпление са били
привлечени в качеството на обвиняеми, разяснена им е била от разследващия
орган възможността да дават или да откажат да дават обяснения по
обвинението и да участват в производството, както и правото да имат
защитници. Най-сетне за пълнота на изложението, следва да се посочи, че
въпросът за приложението на материалния закон е винаги такъв по същество,
8
по който съдът се произнася с присъдата. За прецизност съдът намира за
нужно да припомни, че нормата на чл.197 ал.1 НК визира превилегирован
състав на престъплението по чл.194 НК и чл.195 НК, поради което същата
може да бъде винаги служебно приложена от съда с крайния му акт, и не
налага изменение на повдигнатото с ОА обвинение. В този смисъл и в
принципен план никога не бива допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила в случаите, когато е повдигнато обвинение за по-
тежко престъпление, а е постановена осъдителна присъда за по-леко
наказуемо престъпление, каквото несъмнено представлява и
привелигираваният състав на всяка материално правна норма от специалната
част на НК.
- По становището на адв.В.:
Както вече беше посочено по- горе, съгласно разпоредбата на чл.249 ал.4
НПК, допуснатото на ДП нарушение на процесуалните правила е съществено
и отстранимо, когато е нарушено правото на обвиняемия да научи за какво
престъпление е бил привлечен в качеството на обвиняем, не му е била
разяснена от разследващия орган възможността да дава или да откаже да дава
обяснения по обвинението и да участва в производството, както и правото да
има защитник. В настоящия случай, като нарушение правото на опдс-С. да
участва в производството се визира липсата на предявяване на материалите
по ДП на последния. На първо място настоящият съдебен състав следва да
посочи, че видно от материалите по ДП, същите са били предявени след
приключване на разследването на защитника към онзи момент на
обвиняемия- адв.А. П.. Съгласно съдържанието на протокола за предявяване
на разследването, последният е успял да се свърже, макар и чрез интернет,
със своя подзащитен, за да го уведоми за това процесуално-следствено
действие, на провеждането на което обвиняемият е отказал да присъства. Тези
обстоятелства са били надлежно документирани в протокола за предявяване
на разследването от страна на разследващия полицай в качеството на му на
длъжностно лице, носещо отговорност за съставянето на акта в частта, имаща
характер на официален документ. Последното е достатъчно, за да се счита, че
обв.С. е декларирал отказ от участие при предявяване на разследването. По-
нататък следва да се отбележи, че последното представлява по същността се
процесуално-следствено действие, а не действие по разследване, в което
участието на обвиняемия да е задължително, съгласно НПК. В хода на същото
9
не се събират доказателства. Евентуално пропуснатите да бъдат направени
при неговото провеждане доказателствени искания от страна на обвиняемия,
биха могли да бъдат релевирани винаги по всяко време в хода на съдебното
производство, представляващо централна фаза на развитието на наказателния
процес. В този смисъл нарушения, свързани с предявяване на разследването
никога не представляват съществени такива на процесуалните правила,
нарушаващи правото на защита на подсъдимия. По-новата практика на
съдилищата, се развира в посока, че това се отнася дори за случаите и на
тотален пропуск да бъде предявено разследването. Последното не е лишено
от логика, доколкото връчването на обвинителния акт на подсъдимия и
последващото развитие на съдебното производство гарантират в пълна степен
осъществяване правото му на защита, в това число и във връзка с
възможността за запознаване по всяко време с материалите по делото и
представянето на доказателства. Поради изложеното, съдът намира, че
възражението на адв.В. е неоснователно.
4. Не са налице основания за разглеждане на делото по реда на особените
правила;
5. Не са налице основания за разглеждането на делото при закрити врати,
привличането на резервен съдия или съдебен заседател, назначаването
на защитник, вещо лице, преводач или преводач на български жестов
език и извършването на съдебни следствени действия по делегация;
6. Съдът намира, че не са налице основания за произнасяне по взети мерки
за процесуална принуда. Към настоящия процесуален етап съдът не
намира, че са налице предпоставки за отмяна наложената в хода на ДП
МНО „Подписка“ по отношение подс.Р., доколкото по делото не са
представени доказателства, от които да се направи извод, че е налице
промяна в обстоятелствата. Като такова не следва да се тълкува и
активното процесуално поведение на подсъдимия до настоящия момент.
Най-сетне следва да се припомни, че съгласно разпоредбата на чл.60 ал.1
НПК подсъдимият може да напуска местоживеенето си, съответно да
променя адреса, на който се изпълнява мярката, по всяко време на делото
с разрешение на съда.
7. По направените искания от адв.Ц. за събиране на нови доказателства
съдът намира, че се налага по делото да бъде изискана нова, актуална
справка съдимост за подс.Р., доколкото неговото правно положение има
10
значение единствено към инкриминираната дата, посочена в ОА и
всякакви последващи промени по отношение неговата съдимост не се
отразяват на правната квалификация на деянието. Следва да се посочи,
че прилагане разпоредбите на чл.23-чл.25 НК е винаги възможно и на по-
късен етап в производство по чл.306 НПК. Поради това наличната в
материалите по ДП справка съдимост е достатъчна за правилно
определяне на приложимата материалноправна норма.
По досъдебното производство е изготвена характеристична справка по
отношение подс.Р. от пол.инспектор при РУ- Пазарджик, ОДМВР-Пазарджик.
На настоящия етап от производството съдът не следва да обсъжда нейната
годност да формира изводи относно личността на подсъдимия, доколкото
това е въпрос, свързан единствено с индивидуализацията на наказанието. В
този смисъл изготвянето на нова характеристична справка от полицейски
служител не е необходимо. Тук следва да се посочи, че подсъдимият и негови
защитник имат право по всяко време на съдебното производство да
представят по свой почин доказателства, касаещи характеристични данни за
личността на подсъдимия като трудови договори, характеристики от учебни
заведения, домоуправител и др.
8. Не са налице основания за насрочването на съдебното заседание и
разглеждането на делото по общия ред, тъй като бе направено
възражение за допуснати отстраними СПН, представляващи основание
за прекратяване на наказателното производство и връщане на делото на
прокурора, като същото ще бъде оставено без уважение. Определението,
касаещо произнасянето по тези възражения и отказът им да бъда
уважени, подлежи на обжалване и протестиране, за да добие стабилитет.
Само ако хипотетично това определение на първоинстанционния съд
бъде потвърдено, ще възникне основание за насрочване на делото за
разглеждане в съдебно заседание по общия ред. В противен случай, ако
бъде отменено, делото ще се върне на прокурора. Поради това на този
етап не следва да се насрочва разглеждане на делото в открито съдебно
заседание до изтичане на предвидения за обжалване срок.
На основание чл.249 ал.3, във вр. с чл.248 ал.1 т.3 от НПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
11
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направените възражения за допуснати
отстраними съществени процесуални нарушения от защитниците адв.Ц. и
адв.В.. водещи до прекратяване на съдебното производство и връщане на
делото на РП – Пазарджик.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв.Ц. за отменяне на мярката
за неотклонение Подписка, взета по отношение на подсъдимия М. Г. Р..
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв.Ц. за събиране на писмени
доказателства, а именно актуална справка за съдимост и характеристична
справка за подсъдимия М. Г. Р., която да се изготви от РУ на МВР -
Пазарджик.
Определението в частта, касаеща произнасяне по чл.248 ал.1 т.3 и т.6 от
НПК, може да се обжалва и протестира по реда Глава ХХІІ от НПК с частна
жалба и протест в 7-дневен срок от днес пред Окръжен съд – Пазарджик, а в
останалата част е окончателно и не подлежи на обжалване.
При постъпване на жалба или протест делото да се изпрати на Окръжен
съд - Пазарджик след изтичането на 7-днвения срок по чл.248а ал.1 от НПК.
След влизане в сила на определението делото да се докладва за неговото
насрочване.
Протоколът написан в с.з., което приключи в 15:45 ч.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
12