Р Е Ш Е Н И Е №
255
гр.Стара Загора, 23.06.2021г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд, VIII състав, в публично съдебно заседание на двадесети
май през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател: СТИЛИЯН
МАНОЛОВ
при секретаря Николина Николова
и в
присъствието на прокурора Петя Драганова,
като
разгледа докладваното от СТИЛИЯН МАНОЛОВ
адм.дело № 158 по описа за 2021г., за да
се произнесе, съобрази следното:
Производството е с правно основание
чл.203 от Административно-процесуалния кодекс АПК/ във връзка с чл.285, ал.1 и
чл.284 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража
/ЗИНЗС/.
Образувано е по искова молба на К.А.В. ***, чрез адв.В.С. ***,
срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – гр.София, за присъждане на
основание чл.284 от ЗИНЗС на сумата от 100 000 лева за извършени нарушения
по чл.3 ЕКЗПЧ и ЗИНЗС. В исковата молба се сочи, че ищецът за периода от 24.02.2015г.
до 16.03.2021г. е пребивавал в различни пенитенциарни заведения, като е държан
в пренаселени килии, в които е имало влага и мухъл, дървеници, хлебарки и
гризачи, храната била малко и с лошо качество, осветлението било слабо и не
позволявало да се чете вестник или книга. В исковата молба са посочени килиите
и броят на лишените от свобода, които са били настанени заедно с ищеца. По
отношение на периода 10.06.2015г. - 15.06.2016г., при пребиваване на ищеца в
Затвора Пазарджик, се сочи липса и на санитарен възел в килията с осигурена в
него постоянна течаща топла и студена вода, а достъпът до баня бил два пъти
седмично. Излагат се съображения, че на ищеца са наложени две дисциплинарни
наказания за инциденти, при които същият не е бил виновен. Сочи се, че цените
на стоките в затворническата лавка са по-високи от тези в града, не му е давана
работа, не му се сменян режимът на изтърпяване на наказанието. Всички тези
обстоятелства се твърди, че са причинили неимуществени вреди на ищеца – обида,
възмущение и огорчение, внушаване на чувство за малоценност и незначителност,
поради което се моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от
100 000 лв. обезщетение за тези вреди, ведно със законната лихва от датата
на завеждане на исковата молба до крайното й изплащане.
В съдебно заседание ищецът се явява лично и с адв.В.С., като двамата поддържат
исковата молба и молят съда да постанови решение, с което да уважи изцяло
предявения иск.
Ответникът - Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията”
– София, чрез процесуалния си представител юрисконсулт С.П.Т.-С., в представения
отговор на исковата молба и в съдебно заседание оспорва предявения иск. Моли
съда да отхвърли иска като недопустим за периода от 04.04.2018г. до
01.10.2019г., а в останалата част от процесния период се иска отхвърлянето му
като неоснователен и недоказан.
Окръжна прокуратура
- Стара Загора, конституирана като страна по делото на основание чл.286, ал.1
от ЗИНЗС, чрез участващия по делото прокурор дава мотивирано заключение за
неоснователност на иска за периода от 04.04.2018г. до 01.10.2019г., когато
ищецът не е пребивавал в пенитенциарно заведение. В останалата част счита иска
за частично основателен и то единствено относно лошите хигиенни и битови
условия за периода от 24.02.2015г. до месец май 2016г. Моли съда да присъди
размер на обезщетение съобразно чл.52 ЗЗД.
От събраните по делото доказателства съдът установи следната фактическа обстановка:
Видно от представените по делото справки от
пенитенциарните заведения ищецът К.А.В. *** за периода 24.02.2015г. до
10.06.2015г. Впоследствие за периода 10.06.2015г. до 15.06.2016г. е пребивавал
в Затвора – Пазарджик. От 15.06.2016г. до 15.08.2017г. отново се е намирал в Затвора
– Стара Загора. След 15.08.2017г. е преместен в ЗО – Стара Загора, където е
пребивавал до 04.04.2018г.
На 01.10.2019г. е задържан в Ареста – гр.Стара Загора,
където пребивава до 20.12.2019г., когато е преместен в Затвора – Стара Загора,
където пребивава и до момента.
От справките се установява също, че за първият от
посочените периоди – от 24.02.2015г. до 10.06.2015г., когато ищецът се е намирал
в Затвора Стара Загора, не е налична
документация относно покилийното му настаняване (л.41). Изкуственото осветление
във всяко помещение е реализирано с лампи с нажежаема жичка. Съгласно
нормативно утвърдения ред почистването и поддържането на хигиената в спалните
помещения е осъществявано ежедневно от самите лишени от свобода, настанени в
съответното помещение. Непосредствен контрол относно състоянието на хигиената в
общите и спалните помещения на групите е осъществяван ежедневно и от
инспекторите по социална дейност и възпитателна работа на съответните групи и
надзорно-охранителния състав, в чийто пост попада съответния коридор.
Ежемесечно по групи и коридори са осигурявани необходимите почистващи препарати
и санитарно-хигиенни материали – метли, лопатки, стирки, кофи, четки и т.н.
Периодично под контрола на Директора на Медицински център към Затвора са
извършвани процедури по дезинсекция и дератизация на помещенията на затвора.
За вторият от посочените периоди – от 10.06.2015г. до
15.06.2016г., когато ищецът се е намирал в Затвора Пазарджик, също не е налична документация относно
покилийното му настаняване (л.36-38). В почти всяко спално помещение е имало
санитарен възел и изкуствено осветление в тъмната част на деня. Санитарните
възли са проектирани и изградени така, че всяко помещение разполага с постоянно
течаща студена и топла вода по график, като достъпът до същите е постоянен.
За периода 15.06.2016г. – 15.08.2017г. е настанен в
Затвора Стара Загора в помещение, в което изкуственото осветление е реализирано
посредством 2 бр. луминесцентни осветителни тела 2х36 W (л.43). По отношение на
хигиенно-санитарните мерки са валидни дейностите описани за периода
24.02.2015г. до 10.06.2015г.
За периода 12.07.2017г. до 04.04.2018г. ищецът
пребивава в ЗООТ – Стара Загора (л.40). От постъпването му до напускането му е
настанен само в едно спално помещение - №6, което е с големина 47,52 кв.м.,
като за периода на пребиваването му в помещението са били настанявани между 8 и
11 лица. Изкуственото осветление в това помещение се е осъществявало
посредством луминесцентни лампи. Почистването на общите и спалните помещения в
общежитието се извършвало от самите лишени от свобода. Спалните помещения се
почиствали от лишените от свобода, които са настанени в тях, по график,
изготвен от отговорника на помещението, като всеки месец се изписвали хигиенни
материали, които се раздавали на отговорниците на всяко спално помещение.
За периода 01.10.2019г. до 20.12.2019г. ищецът е
задържан в Ареста – Стара Загора, където е пребивавал в килия №16 с площ 25,63
кв.м., заедно с още три лица (л.35). На задържаните се осигурявала безплатна
храна (закуска, обяд и вечеря), достатъчна по химичен и калориен състав,
съгласно таблици, утвърдени от министъра на правосъдието, съгласувано с министъра
на здравеопазването и министъра на финансите, като количеството и вкусовите
качества се контролират от медицинският специалист към съответния арест.
За периода 20.12.2019г. до 16.03.2021г., когато е
приведен в Затвора Стара Загора, първоначално е настанен в спално помещение
№10, което е с площ 28,20 кв.м., от които 2,26 кв.м. е площта на разположения в
помещението санитарен възел и където е пребивавал до 08.01.2020г., като в това
помещение са настанени между 3 и 5 лица (л.43). Впоследствие е бил настаняван в
спални помещения №9 и №14. Спално помещение №9 е с площ 25 кв.м., от които 2,50
кв.м. е площта на разположения в помещението санитарен възел, като за периода
на престоя на ищеца в това помещение в него са били настанени между 4 и 5 лица.
Спално помещение №14 е с площ 33,50 кв.м., от които 2,38 кв.м. е площта на
разположения в помещението санитарен възел и за периода на престоя на ищеца в
него са били настанени между 4 и 7 лица. Изкуственото осветление е реализирано
с луминесцентни осветителни тела 2х36 W. По отношение на хигиенно-санитарните
мерки са валидни дейностите описани за периода 24.02.2015г. до 10.06.2015г.
По делото е допуснато събиране на гласни доказателства
чрез разпит в качеството на свидетели на М.И.М. и П.М.И.. В показанията си
свидетелят М. сочи, че познава ищеца от Затвора – Стара Загора, като през
определено време двамата са били в една и съща килия. Твърди, че от 2013г. до
2020г. има разлика в състоянието на килиите, като в периода от 2013г. до 2015г.
условията били ужасни - стените били мръсни, имало насекоми и дървеници, и
лишените от свобода не можели да спят нощем. Заявява, че били по 22 души в
спално, изхождали се в кофа, като нямало никакви хигиенични препарати, живеехли
в гадни условия. Килиите били с дължина 7-8 метра и ширина 3-4 метра, като
вътре се помещавали по 22 човека. Това състояние на килиите било до ремонта
през 2016г., а след това килиите били в по-добро състояние, като бил сложен и
санитарен възел. М. заявява, че след ремонта не са били в една килия с ищеца,
но условията в отделните килии отново били лоши, тъй като въпреки ремонта през
2016г. пак имало мухъл и дървеници. Свидетелят заявява, че от 2013г. до сега
имало промяна в храната, като към настоящия момент храната била по-добра, но
порционите били намалени. По отношение на осветлението заявява, че преди
ремонта било слабо, осъществявало се посредством обикновени крушки – с една
крушка за цялото помещение. След ремонта осветлението се осъществявало
посредством осветителни тела тип „пури“, като в една килия били поставени 4
пури и осветлението било добро. Свидетелят пояснява също, че през времето,
когато е бил заедно в едно помещение с ищеца в килията нямало санитарен възел,
в кофа ходили по нужда, като в коридора имало обща тоалетна с две клекала, която
се ползвала от 120 човека. В заключение сочи, че в Затвора – Стара Загора
условията за пребиваване за всички били еднакви, като пояснява също, че с ищеца
са били заедно и в затворническото общежитие през месец май 2015г.
В показанията си свидетелят И. сочи, че е пребивавал в
Затвора – Стара Загора и Затвора – Пазарджик, като в Пазарджик е бил в една
килия с ищеца. Описва килията като тясна и дълга, като в нея пребивавали повече
от 15 човека. Условията в килията били мизерни, подът бил изкъртен, в дупки,
горе таванът също, стените били целите в мухъл, имало и дървеници. Сочи, че в
килията имало тоалетна, но тя почти не се ползвала, защото била мизерна, като
повечето хора излизали на общата тоалетна. Вода в тоалетната имало, но тя ту
идвала, ту спирала. Осветлението било слабо в килията, било тъмно, доколкото си
спомня за цялото помещение имало две крушки. По отношение на предстоя си в Затвора
Стара Загора свидетелят заявява, че първоначално отново били заедно в една килия
в ищеца, като сега вече не било така, тъй като В. е преместен в друга килия. Докато
били заедно с ищеца в килията били общо шест човека в нея. Не може да
определени с точност размерите на килията, като според него едната й дължина
била около 6м. Цялата стена на килията била в мухъл и влага, изронвала се, а от
тази постоянна влага имало дървеници. Сочи, че осветлението в килията се
осъществявало от две лампи с по две осветителни тела тип „пури“, но само по
една „пура“ светела от всяка от двете лампи. Сочи, че храната в Затвора –
Пазарджик била лоша, нямала вкус и била мизерна, а в Затвора Стара Загора имало
и качествена, и некачествена храна, понякога била добре, друг път - не. По
отношение на Затвора Пазарджик сочи, че в килията не можело да се придвижват свободно,
защото леглата били направени на карета и не можело да се отиде от едното място
на другото, тъй като имало прегради. Осветлението в килията не позволявало да
се чете книга или вестник, имало доста мишки и много дървеници в килиите. В Затвора
Стара Загора също имало дървеници, като сочи, че се пръскало срещу тях, но
дървениците отново хапели, имало и мишки, които ходели по прозорците свободно,
особено вечер. В килията, в която се намирал в момента, в която били заедно с К.,
имало 8 легла, две маси и пет шкафа и можело почти свободно да се движат в нея.
Имало и две лампи, но на неговото легло не можело да се чете, тъй като светлината
била слаба. Сочи, че е имало един инцидент в столовата, когато им било дадено свинско
със зеле, което миришело отвратително и никой не го ял, като въпреки, че се
оплакали на дежурния нямало никакви последствия и си останали гладни, като това
се е случвало на два-три пъти и си стояли гладни. Заявява, че си спомня, че
ищеца е бил наказан веднъж, защото казал, че храната е лоша, като на друг лишен
от свобода сменили храната, а на него – не и впоследствие дори го наказали. Сочи,
че топла вода в килията нямало, два пъти седмично имало топла вода в банята и
от банята вземали вода и се перат. В килията, в която били двамата с В.,
вишката с леглото на ищеца била точно до срутената стена, където имало влага и там
имало най-много дървеници, като ищецът бил изместен в друга килия след като
ходил и се молил 4-5 пъти да го преместят от там. Пояснява, че килиите се заключвали
в 19:30ч. вечерта и се отключвали в 6:30ч. сутринта, като през светлата част на
деня лишените от свобода можело да се движат свободно по коридора. Не е виждал
ищеца да чете в килията, но лично на него осветлението не му позволявало да
чете, тъй като било тъмно. Сочи, че имал завършен 4 клас и можел да чете. В
заключение заявява, че в Затвора Стара Загора имало график, съобразно който
всеки един трябвало да чисти килията, като имало и чистачи, които са също
лишени от свобода и които срещу цигари минавали да чистели. Имало възможност да
получават храна от близките си, но на свиждането половината храна я спирали,
защото имало ограничения и после се налагало от лавката да се купува храна, а
там цените били много високи.
Така установената фактическа обстановка мотивира следните правни изводи:
Предявен е иск от ищеца К.В. срещу Главна Дирекция „Изпълнение на
наказанията” гр.София с правно основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС. Съгласно тази разпоредбата,
държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под
стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на
нарушения на чл.3 от ЗИНЗС, забраняващ подлагането на изтезания, на жестоко,
нечовешко или унизително отношение. Настъпването на неимуществени вреди при
констатиране на такива нарушения се предполага до доказване на противното. Исковете
за присъждане на обезщетение са предявени от лице, което твърди, че е
претърпяло неимуществени вреди в резултат на неблагоприятните условия, при
които е било поставено при изпълнение на наложената му мярка за неотклонение
„задържане под стража“ и при изтърпяване на наложеното наказание „лишаване на
свобода“, причинени от специализираните органи по изпълнение на наказанията в Затвора
– Стара Загора, Затвора – Пазарджик, ЗООТ – Стара Загора и Ареста – Стара
Загора, срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” – юридическо лице към Министъра на правосъдието,
с териториални служби – Затворите (чл.12, ал.3 от ЗИНЗС) и Областните служби
„Изпълнение на наказанията“ (чл.12, ал.3 от ЗИНЗС), които обединяват, ръководят
и контролират дейността на пробационните служби и арестите (чл.16, ал.1 от ЗИНЗС) – т.е. исковата молба е подадена от лице с правен интерес и срещу
пасивно легитимирания ответник, по аргумент от чл.205 от АПК във чл.284, ал.1
във вр. с чл.285, ал.1 и ал.2 от ЗИНЗС.
Ето защо съдът
приема, че предявения срещу Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” иск с
правно основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди, настъпването на които вреди се обосновава от фактическа
страна с допуснати от специализираните органи по изпълнение на наказанията
нарушения на чл.3, ал.1 във вр. с ал.2 от ЗИНЗС и претърпяно увреждане вследствие
на условията, при които са изтърпявани мярката за неотклонение „задържане под
стража“ в Ареста – Стара Загора и наложеното наказание „лишаване от свобода“ в
Затвора – Стара Загора, ЗООТ – Стара Загора и Затвора – Пазарджик, е допустим и
подлежи на разглеждане в производство по реда на чл.203 и сл. от АПК.
В случая с иска се претендират неимуществени вреди като резултат от
незаконосъобразните бездействия на ГД „Изпълнение на наказанията“ и на
длъжностни лица от нея, за престоя на К.В. в пенитенциарните заведение както
следва: 24.02.2015г. – 04.04.2018г. последователно в Затвора – Стара Загора, в Затвора –
Пазарджик и в ЗООТ – Стара Загора, както и в Ареста Стара Загора и Затвора –
Стара Загора за периода 01.10.2018г. – 16.03.2021г.
(датата на подаване на исковата молба).
Конкретните неблагоприятни условия, които се сочат в исковата молба са
настаняване в пренаселени килии, в които има влага и мухъл, дървеници, хлебарки
и гризачи; предоставяната храна е била в малко количество и с лошо качество; слабо
осветление, което не позволявало да се чете вестник и книга, като само за
периода от 10.06.2015г. до 15.06.2016г. при престоя на ищеца в Затвора –
Пазарджик се сочи и липса на санитарен възел в килията с осигурена в
него постоянна течаща топла и студена вода, и осигуряване на достъп до баня
само по два пъти седмично. Като неблагоприятни условия се сочат и наложените на
ищеца две дисциплинарни наказания, високи цени на лавката, неосигуряване на
работа и непроменен режим на изтърпяване на наказанието.
От представените по делото
справки е видно, че К.В. *** до 04.04.2018г., като впоследствие е задържан в Ареста – Стара Загора на 01.10.2019г., т.е. за периода
04.04.2018г. до 01.10.2019г. не се е намирал в пенитенциарно заведение или
заведение за задържане. Същевременно в исковата молба се сочи, че В. *** на
01.10.2018г. При тези данни се налага извод, че искът в частта му за присъждане
на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
незаконосъобразни бездействия на администрацията на Ареста – Стара Загора за периода
01.10.2018г. – 01.10.2019г., следва
да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан, тъй като не е доказано в този
период ищеца да е бил задържан под стража в заведението за задържане.
Както вече беше посочено предметът на делото е очертан в исковата молба,
според която се търси обезщетяване за твърдени от К.В. претърпени неимуществени
вреди в пенитенциарните заведения, като последица от настаняване в пренаселени
килии, в които има влага и мухъл, дървеници, хлебарки и гризачи; предоставяната
храна е била в малко количество и с лошо качество; слабо осветление, което не
позволявало да се чете вестник и книга, като само за периода от 10.06.2015г. до
15.06.2016г. при престоя на ищеца в Затвора – Пазарджик се сочи и липса на
санитарен възел в
килията с осигурена в него постоянна течаща топла и студена вода, и осигуряване
на достъп до баня по два пъти седмично.
В част втора на ЗИНЗС и част четвърта от ППЗИНЗС е
регламентиран редът на изпълнение на наказанието „лишаване от свобода“. В част четвърта
на ЗИНЗС и в част шеста от ППЗИНЗС е регламентиран редът на изпълнение на мярката
за неотклонение „задържане под стража“. Съгласно чл.240, ал.1 от ЗИНЗС,
доколкото в тази част не се предвижда друго, разпоредбите относно осъдените на
„лишаване от свобода“ се прилагат и по отношение на обвиняемите и подсъдимите с
мярка за неотклонение „задържане под стража“, а според чл.268 от ППЗИНЗС
разпоредбите относно осъдените на „лишаване от свобода“ се прилагат и по
отношение на задържаните по реда на Наказателно-процесуалния кодекс лица,
доколкото в тази част не се предвижда друго.
Съгласно разпоредбата чл.43, ал.3 от ЗИНЗС (в действалата през
част от процесния период и до 07.02.2017г. редакция на нормата, сега ал.4),
минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода, не
може да бъде по-малка от 4 кв.м., като е било предвидено този текст и
регламентираното в него изискване за минимална жилищна площ, да влезе в сила от
1 януари 2019г. Очевидно е, че с оглед предвидения отлагателен срок за влизане
в сила на посочената разпоредба, нормативно въведените изисквания за минимална
жилищна площ, не са били част от действащото законодателство за периода на
исковата претенция. Но по аргумент от нормите на чл.2
и чл.43,
ал.2 от ЗИНЗС, държавата в лицето на специализираните органи по изпълнение
на наказанията, е длъжна да осигури в местата за лишаване от свобода такива
условия, които да не създават предпоставки за увреждане на физическото и
психическото здраве на лишените от свобода и унизяване на човешкото им
достойнство, в какъвто смисъл са и препоръките в докладите на Европейската
Комисия за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне
или наказание.
В случая от приложената по делото справка е видно, че ищецът
е настанен в Затвора Стара Загора през първия си престой на 24.02.2015г. Към
писмения отговор на исковата молба са представени служебно изисканите от съда
справки, свързани с условията и периодите на пребиваване на ищеца в съответните
пенитенциарни заведения. Видно от представената по делото справка от Затвора –
Стара Загора се установява, че за периода 24.02.2015г. до 10.06.2015г., няма
данни в коя килия е бил настаняван ищеца, тъй като през този период не се е
водила такава документация. Такива данни липсват и за престоя на ищеца в Затвора
– Пазарджик за периода 10.06.2015г. – 15.06.2016г., както и за периода 15.06.2016г.
– 15.08.2017г., когато ищецът е приведен отново в Затвора – Стара Загора. С
оглед тези обстоятелства и предвид разпоредбата на чл.284, ал.3, изр.2-ро ЗИНЗС
съдът следва да приеме за доказани твърдените факти за настаняване на К.В. в
пренаселени килии с недостатъчна площ за периода 24.02.2015г. – 15.08.2017г. В подкрепа на това обстоятелство са и
показанията на двамата разпитани по делото свидетели – М. и И., като първият от
тях заявява, че през един период от време са се намирали в килия с дължина 7-8
метра и ширина 3-4 метра, като вътре са се помещавали 22 човека, което при
елементарно пресмятане води до извод, че на лишените от свобода не е била
осигурена изискуемата площ от минимум 4 кв.м на човек. В насока за
пренаселеност на килиите са и показанията на свидетеля И., според който в
Затвора Пазарджик са пребивавали с ищеца общо повече от 15 човека в тясна и
дълга килия (без да сочи конкретни размери).
По отношение на периода на пребиваване на ищеца в ЗООТ –
Стара Загора – от 15.08.2017г. до 04.04.2018г., както по отношение на целия
период от 01.10.2019г. до 16.03.2021г. от пребиваване на В. *** и Затвора –
Стара Загора, неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от
свобода“ и изпълнение на мярката за неотклонение „задържане под стража“,
свързани с осигуряване на минимална жилища площ, не са налице. Това е така,
защото видно от представените справки се установява, че: в ЗООТ – Стара Загора
от постъпването до напускането си ищецът е бил настанен само в едно спално
помещение, което е с големина 47,52 кв.м., като за периода на пребиваването му
в помещението са били настанявани между 8 и 11 лица; за периода 01.10.2019г. до
20.12.2019г. ищецът е задържан в Ареста – Стара Загора, където е пребивавал в
килия №16 с площ 25,63 кв.м., заедно с още три лица; за периода 20.12.2019г. до
16.03.2021г., първоначално е настанен в спално помещение с площ 28,20 кв.м., от
които 2,26 кв.м. е площта на разположения в помещението санитарен възел и
където е пребивавал до 08.01.2020г., като в това помещение са настанени между 3
и 5 лица (л.43), впоследствие е
настаняван в спални помещения №9 и №14, първото от който с площ 25
кв.м., от които 2,50 кв.м. е площта на разположения в помещението санитарен
възел, като за периода на престоя на ищеца в това помещение в него са били
настанени между 4 и 5 лица, а второто - с площ 33,50 кв.м., от които 2,38 кв.м.
е площта на разположения в помещението санитарен възел, като за периода на
престоя на ищеца в него са били настанени между 4 и 7 лица. За времето от
20.12.2019г. до датата на завеждане на исковата молба е настанен в спално
помещение №10 с площ 28,20 кв.м., от които 2,26 кв.м. е площта на разположения
в помещението санитарен възел, като за периода на престоя на В. в него до
08.01.2020г. са настанени между 3 и 5 лица. Впоследствие на 04.03.2020г.
лишеният от свобода е настаняван в спални помещения №9 и №14, първото от който
с площ 25 кв.м., като от тази площ 2,50 кв.м. е площта на разположения в
помещението санитарен възел, с настанени в помещението между 4 и 5 лица, а
второто – с площ 33,50 кв.м., от които 2,38 кв.м. площ на санитарен възел и
настанени в помещението между 4 и 7 лица. Следователно за тези периоди на
лишеният от свобода В. е осигурена площ, която е над минимално изискуемата от 4
кв.м. за един лишен от свобода, т.е не е налице поставяне в неблагоприятни
условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода и задържане под
стража.
В чл.20,
ал.2 от ППЗИНЗС е установено, че в спалните помещения се осигурява пряк достъп
до дневна светлина и възможност за естествено проветряване, като количеството
дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване
се определят в зависимост от изискванията на съответните стандарти за
обществени сгради, а в ал.3 на чл.20 от този правилник – че на лишените от свобода
се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода като в
заведенията от закрит тип и арестите ползването на санитарен възел и течаща
вода се осъществява в спалните помещения. Съгласно § 9 от
ПЗР на ППЗИНЗС, нормата на чл.20 влиза в сила три години след приемането на
програмата по §11
от ПЗР на ЗИНЗС от Министерския съвет за подобряване на условията в местата
за лишаване от свобода. Тук отново следва да се приеме, че с оглед предвидения
отлагателен срок за влизане в сила на посочената разпоредба на чл.20, ал.3 от
ППЗИНЗС, нормативно въведените изисквания за санитарен възел и течаща вода в
спалните помещения на местата за лишаване от свобода, не са били част от
действащото законодателство през периода на исковата претенция, която касае
само времето от 10.06.2015г. до 15.06.2016г. при пребиваването на ищеца в
Затвора – Пазарджик. Както обаче вече беше посочено, по аргумент от нормите на чл.2
и чл.43,
ал.2 от ЗИНЗС, държавата в лицето на специализираните органи по изпълнение
на наказанията, е длъжна да осигури в местата за лишаване от свобода такива
условия, които да не създават предпоставки за увреждане на физическото и
психическото здраве на лишените от свобода и унизяване на човешкото им
достойнство.
В
разглеждания случай ищецът сочи за наличие на слабо осветление в килиите през целия
период на престоя си в пенитенциарните заведения, което осветление не
позволявало да се чете вестник и книга. От събраните доказателства във връзка с
тези твърдения се установява следното: от представената справка за предстоя на
ищеца в Затвора Стара Загора за времето от 24.02.2015г. – 10.06.2015г. се
установява, че изкуственото осветление във всяко помещение е реализирано с
лампи с нажижаема жичка. Не е посочено колко в бил броя на лампите в една
килия, като според показанията на свидетеля М. се касае за обикновени крушки –
по една круша във всяка килия, което според настоящия съдебен състав е крайно
недостатъчно, като се има предвид, че по данни също на този свидетел в килия са
били по 22 души, а самата килия била с дължина 7-8 метра и ширина 3-4 метра.
Поради това следва да се приеме, че е налице поставяне на ищеца в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“,
изразяващо се в липса на достатъчно изкуствено осветление за този период.
Последното следва да се приеме и по отношение на престоя на ищеца в Затвора –
Пазарджик, тъй като в представената от това пенитенциарно заведение справка
липсва информация по отношение на тези твърдения на ищеца. С оглед тези обстоятелства
и предвид разпоредбата на чл.284, ал.3, изр.2-ро ЗИНЗС съдът следва да приеме
за доказани твърдените факти за настаняване на К.В. в помещения за изтърпяване
на наложеното наказание „лишаване от свобода“ при липса на достатъчно изкуствено
осветление и за този период. В подкрепа на този извод са и макар лаконичните
показания на свидетеля И., които сочи, че осветлението в килията в Затвора –
Пазарджик било слабо, като доколкото си спомня за цялото помещение е имало две
крушки. Ето защо съдът приема за доказано, че от страна на ответника не е
спазено законовото изискване за осигуряване на достатъчно изкуствено осветление
в килиите, в които е бил настанен ищеца при престоя си в Затвора – Стара Загора
и Затвора – Пазарджик за периода 24.02.2015г.
– 15.06.2016г.
Горепосоченото
изискване обаче се явява спазено по отношение на останалите периоди на престой
на К.В. *** за периода 15.06.2016г. – 15.08.2017г., в ЗООТ – Стара Загора за
периода 15.08.2017г. – 04.04.2018г., в Ареста – Стара Загора за периода
01.10.2019г. – 20.12.2019г. и Затвора – Стара Загора за времето от 20.12.2019г.
до 16.03.2021г. Това е така, защото от доказателствата по делото се установява,
че след извършения през 2016г. ремонт в Затвора – Стара Загора изкуственото
осветление е реализирано посредством 2 бр. луминисцентни осветителни тела
2х36W. Това обстоятелство се потвърждава от показанията на свидетеля М., който
сочи, че след ремонта осветлението се осъществявало посредством осветителни
тела тип „пури“, като в една килия били поставени 4 пури и осветлението било
добро. Тези показания частично съвпадат с посоченото от свидетеля И., който
също твърди, че осветлението в килията се осъществявало от две лампи с по две
осветителни тела тип „пури“, като заявеното от него, че само по една „пура“
светела от всяко от двете тела и не можело да се чете, тъй като светлината била
слаба, не следва да се кредитира с доверие, поради противоречие със заявеното
от свидетеля И.. Посоченото от М. явно се касае за случай, през които
осветлението не е работило на пълен капацитет, поради незаменяне на изгорели
осветителни тела и не би могло да се определи като трайно състояние.
Видно от
представените справки, осигуряване на осветлението в ЗООТ – Стара Загора също е
осъществяване от луминесцентни лампи, а по отношение на Ареста – Стара Загора
следва да се отбележи, че след създаването на нов арест към Затвора – Стара
Загора, съгласно Заповед №ЛС-04-150/20.03.2019г., условията в същия отговарят
на европейските стандарти и не е налице липса на достатъчно осветление
(л.35-гръб), като такова не се твърди и от разпитаните по делото свидетели.
С оглед на
това следва да се приеме, че за периодите 15.06.2016г. – 04.04.2018г. и 01.10.2019г. – 16.03.2021г.
не е налице постановяване на ищеца в неблагоприятни условия за изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода и задържане под стража, поради липса на
достатъчно изкуствено осветление.
Не е
налице и поставяне на ищеца в неблагоприятни условия за изтърпяване на
наказанието лишаването от свобода, поради неосигуряване на постоянен достъп на
санитарен възел и течаща вода при пребиваването му в Затвора – Пазарджик. От
справката от пенитенциарното заведение се установява, че почти всяко помещение е
имало санитарен възел, като в показанията на свидетеля И. сочи, че конкретно в
помещението, в което са настанени с В. е имало тоалетна с течаща вода, като
следва да се отбележи, че изискването на чл.20, ал.3 от ППЗИНС се отнася за
течаща вода, а не непременно до топла вода, каквато претенция се прави с
исковата молба. Следва да се отбележи също, че от приложената справка от
пенитенциарното заведение (л.38) се установява, че санитарните възли в
помещенията са проектирани и изградени така, че всяко помещение разполага с
постоянно течаща студена и топла вода, но по изговетн график, като достъпът до
същите е постоянен. Действително лишеният от свобода И. сочи, че тоалетната
била „мизерна“, а водата понякога спирала, но това все пак лишените от свобода,
настанени в тази килия, са имали възможност да удовлетворяват в тоалетна естествените си физиологични нужди
през тъмната част на денонощието, когато килията е била заключена. Не е налице
и нарушение на регламентираното в чл.151, ал.1, т.3 от ЗИНЗС задължение
на ответника за осигуряване хигиенно поддържане на лишените от свобода – къпане
(баня) по възможност всеки ден, но най-малко два пъти седмично, тъй като къпане
по-малко от два пъти седмично въобще не се твърди в исковата молба, а това е
минималния брой къпания в седмицата са осигурени, което се потвърждава и от
показанията на свидетеля И., който сочи, че е имало топла вода в банята.
Съдът обаче намира за неизпълнено от администрацията на
изискването за поддържане на хигиена в спалните помещения, в които е бил
настанен К.В.. Действително според представените от ответника справки, стените
на килиите в Затвора – Стара Загора са боядисани, използват се съвременни
почистващи препарати, съгласно нормативно утвърдения ред, почистването и
поддържането на хигиената в спалните помещения е осъществявано ежедневно от
самите лишени от свобода, настанени в съответното помещение под ръководството
на отговорника на спалното помещение, като непосредствен контрол относно
състоянието на хигиената в общите и спалните помещения на групите е
осъществяван ежедневно и от инспекторите по социална дейност и възпитателна
работа на съответните групи и от надзорно-охранителния състав, в чийто пост
попада съответния коридор, като ежемесечно по групи и коридори са осигурявани
необходимите почистващи препарати и санитарно-хигиенни материали – метли,
лопатки, стирки, кофи, четки и т.н., а периодично и под контрола на Директора
на Медицински център към затвора са извършвани процедури по дезинсекция и
дератизация на помещенията в корипуса на затвора; в Затвора Пазарджик основно
боядисване на стените не е извършвано през процесния период; в ЗООТ – Стара
Загора стените и таваните на спалните помещения са боядисани с латекс в светъл
цвят, а спалните помещения се почистват от лишените от свобода, които са
настанени в тях по график, изготвен от отговорника на помещението, като всеки
ден е дежурен различен лишен от свобода, а всеки месец се изписват хигиенни
материали, които се раздават на отговорниците на всяко спално помещение;
справката от Ареста Стара Загора не съдържа данни за хигиената на килиите в
това заведение за изтърпяване на мерките за неотклонение „задържане под
стража“. По делото са представени и фактури за закупувани миещи материали в
периоди, съвпадащи с исковия и предназначени за пенитенциарните заведение,
договори за извършване на периодични доставки на хигиенни консумативи, както и
протоколи за извършени дезинсекция и дератизация. Но сами по себе си доказателствата
за закупувани материали са недостатъчни, за да се приеме, че средата в килиите
в пенитенциарните заведения, в които е пребивавал В. е била на задоволително
хигиенно ниво. В подкрепа на последното са показанията и на двамата разпитани
по делото свидетели. Свидетелят М. сочи, че до 2015г. условията в килиите в
Затвора Стара Загора били ужасни – стените били мръсни, имало насекоми и
дървеници, като твърди, че след ремонта през 2016г. условията в отделните килии
отново били лоши, тъй като отново имало мухъл и дървеници, като последното се
отнасяло и за ЗООТ – Стара Загора. Свидетелят И. пък сочи, че в Затвора
Пазарджик килиите също били мръсни, с мухъл по стените и наличие на дървеници в
тях. В тази насока са показанията му и по отношение на килиите в Затвора –
Стара Загора, като конкретно за стената на килията, с която е бил заедно с
ищеца, била цялата в мухъл и влага, изронвала се, а от постоянната влага имало
и дървеници, както и мишки, които ходели по прозорците вечер. Сочи, че се пръскало
срещу тях, но от това нямало голям ефект. Следователно е налице
незаконосъобразно поведение на администрацията по отношение на изискването за
поддържане на хигиена в помещенията за задържане и затворническите килии през цялото
време на пребиваване на К.В. в различните пенитенциарни заведения – 24.02.2015г. – 04.04.2018г. и 01.10.2019г.
– 16.03.2021г.
Неоснователна е претенцията на ищеца по отношение на
лошото качеството на храната и намаленото й количество. Действително
разпитаните по делото свидетели заявяват твърдения в тази насока, но те се
явяват недостатъчни да се приеме, че безспорно качеството на храната е било
лошо, а количеството – недостатъчно. В тази връзка свидетелят М. сочи, че през
отделните години е имало промяна в храната, като през последните години
качеството и се подобрявало, но количеството било намалявано. Свидетелят И.
също сочи, че храната в Затвора – Пазарджик била лоша, нямала вкус и била
мизерна, а в Затвора Стара Загора имало и качествена и некачествена храна, като
понякога храната била добра, а друг път – не. Сочи и няколко конкретни случая
на сервиране на лоша храна. Но тези показания не са достатъчни да обосноват
една трайна тенденция за осигуряване на лоша храна в пенитенциарните заведения,
в които е пребивавал В.. Това е така, защото от ответника се посочва, като са
представени и доказателства във връзка с това, че на лишените от свобода е
осигурявана безплатна храна, достатъчна по химичен и калоричен състав, съгласно
действащата нормативна уредба. Представени са и таблица за състава на дневната
дажба и полагаеми хранителни продукти на един лишен от свобода, като от
писмените доказателства се установява, че в местата за лишаване от свобода се
доставят хранителни продукти само по договори, сключени след проведени
обществени поръчки и отговарящи на утвърдените нормативни изисквания за
качество. Поради това твърдението на В., че храната е била лоша не е подкрепено
с достатъчно доказателства и представлява субективно възприятие, без
доказателствена стойност по делото.
Твърденията в исковата молба за настъпили неимуществени
вреди, поради високи цени на стоките в затворническата лавка, като например на
кафето, на безалкохолното и на кренвиршите, според настоящия съдебен състав, не
подлежат на обезщетяване в производства от категорията на настоящото. Това е
така, защото тези обстоятелства са извън предоставената защита по чл.3, ал.1 ЗИНЗС срещу жестоко, нечовешко и унизително отношение към лишените от свобода. Разглеждания в настоящото производство иск се основава на
твърдения на ищеца за поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода, уронващи човешкото достойнство или пораждащи
чувство на страх, незащитеност и малоценност, до каквито не биха могли да доведат
посочените завишени цени на лавката в Затвора – Стара Загора. Освен това дейността по продажба на хранителни и нехранителни стоки в
лавките, находящи се в местата за лишаване от свобода се осъществява от
Държавно предприятие „Фонд затворно дело“. Съгласно чл.37, ал.1 и ал.2 от ЗИНЗС, Държавно предприятие „Фонд затворно дело“ осъществява управление на
дейностите, свързани с подобряване на условията за изпълнение на наказанията и
има статут на държавно предприятие по смисъла на чл.62, ал.3 от Търговския закон,
като извършва и други стопански дейности, които подпомагат, съпътстват или
допълват основния му предмет на дейност. Предприятието е юридическо лице със
седалище София и с териториални поделения в затворите и поправителните домове.
Продажбата на стоки е друга стопанска дейност, която подпомага, съпътства и
допълва основния предмет на дейност на ДП „ФЗД“ и по съществото си представлява
търговска дейност. Това предприятие не е държавен орган, а дейността по
ценообразуване на стоките в лавките към местата за лишаване от свобода не
представлява административна дейност. Ето защо, след като дейността по продажба
на стоки в лавките към затвора не се осъществява от служители на ответника и
същата не представлява действия на административен орган, то евентуално претърпените
вреди от нея не подлежат на обезвреда по реда на ЗИНЗС.
Сочените в исковата молба наложени дисциплинарни
наказания на ищеца също не следва да бъдат обсъждани в настоящото решение, тъй
като също са извън предмета на настоящия правен спор. Видно от изисканите
служебно от съда заповеди на началника на Затвора – Стара Загора (л.235-238),
се касае за две дисциплинарно наложени наказания съответно на 10.09.2020г. със
Заповед рег.№Л-2835 и на 11.01.2021г. със Заповед рег.№Л-127, и двете на
Началника на Затвора Стара Загора. За законосъобразността на тези заповеди е
предвиден специален ред за проверка, от който лишеният от свобода се е
възползвал, тъй като е оспорил същите пред Главния директор на Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“, като със свои заповеди последният е отхвърлил
жалбите на В.. По същите съображения не следва да бъде обсъждана и претенцията
от исковата молба относно режимът на изтърпяване на наказанието „лишаване от
свобода“ и осигуряването на труд. Съгласно чл.77, ал.1 и ал.2 ЗИНЗС по време на изтърпяване на наказанието лишените от свобода имат право
на подходяща работа, като по възможност предпочитанието им към конкретен вид
дейност се удовлетворява. В съдебната практика обаче трайно е прието, че това
право не е скрепено с безусловно задължение на длъжностните лица да осигурят
работа на лишените от свобода през целия им престой в местата за изтърпяване на
наказание или всеки път, когато те са заявили желанието си. Относно смяната на
режима на изтърпяване на наказанието също е предвиден специален ред в
разпоредбите на раздел V, глава Осма от ЗИНЗС и нарушаването или неизпълнението
на този ред не подлежи на обезщетяване по правилата на чл.284 от ЗИНЗС. Поради
това тези обстоятелства не следва да се квалифицират като нарушения на чл.3 от ЗИНЗС, а исковата претенция в тази й част следва да бъде отхвърлена.
В обобщение съдът намира за доказани посочените в
исковата молба обстоятелства, представляващи незаконосъобразно поведение на
администрацията на ответника, свързано с поставянето в неблагоприятни условия
за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода и задържането под стража на К.В.,
изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ за периода 24.02.2015г. – 15.08.2017г.; неосигуряване
на достатъчно изкуствено осветление в килиите за периода 24.02.2015г. – 15.06.2016г., както и нарушаване на изискването за
поддържане на хигиена в помещенията за задържане за периодите 24.02.2015г. – 04.04.2018г. и 01.10.2019г.
– 16.03.2021г.
Условията,
в които е бил поставен ищецът при пребиваването му в Затвора – Стара Загора,
Затвора – Пазарджик, ЗООТ – Стара Загора и Ареста – Стара Загора през
процесните периоди, предвид кумулативния им ефект, несъмнено са причинили на К.В.
неудобства, които надхвърлят обичайните, свързани с изпълнението на мярката и
които са довели до понесени от него трудности, до негативни емоционални
преживявания и страдания, които следва да бъдат квалифицирани като претърпени
неимуществени вреди. С оглед обичайните правила за условия на живот,
съответстващи на изискванията за хуманно отношение, което да не накърнява
човешкото достойнство, условията, в които е бил поставен В. при пребиваването
му в различните пенитенциарни заведения, предвид кумулативния им ефект следва
да бъдат квалифицирани като унижаване на човешкото достойнство. Като резултат
следва да бъде ангажирана отговорността на държавата поради незаконосъобразното
бездействие на длъжностните лица на администрацията в следствения арест за неспазване
на изискванията на чл.3 от ЗИНЗС, което бездействие е рефлектирало върху
личната сфера на ищеца, накърнявайки общочовешка ценност, защитена с нормата на
чл.3 от ЕКПЧОС. При осъществяване на правнорегламентирана дейност длъжностните
лица от администрацията на ареста и затвора са нарушили изискването по чл.2,
т.3 от ЗИНЗС, което е довело до накърняване на правото на задържаното под
стража лице на хуманно отношение и на уважение на присъщата на човешката
личност достойнство. Действително по делото няма данни за извършени умишлени
действия или бездействия на длъжностни лица, довели до целенасочено поставяне
на ищеца в неблагоприятни условия, до унизително отношение, което уронва
човешкото достойнство на осъдения и до емоционални и физически страдания.
Липсата на подобна цел обаче не може категорично да изключи нарушението на чл.3
от ЕКЗПЧОС (решение от 09.06.2005г. И.И. срещу България, решение от 15.07.2002г.
Калашников срещу Русия).
Установените негативни
преживявания, физически и психичен дискомфорт на К.В., надвишаващи неизбежното
ниво, присъщо на наложените му мярка за неотклонение и последващо наказание,
макар и без увреждане на здравето като следствие от тях, са довели до унижаване
на човешкото му достойнство и представляват неимуществени вреди, причинени
вследствие на незаконосъобразно бездействие на затворническата администрация в
нарушение на изискването по чл.2, т.3 от ЗИНЗС за осигуряване на условия,
обезпечаващи поддържането на физическото и психическото здраве на задържаните
под стража и зачитане на правата и достойнството им. Затова според настоящия
съдебен състав кумулативно са налице елементите от правопораждащия фактически
състав за ангажиране отговорността на държавата по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС.
Размерът на дължимото
обезщетение за претърпените неимуществени вреди
следва да бъде определен в съответствие с нормата на чл.52 от ЗЗД по справедливост. Спазването на принципа на
справедливостта като законово въведен критерий за определяне паричния
еквивалент на моралните вреди изисква размерът на обезщетението да бъде
определен от съда с оглед на всички установени по делото факти и обстоятелства,
касаещи начина, по който незаконосъобразната административна дейност се е
отразила на увреденото лице и при отчитане икономическия стандарт в страната
към момента на увреждането. По делото не са ангажирани доказателства за такова
накърняване на физическото и психическото здраве на К.В., при което той да е
понесъл морални вреди, по-големи от обичайните за всяко лице, което е задържано
при тези условия. Предвид посочените по-горе обстоятелства и факта, че В.
е пребивавал в пренаселени килии с недостатъчна площ за период малко над 31 месеца,
при неосигурено достатъчно изкуствено осветление в килията за период малко над
15 месеца и при лоша хигиена в килията за малко над 43 месеца, като през тези
периоди е бил поставен в условия, унижаващи човешкото достойнство, предвид
характера и интензитета на породените страдания и негативни преживявания, съдът
приема, че исковата претенция следва да бъде уважена до размер на 550 лв.
В останалата част до размера на претендираното от ищеца за
този период обезщетение от 100 000 лв. искът следва да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан.
При
този изход на спора съгласно разпоредбата на чл.286,
ал.3 от ЗИНЗС, ищеца има право на разноски, от които внесена държавна такса
в размер на 10 лева.
Водим от
горните мотиви, Старозагорският административен съд, VIII състав
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” гр.София,
бул.„Ген. Н. Столетов” № 21 да заплати
на К.А.В., ЕГН **********, сумата от 550
(петстотин и петдесет) лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
незаконосъобразни бездействия на администрацията на Главна дирекция „Изпълнение
на наказанията, причинени му в нарушение на чл.3 от ЗИНЗС и изразяващи се в настаняване
в пренаселени килии с недостатъчна площ за периода 24.02.2015г. – 15.08.2017г.; неосигуряване на достатъчно изкуствено
осветление в килиите за периода 24.02.2015г.
– 15.06.2016г., както и нарушаване
на изискването за поддържане на хигиена в помещенията за задържане за периодите
– 24.02.2015г. – 04.04.2018г. и
01.10.2019г. – 16.03.2021г., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на предявяване на иска – 16.03.2021г. до окончателното й
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска в
останалата му част до 100 000лв., както и за претърпени за периода 01.10.2018г. – 01.10.2019г.
неимуществени вреди в Ареста Стара Загора и за претърпени неимуществени вреди,
причинени му от незаконосъобразни бездействия на администрацията на ответника и
изразяващи се в настаняване в пренаселени килии, с недостатъчна площ за
периодите 15.08.2017г. – 04.04.2018г. и 01.10.2019г. – 16.03.2021г.;
неосигуряване на достатъчно изкуствено осветление в килиите за периодите
15.06.2016г. – 04.04.2018г. и 01.10.2019г. – 16.03.2021г.; лошо качество и
намалено количество на храната за периодите 24.02.2015г. – 04.04.2018г. и
01.10.2019г. – 16.03.2021г.; неосигуряване на постоянен достъп на санитарен
възел и течаща вода, както и неосигуряване на
хигиенно поддържане – къпане (баня) най-малко два пъти седмично за
периода 10.06.2015г. – 15.06.2016г., както и по отношение на наложените
дисциплинарни наказания на ищеца, режимът му на изтърпяване на наказанието
„лишаване от свобода“, осигуряването на труд и продажбата на стоки в лавката на
завишени цени, като неоснователен и
недоказан.
ОСЪЖДА Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” гр.София, бул. „Ген.
Н. Столетов” № 21 да заплати на К.А.В.,
ЕГН **********, сумата 10 лева – разноски по делото.
На основание чл.285, ал.1, изр. второ ЗИНЗС решението
подлежи на касационно обжалване пред тричленен състав на Административен съд
Стара Загора в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по делото.
СЪДИЯ: