Решение по дело №326/2019 на Административен съд - Пловдив

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ

 

Р Е Ш Е Н И Е

№ 2603/12.12.2019г.

Гр. Пловдив,  12 декември 2019 година

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХІ състав, в открито заседание на дванадесети ноември две хиляди и деветнадесетата година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ДИЧЕВА

 

         при секретаря Д. Й., като разгледа докладваното от съдия Дичева адм. дело № 326 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

Делото е образувано по жалба на  „ТЕРМО ПРОЕКТ КОМЕРСИАЛ“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. ***, представлявано от управителя В.И.Ш., чрез адв. Д., с адрес за връчване на съобщения гр. ***против Ревизионен акт № Р-16001618001366-091-001/25.10.2018г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. Пловдив, потвърден и изменен с Решение № 10/08.01.2019 г. на Директор на Дирекция “Обжалване и данъчно - осигурителна практика” („ОДОП“) гр. Пловдив относно непризнат данъчен кредит в размер на 17 326,10 лв. и допълнително начислен ДДС в размер на 14 465,24 лв., ведно с дължимите лихви в размер на 11 490,92 лв., както и допълнително установения корпоративен данък за 2014 г. в размер на 2 040,00 лв. ведно с прилежащите лихви в размер на 739,35 лв. и корпоративен данък за 2015 г. в размер на 4 065,00 лв. с прилежащи лихви 1 059,35 лв.

Жалбоподателят счита оспореният РА за незаконосъобразен, издаден при неспазване на установената форма, съществени нарушения на административно-производствените правила и противоречие с материалноправните разпоредби. Твърди се, че органът по приходите не е разгледал възражението подадено срещу РД. Изложено е несъгласие с доводите в решението, че цитираната в жалбата срещу РА практика на СЕС е неприложима към конкретния казус. По отношение на отказания данъчен кредите е изразено изрично несъгласие с изводите за липса на реално извършени доставки, като в тази насока е цитирана съдебна практика на СЕС, ВАС и Административни съдилища. Относно допълнително начисления ДДС се сочи за незаконосъобразен изводът на органа по приходите, че данъчното събитие по договора за изработка от 26.06.2009г. сключен с „БАРС 21“ ООД (инвеститор) е настъпило на 29.05.2014г., а според жалбоподателя данъчното събитие е настъпило през месец 11.2011г. Пак в тази насока се твърди, че воденото съдебно дело няма отношение към момента, в който настъпва данъчното събитие по ЗДДС, като дори „ТЕРМО ПРОЕКТ КОМЕРСИАЛ“ ООД да има данъчни задължения по ЗДДС, то същите са погасени по давност от една страна, а от друга се отнасят за 2011г., което е извън обхвата на ревизията. В тази връзка е посочено, че са относими и констатациите на горестоящия административен орган  относно увеличението на счетоводния финансов резултат на дружеството за 2014г. по реда на чл.78 от ЗКПО. Относно извършената корекция по реда на чл.79 ал.3 от ЗДДС се твърди, че се касае за счетоводна грешка допусната при пренасянето на салдата по счетоводна сметка 302 „Материали“. В жалбата са изложени подробни съображения относно несъгласието с констатациите по ЗКПО, като в тази насока се твърди и допусната грешка при изчисленията за 2015г. Иска се отмяна на обжалвания РА в потвърдената и изменена част. Претендират се направените по делото разноски.

В СЗ жалбата се поддържа по тези съображения.

Подробни съображения са изложени в постъпила по делото писмена защита.

Ответникът по жалбата – Директор на Дирекция “ОДОП” гр. Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юриск. К., е на становище, че жалбата е неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Подробни съображения по съществото на спора са изложени в депозирана по делото писмена защита.

Съдът, като разгледа становищата и възраженията на двете страни и след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

За допустимостта:

Ревизионният акт е обжалван в предвидения за това срок пред контролния в приходната администрация орган, който с решението си го е потвърдил и изменил в частта относно допълнително установения корпоративен данък за 2014 г. от 5 688,51 лв. на 2 040,00 лв., ведно с прилежащите лихви от 2 061,66 лв. на 739,35 лв. Така постановеният от Директора на Дирекция „ОДОП“ - гр. Пловдив резултат и подаването на жалбата в рамките на предвидения за това преклузивен процесуален срок, налагат извод за нейната процесуална ДОПУСТИМОСТ.

По същество:

Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Началото на ревизионното производство е сложено със Заповед № Р-16001618001366-020-001/09.03.2018 г., издадена от началник сектор на основание чл. 112 и чл. 113 от ДОПК и с предмет следните видове задължения: корпоративен данък за периода от 01.01.2013г. до 31.12.2016г. и данък върху добавената стойност периода от 01.01.2013г. до 31.12.2016г. Определен е краен срок на ревизионното производство до три месеца, считано от датата на връчване на ЗВР. С последващи ЗИЗВР № Р-16001618001366-020-002/13.06.2018г. и № Р-16001618001366-020-003/12.07.2018г., срокът на ревизията е продължен до 14.08.2018г.

Съставен е Ревизионен доклад № Р-16001618001366-092-001/28.08.2018 г., в срока по чл. 117 от ДОПК. След направено искане, с уведомление №Р-160016181366-РУС-001/10.09.2018г. е продължен срока за подаване на възражение и представяне на доказателства по РД до 12.10.2018г., в който срок е подадено възражение. В срока по чл. 119, ал. 2 от ДОПК е издаден и процесният РА № Р-16001618001366-091-001/25.10.2018 г.

По делото са представени Заповед №РД-09-363 от 01.03.2018г. и Заповед №РД-09-1215 от 29.06.2018г. на директора на ТД- Пловдив на НАП, с които заповеди Галя Димитрова Славчева  е определена за служител, изпълняващ функциите “ръководител на екип”.

Поради изложеното съдът приема, че оспореният административен акт е постановен от надлежно снабден с правомощията за това материално компетентен административен орган. Властническото волеизявление е облечено в изискваната от закона форма и е постановено в рамките на преклузивния срок по чл. 109 от ДОПК.

От фактическа страна съдът намира за установено следното:

През ревизираните данъчни периоди извършваната дейност от жалбоподателя е производство на дребни стругарски и шлосерски детайли за машиностроенето, производство на детайли на хидравлична преса, извършване на дърводелски и заваръчни услуги на други фирми и граждани, производство на детайли и изделия за машиностроенето, проектантска и конструкторска дейност, производство, ремонт, монтаж, поддръжка и продажба на промишлена, битова електроника и електротехника, превоз на пътници и товари, производство на облекло –конфекция и бутик, шивашки услуги, външнотърговска дейност – внос и износ на стоки и услуги, вътрешнотърговска дейност, производство и реализация на топлотехнически съоръжения, международен транспорт.

По отношение на счетоводството в хода на ревизията е установено, че РЛ прилага двустранна форма на счетоводно записване на стопанските операции, съгласно изискванията на Закона за счетоводството и изискванията на чл.123 от ЗДДС; прилага компютърна обработка на счетоводната информация. Констатирано е, че извършените стопански операции са отчетени в хронологичен ред; заведена е синтетична и аналитична отчетност за отразяване на движението на стоковите и материалните запаси; както и че дружеството разполага с индивидуален сметкоплан, съобразен с изискванията на Закона за счетоводството, Националния сметкоплан и счетоводните стандарти. В хода на ревизията е осъществена проверка на хронологичните и систематични записвания по счетоводните сметки от група 20, 30, 40, 41, 50, 60 и 70, проследи се движението по банковите сметки на ревизираното лице и направените счетоводни записвания; извършена е проверка на движението на касовите документи и направените счетоводни записвания по каса, както и уточняване на отчетените приходи от продажба на материали, услуги и други и проверка на отчетените разходи по икономически елементи. В хода на ревизията е констатирано, че през ревизирания период доставките на услуги са с място на изпълнение на територията на страната, а продажбите са документирани с фактури. След проверка на първичните и вторичните счетоводни документи на РЛ, при ревизията е установено, че са спазени разпоредбите на чл.23 от ЗСч., като извършените разходи се отчитат по икономически елементи. Установено е, че разходите са намерили отражение по счетоводните сметки от група 60 са свързани с дейността на дружеството. Не са констатирани несъответствия между декларираните по ОПР приходи и данните от справките-декларации по ЗДДС за ревизирания период.

В хода на ревизията на РЛ са връчени следните искания за представяне на документи и писмени обяснения: с изх.№ Р- 16001618001366-040-001/13.03.2018г., връчено по електронен път на 14.03.2018г. и определен 14-дневен срок за представяне на документи, като в срок са представени такива в офис Пазарджик с писмо вх.№8765/27.03.2018г.; с изх.№ Р-16001618001366-040-002/11.07.2018г., връчено по електронен път на 11.07.2018г., в отговор на което в срок са представени изисканите документи в офис Пазарджик с писмо вх.№19816/24.07.2018г.; с изх.№ Р-16001618001366-040-003/30.07.2018г., връчено по електронен път на 31.07.2018г. в отговор на което в срок са представени документи в деловодството на ТД на НАП Пловдив, офис Пазарджик с писмо вх.№20868/06.08.2018г.; с изх.№ Р-16001618001366-040-004/31.07.2018г., връчено по електронен път на 01.08.2018г. като в срок са представени документи  в офис Пазарджик с писмо вх.№20891/06.08.2018г.; с изх.№ Р-16001618001366-040-005/06.08.2018г., връчено по електронен път на 13.08.2018г., като са представени в срок документи в деловодството на ТД на НАП Пловдив, офис Пазарджик с писмо вх.№21968/20.08.2018г.

В хода на ревизията на основание чл. 45 от ДОПК са извършени насрещни проверки на други задължени лица, като са изпратени искания за извършване на насрещни проверки от други ОП и получени протоколи, както следва: по Искане №Р-16001618001366-141- 001/02.04.2018 с Протокол за извършена насрещна проверка №П-22221418060473-141-001/20.04.2018 е извършена насрещна проверка за ЮЛ ********* СИТИСТРОЙ-92; по Искане №Р-16001618001366-141-002/02.04.2018 с Протокол за извършена насрещна проверка №П-16001618060799-141-001/26.04.2018 е извършена насрещна проверка за ЮЛ ********* ИНТЕРГРУП 99; по Искане №Р-16001618001366-141-004/02.04.2018 с Протокол за извършена насрещна проверка №П-22221018060149-141-001/03.07.2018 е извършена насрещна проверка за ЮЛ ***РИГЛИ СИСТЕМС; по Искане №Р-16001618001366-141-005/06.06.2018 с Протокол за извършена насрещна проверка №П-22221418101510-141-001/06.07.2018 е извършена насрещна проверка за ФЛ ********** Б.Р.Т.; по Искане №Р-16001618001366-141-007/06.06.2018 с Протокол за извършена насрещна проверка №П-22220318101482-141-001/06.07.2018 е извършена насрещна проверка за ФЛ ********** Н.И.А.; по Искане №Р-16001618001366-141-006/06.06.2018 с Протокол за извършена насрещна проверка №П-22221418101575-141-001/12.07.2018 е извършена насрещна проверка за ФЛ ********** И.М.Х.; по Искане №Р-16001618001366-141- 003/02.04.2018 с Протокол за извършена насрещна проверка №П-22221518060663-141-001/18.05.2018 е извършена насрещна проверка за ЮЛ ***РИАЛАЙС.

На основание чл.12, ал.1, т.7 от ДОПК с Протокол № 1461603/23.07.2018г. са присъединени като доказателства към настоящето ревизионно производство документите събрани в хода на ПУФО, приключило с Протокол № П-16001617074746-073-001/13.02.2018 г. (лист 1305 и сл.). С Протокол №1461601/23.07.2018г. като доказателства са присъединени заверени копия от документите, налични в информационните масиви на ТД на НАП, свързани с доставчици на „ТЕРМО ПРОЕКТ КОМЕРСИАЛ"ООД, а с Протокол №1461604 /22.08.2018г. като доказателства са присъединени заверени копия от първични документи и счетоводни регистри, налични в счетоводството на „ТЕРМО ПРОЕКТ КОМЕРСИАЛ"ООД.

 

 

 

 

 

По ЗДДС – на дружеството не е признат данъчен кредит в общ размер на 17 326,10 лв., допълнително е начислен ДДС в размер на 6 080,86 лв. и е извършена корекция по реда на чл. 79, ал. 3 от ЗДДС в размер на 8 384,38 лв.

В хода на извършеното ревизионно производство, органите по приходите при офис Пазарджик са установили, че „ТЕРМО ПРОЕКТ КОМЕРСИАЛ“ ООД е упражнило правото си на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 17 326,10 лв., по фактури и доставчици, както следва: 4 080,00 лв. по фактури с № 712/14.03.2014 г., № 726/31.03.2014 г. и № 732/16.04.2014 г., издадени от доставчика „СИТИ ГРУП 2000“ ЕООД, гр. София, с ЕИК по ЗТР/Булстат ***с посочен предмет на доставката „По договор от 24.02.2014 г. Обект „Складова база с. Бенковски“ и „Плащане по договор“; 6 170,00 лв. по фактури с № 443/30.12.2014 г., № 678/13.05.2015 г. и № 692/27.05.2015 г., издадени от доставчика „СИМЕОНИ 2008“ ЕООД, гр. София, с ЕИК по ЗТР/Булстат ***с посочен предмет на доставката „Инсталация и монтаж на системи за пречистване на вода“ и „Услуга по договор от 21.04.2015 г. и от 07.05.2015 г.“; 1 720,00 лв. по фактура № 107/29.05.2015 г., издадена от доставчика „ФИОРЕ КЛУБ“ ЕООД, гр. София, с ЕИК по ЗТР/Булстат ***с посочен предмет на доставката „Услуга по договор №15/  07.05.2015 г.“; 2 300,00 лв. по фактура № 198/26.05.2015 г., издадена от доставчика „МИЛАНО ШИПИНГ“ ЕООД, гр. София, с ЕИК по ЗТР/Булстат ***с посочен предмет на доставката „Услуга по договор №4/11.05.2015 г.“; 1 700,00 лв. по фактура № 199/20.05.2015 г., издадена от доставчика „РИГЛИ СИСТЕМС“ ЕООД, гр. София, с ЕИК по ЗТР/Булстат ***с посочен предмет на доставката „Услуга по договор от 28.04.2015 г.“; 1 356,10 лв. по 5 бр. фактури подробно описани на стр. 28-та от РД, издадени през м.06.2015 г., м.07.2015 г. и м.11.2015 г. от доставчика „РИАЛАЙС“ ЕООД, гр. София, с ЕИК по ЗТР/Булстат ***с посочен предмет на доставките - стомана, арматура, мрежа и бетонно желязо.

Доставчиците „РИГЛИ СИСТЕМС“ ЕООД и „СИМЕОНИ 2008“ ЕООД не са били открити на декларираните адреси за кореспонденция, поради което съставените ИПДПОЗЛ в хода на ревизията са връчени по реда на чл. 32 от ДОПК, като в указания срок същите не са представили изисканите документи и обяснения относно издадените към „ТЕРМО ПРОЕКТ КОМЕРСИАЛ“ ООД фактури. По данни от информационната система на НАП е установено, че доставчиците са със служебно  прекратена регистрация по ЗДДС поради наличие на обстоятелствата по        чл. 176 от същия закон. Констатирано е, че същите не разполагат с недвижими имоти, превозни средства и трудов ресурс, необходим за реалното осъществяване на стопанска дейност. Тези доставчици не са подавали ГДД по чл. 92 по ЗКПО за съответните финансови години, поради което ревизиращите приели, че за тези отчетни периоди дружествата не са осъществявали стопанска дейност. Констатирано е, че  от тяхна страна не е подадена информация в НАП за наличие на сключени трудови договори с физически лица, които да са изпълнили фактурираните СМР и както и че няма данни за наличие на подадени справки по чл. 73 от ЗДДФЛ за изплатени суми на лица по извънтрудови правоотношения през 2014 г. и 2015 г.

В отговор на връчени ИПДПОЗЛ на доставчиците „МИЛАНО ШИПИНГ“ ЕООД и „СИТИ ГРУП 2000“ ЕООД, управителите на тези дружества представили определени документи, подробно описани в РД, без да представят  доказателства относно наличие на трудов ресурс, който е необходим за реалното осъществяване на съответните строителни услуги, посочени като предмет на доставката в издадените от тях фактури, с получател дружеството жалбоподател.

Във връзка с връчено ИПДПОЗЛ на доставчика „ФИОРЕ КЛУБ“ ЕООД същият представил фактура, договор за изработка, протокол за извършени СМР, оборотна ведомост, граждански договори. Ревизиращите установили е, че протоколът за приемане на СМР не съдържа дата, не става ясно какви конкретни видове строително-монтажни работи са извършени и какви материали са вложени. Не е представена информация за наличие на механизирана техника, с която дружеството е извършвало договорените строителни дейности, а по данни от приложената оборотна ведомост, касаеща 2015 г., дружеството-доставчик не притежава машини, съоръжения и оборудване по съответните счетоводни сметки от група 20 „Дълготрайни материални активи“. Относно представените от „ФИОРЕ КЛУБ“ ООД три граждански договора, в хода на ревизията органите по приходите при офис Пазарджик са предприели действия по извършване на насрещни проверки на въпросните лица. Две от тях представят писмени обяснения, в които твърдят, че никога не са сключвали граждански договори с фирма „ФИОРЕ КЛУБ“ ЕООД и не са работили на строителен обект на тази фирма през 2015 г., а третото лице не е открито на декларирания от него постоянен адрес.

За доставчика „РИАЛАЙС“ ЕООД в хода на ревизията е установено, че дружеството е с прекратена регистрация по ЗДДС, считано от 01.04.2015 г., поради което съставените от него фактури /от 15.06.2015 г., от 25.06.2015 г., от 20.07.2015 г., от 09.07.2015 г. и от 23.11.2015 г./ към „ТЕРМО ПРОЕКТ КОМЕРСИАЛ“ ООД са издадени след датата на дерегистрация на дружеството-доставчик.

В отговор на връчени на ревизираното дружество ИПДПОЗЛ същото е приложило документи, но органите по приходите установили липсата на годни доказателства, които да удостоверят, че посочените доставчици са реални доставчици на фактурираните СМР и строителни материали.

С оглед изложеното органите по приходите са направили извод, че издадените от „СИТИ ГРУП 2000“ ЕООД, „СИМЕОНИ 2008“ ЕООД, „ФИОРЕ КЛУБ“ ЕООД, „МИЛАНО ШИПИНГ“ ЕООД, „РИГЛИ СИСТЕМС“ ЕООД и „РИАЛАЙС“ ЕООД фактури, не документират реално осъществени доставки на услуга /СМР/ и на стока /строителни материали/ съобразно легалното определение за доставка, дадено в разпоредбите на чл. 9, ал. 1, респ. чл. 6, ал. 1 от ЗДДС, поради което на „ТЕРМО ПРОЕКТ КОМЕРСИАЛ“ ООД не е признато правото на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 17 326,10 лв. по фактурите, издадени от горепосочените дружества.

На следващо място в хода на ревизията е установено, че на 26.06.2009 г. между „ТЕРМО ПРОЕКТ КОМЕРСИАЛ“ ООД в качеството му на „строител“ и „БАРС 21“ ООД, гр. Пловдив, с ЕИК ***в качеството му на „инвеститор“ е сключен договор с предмет „Изграждане на складово база за строителни материали и шоурум в УПИ-039049, производствени и складови дейности в землището на гр. Пловдив-Запад, Община Пловдив“, като общата цена за изграждане на обекта съгласно чл. 18 от договора е в размер на 210 170,00 лв. без ДДС за първия етап от строителството  и  50 686,30 лв. без ДДС за втория етап. Няма спор по делото, че строителят е извършил част от договорените дейности на съответния строителен обект, но същите не са му били заплатени, поради което „ТЕРМО ПРОЕКТ КОМЕРСИАЛ“ ООД завел съдебно дело срещу „БАРС 21“ ООД. В решение № 123/26.03.2013 г. по търговско дело 572/2012 г. на Пловдивски окръжен съд е записано, че изискуемостта на вземането на ищеца /„ТЕРМО ПРОЕКТ КОМЕРСИАЛ“ ООД/ е обусловена от изпълнение на задълженията му по договора да изработи договореното и да го предаде на възложителя /„БАРС 21“ ООД/. По търговскотодело е установено, че ищецът е поканил ответника да приеме изработените от него елементи с писмо от 06.10.2011 г. като е посочил какво е изпълнил, къде се намира, посочил е срока, но не се е стигнало до приемане. Пак според цитираното съдебно решение, съгласно чл. 264 от ЗЗД, задължение на възложителя - ответника да приеме извършената съгласно договора работа, като прегледа и направи всички възражения за неправилно изпълнение, а в случая той не е извършил преглед на изработените елементи след отправената му покана, като е отговорил с писмо от 12.10.2011 г., че счита договора за прекратен. Следователно не е изпълнил задължението си произтичащо от чл. 264 от ЗЗД и не може да се позовава на собственото  си  неизпълнение. Така Пловдивски окръжен съд е приел, че тъй като ищецът е изработил част от необходимите елементи за монтаж на хале по първи етап от строителството и изпълнението е в съответствие на техническата документация на ответника, следва да се приеме, че му се дължи частично възнаграждение за извършената от него работа. Въз основа на заведеното дело Пловдивски окръжен съд е осъдил „БАРС 21“ ООД за заплати на „ТЕРМО ПРОЕКТ КОМЕРСИАЛ“ ООД сумата от 36 485,14 лв., представляваща неплатена част за изпълнени строително-монтажни дейности и изработени елементи по договор от 26.06.2009 г., както следва: От Етап 1 от договора: 1/  Част Армировка - Изработка на анкерни устройства на стойност 1 176,00 лв.;  Изработка на арматура за фундаменти на стойност 523,80 лв.; Изработка на арматура за ивични основи на стойност 2 337,70 лв.;  Изработка на арматура за колонни греди на стойност 1 416,20 лв.; 2/ Част метална конструкция - Доставка на метални и скрепителни елементи на стойност 49 817,25 лв.; Изработка на метална конструкция на стойност 28 467,00 лв.; и  обезщетение по чл. 28, ал. 2 от договора от 16 474,19 лв. в размер на 20% от всички извършени работи до 20.10.2012 г., като разликата от 16 747,19 лв. до пълния предявен размер от 20 282,40 лв. отхвърля иска като неоснователен. С Решение № 389 от 15.07.2013 г. по търговско дело № 641/2013 г. на Пловдивския апелативен съд, Търговско отделение е потвърдено постановеното от Пловдивския окръжен съд решение по дело 575/2013 г. което е описано по-горе.  А с Определение № 423 от 29.05.2014г. на Върховния касационен съд /ВКС/ на Република България не е допуснато касационно обжалване на решението на Пловдивския апелативния съд, като определението е окончателно и не подлежи на обжалване. Няма спор между страните, че на 26.06.2014 г. е издаден Изпълнителен лист, съгласно който се: Осъжда „БАРС 21“ ООД да заплати на „ТЕРМО ПРОЕКТ КОМЕРСИАЛ ООД, сумата от 36 485,14 лв., представляващи неплатени части за строително-монтажни дейности и изработки на елементи по договор от 26.06.2009 г.;  Осъжда „БАРС 21“ ООД да заплати на ТЕРМО ПРОЕКТ КОМЕРСИАЛ ООД, направените разноски по съразмерност от 3 992,62 лв.

Въз основа на горното, ревизиращият екип е приел, че в случаите на правен спор между страните по сделката следва да се документира безспорната част с издаване на фактура по реда на ЗДДС, като в конкретния случай е налице приключил съдебен спор, в който „ТЕРМО ПРОЕКТ КОМЕРСИАЛ“ ООД е осъдило „БАРС 21“ ООД да заплати дължимото възнаграждение, в частта на реално изпълнените от него строително-монтажни дейности на съответния обект. Според органа по приходите към 29.05.2014 г. (когато е приключил спорът между страните с определението на ВКС) е налице безспорност на данъчната основа и изискуемост на ДДС по доставка на строителна услуга. Така органите по приходите са приели, че по повод извършите строителни услуги, „ТЕРМО ПРОЕКТ КОМЕРСИАЛ“ ООД в качеството си на доставчик следва да начисли косвен данък в размер на 6 080,86 лв. /36 485,14 лв. х 20/120/. На основание чл. 82, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС, ревизията е начислила косвен данък в горния размер, определен за дължим от задълженото лице през м.05.2014 г. - периодът, през който е влязло в законна сила Определение № 423/29.05.2014 г. на ВКС.

На следващо място в хода на ревизията е извършена проверка по отношение заприхождаване и отписване на материалните запаси по счетоводна сметка 302 „Материали“, в резултат на която е  констатирана разлика в извършеното от „ТЕРМО ПРОЕКТ КОМЕРСИАЛ“ ООД отчитане на материалния запас – цимент, а именно различие в количествата и стойността на различните видове опаковки цимент намерили счетоводно отражение към 31.05.2015 г., съответно към 01.06.2015 г. Установено е, че към 31.05.2015 г. материалният запас - цимент е отразен по сметка 302 аналитично по различни видове опаковки в брой торби от 50 кг., 25 кг. и брой баки от 1 кг., 10 кг. и бял цимент. Като общият брой торби и баки е 10 151 бр., които превърнати в килограми се равняват на 444 896 кг. на обща стойност 70 415,60 лв. Към 01.06.2015г. циментът е отразен на един ред като „цимент различни опаковки“, но вече в килограми със следното записване: 87 566 кг. на стойност 38 455,62 лв. Констатираната разликата е по-малко прехвърлени килограми 356 130 кг. цимент на обща стойност 31 959,98 лв. от крайно дебитно салдо към 31.05.2015 г. в начално дебитно салдо към 01.06.2015 г.

От предоставена в хода на ревизията допълнителна справка от РЛ е установено, че са прехвърлени счетоводно по-малко 7 449 торби цимент от 50 кг. и 15 баки цимент от 10 кг. на обща стойност 31 959,98 лв.

На 04.01.2016 г. комисия в състав: В.И.Ш. - шофьор, Ваня Александрова Шаркова - счетоводител и Сава Иванов Найденов - техник е изготвила протокол за годишна инвентаризация, съгласно Заповед 20151207001/ 07.12.2015 г. Комисията е установила следното: „Инвентаризацията се проведе за периода от 28.12.2015г. до 30.12.2015г. с ръчно преброяване на стоките и материалите и сравняване на данни от софтуера. В резултат на преброяването се установи: Наличие на всички стоки и материали, изброени и установени, съгласно инвентаризационен опис, Приложение №1 към настоящия протокол. Заключение на инвентаризационната комисия: Стоково-материалните запаси се отчитат вярно и точно и съответстват на количествата и софтуера на обекта.". Протоколът е подписан от членовете на комисията. В приложение №1 към инвентаризационен протокол от 05.01.2015 г. по отношение на анализираните количества цимент в различни видове опаковки е направена следната констатация от извършеното преброяване: „Инвентаризирани и установени като налични 62 474 кг. цимент различни опаковки“.

Така ревизиращият екип е направил констатацията, че от извършената инвентаризация, документирана с протокол от 04.01.2016 г., комисията не е установила различие при фактическото преброяването на количествата цимент, с тези отчетени по счетоводни данни. Т.е. не са установени както липси така и излишъци по отношение на количествата цимент.

По данни на РЛ за периода от 01.01.2013 г. до 31.05.2015 г. счетоводната дейност на „ТЕРМО ПРОЕКТ КОМЕРСИАЛ“ ООД е извършвана от лицето В.Ш., което е било служител в дружеството. От 01.06.2016 г. до настоящия момент, счетоводната дейност се извършва от фирма „Т.КОНСУЛТ“ ЕООД, гр. Пловдив. С оглед извършената по средата на годината смяна на лицата, водещи текуща счетоводното обслужване на ревизираното лице, органите по приходите са допуснали възможността за наличие на техническа грешка при пренасяне на салдата по сметките предвид извършеното прехвърляне на данните от един счетоводен продукт на друг. Но според ревизиращите органи в случай, че е била допусната счетоводна грешка при пренасяне на салдата на материалите по количество и стойност към 01.01.2015 г., то тя не е била коригирана в периода до 31.12.2015 г. и би следвало при извършената годишна инвентаризация да е констатиран излишък, който да съответства на допуснатата техническа грешка. Според ревизиращите с направеното от инвентарната комисия заключение, че „Стоково-материалните запаси се отчитат вярно и точно и съответстват на количествата и софтуера на обекта.“, реално се признава, че установените по-малко прехвърлени счетоводно 35 6130 кг. цимент на обща стойност 31 959,98 лв. от крайно дебитно салдо към 31.05.2015 г. в начално дебитно салдо към 01.06.2015 г. през посочените данъчни периоди не са налични  и  към 31.12.2015 г.  и  в конкретния случай не се касае за счетоводна грешка.

В РД е описана водената с ревизираното дружество кореспонденция, изразяваща се в изискване на първични счетоводни документи, с които са били придобити заприходените количества цимент по счетоводна сметка 302 „Материали“. В табличен вид и подробно е описано движението по счетоводни данни на придобитите количества цимент, опакован в торби и в баки.

Проследявайки аналитичните счетоводни записвания от дружеството по сметка 302 „Материали“ за периода от 31.05.2015 г. до датата на инвентаризация 31.12.2015 г. ревизиращият екип е установил, че същото не е извършвало счетоводно отписване и съответно влагане в строително монтажни дейности на обекти на установените по-малко прехвърлени счетоводно 356 130 кг. цимент на обща стойност 31 959,98 лв. от крайно дебитно салдо към 31.05.2015 г. в начално дебитно салдо към 01.06.2015 г. Следователно, разликата по-малко прехвърлени счетоводно количества цимент не са намерени при проведената към 31.12.2015 г. инвентаризация от назначената комисия, поради което ревизията е приела същите за липсващи.

За периода 01.01.2010 г. до 31.05.2015 г. органите по приходите са установили, че размерът на приспаднатия от дружеството данъчен кредит за цимент в торби от 50 кг. възлиза на сумата от 7,60 лв. на торба.  По отношение на липсващия цимент в баки от 10 кг., проследявайки движението по количества на материалните запаси за ревизирания период е установено, че същият е наличен към 01.01.2013 г. и закупен по фактура № **********/12.11.2012 г., за който „ТЕРМО ПРОЕКТ КОМЕРСИАЛ“ ООД е приспаднало данъчен кредит в размер на 9,18 лв. и не са налице ограниченията на чл. 80, ал. 3 от ЗДДС. Така органите по приходите направили извод, че на основание чл. 79, ал. 3 от ЗДДС дружеството е следвало да извърши през м.12.2015 г. корекция на ползвания данъчен кредит в общ размер на 8 384,38 лв. във връзка с установената от ревизията липса на материален запас - цимент в торби от 50 кг. и цимент баки от 10 кг.

По ЗКПО – на дружеството допълнително е установен корпоративен данък за 2014г. и 2015г.

Извършено е увеличението на счетоводния финансов резултат на дружеството за 2014 г. по реда на чл. 78 от ЗКПО в размер на 36 485,14 лв., която сума ревизиращите приели за неотчетени приходи от извършени строително-монтажни дейности по договор от 26.06.2009 г., сключен между „ТЕРМО ПРОЕКТ КОМЕРСИАЛ“ ООД в качеството му на строител и „БАРС 2001“ ООД, в качеството му на инвеститор и предмет „Изграждане на складова база за строителни материали и шоурум в УПИ-039049, производствени и складови дейност в землището на град Пловдив - Запад, община Пловдив“.  Както бе посочено по-горе в частта по ЗДДС за извършените дейности по договора ревизираното дружество в качеството си на ищец е завело срещу „БАРС 21“ ООД дело № 572/2012 г. за сумата от 36 485,14 лв., представляваща неплатена част от изпълнени строително-монтажни дейности и изработени елементи по договор от 26.06.2009 г. и с Решение № 123 от 26.03.2013 г. на Пловдивски окръжен съд осъжда „БАРС 2001“ ООД за заплати на „ТЕРМО ПРОЕКТ КОМЕРСИАЛ“ ООД процесната сума, а с Определение № 423 от 29.05.2014 г. на ВАС на Република България не се допуска касационно обжалване на решението на Апелативния съд гр. Пловдив и спорът е окончателно решен. На 26.06.2014 г. е издаден изпълнителен лист за съответните суми. Ревизиращите приели, че независимо че етапът на строителството е изпълнен през 2011 г. ДДС в размер на 6080,86 лв. /36485,14/36485,14 х 20:120=6080,86/ за извършеното СМР ще се дължи към дата на влизането в сила на съдебно решение съгласно определение № 423 от 29.05.2014 г. на ВКС на Република България. При проверка на осчетоводените приходи по сметки от гр. 70 се установило, че дружеството за финансовата 2014 година не е осчетоводило приходи от извършени строително монтажни дейност на „БАРС 2001“ ООД“. Така на основание чл. 78 от ЗКПО е увеличен счетоводният финансов резултат с процесната сума.

На следващо място е извършено преобразуване на счетоводния финансов резултат на дружеството за 2014 г. и 2015 г. по реда на чл. 67 съответно с 20 400,00 лв. и 20 650,00 лв., и по чл. 26, т. 2 от ЗКПО за 2015 г. в размер на 20 000,00 лв. Сумата от 20 400,00 лв. представлява отчетени разходи през 2014 г. по дебита на сметка 602 - Разходи за външни услуги по 3 бр. фактури, издадени „СИТИ ГРУП 2000“ ЕООД с предмет на сделките по договор от 24.02.2014 г. за обект „Складова база с. Бенковски“. След описване на данните от протокола за приемане на СМР от 31.03.2014 г. е направен извод, че в случая дружеството е извършило разходи, свързани със създаване на дълготраен актив и отговаря на определението за данъчен амортизируем актив, дадено в чл. 48 от ЗКПО и Счетоводен стандарт № 16 - Дълготрайни материални активи. Направен е извод, че е налице разход, отчетен в нарушение на нормативните счетоводни изисквания, който е довел е до намаление на финансовия резултат, и не е признат за данъчни цели съгласно чл. 67 от ЗКПО.

По аналогичен начин  сумата от 20 650,00 лв. представлява отчетени разходи за 2015 г. по дебита на сметка 602 - Разходи за външни услуги въз основа на фактури № 678/13.05.2015 г. и № 692/27.05.2015 г., издадени от „СИМЕОНИ 2008“ ЕООД с предмет на сделката услуга по договор от 21.04.2015 г. и от 07.05.2015 г. Съгласно представен договор от 07.05.2015 г. „ТЕРМО ПРОЕКТ КОМЕРСИАЛ“ ООД в качеството си на Възложител възлага на „СИМЕОНИ 2008“ ЕООД, в качеството на Изпълнител да изработи заснемане, оразмеряване, проектиране, доставка и монтаж на видеонаблюдение на производствена и складова база в с. Бенковски, община Марица, собственост на възложителя. Според договор от 21.04.2015 г. „ТЕРМО ПРОЕКТ КОМЕРСИАЛ“ ООД, в качеството възложител възлага на „СИМЕОНИ 2008“ ЕООД, в качеството на изпълнител да изработи: ревизиране и ъпгрейд на офис техника и изготвяне на софтуер за складова и производствена дейност за производствена и складова база в с. Бенковски, община Марица, собственост на възложителя. Посочено е, че дружеството е извършило разходи, свързани със създаването на материален дълготраен актив, отговарящ на определението за данъчен амортизируем актив в чл. 48 от ЗКПО. На основание чл. 67 от ЗКПО счетоводните разходи, формиращи данъчен амортизируем актив, включително последващите разходи, не се признати за данъчни цели.

По отношение на осчетоводените разходи в размер на 11 500,00 лв. и 8 500,00 лв. през 2015 г. въз основа съответно на фактура № **********/26.05.2015 г., издадена от „МИЛАНО ШИПИНГ“ ЕООД с предмет услуга по договор № 4 от 11.05.2015 г. и фактура, издадена от „РИГЛИ СИСТЕМС“ ЕООД с предмет на сделката - услуга по договор от 28.04.2015 г. в частта по ЗКПО е направено препращане към раздела по ЗДДС от РД, където е установено, че липсва реално извършена сделка. На основание чл. 26, т. 2, чл. 10, ал. 1 и ал. 4 от ЗКПО и чл. 23 ал. 2 т.1 от ЗКПО финансовият резултат за 2015г. е увеличен със сумите от 11 500лв. и 8 500 лв.

РА е потвърден от Директорът на дирекция „ОДОП“ – Пловдив, в частта за непризнат данъчен кредит на стойност 17 326,10 лв. и допълнително начислен ДДС в размер на 14 465,24 лв., ведно с дължимите лихви, възлизащи на сумата от 11 490,92 лв., както и допълнително установения корпоративен данък за 2015 г. в размер на 4 065,00 лв. с прилежащи лихви 1 059,35 лв. и изменен в частта за допълнително установения корпоративен данък за 2014 г. от 5 688,51 лв. на 2 040,00 лв., ведно с прилежащите лихви от 2 061,66 лв. на 739,35 лв. В потвърждаващата част изцяло са споделени изводите на ревизиращите, като решаващият орган е обсъдил подробно възраженията на жалбоподателя. За да измени РА в частта за допълнително установения корпоративен данък за 2014 г., Директорът на дирекция „ОДОП“ – Пловдив е посочил, че ревизиращите органи не са доказали, че по повод спорната сума са налице визираните норми от ЗКПО и счетоводния стандарт през ревизираната 2014 г. В случая ревизираното дружество е извършило строително–монтажни дейности по договор от 2009 г.; в Решение № 123 от 26.03.2013 г. на Пловдивския окръжен съд е прието, че ищецът е поканил ответника да приеме изработените от него елементи с писмо от 06.10.2011 г., като е посочил какво е изпълнил, къде се намира, посочил е срокът, но не се е стигнало до приемане и с писмо от 12.10.2011 г. договорът за прекратен. В решението е цитиран чл. 4, ал. 1, т. 1 и т. 4 от ЗСч. (отм.). Направен е извод, че приходите и разходите по посочения договор нямат отношение към финансовия резултат за ревизираната година, а за предходни периоди, които са извън обхвата на ревизията. Приети са за основателни възраженията, че воденото съдебно дело няма отношение към момента за признаване на приходи и разходи по смисъла на счетоводното и данъчното законодателство. Направен е извод, че не може да се приеме, че изчислената от ревизиращите органи сума представлява неотчетен приход за 2014 г., респ. че е изпълнена хипотезата на чл. 78 от ЗКПО. В решението изрично е посочено, че изложените мотиви в РД, свързани с писма на ЦУ на НАП, касаещи начисляване на ДДС нямат отношение към признаване на приходи и разходи, респ. наличие на хипотези от ЗКПО. На следващо място по отношение на непризнатите разходи по фактурите, издадени от „СИТИ ГРУП 2000“ ЕООД и „СИМЕОНИ 2008“ ЕООД, решаващият орган е направил извод, че неточно и неоснователно ревизиращите органи се позовават на СС № 16 – ДМА и на чл. 67 от ЗКПО при непризнаването им, тъй като по смисъла на описания счетоводен стандарт един актив се признава и се отчита като дълготраен материален актив, когато отговаря на три условия: отговаря на определението за дълготраен материален актив; стойността на актива може надеждно да се изчисли; предприятието очаква да получи икономически изгоди, свързани с актива. В решението е посочено, че съгласно т. 2 от СС 4 - Отчитане на амортизациите амортизируем актив е дълготраен материален или нематериален актив, който се очаква да бъде използван през повече от един отчетен период, има ограничен срок на годност и се държи от предприятието за целите на производството или доставката на стоки и услуги, за отдаване под наем на други лица или за административни цели. Направен е извод, че правилно органите по приходите са приели, че при формиране на данъчната основа за ревизираните отчетни периоди не следва да се вземат предвид процесните суми (за 2014 г. – общо 20 400,00 лв. и за 2015 г. – общо 20 650,00 лв.), но констатацията е следвало да бъде мотивирана с други разпоредби от материалния закон. Според чл. 67 от ЗКПО счетоводните разходи, формиращи данъчен амортизируем актив, включително последващите разходи, не се признават за данъчни цели. Според Директорът на дирекция „ОДОП“ – Пловдив, видно от документите, в случая безспорно е установено, че ЗЛ не е получател на описаните в издадените документи услуги, поради което неправилно е и искането в жалбата същите да бъдат заведени в дружествените активи по „сметка 206 – Съоръжения и сметка 214 – Програмни продукти“, респ. неоснователно е искането за начисляване на данъчни амортизации в хода на настоящото административно обжалване. Направен е извод, че нормата на чл. 67 от ЗКПО по отношение на спорните суми е приложена неточно и неправилно.

В хода на съдебното производство е допусната и приета съдебно – счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице М.Ш.. Относно това как е следвало да бъден осчетоводен разходът по ф-ра № **********/14.03.2014, ф-ра № **********/31.03.2014г. и ф-ра № **********/16.04.20142., издадени от „СИТИ ГРУП 2000" ЕООД - като текущи разходи /разходи за външни услуги/ или като разходи, свързани със създаването на дълготраен материален актив в заключението е посочено, че дружеството не е следвало да осчетоводи по сметка 602 текущи разходи по ф-ра № **********/14.03.2014г. и ф-ра № **********/31.03.2014г., тъй като направените разходи са свързани с придобиване на ДМА „Навес и стелажи" с отчетна стойност от 12 000 лв., който „Навес и стелажи" е трябвало да бъде заведен на 31.03.2014г. като дълготраен материален актив в сметки от гр. 20, и че дружеството не е следвало да осчетоводи сметка 602 текущи разходи по ф-ра № **********/16.04.2014г., тъй като тези разходи са свързани с придобиване на ДМА - „Метално хале" с отчетна стойност 8 400,00 лв., което „Метално хале" е трябвало да бъде заведено като дълготраен материален актив в сметка от гр. 20 на 16.04.2014г.

Относно това как е следвало да бъден осчетоводен разходът по ф-ра № ********** от 13.05.2015г. и ф-ра № ********** от 27.05.2015г., издадени от „ СИМЕОН И 2008" ЕООД - като текущи разходи /разходи за външни услуги/ или като разходи, свързани със създаването на дълготраен материален актив, вещото  лице сочи, че дружеството не е следвало да осчетоводи текущи разходи по сметка 602 по ф-ра № ********** от 27.05.2015г., тъй като същите са свързани с придобиване на амортизируем дълготраен материален актив, според СС № 16 и СС № 4, както и че осчетоводените по сметка 602 текущи разходите по ф-ра № **********/13.05.2015г. са във връзка придобиването на дълготраен нематериален актив и дружеството е следвало да заведе на 13.05.2015г. в сметки от счетоводна гр.21 „изготвеният ъпгрейд и изработените софтуери за търговски и производствени цели" с отчетна стойност 8 750,00 лв. В обобщение е посочено, че осчетоводените по сметка 602 разходи по фактурите от „СИТИ ГРУП 2000" ЕООД и от „СИМЕОНИ 2008" ЕООД са свързани със създаването на ДМА, според СС 16, а софтуерът е нематериален дълготраен актив, съгласно СС 38. По трети въпрос експертът посочва, че съобразно разпоредбите на чл.55 от ЗКПО, при определяне на годишните данъчни амортизации данъчните амортизируеми активи се разпределят в категории и за всяка категория е посочен % на годишна амортизация. Излага, че софтуерите са от категория IV и годишната амортизацационна нарма е 50%, а всички други ДМА, посочени в отговорите по първа и втора задача от експертизата са от категория VII и годишната амортизация е 15%. Според заключението съгласно чл. 58, ал. 1 от ЗКПО, начисляването на данъчна амортизация започва от началото на месеца, в който данъчният амортизируем актив е въведен в експлоатация или от началото на следващия месец. В табличен вид вещото лице е изчислило данъчните амортизации за счетоводните разходи, свързани с придибиване на дълготрайни активи, съответно с данъчни амортизуеми активи за 2014г. и 2015г., които видно от таблицата на стр. 7 от заключението са за 2014г. - 2190,00 лв., а за 2015г. - 6653,00 лв.

Така след приспадане на изчислените данъчни амортизации за 2014г. - 2190,00 лв. и за 2015г. - 6653,00 лв., вещото лице е преизчислило дължимия корпоративен данък, подробно описано в табличен вид на стр. 7 и 8 от заключението и така според вещото лице за 2014г. се получава дължим корпоративен данък 1821,00 лв. и лихви до дата на РА - 659,98 лв., а за 2015г. се получава дължим корпоративен данък 3399,70 лв. и лихви до дата на РА - 885,97 лв.

Що се отнася до това дали е допусната в РД /респективно в РА/ техническа грешка при изчисляване на увеличенията на финансовия резултат по ЗКПО за 2015г. като неправилно е добавена стойност от 20 000,00 лв., вещото лице сочи, че от РД и от РА се установява, че увеличението на финансовия резултат по ЗКПО за 2015г. на дружеството е с общо 40650,00 лв. По реда на чл.67 от ЗКПО финансовият резултат за 2015г. е увеличен с непризнат счетоводен разходи по двете фактури, издадени от „СИМЕОНИ 2008" ЕООД: ф-ра № 678/13.05.2015г. за 8750,00 лв. и ф-ра № 692/27.05.2015г. за 11 900,00 лв., които са общо 20 650,00 лв. А по реда на чл.26, т.2 от ЗКПО, във връзка с чл.10, ал.1, ал.4 от ЗКПО и чл.23, ал.2, т.1 от ЗКПО финансовият резултат за 2015г. увеличен с непризнат счетоводен разход през 2015г. по ф-ра № 198/26.05.2015г. за 11500,00 лв., издадена от "МИЛАНО ШИПИНГ ЕООД и по ф-ра № 199/20.05.2015г. за 8500,00 лв., издадена от "РИГЛИ СИСТЕМС" ЕООД. Като при сумирането на всички тези фактури се получава сумата на увеличението по РА и по РД за 2015 г. от 40650,00 лв. Вещото лице прави извод, че в РД /респективно в РА/ няма допусната техническа грешка при изчисляване на увеличенията на финансовия резултат по ЗКПО за 2015 г., съответно няма и неправилно добавена стойност от 20 000,00 лв.

Що се отнася до това дали е допусната в РД /респективно в РА/ техническа грешка при изчисленията като в колона 12 на таблицата за установяване на стр.56 от РД не включен установен надвнесен данък в размер на 922,00 лева, според експертът задачата не е поставена коректно, тъй като не е ясно за каква техническа грешка става въпрос в колона 12 на таблицата за установяване на стр.56 от РД и за коя точно ревизирана година не е включен надвнесен данък в размер на 922,00 лв. Допълнително вещото лице сочи, че с подадените ГДД по ЗКПО, дружеството не е декларирало надвнесен данък за 2013г., 2014г.; 2015г. и 2016г., дори е деклариран данък за довнасяне, както и че в РД /съответно и в РА/ също няма каквито и да е констатации на ревизиращия орган, касаещи надвнесен данък и то в такъв размер.

В съдебно заседание от 16.05.2019г. на въпрос на процесуалния представител на ответника, относно осчетоводяването на разходите по сметка 602, а е трябвало да е по група 20, вещото лице отговаря, че не може да каже, че е нередовност на счетоводството.

Във връзка с представени в хода на съдебното производство допълнителни писмени доказателства и по искане на процесуалния представител на жалбоподателя по делото е допуснато и прието допълнително заключение на ССЕ, според което в самия РА за спорните фактурите от петимата доставчици: „ФИОРЕ КЛУБ" ЕООД, „МИЛАНО ШИПИНГ" ЕООД, „РИГЛИ СИСТЕМС" ЕООД, „СИМЕОНИ 2008" ЕООД и „СИТИ ТРУП 2000" ЕООД е записано, че при проверка в информационния масив на НАП, процесиите фактури са отразени от тези доставчици в дневниците им за продажби и в справките-декларация по ЗДДС за съответния данъчен период с получател „Термо проект комерсиал" ООД. За доставчика „РИАЛАЙС" ЕООД вещото лице посочва, че в обжалвания РА е посочено, че е дерегистрирано по ЗДДС на 01.04.2015г. и е подавало справки-декларации и дневници по ЗДДС до м.04.2015г. /включително /, и че спорните 5 бр. фактури са издадени в периода м.06.2015г.-м.11.2015г., т.е след датата на дерегистрация, а с Решение № 2914/07.03.2018г. на ВАС, постановено по адм.дело № 7059/2017г. е отменен като незаконосъобразен акта за дерегистрация по ЗДДС на „РИАЛАЙС" ЕООД. На следващо място в заключението е посочено, че от НАП - гр.София са представени РА и РД за извършени ревизии по ЗДДС само за трима от доставчиците: „ФИОРЕ КЛУБ" ЕООД, „МИЛАНО ШИПИНГ" ЕООД и „РИАЛАЙС" ЕООД, а за другите трима: „РИГЛИ СИСГЕМС" ЕООД, „СИМЕОНИ 2008" ЕООД и „СИТИ ГРУП 2000" ЕООД е посочено, че няма данни в масивите на НАП за извършени ревизии и проверки този период. Представените РА и РД за извършените ревизии по ЗДДС на „ФИОРЕ КЛУБ" ЕООД и на „МИЛАНО ШИПИНГ" ЕООД, обхващат периода м.05.2015г., през който са издадени спорните фактури от тези доставчици, като процесиите фактури не са била предмет на проверка при извършените ревизии на тези доставчици и не са констатирани и основания за корекция на начисления ДДС от доставчика, във връзка с доставките по процесиите фактури. За „РИАЛАЙС" ЕООД в заключението е посочено, че са представени РА № Р-16-1402148-091-01 от 08.12.2014г. и РД № Р-16-1402148-092-01 от 07.11.2014г. за извършена ревизия по ЗДДС, но за предходни периоди от 01.01.2013г. до 28.04.2014г. (л.1420-л.1450 в т.5), и не обхващат периоди м.05.2015г.-м.11.2015., през които са издадени спорните фактури.

Съдът кредитира изготвената съдебно-счетоводна експертиза, както и отговорите на допълнителните задачи към ССЕ като компетентно и безпристрастно изготвени и приети без възражения от страните, но следва да се отбележи, че със тях не се  установяват нови факти от значение за настоящия правен спор.

В хода на съдебното производство по искане на жалбоподателя е допусната и приета съдебно – техническа експертиза, изготвена от вещото лице инж.Я.Р.. По първи въпрос, извършени ли са реално работите, предмет на фактурите за различни видове СМР, издадени от "Сити Груп 2000"ЕООД, "Симеони - 2008"ЕООД, "Фиоре Клуб"ЕООД, "Милано Шипинг"ЕООД и "Ригли Системс"ЕООД на дружеството "Термо Проект Комерсиал "ООД, експертизата сочи, че отчита, че предмет на извършване на СМР са доставките от "Сити Груп 2000"ЕООД и "Фиоре Клуб"Е00Д, а доставките от "Риалайс"ЕООД са за доставка на строителни материали.

По отношение на доставките от "Сити Груп 2000"ЕООД по фактури №712/14.03.2014г. и №726/31.03.2014г. е посочено, че в двете фактури се описват СМР по изработка и монтаж на навес и стелажи за прибиране на дървен материал в собствената за жалбоподателя база в с.Бенковски, като този навес е описан в т.Б./, 3./ в експертизата като Сграда б./ от Обект №1. Според вещото лице, огледът на място в базата показал, че такъв навес е наличен и се ползва с посоченото предназначение. Изработката и монтажа са възложени на "Сити Груп 2000"ЕООД от жалбоподателя с договор от 24.02.2014г., към който няма КСС за количествата работи, а възлагането е само по цена. Извършените СМР са отчетени с Приемо - предавателен протокол от 31.03.2014г. Според експертът в протокола няма описани видове и количества СМР, няма и стойност на изпълнението. Според заключението, описанието в протокола, че извършените СМР са съгласно одобрените проекти е типов текст, който е неотносим за конкретния обект, който е изпълняван без одобрени проекти.

По отношение на доставките от "Сити Груп 2000"ЕООД по Фактура №732/16.04.2014г. е посочено, че фактурата касае изработка и монтаж на метално хале в собствената за жалбоподателя база в с.Бенковски, като този навес е описан в т.Б./, 3./ в експертизата като Сграда а./ от Обект №1. Според вещото лице, огледът на място в базата показал, че такова хале на място е налично и то се ползва по предназначение - за съхранение на стоманени профили, ламарина, изолации, гипсокартон и др. Изработката и монтажа са възложени на "Сити Груп 2000"ЕООД от жалбоподателя с договор от 25.03.2014г., към който няма КСС за количествата работи, а възлагането е само по цена. Извършените СМР са отчетени с Приемо - предавателен протокол от 16.04.2014г., като в протокола няма описани видове и количества СМР, няма и стойност на изпълнението. Според заключението, описанието в протокола, че извършените СМР са съгласно одобрените проекти е типов текст, който е неотносим за конкретния обект, който е изпълняван без одобрени проекти.

По отношение на доставките от "Фиоре Клуб"ЕООД по фактура №107/29.05.2015г. е посочено, че фактурата се отнася за полагане на подземен захранващ кабел и изпълнение на кофражни работи на обекта, описан в експертизата като Обект 2. Възлагането е извършено с договор №15/ 07.05.2015г. Извършените СМР са отчетени с Приемо - предавателен протокол от 29.05.2015г., в който няма описани видове и количества СМР. Според заключението, описанието в протокола, че извършените СМР са съгласно одобрените проекти е типов текст, който е неотносим за конкретния вид СМР - полагане на подземен кабел, който е изпълняван нарочно изготвени проекти. Посочено е, че за строителството на цялата сграда, на която жалбоподателят "Термо Проект Комерсиал" ООД е главен изпълнител, той има сключен договор с възложителя на строежа "АДЛ" ЕООД, към който договор е изготвена подробна КСС /приложена по делото на л.1135-1138 за офисната сграда и на л.1144-1146 за производствената сграда/. Налични са и анекси към договора. Според вещото лице и двете количествено - стойностни сметки /КСС/ касаят СМР по части "Архитектура" и "Конструкции" и няма КСС за инсталации, включая част "ЕЛ". Сочи, че между възлоителя и строителя са отчитани видовете и количествата извършени СМР с протоколи от типа обр.19, много от които са приложени по делото /л.1155-л.1192/, като тези протоколи се отнасят само за части "Архитектура" и "Конструкции". Няма протоколи по част "ЕЛ". Описаният подземен кабел, положен от доставчика "Фиоре Клуб" ЕООД е положен без проект за това и не е част от отчетените работи от страна на жалбоподателя към възложителя. Описано е, че след като са завършени вскички сгради в обекта е включено постоянното електро захранване по друго трасе. В заключението е посочено, че дължината на временното трасе според жалбоподателя е около 25м. и на място се установило, че разстоянието между двете сгради, между които е извършен монтаж на този подземен кабел е толкова. Но при огледа то не можеше да бъде установено, тъй като трасето е подземно и над него в момента е изпълнена асфалтова настилка. Според заключението, кофражните работи, изпълнявани от "Фиоре Клуб" ЕООД в обекта не са описани с количества в ППП между тях и жалбоподателя, няма и стойност за тези количества. Вещото лице сочи, че тъй като в строежа, видно от протоколите обр.19 между възложителя и жалбоподателя, количествата кофражни работи са големи, възможно е част от този кофраж да е изпълнен от доставчика.

По отношение на доставките на строителни материали от "Риалайс" ЕООД по фактури №1801/15.06.2015г., №1844/25.06.2015г., №1883/09.07.2015г., №1907/20.07.2015г. и №2191/23.11.2015г. в заключението е посочено, че всички тези доставки, както и много други подобни, представени по делото с издадени фактури /л.776-л.796/, са за разплащане на доставена армировъчна стомана, а по информация на жалбоподателя всичката закупена в този период 2014г. - 2015г. армировъчна стомана е доставяна за описания в експертизата Обект №2, на който той е главен изпълнител. Според заключението в материалите по делото са представени множество актове от типа обр.19 за отчитане на извършени СМР по части "Архитектура" и "Конструкции" в този обект, съставени между "Термо Проект Комерсиал" ООД и възложителя на строежа "АДЛ" ЕООД /Л.1155-Л.1192/, като в актовете са отчетени значителни количества вложена армировъчна стомана. Вещото лице прави извод, че процесиите количества /около 7 тона/ биха могли да са част от тези вложени количества.

На въпросът били ли са необходими тези работи /технологично или във връзка с директни предвиждания в съответните проекти/ за извършване и предаване на обектите, на които работите са изпълнени, вещото лице посочва, че доставките от "Сити Груп 2000"ЕООД по фактури №712/14.03.2014г. и №726/31.03.2014г. за изработка и монтаж на навес и стелажи за прибиране на дървен материал в собствената за жалбоподателя база в с.Бенковски и доставките от "Сити Груп 2000"ЕООД по фактура №732/16.04.2014г. за изработка и монтаж на метално хале в собствената за жалбоподателя база в с.Бенковски, като в производствената база на жалбоподателя в с.Бенковски се изработват стоманени конструкции по заявка на отделни възложители, оформен е и арматурен двор. Изложено е. че използваните в произовдството материали са в значителни количества и изискват складови площи. Направен е извод, че навеса със стелажи в него, както и халето изпълняват тези функции.

Пак в тази връзка е посочено, че доставките от "Фиоре Клуб"ЕООД по фактура № 107/29.05.2015г. относно полагане на подземен захранващ кабел и изпълнение на кофражни работи на обекта, описан в експертизата като Обект 2 - Печатница в ЮИПЗ – Пловдив, по информация на жалбоподателя подземният кабел е бил необходим за електро захранване на новостроящата се административна и производствена сграда и с неговия монтаж е осигурено захранване от съседна сграда, собственост на възложителя. Според вещото лице, кофражни работи в строежа са изпълнявани със значителни квадратури и е възможно доставчикът да е изпълнител на част от тях.

Що се отнася до доставките на строителни материали от "Риалайс"ЕООД по фактури №1801/15.06.2015г., №1844/25.0б.2015г., №1883/09.07.2015г., №1907/20.07.2015г. и №2191/23.11.2015г., вещото лице сочи, че по информация на жалбоподателя всички доставени материали са били за строежа на описания в експертизата Обект 2 - Печатница в ЮИПЗ - Пловдив. Направен е извод, че количествата необходима армировъчна стомана са значителни за изпълнението му и е възможно процесните доставки да са част от общо вложените количества армировъчна стомана.

Съдът кредитира експертното заключение като компетентно и безпристрастно изготвено и прието без възражения от страните, но следва да се отбележи, че със същото не се  установяват нови факти от значение за настоящия правен спор.

Във връзка с молба по чл.192 от ГПК по делото са постъпили писма от трето неучастващо в делото лице – ТД на НАП София с вх. №11077 от 07.06.2019г. (лист 1367 и сл.) и ТД на НАП София офис „Младост“ вх. № 13149 от 08.07.2019г. (лист 1471 и сл.), с които е предоставена данъчна и осигурителна информация.

При така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав намира следното от правна страна:

По отношение на отказания данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, следва да се отбележи, че дефиницията на понятието данъчен кредит се съдържа в чл.68 ЗДДС и това е сумата от начислен данък върху добавената стойност на регистрирано лице за получена от него стока или услуга по облагаема доставка или за осъществен от него внос на стоки в рамките на данъчния период, която лицето има право да приспадне, освен когато този закон предвижда друго. Предпоставките, които следва да бъдат налице, за да се признае на получателя по доставката правото на приспадане на данъчен кредит, са посочени в същия чл.68 ЗДДС. Правото на приспадане на данъчен кредит е винаги за получателя по доставката, който заплаща данъка на своя доставчик. Изискването за начисляване на данъка се съдържа в нормата на чл.82 ЗДДС и то се извършва от изпълнителя по доставката, който издава данъчната фактура, в която посочва извършената облагаема доставка от регистрирани по ЗДДС лица, данъчната основа и размера на дължимия данък, след което в определения от закона срок отразява данъка в счетоводството си като задължение към бюджета. Данъчната фактура следва да се отрази в отчетните регистри по чл.124 ЗДДС и данъкът да се включи в справка-декларация по ЗДДС, която заедно с дневниците за покупки и продажби в края на всеки данъчен период се представят в съответната данъчна служба. Отразяването на данъка в счетоводството на доставчика като задължение към бюджета е налице, когато наред с посочването на фактурата в дневника за продажби и на данъка в справката-декларация се извърши записване за осъществената от страните облагаема доставка и начислен ДДС по съответните счетоводни сметки. При изпълнение на тези законови изисквания за получателя възниква правото на приспадане на данъчен кредит.

От анализа на механизма на ДДС следва, че е налице обвързаност между действията на доставчика по начисляване на данъка, вменено от закона като задължение, и материалното право на получателя по доставката да го приспадне като данъчен кредит. В този смисъл е законовата уредба на правото на приспадане на данъчен кредит в материалния закон – ЗДДС. В случая органите по приходите са приели, че са налице препятстващите обстоятелства по чл.70, ал.5 ЗДДС, за да се признае правото на данъчен кредит. Наличието на основание за отказ на правото на данъчен кредит органите по приходите са се позовали на резултатите от извършената насрещна проверка на доставчиците по процесните фактури и липсата на доказателства за реално извършване на доставката.

Както бе посочено, по-горе в мотивите на настоящото решение за да се признае на получателя по облагаема доставка материалното право на приспадане на данъчен кредит по чл.68 ЗДДС, следва да е изпълнено някое от условията, посочени в чл.71 ЗДДС, като при изследване предпоставките за възникване правото на данъчен кредит, винаги трябва да се държи сметка за това, налице ли е облагаема доставка по смисъла на чл.6 ал.1 и чл.9 ал.1 от ЗДДС, и едва след това, да се проверява изпълнението на съответните предпоставки, регламентирани в нормата на чл.71 от ЗДДС.

В посочения смисъл е и практиката на Съдът на ЕС, а именно: правото на данъчен кредит на получателя по данъчна фактура не следва да бъде признато само поради това, че ДДС е посочен във фактурата. Така в т.13 на решението по дело С-342/87 Съдът на ЕО приема, че упражняването на правото на приспадане, предвидено в Шестата директива, не включва данъка, който се дължи, само защото е вписан във фактура; упражняването на това право се ограничава само до действително дължимите данъци, т.е. тези, отговарящи на облагаема сделка, или платени, доколкото са дължими. В т.17 на същото решение се казва, че, ако всеки фактуриран данък можеше да се приспада, дори, когато не отговаря на действително дължим данък, то данъчната измама би била по-лесна.

Изрично в решение от 06.12.2012 г. по дело С-285/11 Съдът на ЕС казва, че, за да се установи, че на основание на доставките на стоки е налице правото на приспадане, е необходимо да се провери, дали последните са били реално осъществени и дали съответните стоки са били използвани за извършването на облагаеми сделки; запитващата юрисдикция е задължена в съответствие с правилата за доказване, установени в националното право, да извърши глобална преценка на всички елементи и фактически обстоятелства по това дело, за да определи, дали може да упражни право на приспадане на основание на споменатите доставки на стоки; единствено и само в случаите, в които при тази преценка се установи, че доставките са реално осъществени и в последствие същите за използвани за целите на извършвани от самото данъчно задължено лице облагаеми доставки, по принцип правото на приспадане не би могло да му бъде отказано. Тоест във всички случаи, Съдът на ЕС е категоричен, че за признаване на правото на приспадане на данъчен кредит следва да е доказано осъществяването на фактурираната доставка.

Следва да се съобрази и общото правило на чл.154 ал.1 ГПК във връзка с §2 от ДР ДОПК, т.е. лицето, което претендира право на данъчен кредит, следва да докаже по пътя на главно и пълно доказване, че са налице законоустановените предпоставки по чл.68 от ЗДДС и чл.69 от ЗДДС за възникване на правото на данъчен кредит. Лицето, което иска да приспадне ДДС, следва да докаже, че отговаря на предвидените условия за това /т.37 от решение на СЕС от 18.07.2013 г. по дело № С-78/12/. В тази връзка наличието на издадени данъчни фактури и коректното им отразяване в счетоводството на ревизираното лице не са достатъчни, за да обосноват реалност на доставките, превес следва да се даде на изводите от съвкупната преценка на всички факти и обстоятелства по делото. 

Съдът отново следва да подчертае, че кредитира изготвената съдебно-счетоводна експертиза, като компетентно и безпристрастно изготвена, но със същата не се  установяват нови факти от значение за настоящия правен спор. Не е спорно по делото надлежното счетоводно отразяване на фактурите при жалбоподателя, както и при част от доставчиците, но реалността на доставките е фактически въпрос и в този смисъл осчетоводяването на фактурите при ревизираното лице или при доставчиците представлява само косвено доказателство, което не е достатъчно при липса на каквито и да било преки доказателства.

Спорът е реално ли са извършени доставките и услугите, а оттам правомерно ли е начислен данъка /ДДС/ по процесиите фактури, тъй като основанието за отказ за данъчен кредит в процесния казус е по чл. 70, ал. 5 ЗДДС - неправомерно начисляване на данъка предвид липса на данъчно събитие.

Реалността на доставките е фактически въпрос и в този смисъл осчетоводяването на фактурите при ревизираното лице или при доставчика представлява само косвено доказателство за реалното наличие на стоките по тях, евентуално за използването им за независимата икономическа дейност на РЛ, което не е достатъчно при липса на каквито и да било преки доказателства.

Предмет на доказване във връзка с реалността на доставката на стока е установяване на нейната индивидуализация, тъй като в случая става дума за покупко-продажби на стоки, определени по техния род и възможността на издателя на фактурата да извърши фактурираната услуга. Релевантни са и обстоятелствата, относими към транспортирането, съхраняването на стоката, наличността й при доставчика. За тези обстоятелства не съществуват безспорни доказателства.

По отношение на доставката от доставчика „ФИОРЕ КЛУБ"ЕООД, няма спор, че жалбоподателят е представил Договор за изработка №15/07.05.2015г. , съгласно който „Термо проект комерсиал" ООД в качеството си на „възложител" възлага  , а „ ФИОРЕ КЛУБ" ЕООД като изпълнител се задължава да изработи полагане на подземен захранващ кабел и изпълнение на кофражни работи на обект: "Печатница, офис сграда и допълнително застрояване в УПИ ХІІІ-359, 158-стопански дейности, кв.3-нов по плана ЮИПЗ-гр. Пловдив". Изобщо не става ясно какви видове строително-монтажни работи са извършени, какви материали са вложени, няма работни проекти, декларации за съответствие на вложените строителни продукти, дневници за изпълнените работи, съставените актове, протоколи и др./цитирани в представен протокол от 29.05.2015г. за приемане на СМР от 29.05.2015 г./. Не е представена информация за начина на калкулиране на цената на услугата и материалите, труда, механизацията и др./, нито документи за закупени и вложени материали в извършваните дейности. На следващо място от страна на доставчика не е представена информация за наличие на механизирана техника с която са извършени договорените строително ремонтни дейности, нито пък за наети такива. Още повече, че от оборотната ведомост на синтетични сметки с натрупване за периода 01.01.2015г.-31.12.2015г. е видно, че дружеството не притежава собствени машини, съоръжения и оборудване по с/ки от група 20. Доставчика „ФИОРЕ КЛУБ"ЕООД не представя доказателства, че разполага с материално техническа база/сгради, съоръжения, транспортни средства/, както и на кадрова обезпеченост на дружеството доставчик с работници специализирани за извършване на дейности по договорените СМР.

Що се отнася до представените от доставчика в хода на ревизията три броя граждански договори, сключени с лицата И.М.Х., Б.Р.Т. и Н.И.А., на първо място следва да се отбележи, че няма представени документи за изпълнение на работа и съответно за заплатени възнаграждения по представените граждански договори, нито пък за някаква квалификация на работниците. След извършена насрещна проверка на Б.Р.Т., същият е представил декларация – обр.1, но  след проверка в информационни масиви на НАП е установено, че същият не е извършвал СМР, полагане на подземен захранващ кабел, товароразтоварни работи на обект Печатницата гр. Пловдив за фирма „Фиоре Клуб" ЕООД през периода от 08.05.2015г. до 30.05.2015г. В хода на извършване на насрещна проверка на Н.И.А., последният е представил саморъчно подписана декларация в която посочва, че не е работил в периода 08.05.2015г. – 30.05.2015г. на обект Печатницата гр. Пловдив за фирма „Фиоре клуб " ЕООД. А в хода на извършване на насрещна проверка на  И.М.Х., същият не е открит на постоянния му адрес, нито негов представител. Поради изложеното, следва несъмнения извод, че лицата не са работили на процесният обект. Още повече, че от проверка в информационната система на ТД на НАП е установено, че „ФИОРЕ КЛУБ" ЕООД не е подало справка по чл. 73 от ЗДДФЛ за изплатени суми на лица по извънтрудови правоотношения за 2015 г. Прави впечатление, че „ФИОРЕ КЛУБ"ЕООД не е подало ГДД за 2015г., с която да декларира осъществяване на дейност.

По отношение на доставката от доставчика „МИЛАНО ШИПИНГ"ЕООД, няма спор, че от страна на жалбоподателя в хода на ревизията е представен Договор за изработка №4/11.05.2015г. с който „Термо проект комерсиал" ООД в качеството си на „възложител" е възложил на „ МИЛАНО ШИПИНГ"ЕООД гр.София, като изпълнител да изработи: Подготовка на юридически издържан договор; Изготвяне на количествена сметка на необходимите материали за изработка и монтаж на метална; конструкция по приложена проектна документация;  консултация през цялото време на строителство до завършване производството и монтажа на металната конструкция на обект: "Печатница, офис сграда и допълнително застрояване в УПИ ХІІІ-359, 158-стопански дейности, кв.3-нов по плана ЮИПЗ-гр. Пловдив". Няма спор, че договорените услуги са на обща стойност 13 800 лева с включен ДДС. Представен е Протокол за приемане на СМР без дата.

         Представеният протокол за приемане на СМР, приложен към издадената фактура е непълен и в общ вид и в него  не се установява приемане на изготвен юридически издържан договор, а и такъв не е представен при насрещната проверка. Няма приемане на изготвена количествена сметка на необходимите материали за изработка и монтаж на метална конструкция по приложена проектна документация. Не се установява в какво се изразява консултацията през цялото време на строителство до завършване производството и монтажа на металната конструкция. Не става ясно относно какво е консултиран „Термо проект комерсиал" ЕООД при осъществяване на строително-монтажните работи на обект: "Печатница, офис сграда и допълнително застрояване в УПИ ХІІІ-359, 158-стопански дейности, кв.3-нов по плана ЮИПЗ- гр. Пловдив", нито пък са налице доказателства, че лицето осъществяващо услугата притежава необходимата компетентност да дава експертно становище, знания и умения по въпроси от определена област.

         Нещо повече, от представеният от Договор за извършване на строителномонтажни работи за обект "Печатница, офис сграда и допълнително застрояване в УПИ ХІІІ-359, 158- стопански дейности, кв.3-нов по плана ЮИПЗ-гр. Пловдив" се установява, че същият вече е подписан между инвеститора „АДЛ"ЕООД и строителя „Термо проект комерсиал" ЕООД на 13.11.2014г. и на 26.05.2015г. между „МИЛАНО ШИПИНГ" ЕООД и ревизираното лице изобщо не се е налагало да сключват договор за изготвянето му. Дори представената в хода на ревизията количествена сметка за обект "Печатница, офис сграда и допълнително застрояване в УПИ ХІІІ-359, 158-стопански дейности, кв.3-нов по плана ЮИПЗ-гр. Пловдив" е с дата „август 2014г.", т.е. „Термо проект комерсиал" ЕООД е разполагало с количествена сметка за обекта още през 2014г. преди датата на подписване на договорът с „МИЛАНО ШИПИНГ" ЕООД – 26.05.2015г.

На следващо място прави впечатление, че в подадените уведомления по чл.62 от КТ е декларирана икономическа дейност на лицето: търговия на едро с облекло и обувки. Що се отнася до кадровия ресурс по данни от ПП СУП за периода на декларираните доставки дружеството има назначени 5 лица на трудов договор на длъжности: мениджър реклама, рекламен агент, мениджър покупки продажби, началник склад, т.е. все длъжности, които нямат необходимата квалификация за извършване на услугите посочени в подписания договор.

Следва да се отбележи, че доставчикът „МИЛАНО ШИПИНГ"ЕООД за 2015г. не е подал ГДД, с която да декларира осъществяване на дейност.

По отношение на доставката от доставчика „РИАЛАЙС"ЕООД, съставеното в хода на ревизията ИПДПОЗЛ е връчено по реда на чл. 32 от ДОПК, като в указания срок не са представени изисканите документи и обяснения относно издадените към „ТЕРМО ПРОЕКТ КОМЕРСИАЛ“ ООД фактури. В действителност с Решение № 2914/07.03.2018г. на ВАС, постановено по адм.дело № 7059/2017г. е отменен като незаконосъобразен акта за дерегистрация по ЗДДС на „РИАЛАЙС" ЕООД, но това не води до несъмнен извод за реалност на доставките на стоки /строителни материали/, тъй като нито в хода на ревизията, нито в съдебното производство са ангажирани доказателства, относно точния предмет на доставките, наличието на търговска кореспонденция, наличието на сключени договори, анекси, споразумения, приемо-предавателни протоколи и др., още по-малко пък дали е извършено  реално разплащане, нито пък за наличието на материално – техническа и кадрова обезпеченост за извършване на доставките.

По отношение на доставчика „СИТИ ГРУП 2000"ЕООД, няма спор, че в хода на ревизията жалбоподателят е представил Договор от 24.02.2014г.. с който „Термо проект комерсиал" ООД като „възложител" е възложил на „СИТИ ГРУП 2000" ЕООД гр.София да изработи и монтира в складовата база на възложителя находяща се в с. Бенковски, област Пловдив навес и стелажи за прибиране на дървен материал с размери А=5.00м В=10.00м Н=3.00м.. Договорените работи са на обща стойност 12 000 лева без ДДС. Представен е и Протокол за приемане на СМР от 31.03.2014г. Няма спор и че е представен Договор от 25.03.2014г., с който „Термо проект комерсиал" ООД в качеството си на „възложител" е възложил на „СИТИ ГРУП 2000" ЕООД гр. София в качеството си на изпълнител да изработи и монтира в складовата база на възложителя находяща се в с. Бенковски, област Пловдив метално хале с размери А=6,7.00м В=9,4м Н=2.5м., като договорените работи са на обща стойност 8 400 лева без ДДС. Представен е Протокол за приемане на СМР от 16.04.2014г. Тук на първо място прави впечатление, че от представените протоколи за приемане на СМР, не става ясно какви видове строително-монтажни работи са извършени и какви материали са вложени. Няма работните проекти, нито дневници за изпълнените работи. Не става ясно как е калкулирана на цената на услугата, закупените и вложени материали.

Няма данни за наличната при доставчика механизирана техника, с която са извършени договорените строително ремонтни дейности, нито пък доказателства за наета такава техника. А и от представената оборотна ведомост на синтетични сметки с натрупване за периода 01.01.2014г.-31.12.2014г. е видно, че дружеството не притежава собствени машини, съоръжения и оборудване по с/ки от група 20.

„СИТИ ГРУП 2000" ЕООД за 2014г. и 2015г. не е подало ГДД, с която да декларира осъществяване на дейност.

Що се отнася до кадровия ресурс, не са представени нито трудови договори, нито граждански договори, а и няма информация кои са участвали в изграждане на метален навес със стелаж за складиране на дървен материал и метално хале за съхранение на метални профили и ламарини в с. Бенковски. От представената оборотна ведомост на синтетични сметки с натрупване за периода 01.01.2014г.-31.12.2014г. е видно, че дружеството не е осчетоводявало разходи за заплати и осигуровки. Още по- малко пък са представени доказателства за квалификация на работниците, извършили услугите. От Справка за задълженията на осигурител по Декларация обр.6 се установява, че „СИТИ ГРУП 2000" ЕООД в периода на издаване на процесните фактури не е подавал информация. Прави впечатление, че „СИТИ ГРУП 2000" ЕООД не е подало справка по чл. 73 от ЗДДФЛ за изплатени суми на лица по извънтрудови правоотношения за 2015 г.

По отношение на доставчиците „РИГЛИ СИСТЕМС" ЕООД и „СИМЕОНИ 2008“ ЕООД, следва да се отбележи, че в хода на ревизията същите не са били открити на декларираните адреси за кореспонденция, поради което съставените ИПДПОЗЛ в хода на ревизията са връчени по реда на чл. 32 от ДОПК, като в указания срок същите не са представили изисканите документи и обяснения относно издадените към „ТЕРМО ПРОЕКТ КОМЕРСИАЛ“ ООД фактури. Но по данни от информационната система на НАП е установено, че доставчиците са със служебно  прекратена регистрация по ЗДДС поради наличие на обстоятелствата по        чл. 176 от същия закон. По делото няма доказателства тези доставчици да разполагат с недвижими имоти, превозни средства и трудов ресурс, необходим за реалното осъществяване на стопанска дейност. Още повече, че доставчици не са подавали ГДД по чл. 92 по ЗКПО за съответните финансови години, т.е. те не са осъществявали стопанска дейност. В НАП няма подадена информация за наличие на сключени трудови договори с физически лица, които да са изпълнили фактурираните СМР, а и няма данни за наличие на подадени справки по чл. 73 от ЗДДФЛ за изплатени суми на лица по извънтрудови правоотношения през 2014 г. и 2015 г.

Поради изложеното, съдът счита за правилен извода на приходните органи, че издадените от доставчиците „СИТИ ГРУП 2000“ ЕООД, „СИМЕОНИ 2008“ ЕООД, „ФИОРЕ КЛУБ“ ЕООД, „МИЛАНО ШИПИНГ“ ЕООД, „РИГЛИ СИСТЕМС“ ЕООД и „РИАЛАЙС“ ЕООД фактури, не документират реално осъществени доставки на услуга /СМР/ и на стока /строителни материали/. Ето защо правилно на основание чл. 70, ал. 5 във връзка с чл. 68, ал. 1, т. 1  и  чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС на жалбоподателя не е признато правото на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 17 326,10 лв. С оглед на това правилно и законосъобразно на основание чл. 1 от ЗЛВДТДПДВ  и чл. 175, ал. 1 от ДОПК са начислени лихви.

Във връзка с изготвената по делото съдебно-техническа експертиза, следва да се отбележи, че в действителност се установява, че са налице извършени строително – монтажни работи, но с оглед горните мотиви относно всеки един доставчик и с оглед липсата на техническа и кадрова обезпеченост, не може да се направи категоричен извод, че са извършени именно от процесните доставчици.

По отношение на допълнително начисления ДДС, настоящия съдебен състав изцяло споделя изводите на органа по приходите. Правилно допълнително начисленият ДДС е установен за дължим през м.05.2014 г., когато е влязло в законна сила Определение № 423/29.05.2014 г. на ВКС и окончателно е приключен съдебният спор с „БАРС 21“ ООД и „ТЕРМО ПРОЕКТ КОМЕРСИАЛ“ ООД е осъдило „БАРС 21“ ООД да заплати дължимото възнаграждение, в частта на реално изпълнените от него строително-монтажни дейности. Правилно органите по приходите на основание чл. 1 от ЗЛВДТДПДВ и чл. 175, ал. 1 от ДОПК са начислили прилежащи лихви.

По отношение на извършена корекция по реда на чл. 79, ал. 3 от ЗДДС и във връзка с възраженията на жалбоподателя, следва да се отбележи, че с така направеното от инвентарната комисия заключение, че стоково-материалните запаси се отчитат вярно и точно и съответстват на количествата и софтуера на обекта, реално се признава, че установените по-малко прехвърлени счетоводно 35 6130 кг. цимент на обща стойност          31 959,98 лв. от крайно дебитно салдо към 31.05.2015 г. в начално дебитно салдо към 01.06.2015 г. през посочените данъчни периоди не са налични  и  към 31.12.2015 г.  и  в конкретния случай не се касае за счетоводна грешка. Съгласно чл. 79, ал. 3 от ЗДДС регистрирано лице, което изцяло или частично е приспаднало данъчен кредит за произведени, закупени, придобити или внесени от него стоки, при унищожаване, установяване на липси или при бракуване на стоките, както и при промяна на предназначението им, за което вече не е налице право на приспадане на данъчен кредит, начислява и дължи данък в размер на приспаднатия данъчен кредит. Ето защо „ТЕРМО ПРОЕКТ КОМЕРСИАЛ“ ООД е трябвало да извърши корекция на ползвания от него данъчен кредит по повод придобиването на определени количества цимент, които реално липсват в дружеството, поради което правилно на основание чл. 79, ал. 3 от ЗДДС е начислен косвен данък, в размер на 8 384,38 лв. и правилно на основание чл. 1 от ЗЛВДТДПДВ и чл. 175, ал. 1 от ДОПК са начислени лихви  в общ размер на 2 482,28 лв.

Относно преобразуването на счетоводния финансов резултат на дружеството за 2014 г. и 2015 г. по реда на чл. 26, т. 2 от ЗКПО, съдът счита следното:

Съгласно чл. 26, т. 2 от ЗКПО, не се признават за данъчни цели разходи, които не са документално обосновани по смисъла на този закон. А съгласно чл. 10 ал. 1 от ЗКПО счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция.

Както бе посочено по-горе в настоящото решение, липсват доказателства за реално извършени доставки от посочените доставчици. Това означава, че не е изпълнена хипотезата на чл.10 от ЗКПО, тъй като в случая в издадените първични счетоводни документи е записана стопанска операция, за която липсват данни да е извършена от посочения във фактурите доставчик.

В чл.16 ал.1 от ЗКПО е регламентирано, че когато една или повече сделки, включително между несвързани лица, са сключени при условия, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане, данъчната основа се определя, без да се вземат под внимание тези сделки, някои техни условия или тяхната правна форма, а се взема под внимание данъчната основа, която би се получила при извършване на обичайна сделка от съответния вид по пазарни цени и насочена към постигане на същия икономически резултат, но която не води до отклонение от данъчно облагане. А в ал.2 т.4 на същата разпоредба е посочено, че за отклонение от данъчно облагане се смята и начисляването на възнаграждения или обезщетения за услуги, без те да са реално осъществени.

Настоящият съдебен състав намира, че изводите на ревизиращия екип и горестоящия административен орган не се опровергават от заключенията по назначените ССЕ и СТЕ. В заключението на вещото лице по ССЕ е поставена задача, свързана с приложимата норма от материалния закон, която е послужила за правно основание за извършеното преобразуване в увеличение на декларирания за отчетните периоди 2014г. и 2015г., а именно чл. 67 от ЗКПО. На стр. 20 от решението на директора на дирекция „ОДОП“ – гр. Пловдив (л. 28 гръб) изрично е посочено, че РЛ не е получател на услугите, предмет на процесните фактури, поради което е намерена за неоснователна претенцията в жалбата, същите да бъдат заведени в дружествените активи съответно по материални сметки 206 Съоръжения и 214 Програмни продукти. Поради тази причина, за неоснователно е намерено и направеното искане за начисляване на данъчни амортизации във връзка с използването на тази „активи“ за икономическата дейност на дружеството. На вещото лице по ССЕ е поставена именно такава задача, като не са съобразени изложените в решението на решаващия административен орган аргументи.

В решението на горестоящия административен орган е посочено, че правилното правно основание за извършване на увеличението на декларирания СФР за 2014г. и 2015г. е разпоредбата на чл. 26, т. 2 от ЗКПО, във връзка с чл. 10, ал. 1 от ЗКПО, тъй като посочените по-горе в настоящото решение разходи са недокументално обосновани по смисъла на този материален закон. Въвеждането на ново правно основание е допустимо съгласно т. 5 от ТР № 5 от 14.07.2004г. на Първа и Втора колегия на ВАС. Действително, същото е постановено при действието на разпоредбата на чл. 130 от ДПК (отм.), но правната норма с аналогично съдържание е чл. 160 от ДОПК, в сила към настоящия момент. Доколкото в уредената в ДОПК процедура на задължително обжалване на РА по административен ред е предпоставка за обжалването му по съдебен ред, горестоящият административен орган може да действа както като контролно-отменителна инстанция, така и като инстанция по същество. Това означава, че същият притежава компетентност да потвърди обжалван РА на правно основание, различно от посоченото от ревизиращия екип, при съблюдаване правото на защита на ревизирания субект и забраната за влошаване на положението му, регламентирана в разпоредбата на чл. 160, ал. 5 от ДОПК.

В този смисъл, настоящият съдебен състав споделя изцяло подробните изводите на решаващия орган в частта относно допълнително определените данъчни задължения по ЗКПО при извършено преобразуване на декларирания от РЛ СФР за 2014г. и 2015г. на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО, във връзка с чл. 10, ал. 1 от ЗКПО и намира излишно тяхното преповтаряне.

По така изложените аргументи, жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

При този изход на делото и предвид претенциите на страните за присъждане на разноски по делото, съдът намира, че такива се следват на ответника и същите се констатираха в размер на 2065,58 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение, съобразно разпоредбата на чл.8 ал.1 т.4 от Нaредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „ТЕРМО ПРОЕКТ КОМЕРСИАЛ“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. ***, представлявано от управителя В.И.Ш., чрез адв. Д., с адрес за връчване на съобщения гр. ***против Ревизионен акт № Р-16001618001366-091-001/25.10.2018г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. Пловдив, потвърден и изменен с Решение № 10/08.01.2019 г. на Директор на Дирекция “Обжалване и данъчно - осигурителна практика” („ОДОП“) гр. Пловдив относно непризнат данъчен кредит в размер на 17 326,10 лв. и допълнително начислен ДДС в размер на 14 465,24 лв., ведно с дължимите лихви в размер на 11 490,92 лв., както и допълнително установения корпоративен данък за 2014 г. в размер на 2 040,00 лв. ведно с прилежащите лихви в размер на 739,35 лв. и корпоративен данък за 2015 г. в размер на 4 065,00 лв. с прилежащи лихви 1 059,35 лв.

ОСЪЖДА „ТЕРМО ПРОЕКТ КОМЕРСИАЛ“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. ***, представлявано от управителя В.И.Ш. да заплати на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” гр. Пловдив при Централно управление на Национална агенция по приходите сумата от 2065,58 лв. лв. (две хиляди шестдесет и пет лева и петдесет и осем стотинки) възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита.

 

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.

 

 

        АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪДИЯ: