Решение по дело №8782/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 2544
Дата: 26 септември 2022 г. (в сила от 26 септември 2022 г.)
Съдия: Божидар Иванов Стаевски
Дело: 20211100508782
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 12 юли 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 2544
гр. София, 26.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Станимира Иванова
Членове:Райна Мартинова

Божидар Ив. Стаевски
при участието на секретаря Надежда Св. Масова
като разгледа докладваното от Божидар Ив. Стаевски Въззивно гражданско
дело № 20211100508782 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 20054977/01.03.2021г. по гр.д. № 60743/2019г. на
Софийски районен съд, 35 ти състав е признато за установено, че Р. С. К.,
ЕГН: **********, адрес гр. София жк „****, дължи на Т. Л. В.,
ЕГН:********** със съдебен адрес гр. ****, по предявените искове с правно
основание чл. 422 от ГПК сумата от 452 лв. съгласно разписка от 29.03.2019г.
ведно със законната лихва от 26.04.2018г. до окончателното изплащане на
сумата. С решението ответницата е осъдена да заплати разноски в размер на
425 лв. разноски в исковото производство и 325 лв. разноски в заповедното
производство.
С определение № 20113959/12.05.2021г., постановено по реда на чл.
248, ал.1 от ГПК, разноските за адвокатско възнаграждение за исковото
производство са намалени на 300 лв.
Срещу решението, е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1
ГПК въззивна жалба от особения представител на ответника Р. С. К., ЕГН:
**********. Особеният представител на ответника излага оплаквания, че
първоинстанционното решение е постановено в нарушение на материалния
закон и процесуалните правила. Поддържа че първоинстанционното решение
е недопустимо тъй като исковата молба е подадена от адвокат с пълномощно
по делото страдащо от сериозни пороци поради липса на индивидуализиращи
реквизити. Сочи че по делото е представен документ озаглавен „Запис на
1
заповед“ и по този начин не можело да се твърди, че това е разписка.
Поддържа, че дори да се приеме че посоченият документ е разписка то не
става ясно кога е предадена процесната сума. Сочи че не ставало ясно каква е
тази стока, посочена в документа.
Постъпила е и частна жалба от ответника Р. С. К., ЕГН: **********
срещу определение № 20113959/12.05.2021г., постановено по реда на чл. 248,
ал.1 от ГПК. В жалбата са изложени оплаквания, че съдът неправилно е
отказал да намали адвокатското възнаграждение за заповедното производство
като сочи че то следва да бъде намалено наполовина съгласно чл. 7, ал.7 вр. с
ал.2 от Наредба №1.
В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната от ищцата
Т. Л. В., ЕГН:********** с който се взема становище за неоснователност на
жалбата.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията насрещните страни, намира за
установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 о т ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е
валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни
материални норми.
По отношение на правилността на решението настоящият състав намира
следното:
Предявени са за разглеждане искове по реда на чл. 422, ал.1 от ГПК с
правно основание чл. 200, ал.1 във вр. с чл. 79 от ЗЗД за плащане на цена за
продажба на стоки.
Съгласно разпоредбата на чл. 183 от ЗЗД с договора за продажба
продавачът се задължава да прехвърли на купувача собствеността на една вещ
или друго право срещу цена, която купувачът се задължава да му заплати.
Според чл. 200, ал.1 ЗЗД купувачът е длъжен да плати цената и да
получи вещта. Плащането трябва да стане едновременно с предаването на
вещта, освен ако е уговорено друго, както е в случая чл. 200, ал.2 ЗЗД.
Тук ищцата следва да докаже изпълнението на своето задължение, че е
предала вещта или както е в конкретния случай стоките.
В тази връзка ищцата е представила като доказателство документ
наименован „запис на заповед“, който иска да бъде приет като разписка.
В случая спорен въпрос по делото е дали представения документ по
делото, именуван „Запис на заповед“ има характер на разписка и може да
установи предаване на стоките
2
В разглеждания случай не се спори, че документа няма
характеристиките на „запис на заповед“ по реда на чл. 535 от ТЗ, тъй като е
нередовен от външна страна. В Решение № 78/17.07.2009 г. по т.д. № 29/09 г.
ВКС, ТК, І отд. е дадено разрешение, че нередовният или недействителен
запис на заповед има характер на разписка, доказваща изпълнение, само в
определени хипотези в зависимост от порока на ценната книга, като не във
всички случаи такъв запис на заповед се конвертира в разписка и се ползва с
доказателствена сила за съществуването на заемни отношения между
издателя и поемателя.
Тоест за да има характер на разписка записът на заповед трябва да
съдържа изрично изявление за признание на издателя, че е получил сума
пари, стоки и пр.
Подписаният от ответницата документ озаглавен „запис на заповед“
съдържа изрично изявление, че е получила стоките предмет на договора
между страните.
При това положение продавачът /ищцата/ е доказала изпълнението на
задължението си по чл. 187 ЗЗД – да предаде вещта, то задължение на
купувача /ответницата/ е да установи при условията на пълно и главно
доказване, че е заплатила продажната цена в размер на 452 лева.
Доколкото ответницата не е ангажирал доказателства за плащане на
процесната сума, въззивният съд приема, че релевираната претенция се явява
основателна и следва да бъде изцяло уважена, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане.
Предвид гореизложеното и при съвпадение на изводите на двете
съдебни инстанции първоинстанционното решение следва да бъде
потвърдено.
По отношение на частната жалба.
Съобразно правилата установени в Закона за адвокатурата страните
могат свободно да определят размера на адвокатското възнаграждение. В
същото време законът не допуска безпределно да се натоварва осъдената
страна с разноските за адвокатско възнаграждение, които е направила другата
страна, поради което същите могат да бъдат намалени поради прекомерност
на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК. Сезиран с такова искане съдът, следва да
прецени предпоставките за определяне на възнаграждение по чл. 7, ал.7 от
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения както и
има ли такава фактическа и/или правна сложност на делото, която да обуславя
присъждането на уговореното адвокатско възнаграждение в тежест на
страната, която е осъдена. Ако прецени, че такава не е налице може да намали
уговореното възнаграждение като в този случай е ограничен от минималния
установен размер на това възнаграждение.
В настоящия случай съгласно чл. 7, ал.7 от НМРАВ За защита в
производства за издаване на заповед за изпълнение възнаграждението се
3
определя по правилата на ал. 2 на базата на половината от стойностите на
претендираните суми.
В настоящия случай стойностите на претендираните суми възлизат на
452 лв. намалени наполовина възлизат на 226 лв. Съгласно правилата на чл.
7, ал. 2 от НМРАВ минималният размер на адвокатското възнаграждение
възлиза на 300 лв.
По отношение на разноските:
При този изход на производството въззивната страна няма право на
разноски.
На въззиваемия се следват разноски в размер на 250 лв. депозит за
особен представител и 300 лв. за адвокатско възнаграждение.
На основание чл. 280, ал.3 от ГПК решението не подлежи на обжалване.
Мотивиран от гореизложеното:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20054977/01.03.2021г. по гр.д. №
60743/2019г. на Софийски районен съд, 35 ти състав
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба с вх. №
25087874/21.05.2021г. на особения представител на ответника Р. С. К., ЕГН:
**********, срещу определение № 20113959/12.05.2021г., постановено по
реда на чл. 248, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Р. С. К., ЕГН: **********, адрес гр. София жк „****, да
заплати на Т. Л. В., ЕГН:********** със съдебен адрес гр. **** на основание
чл. 78, ал.3 от ГПК сумата от 550 лв., представляващи разноски във
въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4