№ 111
гр. Варна, 25.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Диана В. Джамбазова
Членове:Маринела Г. Дончева
Росица Сл. Станчева
при участието на секретаря Юлия П. Калчева
като разгледа докладваното от Маринела Г. Дончева Въззивно гражданско
дело № 20213000500367 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид:
Подадена е въззивна жалба от М.Ж. П. чрез адв. И.Р. срещу решение №
260045/20.04.2021 год по гр.д. № 2228/2019 год на ВОС, с което е развален
договорът за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка
и гледане, сключен между Н. Н. П. и М.Ж. П. с нот.акт № 99, том 3, рег.№
9679, дело 452/18.09.2019 год на нотариус О.С.. По съображения за
незаконосъобразност и необоснованост на решението въззивницата моли за
неговата отмяна и постановяване на друго, с което предявеният иск бъде
отхвърлен. Претендира присъждане на разноски за двете инстанции.
В постъпилия отговор от Н. Н. П. чрез адв. З.И. е изразено становище за
неоснователност на въззивната жалба и за потвърждаване на решението.
Претендира разноски.
Съставът на Апелативен съд Варна намира, че въззивната жалба е
подадена в срок от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Разглеждайки я по същество, съдът намира следното:
Предмет на разглеждане е иск с правно осн. чл. 87 ал.3 от ЗЗД за
разваляне поради неизпълнение на сключения между страните договор за
прехвърляне правото на собственост върху процесния недвижим имот срещу
задължение за издръжка и гледане.
1
В нотариален акт № 99, том 3, рег. № 9679, дело № 452/2019 год на
нотариус О.С., страните са уговорили, че Н. Н. П. прехвърля на М. Ж. П.,
запазвайки си пожизнено и безвъзмездно право на ползване, на следния
недвижим имот: апартамент № 12 с идентификатор 10135.3513.261.40.12 по
кадастралната карта и кадастралните регистри, намиращ се в гр. Варна, ул.
„Топола” № 5, на четвърти етаж с площ 86,44 кв.м., състоящ се от дневна, две
спални, кухня и трапезария, баня, тоалетна, входно антре, изолационно антре,
два балкона, ведно с принадлежащото избено помещение № 4 с площ 7,61
кв.м., както и 4,9058% ид.ч. от земя, срещу задължението на
приобретателката да поеме издръжката и гледането на прехвърлителката, като
й осигури нормален и спокоен живот, какъвто е водила досега и до края на
живота й.
В исковата молба се съдържат твърдения, че уговорката между страните
била ответницата да полага лично обещаните грижи, да осигурява ежедневно
храна на прехвърлителката, да й дава парични средства поради
недостатъчност на пенсията й, да осигури регулярни медицински прегледи и
да закупува необходимите лекарства. Още от първите дни след подписване на
договора ответницата не изпълнявала точно поетите задължения в пълния им
обем – посещавала дома на прехвърлителката един-два пъти седмично, носела
храна с изтекъл срок на годност, която не ставала за ядене. В резултат от
недохранване ищцата паднала и не можела сама да се изправи. На 07.11.2019
год тя била изведена насилствено от жилището си и настанена в място, което
по-късно разбрала, че е дом за стари хора. От персонала на дома ищцата
научила, че ответницата не е заплатила за рехабилитация, от каквато се е
нуждаела и поради това такава не й била проведена. Ответницата я посетила
в дома само два пъти, като единия път била придружена от нотариус, за да
подпише нещо, но тя отказала. По-късно се свързала с брат си А.Н., който
дошъл при нея в дома, оставил й средства, които да използва при нужда и
поел ангажимент да осигурява нуждите лекарства и медицински прегледи. По
изложените причини ищцата счита, че е изправна страна по договора, а не е
получила дължимото изпълнение от страна на ответницата и моли договора
да бъде развален.
В постъпилия писмен отговор ответницата оспорва иска. Твърди, че е
полагала грижи за прехвърлителката пет години преди сключване на
договора, които е продължила да полага и след това, добавяйки към тях и
парични суми за издръжка. Заплащала и консумативните разходи за
жилището – ток, вода, данъци. Настаняването на прехвърлителката в хосписа
е станало по нейно желание, за да има хора на нейната възраст, с които да
общува.
За доказване твърденията на страните по делото са събрани гласни и
писмени доказателства, както и заключение на съдебно-медицинска
експертиза. От тях се установява следното:
Ищцата е страдала от мозъчно-съдова болест, данни за което се
2
съдържат в приложените амбулаторни листи, датиращи от 2016-2018 год. В
определени моменти е получавала главозамайване, световъртеж, отпадналост.
Въпреки това до късното лято на 2019 год е била подвижна, сама се
обслужвала, пазарувала, както се установява от показанията на свидетелите
Н.К.Н. и В.И.В. – съседи на ищцата. Свидетелят Н. като касиер на блока
установил контакт с брата на ищцата, който живеел в София, по повод
дължими суми за поддръжка на общите части, които били заплатени от него.
Свидетелят знаел, че имало някаква жена, която се грижи за ищцата, но
твърди, че никога не я е виждал и не я познава. Научил от друг съсед в блока,
че през есента на 2019 год дошли някакви хора и отвлекли Н. с някаква кола.
Свидетелят В. също чул от съседи, че тя е била отведена с линейка,
впоследствие разбрали, че е в старчески дом. Свидетелите П.М.Д. и С.П.Г. са
дали показания, че лично са придружавали М. и са й помагали да носи храна
за Н.. Свидетелят Д. познавал ищцата от около четири години, тогава тя била
в относително добро здравословно състояние, сама си пазарувала.
Свидетелят заедно с баща си, който е лекар, посетили дома на Н. след като
била паднала. Тогава тя изразила желание някой да се грижи за нея 24 часа.
Казала, че иска да влезе в дом, за да е под наблюдение. Свидетелят Д.
посещавал няколко пъти хосписа, където по негови впечатления се полагат
добри грижи за болните. Отначало Н. била доволна от обслужването, но след
това изразила желание да се прибере в дома си. Според свидетеля това е
станало, след като е говорила с брат си. В същия дух са показанията и на
свидетеля Г.. По думите муот средата на м. септември 2019 год Н. вече не
можела да излиза от дома си и затова М. й носела храна, за което свидетелят
помагал, като я карал с таксито си. Ходил и в хосписа, където Н. била
настанена в хубава чиста стая. След време отношението й към М. се
променило, тя престанала да я допуска до стаята си, не искала да разговаря с
нея, което свидетелят си обяснява с намесата на брата и племенницата на Н..
От приложените писмени доказателства се установява, че ищцата е
настанена в Дом за възрастни хора с увреждания „Са.Илия” Варна на
07.11.2019 год и е пребивавала там до м. август 2021 год. След този момент
ответницата е извършила два превода на суми –всяка по 250 лв, както следва:
на 03.09.2021 год и 05.10.2021 год, за които са представени доказателства
пред настоящата инстанция, както и разписки за заплащани суми на хосписа
за месеците юни, юли и август 2021 год. Разходите за обгрижване и
рехабилитация са били заплащани през целия период от ответницата, видно
от представените разписки. От документацията в хосписа се установява, че
ищцата е била приета в увредено общо състояние, което впоследствие се
подобрило – придвижвала се самостоятелно, но бавно. Съдебно-
медицинската експертиза е констатирала наличие на параноидни изживявания
за отравяне с арсен, за насилствено завеждане в старческия дом. Във връзка с
изясняване на психичния й статус по делото е прието и заключение на
съдебно-психиатрична експертиза, която се е произнесла, че в момента не се
диагностицира активна психотична продукция. Вещото лице е посетило
3
ищцата в хосписа, където тя е настанена в самостоятелна светла и чиста стая,
движи се без помощни средства, излиза на балкона. Не се налага ползване на
памперс. Установени са от медицинската документация заболявания в
миналото: мозъчно-съдова болест, начална старческа катаракта, шипове в
шийна област. При проследяване на соматичното й състояние (трудно
придвижване, силни болки в крака, както и проведените рехабилитационни
процедури) експертизата е направила извод, че пребиваването й в хосписа е
било наложително поради нуждата от физическа помощ ежедневно. В
момента на освидетелстването ищцата е в подобрено здравословно състояние,
но все още се нуждае от непосредствени грижи. Споделила е пред вещото
лице желание да се прибере в апартамента си, но да й се осигури жена, която
да се грижи за нея.
При така изяснената фактическа обстановка съдът намира следното:
Договорът за прехвърляне на собственост срещу издръжка и гледане се
сключва с оглед личността на длъжника и изпълнение по него дължи той.
Съдържанието на насрещните права и задължения на страните по
договора се определя от постигнатото съгласие между тях. При тълкуването
на волята на страните съгласно изискванията на чл. 20 от ЗЗД се изхожда от
правилото, че ако не са уговорени ограничения в обема на дължимата
издръжка и грижи, дължи се цялата необходима издръжка и всички
необходими грижи. Когато в нотариалния акт е записано, както е в настоящия
случай, че задължението на приобретателя включва осигуряването на
издръжка и гледане, това означава, че той дължи и двете, а именно: издръжка,
необходима за осигуряване изцяло на храна, режийни разноски, дрехи и др.
според нуждата на прехвърлителя, както и полагането на грижи за здравето,
хигиената и домакинството на последния. Заместването на дължимите грижи
с парична издръжка не освобождава длъжника от изпълнение на основното му
задължение.
Изпълнението на тези задължения трябва да е ежедневно и
непрекъснато, както и да се престира лично, доколкото в договора няма
изразена воля на прехвърлителя да приема такива чрез трето лице. Към
изпълнение чрез другиго без изрично съгласие на кредитора по договора
може да се пристъпи само в случай на неотложна нужда за запазване живота
и здравето му. В случая от доказателствата по делото е установено, а и в
самата искова молба се съдържа изявление на ищцата, че е паднала в дома си
и не е могла да се изправи сама. Поради това настаняването й в хоспис е било
опрадвано, а твърденията в исковата молба за упражнено насилие не са
доказани. То обаче е било необходимо само до възстановяването на ищцата
след падането, което очевидно е настъпило сравнително бързо. Няма данни тя
да е получила счупване, което да налага по-дълъг престой в социалното
заведение. Обстоятелството, че исковата молба е подадена месец след
4
постъпването й в хосписа следва да се третира като недвусмислено изразено
желание изпълнението на договорните задължения на ответницата да
продължи в домашни условия. Това последната не е изпълнила.
Представените касови бележки за закупувани хранителни продукти не са
достатъчни за доказването, че те са били доставени на ищцата.
По изложените мотиви настоящият състав намира, че изпълнението на
договора не съответства на поетите задължения по него, поради което
предявеният иск се явява основателен и доказан. Като е достигнал до същия
извод, макар и с по-различни мотиви, първоинстанционният съд е постановил
правилно и законосъобразно решение, които следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора въззивницата следва да понесе разноските за
настоящата инстанция в размер на 2500 лв – заплатен от въззиваемата
адвокатски хонорар, съгласно списъка на разноските и представения договор
за правна помощ и съдействие.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260045/20.04.2021 год по гр.д. №
2228/2019 год на ВОС, г.о.
ОСЪЖДА М. Ж. П. с ЕГН ********** да заплати на Н. Н. П. с ЕГН
********** разноски за настоящата инстанция в размер на 2500 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при наличие на предпоставките
по чл 280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5