№ 3608
гр. София, 29.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 95 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ВИОЛЕТА СТ. ПАРПУЛОВА
при участието на секретаря ПЕТЯ М. Г.
като разгледа докладваното от ВИОЛЕТА СТ. ПАРПУЛОВА
Административно наказателно дело № 20221110205536 по описа за 2022
година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба от ДЗЗД „*********“, Булстат ****, седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „****“ № 46, ет. 1 и 2, представлявано от ЧСИ С. Б. Х., чрез адв.
Н. Г., против наказателно постановление № 22-2200014/06.04.2022 г., издадено от
изпълняващия длъжността Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ София за
извършено нарушение на разпоредбата на чл. 62, ал. 1 вр. чл. 1, ал. 2 КТ. На основание чл.
416, ал. 5 вр. чл. 414, ал. 3 КТ на дружеството-жалбоподател е наложена имуществена
санкция в размер на 2 000 /две хиляди/ лв.
Основен аргумент в жалбата в насока неправилността на атакуваното наказателно
постановление е в насока, че правоотношението между „****“ ДЗЗД и К. Д. Х. е
гражданско, и не се отличава с характерните за трудовите правоотношения признаци.
Твърди се и необоснованост на НП. Като процесуални нарушения са релевирани, че НП не е
мотивирано и че проверката от страна на Д „ИТ“ София спрямо дружеството била
незаконосъобразно образувана. По изложените съображения е направено искане НП да бъде
отменено.
За проведеното на 20.09.2022 г. открито съдебно заседание страните са редовно
призовани. За „****“ ДЗЗД се явява адв. Г., а Д „ИТ“ София се представлява от юрк. П..
Адв. Г. моли жалбата да бъде уважена по съображенията, подробно изложени в нея, и
обжалваното НП да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. Поддържа, че
инспекторите по труда неправилно не са зачели съществуващия между страните граждански
1
договор, съдържащ характерни за гражданското правоотношение елементи, и че в хода на
проверката са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, свързани със
сигнала, по който била образувана. Моли при уважаване на жалбата в полза на доверителя й
да бъдат възложени направените по делото разноски.
Юрк. П. пледира НП да бъде потвърдено като законосъобразно. Изтъква, че К. Х. е
престирала работна сила, имала е определено работно място, работно време и йерархическа
зависимост спрямо работодателя, който й е възлагал задачи за изпълнение. Акцентира на
периодичността на изплащането на договореното възнаграждение и възможността
правоотношението да бъде прекратено с едномесечно писмено предизвестие, които са
елементи, характеризиращи го като трудовоправно. Оспорва твърденията за допуснати
нарушения на процесуалните правила и претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Като съобрази събраните по делото доказателства и становищата на страните, и
провери законността и обосноваността на атакуваното наказателно постановление, съдът
прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е депозирана в законоустановения срок, от надлежно легитимирано лице,
срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, и е процесуално допустима. Разгледана по
същество, е неоснователна.
От фактическа страна се установи:
През месец декември 2021 г. в Д „ИТ“ София постъпил сигнал за работа без трудови
договори в „****“ ДЗЗД, при което на 21.12.2021 г. свидетелите В. В. и С. Д., инспектори
при Д „ИТ“ София, посетили обект на контрол - кантора в гр. София, ул. „****“ № 46, ет. 1
и ет. 2, стопанисвана от „****“ ДЗЗД.
Влизайки в офисите на дружеството, инспекторите установили свидетелката К. Х. и
още няколко жени в пенсионна възраст, които полагали труд в деловодството, находящо се
на ет. 1 от кантората. Свид. Х. работела на компютър, изпълнявайки възложената й работа
по архивиране на изпълнителни дела. Инспекторите, придружавани от свид. М.М., главен
юрисконсулт в дружеството, предоставили на свид. Х. и останалите заварени на място лица,
да попълнят декларации, в които да опишат обстоятелствата по полагания труд. Свид. Х. и
останалите попълнили предоставените им декларации, но след намесата на други лица,
находящи се в кантората, в това число адв. Г. /разпозната от свид. В. и посочена от свид.
М./, декларациите не били предадени на инспекторите, а били унищожени.
Тогава свидетелите В. и Д. предоставили за попълване нови декларации, и без да дават
конкретни указания на свид. Х. и останалите лица, им оказали съдействие при попълването
им, като посочвали конкретните полета, които следвало да бъдат попълнени с текст.
В повторно попълнената декларация, която предала на инспекторите, свид. Х.
посочила, че работи в деловодството на обекта на контрол, с работно време за деня от 09:30
ч., сканира и подрежда документи, без сключен трудов договор, а на граждански договор. С
постановление по чл. 405а, ал. 1 КТ инспекторите предложили на свид. Х. и останалите лица
2
да бъде обявено съществуване на трудово правоотношение между тях и „****“ ДЗЗД, но
всички отказали.
В хода на проверката от страна на проверяваното дружество бил предоставен
граждански договор от 01.11.2021 г. до 30.04.2022 г., сключен между „****“ ДЗЗД
/възложител/ и К. Д. Х. /изпълнител/. В т. 1 от договора било посочено, че възложителят
възлага, а изпълнителят приема да извършва за срока на договора дейности, описани в т. 1.1,
т. 1.2 и т. 1.3, а именно: архивиране на изпълнителни дела; подреждане на изпълнителни
дела и документи; отразяване на входящи документи/поща. В т. 4.6 било указано, че
възложените на изпълнителя дейности могат да бъдат изпълнявани от офиса на възложителя
единствено в рамките на установеното в офиса работно време. Уговорено било
възнаграждение за изпълнителя в общ размер на 6 600 /шест хиляди и шестстотин/ лв.,
платимо на шест месечни вноски, всяка от които дължима до 10-то число на месеца за
предходния месец.
До приключването на проверката по документи трудов договор между К. Д. Х. и
„****“ ДЗЗД не бил представен, което било обективирано от инспекторите в протокол за
извършена проверка № ПР2141654/14.01.2022 г.
След приключване на проверката, на 14.01.2022 г., свид. В., в присъствието на двама
свидетели и лице, упълномощено от „********“ ДЗЗД, съставила против дружеството
АУАН № 22-2200014/14.01.2022 г., в който описала подробно времето, мястото и
обстоятелствата по констатираното нарушение на разпоредбата на чл. 62, ал. 1 вр. чл. 1, ал.
2 КТ, и посочила доказателствата, които го подкрепят. АУАН бил предявен и връчен на
упълномощеното лице, което го подписало без възражения. Писмено възражение постъпило
в законоустановения срок.
Въз основа съставения АУАН и материалите по преписката, давайки идентично
фактическо описание на обстоятелствата по извършване на нарушението и квалифицирайки
го съобразно разпоредбата на чл. 62, ал. 1 вр. чл. 1, ал. 2 КТ, изпълняващата длъжността
Директор на Д „ИТ“ София издала атакуваното наказателно постановление, с което на
основание чл. 416, ал. 5 вр. чл. 414, ал. 3 КТ наложила на „****“ ДЗЗД имуществена
санкция в размер на 2 000 /две хиляди/ лв. Изложени били и конкретните съображения на
наказващия орган, обуславящи индивидуализацията на санкцията над законоустановения
минимум.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа
събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, както
следва: гласни - показанията на свидетелите В. В., С. Д., К. Х. и М.М., и писмени -
граждански договор между К. Д. Х. и „****“ ДЗЗД от 01.11.2021 г.; декларация от К. Х. от
21.12.2021 г.; сметка за изплатени суми по чл. 45, ал. 4 ЗДДФЛ; платежни нареждания;
протокол от извършена проверка изх. № ПР2128008/21.09.2021 г.; справки за субект на
БУЛСТАТ; идентификационна карта; протокол за извършена проверка изх. №
ПР2141654/14.01.2022 г.; заповеди за компетентност; длъжностни характеристики; приемо-
3
предавателни протоколи към граждански договор от 01.11.2021 г.; сигнал до Д „ИТ“ София,
касаещ „****“ ДЗЗД.
Съдът кредитира събраната в хода на съдебното следствие доказателствена съвкупност,
намирайки писмените и гласни доказателства и доказателствени средства за относими към
предмета на доказване, кореспондиращи помежду си и изясняващи фактическата обстановка
в пълнота.
Посредством показанията на свидетелите В., Д., Х. и М. се изясняват обстоятелствата
по извършената от контролните органи проверка по спазване на трудовото законодателство
от страна на „****“ ДЗЗД и установените фактически положения. Показанията на
свидетелите кореспондират помежду си и с писмените доказателства относно времето и
мястото на извършване на проверката и обстоятелствата, касаещи осъществяваната в обекта
на контрол от свид. Х. трудова дейност - подреждане и архивиране на наличната в кантората
документация.
Същевременно противоречия се констатират между заявеното от свид. М. от една
страна, и останалите трима свидетели - от друга, относно конкретните действия на
инспекторите по време на проверката. Съпоставяйки депозираното на свид. М. с изложеното
от останалите трима свидетели, в това число свид. Х., се установява изолираност на
твърденията на М. в насока преднамереност на контролните органи и даване на конкретни
указания с какво съдържание да бъдат попълнени предоставените декларации. Предвид
това, и доколкото самата свид. Х. е категорична, че инспекторите не са й указвали какво да
пише в декларацията, съдът не се довери на показанията на М. в посочения смисъл,
респективно възприе като достоверно и обективно депозираното от останалите трима
свидетели.
Освен по отношение фактическите обстоятелства, касаещи извършената на място в
обекта на контрол проверка, показанията на свидетелите В. и Д. са информативни и относно
повода за извършването й и съставянето на АУАН.
От показанията на свид. Х., от друга страна, се изяснява, че дейността, която е
извършвала, има всички елементи, обуславящи наличието на трудово правоотношение
между нея и дружеството - престирала е работна сила трайно и с повтаряемост на
извършваните действия, на определено работно място и с материали, предоставени й от
работодателя, имала е установено работно време в рамките на работното време на офиса,
както и възможност за дистанционна работа. За изясняването на тези обстоятелства
допринася и саморъчно попълнената от нея декларация, в която е декларирала работодателя,
работното си време и място, и получаваното трудово възнаграждение.
Допринасящи за изясняването на обстоятелствата от предмета на доказване са и
останалите писмени доказателства, с изключение представените от адв. Г. в проведеното на
20.09.2022 г. открито съдебно заседание /извлечения от електронна поща, трудов договор,
длъжностна характеристика и автобиография/, доколкото са неотносими към предмета на
настоящето дело.
4
Компетентността на актосъставителя и наказващия орган следват съгласно
длъжностните им качества, като са пряко изводими по силата на КТ, Устройствения
правилник на ИА „ГИТ” и приложените заповеди и длъжностни характеристики.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:
Съставеният АУАН и оспорваното наказателно постановление са издадени от
компетентни органи, в предвидената от закона писмена форма и съдържание - чл. 42 и 57,
ал. 1 ЗАНН, при спазване на установения ред и в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН.
Налице е редовна процедура по съставянето и връчването им на жалбоподателя.
Издадените АУАН и НП наред с това отговарят на всички формални изисквания за
законосъобразност - съдържат описание на нарушението, включително датата и мястото на
извършването му, обстоятелствата по извършването му и доказателствата, които го
подкрепят, като е налице съответствие между фактическото описание и дадената от
актосъставителя и наказващия орган квалификация.
Неоснователно е възражението за необоснованост на наказателното постановление,
доколкото е мотивирано във всички свои части, в това число са подробно изложени
съображенията на наказващия орган да приеме, че процесното правоотношение е
трудовоправно, както и са изложени конкретни мотиви досежно размера на наложеното
административно наказание.
Оплакванията за допуснати в хода на административнонаказателното производство
процесуални нарушения, касаещи образуването на процесната проверка срещу „****“ ДЗЗД,
също са неоснователни, доколкото разпоредбите на чл. 107 и следващите АПК уреждат реда
за отправяне на предложения и сигнали, касаещи действия и бездействия на лица в
структурите на самите административни органи и други органи, изпълняващи публични
функции, а не регламентират реда за образуване и провеждане на проверки от
компетентността на съответните органи, както е в случая.
Предвид изложеното, в заключение настоящият съдебен състав прие, че в хода на
проведеното административнонаказателно производство не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правото на защита на
санкционираното лице или да са опорочили волята на актосъставителя и наказващия орган, с
което да представляват формални основания за отмяната на санкционния акт.
Атакуваното наказателно постановление е и материалноправно законосъобразно.
В хода на съдебното следствие се доказа по несъмнен начин, че на 21.12.2021 г., в
обекта на контрол - кантора, находяща се в гр. София, ул. „****“ № 46, ет. 1 и ет. 2, „****“
ДЗЗД не е изпълнило задължението по чл. 62, ал. 1 вр. чл. 1, ал. 2 КТ да сключи трудов
договор с К. Д. Х. относно заеманата длъжност преди постъпването й на работа, въпреки
съществуването на трудово правоотношение помежду им. Фактът на съществуване на
трудовото правоотношение според настоящия съдебен състав следва категорично
посредством събраната доказателствена съвкупност. Възраженията в жалбата относно
5
естеството на полагания от Х. труд не могат да бъдат споделени, доколкото в хода на
производството се установи трайният и системен, а не инцидентен характер на
правоотношението, съществувало помежду им, както и безспорното наличие на елементи,
характеризиращи го като трудово. Последното е изводимо от обстоятелството, че лицето е
извършвало възлаганата работа при точно определени параметри на трудовото
правоотношение - на място в офиса на работодателя или дистанционно, при определено
работно време, заемана длъжност със съответна специфика и уговорено трудово
възнаграждение. Възможността от дистанционно полагане на труд, освен на място в офиса
на предприятието, не води до извод в обратен смисъл, доколкото по никакъв начин не
променя спецификата на осъществяваната дейност и наличието на ясна йерархична
зависимост между лицето и работодателя.
В този смисъл елементите на трудово правоотношение - постоянен характер на
извършваната работа, фиксирано работно време, работно място и трудово възнаграждение,
към 21.12.2021 г. са били налице. Налице е била също характерната за трудовото
правоотношение йерархическа зависимост, с оглед подчинеността на служителя спрямо
работодателя при изпълнение на трудовите задачи и организирането на работния процес.
Всички тези обстоятелства недвусмислено навеждат на извода, че трудът, който свид. Х. е
полагала, е имал характера на работна сила по смисъла на чл. 1, ал. 2 КТ, а не както се
твърди от жалбоподателя - по предоставяне на определен трудов резултат. При това
нарушението по чл. 62, ал. 1 вр. чл. 1, ал. 2 КТ е осъществено от обективна страна, като
субективното отношение на Х. и нежеланието й отношенията с дружеството да бъдат
уредени като трудовоправни, са ирелевантни.
Отговорността на юридическите лица е обективна, поради което се презумира по
дефиниция и субективната страна на нарушението не подлежи на изследване.
Наличието на основания за преквалифициране на случая в маловажен не следва да
бъде изследвано, предвид изричната законова забрана, въведена с чл. 415в, ал. 3 КТ,
съгласно който приложимостта на маловажния случай е изключена спрямо нарушението по
чл. 62, ал. 1 КТ. Последното се явява логически обяснимо, предвид важността на
съответните обществени отношения и неравнопоставеното положение на работника като по-
слабата страна по тях. С оглед на това и доводът, че свид. Х. е пенсионер, предвид което
естеството на правоотношението, в което се намира с жалбоподателя, е ирелевантно от
гледна точка на осигуряването й, също не би могъл да бъде използван като аргумент в
насока дерогиране обективната съставомерност на извършеното нарушение.
Санкционната разпоредба на чл. 414, ал. 3 КТ предвижда налагане на юридическите
лица на имуществена санкция в размер от 1 500 до 15 000 лв. Определената на „****“ ДЗЗД
имуществена санкция от 2 000 /две хиляди/ лв. е индивидуализирана към минимално
предвидения от закона размер, като се явява справедлива и обоснована, предвид
спецификата на случая и факта, че при извършената от контролните органи проверка на
конкретния обект са установени повече от едно аналогични нарушения.
6
По изложените съображения съдът прие, че атакуваното наказателно постановление е
правилно - законосъобразно и обосновано, постановено при правилно приложение на
материалния закон и при съобразяване с процесуалните правила. Като такова следва да бъде
потвърдено, а жалбата - оставена без уважение.
При този изход на делото е основателна и претенцията на процесуалния представител
на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на ИА
„ГИТ“, съгласно изричното право на такова, регламентирано в разпоредбата на чл. 63д
ЗАНН. С оглед невисоката фактическа и правна сложност на делото, следва да бъде уважена
в минималния размер, определен съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за
правната помощ и чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, а именно в
размер на 80 /осемдесет/ лв. за представителството пред настоящата инстанция.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 9 вр. ал. 2, т. 5 вр. ал. 1 вр. чл. 58д, т. 1
ЗАНН и чл. 63д ЗАНН, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 22-2200014/06.04.2022 г., издадено от
изпълняващия длъжността Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ София срещу
„****“ ДЗД за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 62, ал. 1 вр. чл. 1, ал. 2 КТ, за
което на основание чл. 416, ал. 5 вр. чл. 414, ал. 3 КТ му е наложена имуществена санкция в
размер на 2 000 /две хиляди/ лв.
ОСЪЖДА ДЗЗД „*********“,, Булстат ****, седалище и адрес на управление гр.
София, ул. „****“ № 46, ет. 1 и 2, представлявано от ЧСИ С. Б. Х., ДА ЗАПЛАТИ в полза
на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ сума в размер на 80 /осемдесет/ лв.,
представляващи юрисконсултско възнаграждение за осъщественото пред настоящата
инстанция процесуално представителство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр. София в 14-
дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7