№..................................................2018г., гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският административен съд, XXIII-ти състав
в публично заседание на
двадесет и трети октомври 2018г.,
в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: Наталия Дичева
с участието на секретаря Светла Великова,
като разгледа докладваното от съдия Н.Дичева адм. дело № 2333/2018г. по описа на
съда, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производство по чл. 268 от ДОПК.
Образувано е по жалбата на Й.С.Р. срещу Решение №
134/18.07.2018г. на В.И.Д. Директор на ТД на НАП-Варна /съгл. Заповед №
ЗЦУ-ОПР-13/31.05.2017г./, с което е оставена без уважение жалба вх. № ВхК
9519-4/06.07.2017г. по регистъра на ТД на НАП- Варна, офис Разград подадена от Й.С.Р.
срещу мълчалив отказ на Г. И. – публичен изпълнител в отдел „ОСПВ“, Дирекция „
Събиране“ при ТД на НАП – Варна, ИРМ Разград, като неоснователна.
Моли се съда да отмени обжалваното решение и да постанови
съдебен акт, по силата на който постановеното решение да бъде прекратено или
спряно. Сочи се за ново обстоятелство осъдителна присъда на Кубратския районен
съд по НОХД № 139/2017г., с която Г.М.С е
признат за виновен в извършено престъпление
от общ характер - измама по чл.209 ал.1 и чл. 26 от НК – деяние
осъществено по отношение на жалбоподателя в Австрия, последиците, от които са
ангажирането на жалбоподателя на имуществената му отговорност пред Австрийските
компетентни власти.
В съдебно заседание жалбоподателят лично поддържа
жалбата.
Ответната страна - Директор на ТД на НАП Варна, чрез процесуален
представител оспорва жалбата.
Административен
съд – Варна, XXIII-ти състав след преценка на събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
Производството е по реда на чл. 266 от ДОПК и във връзка
чл.269а и сл. от Процедура по глава 27а от ДОПК за взаимна помощ на
държавите-членки на ЕС при събиране на публични вземания.
Жалбата е подадена в срок, срещу акт подлежащ на
обжалване по съдебен ред, от надлежна страна, имаща правен интерес от
оспорването, след проведено административно обжалване – задължителна
процесуална предпоставка за обжалване по съдебен ред, което обосновава извода
за процесуалната й ДОПУСТИМОСТ.
Процесното
решение е издадено от оправомощен за това орган в пределите на неговата
компетентност, а именно - от В.И.Д. Директор на ТД на НАП-Варна / съгл. Заповед
№ ЗЦУ-ОПР-13/31.05.2017г./
Решението е издадено в писмена форма и в рамките на
установения в чл. 267, ал.
2 от ДОПК 14-дневен срок от получаване на жалбата, като в него са
изложени подробни съображения, основани на приетите за установени факти,
мотивирали териториалния директор на ТД на НАП - гр. Варна да потвърди
обжалвания пред него акт.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
От фактическа страна е установено следното:
Изпълнителното производство срещу жалбоподателя е
образувано в рамките на Процедура за взаимна помощ с държавите - членки на
европейския съюз, при събиране на публични вземания, разписана в глава 27а от
ДОПК. Във връзка с подадено Искане от запитваща държава Република Австрия по
Молба за взаимна помощ до лицето е изпратено Съобщение за доброволно изпълнение
с изх. №7024-000001/03.10.2014 г., получено на 13.10.2014 г.
Чрез изпращане на
съобщението за доброволно изпълнение длъжникът е бил редовно уведомен за
образуваното производство и тъй като в определения срок не е последвало
доброволно изпълнение на задълженията, от публичния изпълнител са били
предприети действия по принудително изпълнение. С постановление с изх. №7024-
000003/24.10.2014 г. е наложен запор върху вземане на длъжника от трети лица:
работодател. Постановлението е връчено на 30.10.2014 г., като на 14.11.2014 г.,
срещу постановлението за налагане на обезпечителни мерки с вх.
№ВхК-11847/14.11.2014 г. е депозиран жалба. С Решение №202/25.11.2014 г. на
директора на ТД на НАП Варна жалбата е оставена без разглеждане, като подадена
извън законоустановения срок.
Във връзка с постановлението за налагане на обезпечителни
мерки са издадени Запорно съобщение изх. №7024-000004/24.10.2014г. и Нареждане
за изпълнение изх. №7024-000005/24.10.2014 г., връчени на работодателя на
30.10.2014 г. Въз основа на нареждането за изпълнение работодателят ежемесечно
превежда суми, които суми постъпват за погасяване на задължението по
изпълнително дело №17140007024/2014 г. С Разпореждане за присъединяване изх.
№С170017-105-0007345/26.01.2017 г. са присъединени към изпълнителното дело
задълженията по Молба по взаимна помощ №12317-003202/16.01.2017г. с държавите -
членки на ЕС /Република Австрия/. Разпореждането за присъединяване е връчено на
жалбоподателя на 31.01.2017 г.
На 21.08.2017 г. в ТД на НАП Варна, офис Разград е
постъпила молба от жалбоподателя, заведена с вх. №ВхК-6546/21.08.2017 г., с
която е направено искане за спиране на изпълнителното дело. Във връзка с
подадената молба на жалбоподателя е връчен протокол изх. №С
170017-026-0022802/25.08.2017г., с които протокол жалбоподателят е уведомен, че
следва да подаде жалбата пред компетентен да се произнесе по жалбата орган в
запитващата държава членка.
С вх. №49271/20.10.2017 г. в ТД на НАП Варна е постъпила
молба от жалбоподателя, по която с протокол с изх. №С
170017-026-0029755/03.11.2017 г. жалбоподателя отново е уведомен, че следва да
подаде жалба пред компетентен да се произнесе по жалбата орган в запитващата
държава членка - Република Австрия. Протоколът е връчен на жалбоподателя на
29.11.2017 г. Същият е обжалван с жалба вх. №ВхК- 9519/12.12.2017 г., по която
Директорът на ТД на НАП Варна се е произнесъл с Решение №326/20.12.2017 г. С
решението жалбата е оставена без разглеждане, като подадена извън
законоустановения срок. Решението на Директор ТД на НАП Варна е обжалвано и е
потвърдено с Решение №973/08.05.2018 г., постановено по адм. дело №245/2018 г.
на Административен съд гр. Варна.
Във връзка с настоящата жалба в свое становище публичния
изпълнител посочва, че няма данни за постъпило уведомление от компетентен орган
в запитващата държава членка - Република Австрия, което уведомление е основание, съгласно чл. 269м., ал (3) от ДОПК, за
спиране на изпълнението.
Съгласно чл. 269к от ДОПК, искането за събиране на
публични вземания по чл. 269а, ал. 1 се придружава от единен инструмент за
предприемане на изпълнителни мерки, в който се отразява основното съдържание на
първоначалното изпълнително основание и представлява единствено основание за
предприемане на действия по принудително изпълнение и налагане на обезпечителни
мерки от местния запитан орган. Единният инструмент за предприемане на
изпълнителни мерки подлежи на изпълнение, без да е необходим акт за признаване,
допълване или заместване.
Според разпоредбата на чл. 269м от ДОПК, когато срещу
вземането, първоначалното изпълнително основание, единния инструмент за
предприемане на изпълнителни мерки и законосъобразността на уведомяване,
извършено от компетентен орган на запитващата държава членка, е постъпила жалба
до местния запитан орган, той уведомява жалбоподателя, че следва да подаде
жалбата пред компетентен да се произнесе по жалбата орган в запитващата държава
членка. Това уведомяване, съгласно разпоредбата на чл. 269м, ал. 1 от ДОПК е
извършено от публичния изпълнител с протоколи с изх.
№С170017-026-0029755/03.11.2017 г. и изх. №С 170017-026-0022802/25.08.2017 г.
В разпоредбата на чл. 269м, ал. 3 от ДОПК е посочено, че
когато местният запитан орган е уведомен от запитващия орган на другата държава
членка за оспорване по ал. I, изпълнението се спира за оспорената част на
вземането до произнасяне на компетентния орган.
Съгласно, ал. 1 от чл. 269м, от ДОПК дори и пред местният
орган /публичният изпълнител/ да е подадена жалба срещу изпълнителното
основание, то той не е компетентен да я препрати на запитващия орган.
Единственото, което може да стори местният орган е да уведоми жалбоподателя, че
следва да подаде жалбата пред компетентен да се произнесе по жалбата орган в
запитващата държава членка.
Само в правомощията на запитващата държава е да оттегли
изпратеното искане за събиране на публично вземане до българските данъчни
власти и съответно изпълнителното производство да бъде прекратено.
Жалбоподателят излага неправилни доводи, че в случая са
налице предпоставките за спиране на производството на основание чл. 34, ал. 1,
т. 2 от ДОПК, въз основа на представената пред административния орган присъда
на Кубратския районен съд №26/ 22.05.2018г. по НОХД №139/2017г.
Основанията за спиране на производството, предвидени в
чл.34, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК по принцип намират приложение и в производството
по принудително изпълнение на основание чл. 222, ал. 1, т. 4 от ДОПК. В случая
обаче жалбоподателят неоснователно претендира, че е налице хипотезата на чл.
34, ал. 1, т. 2 от ДОПК, съгласно която производството се спира при образувано
административно, наказателно или друго съдебно производство, което е от
значение за изхода му - след представяне на удостоверение, издадено от органа,
пред когото е образувано. Действително това е така, но съществува специална
разпоредба в глава 27, раздел IV-ти на ДОПК- чл.269л, 269м и сл. които уреждат реда за
спиране и прекратяване на производството, когато е по искане на държава-членка.
Тъй като изпълнителното основание е издадено в държава-членка на Европейския
съюз и събирането му се осъществява в процедура по взаимна помощ на
Държави-членки на Европейския съюз при събиране на публични вземания, съобразно
разпоредбата на чл. 269л, ал.1 и ал.2 от ДОПК по искане на запитващ орган от друга държава-членка, местният запитан
орган събира вземанията по чл. 269а, ал.1 от същия кодекс, за които е налице
първоначално изпълнително основание, издадено в друга държава членка. В
конкретния случай несъмнено са изпълнени изискванията на чл. 269к от ДОПК, защото изпълнителното производство е образувано въз
основа на искане за събиране на публично вземане, изпратено от компетентните
данъчни власти на Република Австрия, от единен инструмент за предприемане на
изпълнителни мерки, в които се отразява основното съдържание на първоначалното
изпълнително основание и представлява единствено основание за предприемане на
действия по принудително изпълнение и налагане на обезпечителни мерки от
местния запитан орган.
Както стана
ясно в хода на съдебното производство именно позовавайки се на специалната
правна уредба на процедура за взаимна помощ с държавите членки на Европейския
съюз при събиране на публични вземания- Гл.ХХVІІа от ДОПК - публичният
изпълнител,съблюдавайки и изискванията на Директива 210/24/ ЕС на Съвета е
намерил, че са налице основания за образуване на изпълнително дело и за
налагане на обезпечителни мерки, без да е необходимо да бъдат представяни
допълнително каквито и да било доказателства относно наличието на изискуемо и
установено по размер публично вземане по отношение на Р.. Тук е мястото да бъде
посочено, че ответникът, който е получил
искане за събиране на публично вземане не може да извършва проверка относно
актуалното наличие на такова задължение в друга държава членка и неговия размер
към момента на образуване на изпълнителното производство. Когато получи
искане, отговарящо на изискванията на Директива 210/24/ЕС на Съвета, придружено
от съответния единен инструмент, органът по приходите в замолената държава може
да извърши проверка дали правилно е определен компетентния в съответната
държава - членка орган и дали се касае за публично вземане, попадащо в обхвата
изрично и изчерпателно очертан в чл. 269, ал.1 от ДОПК. Съответно ответната
страна не може да се произнася по искане
за спиране по чл.34 ал.1 т.2 ДОПК, по
образувано наказателно или административно производство по чл.34 ДОПК, тъй като
както вече беше посочено ответникът, който е получил искане за събиране на
публично вземане не може да извършва проверка относно актуалното наличие на такова
задължение в друга държава членка и неговия размер. Само в правомощията на запитващата държава е да се
произнесе по изпратеното искане за събиране на публично вземане до българските
данъчни власти и съответно изпълнителното производство да бъде спряно или
прекратено. Жалбоподателят разполага с единствената възможност предвидена в
глава 27 а ДОПК.
Предвид гореизложеното, Решение №134/18.07.2018г.
постановено от В.И.Д. Директора на ТД на НАП Варна, е правилно, а жалбата
следва да се отхвърли като неоснователна.
Предвид изхода на спора на основание чл. 143, ал. 4 от АПК, вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. § 2 от ДР на ДОПК (доколкото разпоредбата на
чл. 161 от ДОПК е приложима само са производствата по обжалване на РА и на
другите актове, които съгласно чл. 144 от ДОПК подлежат на обжалване по реда на
Глава деветнадесета) в полза на ТД на НАП – Варна следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в минималния размер, установен в чл. 24 от
Наредбата за заплащането на правната помощ, а именно в размер на 100, 00 (сто)
лева.
Водим от горното и на основание чл. 268 ал. 2 от ДОПК,
във връзка с § 2 от ДР на ДОПК, във връзка с чл. 172 ал. 2 от АПК,
Административен съд - Варна, 23-ти състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Й.С.Р. срещу Решение № 134/18.07.2018г. на
В.И.Д. Директор на ТД на НАП-Варна /съгл. Заповед № ЗЦУ-ОПР-13/31.05.2017г./, с
което е оставена без уважение жалба вх. № ВхК 9519-4/06.07.2017г. по регистъра
на ТД на НАП- Варна, офис Разград подадена от Й.С.Р. срещу мълчалив отказ на Г.
И. – публичен изпълнител в отдел „ОСПВ“, Дирекция „ Събиране“ при ТД на НАП –
Варна, ИРМ Разград.
ОСЪЖДА Й.С.Р.
с ЕГН: ********** да заплати на ТД на
НАП – Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 100, 00 /сто/ лева.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: