Р Е
Ш Е Н
И Е №
***, 01.03.2019г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ДОБРИЧКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ граждански състав, в
публично съдебно заседание на четвърти февруари през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
Районен
съдия: Соня Дженкова
при участието на секретаря Калинка Михайлова, като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 782 по описа на съда за 2018г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
С искова молба от 26.02.2018година ищецът В.А.В. ЕГН:**********,***, заявил в условията на обективно съединяване
срещу ответник, *** представлявана от Кмета ***, искове, както следва:
- за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 436,24лв,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на
трудова злополука на 09.08.2017г./претърпени загуби за закупуване на
медикаменти, болничен престой и периодични прегледи/;
-за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 50 000лв.
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди /болки и
страдания, проблеми със съня, отчаяние и
***/, в резултат на трудова злополука на 09.08.2017г., ведно с обезщетение за
забавено плащане на горната сума в размер на законната лихва върху нея за
периода от 09.08.2017г. до окончателното и плащане;
Претендирани са и разноските за адвокатско възнаграждение.
Фактически твърдения в исковата
молба:
По силата на безсрочен трудов договор №17 от 10.11.1995г. В.А.В. е
назначен в *** - Добрич на длъжност „***р".
На 01 август 2017г. след двумесечен отпуск В.А.В. се явил на работа в ***.
Същият изпълнявал длъжността ***р на служебния автомобил - линейка. В.
забелязал, че докато е отсъствал е извършен ремонт на ***те кабинети, а
ремонтните дейности в дома все още
не били приключили.
В същият ден В. разговарял с ***а
на дома, която му заявила, че линейката е на ремонт и докато я върнат, той
трябва да помага на ***те, като част от задълженията му се изразявали в
извършване на дребни ремонти и поправки - смяна на брави, крушки, ремонт на
тоалетните казанчета, боядисване и освежаване на мебелите и т.н.
На 09 август 2017г. в изпълнение указанията на ***а около 10:00 часа В.
започнал да боядисва стар *** шкаф - бял със стъклена витрина. По стъклената витрина
липсвал силикон, като стъклото било закрепено единствено с две тънки метални
пластинки към шкафа. За да не изцапа пода с блажна боя, В. поставил шкафа върху
стар бял чаршаф близо до асансьора. Непосредствено до шкафа В. поставил стар
пожълтял кантар, който също му било поръчано да боядиса. След като приключил с
боядисването на шкафа, той се заел с боядисването на кантара. При опит да
завърти леко шкафа, за да започне с боядисването на кантара, шкафът се наклонил
към земята, където В. бил клекнал на коляно и стъклото от шкафа полетяло към
главата му. Инстинктивно В. вдигнал лявата си ръка, за да се предпази, поради
което стъклото разрязало ръката му в областта на китката. Рьката на пострадалия
буквално виснала, започнала да хвърчи кръв навсякъде. Част от персонала се
притекъл на помощ. Свидетел на злополуката станала и ***ката г-жа ******а,
която стегнала ръката на В.В. с турникет и веднага го откарала с личния си
автомобил в спешно отделение при *** - ***.Непосредствено след инцидента В.В. е
приет по спешност в Ортопедично отделение при „Многопрофилна болница за активно
лечение ***" АД, където след продължителни опити да бъде спрян обилният
кръвоизлив, около 11:30 часа пострадалият е приведен в операция. След щателно
ревизиране на раната е установено, че пострадалият е получил травма на няколко
нерва на ниво лява китка и длан и травма на няколко флексорни мускула и
сухожилия на ниво лява китка и длан. Операцията е продължила до 16:00 часа.
Състоянието на В. наложило едноседмичен
болничен престой, след което на 15 август 2017г., същият е изписан за
амбулаторно лечение.
На 04 декември 2017г. В.В. е постъпил за лечение в Отделение по
ортопедия и травматология при *** „***-***" ЕООД с оток и силни болки в
лява предмишница, с тежка флексионна контрактура на II, III, IV и V пръсти на
лява ръка (състояние в което ставите на пръстите са трайно сгънати и е
невъзможно изпъването на засегнатите пръсти) и хипестезия на длан и пръсти на
лявата ръка (състояние на намалена или липсваща способност за усещане на допир
или натиск върху кожата). На 05 декември 2017г. пострадалият е подложен отново
на оперативна интервенция - миотенопластика за стабилизиране травмите на мускулите и сухожилията на ниво
предмишница в ляво, изразяваща се в присаждане на мускули и сухожилия. На 07
декември 2017г. пострадалият е изписан от болничното заведение.
Вследствие на трудовата злополука от 09 август 2017г. до датата на
депозиране на исковата молба, В.В. все още е в болнични, поради временна
неработоспособност, като за този период на съшия е изплатено обезщетение от
Националният осигурителен институт.
Съгласно Експертно решение №0480/026 от 13.02.2018г. В.А.В. е със 72 %
трайно намалена работоспособност. Според указанията на лекарската комисия, В.
не може да работа като ***р и следва да бъде трудоустроен без тежък физически
труд и натоварване на горни крайници.
От датата на злополуката до настояшият момент ищецът търпял ежедневни
болки и страдания с висок интензитет. Същият бил в невъзможност да си служи с
лявата ръка, която след инцидента е загубила основната си функция -
хватателната. Състоянието на лявата ръка създавало изключителни неудобства на
ищеца, тъй като затруднявало способността му да се грижи сам за всички свои
ежедневни нужди от битов характер. Наложил се ежедневен прием на лекарства и
посещаване на рехабилитация. Болките в лявата ръка пораждали у ищеца
необходимост от ежедневна употреба на силни болкоуспокоителни. Травматичните
увреждания, стресът от преживяното и трудностите, които търпял и търпи ищецът, дали негативно отражение на душевно му състояние. Наред с болките и
страдания, В. имал проблеми със съня, изпаднал
в отчаяние и ***, изпитвал трайно чувство на безизходица и отчаяние.
Във връзка с настъпилата трудова злополука работодателят град Добрич е подал пред НОИ декларация Вх./14.08.2017г.,
като в резултат на извършеното разследване е издадено Разпореждане № 29/24.08.2017г.
на ТП - Добрич на НОИ, с което на основание чл.60, ал.1 от КСО, злополуката,
която ищецът претърпял била призната за
трудова по чл.55, ал. 1 от КСО.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Не се
спори наличие на трудво правоотношение между страните по време на инцидента,
както и обстоятелството, че ищеца В. изпълнявал длъжността „***р”. Не се спори,
че към 09.08.2017г. линейката е в ремонт, поради тази причина на В. е
разпоредено от ***а на ДСХ - ***, да помага на ***те, които в същото време са
освежавали мебелите и са извършвали дребни ремонти.
Исковете се оспорват по основание и размер.
Релевантни възражения на
ответника:
-На В., не му е указано да боядисва стар *** шкаф, нито да боядиса
„стар пожълтял кантар", който е поставил непосредствено до ***я шкаф.
Работата била предприета по собствена инициатива;
-Ищецът е нарушил и правилата за безопасност на труда, като не е
положил дължимата грижа за безопасността си. Нарушил е чл. 33 от ЗЗБУТ /Закон
за здравословни и безопаски условия на труд/, като това нарушение следва да се
приравни на последиците на умишлено причиняване на травматичните увреждания.
-От Протокол № 1 от 14.08.2017г. за резултатите от извършеното разследване
на злополуката, станала на 09.08.2017г., ставало ясно, че В. временно е понижил
вниманието си при извършване на санитарно-домакинските дейности. Това
понижаване на вниманието, пренебрегването на обемът и теглото на ***я шкаф и
кантара, както и това, че не е взет предвид факта, че шкафът е бил поставен
върху „стар бял чаршаф", е допринесло до предприемане на действия от
страна на В., довели до счупване на стъкло от витрината. Налице е съпричиняване
в резултат на груба небрежност у ищеца;
-Не е налице причинно-следствена връзка между трудовата злополука и
настьпилите вредни последици при втората операция на ищеца;
-Ищеца не е положил дължимата грижа за възстановяването си. Нему ищеца
е предложена рехабилитация от ***а на
ДСХ, но той я е отказал;
-През целия период, когато В. бил във временна неработоспособност, му е
било изплащано обезщетение от НОИ за трудова злополука, което е около 90% от
месечната заплата, която преди инцидента получавал.
- Оспорва се размера на вредите тъй като ищеца е забелязан многократно
да управлява личният си автомобил, което опровергавало твърденията му относно тежката
увреда;
-Размерът на претендираните вреди е прекомерно завишен и несъответстващ
на претърпените вреди. От представените касови бележки не е ясно за какво точно
и за кого са били издадени, както и за това, че липсват рецепти за част от
лекарствата, посочени в касовите бонове.
По реда на чл.143 от ГПК страните потвърждават претенциите и възраженията си.
Ответната страна уточнява, че според тях ищецът съпричинл травмата тъй
като неправилно постъпил, когато работил
по изделията, не с нужното внимание и
адекватна преценка. Неправилно вещите били поставени върху чаршаф и предвид
килограмите на пострадалия и необходимите движения по клякане се стигнало до
приплъзване и нарушение на баланса.
Ищецът оспорва направеното от
страна на ответника възражение с правно осн. чл. 201 КТ, а именно за
съпричиняване от страна на пострадалия на вредоносния резултат. Излагат се
правни доводи, че за съпричиняване на вредоносен резултат може да се претендира от ответника само и
единствено, ако той докаже, че е спазил своите задължения по Закона за
безопасни и здравословни условия на труд, а именно: да има начален периодичен
или извънреден инструктаж при положение, че на ищеца е било възложено да върши
допълнителна работа, която не е неговата основна.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с
посочените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна
следното:
Не се спори по производството, че между страните е съществувало трудово
правоотношение за неопределен срок от дата 10.11.1995г., по силата на което В.В.
е заемал длъжността „***р”, с място на работа в ***. В този смисъл е представен
трудов договор №17/10.11.1995г. С допълнително споразумение №1/06.03.2018г.
ищецът е преназначен на длъжност „***”.
Съгласно длъжностна характеристика за длъжността „***р”, връчена на
работника, в т.V, съдържаща преките му задължения, е вписано, че работникът
изпълнява и други, конкретно възложени задачи/снабдяване с лекарства, материали
за сградата и други/.
На л.105-108 от делото е приложено представеното от ответника
извлечение от книга за инструктаж на работниците и служителите по безопасност,
хигиена на труда и противопожарна охрана целогодишен инструктаж за 2017година.
Липсват данни относно съдържанието и целта на инструктажа, както и липсва
подпис на ищеца.
От приетия като доказателство по делото Протокол №1/14.08.2017г. за
резултатите от извършеното разследване на злополука, станала на 09.08.2017г. на
НОИ ТП- Добрич, се установява, че към момента на инцидента В.В. е работил по
конкретно възложена му задача, като премествайки *** кантар, лицето бута ***
шкаф с цел да си осигури по-добър достъп до кантара. Последва отваряне на
вратичката на шкафа, а стъклото се счупва и падайки порязва лявата ръка на
пострадалия в областта на китката и дланта. В точка VІІІ от протокола,
озаглавена „Анализ причините за възникване на злополуката” е вписано” „
Намаляне на вниманието при извършване на санитарно- домакински дейности”. Към
преписката по установяване на трудовата злополука са приложени обясненията на ***
Т.***а-*** *** и на самия ищец. *** Т. сочи в обясненията си пред
административния орган, че санитарка помолила В.В. да премести ***я кантар. Той
вдигнал кантара и го изнесъл в коридора. След около 5 минути***а чула шум от
счупени стъкла, а В. дошъл до кабинета на ***я кабинет, стискайки китката си.
В обясненията си В. сочи, че му възложили да боядиса ***я шкаф.
Санитарката го помолила да премести кантара на мястото му. Тогава В. го взел и
решил да го боядиса, тъй като приключил със шкафа и му останала боя. Поставил
кантара до ***я шкаф на земята. Тъй като шкафа му пречел, бутнал го, но тогава
шкафа се наклонил и се отворила вратата му. Стъклото се отделило и политнало
към ищеца. Тъй като се предпазил с лявата си ръка, стъклото се счупило и
срязало лявата предмишница.
Приети по делото са и *** документи във връзка със здравословното
състояние на ищеца непосредствено след случилата се трудова злополука и
развилата се в последствие терапия, както и съдебно-медицинска експертиза,
която като компетентно изготвена настоящия съдебен състав кредитира изцяло. От
същата се установява, че порезното нараняване в областта на лявата гривнена
става може да се осъществи по начина, твърдян от ищеца. При първичния преглед и
по време на операцията по спешност са установени множество увреждания на
сгъвачите на пръстите на лява ръка, стволови увреди на нерви и кръвоносни съдове. Установените увреди
могат да бъдат получени при посоченото порезно нараняване. Проведено е оперативно
лечение по спешност. Под обща анестезия е извършено възстановяване на сгъвачите
на пръстите, нервните структури и кръвоносните съдове. Провеждано е оперативно
лечение през м.декември 2017г. в *** *** ***, като е извършена
тенолиза,/освобождаване от сраствания/ в областта на сгъвачите на втори до пети
пръсти. Според вещите лица обичайният възстановителен период за такъв вид
увреждания от 6 месеца до една година.
Специалистите сочат, че към момента няма налично пълно излекуване. Налице са
ограничено движение пръстите на лявата ръка при сгъване и разгъване, нарушен
захват, намалена чувствителност и нарушена инервация в областта дистално от прорезната рана. Налице са данни за
нарушена циркулация в същата зона. Тези
остатъчни увреждания са усложнения на претърпяната травма.
Вещите лица потвържадават, че представените по делото финансови
документи съответстват по вид и предназначение на твърденията на ищеца за
имуществени разходи във връзка с престой в болнично заведение и закупуване на
лекарства и медикаменти. Налице е причинна връзка между настъпилата злополука и
проведените две оперативни интервенции.
Към медицинската документация е приложено експертно решение на ТЕЛК
№0480 от 13.02.2018г., с което на ищеца е определна 72% трайна намалена работоспособност за срок от една година.
По делото е представена справка на ТП на НОИ Добрич, видно от което на
ищеца са изплатени обезщетения за временна загуба на трудоспособност,
вследствие на трудова злополука за периода от м.август 2017г.- м.февруари 2018г.,
в общ размер на 3482,72лв.
Съгласно удостоверение №1029-24-33-1/04.01.2019г. на ТП на НОИ, от
м.април 2018г. ищецът получава пенсия и добавки
С оглед установяване механизма на настъпване на вредата, причинната
връзка между травмите и последвалите *** процедури са събрани гласни
доказателства.
Водени от ищеца са свидетелите ***,
******, ******а и *** В..
Свидетелят*** изпълнява длъжността „*** ***“ в ***. Не е присъствал на
инцидента. Поддържал контакт с ищеца след деня на инцидента, давал му съвети,
чували се почти ежедневно по телефона. В. споделял на свидетеля за силни болки,
интересувал се кога ще отшумят, какви
обезболяващи да приема. Притеснявал се, че трудно се обслужва, че за всичко
ангажира синът си, който е ученик, че ще си загуби работата. Тъй като съпругата
на свидетеля е ***, изписвани му били ***, за да се закрепи нервната система на
В.. Той бил унил, минавали му ***.
Един ден ищеца помолил*** да го заведе във ***, защото не може да
шофира.Тогава ръката му била много подута и свидетеля го посъветвал да потърси
друг специалист. Заедно със свидетеля, В. посетил доцент по неврохирургия в ***,
гр.***, който ги уверил, че ръката е спасена оперативно, няма да има ампутация,
но състоянието е тежко, сухожилията били втвърдени и скъсени и не позволяват
разпъването на ръката. След това била извършена още една операция в ***, при
което положението на ищеца чувствително се подобрило. След тази операция В.
продължавал да употребява обезболяващи. След изтичане на отпуска по болест В.В.
се върнал на работа, но на длъжността „***”. Съобщавал на свидетеля***, че
лявата му длан няма чувствителност. И до момента ищеца не можел да извършва
някой специфични дейности с лявата ръка, не може да ходи за риба.
Свидетелят*** е първи *** на ищеца. Посетил го в болницата след 12.08.2017г.
Състоянието му бело плашещо, ръката му обвита в бинт и дренажи. Ищеца бил под
въздействието на обезболяващи и унил. След прибирането си у дома В. бил
посещаван от***. В. бил силно депресиран,
не вдигал телефона, казвал „не съм
добре, свиха ми се пръстите на ръката, много ме боли“. Действително ръката в
дланта била свита неестествено, лилава, почти към черна, със силни оттоци. Ищеца редовно
употребявал обезболяващи, особено нощно време когато имал по-силни болки. Едва след
***та интервенция леко се подобрило състоянието на В., но така и нормалното
състояние на ръката не се възстановило и до момента. И до ден днешен ищеца не
може да се справя с ежедневните си нужди
сам. Много му помага сина му при хранене, обличане, бръснене. Трите пръсти още
са свити в посока към лакътна става.
Свидетелят*** сочи, че В. шофира личния си автомобил за да задоволи
личните си нужди от придвижване, но изпитва затруднение, основно ползва и си
служи с дясната ръка.
Свидетелката ******а е съпруга на свидетеля***. След първата операция В.
бил много отчаян, отпаднал от болки и от констатациите на лекарите, че му
предстои дълго възстановяване.
След завръщането на В. в къщи възстановяването вървяло бавно, ноктите
му били пробити от интервенциите, а ръката посиняла, без чувствителност, оттекла.
В. бил много отчаян, затруднявал се в ежедневните си дейности. Относно самия
инцидент В. споделил на свидетелката, че е паднало стъкло от шкаф, който боядисва. Наредили са му да върши
и такава работа, но самият шкаф нямал устойчивост и когато се навеждал, шкафа
се наклонил.
Свидетелят В. е син на ищеца. След първата операция състоянието на баща
му било много тежко. Той бил затворен, отчаян, изпитвал силни болки, не можел
да се обслужва сам. Обикновените житейски действия се подпомагали или
извършвали от сина. Към момента ръката на баща му не е възстановена, лисва
чувствителност за топло и студено, движенията са ограничени.
Водени от ответната страна са свидетелите ******а ***, *** Т.***а, *** ***
и ****** ***
Свидетелеката *** изпълнява длъжността „***“ на *** към ***. Не е присъствала на инцидента. След като
чула шум от фоаето излязла от кабинета си и видяла падналия шкаф и кантара на
пода на разстояние около половин метър от шкафа. В. бил прикрепен към ***те
като им помага в някой от дейностите, за които не се изисква никаква
квалификация, също така му било възлагано и да помага на санитарите.
Предният ден преди инцидента по същия начин се боядисали другите два
шкафа отново върху стар чаршаф и нищо не се случило. Обичайна практика била при боядисване
да се постели стар чаршаф с оглед предпазване на настилката в помещението от
изцапване. Свидтелката изрично забранила на работниците, който не са ***, но
извършват обща работа да се качват на стол, нито на стълба, нито да се
занимават с осветление.
Свидетелката***а е *** *** в *** към ***. Санитарката помолила В. да премести
кантар на старото място, тъй като бил много тежък. Той действително го изнесъл и
след около 2-3 минути се чул трясък от счупено стъкло. Свидтелеката няма
впечатления от мястото на инцидента. Помогнала на ищеца да спре кръвотечението
и го транспортирла до спешна помощ. На втория, третия ден звъннала на В.В. за
да се поинтересува за състоянието му. Той й обяснил, че е добре, но много го
боли ръката.
Свидетелката *** е ст. *** в ***
***. В деня на инцидента била на работа. След като В. тръгнал за спешна помощ,
свидтелката успяла да огледа мястото на инцидента. Видяла един паднал шкаф и
един кантар за теглене на телесно тегло разположен до шкафа. Кантара бил
сравнително близо до шкафа.
Докато ищеца бил в болнични, свидетелката неколкократно му звъняла, но
той не си вдигал телефона. Едва през месец декември се свързала с него по
повод. Ищеца споделил на ***, че възстановяването върви бавно. През февруари
месец 2018г. *** видяла, че ищеца шофира личния си автомобил.
Свидетелят *** работи на длъжността „***“ в ***. Не бил на работа в
деня на инцидента. На следващия ден посетил В. в болницата. Той му казал, че
стъкло от витрината на ***я шкаф е паднало на ръката му, когато е боядисвал шкафа. Не описал
подробности, тъй като изпитвал много силни болки. *** участвал в боядисването
на шкафове в деня преди инцидента. Боядисването ставало в коридора. Обикновено,
за да не се цапа пода, се постилали стари парцали, предназначени за такава цел.
Тези парцали стояли в стая, където стоят материалите за боядисване и
почистване. Още при постъпването на работа … бил информиран от по-старите
колеги, че в определена стая има налични парцали за такива ремонтни дейности.
През летния период задължение на свидетеля е да участва в освежаването на дома.
Налагало се боядисване на стени, тавани, радиатори. … сочи за ищеца В.: „Той е
прикрепен към нас да ни помага, когато няма други задачи. ... От
ръководството ни е казано, но изрично е
казано, да не се качва на стълби, само
обща работа.
На втория месец след инцидента *** видял В.. Той споделял, че го боли,
че има срязани сухожилия, че лекарите не давали позитивни прогнози.
При така установената фактическа
обстановка, съдът достига до следните правни изводи:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 200 КТ във вр. с чл.
52 ЗЗД:Съгласно чл. 200, ал. 1 КТ за вредите от трудова злополука или професионална
болест, които са причинили временна неработоспособност, трайна
неработоспособност над 50 % или смърт на работника или служителя, работодателят
отговаря имуществено, независимо от това, дали негов орган или друг негов
работник или служител има вина за настъпването им, като дължи обезщетение за
разликата между причинената вреда – неимуществена и имуществена, включително
пропуснатата полза, и обезщетението и/или пенсията по общественото осигуряване
– ал. 3.
Видно от законовата разпоредба, фактическият състав за възникване на
отговорността на работодателя при увреждане здравето на работника или
служителя, имаща по същество обективен характер, включва следните кумулативни
предпоставки: 1) наличие на трудово правоотношение между работодателя и
пострадалия работник/служител, 2) професионално заболяване или трудова
злополука, претърпяна от работника/служителя в периода на трудовото
правоотношение и причинила телесното увреждане, 3) вреда, претърпяна от
пострадалото лице и 4) причинна връзка между трудовата злополука и
неимуществените вреди.
Не се спори между страните, а това е видно и от събраните
доказателства, че между страните е съществувало безсрочно трудово
правоотношение. Установи се и, че по време на трудовото правоотношение /на 09.08.2017
г./ ищецът е претърпял злополука.
Не се спори между страните, че посочената злополука има характер на
трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО. Квалификацията на злополуката като
трудова и обстоятелствата, при които е настъпила, са отразени и в посоченото
по-горе разпореждане на НОИ, ТП Добрич по чл. 60, ал. 1 КСО. Разпореждането на
органа по чл. 60, ал.1 КСО има двойствено значение – от една страна то
представлява индивидуален административен акт относно наличието или не на
трудова злополука, а от друга страна е официален удостоверителен документ за
установените в него факти, и в частност – за наличието на трудова злополука
като положителен юридически факт, който е елемент от фактическия състав на
имуществената отговорност на работодателя, и от който зависи съществуването на
правото на обезщетение /виж решение № 410 от 29.06.2010 г. по гр. д. № 599/2009
г. на ВКС/.
Установява се и наличието на причинени вследствие трудовата злополука имуществени
и неимуществени вреди, претърпени от В.В.. Ищецът безспорно е преживял
значителни болки вследствие продължителните *** интервенции, както и вследствие
извършените след това *** манипулации, в това число и оперативна интервенция.
Неимуществени вреди е претърпял ищецът и от затрудняването на движението на
крайника, в професионален, общочовешки и битов аспект. Прерязването на
сухожилия на лявата ръка е довело до трайно затрудняване на движенията на дланта
за срок от около една година, а и към момента нейните пълни функции са
значително занижени. На ищеца е причинена психическа и емоционална травма.
Неминуемо следва и причинно-следствената връзка между претърпените
болки и страдания на ищеца и настъпилата трудова злополука, довела до трайно
затрудняване на движенията на левия горен крайник, разстройство на здравето и причиняване на
страдание. Освен разпореждане на НОИ, в тази насока е и СМЕ.
В случая работникът не е изпълнявал типичните си трудови задължения, но
по силата на нарочно нареждане от работодателя е извършвал дейности по
поддръжката, освежаването и боядисването на шкафове. Безспорно е, че по своя
инициатива В. решил да боядиса ***я кантар, но това му действие съвпада с
указанията на ***а на дома, че трябва да участва в цялостните дейности по
освежаване на дома и не противоречи на изричната и забрана да не участва в
дейности по ел. системата и свързани с качване на стълба. Освен това,
разпоредбата на чл.200 от КТ на труда сочи, че работодателят отговаря и когато
трудовата злополука е причинена по повод изпълнението на каквато и да е работа,
извършена и без нареждане, но в интерес на работодателя, какъвто е настоящия
случай. Причинените вреди подлежат на компенсация.
Относно размера на имуществените вреди:
Съгласно заключението на вещото лице,представените по делото финансови
докумети- фискални бонове и фактури са относими и съответстват на травмите на
ищеца. След сумиране на реално извършените разходи, се установява, че тяхната
стойност възлиза на 456,37лв. Тъй като иска на ищеца е за по-малка сума, а
именно на стойност 436,24лв, искът се явава изцяло основателен.
Относно размера на неимуществените вреди:
Следва да се отбележи, че претенцията за неимуществени вреди цели
обезщетяване както на търпените физически болки и дискомфорт, така и на психическите болки и страдания, за преживения
тежък психо-емоционлан шок и физически дискомфорт вследствие процесната травма
и последващо лечение и възстановане, така и на невъзможността от пълно
заличаване последиците от злополуката.
Когато увреждащото действие е едно (един правопораждащ факт), а не
отделни такива, предявеният иск е един и за него се дължи едно обезщетение.
Размерът на обезщетението на доказаните неимуществени вреди се определя
от съда по справедливост. Понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД
обаче не е абстрактно понятие. Във всеки случай, за да отговаря на критерия
справедливост, определеното от съда обезщетение следва при отчитане на всички
релевантни по делото обстоятелства, относими към пострадалото лице и
претърпените от него увреждания по най-пълен начин да обезщетява претърпените
болки и страдания и в този смисъл да се явява техен паричен еквивалент / виж
решение № 33 от 04.04.2012 г. по т. д. № 172/2011 г., II т. о. на ВКС, решение
№ 198 от 3.10.2014 г. по гр. д. № 2307/2014 г., III г. о. на ВКС, решение № 95
по гр. д. № 5805/2013 год. на III г. о. на ВКС, решение № 389/13 г. от
04.08.2014 г. по гр. д. № 40/2013 г. на IV ГО на ВКС и др./.
Принципът за справедливост включва в най-пълна степен компенсиране на
вредите на увреденото лице от вредоносното действие и когато съдът е съобразил
всички доказателства, релевантни към реално претърпените от увреденото лице
морални вреди (болки и страдания), решението е постановено в съответствие с
този принцип.
От приетата по делото и неоспорена СМЕ се установи, че вследствие
злополуката се получила травма на няколко нерва на ниво лява китка и длан и
травма на няколко флексорни мускула и сухожилия на ниво лява китка и длан. Това
довело до трайно затрудняване на движенията на лявата ръка за срок от около
една година, като се е наложило оперативно лечение двукратно и последващо
медикаментозно и рехабилитационно лечение за период не по-малко от една година.
Получените увреждания довели до трайно затрудняване на движенията на левия
горен крайник, дланта за срок от около една година, а понастоящем пълната
функция на дланта не е възстановена, липсва фина моторика, няма чувствителност.
Следователно възстановяването на ищеца е продължило за един значителен период
от време след трудовата злополука /в рамките на около 1 година/ и съпътствано
със силни болки, дискомфорт, промяна на визията на крайника. Ищецът не може да
упражнява вече професията ***р. Не се подмина от съда обстоятелството, че до
м.февруари 2018г е бил временно нетрудоспособен след трудовата злополука, а
след това трудоустроен за една година със 72% намалена трудоспособност – виж
експертно решение на *** – гр.Добрич от 13.02.2018г. /л.34/. Освен това от свидетелските
показания се установи, че дълго време и понастоящем синът на В. му помагал в
ежедневните грижи за хигиената, облеклото, храната и дома. Не е спорно и
обстоятелството, че занапред В. няма да може професионално да шофира автомобил.
За определяне на размера на претърпените вреди, съдът отчита и, че към
момента на трудовата злополука ищецът е бил в една трудоспособна възраст /на 50г./,
че е бил принуден да търпи болки и страдания в един некратък период от време,
както и, че травмата безспорно е оказала влияние на самочувствието и начина на
общуване с околните. От друга страна, съдът съобрази, че към дата на изготвяне
на СМЕ не е налице пълно оздравяне на травмите, получени от трудовата
злополука, лицето е освидетелствано с много висок процент на намалена
трудоспособност, а вещите лица категорично заявяват, че пълно възстановяване
фината моторика на ръката, хватателната способност и гъвкавост, както и
чувствителността са невъзможни. Налице са значителни негативни физически и
емоционални преживявания, които ищецът е претърпял и ще продължава да търпи
като последица на причинените телесни уреждания. От друга страна следва да се
вземат предвид ангажирането на ищеца близо година след трудовата злополука в
работен процес в ответното дружество, макар на друга длъжност, като не се
установява намаленият захват на ръката му да
пречи да изпълнява трудовите си функции.
Субективната преценка за справедливо определени суми за подобни,
причинени в близък период вреди от деликт, следва да има за коректив
формираната обща оценка за пропорционалност, защото справедливостта е елемент
от правната реалност /виж решение № 204/07.11.2016 г. по т. д. № 3568/2015 г.
на I ТО на ВКС/. Макар и обезщетението по справедливост да се определя за всеки
конкретен случай съобразно фактите и обстоятелствата по делото, настоящият
съдебен състав съобрази и съдебна практика относно размера на обезщетенията за
подобни случаи – Решение№ 127/13.11.2018 г. по гр. дело № 3724/2017 г. по описа
на IV г. о. на ВКС, , решение № 221/01.00.2018
г., по в.гр. д.№ 318/2018г. на ОС Добрич, решение от 05.2017г. по в.гр.д №431/2017г.
на ОС ***. При всичко изложено и съобразно обществено-икономическите условия
към момента на настъпване на злополуката 09.08.2017г., съдът намира, че
определянето на обезщетение за неимуществени вреди на ищеца следва да бъде в
размер на 30000лева. Определянето на по-малък размер от посочения и съобразно
всички факти и обстоятелства по делото, не би бил съответстващ на изискванията
на справедливостта.
По инвокираното възражение с
основание чл. 201, ал. 2 КТ:
Съгласно чл. 201, ал. 2 КТ отговорността на работодателя може да се
намали, ако пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал
груба небрежност.
Прието е, че не всяко съпричиняване на вредите от работника, а само
това, извършено при груба небрежност може да доведе до намаляване на дължимото
обезщетение от работодателя. Такова е поведението на работника, при което той
не полага елементарно старание и внимание и пренебрегва основни правила за
безопасност.
Небрежността в гражданското право е неполагане на дължимата грижа
според един абстрактен модел – поведението на определена категория лица /добрия
стопанин/ с оглед естеството на дейността и условията за извършването и.
Грубата небрежност не се отличава по форма /според субективното отношение към
увреждането/, а по степен, тъй като грубата небрежност също е неполагане на
грижа, но според различен абстрактен модел – грижата, която би положил и
най-небрежният човек, зает със съответната дейност при подобни условия.
При трудовата злополука има съпричиняване, когато работникът извършва
работата без необходимото старание и внимание и в нарушение технологичните
правила и на правилата за безопасност. Това съпричиняване обаче не може да
доведе до намаляване на дължимото обезщетение от работодателя. Намаляване на
отговорността на работодателя може да има само при съпричиняване при допусната
груба небрежност– липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на
основни технологични правила и правила за безопасност .
Съдът намира възражението по чл. 201, ал. 2 КТ за неоснователно, поради
следното: В отговора на исковата молба се твърди, че ответникът сам решил да
боядисва кантара, не поставил боядисваните вещи на здрава основа, а на
плъзгаща/чаршаф/, поради по- високото си тегло и необходимостта от клякане, не
положил нужното внимание и концентрация и евентуално залитнал.
От събраните по делото писмени доказателства не се установи от
работодателя, чиято е цялата доказателствена тежест, че ищеца е инструктиран
как да извършва боядисването, преместването на ***те шкафове. Представена е
инструктажна книга, от която не става ясно за каква конкретно работа е
инструктиран ищеца, т.е дали става дума за противопожарна безопасност, във
връзка с управляваното и ползваното МПС или друго. Нещо повече ищеца не е
изпълнявал типичните си трудови задължения като ***р, а му е наредено да
участва в общите работи по освежаване на ***. От свидетелските показания се
установява, че именно такава била практиката при боядисване на мебели и други,
да се ползват стари чаршафи за подложка
за да не се цапат подовете. На практика, по време на инцидента в
коридора, където ставало боядисването, преминавали и представители на
ръководството, но никой не е обърнал внимание и направил бележка за начина на поставяне
на ***те шкафове. Освен това следва да се подчертае, че самия работодател не е положил достатъчно грижа да обезопаси
стъклата на ***те шкафове. Същите били захванати единствено с метални пластинки.
Доказването на грубата небрежност е в тежест на работодателя, който е
релевирал възражение по чл. 201, ал. 2 КТ, но не го е доказал, поради което и
възражението е неоснователно. От друга страна, когато трудовата злополука е
настъпила в резултат на работа с необезопасени машини и съоръжения или без да е
проведен точен инструктаж за технологичните правила и правилата за безопасност
при работа, то поведението на работника не може да бъде окачествено като груба
небрежност, освен когато от обстоятелствата е било несъмнено ясно, че
определени негови действия могат да доведат до злополука, увреждаща здравето му
/виж решение № 60/05.03.2014 г. по гр. д. № 5074/2013 г. на IV г. о. ВКС/.
По възражението за приспадане по
чл. 200, ал. 3 КТ:
Съгласно чл. 200, ал. 3 КТ работодателят дължи обезщетение за разликата
между причинената вреда – неимуществена и имуществена, включително пропуснатата
полза, и обезщетението и/или пенсията по общественото осигуряване.
С отговора на исковата молба ответникът е посочил като възражение, че
работника е получил обезщетение за намалената работостпособност, което съдът
квалифицира като възражение за приспадане от определеното обезщетение на
сумата, представляваща заплатено на ищеца обезщетение по държавно и доброволно
обществено осигуряване.
В тази връзка са събрани писмени доказателства.
Настоящият съдебен състав намира възражението за неоснователно.
Действително текстът на чл. 200, ал. 3 КТ провокира полемики. Налице е обаче
задължителна съдебна практика, че чл. 200 ал. 3 КТ има друго приложение и то е
свързано със задължението на работодателя да обезщети една имуществена вреда
/каквато в случая не се претендира/. Тази вреда се изразява в разликата между
заплащаното преди непозволеното увреждане трудово възнаграждение и отпусната
след това пенсия. В този случай имуществената вреда /пропусната полза/, която
се дължи от работодателя се изразява в разликата между пропуснатото по-високо
възнаграждение и полученото обезщетение за временна нетрудоспособност или
пенсия /решение №492/19.7.2010 г. по гр. д. №1114/2009 г. на ВКС, III г. о., и
решение №548/06.12.2010 г. по гр. д. №1119/2009 г. на ВКС, III г. о./. Приема
се, че вредата трябва да се търси като разлика между трудовото възнаграждение,
което работникът или служителят би получил ако беше здрав и работеше и
полученото обезщетение и/или пенсията по общественото осигуряване, тъй като
само между тези величини има причинно-следствена връзка /така решение № 119 от
12.07.2013 г. по гр. д. № 675/2012 г. на IV г. о. на ВКС/.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди е
ирелевантно обстоятелството дали ищецът е получавал социални помощи или
обезщетения от общественото осигуряване, тъй като те обезщетяват загубен доход,
но не репарират причинени неимуществени вреди. За това и сумата от 2719.23 лева
не следва да се приспадне от определения размер на обезщетението по чл. 200,
ал. 1 КТ.
По претенцията за законна лихва
от датата на настъпване на трудовата злополука: Когато
задължението произтича от непозволено увреждане, длъжникът се смята в забава и
без покана, т.е. той дължи от момента на настъпване на увреждането.
Следователно лихвата като обезщетение при неизпълнение на вземане за
неимуществени вреди, произтичащо от деликт, е дължима от момента на настъпване
на правопораждащия вредите юридически факт – увреждането, а не от момента на
влизане в сила на съдебен акт за определяне размера на обезщетението, т.е. от
момента на изискуемостта на вземането, а не от момента на ликвидността му.
Посочените правила намират субсидиарно приложение и при отговорността на
работодателя за неимуществени вреди, причинени на работника/служителя
вследствие на трудова злополука или професионално заболяване, по силата на
препращащата разпоредба на чл.212 КТ / решение № 217/25.07.2013 г. по гр. д. №
1038/2012 г. на IV г. о. на ВКС/.
Съгласно разпоредбата на чл. 212 КТ, за неуредените въпроси по
имуществената отговорност на предприятието за причиняване на смърт или
увреждане здравето на работник се прилага гражданският закон. По отношение на
дължимото обезщетение за забава при изпълнение на задължението на работодателя
по чл. 200 КТ за обезвреда на настъпили вреди от професионално заболяване или
от трудова злополука, приложими са общите принципи, изразени в чл. 84, ал.3 ЗЗД
и чл. 86 ЗЗД – работодателят, дължащ обезщетение по чл. 200 КТ, изпада в забава
от настъпване на увреждането, резултат от трудова злополука /Решение
№133/26.05.2011 по дело №664/2010 на ВКС, ГК, III г.о, Решение №5 от 02.02.1995
г. по гр. д. № 565/1994 г. на IV на ВС/.
При това положение предявеният иск за сумата в размер на 50 000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания, вследствие на претърпяна трудова злополука от ищеца на 09.08.2017г.
се явява основателен до размер от 30 000 лева. С оглед преждеизложеното и
като законна последица на ищеца следва да се присъди и законната лихва върху
сумата от 30 000 лв. от датата на настъпване на трудовата злополука /09.08.2017г./
до окончателното изплащане на сумата. За разликата над 30 000 лева до
пълния предявен размер, искът ще се отхвърли, като неоснователен.
По такси и разноските:
При този изход на спора разноски се дължат на страните по съразмерност.
От ищеца са претендирани разноски в размер на 2452лв. Съгласно
представения договор за правна помощ ищецът е представляван от адвокат по реда
на чл.38 ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата. Посочения текст на чл. 38 ЗА дава
възможност на адвоката да предоставя безплатна правна помощ, и в случай че
лицето, на което е била предоставена така помощ му бъдат уважени претенциите,
то насрещната страна, която се явява задължена за разноски, следва да бъде
осъдена да заплати възнаграждение за процесуално представителство на адвоката
предоставил безплатната правна помощ, като съдът определя размера на
възнаграждението съобразно Наредба №1/09.07.2004г. В посочената хипотеза е и
съдебната практика по приложимостта на чл. 38 ЗА в случая обективирана в
определение № 528/20.06.2012 г. по ч. т. д. № 195/2012 г. II т. о. ВКС и
определение № 148/13.06.2013 г. по т. д. № 1139/2011 г. II т. о. ВКС. Съгласно
тази практика липсата на изрично уговорен размер на адвокатското
възнагражедение, когато оказаната адвокатска помощ е безплатна, не е основание
за отхвърляне на искането за присъждане на възнаграждение. С оглед на това и
доколкото в договора за правна помощ не е посочен изричен размер на
адвокатското възнаграждение, същият следва да бъде определен в съответствие с
минимума по Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните адвокатски
възнаграждения и съобразно изхода от спора по смисъла на чл.78 ал.1 от ГПК. При
това ответната страна следва да заплати на ищеца разноски за адвокат в размер
на 1232,67лв. По делото е представен акт за регистрация на адвокатското
дружество поело защитата на ищеца по ЗДДС. При присъждане на възнаграждение за
оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие в полза на адвокат, регистриран
по ЗДДС/или
адвокат, преупълномощен по реда на чл. 71, ал. 1
ЗА от регистрирано по ЗДДС адвокатско
дружество, дължимото възнаграждение съгласно чл. 38, ал. 2
ЗА, във вр. с § 2а от ДР на
Наредба № 1/2004 г. следва да включва ДДС (така например създадената
по реда на чл. 274, ал.
3 ГПК практика на ВКС - определение №
306 от 6.06.2017 г. по ч. т. д. № 2559/2016 г., II т. о.). Така,
дължимото адвокатско възнаграждение с начислен ДДС възлиза на 1479,20лв.
Ответникът претендира юрисконсултско възнаграждение. На осн. чл.78 ал.3
от ГПК нему се следва юрисконсултско възнаграждение върху отхвърлената част от
иска, а именно в размер на 810лева.
Ответникът следва да заплати по сметка на ПРС на основание чл. 78, ал.
6 ГПК сумата от 1250лева за държавни такси по съразмерност съобразно уважената
част от исковете /50лв. по иска за имуществени вреди и 1200лв. по иска за
неимуществени/.
Водим от горното, ДОБРИЧКИ РАЙОНЕН СЪД
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА град ДОБРИЧ, *** представлявана от … ***, да заплати
на В.А.В. ЕГН:**********,***, както следва:
-сумата от 436,24лв,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на
трудова злополука на 09.08.2017г./претърпени загуби за закупуване на
медикаменти и лекарства, заплащане на
болничен престой и периодични прегледи/;
-сумата от 30 000лв.
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди /…/, в резултат на
трудова злополука на 09.08.2017г., ведно с обезщетение за забавено плащане на
горната сума в размер на законната лихва върху нея за периода от 09.08.2017г.
до окончателното и плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 200 КТ във вр. с чл. 52 ЗЗД за сумата над 30 000 лв. до пълния предявен размер от 50 000 лв., като
неоснователен.
ОСЪЖДА град ДОБРИЧ, *** представлявана от … ***, да
заплати на ***» със седалище и адрес на управление ***, сумата от 1479,20лв.
адвокатско възнаграждение за предоставена в полза на ищеца В.А.В. ЕГН:**********
безплатна адвокатска помощ по исковото производство по гр. дело № 782/2018г. по
описа на Добрички районен съд, на осн. чл. 38, ал.1, т.2 ЗА.
ОСЪЖДА В.А.В. ЕГН:**********,***
да заплати на град ДОБРИЧ, *** сумата от 810лева юрисконсултско
възнаграждение.
ОСЪЖДА град ДОБРИЧ, *** представлявана от … *** да
заплати по сметка за държавни такси на Добрички районен съд, на основание чл.
78, ал. 6 ГПК, сумата от 1250 лева за държавни такси по предявените искове.
Решението подлежи на обжалване пред Добрички окръжен съд с въззивна
жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия:...................