Мотиви
по НАХД № 79 /2020 г. по описа на Русенския
Районен съд, четвърти наказателен състав
С
постановление от 10.01.2020 г. Русенската Районна
прокуратура е внесла материалите по пр.преписка
№ 3675 / 2018 г. по описа на РРП срещу Л.Й.Ц. с ЕГН ********** за престъпление по чл.131
ал.1 т.4 пр.2 и т.12. вр.чл.130 ал.2 от НК и за освобождаването му от наказателна
отговорност на основание чл.78а от НК .
След преценка на събраните по делото
доказателства съдът приема за установено
от фактическа страна следното:
Обвиняемият Л.Й.Ц. е български
гражданин, с висше образование, неженен, работи, неосъждан.
Обв. Л.Ц.
имал брат – св. С.Ц., съпругата на който – св.К. Я. през месец юни 2018г. открила магазин за
хранителни стоки „Семки и бинбонки“ в град Русе, пл. „Св. Троица“ №15. Магазинът бил изграден и с помощта на обв.Л.Ц., а в него основно работела св.
Я..
Пострадалият
- малолетния В.А.Х. бил ученик в ОУ „Иван Вазов“ в гр. Русе, завършил шести
клас. От 16 юни 2018г. той бил в лятна ваканция, поради което през деня се
срещал със свои приятели, с които се разхождали, играели, посещавали магазини,
вкл. и магазина на св. Я..
На
28.06.2018 г.
пострадалият Х. и приятелите му св. Р.Д.А., св. М.К.И. и
св. Е.Е.Р. ***, на площад „Св. Троица“ в гр. Русе, където имало и много други
деца. Всички те играели, карали тротинетки и също така магазините в близост си
купували различни продукти – дъвки, бонбони, сладки изделия и др. Около обяд
докато св. В. Х. и приятелите му седели
на пейка пред магазина на св. Я., той и св. Е. Р. решили да
отидат до магазин „Семки и бонбонки“, за да си купят дъвки. Тъй като магазинът
бил на самообслужване св. В. Х. си взел една дъвка, сложил я в найлонова
кесийка и отишъл на касата да плати. Тогава св. Я., афектирана от поведението
на други клиенти/деца, които влизали в магазина, държали се шумно, провокативно
и разпилявали стоката, попитала св. Х. защо поставил малка дъвка в плик и след
като платил, отишла до вратата, отворила и затворила рязко след тях. Св. Х. и
св. Р. се върнали при св. И. и св. А. и отново седнали на пейката, а св. Я. се
обадила на съпруга си св. Св. Ц. и му се оплакала от поведението на децата.
По
същото време обв. Л. Ц. бил заедно с брат си св. Св. Ц. и чувайки разговора,
решил да отиде с него до магазина. Когато отишли до магазина и св. Я., която била силно разстроена и афектира от поведението
на децата, се оплакала на съпруга си и обв. Л. Ц..
Въпреки, че не е присъствал, не е видял или чул това, което се твърдяло, без да
провери дали казаното отговаря на истината, без да познава св. В. Х., приемайки
безкритично думите на св. Я., обв. Л. Ц. решил да се саморазправи с него. Ето
защо, когато св. Я. посочила св. В. Х., на 28.06.2018 г.
около 13.20 ч.
в центъра на гр. Русе, на площада пред държавната Опера, където по това време
имало множество хора – по заведенията, на пейките, играещите на площада деца,
обвиняемият се насочил към пострадалия.
Стигайки до пейката на която седял св. Х., обвиняемият демонстративно застанал
зад него, сграбчил го за раменете и го натиснал към пейката. След това стиснал
врата му в сгъвката на лакътя на дясната си ръка, при което св. Х. започнал да
се задушава. В този момент притеснен св.
Р. седнал на съседната пейка, а св. А. застанал до обвиняемия и пострадалия,
прав с тротинетката си, и тогава двамата видели как обвиняемият с лявата си
ръка допрял запалена цигара от лявата страна на врата на пострадалия. Св. Х.
изпитал силна болка от изгаряне и очите му се просълзи. След това все още
стискайки врата му, обвиняемият се навел захапал горната част на лявото му ухо
и започнал да го смуче, казвайки „защо крадеш от магазина за момиченца ли
крадеш, боцкаш ли ги отзад“. Въпреки болката и страха св. В. Х. успял да го
попита защо му смучел ухото, на което обвиняемият отговорил „представи си, че
имам сексуални чувства към теб“, след което го пуснал и заедно със св. Св. Ц.
си тръгнал от там. Макар да не познавал малолетния, не знаел дали той е бил
извършил нещо, въпреки упражненото вече физическо насилие над него пред
неговите приятели и непознати, с което му причинил болка, страдание и унижение,
това се оказало недостатъчно за обвиняемия. Няколко минути след това обв. Л. Ц.,
придружаван от брат си, се върнал и продължил да се разправя с пострадалия
физически - държал се агресивно, ръкомахал, вървял срещу него, като последният
отстъпвал назад му
казал, че го кефи сексуално, а също и че е сексуално сгрешен. Едва когато св. В. Х. казал, че ще се обади
на баща си и в полицията, обв. Л. Ц. отговорил, че не го било страх от полицията,
но след това заедно с брат си св. Св. Х. си тръгнал. Разплакан и унижен
св. В. Х. се прибрал в дома си и изпратил съобщение на майка си св. М.Ц.Х.. Веднага
след инцидента св. Х. и съпругът й отишли в магазин „Семки и бонбонки“, но предвид афектираното им
състояние от разказа на сина им нормален разговор не се получил,
напуснали магазина и подали сигнал в полицията.
Във
връзка с депозираната от св. М. Халджова жалба, проверка по случая извършил
полицейският служител от Първо РУП-Русе – св. А.Р.М. ***, а впоследствие било
образувано настоящото досъдебно производство.
В хода
на разследването била изготвена Съдебномедицинска експертиза, съгласно
заключението, по която пострадалият – малолетният В.А.Х. получил увреждане на
кожата на шията, което можело да бъде резултат от местно действие на висока
температура, да е получено на 28.06.2018г. и по начина описан от пострадалия.
Полученото увреждане се преценявало по медико-биологичния признак „Болка и
страдание“ – лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.2 от НК.
В хода
на разследването била изготвена Комплексна съдебно психиатрична и съдебно
психологична експертиза, съгласно която малолетният В.А.Х. не страдал от
психично заболяване; спрямо календарната му възраст било налице съответствие на
интелектуалната възраст и личностовото развитие; с оглед физическото и психическото
му състояние както към 28.06.2018 г., така и към
датата на освидетелстване е бил в състояние правилно да възприема фактите,
имащи значение за делото и да дава достоверни показания за тях; св. В. Х. не
бил склонен да преувеличава или фантазира
по отношение на факти и обстоятелства от значение за делото; с оглед нормалното
си развитие не се нуждаел от провеждане на лечение или терапия.
В хода
на разследването била изготвена техническа експертиза на оптичен носител,
съдържащ видео-записи от камера за наблюдение и съгласно заключението по която,
в записите били фиксирани кадри със събития представляващи предмет на
разследването.
По
делото била приложена медицинска документация във връзка с оказаната на св. В. Х.
медицинска помощ.
Разпитан
в качеството на обвиняем на досъдебното
производство обв. Ц. се възползвал от правото си по чл. 55 ал.1 от НПК и
отказал да дава обяснения.
Така установената и изложена по делото
фактическа обстановка се подкрепя от събрания и проверен по делото
доказателствен материал – доказателства от гласни доказателствени средства –
обясненията на обвиняемия Л.Ц., показанията на
свидетелите В.А.Х., М.Ц.Х., Р.Д.А., М.К.И., К.С.Я., С.Й.Ц., Е.Е.Р. и А.Р.М.,
съдебномедицинска експертиза, КСППЕ, техническа експертиза, от писмени
доказателствени средства – копие от амбулаторен лист, справка за съдимост,
биографична справка, декларация за семейно и материално положение и имотно
състояние, протоколи за следствените действия.
Въз основа на така изложената фактическа обстановка съдът
прави следните правни изводи :
От
обективна страна обв. Л.Ц. е осъществил състава
на престъплението по чл.131, ал.1, т.4, пр.2 и т.12, пр.1 вр. чл.130, ал. 2 от НК, тъй като на 28.06.2018 г. в гр. Русе, на пл. „Св. Троица“ по
хулигански подбуди е причинил на малолетното лице В.А.Х. ЕГН **********, р. на *** г.,
на 13 години, лека телесна повреда, изразяваща се в увреждане на кожата на
шията, довело до болка и страдание.
Доказателствата за това са безспорни и безпротиворечиви.
На първо място се съдържат в обясненията на обвиняемия, дадени в съдебно
заседание, като видно от тях той от една страна фактически признава вината си,
а от друга не е със съзнание, че е сторил нещо нередно. В тези обяснения той отрича да е отправял към
пострадалия каквито и да е реплики със сексуално съдържание, да го е осмуквал
по ухото, а що по – малко да го е горил с цигара. Прави впечатление от
обясненията на обв. Ц., че интензитета на причинената принуда по отношение на
пострадалото дете той отдава единствено на причина, че сякаш по-скоро той е в
положение на нападнат и действията му са продиктувани от едва ли не съображения
за неизбежна отбрана: “Момчето започна да нервничи, да ръкомаха и да буйства и
тогава го хванах с две ръце, за да не си посягаме и т.н.“, показанията му на
л.18 от пр. за с.з. от 13.02.2020 г. Тези мотиви за подобно поведение не държат
никаква сметка за обстоятелството, че това е нормална и естествена защитна
реакция на всеки човек, особено нападнат съвсем неочаквано и в гръб за него. Обв.
Ц. не отрича, че се е насочил към пострадалото дете , което му е показано от
св.Я. и го е „хванал за раменете, за да не хукне нанякъде“, като се премълчава
много същественото обстоятелство, че това е станало в гръб и напълно неочаквано
за него. Съдът намира, че целта на обв. Ц. е била да въздаде някаква форма на
правосъдие и в известен смисъл да възстанови чувството за справедливост на
неговата родственица св. Я..
Изключително съществено за преценката доколко е налице престъплението
хулиганство от обективна страна е обстоятелството, че по делото няма никакви
доказателства, освен твърденията на св. Я. св. Х. да се е държал по непристоен
начин в магазина и,вкл. и да краде т.е. обв. Ц. не може да претендира и за
личен мотив, най малко, защото той няма никакви възприятия от поведението му, а
от друга страна напълно безкритично и се и е предоверил. По същите причини не
могат да се правят никакви изводи в полза на обв. Ц., съответно във вреда на
пострадалото дете обстоятелството, че след извършеното по отношение на него в знак
на безсилие той си е скъсал фланелката и захвърлил върху дърво. Вещите лица по
комплексната СППЕ в съдебно заседание изрично заявяват, че децата в безсилието
си могат да реагират гневно и раздразнително, което не води до извода, че
детето е агресивна личност; детето в безсилието си и притиснато от
обстоятелствата,както в случая, изплашено и тревожно реагира по този начин,
защото е типично за възрастта, т.е. не е налице атипична реакция. Съдът намира,
че изрично следва да отбележи, че дори и да се приемат за верни показанията на
св. Я., че децата в магазина и по - конкретно свидетелите В.Х., М.И., Р.А. и Е.Р.
са се държали по описания от нея начин, което съдът не споделя, то начинът по
който обв. Ц. е решил да ги санкционира в случая в лицето на св. В.Х.,
съответно да не допусне в бъдеще подобно поведение в магазина е недопустим и се
изразява в извършване на престъпление. При въпроса за кредитиране или не на
показанията на непълнолетните свидетели съдът отчита обстоятелството, че същите
са приятели с пострадалия, но това не е самостоятелна пречка на същите да им
бъде дадена вяра изцяло. Това е така, защото показанията им са логични,
последователни и съответстващи на другите
събрани по делото доказателства, вкл. и до голяма степен на обясненията
на обв. Ц.. Следва да се има предвид и това, че непълнолетните свидетели са
били на много близко разстояние от постр. Х. и са възприели изключително
детайлно и подробно развилата се ситуация. Не на последно място по значение е
това, че и в двете фази на процеса показанията им са с еднаква насоченост, вкл.
и до съществени детайли от поведението и репликите на обвиняемия. В своите
показания пострадалия Х. подробно описва поведението на обв. Ц., вкл. и
полученото изгаряне: „Също така ме изгори с цигара от лявата страна“,
показанията на му на л.76 от пр. за с.з. от 11.06.2020 г. От своя страна св. Р.А.
заявява: “Докато душеше В., мъжът си изгаси цигарата във врата му и му ближеше
ушите и му каза, че го харесва сексуално“, показанията му на л.80 от пр. за
с.з. от 11.06.2020 г. От показанията на св. Е.Р. на досъдебното производство се
установява напълно идентична последователност в действията на обв. Ц. по
отношение на пострадалия Х.. Показанията на тези свидетели се потвърждават и от
заключението на СМЕ, видно от което по шията на св. Х. действително има следи
от прогаряне от цигара, което му е причинило болка и страдание.
Съдът не кредитира по никакъв начин показанията на св.С.Ц.,
брат на обв. Ц., тъй като същият е изцяло заинтересован и пристрастен от изхода
на делото, целейки изцяло да оневини
брат си.
Изпълнителното
деяние на престъплението се квалифицира по чл.131, ал.1, т.12, пр.1 от НК –
причиняване на лека телесна повреда по „хулигански подбуди“, т.к. с извършеното
деяние едновременно с пряко целеният резултат – причиняване на лека телесна
повреда при пряк умисъл е настъпил и допълнително целеният резултат.
Също при пряк умисъл – обвиняемият засегнал в груба форма
обществените порядки, като пренебрегнал
нормите на морала и човешката личност на пострадалото лице. Това е така, защото същият е съзнавал, че извършва
престъплението на оживено място, в центъра на града, в светлата част на
денонощието и най-вече е съзнавал, че е наблюдаван от множество деца, които също е
смятал за отговорни за поведението им в магазина, съответно за психическото
състояние на св.К.Я. на които посредством произволно избрания пострадал Х. е
решил да им „даде урок“, съответно да престанат с подобно поведение в бъдеще.
Именно по този начин с действията си – нападайки го в
гръб, стискайки го с лакът през врата и раменете, и допирайки запалена цигара
до врата му, говорейки му нецензурни думи и смучейки го по ухото той грубо нарушил обществения ред и
изразил
явно неуважение към обществото и към личността на пострадалия.
От
субективна страна престъплението е извършено с пряк умисъл.
Същият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите
общественоопасни последици и е искал настъпването на тези последици.
Обвиняемият напълно съзнателно нападнал пострадалия, за да се саморазправи с
него и за да му причини телесна повреда в резултат на което му причинил увреждане
на кожата
на шията. С това си поведение обвиняемият целял да изрази явното си неуважение
към обществото, своето пренебрежение към обществените правила, нормите на
морала и човешката личност, което той постигнал.
По
отношение на обвиняемия Л.Ц. са налице
законовите предпоставки за освобождаването му от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание по чл.78а от НК, както следва :
1. Към
момента на извършване на престъплението обвиняемото лице е било пълнолетно.
2. За
извършеното от него умишлено престъпление законът предвижда наказание лишаване
от свобода за срок до 3 години – лишаване от свобода до три години.
3. Към
момента на извършване на деянието обвиняемото лице не е осъждано за
престъпление от общ характер.
4. Към
момента на извършване на престъплението не е освобождавано от наказателна
отговорност по реда на Глава VІІІ, Раздел ІV от НК.
5. От
престъплението няма причинени имуществени вреди, които да подлежат на
възстановяване.
6. С
деянието не са причинени тежка телесна повреда или смърт, нито са налице
множество престъпления. Деецът не е извършил престъплението при квалифициращо
обстоятелство „в пияно състояние” или след употреба на наркотични вещества или
техни аналози, както и при множество престъпления, както и престъплението не е
извършено спрямо орган на власт при или по повод изпълнение на службата му.
Въз основа на изложеното съдът намира, че
обв. Ц. следва да бъде признат за виновен и да му се наложи административно наказание
глоба.
При индивидуализацията на
административното наказание съдът
отчита, като отегчаващи
отговорността обстоятелства наличието на два квалифициращи признака на
престъплението – деянието е извършено по отношение на малолетно лице и по
хулигански подбуди. Не могат да не бъдат отчетени, като отегчаващи
отговорността обстоятелства и действията и думите на обв. Ц. към пострадалото
дете, съдържащи откровено сексуални намеци, съпроводени с действия, които
трудно могат да бъдат диференцирани от блудствени такива, в разрез със
становището на прокуратурата в тази насока. Като отегчаващо отговорността
обстоятелство следва да бъде отчетено и това, че деянието е извършено пред
много свидетели предвид времето и мястото на извършването му – светлата част на
денонощието в центъра на гр.Русе. Отделно от това обв. Ц. е реализирал възмездие по отношение на лице за
което по никакъв начин не се събраха доказателства в магазина да се е държал по
начина, описан от св.К.Я., т.е. мотив за поведението на дееца не може да се
търси в това на пострадалия. Целта на обв. Ц. очевидно е била останалите деца,
възприемайки поведението му по отношение на пострадалия да преустановят за в
бъдеще подобно поведение в магазина на св. Я., т.е. същият реализирайки
собствено правосъдие се е опитал да постигне и генерална превенция. Като
смекчаващи отговорността обстоятелства съдът отчита добрите характеристични
данни на обв. Ц.. Съдът, като отчита баланса на смекчаващите и отегчаващите
отговорността обстоятелства и факта, че дори не е налице съвсем формално
съжаление за стореното, а по-скоро убеждение, че в случая е постъпил съвсем
правилно намира, че следва да бъде определено наказание към средата на
предвиденото в закона, а именно глоба в размер на 3 000 лв. Така определеното
наказание в най-голяма степен би постигнало целите по чл.12 от ЗАНН и най-вече личната превенция. С изтърпяването
на това наказание обв. Ц. ще има възможност също така да преосмисли поведението
си с оглед спазване на установените порядки за поведение в обществото.
Обв.
Ц. следва да заплати разноските по делото.
Мотивиран
така, съдът постанови решението си.
Районен
съдия: