Решение по дело №511/2019 на Окръжен съд - Хасково

Номер на акта: 121
Дата: 11 септември 2019 г. (в сила от 11 септември 2019 г.)
Съдия: Милена Петева
Дело: 20195600200511
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 5 септември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е   № 121

 

гр.Хасково 11.09.2019 г.

 

Хасковският окръжен съд………………………...наказателна колегия В открито заседание на трети юли през две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ : Милена Петева                    

                                                   ЧЛЕНОВЕ : 1.Боряна Бончева

                                                                           2.Мария Иванова-Георгиева

При секретаря Веселена Караславова……………………..………….и с участието на Прокурора Цвета Пазаитова…..……., като изслуша докладваното от Председателя……………………ЧНД № 511…. по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

          Производството е по чл. 17 от Закона за екстрадицията и европейската заповед за арест /ЗЕЕЗА/ във връзка с чл. 16 от Европейската конвенция за екстрадиция /ЕКЕ/.

         Образувано е по искане на прокурора от Окръжна прокуратура – Хасково, към което е приложена молбата на съдебните власти на Р.М. за екстрадиране на лицето В.Т. /М./-V.T.М./, гражданин на Р.М. и на Р.Р.. В искането се твърди, че молещата държава е изпълнила всички  изисквания на чл.12 от ЕКЕ и чл.9 от ЗЕЕЗА. Към молбата за екстрадиция били приложени копия от валидни заповеди за задържане, издадени от Централния съд в гр.К. по дело № 14-18/15, както и от постановление на Прокурор от Генералната прокуратура в К., с което по наказателно дело под № ********** против В.Т. било повдигнато обвинение за престъпление по чл.165 параграф 2 букви „б“ и „г“ от Наказателния кодекс на Р.М.. В искането се посочва още, че молбата за екстрадиция съдържала пълно описание на престъплението, предмет на образуваното наказателно производство, като предвиденото наказание за това престъпление било не по-малко от една година лишаване от свобода, а именно: „лишаване от свобода за срок от седем до петнадесет години“. Преписката съдържала и копия от приложимите разпоредби от ******я наказателен закон, като сред тях липсвало извлечение от разпоредбите, уреждащи въпроса за давността. Било изпълнено и условието за двойна наказуемост на описаните в молбата престъпления, доколкото изложението сочело, че се касае за деяния, съставомерни по чл.159а от НК на Република България, наказуеми с лишаване от свобода от две до осем години.  Молбата за екстрадиция била предадена по надлежния ред – до Министъра на правосъдието на Република България, като тя постъпила в рамките на определения 40-дневен срок на постановеното от съда временно задържане. В същото време молбата изхождала от компетентен орган на молещата държава, а съответствието й с изискванията в чл.12 от ЕКЕ сочели на необходимостта отправеното с нея искане да бъде разгледано от съда. С оглед на това прокурорът моли за допускане на заявената в молбата екстрадиция.

В съдебното заседание прокурорът от Окръжна прокуратура-Хасково поддържа своето становище, както и изложените в сезиращия съда документ съображения за редовност на молбата за екстрадиция и липсата на основания за прекратяване на производството или за отказ да бъде удовлетворена постъпилата молба от съдебните власти на Р.М..

 

В съдебно заседание поисканото лице заявява съгласие за незабавна екстрадиция след информиране за последиците от това изявление и потвърждаването му чрез положения подпис в съдебния протокол, в който съгласието беше вписано.     

Защитникът на поисканото за екстрадиция лице също не оспорва искането, като подкрепя становището на своята доверителка и потвърждава информираността й относно последиците от даденото съгласие за незабавна екстрадиция.

Съдът, след преглед на събраните по делото доказателства, констатира следното:

Производството е образувано по искане на прокурора от Окръжна прокуратура-Хасково, направено въз основа на преписка, образувана пред Върховната касационна прокуратура по реда на чл.14 ал.1 от ЗЕЕЗА. Към тази преписка са приложени всички документи, описани в чл.9 ал.1 от ЗЕЕЗА. На първо място преписката съдържа официална молба от съдебните власти на Р.М. за екстрадиция на лицето В.Т. /V.K./, родена на *** ***, Р.М.. Според молбата екстрадицията на лицето се иска с цел реализиране на предприето спрямо него наказателно преследване в молещата държава и издадени в тази връзка Постановление за задържане от 06.02.2015 г. и Заповед за задържане от същата дата, издадени от Централния съд на гр.К. по дело 14-18/15, видно от които спрямо В.Т. е бил постановен предварителен арест за срок от 30 дни, считано от датата на нейното задържане.  Решението за предварителен арест е мотивирано с образуваното досъдебно производство под № **********, по което срещу Т. било повдигнато обвинение за престъпление по чл.165 параграф 2 букви „б4 и „г“ от Наказателния кодекс на Р.М., както и с обстоятелството, че органът на досъдебното производство бил положил всички усилия да установи местонахождението на обвиняемата, а след като не успял да стори това, можело основателно да се предполага, че тя се укрива от последиците на наказателния процес.  

 В молбата е декларирано, че престъпленията, за разследването на които екстрадицията се иска, нямат политически или военен характер, както и че Т. не е преследвана поради своите раса, религия, пол, националност или политически убеждения. Заявено е също, че на обвиняемата ще бъдат предоставени всички гарантиращи правата й възможности, регламентирани както във вътрешното право на молещата страна, така и в международните актове, които Р.М. е приела. Формулирана е и декларация относно спазване на принципа на особеността чрез изразената готовност за предприемане на наказателно преследване за престъпления, различни от описаните в молбата за екстрадиция, само при изрично съгласие от страна на изпълняващата държава. Заявено е, че поисканата за екстрадиция няма да бъде подлагана на изтезания, нечовешко или унизително отношение. Искането за екстрадиция е аргументирано с получените от съдебните власти на Р.М. данни, че Т. е била задържана на територията на Република България.

Към молбата са приложени  копия от постановлението и заповедта за задържане, издадени на 06.02.2015 година от центлания съд на К., както и копие от Постановление на прокурора от Главната прокуратура, секция „Трафик на хора“, с което Т. е било привлечена към наказателна отговорност за горепосоченото престъпление и по силата на което тя е придобила качеството на обвиняема в образуваното наказателно производство. В съобразителната част на последния от тези актове  е прието, че Т. е обвинена в извършване на две престъпления – първото, осъществено на 06.08.2009 година, а второто на 04.09.2009 година, като и в двата случая престъпната дейност се изразява в това, че тя в съучастие с неустановена по делото лице от *****произход е организирала и спомогнала две лица от женски пол да напуснат М.и да отпътуват за Т. под предлог, че ще им бъде осигурена работа, а след пристигането им в Т. и чрез използване на уязвимото им социално положение от тези лица са били отнети личните им документи с цел препятстване напускането на страната и последвала със знанието на обвиняемата сексуална експлоатация. Съгласно акта за привличане към наказателна отговорност престъплението е квалифицирано като съставомерно по чл.165 параграф 2 точки “б“ и б“г“ от наказателния закон на Р.М.. Извлечения от тези законови текстове, съдържащи елементите от престъпния състав, са приложени към молбата за екстрадиция. Копие от нормите, уреждащи давността не се предоставя, но извършената от съда служебна проверка в текста на Наказателния закон на Р.М. установява, че давностните срокове са нормативно уредени в разпоредбата на чл.60 от същия закон, като тяхната продължителност е съобразно тежестта /вида/ на престъплението. Регламентацията на видовете престъпления пък се съдържа в нормата на чл.16 от закона, според която престъпленията, за които законът предвижда наказание повече от пет и до дванадесет години включително /какъвто е разглежданият случай/, се считат за тежки, а за тях съгласно чл.60 ал.1 давността за наказателно преследване се равнява на 15 години, считано от датата на тяхното извършване. В тази връзка се констатира, че в случая давността според националния закон на молещата държава ще изтече на 09.09.2024 година.  

При така описаната фактическа обстановка съдът счита, че в случая са налице предпоставките за допускане екстрадицията на исканото от молещата държава лице. Както вече се посочи, молбата за екстрадиция съдържа всички реквизити, посочени в чл.9 ал.2 от ЗЕЕЗА /съответно чл.12 от ЕКЕ/. Не се констатират основания за недопустимост на екстрадицията поради гражданнство, имунитет, предоставяне на убежище или наказателна неотговорност съгласно националното ни законодателство. На следващо място - описаните в молбата за екстрадиция деяния представляват престъпления, както по закона на молещата държава, така и по Наказателния кодекс на Република България. Представените с молбата извлечения от Наказателния кодекс на Р.М. установяват наказуемостта на деянията, за които против Т. е предприето наказателно преследване, като предвидените за тях санкции са: „лишаване от свобода от седем до петнадесет години“.  Фактическото изложение на инкриминираното поведение сочи, че то представлява престъпление и съгласно Наказателния кодекс на Република България, защото  изпълнява обективните и субективни признаци на престъпния състав по чл.159а ал.1 от НК – набиране, транспортиране, укриване и приемане на отделни лица или група от лица с цел те да бъдат използвани за развратни действия или да бъдат държани в принудително подчинение независимо от съгласието им. Наказанията, предвидени за това престъпление според Наказателния кодекс на Република България са „лишаване от свобода за срок от две до осем години и глоба от три до дванадесет хиляди лева“. Така предвидените наказания според националния ни закон и закона на молещата държава обуславят от една страна наличието на изискващия се съгласно чл.5 ал.1 от ЗЕЕЗА санкционен минимум, а от друга кореспондират с давността за наказателното им преследване съгласно приложимите разпоредби в двете държави.  Според Наказателния кодекс на Република България възможността за наказателно преследване се погасява след изтичането на десет години /чл.80  ал.1 т.3 от НК/, а с оглед правилото в  чл.81 ал.3 от НК, в случай на спиране или прекъсване на давността, давностния срок се равнява на петнадесет години, считано от момента на довършване на престъплението. В случая давността за наказателното преследване категорично е била прекъсната с образуването на наказателния процес и повдигането на обвинението против Т., поради което следва да се приеме, че погасяващият възможността за наказателно преследване период ще изтече през септември 2024 година, т.е. към настоящия момент той все още не е изтекъл.  Това, в съчетание с нормативната уредба на молещата държава относно давността, сочи отсъствие на посочените в чл.7 от ЗЕЕЗА /чл.3 и чл.10 от ЕКЕ/ пречки за екстрадиция.     

 Освен липсата на изтекла давност за реализиране на наказателната отговорност, няма основание да се приеме, че в случая са налице някои от основанията, посочени в чл.7 от ЗЕЕЗА /чл.3 от ЕКЕ/, обосноваващи отхвърляне на молбата за екстрадиция.  Деянието, за което се иска предаването на Т., няма политически или военен характер, а от друга страна по делото не бяха събрани каквито и да е доказателства, че лицето би било подложено на преследване поради раса, религия, гражданство, етнос или религиозни убеждения. Налице е  декларация от страна на молещата държава, че в хода на наказателния процес тя ще се придържа към международните стандарти, охраняващи правото на защита и ще съблюдава спазването на специалния принцип по чл.14 от ЕКЕ, като при разкриване и на други извършени от лицето престъпления ще поиска изричното съгласие на изпълняващата държава преди да предприеме наказателно преследване за тях или предаването на екстрадираната на трета страна. Декларирано е още, че ще бъдат обезпечени процесуалните права на екстрадираната, а също и прилагането на стандартите, уредени в ЕКЗПЧОС, без да бъдат прилагани мерки, причиняващи изтезание, нечовешко или унизително за личността отношение. В този смисъл следва да се очаква, че не съществува риск положението на екстрадираната да бъде утежнено поради раса, религия, гражданство, етническа принадлежност или политически убеждения, както и че в предстоящото наказателно производство ще бъдат накърнени правата й и най-вече правото на справедлив процес, а изпълнението на евентуално наказанието, свързано с лишаване от свобода, ще бъде в съответствие с общоприетите пенетенциарни правила без заплаха от насилие, изтезание, жестокост и нечовешко или унизително отношение.

 За престъплението, в чието извършване Т. е обвинена, не е провеждано наказателно преследване в Република България и не е постановявана присъда. Законодателството на молещата държава не предвижда смъртно наказание, поради което представяне на предвидените в чл.9 ал.3 т.5 от ЗЕЕЗА гаранции не е необходимо. Не се откриват и някои от посочените в чл.8 от ЗЕЕЗА относителни основания за отказ да бъде уважена молбата за екстрадиция: престъплението не е подсъдно на българския съд и в Република България не е било образувано и прекратено наказателно производство за него; същото не е извършено извън територията на молещата държава. По повод последното следва да се посочи, че макар последиците от престъпната дейност да са настъпили в територията на друга държава, то съгласно описаното в прокурорския акт инкриминираната дейност е била реализирана от Т. на територията на молещата държава, а настъпването на съставомерния резултат  извън нейните граници е обусловен от самия характер на престъплението и дефинитивно съдържащия се в него трансграничен елемент.

Не са налице и основания за отлагане на екстрадицията или за временна екстрадиция – чл.18 от ЗЕЕЗА.

 

 С оглед на изложените съображения, съдът счита, че молбата за екстрадиция на лицето В.Т.  е основателна и следва да бъде уважена. По отношение на същото лице следва да бъде постановена  мярка “задържане под стража” до окончателното приключване на екстрадиционното производство чрез фактическото предаване на молещата държава.

Водим от горното и на основание чл. 17 ал.7 от ЗЕЕЗА, съдът

 

                                         Р    Е    Ш   И :

 

           По молбата на Главната прокуратура на Р.М.  от 21.08.2019 година до Министерството на правосъдието на Република България: ДОПУСКА екстрадиция  на лицето В.Т. /V.Т./, родена на *** ***, Р.М., гражданин на Р.М. и на Р.Р. /носеща още имената V.M./, притежаваща ****** паспорт с № ****** г. и ****** паспорт с № ****** г., в молещата държава Р.М. за реализиране на наказателно производство за престъпления по чл.165 параграф 2 точки „б“ и „г“ от Наказателния кодекс на Р.М., извършени през месец август и септември на 2009 година.             

           ВЗЕМА по отношение на В.Т. /V.Т./, родена на *** ***, Р.М., гражданин на Р.М. и на Р.Р. /носеща още имената V.M./ мярка за неотклонение ”задържане под стража” до окончателното приключване на екстрадиционното производство чрез фактическото предаване на лицето.

           Решението не подлежи на обжалване.

           Препис от решението незабавно да се изпрати  на Министъра на правосъдието за уведомяване на молещата държава Р.М. и на Върховна касационна прокуратура на Република България за издаване на постановление за изпълнение на екстрадицията.

 

 

            Председател:                                Членове: 1.                       2.