РЕШЕНИЕ №
гр.
Д., 14.02.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Д. районен съд, Гражданска колегия, двадесет и първи състав, в открито съдебно заседание,
проведено на първи февруари две хиляди и осемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИРОСЛАВА НЕДЕЛЧЕВА
при
участието на секретаря С.Б. сложи за разглеждане гр. дело №3511 по описа за 2017
г. на ДРС, докладвано от районния съдия, и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на Глава „ХVІІІ-та” от ГПК.
Образувано
е по искова молба, подадена от Д.И.А.,
ЕГН **********,***, чрез упълномощения адвокат П.Г. от ДАК, със съдебен адрес:***
срещу „Водоснабдяване и канализация Д.”
АД, ЕИК**, представлявано от изп. директор ** Т.Г., със седалище и адрес на
управление: гр.Д., бул. ”**” №**. Исковете черпят правното си основание от разпоредбата
на чл.344 ал.1, т.1 и т.2 от КТ – ищецът
моли да бъде отменена Заповед №**/24.07.2017г. на изп. директор на ответното
дружество, с която е прекратено трудовото му правоотношение на осн. чл.328,
ал.1, т.2 , предл. второ от КТ и да бъде възстановен на предишната си работа и
длъжност като „**” във „**” АД. В условията на евентуалност, ако съдът
приеме, че заповедта е законосъобразна и не възстанови ищеца на работа, то на
осн. чл.222, ал.1 от КТ, да осъди ответника да заплати на А. сума в размер на
450.00 лв., представляваща разликата между дължимото обезщетение от 1365.00
лв., определено съгл. БКТД от 2016г. до начисленото и заплатено БТВ от 910.00
лв., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба
до окончателното изплащане.
В исковата молба са изложени следните обстоятелства:
ищецът работил като „**” във „**” при Централно управление в ответното
дружество от 01.10.2010г. до 24.07.2017г. по безсрочен трудов договор. Със
заповед №**/24.07.2017г. на изп. директор на „**” ЕООД трудовото му
правоотношение било прекратено на осн. чл.328, ал.1, т.2, предл. ІІ от КТ,
считано от 24.07.2017г. – датата на връчване на заповедта, /същата е връчена
при отказ в присъствие на двама свидетели/. В заповедта е посочено, че на
работника следва да му се изплатят обезщетения по чл.224, ал1 от КТ за
неизползван годишен отпуск за времето от 01.01.2017г. до датата на връчване на
заповедта, т.е. в размер на 11 работни
дни, както и обезщетение по чл.220, ал.1
от КТ за неспазено предизвестие и по чл.222, ал.1 от КТ в размер на БТВ
за времето, през което е останал без работа, но за не повече от 1 месец, след
представяне на трудова книжка и попълване на декларация в отдел „**”.
На 07.08.2017г. на ищеца му е бил връчен препис от
заповедта.
Д. И. се регистрирал в Бюрото по труда-гр.Д. на
27.08.2017г., като ***, но към момента на подаване на исковата молба бил ***. С
Разпореждане от 10.08.2017г. на ТП на НОИ гр.Д. на ищеца му е отпуснато
обезщетение за безработица, считано от 24.08.2017г. до 23.05.2018г. в размер на
23.58 лв. дневно.
Ищецът счита,
че горецитираната заповед е незаконосъобразна и уволнението и незаконно, поради
следните съображения:
- към момента на прекратяване на трудовото му
правоотношение е имало 5 служители **, като само ищецът е бил съкратен,
въпреки, че е имал колеги с по-малък стаж от неговия на тази длъжност, А.
притежавал нужния ** ценз за заемане на длъжността, нямал **наказания, извършил
най-много ** от всички останали ** в дружеството. Ищецът твърди, че ответникът
не е извършил необходимия подбор по чл.329, ал.1 от КТ и чл.75, ал.1 от БКТД
от 27.04.2016г., а ако такъв е бил извършен, той не е бил
съобразно критериите по чл.329, ал.1 от КТ и чл.75, ал.1 от БКТД.
- ищецът е бил ** на СО „П.” в предприятието и се е
ползвал с предварителната закрила на чл.333, ал.4 от КТ във вр. с чл.77 от БКТД
от 2016г. /действащ към момента на прекратяване на трудовото му правоотношение/.
Предвид гореизложеното, ищецът моли съдът да отмени
атакуваната заповед като незаконосъобразна и да бъде възстановен на предишната
си длъжност в ответното дружество.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът е депозирал
писмен отговор, с който твърди, че исковете са недопустими, тъй-като исковата
молба е подадена след двумесечния срок по чл.358, ал.1, т.2 от КТ, респ. е
оспорил исковете и е изразил становище, касателно тяхната неоснователност.
Твърди, че прекратяването на трудовото правоотношение е извършено
законосъобразно, при спазване на предвидената в КТ процедура. В дружеството е
било прието ново щатно разписание, като броя на работните места за длъжността „**”
е бил намален с едно. Бил е извършен подбор измежду служителите, заемащи тази
длъжност, съобразно резултатите и становището на назначената комисия, било
взето решение да се съкрати именно ищеца.
След това било взето съгласие от СС на КТ „П.” в
предприятието за прекратяване на трудовия договор на А. и на проведено
заседание на синдикалната организация било взето решение да се даде такова
съгласие.
Ответникът връчил на служителя Д. И. искане да посочи
дали *** по Наредба №5, при които * ползват закрила по смисъла на чл.333 от КТ,
но ищецът не отговорил на направеното искане.
Предвид изложеното, ответникът моли за отхвърляне на
исковете. Претендира сторените съдебни разноски.
Д. районен
съд, като взе предвид доводите и възраженията на страните по делото, и след
преценка на събраните доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност намира за установено от фактическа страна
следното:
От приетите писмени
доказателства по делото, се установява, че: На 27.09.2010г. между Д.А. и ответното дружество е бил
сключен трудов договор №** /л.54/ на осн. чл.67, ал.1, т.1 вр. с чл.70, ал.1 от КТ, по силата на който от 01.10.2010г., ищецът заемал в дружеството длъжността
„**” в отдел „**” към ЦУ при месечно основно трудово възнаграждение 550.00 лв.
на пълен работен ден. До датата на прекратяване на трудовото му правоотношение
/24.07.2017г./, Д. И. е изпълнявал без прекъсване само тази длъжност.
Към 03.05.2017г. в дружеството
имало открити пете щатни бройки за
длъжност „**”. На 10.07.2017г. била издадена заповед №**** на изп. директор на
"** Д." АД /л.99-101/ за промяна в длъжностното разписание в
дружеството чрез съкращаване на 3 бройки "**” при ЦУ с код по НКП ** /т.10
и т.11 от заповедта/ и трансформиране на 1 бройка "**” при ЦУ с код по НКП
**в 1 щатна бройка „**” с код по НКП **т.12/. На 10.07.2017г. със Заповед №**-**
/л.85/ и Заповед №**-**/13.07.2017г. /л.87/ е сформирана комисия за изготвяне
на критерии за подбор на персонала в ответното дружество в съответствие с
чл.329 от КТ, които критерии да се предложат на изп. директор за утвърждаване,
както и да проведе подбор до 14.07.2017г. и да излезе с предложение за съкращаване
на * и служителите, чиито щатове се съкращават, при спазване на нормите на КТ. Комисията е била в състав: председател –П.И. П.
– **, членове: М. С.Н. – **, П. И. П. – ** и Г. Г. Х. - **. С Решение №**/13.07.2017г.
/л.82-83/, комисията е определила тежестите на отделните показатели, включени в
критериите за оценка на служителите в процедурата за подбор /л.84 – Приложение
№1, зададено в табличен вид/, а именно: 1. "квалификация" с оценка от
0 до 5 т. с включени подточки – 1.1. за образователна степен , свързана със
заеманата длъжност, 1.2 за допълнителна квалификация, свързана със заеманата
длъжност и 1.3 - професионален опит и 2. „Показатели за изпълнение на преките
служебни задължения” с подточки – 2.1. „спазване на изискванията на КТ” и 2.2
„дисциплинарно минало”, като всеки един от членовете на комисията следвало да
постави оценка по сътоветния критерии и в таблица да се отрази средонаритметичния
резултат. Оценките за изпълнение на трудовите задължения следвало да бъдат
извършени след даване на писмени мнения на преките началници на * и
служителите. Върху така изготвеното решение от 13.07.2017г. на комисията, с
което са били приети критериите има положена положителна резолюция „Да” и
подпис, който не е ясно чий е. В самото решение на стр.2-ра, в последното
изречение е посочено, следното: „настоящото решение следва да се внесе пред
изп. директор на дружеството за одобрение”, но като се има предвид, че ищецът
не е оспорил именно този документ и не е навел твърдения, че критериите,
предложени от комисията не са одобрени от изп. директор, то съдът презюмира, че
положителната резолюция върху решението е на изп. директор и че последният е
одобрил критериите, по които е бил извършван подбора. На същата дата на която
са били приети критериите - 13.07.2017г. е било проведено и заседание на
комисията, която след разглеждане на трудовите досиета на трима служители
заемащи длъжността "**” в ЦУ /следва да се отбележи, че от направения
подбор между тримата служители – Д. А., Д. А.и И.К., само първият /ищецът/ е
бил на длъжност **, останалите са заемали други длъжности – „**” и „**”, поради
което е фактологически невярно отразеното в протокола на комисията, че подбор е
бил извършван измежду тримата души, заемащи длъжността ** в ЦУ на ответното
дружество/ и след постъпило писмено мнение на прекия началник /л.90/, в което
не е отразено името и длъжността на началника и остава неясно кой е дал
мнението /има само положен подпис и нищо повече/ е изготвила протокол за извършения подбор по
реда на чл.329 от КТ /л.89/, като е поставила следните оценки по горепосочените
критерии: на Д.А. - 81 3т., на Д. А.–
83т., на И.К.– 86т. Така, въз основа на резултатите, комисията е предложила да
бъдат съкратени служителите Д.И.А. и Д.И. А..
На 14.07.2017г. било поискано съгласие от СС на КТ "П." при „**
Д.” АД /л.75/ за прекратяване на трудовия договор на Д. А., което било дадено
писмено на 14.07.2017г. /л.76/ На същата дата 14.07.2017г. на служителя е бил поканен
да представи документи за наличието на ** и дали попада под **на чл.333 от КТ
/л.77/, като искането до Д. И. му е било връчено на 17.07.2017г. В дадения му
еднодневен срок от работодателя, А. не е отговорил дали **от някоя от
изброените ** по Наредба №5 на МНЗ от 1987г.
На 24.07.2017г. трудовият договор на ищеца бил прекратен със заповед №**/24.07.2017г.
на изп. директор на „Водоснабдяване
и канализация Д.” АД, поради съкращаване на щата. Д. А. е упражнил в
законоустановения двумесечен срок по смисъла на чл.358, ал.1, т.2 от КТ правото
си да обжалва горепосочената заповед по съдебен ред /исковата молба е подадена
на 25.09.2017г., понеделник в ДРС, т.е. в последния ден преди изтичане на
горепосочения срок/, с оглед на което исковете са процесуално допустими и и подлежат
на разглеждане.
На съдът
служебно е известен фактът, че и служителя Д.И. А.също е бил съкратен и е
обжалвал заповедта, с която е било прекратено трудовото му правоотношение, като
по повод на подадената от него искова молба е образувано гр. д. №209/2018г. по
описа на ДРС, по което дело е съдия докладчик настоящият съдия.
Съдът
приема, че поставените оценки от комисията по подбора на тримата служители по
критерий „Квалификация” и в частност „допълнителна квалификация” не съответства
на действително притежаваната следдипломна квалификация. Не са изследвани личните бележки на
всеки един от членовете на комисията. Критерият „Професионален опит” не е прилаган правилно при оценяването. Съображения за това, съдът ще развие по-долу в акта
си.
От приетото по делото
заключение на ССЕ /л.**-143/, което не е оспорено от страните и съдът кредитира като обективно и безпристрастно, се установява, че последният
пълен отработен месец от ищеца е м. юни 2017г. и БТВ на А. за този месец е в
размер на 912 лв. Обезщетението по чл.222, ал.1 от КТ, което е следвал да
получи ищеца, предвид клаузите по БКТД от 27.04.2016г. е било в размер на
1368.00 лв. - възнаграждение за срок от месец и половина. Изплатената обаче на
Д. И. сума от това обезщетение е била в размер на 912.00 лв., като
неизплатеният остатък от обезщетението по чл.222, ал.1 от КТ е в размер на
456.00 лв.
Д. районен съд, като съобрази
приложимия закон, намира за установено от
правна страна следното:
Предявените кумулативно съединени искове са с правна квалификация – чл. 344 ал. 1, т. 1 и т.3
от КТ. Предявен е и иск при условията на евентуалност с правно основание
чл.222, ал.1 от КТ.
По
делото са приети за безпорни и ненуждаещи се от доказване по делото
обстоятелствата, относно наличието на сключен между страните трудов договор, по
силата на който ищеца е заемал 01.10.2010г. длъжността „**” при работодател „**
Д.” АД и прекратяването му на 24.07.2017г. със заповед №**/24.07.2017г.
При това
положение в тежест на доказване за ищеца е да установи при условията на пълно и
главно доказване изложените в молбата факти и обстоятелства относно периода в
който е останал без работа след уволнението, както и размера на обезщетението
по чл.222, ал.1 от КТ /евентуалния иск/, определено на база брутно трудово
възнаграждение получено за пълен отработен месец, предхождащ месеца на
уволнението, респ. ответникът - да установи обстоятелствата, че заповедта за
уволнение е издадена в съответствие с нормата на чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 от КТ и процедурата по чл. 329 КТ, т.е. наличието на: издадена заповед за
съкращаване на щата и утвърдено ново щатно разписание; утвърдени със заповед
правила и критерии, по които да бъде извършен подбора и въз основа на които
ищеца има най-ниска обективна оценка.
Съобразно трайната съдебна практика,
уеднаквена с ТР № 3/16.02.
Правната същност на термина
„съкращение на щат” включва в себе си сложен фактически състав. На
първо място е необходимо с решение на компетентен и оправомощен орган на
работодателя, да бъде обективирана неговата воля за промяна в длъжностното
/щатно/ разписание на дружеството – в случая това трябва да стане с решение на съвета на директорите
на ответното дружество, съгл.
чл.23, т.6 от устава му /което няма данни по делото да е сторено/. Ищецът с ИМ
/стр.2, абзац втори/ изрично е заявил, че атакуваната заповед е издадена „от
компетентен орган при спазване на писмената форма за прекратяване на ТПО,
предвидена в чл.335, ал.1 от КТ”, но в представените писмени бележки е навел за
първи път възражение, че изп. директор на ответното дружество не е бил
компетентен орган с право да утвърждава ново щатно разписание. При така
изложеното, съдът намира, че възражението на ищеца е преклудирано и макар и
основателно, то не следва да се разглежда и коментира от съда, защото така би
се нарушил принципа за равнопоставеност на страните в гражданския процес и би
се накърнило правото на защита на ответника. Ищецът е следвало още с исковата
молба да въведе твърдение, че заповедта е незаконосъобразна, защото не е била
издадена от компетентен орган. Излагайки такова съображение след като е бил
даден ход по същество на делото и същото е било обявено за решаване,
възражението му е преклудирано и не подлежи на разглеждане.
Изпълнителният
директор на „** Д.” АД е утвърдил на 10.07.2017г. новото щатно разписание. При наличието на
законосъобразно извършено съкращаване в щата, следващото меродавно
обстоятелство е момента, в който са
започнали действията по извършване на подбор – заповед за назначаване на
комисия, изготвяне на критерии за оценяване, изготвяне на списък с лицата с най-нисък бал, като тези действия трябва да са последващи
вече завършилото съкращаване в щата. В случая това е така,
видно от заповед на изп. директор №РД-**-** от 0.10.2016г. /л.99/, Заповед
№РД-**-**/10.07.2017г. /л.85/, Заповед №РД-**-**/13.07.2017г. /л.87/. След
като и тази процедура е проведена по установения ред, последните релевантни
обстоятелства, относно законосъобразността
на извършено уволнение по чл. 328, ал.1, т.2, пр.2 КТ, са работодателя да се е съобразил
с изискванията на чл. 329, ал. 1 КТ, като е включил в подбора всички работници, заемащи определена
длъжност, от която се съкращават бройки;
да са достатъчно ясно формулирани обективните признаци на критериите за
оценяване, посочени в последния цитиран текст на кодекса / т. нар „икономически
критерии”, които след промените в КТ от 2001г. са
единствените императивно изискуеми/, като са включени достатъчно показатели, даващи възможност за преценка на работодателя, кои от
* имат по висока квалификация и работят по добре; предложените от атестационния
орган за уволнение, да съвпадат с
получилите най-ниска оценка работници, според горепосочените критерии.
По
отношение на оспорването за действително извършеното „съкращаване на щата” по см. на чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, следва да се вземе предвид, че наличието му се
преценява винаги, с оглед
заеманата от уволнения работник или служител конкретна трудова функция. То е приложимо само когато съкращаването на щата е реално – т.е.
когато не само е премахната длъжността като щатна бройка, но и когато трудовата
функция е престанала да съществува като съществено съдържание на отделна
длъжност. Когато се определя кръга на лицата, които да
участват в подбора, се изхожда не от наименованията на длъжностите, а от
техните трудови функции, като определящо е дали различията са съществени – в т. см. решение № 282 от 01.09.2011г. по
гр.д. № 110/2010г. ІV г.о. и Решение № 75/27.03.2011г. по гр. д. № 924/2011г. на ВКС. Наличието на сходство между трудовите функции на
съкращаваната и несъкращаваните длъжности не
задължават
работодателя да извърши подбор. Сходството между трудовите
функции дава право на работодателя да извърши подбор, задължава го
несъщественото различие между трудовите функции. – така Решение
№311/ 03.07.2012 г. гр.д. 727/2011г. на ВКС. С решение № 7/01.04.2011г. по гр.д. № 954/2009 г. на ВКС
дори се приема, че когато подборът се извършва поради съкращаване на щата, работодателят е
задължен да извърши преценка само относно
трудовите
качества на *, изпълняващи идентични трудови функции. При така
изложените правни съображения и въз основа на действително отразеното и
одобрено щатно разписание с отразено намаляване на две щатни бройки за длъжността
на ищеца, съдът намира, че в случая е налице реално съкращане на щата в
ответното предприятие, с което гореописаните трудови функции за двама
служители на длъжност „**” и сходната друга „**” са премахнати.
В случая, при извършения подбор са били оценени всички работници в
предприятието, заемащи длъжността „**” и сходни на нея. Служителят И.Д.И. до 01.06.2017г. е заемала длъжността
„**” в ЦУ на ответното дружество, но след тази дата е била налице промяна в
длъжността и, като видно от допълнително споразумение към трудов договор №**-**
/л.233/ е преназначена на длъжносттта „**” във ** при ЦУ. Съгласно длъжностната
и характеристика /л.235-237/ е видно, че нейните трудови функции не са близки/сходни
с тези на **а и поради това правилно, същата не е била включена сред
служителите, обект на подбора. Следва да се отбележи, че съгласно Заповед №РД-**-**/10.07.2017г. една щатна бройка ** е
следвало да се трансформира в 1 щатна бройка „**” /т.12-л.100/. Бройката обаче
е трансформирана още на 01.06.2017г.
Дадените оценки от
атестационната комисия на тримата
служители А., А. К. са били в резултат на съвкупност от показатели, осигуряващи възможност на съда
да прецени, че за работодателя е била налице достатъчно ясна и обективна
възможност да направи преценка за критериите, посочени в чл. 329 КТ по отношение на всеки един работник индивидуално и
пълноценно. В случая, съобразно с трайната
съдебна практика и смисъла на чл. 329 КТ, видно от протокол от 13.10.2017г. /л.89/, ответното дружество е включило в критерия
„по-висока квалификация” не само образователния ценз, но и други показатели –
стаж в дружеството, професионални квалификации, които са били ценени в своята съвкупност при оформянето на крайната оценка. Действително липсва удостоверяване на всяка от
оценките поставени от членовете на комисията, което е порок в извършената
процедура, но според съда не е дотолкова съществен, че само на това основание
единствено да обуслови незаконосъобразността й, предвид текстовата обосновка в
цитирания протокол.
При
анализ на словесно описаните взети предвид от комисията факти, съдържащи се в
трудовите досиета на *, относно квалификацията им и мнението дадено от техните
ръководители за изпълнение на трудовите им задължения, е видно, че най-ниската
оценка е на ищеца, той е с 81 т., а най-много точки има И.К.- 86. Разликата е
от това, че на И.Г. са дадени допълнително 3 точки по критерия „допълнителна
квалификация, свързана със заеманата длъжност” /докато останалите 2–ма
служители по този показател имат 0 точки/ и К. има 8 точки по критерия
„професионален опит”, за разлика от Д. А., който има 6т. Комисията е приела, че
Д. А.и И.К.имат професионален опит над 15 години, придобит на тази или сходна
длъжност, поради което са получили максималните 8т., докато ищеца има 6 т.,
защото имал до 15г. професионелен опит. Видно обаче от приложените трудови
досиета на тримата служители, именно ищецът има най-голям стаж по специалността
и в предприятието. А. към деня на прекратяване на трудовия си договор е имал 14
години и 11месеца стаж по специалността, /видно и от Заповед №**/01.10.2010г. -
л.56/. И.К./л.147-169/ и Д. А./л.178-203/ също имат стаж по специалностт под 15
години, видно от трудовите им досиета и представените автобиографии. Не може да
се приравни на стаж по специалността позицията на **, на **, на **, **, **, ** „**”
и др. /л.147 – за И.К./ и позициите на **, **, **, **, **/л.195-200, за Д. А.,
л.178, л.193194/. И тримата служители имат под 15г. професионален опит,
придобит на тази или сходна длъжност и по този критерии е следвало да имат по
6т.
Отделно
от горното, на И.К.необосновано са били дадени допълнителни 3 точки по критерия „допълнителна квалификация,
свързана със заеманата длъжност” и по точно на подточка 1.2 „една или повече
следдипломни квалификации – повече от 6 месеца, свързани със заеманата
длъжност” /л.93/. Видно от трудовото досие на К. /л.147-169/ същият е завършил
специалност „**” във ** „Д Ц.” С. и през м. ІХ.** е изкарал курсове в П.д.М. от
20 часа на тема „** /л.150/ и специализация през ** в **, за което има издадена
диплома №**г. /л.151-152/. Нито курса, нито специализацията са свързани със
заеманата от И.Г. длъжност в ответното дружество. Дори и да приемем, че
специализацията по **е продължила повече от 6 месеца /курсът, изкаран в П.д.М.
е с хорариум от 20 часа и със сигурност не е бил в продължение на 6 месеца/, то
тя не е свързана с длъжността „**”, която е заемал К.. Видно от длъжностната
характеристика /л.161-163/, И.Г. е имал задължения да „****”, относно ****” и
др. Допълнителните квалификационни курсове на К. в областта на *** са ирелевантни, тъй като заеманата от него
специалност и вменените му трудови задължения по длъжностната му характеристика
не са относими и не кореспондират с преките му трудови функции. Следдипломните
квалификации на К. не са свързани със заеманата от него длъжност и поради това
не е следвало служителят да получава допълнителни 3 точки.
Следва да
се отбележи, че и тримата служители, обект на подбора са представили на работодателя си всички
необходими документи за образователния
си ценз, за професионалната си квалификация, поради което последният е бил в
обективна възможност да ги прецени, но необосновано е дал допълнителни 3 точки
на И.К.за следдипломна квалификация, при липса на такава, при така зададените
критерии /същата не е продължила повече от 6 месеца и не е била свързана със
заеманата от него длъжност/ и неправилно е приел, че двамата служители Д. А.и И.Г.
имат над 15 години стаж по специалността, поради това са им дадени 8 точки, при
липса на данни от трудовите им досиета за такъв професионален опит. Същият е
под 15 години и е трябвало да получат по този показател 6 точки, толкова,
колкото са дадени и на ищеца.
Съдът не
може да прецени кои са били преките ръководители на тримата служители, кой всъщност
е дал трите писмени мнения, те от един и същ ръководител ли са направени /не са
посочени трите имена на лицето, датата, на която е направено мнението,
длъжността на служителя/ , поради което съдът приема, че няма как комисията да
приеме и вземе предвид мнение на анонимно лице Нещо повече, който и да е
направил писменото мнение е дал само отлични оценки по критериите „умения за
работа в екип” и „взаимоотношения с колеги, граждани и фирми” и на тримата
служители, което обстоятелство не дава възможност да се прецени кой е по-добър
служител от А., А.и К. при изпълнение на трудовите задължения. В тази насока
следва да се отбелжи, че относно проверка оценяването по тези критерий,
ответникът не е ангажирал гласни доказателства. /например да бъде доведен и изслушан
прекия ръководител на всичките трима служители, който е имал впечатление за тях
и работата им и да извърши сравнение помежду им/.
При така
изложените по-горе обстоятелства, съдът намира, че издадената заповед от
24.07.2017г. е незаконосъобразна, защото не е извършен адекватен подбор по
чл.329, ал.1 от КТ от работодателя. Последният не е оценил обективно по
приетите критерии и показатели изпълнението на трудовите задължения и
квалификацията на тримата служители, между които е бил извършен подбора. При
този правен извод, искът по чл.344, ал.1, т.1 от КТ, като основателени и
доказан трябва да бъде уважен и атакуваната заповед на изп. директор на
ответното дружество следва да бъде приета за незаконосъобразна и прекратяването
на трудовото правоотношение отменено.
По отношение на втория обективно съединен иск – по чл. 344, ал.1, т. 2
от КТ – за възстановяване на ищеца на предишната работа - съдът намира предвид
фактът, че е уважен искът по чл. 344, ал.1, т.1 КТ и съгласно данните за
наличие на безсрочно трудово правоотношение между страните, то е основателен и
този втори иск, поради което същият следва да бъде уважен, като ищецът бъде
възстановен на длъжността „**” в ЦУ на ответното дружество.
При уважаване на главните искове, съдът не дължи разглеждане и
произнасяне по иска с правно основание чл.222, ал.1 от КТ, предявен при
условията на евентуалост.
С оглед изхода на делото, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца направени от него разноски по делото за възнаграждение на процесуалния му
представител, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, съгласно представения по делото
договор за правна защита и съдействие бл. №***/2017г. /л.42/, а именно с посочена
заплатена сума в размер на 920.00 лв. /по 460.00 лв. за всеки един от двата
предявени иска/ и списък с разноски по чл.80 от ГПК /л.41/.
Предвид изхода на делото,
ответното дружество следва да заплати, по сметка на Д. районен съд, държавна
такса от 100.00 лева /по 50.00 лв. за всеки един от двата предявени и уважени
иска/ и **,00 лева разноски за вещо лице, заплатени от бюджетна сметка на съда,
или общо сумата от 240.00 лева, заедно със законната лихва върху държавни
вземания, считано от датата на влизане на решението в сила.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за
незаконно и ОТМЕНЯ уволнението на Д.И.А., ЕГН **********,***,
извършено със Заповед №**/24.07.2017г. на
изп. директор на „Водоснабдяване и
канализация Д.” АД, ЕИК**, издадена
на осн. чл.328, ал.1, т.2 от КТ, като ВЪЗСТАНОВЯВА Д.И.А., ЕГН ********** на заеманата от него преди уволнението длъжност
„**” във „Водоснабдяване и канализация Д.” АД, ЕИК**.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация Д.” АД, ЕИК**, представлявано от изп. директор ** Т.Г., със
седалище и адрес на управление: гр.Д., бул. ”**” №**, ДА ЗАПЛАТИ на Д.И.А., ЕГН **********,***
сумата от 920.00
лв. /деветстотин и двадесет лева/ - съдебно деловодни разноски, направени от
ищеца в настоящото производство.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация Д.” АД, ЕИК**, представлявано от изп. директор ** Т.Г., със
седалище и адрес на управление: гр.Д., бул. ”**” №**, ДА ЗАПЛАТИ в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ДРС сумата от 240.00 лв.
/двеста и четиридесет лева/, от които: държавна такса, съобразно уважените
искове – 100.00 лв. и **.00 лв. - заплатени разноски за вещо лице
от бюджетната сметка на съда.
Решението подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Окръжен съд - гр. Д. в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: