№ 454
гр. София, 20.01.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-1 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Екатерина Стоева
като разгледа докладваното от Екатерина Стоева Гражданско дело №
20211100109180 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на Р. Ж. Б. с предявен против „И.
К.“ АД гр.Варна, „Л.П.“ ЕООД гр.София и ВЛ. В. В. от гр.София отрицателен
установителен иск по чл.439 ГПК за несъществуване вземането за сумата 30 000лв.,
представляваща част от главница в размер на 40 000лв., за която е издаден
изпълнителен лист от 15.06.2015г. по т.д.№ 3416/2015г. въз основа решение на
арбитражен съд по арб.д.№ 14081201/2014г.
В исковата молба се сочи, че в полза на първият ответник „И. К.“ АД е издаден
изпълнителен лист от 15.06.2015г. по т.д.№ 3416/2015г. по описа на СГС, ТО, 7 състав,
въз основа Решение № *.12.2014г. по арбитражно дело № 14081201/2014г. на
Арбитражен съд-София, с който дружествата „Р.П.“ ЕООД, „В.-П.“ ЕООД, „Р.И.“
ЕООД, „Е.П.“ ЕООД и ищецът Р.Б. са осъдени да му заплатят солидарно главница от
40 000лв. по договор за заем от 18.01.2011г.; възнаградителна лихва от 166.67лв. върху
главница от 50 000лв. за периода 18.01.2011г.-28.01.2011г.; неустойка от 25 000лв. по
чл.8 от договора за заем от 18.01.2011г.; мораторна неустойка от 176 540лв. за периода
28.02.2011г.-12.08.2014г., законна лихва върху неплатената главница от 12.08.2014г. до
изплащането и разноски в арбитражното производство от 6 565.94лв. Тези вземания са
предявени за събиране от кредитора „И. К.“ АД по образуваното изп.д.№
201485104011383 по описа на ЧСИ М.П., с район на действие СГС. Ищецът твърди, че
не дължи заплащането на паричните суми, защото по силата на сключен на
19.01.2011г. договор е бил заместен в задълженията по договора за заем от 18.01.2011г.
от трето лице „Л.П.“ ЕООД на основание чл.102 ЗЗД с последица освобождаването му
от отговорност към кредитора. По-късно на 26.11.2019г. била сключена спогодба, с
която кредиторът потвърдил, че поради заместването в дълг ищецът не е длъжник и не
му дължи заплащане на паричните суми, като същевременно изрично заявил, че се
1
отказва по смисъла на чл.108 ЗЗД от вземанията си към него с оглед постановеното
арбитражно решение и издадения изпълнителен лист. Наред с това твърди, че
вземанията не съществуват не само спрямо него, но и спрямо останалите задължени
лица, тъй като са били погасени чрез плащане на кредитора по чл.75 ЗЗД от трето за
заемното правоотношение лице ВЛ. В. В. въз основа сключено между последния и
ищеца писмено споразумение с поето задължение получаваните като личен заем суми
да бъдат превеждани на „И. К.“ АД в погашение на договора за заем от 18.01.2011г.
Въз основа изложеното се навежда, че несъществуването на вземанията на взискателя
към ищеца по изпълнителния лист е основание за прекратяване спрямо него на
изпълнителното дело, което изрично било посочено и в спогодбата. В тази връзка
твърди, че не само той, но и взискателят подавали молби за прекратяване на
изпълнителното производство с представяне на спогодбата, като вместо да се съобрази
с волята на последния и постанови прекратяване по чл.433, ал.1, т.2 ГПК в нарушение
на закона ЧСИ продължавал принудителните изпълнителни действия. От това извежда
правния си интерес от иска по чл.439 ГПК, който предявява за сумата 30 000лв., като
частичен от главницата в размер на 40 000лв.
С молба от 24.09.2021г. правният си интерес да насочи иска освен срещу
взискателя и срещу „Л.П.“ ЕООД ищецът обосновава, че установяването в настоящото
производство това дружество да е длъжник на кредитора по силата на заместването в
дълг по чл.102 ЗЗД ще доведе до извод за несъществуване вземането спрямо него и
като последица уважаване на иска. По отношение В.В. сочи, че при установяване
получаване от това трето за заемното правоотношение лице на сумите по сключеното
между тях споразумение и предаването им на кредитора /чл.75 ЗЗД/ също ще обуслови
извод за несъществуване на вземането като погасено чрез плащане не само спрямо
него, но и спрямо останалите задължени лица. А в случай, че се установи тези суми да
не са били предадени на кредитора, последният би имал основание да продължи
претендирането им от ищеца, съответно за ищеца правен интерес да предяви
впоследствие осъдителен иск спрямо В. за платеното.
Съгласно чл.439 ГПК длъжникът има право да оспорва изпълнението чрез иск,
който може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното
дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Защитата на
длъжника чрез този иск е материалноправна и цели със сила на пресъдено нещо да се
отрече съществуването на вземането на кредитора, като по този начин се осуети или
прекрати започналото срещу него принудително изпълнение. Предметът му
предопределя надлежните страни в исковото производство-длъжникът и взискателят по
оспореното материално право, които са и страни в изпълнителното дело.
По изричната разпоредба на чл.439, ал.2 ГПК оспорване съществуването на
изпълняемото право е допустимо само въз основа на факти, непреклудирани от
2
формираната сила на пресъдено нещо, т.е. настъпили след издаване на изпълнителното
основание правопогасяващи факти. Наред с това, както при всеки друг установителен
иск /чл.124, ал.1 ГПК/, длъжникът следва да разполага и с правен интерес, съставляващ
абсолютна положителна процесуална предпоставка за правото на иск. По начало
правен интерес винаги е налице, когато между страните има спор относно
съществуването или несъществуването на едно субективно право, който накърнява
правната им сфера и това поражда нуждата от съдебна защита. Липсата на правен спор
означава липса на правен интерес, а оттук и нужда от такава защита.
В случая според изпълнителния лист от 15.06.2015г., издаден въз основа
решение на арбитражен съд, ищецът е осъден да заплати солидарно с няколко
търговски дружества парични суми за главница и акцесорни вземания по договор за
заем от 18.01.2011г. на кредитора „И. К.“ АД, които са предмет на изп.д.№
201485104011383 по описа на ЧСИ М.П., с район на действие СГС.
Релевираните с исковата молба обстоятелства, въз основа на които поддържа да
не дължи тези суми на взискателя са три-сключен на 19.01.2011г. договор за
заместването му в дълг по чл.102 ЗЗД от „Л.П.“ ЕООД; сключена спогодба на
26.11.2019г. съдържаща признанието на кредитора-взискател, че поради заместването в
дълг ищецът няма качеството на длъжник и едновременно с това изрично изявление за
отказ от вземанията си спрямо него по чл.108 ЗЗД, както и погасяване на задълженията
по договора за заем от 18.01.2011г., предмет на изпълнителния лист, поради извършено
плащане от трето за правоотношението лице по чл.75 ЗЗД в полза на кредитора въз
основа споразумение от 02.02.2014г. с последица освобождаване от отговорност
всички солидарно задължени лица.
Не само от исковата молба, но и от приложените към нея писмени доказателства
е видно, че заместването в дълг и плащането в полза на кредитора в хипотеза на чл.75
ЗЗД не са новонастъпили факти по смисъла на чл.439, ал.2 ГПК, а възникнали преди
издаване на изпълнителния лист и преклудирани от силата на пресъдено нещо с
арбитражното решение, поради което самостоятелно не могат да служат като
основание на предявения отрицателен установителен иск. Дали и по каква причина
ищецът не е могъл да ги наведе в арбитражното дело е без правно значение за
недопустимостта в тази част.
На следващо място, искът е недопустим по отношение „Л.П.“ ЕООД /също
длъжник/ и В.В. /трето за материалното правоотношение по вземанията и
изпълнителното дело лице/, тъй като не са процесуално пасивно легитимирани.
Надлежна страна се явява само кредиторът по изпълнителния лист и взискател в
изпълнителното производство „И. К.“ АД. Това произтича пряко от предмета на иска
по чл.439 ГПК и целта на търсената с него защита-да се отрече изпълняемото право на
взискателя с последица прекратяване на принудителното изпълнение срещу длъжника.
3
Затова, освен срещу взискателя, ищецът не разполага с правен интерес да насочи иска
и срещу посочените лица, защото евентуално признатата недължимост на вземанията
със съдебно решение би имала правно значение само в отношенията му с взискателя,
но не и в отношенията му с тези лица. Обстоятелството, че имат връзка с част от
заявените с исковата молба факти, въз основа на които оспорва да дължи на кредитора
/заместването в дълг и плащане в хипотеза по чл.75 ЗЗД/, с оглед изложеното в молбата
от 24.09.2021г., обоснова интерес от участието им като трети лица-помагачи /арг. от
чл.223 ГПК/, а не и като главни страни.
Последният наведен факт, на който се основава иска е сключването на спогодба
от 26.11.2019г., съдържаща признанието на взискателя, че ищецът не е негов длъжник
и заявен отказ от вземанията си спрямо него по чл.108 ЗЗД. Този факт е настъпил след
издаване на изпълнителния лист по арбитражното дело и попада в приложното поле на
чл.439, ал.2 ГПК като предпоставка за допустимост. Наличието на висящо
изпълнително производство и твърдението за правопогасяващо действие на
изявлението за опрощаване принципно обосновават правен интерес от иск по чл.439
ГПК, но за да е процесуално допустим правният интерес трябва да е конкретен и да
сочи на действителна нужда от съдебна защита. В исковата молба не се твърди след
сключването на спогодбата взискателят „И. К.“ АД да е оспорил изявлението си или по
друг начин да е поддържал, че ищецът все още е негов длъжник, респ. твърдения да е
поискал предприемането на действия срещу него за принудително удовлетворяване на
вземанията, т.е. поведение, което да дава повод за завеждане на иска. Обратно,
твърденията са, че изпълнението продължава от ЧСИ въпреки представянето на
спогодбата и въпреки подадената от взискателя молба по чл.433, ал.1, т.2 ГПК за
прекратяване на изпълнителното дело спрямо ищеца, за което са приложени и
доказателства. От съдържанието на исковата молба ясно личи, че причината за
предявяване на иска е не правен спор между него и взискателя относно
съществуването на вземанията, а защото съдебният изпълнител е следвало, но в
нарушение на закона не е прекратил изпълнителното производство или с други думи
повода не е поведението на взискателя, а поведението на органа по изпълнението.
Предвид това съдът намира, че за ищеца липсва правен интерес от провеждането на
отрицателния установителен иск по чл.439 ГПК, тъй като конкретно наведените
обстоятелства не обосновават нужда от такава съдебна защита. С оглед предмета,
страните и целта на този иск меродавно за правния интерес на длъжника е поведението
на взискателя, чието изпълняемо право се твърди да е погасено поради настъпили след
издаване на изпълнителното основание факти и наличието на спор между тях относно
съществуването му. Действията или бездействията на съдебния изпълнител не
обуславят такъв интерес, а право на жалба по чл.435 ГПК. След като ищецът не твърди
взискателят по някакъв начин да е оспорил правопогасяващото действие на
обективираното в спогодбата изявление за опрощаване, то не е налице правен спор
4
относно недължимостта на вземанията спрямо него, поради което и няма правен
интерес от предявяването на иск по чл.439 ГПК.
По изложените съображения съдът намира иска за процесуално недопустим и на
основание чл.130 ГПК исковата молба подлежи на връщане с последица прекратяване
на производството.
Водим от горното Софийски градски съд
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА искова молба на Р. Ж. Б., ЕГН **********, с адрес с.Б., общ.Трън,
обл.Перник, с предявен против „И. К.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление гр.Варна, ул.******* I № *, „Л.П.“ ЕООД, ЕИК ******* със седалище и
адрес на управление гр.София, ж.к*******, мазе 13, и ВЛ. В. В., ЕГН **********, с
адрес гр.София, ул.Д. *******, отрицателен установителен иск по чл.439 ГПК за
несъществуване вземането за сумата 30 000лв., представляваща част от главница в
размер на 40 000лв., за която е издаден изпълнителен лист от 15.06.2015г. по т.д.№
3416/2015г. въз основа решение на арбитражен съд по арб.д.№ 14081201/2014г. и
ПРЕКРАТЯВА производството по делото.
Определението може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок пред
Софийски апелативен съд от връчване препис на ищеца.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
5