Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 23.10.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
7 състав, в открито съдебно заседание, проведено на четиринадесети октомври две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ГАЛЯ АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря Ивелина
Атанасова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1903 по описа за 2019
година на Варненски районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.
422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
признаване за установено между страните, че в полза на ищеца „Водоснабдяване и
канализация – Варна” ООД, гр. Варна съществува вземане срещу ответника М.Д.П.,
ЕГН ********** *** в размер на сумите, както следва: 371,89лева, представляваща дължима сума за ползвани и
неплатени ВиК услуги по партида с абонатен номер 2202448 на адрес гр. Белослав,
ул. „Гебедже“ № 44 за периода от 14.08.2015г. до 17.08.2017г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда-
11.12.2018г. до окончателното погасяване на задължението и сумата от 90,40лева, представляваща лихва за забава начислена върху
главницата за периода от 09.10.2015г. до 05.12.2018г., за което вземане е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК с № 9276/13.12.2018г., поправена по реда на
чл. 247 ГПК с разпореждане № 6081/11.02.2019г. по ч.гр.д. № 18655/2018г. по
описа на ВРС, 42 състав.
В исковата
молба ищецът излага твърдения, че има качество на В и К оператор съгласно чл.
2, ал. 1 ЗРВКУ, а ответникът на потребител
на водоснабдителни и канализационни услуги в обект находящ се в гр.
Белослав, ул. „Гебедже“ № 44, отчитани по партида с аб. № 2202448. Твърди,
че за периода от 14.08.2015г. до 17.08.2017г. е доставил на ответника услуги
цената, на които той не е заплатил. Съгласно чл. 33, ал.2 ОУ, плащането е
следвало да се извърши в срок до 30 дни след датата на фактуриране. По
партидата му е натрупана като дължима главница в размер на 371,89лева, ведно с
лихва за забава от 90,40лева, начислена върху всяко задължение от датата на
съответните падежи до 21.06.2018г. Поради неплащане на горните суми, ищецът се
снабдил със заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
18655/2018г. по описа на ВРС. Заповедта е връчена при условията на чл. 47 ГПК,
с което се обосновава правния интерес от заявената форма на защита. Искането
отправено до съда е за уважаване на исковата претенция така, както е била
заявена. Претендират се направените по делото разноски, както и тези по
заповедното производство.
В срока по чл.
131 ГПК по делото е постъпил отговор от ответника чрез назначения му от съда
особен представител по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК адв. М., с който искът се
оспорва като неоснователен. Излагат се аргументи, които се свеждат до следното:
Оспорва се ответникът да е потребил процесното количество вода, като липсват
данни показанията на водомера да се отчитани регулярно. Ако се касае за
служебно начислени количества, твърди се, че е неясно основанието за това и
ползваната методика. Липсвали и данни относно изправността на водомера. Прави
възражение за погасителна давност за част от задължението. Искането е за
отхвърляне на исковата претенция като неоснователна.
В съдебно заседание ищецът не изпраща процесуален представител, а
ответникът чрез назначения му от съда особен представител поддържа депозирания
отговор.
След съвкупна преценка на
доказателствата по делото и като съобрази приложимия закон, съдът приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК.
Предмет на исковата претенция са суми, представляваща неплатени главница и
лихва за забава, дължими за ползвани и неплатени В и К услуги. Правният интерес
от търсената защита се извежда от предходно развило се заповедно производство
по ч.гр.д. № 18655/2018г. по описа на ВРС, по което е била издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК с № 9276/13.12.2018г., поправена по реда на чл. 247 ГПК с разпореждане № 6081/11.02.2019г. по ч.гр.д. № 18655/2018г. по описа на
ВРС, 42 състав връчена на ответника по реда на чл. 47 ГПК. Вземането по
заповедта е съответно на заявеното с настоящия иск.
Предметът на спора възлага в доказателствена тежест
на ищцовото дружество да установи пълно и главно, че ответникът е потребител на водоснабдителни и канализационни услуги за
процесния период като титуляр на партида с
2202448 на адрес гр. Белослав, ул. „Гебедже“ №
44; че количеството вода, за което се търси
заплащане на цена е реално доставено на абоната, неговата стойност, отчетена и
измерена по предвидения в Общите условия ред, изискуемостта на задължението и
размер на мораторната лихва върху главниците, а по правопогасяващото възражение за давност- факти обосноваващи
нейното прекъсване/спиране.
Представено е
копие от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребители от ВиК
оператор „Водоснабдяване и канализация- Варна” ООД, одобрени от ДКЕВР с решение
№ ОУ-09 от 11.08.2014г.
От приложената на
л. 27 от делото справка за недобора на партида с
абонатен номер 2202448 е видно, че аб. номер се води на името на ответника, а клиентският на
името на лицето Димитър Манолов Симеонов. Общото задължение за консумирана вода
по фактури за периода 09.09.2015г. до 17.08.2017г. възлиза в размер на 371,89лева-
главница и 90,40лева – обезщетение за забава, за което са издадени 18 броя
фактури.
За установява
размера на исковата претенция по делото бе изслушано и прието заключението на
в.л. по изготвена съдебно- счетоводна
експертиза. Същото като обективно и компетентно дадено на база проверка в
счетоводството на ищеца, и като неоспорено от страните, бива възприето от съда
в цялост. В.лице не е успяло да отчете показанията на водомера на място, тъй
като не е получило достъп до имота. Последният факт кореспондира и на
обстоятелството, че ответникът е бил представляван в процеса от особен
представител по реда на чл. 47, ал.6 ГПК. В таблица вещото лице е отразило
всички 18 бр. фактури издавани от дружеството за периода 09.09.2015г. до 17.08.2017г.,
на обща стойност 371,89лева. Лихвата за забава за този период върху така
посочените главници, вещото лице е посочило, че възлиза в размер на 90,42лв. Размерът
на задължението за главница за периода 11.12.2015г. до 17.08.2017г. е
279,70лева, а това на обезщетението за забава за 64,47лева. Плащания не са
установени. В.лице посочва, че титуляр на абонатния номер е ответникът, а на
клиентския номер лицето Димитър Манолов Симеонов. Начислените суми в.лице сочи,
че са съответни на записванията в карнетите и касаят
текущи отчитания на показанията на водомера или нанасяне на показания оставени
от ответника.
Ответникът не е оспорил да има качество на потребител на
предоставяните от ищеца В и К услуги в посочения обект на потребление. Като
потвърждение на това следва да се приеме обстоятелството, че абонатният номер се
води на негово име. Предвид липсата на оспорване на този факт, въпреки че
ищецът не е ангажирал доказателства за установяването му, то съдът приема, че ответникът има качество на потребител на водоснабдителни
и канализационни услуги по см. на пар. 1, ал. 1, б.
„б” от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги за
този обект и чл. 2 от ОУ на дружеството, доколкото такова имат ползвателите, собствениците,
притежатели на вещно право на строеж и биха могли да имат и наемателите на
имоти. В това му качество, съгласно Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребители от
ВиК оператор „Водоснабдяване и канализация- Варна” ООД регламентиращи
договорните отношения между страните, нейно задължение е да заплаща ползваните
услуги, отчетени по предвидения в цитираните Общи условия ред. Съобразно
разпоредбата на чл. 11, ал. 7
ЗРВКУ одобрените от ДКЕВР Общи условия на договорите за предоставяне
на В и К услуги стават част от договорните отношения между страните в
едномесечен срок от публикуването им. Видно от приложените разпечатки от
страници на печатни издания, Общите условия на дружеството са влезли в сила и
важат за всички потребители, включително и за ответницата, като собственик на
водоснабден имот. Т.е сключване на индивидуален договор не е предпоставка за
възникване на договорното правоотношение с обществения доставчик. Печатните
издания са публично достояние и представляват общоизвестен факт, който не
подлежи на доказване. С влизане в сила на ОУ и на 24.02.2015г. с оглед липсата
на твърдения и доказателства, че ответникът се е възползвал от правата по чл.
71, ал.2 ОУ, същите са станали част от договорните им отношения.
Ответникът обаче е оспорил тези количества вода да са му
реално доставени, респ. да е потребил въпросното количество услуги. По реда на
чл. 146, ал. 2 ГПК съдът е дал указания до ищеца, че не сочи доказателства за
тези си твърдения. По тези възражения съдът съобрази, че издаваните от ищеца
фактури като частни документи, изходящи от страната и удостоверяващи изгоден за
нея факт не съставляват годно доказателствено средство за факта на извършена
доставка на услугата посочена в тях. Документът, удостоверяващ по безспорен
начин доставката на вода и други услуги е карнетът, съдържащ подпис на страната
или нейн представител, поради което и съдържащ в себе
си признание за получаване на услугата. Присъствието на потребителя или на
негов представител при извършване на отчета е негово задължение, предвидено в
чл. 5 от Общите условия, като идеята е да се отчете правилното показание, което
ще послужи за определяне на дължимите суми. Затова и с подписа си при отчетите,
реално потребителят се съгласява с цялостно отчетеното на тази дата показание
на водомера, а не само с посоченото количество консумирана вода за ежемесечен
период. В случая по делото не са представени карнетите,
въз основа на които се е извършвало отчитането на потреблението в имота. Факт
е, че в.лице ги е проверило при изготвяне на заключението си и е установило
съответствие в записванията по карнетите и
начисляваното с фактурите. Факт е и че в.лице е посочило, че начисляванията касаят текущи отчитания на обекта на
потребление или нанасяне на показания оставени от абоната. Непредставянето по
делото на карнетите, касаещи отчитането на потреблението
за процесния период, прави доказването на доставката неуспешно проведено. От
заключението на в.лице не може да се направи извод, че карнетите
изобщо носят подпис на потребителя- абонат или негов представител, а ако и да
има такъв е неясно за кои отчети са полагани, доколкото явно има вписвания и по
данни подадени от потребителя, за които също е неясно как точно са давани. От
експертното заключение се установява единствено съответствие между вписванията
на инкасатора в карнета и фактурираните количества услуги. Същевременно, невъзможността
на в.лице да отчете показанията на водомера на място прави невъзможно и
извеждане на извод, че това количество се явява реално потребено. Доколкото
ответникът е представляван в процеса от особен представител по реда на чл. 47,
ал. 6 ГПК, съдът не би могъл да приложи и последиците на чл. 161 ГПК по повод
на това доказване, защото тези указания не са получени лично от ответника, а те
касаят негови лични действия. Ангажираните от ищеца доказателства за
установяване твърденията му за реална доставка се явяват недостатъчни.
В заключение, съдът прави извод, че исковата претенция е недоказана в
своето основание, поради което и искът за главница, а оттам и обусловения от
него за обезщетение за забава подлежат на отхвърляне.
Тъй като ответникът е представляван от особен представител в процеса, то
съдът не присъжда разноски съобразно изхода на спора.
Воден от горното,
съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска на „Водоснабдяване
и канализация- Варна” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** срещу М.Д.П., ЕГН ********** *** за
приемане за установено в отношенията между страните, че в полза на ищеца
съществува вземане срещу ответника в размер на сумите, както следва: 371,89лева, представляваща дължима сума за ползвани и
неплатени ВиК услуги по партида с абонатен номер 2202448 на адрес гр.
Белослав, ул. „Гебедже“ № 44 за периода от 14.08.2015г. до 17.08.2017г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда-
11.12.2018г. до окончателното погасяване на задължението и сумата от 90,40лева, представляваща лихва за забава начислена върху
главницата за периода от 09.10.2015г. до 05.12.2018г., за което вземане е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК с № 9276/13.12.2018г., поправена по реда на
чл. 247 ГПК с разпореждане № 6081/11.02.2019г. по ч.гр.д. № 18655/2018г. по
описа на ВРС, 42 състав, на
основание чл. 422, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: