№ 3451
гр. София, 26.01.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА Частно гражданско
дело № 20221110106166 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 420 ГПК.
Депозирано е възражение от длъжника П. В. А. срещу издадената Заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК № 11691 от
26.04.2022г. Длъжникът твърди, че не дължи изпълнение на вземането, тъй като не било
съобразено частичното плащане, извършено от него.
Съдът е сезиран и с молба за спиране на незабавното изпълнение, допуснато със
заповедта за изпълнение. Искането е мотивирано с твърдение, че размерът на вземането не
бил изчислен правилно.
Съдът, след като се запозна с материалите по делото, прие следното:
Възражението и искането за спиране са депозирани в законоустановения едномесечен
срок от връчване на поканата за доброволно изпълнение и в този смисъл същите са
допустими. В тази насока съдът съобрази представените от ЧСИ М.М. доказателства за
връчване на поканата за доброволно изпълнение във връзка с образуваното изпълнително
производство, видно от която покана - същата е връчена на длъжника на 29.06.2022г., а
възражението, в което е инкорпорирано искането за спиране е подадено на 29.07.2022г.
Производството по настоящото дело е образувано по подадено от „Ю.Б.” АД
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417, т. 2 ГПК срещу П. А. за вземане,
произтичащо от сключен на 08.05.2006г. Договор за издаване на кредитна карта. За
основание се сочи извлечение от счетоводните книги на банката.
Въз основа на заявлението съдът е издал Заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК № 11691 от 26.04.2022г.
Съгласно разпоредбата на чл. 420, ал. 1 ГПК – възражението срещу заповедта за
изпълнение не спира принудителното изпълнение в случаите по чл. 419, т. 1-9 ГПК, освен
когато длъжникът представи надлежно обезпечение за кредитора по реда на чл. 180 и 181 от
1
ЗЗД. Когато длъжникът е потребител, обезпечението е в размер до една трета от вземането.
Съгласно ал. 2 на чл. 420 ГПК – съдът постановил незабавното изпълнение може да
го спре и без да е необходимо обезпечение по ал. 1, когато направеното искане за спиране, е
подкрепено с писмени доказателства, че вземането не се дължи; вземането се основава на
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител; неправилно е изчислен размерът на
вземането по договор, сключен с потребител.
Първоинстанционният съд в производството по чл. 420 ГПК и с оглед направените
възражения, на първо място ще посочи, че в конкретния случай не са налице писмени
доказателства за недължимостта на вземането, за събиране на което е образувано
изпълнителното дело, нито за неправилно изчисление на задължението по договора.
Длъжникът не е представил такива писмени доказателства, а подобни изводи не могат да
бъдат направени и на база съдържанието на самия договор, приложен по делото.
Длъжникът не е представил и надлежно обезпечение по реда на чл. 180 и 181 от ЗЗД,
каквото обезпечение спира изпълнението по силата на закона и в определението си съдът
само констатира и прогласява настъпилото спиране. Според установената практика,
обезпечението трябва да е представено с възражението. Изложеното позволява да се приеме,
че обезпечението по чл. 180 и чл. 181 ЗЗД е определено от закона, а не е определяемо и
поради това за съда не съществува задължение да дава указания на длъжника във връзка с
размера му.
По тези съображения, съдът намира, че не са налице предпоставките за спиране на
незабавното изпълнение на заповедта за изпълнение, издадена по настоящото дело, поради
което това искането на длъжника следва да бъде оставено без уважение.
Следва да бъдат дадени указния на заявителя по чл. 415 ГПК с оглед постъпилото в
срок възражение по чл. 414 ГПК.
Мотивиран от горното, СРС
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането по реда на чл. 420 ГПК на П. В. А. за спиране на
незабавното изпълнение, допуснато със Заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 ГПК № 11691 от 26.04.2022г., издадена по ч.гр.д. №
6166/2022г., по описа на СРС, 61-и състав.
УКАЗВА на заявителя „Ю.Б.” АД, че може да предяви иск за съществуване на
вземането си в едномесечен срок от съобщението, като довнесе дължимата държавна такса.
УКАЗВА на заявителя в едномесечен срок от съобщението да представи по делото
доказателства, че е предявил иска, в противен случай издадените заповед за изпълнение и
изпълнителен лист ще бъдат обезсилени.
Определението в частта, в която е оставено без уважение искането за спиране на
2
незабавното изпълнение, може да се обжалва с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок
от връчването му на страните.
В останалата част определението не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се изпрати на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3