№ 10
гр. Асеновград, 01.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АСЕНОВГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на девети декември през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Иван Д. Бедачев
при участието на секретаря Ася Р. И.а
като разгледа докладваното от Иван Д. Бедачев Административно
наказателно дело № 20225310200504 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № К- 0051325 от 29.11.2021 г.,
издадено от Директора на Регионална Дирекция със седалище в гр. Пловдив
на Комисията за защита на потребителите - Таня Димитрова Димитрова, с
което на „***” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от А.И.Д. ЕГН: **********, на основание чл. 222а от Закона
за защита на потребителите е наложено административно наказание –
ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 500 лв. за извършено нарушение
по чл.113 ал.2, във вр. с ал.1 от ЗЗП.
Жалбоподателят „***” ЕАД в депозираната жалба оспорва НП, като
неправилно и незаконосъобразно, отрича факта на нарушението и навежда
твърдения за неправилно приложение на материалния закон и допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила в процедурата по
издаването му, като иска същото да бъде отменено.
Въззиваемата страна, РД ”КЗП”- гр. Пловдив, се представлява от юр.к.
Бояджиева, която счита жалбата за неоснователна и моли да бъде потвърдено
НП като правилно и законосъобразно.
Съдът на базата на доказателствата приема за установено следното от
фактическа страна:
На 28.07.2021 г. по повод жалба на гражданин относно непривеждане на
стоката в съответствие с договора за продажба в законоустановения
едномесечен срок по предявена рекламация пред търговеца по отношение на
мобилен телефон марка „Престижио“, била извършена проверка от
служители на РД-Пловдив при „КЗП“, сред които и актосъставителят Й. Ц. в
обект – магазин 4407 Виваком, находящ се в гр. Асеновград на пл.“Академик
1
Николай Хайтов“ № 3. При извършената проверка на место и след прегледа
на регистъра на предявените рекламации, както и на представените
документи е установено, че на 14.07.2020 г. от клиента И.М. на место в
самия търговски обект, откъдето е била закупена стоката е предявена
рекламация пред търговеца за горепосочения мобилен телефон. До 17.08.2020
г., когато изтича едномесечния срок по чл. 113 ал.2 от ЗЗП телефонът не е
бил приведен в съответствие с договора за продажба. Рекламацията е била
удовлетворена едва на 28.07.2021 г., т.е. 1 година по-късно чрез замяна на
стоката. За установеното нарушение на 26.08.2021 г. бил съставен АУАН
срещу „*** ” ЕАД, като актът бил съставен при хипотезата на чл.40 ал.2 от
ЗАНН след отправена покана до дружеството, на която не се явил
упълномощен представител. АУАН е бил връчен на 01.10.2021 г. в търговския
обект на дружеството на надлежно упълномощен представител, който го
подписал без възражения. Такива не били подадени и в 7-дневния срок по чл.
44 ал.1 от ЗАНН. Въз основа на АУАН на 29.11.2021 г.било издадено и
атакуваното наказателно с което на „***” ЕАД за горното нарушение била
наложена имуществена санкция в размер на 500 лв.
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните
изводи от правна страна:
Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради
което е процесуално ДОПУСТИМА и следва да се разгледа по същество.
Разгледана по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
В наказателното постановление, както и в предхождащият го АУАН, като
нарушение, за което се налага имуществената санкция е посочено, че
търговецът не е привел стоката в съответствие с договора за продажба в
заноноустановения едномесечен срок, считано от датата на предявяване на
рекламацията, а именно от 15.07.2020г. до 17.08.2020 г. Така посоченото
деяние правилно е квалифицирано като нарушение по чл. 113 ал.2 , вр. с ал.1
от ЗЗП. Този текст от закона – ал.2 задължава продавача да приведе
потребителската стока в съответствие с договора за продажба в рамките на
един месец, считано от предявяването на рекламацията от потребителя.Ал.1
на същия член пък въвежда задължението за продавача, когато
потребителската стока не съответства на договора за продажба, да я приведе в
съответствие с договора за продажба. Анализът на материалните норми
показва, че двата текста въвеждат взаимносвързани, но отделни задължения
за продавача при предявяване на рекламация, всяко от които подлежи на
отделно изпълнение. Първото от тях е да бъде приведена потребителската
стока в съответствие с договора за продажба - / ал.1 /, а второто от тях е това
да бъде сторено в определен и фиксиран от закона едномесечен срок от
момента на предявяване на рекламацията - /ал.2/. Т.е. втората норма въвежда
гаранции за срочност при реализирането на правата на потребителя и
очертава отделен обективен състав на административно нарушение. В
конкретния случай предявената рекламация безспорно е била приета от
търговеца, тъй като рекламираната стока е била приета в търговския обект. В
случая са ирелевантни по отношение на състава на нарушението причините за
неизпълнение на рекламацията и непривеждане на стоката в съответствие с
договора с продажба, защото не в това се състои нарушението. Както вече се
каза нормата на чл. 113 ал.2 от ЗЗП въвежда отделно задължение за
2
привеждане на стоката в съответствие в определен срок. Като не е привело
стоката в съответствие с договора за продажба в едномесечния срок по чл.
113 ал.2 от ЗЗП, дружеството жалбоподател е реализирало състава на
нарушението. Същото е на формално извършване и се реализира с факта на
осъществяване на елементите от обективния му състав без да е необходимо
настъпването от това на определен съставомерен резултат.
Нарушението е несъмнено установено при извършената проверка на место
и по документи и се доказва от разпита на актосъставителя Ц. в качеството
му на свидетел. Срещу тези констатации в АУАН не са направени
възражения към момента на подписването му, както и в срока по чл. 44 ал.1
от ЗАНН. Неоснователно е изложеното в жалбата възражение, че
нарушението представлява маловажен случай, обуславящ приложението на
чл. 28 от ЗАНН. Напротив неизпълнението на задължение за привеждане на
стоката в съответствие с договора или за нейната замяна е продължило за
период около една година, т.е. регламентирания за това срок е надвишен
повече от десетократно, поради което и същото не само, че не представлява
маловажен случай, ами се отличава и като такова с по-висока степен на
обществена опасност. По същата причина и поради формалния характер на
нарушението не може да се приеме, че настъпилите вредни последици са
незначителни, тъй като клиентът в крайна сметка през изключително дълъг
период от време е бил лишен от възможността да ползва закупения мобилен
телефон. Законът в текста на чл. 113 ал.2 от ЗЗП не обвързва произнасянето
по рекламациите с тяхната основателност или с причините за неизпълнение,
а въвежда абсолютно задължение за търговеца, да приведе потребителската
стока в съответствие с договора за продажба в едномесечния срок, съответно
отказа да се направи това също следва да се реализира в посочения
едномесечен срок. Неизпълнението на именно това задължение реализира
състава на административното нарушение описано в наказателното
постановление.
НП отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН. Постановено е от
компетентния за това орган и е подписано от него, в изискуемата от закона
форма е. Съдържа всички реквизити, посочени в чл. 57 от ЗАНН.
Санкционната норма на чл. 222а от ЗЗП предвижда, че за неизпълнение на
разпоредбите на чл. 113 от ЗЗП на едноличните търговци и юридическите
лица се налага - имуществена санкция, в размер от 500 до 3000 лв.
Следователно правилно административно-наказващият орган е посочил
горната разпоредба, като правно основание за налагане на административното
наказание. При определяне размера на наказанието наказващият орган е
съобразил изискванията на чл. 27 от ЗАНН и правилно е преценил вида и
тежестта на нарушението.Правилно е отчетено и наличието на отегчаващи
отговорността обстоятелства, каквито са сравнително голямата
продължителност на периода, с който е надхвърлен срокът за вземане на
отношение, както и наличието на смекчаващи обстоятелства, а именно, че
няма данни и по преписката не се сочат такива, дружеството да е наказвано
друг път за нарушения по ЗЗП. Ето защо съдът намира, че административно-
наказващият орган правилно е определил имуществената санкция в
минималния предвиден от закона размер за горното нарушение.
3
В случая правилно нарушението е квалифицирано като такова по чл. 113
ал.2, във вр. с ал.1 от ЗЗП, респективно е съотнесено към санкционната
разпоредба на чл.222 а от ЗЗП. С това е спазен основния принцип по чл.3 ал.1
от ЗАНН, за всяко нарушение да се прилага нормативният акт, който е бил в
сила по време на извършването му. Действително горните текстове от ЗЗП са
били отменени с параграф 8 от ПЗР на ЗПЦСЦУПС в сила от 01.01.2022 г. НП
е издадено на 29.11.2021 г. т.е по време на действие на ЗЗП, който правилно е
посочен като приложим закон, тъй като той е действал както към момента на
неговото извършване, така и към санкционирането му с НП. След това същата
правна материя е била уредена с нов нормативен акт, а именно с
ЗПЦСЦУПС, където в чл. 34 е предвиден идентичен състав на нарушение и
съответно в чл.70 е предвидена санкция за същото. Новият закон обаче не се
явява по-благоприятен, за да се обсъжда възможното приложение на чл. 3
ал.2 от ЗАНН, още повече, че наложената на жалбоподателя санкция е в
рамките на законовия минимум, който е идентичен с минимума по чл. 70 от
ЗПЦСЦУПС.
По отношение на разноските, съгласно чл. 63, ал.3 от ЗАНН страните имат
право на такива. Въпросът за възлагането на разноските в административно
наказателния процес обаче е изрично уреден в чл. 63, ал.3 от ЗАНН, а именно
по реда на АПК. В АПК въпросът за възлагането на разноските е уреден в чл.
143, в който е посочено, че когато съдът отхвърли оспорването, подателят на
жалбата заплаща всички направени по делото разноски, включително
минималното възнаграждение за един адвокат, определено съгласно
наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, ако другата страна е
ползвала такъв. В случая се претендира възлагането на разноски от
въззиваемата страна за юрисконсултско възнаграждение пред настоящата
инстанция, както и претендирала такива пред касационната инстанция. На
основание чл. 63 ал.5 от ЗАНН, във вр. с чл. 37 от ЗПП, във вр. с чл. 27е от
Наредбата за заплащане на правната помощ съдът намира, че такива следва да
бъдат определени в размер на по 120 лева за всяка от горните инстанции или
общо в размер на 240 лева и с оглед изхода на делото следва да се присъдят в
полза на РД”КЗП”- гр. Пловдив.
Предвид гореизложеното и като намери обжалваното наказателно
постановление за законосъобразно, обосновано и правилно на основание чл.
63 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № К-0051325 от 29.11.2021
г., издадено от Директора на Регионална Дирекция със седалище в гр.
Пловдив на Комисията за защита на потребителите - Таня Димитрова
Димитрова, с което на „***” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от А.И.Д. ЕГН:**********, на основание
чл. 222а от Закона за защита на потребителите е наложено административно
наказание – ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 500 лв. за извършено
нарушение по чл.113 ал.2, във вр. с ал.1 от ЗЗП.
ОСЪЖДА „***” ЕАД, ЕИК *** да заплати на РД ”КЗП”- гр. Пловдив
4
сумата от 240 лв. представляваща направени разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните пред Административен съд – Пловдив.
Съдия при Районен съд – Асеновград: _______________________
5