№ 3998
гр. София, 25.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Любомир Луканов
Членове:Клаудия Р. Митова
Цветомила Данова
при участието на секретаря Ирина Ст. Василева
като разгледа докладваното от Клаудия Р. Митова Въззивно гражданско дело
№ 20251100502267 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Й. С. Ф. срещу Решение № 22816/16.12.2024 г. по
гр.д. №55231/2023 г. по описа на Софийски районен съд (СРС), с което на основание чл.128,
ал.1 СК, са определени мерки за лични отношения на бабата и дядото по бащина линия Т. Г.
Ф. и В. Д. Ф. с децата С. Д. Ф., роден на ********* г., В. Д. Ф., роден на ********* г., и Т. Д.
Ф., роден на ********* г. Във въззивната жалба се излагат съображения за неправилност,
незаконосъобразност и необоснованост на съдебното решение, твърди се несъобразяване на
определения режим с интереса на трите деца, а спазването на същия да създава пречки за
тяхното образование и възпитание. Отправено е искане за отмяна на решението и
постановяване на друго, с което сезиращите претенции да бъдат изцяло отхвърлени.
Претендира присъждане на сторените в производството разноски.
Ответникът в първоинстанционното производство Д. В. Ф. изразява становище в
предоставения от съда срок за неоснователност на въззивната жалба.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК въззиваемите страни Т. Г. Ф. и В. Д. Ф., са подали
отговор, с който оспорват въззивната жалба.
Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл.259, ал.1 ГПК от страна,
притежаваща правен интерес от обжалването, и е насочена срещу подлежащ на въззивно
обжалване валиден и допустим съдебен акт.
1
Софийски градски съд, като прецени приетите относими доказателства по делото и
обсъди становищата и възраженията на страните, приема за установено следното:
С Решение № 22816/16.12.2024 г. по гр.д. № 55231/2023 г. по описа на СРС е
определен режим на лични отношения на В. Д. Ф. и на Т. Г. Ф. с децата С. Д. Ф., В. Д. Ф. и
Т. Д. Ф., както следва: в период от 3 месеца след влизане в сила на решението - два пъти
месечно – във всяка първа и трета неделя от месеца, за продължителност от не повече от два
астрономически часа, единствено в детски контактен център във Фондация „Център
отворена врата“, адрес: гр. София, ж.к. „Хиподрума“, ул. „Юнак“ № 24, ет. 4, офис 1, тел.:
********* e-mail: *********.com, като всяка от срещите се провежда в присъствие на
психолог и в отсъствие на родителите Й. С. Ф. и Д. В. Ф., продължителността на всяка
среща да се определя от ръководителя на детския контактен център или от посочен от него
експерт-психолог в Центъра, който да уведомява поне два дни предварително страните за
началния час на всяка от срещите и за тяхната продължителност, като родителите Й. С. Ф. и
Д. В. Ф. са задължени да осигуряват присъствието на децата С. Д. Ф., В. Д. Ф. и Т. Д. Ф.
(като същото може да стори всеки един от родителите и поотделно или чрез трето
пълнолетно лице, в чието присъствие децата се чувстват спокойни), в детския контактен
център, при съобразяване на предварителното уведомяване от страна на ръководителя на
Центъра или на посочения от него експерт-психолог относно времето, в което децата следва
да присъстват за провеждане на всяка от срещите им с техните баба и дядо по бащина линия
Т. Г. Ф. и В. Д. Ф.; след изтичане на този срок, в продължение на 3 месеца - всяка първа и
трета събота от месеца за времето от 10:00 часа до 18:00 часа без преспиване и без
присъствие на родител, а след неговото изтичане - всяка първа събота и неделя от месеца, за
времето от 10:00 часа в събота до 18:00 часа в неделя, с преспиване, както и 5 дни през
лятото по време, което не съвпада с годишния платен отпуск на родителите, като бабата и
дядото се задължават да взимат и връщат децата на родителите им по тяхното местоживеене
след всеки осъществен контакт.
Между страните не е формиран спор и по делото се доказва от представените пред
първоинстанционния съд удостоверение за семейно положение, съпруга и деца, издадено на
02.10.2023 г. от Столична община – район „Младост“ и удостоверение за семейно
положение, съпруга и деца, издадено на 25.10.2023 г. от Столична община – район
„Витоша“, че въззиваемите са баба и дядо по бащина линия на децата С. Д. Ф., роден на
********* г., В. Д. Ф., роден на ********* г., и Т. Д. Ф., роден на ********* г., а техни
родители са Й. С. Ф. и Д. В. Ф..
Изслушана от въззивния съд, Й. С. Ф. изказва притеснения за контактите на децата с
двамата прародители, поради липсата на изградена емоционална връзка с последните и
обстоятелството, че към момента въззивниците са непознати за трите малолетни. Разказва за
среща на близнаците С. и В. с въззиваемия В. Д. Ф., на която последният казал, че те
изостават в развитието си. Намира за неподходящо срещите да се провеждат в присъствието
на социални работници, психолози или други непознати лица. Уверена е, че двамата
родители е нужно да присъстват при осъществяване на контактите между децата и бабата и
2
дядото по бащина линия, тъй като това ще осигури по-лекото им и плавно преминаване, при
по – малък стрес. Смята, че за подрастващите е важно да познават прародителите си, но да
се виждат с тях, когато пожелаят. Понастоящем приоритетно според майката се явява
посещенията на тримата братя на курсове по математика и извънкласни спортни занимания,
поради което срещите им с прародителите по бащина линия намира, че следва да се
осъществяват два пъти месечно през събота и неделя след 16:00 часа, а първоначалната им
продължителност да бъде от час.
При изслушването си пред въззивния съд бащата Д. В. Ф. споделя, че синовете му не
са виждали родителите му в продължение на повече от пет години, което е довело до
отчуждението на подрастващите и нуждата им от ресоциализация в разширеното семейство.
Счита за необходимо определяне на първоначален преходен период, през който срещите на
децата с въззиваемите да се осъществяват два пъти месечно през почивните дни от
седмицата с продължителност от два до три часа в негово присъствие. Посочва, че възрастта
на С. и В. позволява сми да заявят желанието си за среща с прародителите. Уверен е, че
родителите му не биха поставили децата в риск и заявява, че не е присъствал на твърдените
от майката за отправени от въззиваемия В. Ф. упреци относно развитието на близнаците.
Пред въззивния съд Т. Г. Ф. заявява съгласието си за срещи с тримата си внуци два
пъти месечно по определения с първоинстанционното решение режим. Отчита нуждата от
преходен период, който да продължи до три месеца, през което време контактите им с
подрастващите да се провеждат в присъствието на бащата. Споделя, че поддържа контакт
със сина си, но не и със снаха си. Приема, че в присъствие на майката малолетните са
особено притеснени и подтиснати, поради което счита, че по – бързата адаптация на тримата
братя предполага срещите им да се провеждат без нейно присъствие. Разказва, че е
пенсионер, но все още работи на пълен работен ден от понеделник до петък в проектантска
организация. При необходимост, свързана с грижите за подрастващите, изразява готовност
да премине на непълен работен ден или възможност да си остане вкъщи. Децата на дъщеря
им, които са на близка възраст до тази на синовете на сина им, също посещават дома им.
Намира притесненията на снаха си за неоснователни. Посочва, че различията помежду им са
драстични, поради което не може да се определи отнапред срок, след който да се очаква
тяхното подобряване. Въпреки това счита, че следва да бъде фиксиран период, след който
децата могат да остават в дома й с приспиване, което смята, че не би натоварило внуците й.
Натоварващо за тях приема въведения с първоинстанционното решение преходен период на
супервизирани срещи.
При изслушването си от въззивния съд В. Д. Ф. споделя, че доверието между него и
съпругата му, от една страна, и снаха им, от друга, е нарушено и се изгражда бавно. Приема,
че това се дължи на особености в характера на Й. Ф.. Относно упреците за обидно
отношение към децата С. и В. си спомня, че у него възникнали съмнения за здравословен
проблем при първото от тях, което смята, че не чувало, тъй като не реагирало на
елементарни команди. Споделил опасенията си с родителите, на детето била направена
операция и проблемът бил отстранен. Отчита необходимостта от преходен период, през
3
който срещите им с подрастващите да се осъществяват в присъствието на бащата, без
участие на майката, която постискала и плашела малолетните. Отрича да са поставяли
децата в риск, спомня си, че са полагали грижи за близнаците в продължение на година и
осем месеца. Изразява готовност при престой на децата в дома му с приспиване да осигури
присъствието им за учебни занимания и извънкласни форми на обучение. Декларира, че
дома му разполага с обособена стая на децата.
В изготвените, на основание чл.21, т.15 вр. чл.15, ал.6 ЗЗДет, от АСП, Д „СП“- Красно
село за нуждите на въззивното производство социални доклади са отразени данни, че
основни грижи за децата В., С. и Т. се полагат от двамата им родители. Подрастващите не са
се виждали с прародителите си по бащина линия в продължение на повече от пет години,
поради наложена от майката забрана, дължаща се на отправени обиди от дядото към
малолетните. Майката счита, че въззиваемите не проявяват необходимата активност за
възстановяване на контакта с децата. Споделила е, че родителите на съпруга й не поддържат
контакт с нея.Трите деца се обучават в ЧУ „Питагор“, посещават тренировки по таекуондо,
плуване и футбол, редовно карат ски. Поддържат контакт с прародителите си майчина
линия, с двете си прабаби по бащина разговарят по телефон.
Видно от приетите от въззивния съд социални доклади на АСП, Д „СП“ – Младост по
време на социалното проучване въззиваемите са споделили, че са в много добри отношения
със сина си и поддържат контакт с него при възможност. Разказват, че по време на проведена
на 03.03.2025 г. среща със сина си, снаха си и трите им деца, майката е отправила неверни
твърдения и обвинения към тях в присъствието на малолетните. Въззиваемите имат още
двама внуци, които често им гостуват и остават с приспиване в дома им. Социалното
проучване не е установило рискови фактори в семейната среда на прародителите.
Констатирано е, че в жилището на последните се поддържат много добри хигиенни и битови
условия, то е подходящо за отглеждане на малолетните. Наблюдаваната интеракция между
прародителите и трите деца е дала основание на компетентната социална служба да
заключи, че въззиваемите разговарят свободно с тримата си внуци, които на свой ред
проявяват интерес към комуникацията. Поведението на Т. е било свободно, С. се е отпуснал
постепенно, а В. е бил леко притеснен. Констатирано е напрежение в отношенията между
майката и двамата прародители по бащина линия на подрастващите. Направен е извод, че е
в интерес на трите малолетни е определянето на режим на лични отношения с въззиваемите.
Двете социални служби изразяват мнение, че на децата следва да се осигурят условия
за физически, психически и емоционален комфорт.
Въз основа на приетата от въззивния съд Комплексна съдебна психологична и
психиатрична експертиза (КСППЕ) се установява, че децата В., С. и Т. изпитват удоволствие
от общуването с бабата и дядото по бащина линия и имат желание да се виждат с тях
понякога. Продължителният междупоколенчески конфликт и резултиращите от него
конфликтни взаимодействия между родители силно напрягат малолетните и им се отразява
негативно в психоемоционален план. Тези фактори са станали причина най – малкият от
тримата братя да не знае името на баба си.
4
Към момента на провеждане на експертното изследване не са отчетени данни за
наличието на специфични психологически потребности при тримата подрастващи, които да
налагат допълнителни занимания с отделни специалисти. В резултат от доброто отглеждане
при малолетните отсъстват когнитивни дефицити, положени са усилия за преодоляване на
логопедичните затруднения при С..
Отчетен е риск при продължаването на ситуацията, в която децата трябва да избират
между обичаните от тях най-близки хора, да се стигне до трудности в регулацията на
емоциите и поведението. Преодоляването на този риск експертите виждат в създаване на
нужната на подратсващите спокойна среда за отглеждане, като в процеса на израстването си
прекарват време с членовете на разширеното си семейство.
Екпертизата е констатирала годност на прародителите да обгрижват внуците си, но е
отчетена необходимост да се съветват с родителите им с оглед постигането на синхрон в
ситуации, касаещи семейството на майката, бащата и трите им деца. Вещите лица приемат
за желателно въззиваемите да споделят общо време с трите деца, но с присъствието на
родител, с оглед на продължителния период от време, през който контактите са били
прекъснати. Последното поражда необходимост Т. и В. Ф.и да опознаят техните интересите,
дейностите и предпочитанията на децата, напасване към хранителния режим на В., начина
на общуване на С. и предстоящото опознаване с Т..
Експертите приемат, че за изграждането на доверителна връзка между децата и
техните прародители от особена важност се явява съхраняване на отношенията между
родителите. Отчетена е рискова тенденция за възникването на кризисна ситуация във
взаимоотношенията между двамата родители. Разяснено е, че в опит за възстановяване и
изграждане на отношения между децата и членовете на разширеното семейство не следва да
се въвличат децата в междупоколенческия конфликт, да се поставя в риск авторитетът на Й.
и Д. Ф.и и доверието, което децата изпитват към тях. Поради това е направен извод, че
механичното назначаване на режим, който да има за цел опазването на родовата памет, е в
ущърб на доверието между родителите, подкрепата между тях, възможността децата да
наблюдават един добър модел на партниране и взимане на решения при отчитане на
преживяванията на другия, а тези се явяват от изключителна важност за развитието и
личностовото формиране на малолетните. Експертизата приема, че в интерес на децата е
надграждане на отношенията, като на по – късен етап се предприемат опити за
възстановяване на връзки и взаимоотношения. По тези съображения е прието, че подходящо
за съхраняване на псиоемоционалния комфорт на децата е определяне на мерки за лични
отношения, включващи преходен период на срещи с прародителите с периодичност два пъти
месечно в следобедните часове на някои от почивните за тях дни или в празничен ден, с
продължителност до два часа в присъствието на бащата за срок до два месеца, последван от
контакти със същата периодичност, но при по – голяма продължителност, без да се изключва
фигурата на майката.
Експертизата е обективно и компетентно изготвена, не е оспорена от страните и се
възприема от съда.
5
От изслушването на вещите лица по делото се установява, че по силата на съдебното
решение не следва да се изключва присъствието на майката при срещите на децата с
прародителите по бащина линия. Понастоящем неподходящо се явява оставане в дома на
прародителите с приспиване от подрастващите, предвид междупоколенческия конфликт,
който поставя децата в нетипична и нежелателна роля. До разрешаването на конфликта по
оста родител – прародители предвиждане на възможност за приспиване на децата в дома на
въззивниците би натоварило момчетата, въпреки най – добрите намерения на бабата и
дядото по бащина линия на същите и ще препятства настъпването на успокоение при
майката, което би рефлектирало неблагоприятно върху С., В. и Т.. Вещите лица не се
ангажират с допускане кога се очаква постигане на комфорт при децата, доколкото той
зависи от успокояване на междупоколеческия конфликт. Супервизирането на срещите на
децата с прародителите експертите приемат за ненеобходимо. Отчетена е нуждата да се
предостави възможност на възрастните сами да се справят с конфликтната ситуация без
намеса на външни за семейството лица.
Въз основа на показанията на свидетеля Я.В.Ф.-П. се установява, че въззиваемите я
подпомагат в отглеждането на двете й деца. Първоначално те помагали и за отглеждането и
на децата С. и В., но от 2018 г. не се виждали с тях и детето Т., поради нежелание на майката
им. Знае, че преди това близнаците са оставали при прародителите си по бащина линия от
петък до понеделник, както и в периоди на боледуване до тяхното оздравяване, помежду им
имало изградена емоционална връзка. Въззиваемите проявявали грижовност към С. и В.,
четели им и ги забавлявали, стремели се да ги хранят здравословно.
Свидетелят М.Г. С. посочва, че въззиваемите критикували двамата родители относно
полаганите за близнаците грижи. Разрив в отношенията помежду им настъпил след
разговор, в който В. Ф. упрекнал родителите, че близнаците не говорят, нищо не знаят, а по
– малки деца знаели повече. Това било възприето като определяне на двете деца като
„бавноразвиващи се“. Децата присъствали на този емоционален разговор и това довело до
необходимост С. да посещава психолог.
Показанията на двете свидетели съдът преценява с оглед разпоредбата на чл.172
ГПК.
При тази установеност на фактите съдът прави следните правни изводи:
С разпоредбата на чл.128 СК е признато самостоятелно право на бабата и дядото да
поискат от районния съд по настоящия адрес на детето да им определи мерки на лични
отношения с него, като единственото предвидено условие е определянето им да е в интерес
на детето. Съобразно §1, т.5 ДР на ЗЗДет, преценката за най-добър интерес на детето се
основава на желанията и чувствата му, физическите, психически и емоционални
потребности, възрастта, пола, миналото и други негови характеристики, опасността или
вредата, която му е причинена или има опасност да бъде причинена, както и всички други
обстоятелства, имащи отношение към детето.
Съгласно §1, т.7 ДР на ЗЗДет бабата и дядото са част от семейната среда на детето и
поначало най – добрият интерес на внуците включва поддържане на лични отношения
6
помежду им с оглед мотивацията на прародителя да полага грижи за отглеждане и
възпитание на децата.
Поначало интересът на детето предполага да расте в нормална семейна среда,
контактувайки с всеки един от близките си роднини и поддържайки близки човешки
отношения и не съществува интерес да се отчужди от близките си. Обичайно, между
дядото/бабата и техните внуци, се изгражда специална връзка. Прародителите притежават
опит и знания, разполагат със свободно време и когато имат и желание да използват част от
това време, за да го прекарват със своите внуци, полагайки грижи за тях, това е в интерес и
за двете страни – за дядото и бабата това е източник на позитивна емоция, а внуците
получават повече внимание, добро отношение и обич. Създаването на добри отношения чрез
осъществяването на личен контакт между внуците и техните баба и дядо, следва да се
стимулират и подпомагат, включително от родителите и техния приятелски кръг, от
роднините и институциите /Решение по гр.д.№ 4889/2021г.на ІV г.о. на ВКС/. Единственото
ограничение на установеното с чл.128, ал.1 СК право на бабата и/или дядо на личен контакт
с техните внуци е преценката за засягане на интереса на детето.
В настоящия случай не се доказва в производството въззиваемите да са
демонстрирали поведение, с което да злепоставят интереса на трите деца. Съдържанието на
разговора, станал причина за прекъсване на контактите между прародителите и децата и за
развитието на междупоколенческия конфликт, при все начина и условията, при които е бил
проведен, следва да се приеме, че е целят здравословното развитие на малолетните. Въз
основа на изслушванията на страните, проведените социални проучвания и показанията на
свидетеля Ф. – П. в производството се установява, че прародителите по бащина линия на
децата са подпомагали родителите в отглеждане на близнаците В. и С.. Въз основа на
същите, заключението на неоспорената от страните КСППЕ и разпита на вещите лица се
доказва в процеса наличието годност на въззиваемите да контактуват и полагат грижи за
трите подрастващи. Социалните проучвания са установили, че Т. и В. Ф.и разполагат с
възможност да осигурят на тримата си внуци добри битови условия и здравословна среда за
отглеждането им. Прародителите заявяват желанието си да се срещат със С., В. и Т. и
готовност да им посветят времето си, при съобразяване с техните училищни и извънкласни
ангажименти.
Съвкупното обсъждане на доказателствената маса по делото мотивира съдът да
приеме, че интересите на децата С., В. и Т. изискват да бъде регламентиран режим на лични
отношения между тях и баба им и дядо им по бащина линия, доколкото не е установено, че с
поведението си последните въздействат на децата по опасен за тяхното здраве или за
психическото и физическото им развитие начин.
С оглед заключението на приетата по делото експертиза, разпита на вещите лица и
изслушването на страните съдът намира, че следва да бъдат определени мерки за лични
отношения на въззиваемите с трите деца, който да включва преходен период, който да търпи
развитие.
Първоначалните четири срещи следва да се проведат в присъствието на бащата, което
7
би спомогнало на прародителите да възстановят връзката си със С. и В. и да поставят
основите на такава с Т., да опознаят навиците, специфичните нужди и интересите на
малолетните, техния режим и седмичен график, като с помощта на родителя, с когото
връзката на въззиваемите не е прекъсвана, децата в спокойна среда да наченат свободно
общуване със своите баба и дядо по бащина линия. Този период следва да способства за
успокоение в междупоколенческия конфликт като предостави основите на възстановяване на
доверието у другия родител по отношение на способностите и намеренията на
прародителите. С оглед заключението на приетата по делото експертиза и разпита на вещите
лица въззивният съд приема, че супервизия от психолог на срещите не се налага предвид
установените добри отношения между бащата и неговите родители и възможностите на
същия да съдейства за процеса на опознаване, както и детерминирането на
междупоколенческия конфликт с другия родител като основен източник на потенциален
риск за общуването на децата с прародителите чрез ангажирането на малолетните с него.
Следващият етап от мерките за лични отношения, с оглед становището на експертите,
следва да включва възможността на срещите да присъства и майката, която да не се чувства
изолирана от част от живота на децата си, с което да се подхранват притесненията й, като
така да се стимулира развитието на междупоколенческия конфликт и резултирането му в
криза в отношенията между родителите. През този период, при запазена честота и
продължителност на контакта с оглед избягване на драстична промяна в живота на децата,
двамата родители следва да демонстрират на децата си способността да си партнират, а на
двете поколения значими за децата възрастни – умението да си взаимодействат
функционално за благото на С., В. и Т..
След този етап, при съхранена честота и недрастично увеличена продължителност
срещите между прародителите и трите деца следва да се осъществяват без присъствието на
родителите. Понастоящем съдът не следва да разписва възможност децата да остават в дома
на въззивниците с преспиване и за пребиваване при тях за по – продължителен период през
лятото с оглед изводите на експертите относно рисковете за поставяне на децата в
неблагоприятно положение на фона на съществуващия междупоколенчески конфликт. При
настъпване на промяна в обстоятелствата, свързана с преодоляване на този конфликт,
порастването на децата и техните желания, които следва да се отчетат в контекста на
възгледите им при преценка на най – добрия им интерес по § 1, т. 5 от ДР на Закона за
закрила на детето, но след предоставяне на възможност за опознаване на прародителите в
спокойна среда, то може да се търси, при липса на съгласие на страните, разширяване на
определените с настоящото мерки за лични отношения на въззиваемите с тримата им внуци
С., В. и Т..
Съдът не следва да посочва от къде да бъдат вземани и къде да бъдат връщани децата,
тъй като в неучебни дни на страните не следва да се налагат ограничения като се посочи, че
това трябва непременно да става от и до дома на родителите, тъй като подобно би създало
сериозно неудобство, когато в съответния ден се провежда извънучебни занимания на децата
или родителите имат ангажимент, изискващ отсъствие от дома и пр.
8
При този изход от спора, доколкото се касае за спорна съдебна администрация, при
отсъствие на недобросъвестност у страните и не са налице основания за цялостно
отхвърляне или пълно уважаване на въззивната жалба, то разноските следва да останат за
страните, както са сторени (ТР от 27.06.2024 г. по тълк.д. № 3/2023 г. по описа на ОСГК на
ВКС).
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 22816/16.12.2024 г. по гр.д. № 55231/2023г. по описа на
Софийски районен съд, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОПРЕДЕЛЯ, на основание чл.128, ал.1 СК, мерки за лични отношения на В. Д. Ф.,
ЕГН **********, и Т. Г. Ф., ЕГН **********, с внуците им С. Д. Ф., ЕГН **********, В. Д.
Ф., ЕГН **********, и Т. Д. Ф., ЕГН **********, както следва:
1. дядото В. Д. Ф. и бабата Т. Г. Ф. имат право да виждат децата С. Д. Ф., В. Д. Ф. и Т.
Д. Ф. всяка първа и трета неделя от месеца за времето от 16:00 часа до 18:00 часа в
присъствието на бащата Д. В. Ф., ЕГН **********, за общо четири срещи (пъти);
2. след провеждане на горепосочените четири срещи по т.1 от настоящото решение,
дядото В. Д. Ф. и бабата Т. Г. Ф. имат право да виждат децата С. Д. Ф., В. Д. Ф. и Т. Д. Ф.
всяка първа и трета неделя от месеца за времето от 16:00 часа до 19:00 часа в присъствието
на бащата Д. В. Ф., ЕГН **********, и майката Й. С. Ф., ЕГН **********, за общо четири
срещи (пъти);
3. след провеждане на горепосочените четири срещи по т.2 от настоящото решение,
дядото В. Д. Ф. и бабата Т. Г. Ф. имат право да виждат и вземат децата С. Д. Ф., В. Д. Ф. и Т.
Д. Ф. всяка първа и трета неделя от месеца за времето от 16:00 часа до 19:30 часа.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9