№ 337
гр. Благоевград , 22.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесети април, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Катя Бельова
Членове:Лилия Масева
Анета Илинска
при участието на секретаря Здравка Янева
като разгледа докладваното от Лилия Масева Въззивно гражданско дело №
20211200500019 по описа за 2021 година
Намери за установено следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК и е образувано по въззивна
жалба, подадена от В. ИВ. К. от гр.Г.Д., ул.“Ил.М.“ №9, със съдебен адрес в
гр.С., район „Сл.“, ул.“К.“ №1, ет.3, насочена против Решение №2071/29.06.20
г.,постановено по гр.д.№722/19 г. по описа на РС- гр. Г.Д..
С атакуваното решение, първоинстанционният съд е отхвърлил предявените
от В. ИВ. К., ЕГН ********** от гр.Г.Д., със съдебен адрес гр.С., район Сл.,
ул. „К.“ № 1, ет.3 искове да бъде осъден Гаранционен фонд гр.С. да й заплати
обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди в резултат на ПТП,
настъпило на 11.02.2019 г. в гр.Г.Д., в размер на 2 000 две хиляди) лева,
предявен като частичен иск от 3 000 (три хиляди) лева, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба до
окончателното изплащане на задължението, като неоснователни.
Във въззивната жалба се излагат подробни съображения за
незаконосъобразност на атакувания съдебен акт, предвид на които се иска
1
неговата отмяна и уважаване на предявените искове, ведно с присъждане на
сторените по делото пред двете инстанции разноски.
Въззиваемата страна оспорва жалбата като неоснователна и поддържа доводи
за законосъобразност на атакуваното решението, настоявайки за неговото
потвърждаване. Излага подробни съображения, с които обосновава тезата си.
Претендира присъждането на сторените пред настоящата инстанция разноски.
Благоевградският окръжен съд, след като съобрази материалите по делото,
становището на страните и разпоредбите на закона, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена в установения от
закона двуседмичен срок, срещу подлежащ на обжалване първоинстанционен
съдебен акт и при наличието на правен интерес от обжалване.
Атакуваното решение е валидно. Постановено е от съдебен орган,
функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт
на съда, изготвено е в писмена форма и подписано от съдебния състав, който
го е постановил.
При служебна проверка за допустимост на първоинстанционното решение
съдът констатира, че същото е допустимо, поради което не се налага
обезсилването му по реда на чл.270, ал.3 ГПК.
Разгледана по същество, въззивната жалба е неоснователна, а атакуваното
решение е правилно и законосъобразно по следните съображения:
Обсъждането на събрания доказателствен материал, заедно и по отделно,
налага извода за правилно установена от РС фактическа обстановка. Поради
това настоящият състав намира за безпредметно подробното преповтаряне на
същата и препраща към констатациите на РС. В тях след подробен анализ на
обстоятелствата по спора първата инстанция правилно и законосъобразно е
приела, че на 11.02.2019 г. около 10.30 часа жалбоподателката отивала на
работа и минала край къщата на свидетелката Н.. Свидетелката тръгнала с
нея, за да се разходи. Двете вървели заедно до кръговото движение на
кръстовището на ул. „Г.Д.“ в гр. Г.Д. и път ІІ 19. Малко преди кръстовището
двете се разделили, като свидетелката продължила да се разхожда бавно в
2
посока с. Копривлен, движейки се по тротоара покрай път ІІ 19, а ищцата
продължила по-бързо, като пресекла път ІІ 19 и продължила покрай тревните
площи на бенциностанция „Лукойл“ в посока с. Ог.. След като подминала
бензиностанцията, тя спряла на тротоара пред строящия се рибарски магазин,
за да чака превоз до работата си в база за вторични суровини извън гр.Г.Д. по
пътя за с. Ог..
Малко след като се разделила с К., свидетелката Н. чула "суматоха",
обърнала се и видяла ищцата паднала на тротоара пред рибарския магазин,
като главата й сочела към с.Ог.. По улицата бързо се отдалечавал закрит
пикап. При първия си разпит свидетелката твърди, че отишла към нея и я
заварила още да лежи на тротоара. Лявата й страна била неподвижна, като Н.
предполага, че е ударена отдясно, защото лежала на лява страна. При разпита
си на мястото на ПТП, Н. твърди, че когато чула суматохата и се обърнала,
видяла ищцата паднала на дясна страна, с глава към с.Ог., но когато отишла
при нея тя била вече станала и я качвали в някаква кола. Свидетелката й
предложила да отидат в болница, но отишли първо до базата, в което К.
работи и оттам колегата й ги отвел двете в болницата в гр.Г.Д.. Докато чакали
пред кабинета за преглед, К. получила отоци на рамото и коляното, главата я
заболяла, дишала трудно. След като ищцата влязла в кабинета, свидетелката
си тръгнала. После Н. отишла да я посети в къщи и видяла, че е неподвижна,
като в такова състояние била около 2 седмици. След това К. била в депресия,
два месеца имала главоболие и дишала тежко. Все още се страхува от колите.
Свидетелката твърди, че когато отишла до К. видяла следи по праха на
шосето, показващи, че колата е предприела маневра на заден ход. Ищцата й
казала, че я е блъснала кола, движеща се на заден ход, но как точно е станало,
не е питала. Непознати хора, които спрели се обадили в полицията. След като
двете били в базата за вторични суровини, видели и полицейската кола, която
пристигнала на място.
Свидителя Банев обяснява, че работи заедно с ищцата. На процесната
дата тя отишла на работа, като я докарала някаква кола. Била цялата в кал,
куцала, свидетеля не си спомня с кой крак. Той се обадил на телефон 112 и
предал казаното от К. за станалото ПТП. Ищцата му обяснила, че е блъсната
под кръговото кръстовище ан изхода на гр.Г.Д. в посока с.Г. на изхода на
3
бензиностанция „Лукойл“, където сега е рибарски магазин, тогава го е
нямало. Когато се прибирал от работа видял мястото, където личели следи от
кола, било кално. Впоследствие К. му показала мястото, обяснила, че я
блъснал бял пикап, движещ се назад. Водача явно не я видял, а след като я
блъснал, едната гума затиснала крака й.
Изслушани са обяснения на ищцата, която твърди, че застанала на
тротоара пред сега построения рибарски магазин, където обикновено чакала
превоза си към работното място. На тротоара, на около 3 до 5 метра от нея
имало паркиран лек автомобил, който К. определя като „нова бяла
баничарка“. Автомобила бил изцяло на тротоара и насочен към с.Ог.. Ищцата
видяла, че в автомобила се качват трима човека - един на мястото на
шофьора, един до него и един отзад. Ищцата стояла с лице към улицата и се
обърнала в посока гр.Г.Д. да провери идва ли превоза й. В този момент
почуствала удар в краката. Ударът я изхвърлил и паднала на лявата си страна
с лице към пътното платно. Започнала да вика, не знае дали са я чули. Счита,
че колата я ударила със задната си лява част, движейки се на заден ход.
Попаднала под гумите и удряла колата от дясна страна, за да спре. След това
се опитала да стане, но краката не я държали и паднала на дясна страна.
Минал човек, който спрял колата си и я питал какво е станало. Той я отвел до
пункта за вторични суровини.
Изискани са и приобщени към доказателствата по делото записите от
обаждане на телефон 112. В първият запис, представлява картон с отразено
обаждане от тел. № ********** на 11.02.2019 г. в 10:57 часа за настъпил
инцидент на същия ден в 10:30 часа, при който жена е ударена от автомобил
Е 4929 - „бяла баничарка“, който след удара е избягал. Жената е с ожулвания,
в съзнание, контактна, проведен е разговор с нея. Местонахождението на
пострадалата е в пункт за вторични суровини на пътя за Б., на изхода на гр.
Г.Д.. Отбелязано е в картона, че в 12:10 часа жената е в лечебно заведение,
както и че информацията е предадена в 11:00 часа на полиция и спешна
помощ. Другите два картона отразяват съобщенията към полиция и спешна
помощ, съдържат информация за ударена жена от автомобил и
местонахождението на пострадалата пункт за вторични суровини на пътя за Б.
на изхода на гр. Г.Д..
4
Представеният аудио-файл съдържа запис на обаждания от телефон
********** от лице представило се като Ил.Б., който съобщава за ПТП, при
което жена е блъсната от автомобил с рег. № Е 4939 – бяла баничарка, който
номер съобщава по информация на пострадалата. Същата не е видяла
последните букви на рег. номер на автомобила. Оператор на 112 провежда
разговори с пострадалата, която на запитване за състоянието й заявява, че
според нея няма нужда от лекарска помощ, макар цялата да е в кръв, но иска
полицаи да идат на място, след което на запитване дали желае да бъде
прегледана, заявява, че е съгласна и операторът й съобщава, че ще изпрати
спешна помощ, както и полицаи. На запитване за местоположението Ил.Б.
обяснява, че жената се намира в пункт за вторични суровини на изхода на гр.
Г.Д., на бул. Г.Д., на пътя за Б. по посока с. Ог..
По делото е представен амбулаторен лист № 858/11.02.2019 г. на ФСМП
гр.Г.Д., както и писмо от ЦСМП Благоевград изх. № 05-99-1 от 22.04.2019 г.
(л.7 по делото), от които се установява, че екип на ФСМП Г.Д. е изпратен на
адрес, ищцата е прегледана на 11.02.2019 г. и са установени контузия на лаво
бедро, контузия и охлузване на ляво коляно.
На 13.02.2019 г. К. била прегледана и от хирург - д-р Л.К., при което е
издадено медицинко свидетелство № 4 (л.28 по делото) с отразени палпаторна
болкапо шията, която се засилва при движение на главата, подкожен хематом
по страничната повърхност на лявото бедро с размер 6/8 см. и по задната
повърхност на лява подбедрица с размер 7/14 см., със значителна палпаторна
болка, както и болки в ляво на гръден кош. Отбелязано е, че констатираните
травми причиняват болка и страдание за около 20 дни, без опасност за
живота.
По делото е представен и констативен протокол за ПТП № 4/11.02.2019
г., съставен на 11.03.2019 г., в който съставителят е отразил обясненията на
пострадалата ищца. Записано е в протокола, че на 11.02.2019 г. около 10.53 ч.
неизвестен водач, управлявайки неустановено МПС и извършвайки движение
на заден ход блъска движещият се по тротоара пешеходец В.К., допуска ПТП,
след което напуска местопроизшествието. Следствие на станалото ПТП К. е
получила натъртвания на долен ляв крайник, след преглед във ФСМП Г.Д. е
освободена за домашно лечение.
5
Видно от молба на ищцата чрез пълномощника адв.Х., заведена с вх. №
24-01-276/30.04.2019 г. от Гаранционен фонд, ищцата е поканила дружеството
на ответника да й заплати обезщетение за претърпенитеот нея неимуществени
в следствие на ПТП, настъпило на 11.02.2019 г. в в гр.Г.Д., размер от 3000
(три хиляди) лева. Посочила и сметка, по която обезщетението да бъде
заплатено. След кореспонденция между страните, с писмо изх. № 24-01-
276/13.06.2019 г. Гаранционен фонд е оказал изплащане на обезщетение, с
мотив, че не са налице доказателства относно механизма, причините и
обстоятелства за настъпване на ПТП, конкретно противоправно поведение на
водач на неиндетифицирано МПС, причинило процесните увреждания и
причинна връзка между ПТП и получените от ищцата телесни увреждания.
По делото е прието като доказателство заключение по назначената
съдебномедицинска експертиза на вещото лице Шопов. От заключението се
установи, че причинената на ищцата травма се изразява в палпаторна
болезненост по шията, усилваща се при движение на главата, без видими
белези от травма в областта на шията, подкожен хематом в страничната
повърхност на ляво бедро с размер 6-8 см. и подкожен хематом в задната
повърхност на лява подбедрица с размер 7-14 см., придружени със значителна
палпаторна болка, както и болки в лява гръдна половина, без да се посочва
затруднение в дишането. Жената не е губила съзнание и има ясен спомен за
случилото се. Вещото лице счита, че травмата най-вероятно е причинена от
падане на земята (след ПТП или спъване). Травмата не е опасна за живота и
при добро развитие, без усложнения би следвало да отшуми за 15-20 дни.
По делото е приета като доказателство и автотехническа експертиза на
вещото лице Ненков. Вещото лице след като се е запознало със събраните по
делото доказателства, както и снимка на мястото на ПТП към момента на
настъпването му (доколкото понастоящем изгледът е променен) е описал
подробно евентуалния механизъм на настъпване на ПТП. Счита, че от
техническа гледна точка е вероятно ПТП да е настъпил по начина, описан от
ищцата. Получаването на описаните травми от техническа гледна точка е
възможно, но малко вероятно да са настъпили по начина описан от ищцата
(определена от в.л. като свидетел в тази част на заключението). При движение
на описания лек автомобил в посока и удар на пешеходката със скорост 6.3
км/ч, сочи на закъснение (липса) и липса на своевременно предприети
6
действия за спиране с максимално спирачно закъснение на МПС, с бърза
промяна на посоката. За водача на така описания автомобил е съществувала
техническа възможност да види К. в огледалата за обратно виждане при
управлението на МПС в посока назад, но нищо в описаните действия на
водача не сочи, че е видял ищцата зад автомобила. Според вещото лице при
данни за наличие на техническа възможност за пряко виждане на движението
на неизвестното МПС от ищцата и то от момента, преди водача и пътниците
да се качат в автомобила, е съществувала техническа възможност К. да се
отмести на безопасно разстояние.
В съдебно заседание вещото лице обяснява, че в експертизата той е
посочил вероятния механизъм на ПТП, който е технически възможен. Същият
не съответства на обясненията на К., изложени в съдебно заседание и най-
вероятно ПТП не е настъпило по начина, по който е описан от свидетелите.
Положението на ищцата, видяно от свидетелката Н. е с глава насочена към
с.Ог. (посока в която се е отдалечил автомобила), това положение не е
възможно, ако автомобила я е ударил движейки се назад в посока гр. Г.Д..
Такова положение е възможно, ако ищцата се е изправила и пак е паднала
след отдалечаването на автомобила. Въпреки това не е възможно технически
да е осъществен удара, както го описва ищцата. Тя твърди, че е застанала
обърната към гр. Г.Д., ударена е отдясно и паднала наляво, което не
съответства на описаната от нея поза преди удара. При описаната от
пострадалата ситуация не е възможно да е паднала първо наляво. При удар от
дясна страна би следвало да има наранявания на дясна подбедрица на
пешеходката, причинени от удар от бронята от автомобила. Наранявания на
бедрото може да няма, предпазено от дебела дреха, но би следвало да има
такива на подбедрицата. Нараняванията на ляво бедро и подбедрица е
възможно да са от настилката. За да е ударена от лява страна, следва да е била
обърната странично, с гръб към улицата, с лява страна към автомобила. Ако
го е наблюдавала, би могла да се измести. Ако не го е виждала, би следвало
да е обърната към гр. Г.Д. и с гръб към автомобила.
Заключението било изградено единствено на показанията, непълни, на
свидетели, видеоматериал, цитирал е пълните показания на всички свидетели
по делото, както и извадки от медицинската експертиза, изготвена от вещото
лице д-р Шопов. Единственото като технически данни, които съществуват по
7
делото са извадки от Констативен протокол за ПТП с пострадали лица,
откъдето се разбра, че на 11.02.2019 г. около 10.53 ч. неизвестен водач,
управлявайки неустановено МПС и извършвайки движение на заден ход
блъска движещият се по тротоара пешеходец В.К., допуска ПТП, след което
напуска местопроизшествието. Следствие на станалото ПТП К. е получила
натъртвания на долен ляв крайник, след преглед във ФСМП Г.Д. е освободена
за домашно лечение.
Констативният протокол за ПТП с пострадали лица от 11.02.2019 г. е
официален свидетелстващ документ и като такъв се ползва с обвързваща
материална доказателствена сила относно удостоверените в него,
непосредствено възприети от длъжностното лице факти, относими към
механизма на ПТП. В случая обаче вписаните в протокола обстоятелства не
са достатъчни за установяване на пълния механизъм на ПТП, тъй като в тази
си част същият не се ползва с обвързваща материална доказателствена сила,
защото длъжностното лице не е било пряк свидетел и не е възприело пряко
настъпилото ПТП, поради което дори и при липса на оспорване на верността
на протокола, ищецът носи доказателствената тежест на установяването му
посредством ангажиране и на други доказателства /така решение №
15/25.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 1506/2013 г., І Г. О., ТК/.
Съдът намира, че по делото не са установени елементите от фактическия
състав на чл. 557, ал. 1, т. 1 от КЗ, обосноваващи отговорността на ответника
Гаранционен фонд за търпените от жалбоподателя вреди в резултат на
процесното ПТП, а именно - увреждането на същата да е било причинено в
резултат от неправомерно поведение на водач на моторно превозно средство,
което е напуснало местопроизшествието и не е било установено
(неидентифицирано моторно превозно средство).
Съдът дава вяра на заключенията на двамата експерти, а именно –варианти за
евентуален механизъм на ПТП са дадени при вероятност. Разпитаните по
настоящото дело свидетели не са били преки такива, а само в близост до
мястото на ПТП, а и противоречат на обясненията на жалбоподателката за
случилият се инцидент. Всичко това разколебава съда в направата на извод за
противоправно поведение на водач на МПС, доколкото се разминават
напълно твърденията на пострадалата, гласните доказателства на свидетелите.
8
Твърденията на жалбоподателката за осъществяването на описаното
произшествие и причината за същото, не се доказва чрез назначените по
делото съдебно-медицинска и автотехническа експертиза.
Реализирането на отговорността на ГФ се обуславя от установяването на две
групи факти: възникнали права на ищеца срещу причинител на вредата на
основание на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД – т. е. причинени от деликвента, с негово
виновно и противоправно поведение вреди, както и че пътнотранспортното
произшествие е причинено от неидентифицирано превозно средство.
По отношение на деликтната отговорност на виновния водач настоящият
съдебен състав приема, че не е проведено пълно и главно доказване на
фактите, от които същата възниква. Тъй като ищецът претендира наличието
на граждански деликт, по правилото на чл. 154, ал. 1 от ГПК негова е и
тежестта да докаже елементите на фактическия състав по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД.
Такива доказателства по делото не са ангажирани. Липсват данни за виновно
и противоправно деяние на претендирания неизвестен причинител на вредите.
Уместно е при анализа на твърдените факти, съдът да посочи също, че според
неговата преценка, ударът с лявата задна част на хипотетичния лек
автомобил, в лявата част на тялото и/ или преминаването на лявото колело
през крайник на ищцата е фактически невъзможно – именно при описаните в
исковата молба обстоятелства, като се има предвид разположението на телата
(автомобил и пешеходци) в пространственото ориентиране на терена на
улицата, хипотетично извършените от автомобила маневри, твърдението, че
пешеходката е контузена при пресичане на пътното платно и/ или върху
тротоара (както се твърди в исковата молба, но се отрича от свидетелите и
експертните заключения), особено пък при липсата на сериозни увреждания
по тялото на пострадалата, каквито естествено биха били получени, при пряко
съприкосновение с корпуса на автомобила.
Внимателният анализ на събраните доказателства, мотивира дълбокото
вътрешно убеждение на настоящия състав на съда, че твърдяният "пътен
инцидент", както и описан в исковата молба е обективно невъзможен т. е. не
би могъл да настъпи по времето и на мястото, на което се твърди. Участието
на "неустановен автомобил" в този "пътен инцидент" е логически
необосновано и остана напълно недоказано, поради което и оспорването на
9
надлежната пасивна материална легитимация на ответника – да изплати
обезщетение е напълно основателно. Увреждането на здравето на ищцата
никак не може да бъде отречено, но то твърде вероятно е резултат от битов
инцидент, а не резултат от пътно- транспортно произшествие.
Впрочем, както беше посочено вече в мотивите на настоящото решение,
внмателния анализ на фактическите твърдения относно настъпването на
инцидента са твърде изменчиви. Те не съвпадат по отношение на естеството
на съприкосновението между корпуса на автомобила и тялото на ищцата
(твърди се удар, избутване, преминаване през крайника на пострадалата).
Съдът споделя извода на вещото лице, че описания в исковата молба
механизъм на настъпване на инцидента е малко вероятен.
В заключение на изложеното, съдът намира, че не са установени
доказателства за механизъм на процесното пътно- транспортно произшествие,
които да определят по категоричен начин противоправно поведение на
неустановен водач на неустановено МПС, а по този начин - да обосноват и
пасивната материална легитимация на ответника, от когото се претендира
изплащане на обезщетение. Следователно не е възникнало задължение за
ответника по чл. 557, ал. 1, т. 1 от КЗ за обезвреда на сочените от
пострадалата вреди и отказът на ответника да изплати обезщетение е
правомерен и нормативно обоснован.
Доводите в жалбата, че при определяне на обезщетение не са взети предвид
причинените травматични увреждания, са необосновани.
Поради съвпадането на изводите на въззивния съд с тези на
първоинстанционния такъв по отношение на предявения иск, въззивната
жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а решението
на РС – Г.Д. –потвърдено, като правилно и законосъобразно.
Не е налице, твърдяното във ВЖ нарушение на императивни материални и
процесуални норми. Решението на РС е правилно, като на основание чл. 272
от ГПК въззивният състав за пълнота препраща и към мотивите, изложени от
РС.
Изводите на двете инстанции съвпадат. Въззивният съд възприема
фактическите и правни констатации в обжалваното решение досежно
10
предявения иск, срещу които се възразява в жалбата. Същото следва да се
потвърди по съображения, основани на препращане към мотивите на
районния съд. Оплакванията в жалбата не намират опора в закона и на
събраните доказателства. Релевантните за казуса факти са изяснени от
Районен съд Г.Д.. Въз основа на тях, първата инстанция е формирала
правилен правен извод за неоснователност на претенцията, с която е била
сезирана.
При този изход на спора въззиваемото дружество има право на разноски, като
от процесуалния му представител е релевирано искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение в отговора на въззивната жалба. Предвид
разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК (в редакция Изм. - ДВ, бр. 8 от 2017 г.),
вр. с чл. 273 от ГПК, настоящият състав намира, че съдът е компетентен да
определи размера на юрисконсултското възнаграждение съобразявайки вида
и количеството извършена работа (по аргумент от чл. 37, ал. 1 от Закона за
правната помощ), като не е обвързан с претенцията на юридическото лице, а
единственото законово ограничение е определеният размер да не надвишава
максималния размер съобразно нормата на чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащане на правната помощ. Предвид това и съобразявайки фактическата и
правна сложност на делото, съдът намира, че размерът на юрисконсултското
възнаграждение следва да бъде определен в размер на 100 лева.
С оглед цената на иска и на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК настоящият
съдебен акт не подлежи на касационно обжалване.
По горните съображения, Благоевградски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №2071/29.06.20 г.,постановено по гр.д.№722/19 г.
по описа на РС- гр. Г.Д..
ОСЪЖДА В. ИВ. К. от гр.Г.Д., ул.“Ил.М.“ №9, със съдебен адрес в гр.С.,
район „Сл.“, ул.“К.“ №1, ет.3 да заплати на Гаранционен фонд, Булстат
11
*********, със седалище и адрес на управление: гр.С., р-н „Ср.“,
ул.“Гр.Игн.“№2, ет.4, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 100 лева,
представляваща разноски за процесуално представителство във въззивното
производство.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12